Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Единственото, което ни убягва е кой и защо е предал Кънчев.

Който го е видял последен и който му е дал снимките на руските офицери.

Преди 5 часа, Borova gora said:

Но кому е била необходима смъртта на Ангел и то чрез използване на турската полиция да свърши черната работа?

Турската полиция не е искала смъртта му, искали са го жив, за да говори, той е направил собствен избор за смъртта си, което заслужава респект и уважение, нещо, което Левски му е отдал.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Който го е видял последен и който му е дал снимките на руските офицери.

Турската полиция не е искала смъртта му, искали са го жив, за да говори, той е направил собствен избор за смъртта си, което заслужава респект и уважение, нещо, което Левски му е отдал.

Този, който му е дал снимките на руски офицери е бил драгомана на руското консулство Захари Княжески. Няма данни Княжески да е бил двоен агент, едва ли той го е издал на турската полиция. Допълнително, бил е възрастен, пенсионирал се е скоро след това, починал е в дълбока бедност, докато за издаване на някой като Кънчев би получил сериозна награда.

По-скоро е бил някой от хората на Ангел, някой, който е знаел, че той ще пътува същата сутрин, не друг ден, не със следобедното корабче, а същата сутрин ще бъде на пристанището и то без печат в тескерето. Затова писах, че някой е искал смъртта му, а може би силно е искал и пропадане на мисията с подписите, а може би пък след убийството на Стоян Пенев е дошъл неговия ред, защото той го е препоръчал на Каравелов и на русенския комитет. Но този, който е искал да приключи с него е използвал турската полиция да залови или да убие Ангел вместо друг да го направи. Предал го е, но е искал предателството да остане дълбоко скрито, никой комита да не бъде компрометиран с това убийство...

Не мисля, че е мъжът от бившия ТБК, който му е издал билет, защото така би заложил и своята глава. При залавяне на Ангел, той би го издал по време на разпитите. Не знаем с кого Кънчев е споделил, че ще пътува въпросната сутрин, както и дали е споменал и важната мисия, която изпълнява... Да, може да е говорил с Чорапчиев и Златев, които Каравелов прибързано обвинил, но не е сигурно, изобщо не е сигурно. Това, че Кънчев е спал последната нощ в дома на Чорапчиев изобщо не го прави предател. 

Мисля си също защо след всички събития, дори след обесването на Левски, Обретенов е продължил почти до Априлското да ползва руското консулство за канал на кореспонденция и печатни издания. 

Редактирано Декември 21, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Този, който му е дал снимките на руски офицери е бил драгомана на руското консулство Захари Княжески.

Тук грешите в хронологията, когато Кънчев отива в къщата на драгомана на 5 март и получава от него снимките, това не е къщата на Захари Княжески, а на Димитър Карамихайлов. Княжески е пенсиониран драгоман на руското консулство по това време, Карамихайлов е действителния драгоман:

"Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“. 
На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мишнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов. "

https://utroruse.com/article/772750/

Текстът на Атонова, която е архивист и има достъп до изворови документи, е недвусмислен, Карамихайлов сключва брак на 6 февруари 1872 когато вече е драгоман на консулството в Русе, за да му кумува консула Мошнин и на бала да присъства валията Расим паша, който го определя като "отвратителен руски шпионин" на въпросния бал. И има основание, защото по това време вече пощата на ВРО с БРЦК е минавала през консулството, тоест през него. Кънчев е пристигнал след това и е бил в неговия дом, откъдето е получил въпросните фотографии за контакт, при това Кънчев е носел списъците с подписи, които е успял да хвърли в реката, преди да се самоубие. Последният, който го е видял и е знаел за мисията на Кънчев е бил Карамихайлов, който всъщност му е дал лицата за контакт с фотографиите. Не може да е бил пенсионерът Княжески, защото пенсионерите не изпълняват такива функции, изпълняват ги действителните служители. Затова и Мошнин, консула, е дотичал първи на мястото на самоубйството на Кънчев, защото е знаел с каква мисия пътува Кънчев, дошъл е едновременно с валията Расим паша, който също е знаел, иначе защо валията да ходи лично и спешно заради самоубийството на някакъв случаен младеж. Мошнин и Расим са знаели едновременно за мисията на Кънчев, кой от консулството е имал последен контакт - Карамихайлов. От кого и Мошнин и Расим вогат да получат едновременно информация какво носи Кънчев, еднозначно от Карамихайлов.

Кънчев не е разправял наляво и надясно какъв списък има и къде ще ходи, откъде османските власти да знаят, че точно в този ден и в този курс на корабчето Сойре Кънчев ще пътува без паспорт за Гюргево, можел е изобщо да не пътува, можел е да тръгне към Ловеч или към друга дестинация, но единствено последно виделия го Карамихайлов е имал информация къде отива Кънчев и защо. И тази информация е имал и Расим паша, както и граничната полиция, за да задържи Кънчев преди качването на корабчето и то с пропуск.

Аргументът Ви, че не са го предали издателите на пропуска е валиден, те нямат интерес да правят това, заради собствената си сигурност, веданага влизат в затвора като съучастници на престъпник, какъвто е бил Кънчев за властите, ерго, не са те.

Няма кой друг да е, освен Карамихайлов, защото само той е имал необходимата информация за задържането на Кънчев, която е била известна и на консула Мошнин и на валията Расим, респективно на полицията. По пътя на изключването е изключен и Каравелов, колкото да Ви се иска да е бил той, защото Каравелов и да е знаел за мисията на Кънчев не е притежавал мобилен телефон по който Кънчев да му каже кога точно ще пътува и с кой рейс на корабчето, та Каравелов да прати Али бей точно тогава да проверява Кънчев.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Тук грешите в хронологията, когато Кънчев отива в къщата на драгомана на 5 март и получава от него снимките, това не е къщата на Захари Княжески, а на Димитър Карамихайлов. Княжески е пенсиониран драгоман на руското консулство по това време, Карамихайлов е действителния драгоман:

"Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“. 
На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мишнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов. "

https://utroruse.com/article/772750/

Текстът на Атонова, която е архивист и има достъп до изворови документи, е недвусмислен, Карамихайлов сключва брак на 6 февруари 1872 когато вече е драгоман на консулството в Русе, за да му кумува консула Мошин и на бала да присъства валията Расим паша, който го определя като "отвратителен руски шпионин" на въпросния бал. И има основание, защото по това време вече пощата на ВРО с БРЦК е минавала през консулството, тоест през него. Кънчев е пристигнал след това и е бил в неговия дом, откъдето е получил въпросните фотографии за контакт, при това Кънчев е носел списъците с подписи, които е успял да хвърли в реката, преди да се самоубие. Последният, който го е видял и е знаел за мисията на Кънчев е бил Карамихайлов, който всъщност му е дал лицата за контакт с фотографиите. Не може да е бил пенсионерът Княжески, защото пенсионерите не изпълняват такива функции, изпълняват ги действителните служители. Затова и Мошнин, консула, е дотичал първи на мястото на самоубйството на Кънчев, защото е знаел с каква мисия пътува Кънчев, дошъл е едновременно с валията Расим паша, който също е знаел, иначе защо валията да ходи лично и спешно заради самоубийството на някакъв случаен младеж. Мошнин и Расим са знаели едновременно за мисията на Кънчев, кой от консулството е имал последен контакт - Карамихайлов. От кого и Мошнин и Расим вогат да получат едновременно информация какво носи Кънчев, еднозначно от Карамихайлов.

Кънчев не е разправял наляво и надясно какъв списък има и къде ще ходи, откъде османските власти да знаят, че точно в този ден и в този курс на корабчето Сойре Кънчев ще пътува без паспорт за Гюргево, можел е изобщо да не пътува, можел е да тръгне към Ловеч или към друга дестинация, но единствено последно виделия го Карамихайлов е имал информация къде отива Кънчев и защо. И тази информация е имал и Расим паша, както и граничната полиция, за да задържи Кънчев преди качването на корабчето и то с пропуск.

Аргументът Ви, че не са го предали издателите на пропуска е валиден, те нямат интерес да правят това, заради собствената си сигурност, веданага влизат в затвора като съучастници на престъпник, какъвто е бил Кънчев за властите, ерго, не са те.

Няма кой друг да е, освен Карамихайлов, защото само той е имал необходимата информация за задържането на Кънчев, която е била известна и на консула Мошнин и на валията Расим, респективно на полицията. По пътя на изключването е изключен и Каравелов, колкото да Ви се иска да е бил той, защото Каравелов и да е знаел за мисията на Кънчев не е притежавал мобилен телефон по който Кънчев да му каже кога точно ще пътува и с кой рейс на корабчето, та Каравелов да прати Али бей точно тогава да проверява Кънчев.

Но аз това за Захари Княжески не съм си го измислила, взех го от същата Веселина Антонова, стр. 104 на статията й в книгата на Националния музей "Васил Левски". Книгата е озаглавена "Комитетската организация и османската власт". Имало доклад на Мошнин и в него той разказал на своя шеф, граф Игнатиев, че Кънчев се е срещнал с пенсионирания драгоман Захари Княжески, с когото споделил много неща. Самият доклад на Мошнин аз не съм чела, но се доверих на русенската историчка. Трябва да отбележа, че двете статии на същият историк са писани почти по едно и също време, 2020г. е публикуваната във вестник "Утро", а в 2021г. е публикувана книгата т.е. статията в нея трябва да е написана поне година по-рано. Вариант, в който да е сменила мнението си, защото е прочела още документи между двете статии, няма. Между другото, останах с впечатление, че Вие имате книга с преведена дипломатическа кореспонденция от времето на Отоманската империя. Ако е така и вътре има доклада на Мошнин, ще имате черно-на бяло кой драгоман е упоменат. За съжаление тя не е предоставила цитат, а само е преразказала.

Аз не твърдя, че Каравелов има пръст в конкретното предателство, а че има предателство не се е съмнявал и Захари Стоянов, роднината му Обретенов и др. Моята идея е, че вестникарят ще е търсил начин да се разплати с Кънчев задето му пратил Пенев уж да му помага, а всъщност да го следи. Каравелов е бил отмъстителен, мизерна душица. Със сигурност е дал заповед на русенските момчета, както е дал и за Пенев, да дебнат Кънчев, да му отмъстят, а не всеки от тях е бил в кауша. Факт е, че Кънчев не им се доверил за преминаването през Дунав, нито на тях, нито на баба Тонка. Страхувал се е, че може да го ликвидират като Пенев. Но пък Каравелов не би трябвало да оставя мисията с подписите да пропадне, освен ако и за нея не е разчитал, че ще намери втори, трети, четвърти Кънчев да я осъществи, както вярвал, че лесно ще намери и изпрати втори, трети, пети Левски на терен, е, не би изпратил себе си...
От друга страна, ако Кънчев успеел в мисията, щял е да отиде високо-високо над Каравелов в очите на руските господари. И е щял да му бъде враг заради клането на Пенев...

Редактирано Декември 21, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Но аз това за Захари Княжески не съм си го измислила, взех го от същата Веселина Антонова, стр. 104 на статията й в книгата на Националния музей "Васил Левски". Книгата е озаглавена "Комитетската организация и османската власт". Имало доклад на Мошнин и в него той разказал на своя шеф, граф Игнатиев, че Кънчев се е срещнал с пенсионирания драгоман Захари Княжески, с когото споделил много неща. Самият доклад на Мошнин аз не съм чела, но се доверих на русенската историчка. Трябва да отбележа, че двете статии на същият историк са писани почти по едно и също време, 2020г. е публикуваната във вестник "Утро", а в 2021г. е публикувана книгата т.е. статията в нея трябва да е написана поне година по-рано. Вариант, в който да е сменила мнението си, защото е прочела още документи между двете статии, няма. Между другото, останах с впечатление, че Вие имате книга с преведена дипломатическа кореспонденция от времето на Отоманската империя. Ако е така и вътре има доклада на Мошнин, ще имате черно-на бяло кой драгоман е упоменат. За съжаление тя не е предоставила цитат, а само е преразказала.

Докладът на Мошнин го има и в интернет, ще го намеря, за него пише и проф. Иван Стоянов, сравнявайки го с другите доклади за същите събития на западните консули, като констатира, че единствено Мошнин праща доклади, в които напълно разграничава Кънчев от каквато и да е конспиративна и революционна дейност, навярно следвайки инструкцията на шефа си Игнатиев да се разграничи Русия от каквото и да било съучастие. Този доклад е пълна плява от дезинформация.

Сега конкретно за написаното от Антонова, там никъде не са споменати фотографиите на руски офицери открити при обиска на тялото на Кънчев. А отдолу под линия е отбелязано, че Княжески е живееел в... дома на баба Тонка. В доклада на Мошнин от преразказа на Антонова излиза, че Кънчев при срещата си с него /това трябва да е било на 4 март, когато той отива при баба Тонка/ се оплакал на Княжески, че си търси работа, а по-натам Мошнин доказва, че това бил мотивът на Кънчев да се самоубие, отчаян от безработицата млад човек. Което е смехотворно и то много, при положение че скарването между Чорапчиев и Кънчев е било породено от отказа на Кънчев да заеме високоплатена длъжност като управител на Образцов чифлик - хем се отчаял от безработицата и тръгнал без документи във Влашко да си търси там работа, хем не ще работа в родния му Русе на висока длъжност и с висока заплата.

Щом Кънчев е разговарял с Княжески в дома на баба Тонка на 4-ти, където по думите на Мошнин се жалвал от безработицата, то е пренощувал у Чорапчиев и на другия ден е минал през действителния драгоман на консулството, Карамихайлов, за да получи снимките на контактните офицери, не ги е взел от пенсионера Княжески, който Мошнин използа за параван на тезата си, че Кънчев бил безработен и отчаян човек, а ги е взел от щатния драгоман Карамихайлов. Кънчев отчаян от безработицата няма да взема фотографии на руски офицери, за да си търси работа при тях, трябвали са му за да ги разпознае по лице, когато стигне съответната дестинация за съвсем друга работа. Естествено, Мошнин, като официален представител на държавата Русия, ще отрича всякакво руско държавно участие в случая Кънчев.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Докладът на Мошнин го има и в интернет, ще го намеря, за него пише и проф. Иван Стоянов, сравнявайки го с другите доклади за същите събития на западните консули, като констатира, че единствено Мошнин праща доклади, в които напълно разграничава Кънчев от каквато и да е конспиративна и революционна дейност, навярно следвайки инструкцията на шефа си Игнатиев да се разграничи Русия от каквото и да било съучастие. Този доклад е пълна плява от дезинформация.

Сега конкретно за написаното от Антонова, там никъде не са споменати фотографиите на руски офицери открити при обиска на тялото на Кънчев. А отдолу под линия е отбелязано, че Княжески е живееел в... дома на баба Тонка. В доклада на Мошнин от преразказа на Антонова излиза, че Кънчев при срещата си с него /това трябва да е било на 4 март, когато той отива при баба Тонка/ се оплакал на Княжески, че си търси работа, а по-натам Мошнин доказва, че това бил мотивът на Кънчев да се самоубие, отчаян от безработицата млад човек. Което е смехотворно и то много, при положение че скарването между Чорапчиев и Кънчев е било породено от отказа на Кънчев да заеме високоплатена длъжност като управител на Образцов чифлик - хем се отчаял от безработицата и тръгнал без документи във Влашко да си търси там работа, хем не ще работа в родния му Русе на висока длъжност и с висока заплата.

Щом Кънчев е разговарял с Княжески в дома на баба Тонка на 4-ти, където по думите на Мошнин се жалвал от безработицата, то е пренощувал у Чорапчиев и на другия ден е минал през действителния драгоман на консулството, Карамихайлов, за да получи снимките на контактните офицери, не ги е взел от пенсионера Княжески, който Мошнин използа за параван на тезата си, че Кънчев бил безработен и отчаян човек, а ги е взел от щатния драгоман Карамихайлов. Кънчев отчаян от безработицата няма да взема фотографии на руски офицери, за да си търси работа при тях, трябвали са му за да ги разпознае по лице, когато стигне съответната дестинация за съвсем друга работа. Естествено, Мошнин, като официален представител на държавата Русия, ще отрича всякакво руско държавно участие в случая Кънчев.

За посещение в дома на Карамихайлов пише и Греков в неговите спомени, при идването му в Русе той се отбива у Карамихайлов, откъдето получава инструкции.

Не искам да звучи като заяждане, но нямаме данни Кънчев да е ходил до консулството в деня на смъртта си, но дори да е било вечерта, след посещението в дома на баба Тонка, логично е да се е случило, защото някой му е дал снимките на руските офицери. Освен това трябва да е показал списъка със събраните подписи, иначе не биха му дали снимките и съвет да преминава Дунава, да не се бави. Носел е списъка и на пристанището, както и кодовете към него. Списъкът успял да изхвърли, било е най-компрометиращото нещо в него, ако не успеел да се самоубие, но шрифтовете, договорът с Пъшков и тескерето не успял да унищожи. Забравила съм кога е получил билета, същата сутрин или предния ден. Не е ясно и защо Мошнин би скрил някои факти от своя бос, от другите дипломати - ДА, но от шефа си? Освен ако е подозирал за къртица в консулството, която му чете писмата.

За Захари Княжевски още малко информация:

"В „Дунавски Лебед” от 15 авг., 3 окт., 10 окт., 25 окт., 7 ноем. и 21. ноем. 1861 г. са поместени редица дописки и бележки, в които се описва от очевидци тежкото положение на преселените в Южна Русия българи и се проклинат агентите за това преселване, между които попада и Захари Княжески." https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=286
Изобщо драгоманите в консулството са били несигурни хора, но точно на тях дълго време има доверие Обретенов, а странното е, че и те на него, след като знаели, че е бил арестуван за убийство и изведнъж освободен. Този факт очевидно не ги е притеснил, защо ли? Дали пък властта не е подшушнала нещо на Карамихайлов и той си затворил очите и запушил ушите за евентуални подозрения...

Редактирано Декември 21, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Не искам да звучи като заяждане, но нямаме данни Кънчев да е ходил до консулството в деня на смъртта си, но дори да е било вечерта, след посещението в дома на баба Тонка, логично е да се е случило, защото някой му е дал снимките на руските офицери. Освен това трябва да е показал списъка със събраните подписи, иначе не биха му дали снимките и съвет да преминава Дунава, да не се бави. Носел е списъка и на пристанището, както и кодовете към него. Списъкът успял да изхвърли, било е най-компрометиращото нещо в него, ако не успеел да се самоубие, но шрифтовете, договорът с Пъшков и тескерето не успял да унищожи.

Не е задължително да е ходил до консулството, достатъчно е да е ходил до дома на Карамихайлов, откъдето да е получил снимките на руски офицери, които са били намерени у него, това е отразено в турските донесения /снимките/.

За Карамихайлов и връзката му с него, разказва Обретенов. Именно Карамихайлов го е прехвърлил нелегално във Влашко през 1875, когато властта започва да търси Обретенов да го арестува, той е уредил всичко по прехвърлянето и той е получавал пощата от БРЦК за Обретенов.

От текста се вижда, че къщата на Карамихайлов се е намирала на 2-3 минути пеш от къщата на баба Тонка, където на 4-ти се е отбил Кънчев и където по думите на Мошнин се е срещнал с Княжески, квартирант на баба Тонка, както става ясно от бележката под линия в статията на Антонова в том 1 от Нови документи издание на Историческия музей в Карлово.

От всичко написано до тук, вече оставам с мнение, че комитета в Русе не е бил комитета на Каравелов, както мислехме отначало, е дефакто е бил комитета на руското консулство в Русе. Кънчев е споделил намерението си да го основе с Обретенов още преди да отиде в Ловеч, тоест докато е пребивавал в Русе през август 1871, а Левски е бил в Цариград. Кънчев и Обретенов са взели решение за ЧРК на ВРО без изобщо да питат за това Левски и преди Кънчев въобще да се види с Левски в Ловеч, това също беше написано в статия на Антонова. При презумпцията, че Кънчев е внедрил в печатницата своята къртица Пенев да следи Каравелов точно по същото време, август 1871, вероятността Каравелов да си е направи частен комитет от дружинката в читалището е твърде ниска, по-скоро действието с комитета в Русе е било движено от Кънчев и русенци са работели за него, а не за Каравелов.

Това че в официални документи нямаме потвърждение Кънчев да е ходил до консулството или до дома на Карамихайлов не означава, че не е бил на едно от тези места, защото снимките на офицерите са дошли оттам, едва ли ги е носел със себе си при влизането му в Русе или да ги е получил от Княжески при посещението му в дома на баба Тонка, Княжески дори да е бил посветен в мисията на Кънчев едва ли ги е имал под ръка или е бил упълномощен от консула да ги дава сам, снимките са получени след тази среща. И мисля, че са получени от действащия драгоман Карамихайлов като посредник, а не лично от консула, който е стоял в сянка, за да не се компрометира.

Преди 1 час, Borova gora said:

Не е ясно и защо Мошнин би скрил някои факти от своя бос, от другите дипломати - ДА, но от шефа си? Освен ако е подозирал за къртица в консулството, която му чете писмата.

За мен е ясно, докладите до Игнатиев са се четяли и архивирали не само от него като посланик в Цариград, а са влизали в официалния архив на Азиатския департамент и Външно министерство, където са се завеждали под дати и номера като архивни единици. Игнатиев, който е бил пар екселанс авантюрист и хазартен човек, това е отбелязал и Кисинджър при неговата оценка за тази личност, ако е въртял поредната си авантюра да предизвика въстание в Българско с ограничен кръг негови протежета, едва ли е искал неговите началници, този на Азиатския департамент, министъра и Императора, да го обвинят в самоволни авантюри и когато е усетил жегата на провала е инструктирал неофициално протежето си Мошнин да се прави на ни чул ни видял, за да не се разбере каква каша са забъркали с подписите и намесата им в подготовка за българско въстание, отричали са всичко. това обяснява и изразът му след обесването на Левски и края на процеса в София в официален документ , че всичко е приключило по-най добрия начин, тоест тихо и без излишен шум.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Не е задължително да е ходил до консулството, достатъчно е да е ходил до дома на Карамихайлов, откъдето да е получил снимките на руски офицери, които са били намерени у него, това е отразено в турските донесения /снимките/.

За Карамихайлов и връзката му с него, разказва Обретенов. Именно Карамихайлов го е прехвърлил нелегално във Влашко през 1875, когато властта започва да търси Обретенов да го арестува, той е уредил всичко по прехвърлянето и той е получавал пощата от БРЦК за Обретенов.

От текста се вижда, че къщата на Карамихайлов се е намирала на 2-3 минути пеш от къщата на баба Тонка, където на 4-ти се е отбил Кънчев и където по думите на Мошнин се е срещнал с Княжески, квартирант на баба Тонка, както става ясно от бележката под линия в статията на Антонова в том 1 от Нови документи издание на Историческия музей в Карлово.

От всичко написано до тук, вече оставам с мнение, че комитета в Русе не е бил комитета на Каравелов, както мислехме отначало, е дефакто е бил комитета на руското консулство в Русе. Кънчев е споделил намерението си да го основе с Обретенов още преди да отиде в Ловеч, тоест докато е пребивавал в Русе през август 1871, а Левски е бил в Цариград. Кънчев и Обретенов са взели решение за ЧРК на ВРО без изобщо да питат за това Левски и преди Кънчев въобще да се види с Левски в Ловеч, това също беше написано в статия на Антонова. При презумпцията, че Кънчев е внедрил в печатницата своята къртица Пенев да следи Каравелов точно по същото време, август 1871, вероятността Каравелов да си е направи частен комитет от дружинката в читалището е твърде ниска, по-скоро действието с комитета в Русе е било движено от Кънчев и русенци са работели за него, а не за Каравелов.

Това че в официални документи нямаме потвърждение Кънчев да е ходил до консулството или до дома на Карамихайлов не означава, че не е бил на едно от тези места, защото снимките на офицерите са дошли оттам, едва ли ги е носел със себе си при влизането му в Русе или да ги е получил от Княжески при посещението му в дома на баба Тонка, Княжески дори да е бил посветен в мисията на Кънчев едва ли ги е имал под ръка или е бил упълномощен от консула да ги дава сам, снимките са получени след тази среща. И мисля, че са получени от действащия драгоман Карамихайлов като посредник, а не лично от консула, който е стоял в сянка, за да не се компрометира.

За мен е ясно, докладите до Игнатиев са се четяли и архивирали не само от него като посланик в Цариград, а са влизали в официалния архив на Азиатския департамент и Външно министерство, където са се завеждали под дати и номера като архивни единици. Игнатиев, който е бил пар екселанс авантюрист и хазартен човек, това е отбелязал и Кисинджър при неговата оценка за тази личност, ако е въртял поредната си авантюра да предизвика въстание в Българско с ограничен кръг негови протежета, едва ли е искал неговите началници, този на Азиатския департамент, министъра и Императора, да го обвинят в самоволни авантюри и когато е усетил жегата на провала е инструктирал неофициално протежето си Мошнин да се прави на ни чул ни видял, за да не се разбере каква каша са забъркали с подписите и намесата им в подготовка за българско въстание, отричали са всичко. това обяснява и изразът му след обесването на Левски и края на процеса в София в официален документ , че всичко е приключило по-най добрия начин, тоест тихо и без излишен шум.

На стр. 108, мой пост от 9-ти декември:

"Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати." 

На стр. 101 от 27-ми октомври:

"Както и да оглеждам, съжалявам да се повторя, наистина ми изглежда комитет създаден заради Кънчев, а после и за лично ползване от Каравелов." - 

Аз поддържам моето мнение по въпроса, още повече, че те не са внесли пари във ВРО, обратното, искали пари от Големия... Единственият, който финансирали е бил Кънчев, на два пъти са му давали суми, Захари е написал вторият път 10 лири, сериозна сума. Дали създаването на комитета е станало с благословията на някой от руското консулство заради тежката мисия на Ангел е важен детайл, но аз мисля, че самият той е настоявал за създаването на комитета, за да има опора, подкрепа. Приятелчетата му, с които е бил заедно в ложата, в ТБЦК, са се съгласили да влезнат в още един комитет само заради него. Не е изключено да са били посветени, че е имал мисия дори да не знаели каква.

После от комитетът се възползвал Каравелов, по това време Кънчев вече е бил приел мисията, препоръчал му Пенев за работа в печатницата, тръгнал към Ловеч за среща с Левски някъде в този период Обретенов се представил на вестникаря. За Кънчев да има комитет в Русе е било и по-чиста ситуация, защото той споделял много с тях, писал дори на Обретенов, че чака среща с Апостола, не е било ОК да знаят, а да са извън организацията. Прекалени рискове поемал, така че за да можел да продължи да споделя и за да приема помощ от тях, убедил ги. Самият Обретенов е написал, че Кънчев настоявал...

Редактирано Декември 21, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

На стр. 108, мой пост от 9-ти декември:

"Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати." 

На стр. 101 от 27-ми октомври:

"Както и да оглеждам, съжалявам да се повторя, наистина ми изглежда комитет създаден заради Кънчев, а после и за лично ползване от Каравелов." - 

Аз поддържам моето мнение по въпроса, още повече, че те не са внесли пари във ВРО, обратното, искали пари от Големия... Единственият, който финансирали е бил Кънчев, на два пъти са му давали суми, Захари е написал вторият път 10 лири, сериозна сума. Дали създаването на комитета е станало с благословията на някой от руското консулство заради тежката мисия на Ангел е важен детайл, но аз мисля, че самият той е настоявал за създаването на комитета, за да има опора, подкрепа. Приятелчетата му, с които е бил заедно в ложата, в ТБЦК, са се съгласили да влезнат в още един комитет само заради него. Не е изключено да са били посветени, че е имал мисия дори да не знаели каква.

После от комитетът се възползвал Каравелов, по това време Кънчев вече е бил приел мисията, препоръчал му Пенев за работа в печатницата, тръгнал към Ловеч за среща с Левски някъде в този период Обретенов се представил на вестникаря. За Кънчев да има комитет в Русе е било и по-чиста ситуация, защото той споделял много с тях, писал дори на Обретенов, че чака среща с Апостола, не е било ОК да знаят, а да са извън организацията. Прекалени рискове поемал, така че за да можел да продължи да споделя и за да приема помощ от тях, убедил ги. Самият Обретенов е написал, че Кънчев настоявал...

Да, приемам забележката, не съм Ви чел достатъчно внимателно. Детайлът дали руското консулство е било в контакт с този нов комитет от самото му създаване или по-точно този комитет е бил създаден от Кънчев, за да улесни руската му мисия по събиране но подписи и вдигане на въстание не само е важен, той е централен в нашата тема. 

Обретенов е имал половин година на функция като куриер на ВРО без да бъде член на ЧРК на ВРО и без да формира такъв в Русе. Той твърди, че при посещението му през юни 1871 при Каравелов получил неговото одобрение за куриер и заръка да създаде комитет, но:

1. Каравелов по това време е бил в Белград, а не в Букурещ и се е срещнал там с Кънчев, а не с Обретенов /ако Обретенов не крие, че е пътувал до Белград да се срещне и с Каравелов, и с Кънчев, а вероятно и с Хитов/

2. След тази среща с Каравелов, Обретенов си изпълнява функциите на куриер на ВРО, но си остава блуждаещ елемент извън ВРО, той нито е член на Търновския комитет, където кореспондира с Големия, нито има данни за какъвто и да било комитет в Русе, Обретенов е един вид "и сам воинът е воин"

3. Комитетът се формира с идването на Кънчев, той е двигател и както отбелязвате този комитет е бил касичката на Кънчев, но междувременно изпълнява и една мръсна поръчка на Каравелов за убийството на Пенев, което е началото на големия провал във ВРО, не Арабаконак, а убийството на Пенев е това начало.

Така че приемам напълно забележката Ви, комитетът е създаден от Кънчев и за да обслужва Кънчев. И тук е уловката, ако комитетът в Русе обслужва предимно Кънчев, а Кънчев обслужва мисията си да събере подписи за прошение до руския император, които биха имали тежест само при въстание в Българско, чие творение е този комитет, на Кънчев или на възложителите на неговата мисия?

Според мен е второто, защото пренасочването на кореспонденция по канала на руската дипломатическа поща е пряко доказателство за това. И това пренасочване е станало не през 1874-та, а вероятно още с идването на Кънчев, но при всички случаи вече е било факт през 1872-ра, и то преди погрома в Ловеч и гибелта на Левски. И тук е важно да се отбележи и без знанието на Левски, който е разчитал за комитетската поща на организираната от ВРО куриерска служба.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Да, приемам забежката, не съм Ви чел достатъчно внимателно. Детайлът дали руското консулство е било в контакт с този нов комитет от самото му създаване или по-точно този комитет е бил създаден от Кънчев, за да улесни руската му мисия по събиране но подписи и вдигане на въстание не само е важен, той е централен в нашата тема. 

Обретенов е имал половин година на функция като куриер на ВРО без да бъде член на ЧРК на ВРО и без да формира такъв в Русе. Той твърди, че при посещението му през юни 1871 при Каравелов получил неговото одобрение за куриер и заръка да създаде комитет, но:

1. Каравелов по това време е бил в Белград, а не в Букурещ и се е срещнал там с Кънчев, а не с Обретенов /ако Обретенов не крие, че е пътувал до Белград да се срещне и с Каравелов, и с Кънчев, а вероятно и с Хитов/

2. След тази среща с Каравелов, Обретенов си изпълнява функциите на куриер на ВРО, но си остава блуждаещ елемент извън ВРО, той нито е член на Търновския комитет, където кореспондира с Големия, нито има данни за какъвто и да било комитет в Русе, Обретенов е един вид "и сам воинът е воин"

3. Комитетът се формира с идването на Кънчев, той е двигател и както отбелязвате този комитет е бил касичката на Кънчев, но междувременно изпълнява и една мръсна поръчка на Каравелов за убийството на Пенев, което е началото на големия провал във ВРО, не Арабаконак, а убийството на Пенев е това начало.

Така че приемам напълно забележката Ви, комитетът е създаден от Кънчев и за да обслужва Кънчев. И тук е уловката, ако комитетът в Русе обслужва предимно Кънчев, а Кънчев обслужва мисията си да събере подписи за прошение до руския император, които биха имали тежест само при въстание в Българско, чие творение е този комитет, на Кънчев или на възложителите на неговата мисия?

Според мен е второто, защото пренасочването на кореспонденция по канала на руската дипломатическа поща е пряко доказателство за това. И това пренасочване е станало не през 1874-та, а вероятно още с идването на Кънчев, но при всички случаи вече е било факт през 1872-ра, и то преди погрома в Ловеч и гибелта на Левски. И тук е важно да се отбележи и без знанието на Левски, който е разчитал за комитетската поща на организираната от ВРО куриерска служба.

Провалът дори не започва със смъртта на Пенев, за мен започва с искането за подписите от Левски, който отказва. Оттогава са правили всякакви мерзости, за да му отнемат организацията, включително изпращането на неодобрени от него помощници, викането му чрез страниците на вестника, преминаването на кореспонденцията му през руското консулство без да е бил уведомен, пълната липса на финансиране от страна на богатите емигранти във Влашко през 1871-1872г., само голи обещания, като организацията се е издържала изцяло отвътре, включително с вътрешни пари е купувала оръжие, а това е важно и т.н.

Тук обаче идва и друга важна тема, ние често твърдим, че Левски влезнал в Ловеч, за да вземе парите и архива и да отива в Букурещ да се разбере с Каравелов, който пък го викал да вдига въстание. Не е така обаче, Апостола е планирал връщане във Влашко много скоро след завръщането си в българско и дори искал да си връща Пълномощното съгласно едно от писмата му, явно като следствие от интригите, които му създавали и му пречели да работи. Проследих откога е всъщност плануваното му връщане във Влашко, преди Арабаконак е, а обирът без неговото съгласие само подсилва усещането му, че вече не управлява организацията, успяли са да я разцепят, да внесат разкол:

1872 септември, преди 22 – изпраща писмо до ЧРК -Тетевен, и нарежда да не се признава „Димитра Общи със стария му печат“; информира за предстоящото си заминаване „отсреща“. 
1872 октомври, около 9/10 – получава чрез „пратен човек от Влашко“ съобщение да замине за Букурещ.
1872 октомври, 27/28 – посещава Стара Загора и Чирпан и там съставя ново писмо до революционните комитети, за да ги уведоми, че е повикан в Букурещ, закъдето ще замине след 30 дни. 
1872 октомври, 29 – изпраща от Пловдив телеграма до БРЦК – Букурещ, с която уведомява, че в отговор на тяхното повикване „после 30 дена“ ще се отправи „за там“.

1872 октомври, 30 – пише от Пловдив писмо до Л. Каравелов – Букурещ. Разбрал е, че го викат в Букурещ, но може да тръгне за там след 30 – 38 дни.
1872 октомври, след 30 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише [в Българско], че е получил от него писмо и телеграма. Засега да не идва, а „до пролет трябва да додиш, за да се реши нещо за започванието на въстанието]“.
1872 октомври, края – ноември, 1 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише и го подканя „някак си опипом“ да обяви въстание. 

1872 ноември, 1/2 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише отново да обяви спешно въстанието поради настъпилите събития след обира на пощата при Арабаконак и направените разкрития. 
1872 ноември, 2 – Л. Каравелов – Букурещ, пише [до Г. Живков – Гюргево] за състоянието на организацията в България и назрялата необходимост народът да се вдигне на въстание. Призовава Живков да събере по-скоро дружина и да мине в България; информира го, че е писал и на Левски да обяви въстание.

Бавен и дълъг е бил пътя на Апостола до Букурещ, всъщност сам първо искал да тръгне, после го и викат, а после го молят да не тръгва...

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Провалът дори не започва със смъртта на Пенев, за мен започва с искането за подписите от Левски, който отказва. Оттогава са правили всякакви мерзости, за да му отнемат организацията, включително изпращането на неодобрени от него помощници, викането му чрез страниците на вестника, преминаването на кореспонденцията му през руското консулство без да е бил уведомен, пълната липса на финансиране от страна на богатите емигранти във Влашко през 1871-1872г., само голи обещания, като организацията се е издържала изцяло отвътре, включително с вътрешни пари е купувала оръжие, а това е важно и т.н.

Съгласен съм, това искане на подписи е началото на "гражданската война" в БРЦК и формирането на "две партии" - ВРО на Левски с център Ловеч, които дават гръбнака на Либералната партия след Освобождението и другото крило на Каравелов, разчитащо на освобождения от чужда сила, които след Освобождението са идеолозите на Консервативната партия. Разграничаването е условно, защото едни дейци от едното крило впоследствие се прехвърлят към другото и обратно, но водещото е разчитането на чужда сила от едните и разбирането за национален суверенитет на другите /Левски и дейците от Ловеч/.

Точката на пречупване обаче /Point Break/ лично според мен е убийството на Пенев, това е първото братоубийствено убийство с политическа цел, макар и замаскирано като убийство на предател. Каравелов нарежда това убийство с мотив да прикрие негови машинации в борбата му за власт да овладее върха на БРЦК /откраднатите тайни писма от Пенев/, а БРЦК е била ядрото на бъдещата българската държава в държавата на Османската империя. Убийството е политическо и то слага началото на вътрешния терор, на който в крайна сметка става жертва и Левски, макар и косвено чрез предателство на хората от неговата партия.

Казусът с превключването на комитетската поща към руската дипломатическа поща за мен е типичен случай на "пробита държава" или "провалена държава", една държавна машина в етап на формиране, каквато е представлявала БРЦК, бива овладяна от друга чужда държавна машина на Руската империя чрез проникване. Само това по Устава на БРЦК е било наказуемо със смърт като държавна измяна, подменянето на комитетската куриерска съобщителна мрежа с тази на руската дипломатическа куриерска служба, има го като конкретен член от устава, смъртно наказание за предателство. От такава гледна точка изтеглянето на Каравелов от руската дипломатическа служба в Белград през Париж, за да го съхранят като техен актив е било напълно резонно.

Преди 1 час, Borova gora said:

Апостола е планирал връщане във Влашко много скоро след завръщането си в българско и дори искал да си връща Пълномощното съгласно едно от писмата му,

Левски действително е държал оставката си в джоба си, в това писмо адресирано до ръководството на БРЦК той заявява, че е готов да слезе от поста си, но преди това иска писмена оценка на цялата му работа до този момент, на базата на всички писма и документи в архива, за да остави името си неопетнено при това напускане.

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Съгласен съм, това искане на подписи е началото на "гражданската война" в БРЦК и формирането на "две партии" - ВРО на Левски с център Ловеч, които дават гръбнака на Либералната партия след Освобождението и другото крило на Каравелов, разчитащо на освобождения от чужда сила, които след Освобождението са идеолозите на Консервативната партия. Разграничаването е условно, защото едни дейци от едното крило впоследствие се прехвърлят към другото и обратно, но водещото е разчитането на чужда сила от едните и разбирането за национален суверенитет на другите /Левски и дейците от Ловеч/.

Точката на пречупване обаче /Point Break/ лично според мен е убийството на Пенев, това е първото братоубийствено убийство с политическа цел, макар и замаскирано като убийство на предател. Каравелов нарежда това убийство с мотив да прикрие негови машинации в борбата му за власт да овладее върха на БРЦК /откраднатите тайни писма от Пенев/, а БРЦК е била ядрото на бъдещата българската държава в държавата на Османската империя. Убийството е политическо и то слага началото на вътрешния терор, на който в крайна сметка става жертва и Левски, макар и косвено чрез предателство на хората от неговата партия.

Казусът с превключването на комитетската поща към руската дипломатическа поща за мен е типичен случай на "пробита държава" или "провалена държава", една държавна машина в етап на формиране, каквато е представлявала БРЦК, бива овладяна от друга чужда държавна машина на Руската империя чрез проникване. Само това по Устава на БРЦК е било наказуемо със смърт като държавна измяна, подменянето на комитетската куриерска съобщителна мрежа с тази на руската дипломатическа куриерска служба, има го като конкретен член от устава, смъртно наказание за предателство. От такава гледна точка изтеглянето на Каравелов от руската дипломатическа служба в Белград през Париж, за да го съхранят като техен актив е било напълно резонно.

Левски действително е държал оставката си в джоба си, в това писмо адресирано до ръководството на БРЦК той заявява, че е готов да слезе от поста си, но преди това иска писмена оценка на цялата му работа до този момент, на базата на всички писма и документи в архива, за да остави името си неопетнено при това напускане.

Да, това е истинският извод, най-доброто обобщение на историческите събития за периода на българското Възраждане, а не глупостите, които четат в учебниците. Съвсем точно сте го написали
Аз с горният пост исках да изкоментираме още нещо. През последните години се пише, ние също тук някак влезнахме в тази рутина и пишем, че Левски е минал през Ловеч на път за Букурещ, за да вземе парите и архива, архивът му е трябвал, за да свали Каравелов от председателското място. Или да обсъди с него призивите за вдигане на въстание, или насрочването на такова, или с другите дейци във Влашко...
Това в момента оставям настрана, Ловеч, Букурещ, за момент нека да са  настрана. 
Концентрираме се върху това, че на 1-ви юли Левски е в българско, а преди 22-ри септември, преди Арабаконак, изпраща писмо до Тетевен, че му предстои отново да замине отсреща, не през декември 1872г., а септември:
1872 септември, преди 22 – изпраща писмо до ЧРК -Тетевен, и нарежда да не се признава „Димитра Общи със стария му печат“; информира за предстоящото си заминаване „отсреща“. 
Два месеца и половина след завръщането си и вече планира обратно отпътуване за Влашко. Кое го е наложило? Какви са възможните причини? Вярно, че след това 4 месеца все ще е тръгнал за Влашко, ама не съвсем, но през тези месеци са се трупали и други причини, приложила съм по-горе и тези извадки от кореспонденцията му. Интересното ми е, защо през септември, уж без повод, уж без повикване, но вече е планирал нови срещи в Букурещ? Защо? Какви действия е искал да предприеме?

Трябва да подчертая и това, което написах: "пълната липса на финансиране от страна на богатите емигранти във Влашко през 1871-1872г., само голи обещания от Тошков, от други, като организацията се е издържала изцяло отвътре, включително с вътрешни пари е купувала оръжие, а това е важно", защото гръцкото въстание например е успешно, но е финансирано от чорбаджиите им, от едрата им буржоазия. Нашите, най-богатите са били в чужбина, щедри на обещания, но на практика сътворяват интриги след интриги вместо финансово да подпомогнат освобождаването. Оказва се, че се бие средната класа за свободата, отвътре, а точно богатите са били тези, които отвън са чакали друг да ги освободи, сакън, да не загубят и грош за народното дело, докато от другата страна на Дунава залагали и живот, и имущество...

Редактирано Декември 22, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Трябва да подчертая и това, което написах: "пълната липса на финансиране от страна на богатите емигранти във Влашко през 1871-1872г., само голи обещания от Тошков, от други, като организацията се е издържала изцяло отвътре, включително с вътрешни пари е купувала оръжие, а това е важно", защото гръцкото въстание например е успешно, но е финансирано от чорбаджиите им, от едрата им буржоазия. Нашите, най-богатите са били в чужбина, щедри на обещания, но на практика сътворяват интриги след интриги вместо финансово да подпомогнат освобождаването. Оказва се, че се бие средната класа за свободата, отвътре, а точно богатите са били тези, които отвън са чакали друг да ги освободи, сакън, да не загубят и грош за народното дело, докато от другата страна на Дунава залагали и живот, и имущество...

Защо гръцкото и сръбското въстания са били успешни, а нашето не /можем да спорим дали Априлското е било такова, според мен не/, е въпрос, чиито отговор струва поне милион евра. Който успее да отговори на този въпрос е разгадал генетичния код на българите като народ, аз не се наемам.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Защо гръцкото и сръбското въстания са били успешни, а нашето не /можем да спорим дали Априлското е било такова, според мен не/, е въпрос, чиито отговор струва поне милион евра. Който успее да отговори на този въпрос е разгадал генетичния код на българите като народ, аз не се наемам.

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ КОМИТЕТ В Т. ПАЗАРДЖИК, 1872, 8/ври 29 [1] Плов.[див] "№-р (44-ти),Братя! Преди двадесет дни [бил] изпратен човек нарочно от Влашко да ме извика. Не знам за какво! Днес телеграфирах, че след 30 дни ще се отправя затам. Може би за Военното училище да се сложи в ред или пу... и военните правила, за което аслъ бях готов след малко време да отида, да се сложеше в ред. Сега като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всички членове [в града] и извън [в селата], да съберете пари колкото можете повечко, та да се види за горните нужди, защото не може лесно да отида пак, а може и никога..." - тук сякаш е имал предчувствие.

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ, 1872, 30 октомври, Пловдив. № 44-ти, Байо!

Затова ме извести Тракийската поща и каза, че по-скоро трябвало да дойда във Влашко. Аз бях готов скоро да дойда да се развиди за работата, където ви бях писал по-напред; като за Военното училище в Сърбия и пр., но рекох преди това да съставя в България и Тракия няколко окръжни центъра. До 30-38 дни мога, ако е такава работата, щото всичко да оставя и да дойда, пък от 30 дни по-рано не мога да дойда. Дано намеря твое писмо, в което да ми обясниш защо ме викате, но аз пак, както и да е, трябва да дойда. 

https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_85.html

Направих тук извадка от писмата му от есента на 1872г. Не звучи като нашата мантра за Ловеч и Къкрина, с която повтаряме, че е тръгнал, за да приготви архиви, документи, за да свали Каравелов, да насрочи ново събрание, нов Централен комитет... Да, декември е била друга целта, не я отричам. Но септември, когато решава да тръгне, причината е различна. Тя подкрепя изводът, който направих в по-ранни постове, че освен да се погрижи по всякакъв начин да спечели председателското място и да издаде смъртна присъда на Стоян Пенев, да оплюе Кънчев и да му припише убийството, друга комитетска работа Каравелов изобщо не е свършил, а с него закършил ръце и Данаил Попов. Левски се задъхвал да се справя с интригите, които му спретвали в българско, както и да трябва да се връща във Влашко, за да слага в ред работата, която поръчал, с която уж щели да помогнат. Подозирам, просто си седели и чакали да бъде заловен или след евентуален успех на Арабаконак не друг, а Димитър от Дяково да заеме мястото му или да разчисти пътя за Узунов, за Фердинанд... Така я разбирали народната работа едни "чисто народни мъже, дето и себе си са били готови да жертват    " във Влашко.

Плюс, грижите, които имал с Димитър от Дяково, Анастас Попхинов, готовността му да отчете своята народна работа до момента, за да остави чисто името си. Това писмо е емоционално за четене, защото мога да си представя какво му е струвало да го обмисли, да го напише...

Редактирано Декември 22, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Не звучи като нашата мантра за Ловеч и Къкрина, с която повтаряме, че е тръгнал, за да приготви архиви, документи, за да свали Каравелов, да насрочи ново събрание, нов Централен комитет...

Не е мантра, защото ако беше мантра, защо му е трябвало да носи със себе си целия комитетски архив, а не да го скрие на сигурно място в България, защо му е било да носи цялото комитетско злато, което е искал от председателя на Ловчанския комитет, и защо най-сетне му е било необходимо да реорганизира десетки частни комитети в няколко големи окръжия? Ако ми отговорите убедително на тези три въпроса, ще се съглася, че е мантра.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Не е мантра, защото ако беше мантра, защо му е трябвало да носи със себе си целия комитетски архив, а не да го скрие на сигурно място в България, защо му е било да носи цялото комитетско злато, което е искал от председателя на Ловчанския комитет, и защо най-сетне му е било необходимо да реорганизира десетки частни комитети в няколко големи окръжия? Ако ми отговорите убедително на тези три въпроса, ще се съглася, че е мантра.

Написах "мантра", защото както се вижда от неговите писма, от запазените, това е само половината от неговите планове, а трябва да отчетем, че е бил загрижен, в Бурукещ никой нищо не работел. Планирал е да отиде и да се нагърби и с цялата работа, която Каравелов и сие му обещали да свършат, но нищо не направили с месеци - записването на българчета във военното училище в Белград, осигуряване на превод на военните правила, плюс да изясни ролята на ЦК в разправиите му с Димитър от Дяково и Попхинов и т.н. Аз съм написала, че "Да, декември е била друга целта, не я отричам.", тя вече включва и обобщеното от Вас, разбира се, че съм съгласна с него, но изобщо не го изчерпва, само половината от истината е. На практика, излиза че той се е готвел не за няколко дни, а за повече да постои в Букурещ, за да подготви сам всичко за истинско въстание, затова му е трябвал изнесен анрхивът на сигурно място, можел е да бъде унищожен по време на въстанието, затова са му трябвали парите на Ловеч-за закупуване на оръжие и т.н. Вестникарят го призовавал да вдига народа на въстание, но какво самият той, председателят направил, за да бъде подготвен този народ? 

Редактирано Декември 23, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

Написах "мантра", защото както се вижда от неговите писма, от запазените, това е само половината от неговите планове, а трябва да отчетем, че е бил загрижен, в Бурукещ никой нищо не работел. Планирал е да отиде и да се нагърби и с цялата работа, която Каравелов и сие му обещали да свършат, но нищо не направили с месеци - записването на българчета във военното училище в Белград, осигуряване на превод на военните правила, плюс да изясни ролята на ЦК в разправиите му с Димитър от Дяково и Попхинов и т.н. Аз съм написала, че "Да, декември е била друга целта, не я отричам.", тя вече включва и обобщеното от Вас, разбира се, че съм съгласна с него, но изобщо не го изчерпва, само половината от истината е. На практика, излиза че той се е готвел не за няколко дни, а за повече да постои в Букурещ, за да подготви сам всичко за истинско въстание, затова му е трябвал изнесен анрхивът на сигурно място, можел е да бъде унищожен по време на въстанието, затова са му трябвали парите на Ловеч-за закупуване на оръжие и т.н. Вестникарят го призовавал да вдига народа на въстание, но какво самият той, председателят направил, за да бъде подготвен този народ? 

Едното не изключва другото. Да подготви въстание с този председател, от който преди месец е получил писмо веднага да вдигне въстание, докато комитетите не са въоръжени и го е лъгал, че Сърбия и Черна гора ще се притекат на помощ, а откъм Влашко ще влязат чети от емигранти, е било напълно невъзможно. Взел е целия архив на Ловеч, защото там са били писмата на същия този Каравелов до него, с които е трябвало да докаже злоупотребата на Каравелов в ролята му на председател, не само с писмото му за въстание, а и отношението му към Димитър Общи, за който Левски е написал в поне три писма до Каравелов, че за нищо не става и трябва да си го върнат при тях в Букурещ. Общи, който издава всички дейци от Софийско и Ловеч и който е пратен именно от Хитов и Каравелов, натрапен на Левски за апостол. Как да организира въстание с такъв председател, доказано некадърен и злоупотребяващ с поста си на председател.

В Устава по настояване на Левски още на общото събрание през май 1872 е бил вмъкнат текст, позволяващ при злоупотреби на председателя с неговия пост, той да бъде сменен от друго лице от комисия от членове на частните комитети и Левски е можел да използва това, за да поиска отстраняването на Каравелов. Затова архивът му е бил абсолютно необходим, защото както виждаме, Каравелов вече е бил предал своя на сръбското консулство, когато Левски е тръгнал към Ловеч. Каравелов е избягал от Букурещ веднага след като е изпратил писмото на Левски да вдига въстание, в началото на ноември, с помощта и съдействието на руския консул в Букурещ.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Едното не изключва другото. Да подготви въстание с този председател, от който преди месец е получил писмо веднага да вдигне въстание, докато комитетите не са въоръжени и го е лъгал, че Сърбия и Черна гора ще се притекат на помощ, а откъм Влашко ще влязат чети от емигранти, е било напълно невъзможно. Взел е целия архив на Ловеч, защото там са били писмата на същия този Каравелов до него, с които е трябвало да докаже злоупотребата на Каравелов в ролята му на председател, не само с писмото му за въстание, а и отношението му към Димитър Общи, за който Левски е написал в поне три писма до Каравелов, че за нищо не става и трябва да си го върнат при тях в Букурещ. Общи, който издава всички дейци от Софийско и Ловеч и който е пратен именно от Хитов и Каравелов, натрапен на Левски за апостол. Как да организира въстание с такъв председател, доказано некадърен и злоупотребяващ с поста си на председател.

В Устава по настояване на Левски още на общото събрание през май 1872 е бил вмъкнат текст, позволяващ при злоупотреби на председателя с неговия пост, той да бъде сменен от друго лице от комисия от членове на частните комитети и Левски е можел да използва това, за да поиска отстраняването на Каравелов. Затова архивът му е бил абсолютно необходим, защото както виждаме, Каравелов вече е бил предал своя на сръбското консулство, когато Левски е тръгнал към Ловеч. Каравелов е избягал от Букурещ веднага след като е изпратил писмото на Левски да вдига въстание, в началото на ноември, с помощта и съдействието на руския консул в Букурещ.

При активността на Апостола, една година в неговата работа е била много време, което го променило, "обръщало го" преди той да го промени и обърне. През 1871г. написал до Плоещ, че отишъл да си работи в българско, защото с умните във Влашко не се излизало на глава. Но на следващата година, 1872г. той вече е решил точно обратното, да се върне септември-октомври и да се разправя с влашките емигранти, че му създават интриги, а не работят, нямало ОК за военното училище в Букурещ, нямало превод на военни правила и т.н., пък чакали от него да вдига въстание.

През декември вече всичко ескалирало, за него е било прозрачно, че Димитър е нямало да извърши Арабаконак без тяхната благословия. Каравелов нищо не свършил по задачите, но пък време да одобри обира на Димитър от Дяково намерил... Защото същият Димитър съветвал всички да си крият парите за оръжие от Левски, той щял да ги събере и да ги занесе лично на големия шеф в Букурещ. Марин му повярвал, скрил ги от Апостола, 1975г. ги намерили, накуп. Това за криенето на парите, Дяковчанина също трябва да е вършил с благокловията на шефа във Влашко.

Поведението на Каравелов в онези дни наистина е показателно не само за отношението му към Левски, но и към собствения му народ. Защото писмата му за вдигане на въстание са били не само срещу организацията на Дякона, която е щяла да понесе съкрушителен удар, но срещу целия народ, който щял да бъде поведен на жертвоприношение. За Апостолът трябва е било шок какво се е искало от него като видял призивите за въстание. Той тръгнал да буди народа, а после трябвало и да го въоръжи. Как се постига това за година-две? 

Тук идва важният момент, самият той писал на Каравелов, че тръгвал за Букурещ. Поискал също от комитета в Сливен да отговори на вестникаря, който все едно бил на друга планета и нямал никаква връзка с реалността в българско, обаче председател, издавал неадекватни заповеди. 
"Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля. По решението на това събрание написа се в тоя дух писмо от наша страна до Централния комитет, както ако е възможно да се превари засега пламването на революцията поне до една година... И според наставленията на Аслан Дервишооглу и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да излезе със сполука такова бързо движение, когато ние в нищо още не сме готови.“ - 1872, 22 ноември.

"...да дойде един в Ловеч, и там като дойдат, никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво да прави, като отиде в Ловеч... като пристигнат в Ловеч, Д. Пеев тутакси да ме потърси. Той знае мястото ми. Ако ли ме няма още, той да яви на оная къща, че идвам, та да са известени." - из писмо на Левски, за съжаление тук имал пълно доверие на Сирков. https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_85.html 

"Тук имаме указание за непоколебим маршрут през Ловеч за Влашко. Левски е подканен сега да бърза не само от по-ранния зов от Букурещ да иде по-скоро там (вж. писма № 98 и 99). Безпокойната заповед на Каравелов за революция означава за него и ново жестоко недоразумение, което трябва да изглади..." Параскев Стоянов.

Сега знаем, кореспонденцията в 1872г. е минавала през руското посолство в Русе. Не само турската полиция е прихванала двете писма на Каравелов "по подходящ начин", но и Мошнин, и шефът му граф Игнатиев, са ги прочели. Те са били доказателство, че той е изпълнил поръчката на азиатския департамент. Друго поръчение е нямало, а и вече е бил уплашен до смърт. Има-няма въстание, ясно че пишман-революционерът нито щял да премине Дунава за да участва, нито да отразява бунтовете във вестника си. Той и обесването на Левски не посмял да отрази, нали Апостола бил наречен нехранимайко в Цариград, цитирам хаджи Иванчо Хаджипенчович пред Стоян Заимов, как би посмял да го героизира? Каравелов пишел само това, което е било угодно на господарите му... 

Въстание нямало, а Левски вървял към Букурещ и не бил заловен. Сигурно е опищял ушите на руския консул в Букурещ от страх как да се оправдава пред Апостола като пристигне защо искал въстание в никое време. Предприели мерки, изтеглили го, но... разпространили легендата, че Високата порта го поискала. По-рано в тази тема се спряхме на този момент, няма нищо такова в архивите, в изворите, в тогавашните вестници, ама съвсем нищо, излиза, че е бягал през глава... от своите. В новооткритият доклад на Саид паша пък се вижда, че той дори не им трябвал, вестникарят нямал никаква стойност за турската власт. Отделно, добре са съчинили и легендата за архива му, който изчезнал. Там забъркали и шурей алкохолик, и шуролинка, сякаш просто така се изоставя важен архив с имена, пароли, данни на произвола, особенно от лидера-председателя на една организация, при условие, че е имал доста време да го скрие и че липсата му се наказвала със смърт. Левски е бил прав да се съмнява, че архив нямало да намери в Букурещ и трябва да носи своя, скрит при залавянето му в самара на коня, колкото и непосилен риск, а и тежест, да било това.

Редактирано Декември 23, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Безпокойната заповед на Каравелов за революция означава за него и ново жестоко недоразумение, което трябва да изглади..." Параскев Стоянов.

Жестокото недоразумение е бил самият Каравелов като председател на БРЦК. Той е издал "безпокойната заповед" за революция, която дори и "най-изветрелият човек" би разбрал, че е шарлатания, както днес знаем заповядана му от руските му господари /"това беше руска работа"/. Разрешаването на "жестокото недоразумение" е евфемизъм от самоцензура, точният израз, който е не е посмял да напише автора е "отстраняването на председателя Каравелов от лидерското му място в БРЦК", това е исторически вярно и без евфемизми. 

 

Преди 12 часа, Borova gora said:

През 1871г. написал до Плоещ, че отишъл да си работи в българско, защото с умните във Влашко не се излизало на глава. Но на следващата година, 1872г. той вече е решил точно обратното, да се върне септември-октомври и да се разправя с влашките емигранти, че му създават интриги, а не работят, нямало ОК за военното училище в Букурещ, нямало превод на военни правила и т.н., пък чакали от него да вдига въстание.

Той не е и искал да излиза на глава с "умните", полският шпионин присъствал на събранието им ги описва като 60 души от 12 комитета, които са готови да повярват на всеки мошеник като Бидискини, че 800 италианци ще направят революция в България. Левски им пише, че са му омръзнали комедиите им да се обвиняват един друг кой чий шпионин е - един сръбски, друг гръцки, трети руски, та накрая си обявявали един друг и дуели, нагледал се е на тези "умни глави", пък станал и заминал за Българско да си върши работата.

На върха на тази пирамида от стотина "умни", останалите са инсталирали чрез байганьовски избор "най-умния" измежду тях, служител на Азиатския департамент и той направил "най-умното" да заповяда на Левски да вкара "овцете", народа, в кланицата, за да се докопат той и останалите му другари до постовете на министри, префекти и князе, както ги е описал като "букурещките вагабонти" неукия Филип Тотю, който обаче ги е разгадал с интуицията си на честен човек.

За тях Левски е написал прословутото си "Народе????", не за хората с които е работел в България.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Жестокото недоразумение е бил самият Каравелов като председател на БРЦК. Той е издал "безпокойната заповед" за революция, която дори и "най-изветрелият човек" би разбрал, че е шарлатания, както днес знаем заповядана му от руските му господари /"това беше руска работа"/. Разрешаването на "жестокото недоразумение" е евфемизъм от самоцензура, точният израз, който е не е посмял да напише автора е "отстраняването на председателя Каравелов от лидерското му място в БРЦК", това е исторически вярно и без евфемизми. 

 

Той не е и искал да излиза на глава с "умните", полският шпионин присъствал на събранието им ги описва като 60 души от 12 комитета, които са готови да повярват на всеки мошеник като Бидискини, че 800 италианци ще направят революция в България. Левски им пише, че са му омръзнали комедиите им да се обвиняват един друг кой чий шпионин е - един сръбски, друг гръцки, трети руски, та накрая си обявявали един друг и дуели, нагледал се е на тези "умни глави", пък станал и заминал за Българско да си върши работата.

На върха на тази пирамида от стотина "умни", останалите са инсталирали чрез байганьовски избор "най-умния" измежду тях, служител на Азиатския департамент и той направил "най-умното" да заповяда на Левски да вкара "овцете", народа, в кланицата, за да се докопат той и останалите му другари до постовете на министри, префекти и князе, както ги е описал като "букурещките вагабонти" неукия Филип Тотю, който обаче ги е разгадал с интуицията си на честен човек.

За тях Левски е написал прословутото си "Народе????", не за хората с които е работел в България.

Въпреки това все още чета историци по форуми в социалните мрежи да разказват и преразказват смехории за него... Все още истината е далече от хората и вярата в старите рефрени не си е отишла. 

Но ето още малко истини срещу старите лъжи:

1872 декември, 28 – отведен е в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. - изобщо не става въпрос за разпознаване, знаели са кой е, просто на мютесарифинът в Търново, шеф на каймакамина в Ловеч, е принадлежало правото да проведе първият разпит.
1872 декември, 7 – Д. Попов – Турну Мъгурелс, съобщава на БРЦК – Букурещ, подробности за състава на съдебната комисия и за поведението на Общи. Научил е от Ованес Аладжиян, че за издирването на Левски „имат му и портретът с униформа, в голям формат“ - портретът му в униформа е от времето на Легията, не е този, последния, по който се предполага, че е издирван, значи са имали повече от един портрет за разпознаване.
1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ,- колко е трудно на историците да признаят, че такъв обир без благословията на Каравелов нямало как да се случи, ама на, да си повтарят мантрата, че той, Димитър Дяковчанина решил... не, не е решил, бил е мотивиран да го направи от Букурещ.
1873 януари, 8 – Ив. Иванов – руски консул в Одрин, пише до Н. Геров – Пловдив, с молба да го осведоми: „Къде са заловили Левски? Вие знаете ли?“; подчертава, че се страхува Левски да не проговори при разпитите и да не пострадат невинни българи. - стана съвсем интересно, какво е знаел Левски, за което консулът в Одрин да се страхува? Това, че е имал организация и е знаел всеки в нея си е за нашенци, ама от какво биха се страхували другите?

Редактирано Декември 24, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

On 24.12.2025 г. at 9:40, Б. Киров said:

Жестокото недоразумение е бил самият Каравелов като председател на БРЦК. Той е издал "безпокойната заповед" за революция, която дори и "най-изветрелият човек" би разбрал, че е шарлатания, както днес знаем заповядана му от руските му господари /"това беше руска работа"/. Разрешаването на "жестокото недоразумение" е евфемизъм от самоцензура, точният израз, който е не е посмял да напише автора е "отстраняването на председателя Каравелов от лидерското му място в БРЦК", това е исторически вярно и без евфемизми. 

 

Той не е и искал да излиза на глава с "умните", полският шпионин присъствал на събранието им ги описва като 60 души от 12 комитета, които са готови да повярват на всеки мошеник като Бидискини, че 800 италианци ще направят революция в България. Левски им пише, че са му омръзнали комедиите им да се обвиняват един друг кой чий шпионин е - един сръбски, друг гръцки, трети руски, та накрая си обявявали един друг и дуели, нагледал се е на тези "умни глави", пък станал и заминал за Българско да си върши работата.

На върха на тази пирамида от стотина "умни", останалите са инсталирали чрез байганьовски избор "най-умния" измежду тях, служител на Азиатския департамент и той направил "най-умното" да заповяда на Левски да вкара "овцете", народа, в кланицата, за да се докопат той и останалите му другари до постовете на министри, префекти и князе, както ги е описал като "букурещките вагабонти" неукия Филип Тотю, който обаче ги е разгадал с интуицията си на честен човек.

За тях Левски е написал прословутото си "Народе????", не за хората с които е работел в България.

Имайки предвид, че на този ден е тръгнал за Къкрина, нека да приключим и с една от най-популярните легенди за него, той сам пред Специалната Комисия, която е имала и доклада по залавянето от Ловешкия юзбашия (т.е. знаел е, че няма смисъл нещо да преиначи или скрие), е разказал как са го хванали:

"Към десет часа сутринта [по турски], когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме, не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч..."

Няма лъвски скок, няма плет, както и ние писахме в темата, той е на разстояние от вратата, която е водела към сайванта на съседа на ханчето, дотам Апостола се е надявал да стигне и да се укрие, или да вземе един от конете му... Битката е била на задната врата, където в тъмното са го дебнели трима начело с Юсеин Бошнак-водачът на потерията, а до плетът изпълняващ ролята на ограда, Левски изобщо не е стигнал и не се е запътил към него, но легендата, измислена от Захари Стоянов все още е жива...

Останалото е статии, книги, документи, телевизионни предавания, речи, интервюта, лекции и упражнения, курсови и дипломни работи, паметници, филми, сериали, подкасти и една песен, слушана от над 1 милион българи:

 

Редактирано Декември 26, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 24.12.2025 г. at 18:20, Borova gora said:

имат му и портретът с униформа, в голям формат

Има поне три портрета на Левски с униформа в цял ръст, единият е с гвардейска румънска униформа /бяла с ширити/ и е правен в студио с инвентар на студиото, той е по-популярен, другите са автентични с униформа на Втората легия, там е сред свои съвипускници от Легията, мисля, че единият е голяма колективна фотография, а другият е с Големия и още един, сега не си спомням точно кой. Кой от портретите му с униформа са имали османските власти е от значение, защото този с бутафорната румънска униформа е по-ранен, вероятно от Първата легия и някои автори /Ст.Каракостов/ въобще го оспорват като автентичен, Каракостов твърди, че е монтирана главата на Левски върху друга фигура, фотомонтаж, така че според мен са разполагали с някой от автентичните портрети на Левски в цял ръст, който са взели от фотографското студио в Белград, другата портретна снимка са получили от плаката в студиото в Букурещ и са размножили фотографията.

 

On 24.12.2025 г. at 18:20, Borova gora said:

873 януари, 8 – Ив. Иванов – руски консул в Одрин, пише до Н. Геров – Пловдив, с молба да го осведоми: „Къде са заловили Левски? Вие знаете ли?“; подчертава, че се страхува Левски да не проговори при разпитите и да не пострадат невинни българи. - стана съвсем интересно, какво е знаел Левски, за което консулът в Одрин да се страхува? Това, че е имал организация и е знаел всеки в нея си е за нашенци, ама от какво биха се страхували другите?

Геров по принцип се е отнасял негативно към дейността на Левски и докладите му до Игнатиев са в този дух, "че ходи да лъже хората, че имало някакви комитети", тоест Геров не е вярвал, че реално комитети съществуват, а че Левски е измамник, който "лъже хората" /презумпцията лъже ги, за да им взема парите/, нещо което виждаме и в писмото на Анастас Попхинов до Левски, сравнявайки го с търтей, който яде народните пари, но пчелите щели да орежат крилата на търтеите. В този тон сигурно е било и писмото на въпросния Иванов, вероятно е имало и предистория на тази кореспонденция в същия дух, а "невинните хора" са пострадалите от агитацията на Левски, сакън да не им каже сега имената.

 

Преди 2 часа, Borova gora said:

Останалото е статии, книги, документи, телевизионни предавания, речи, интервюта, лекции и упражнения, курсови и дипломни работи, паметници, филми, сериали, подкасти и една песен, слушана от над 1 милион българи:

Хубавато е, че 1 млн. българи слушат тази балада, но лошото е, че книгите и научните публикации не са балади, а инструменти за достигане до точна информационна картина, а когато се пишат като балади, историята се превръща в чалга.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Има поне три портрета на Левски с униформа в цял ръст, единият е с гвардейска румънска униформа /бяла с ширити/ и е правен в студио с инвентар на студиото, той е по-популярен, другите са автентични с униформа на Втората легия, там е сред свои съвипускници от Легията, мисля, че единият е голяма колективна фотография, а другият е с Големия и още един, сега не си спомням точно кой. Кой от портретите му с униформа са имали османските власти е от значение, защото този с бутафорната румънска униформа е по-ранен, вероятно от Първата легия и някои автори /Ст.Каракостов/ въобще го оспорват като автентичен, Каракостов твърди, че е монтирана главата на Левски върху друга фигура, фотомонтаж, така че според мен са разполагали с някой от автентичните портрети на Левски в цял ръст, който са взели от фотографското студио в Белград, другата портретна снимка са получили от плаката в студиото в Букурещ и са размножили фотографията.

 

Геров по принцип се е отнасял негативно към дейността на Левски и докладите му до Игнатиев са в този дух, "че ходи да лъже хората, че имало някакви комитети", тоест Геров не е вярвал, че реално комитети съществуват, а че Левски е измамник, който "лъже хората" /презумпцията лъже ги, за да им взема парите/, нещо което виждаме и в писмото на Анастас Попхинов до Левски, сравнявайки го с търтей, който яде народните пари, но пчелите щели да орежат крилата на търтеите. В този тон сигурно е било и писмото на въпросния Иванов, вероятно е имало и предистория на тази кореспонденция в същия дух, а "невинните хора" са пострадалите от агитацията на Левски, сакън да не им каже сега имената.

 

Хубавато е, че 1 млн. българи слушат тази балада, но лошото е, че книгите и научните публикации не са балади, а инструменти за достигане до точна информационна картина, а когато се пишат като балади, историята се превръща в чалга.

То ако историята не бе превърната в чалга, нямаше да има необходимост от тази тема и от нашия труд в нея. Всичко щеше да е казано, написано, анализирано преди нас. Но се наложи доста мантри да разчистим, преди да стигнем до истината... 

Е, понякога както в литературата, така и в реалния живот при героите има развитие:

1872 септември, 17 – П. Хитов – Белград, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че е получил драмата му „Хаджи Димитър Ясенов“, която Каравелов посветил на Хитов, но смята, че Левски повече заслужава това посвещение, тъй като напоследък именно той работи най-активно за свободата на народа. - Интересното е, че поне един от тях е разбирал значението на работата на Левски на терен. В Хитов се е обърнало нещо след Събранието и го е накарало да го напише на вестникаря. Жалко, че не го е казал на самия Дякон приживе. Но Каравелов така и до края не осъзнал защо е получил това писмо, той е виждал само съперник в Апостола, някой, който му пречи сам да командва организацията, която всъщност не е създал...

Редактирано Декември 26, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 16 часа, Borova gora said:

То ако историята не бе превърната в чалга, нямаше да има необходимост от тази тема и от нашия труд в нея. Всичко щеше да е казано, написано, анализирано преди нас. Но се наложи доста мантри да разчистим, преди да стигнем до истината...

Истината... е недостижима, само осветихме някои и преди нас известни факти и направихме връзки между тях, така че отговорът на въпроса Кой да изглежда малко по-различно от досега общоприетите. Това, което прави написаното от пристрастени или предубедени автори, макар и професионалисти, да изглежда като историческа чалга е именно подбор и неправилни връзки между установените факти, те не ги променят, а правят непропорционално големи и осветени някои, за сметка на пълното игнориране и затъмняване на други, и разказът им започва да звучи като чалга, на високи октави и патетично. 

 

Преди 16 часа, Borova gora said:

Е, понякога както в литературата, така и в реалния живот при героите има развитие:

1872 септември, 17 – П. Хитов – Белград, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че е получил драмата му „Хаджи Димитър Ясенов“, която Каравелов посветил на Хитов, но смята, че Левски повече заслужава това посвещение, тъй като напоследък именно той работи най-активно за свободата на народа. - Интересното е, че поне един от тях е разбирал значението на работата на Левски на терен. В Хитов се е обърнало нещо след Събранието и го е накарало да го напише на вестникаря. Жалко, че не го е казал на самия Дякон приживе. Но Каравелов така и до края не осъзнал защо е получил това писмо, той е виждал само съперник в Апостола, някой, който му пречи сам да командва организацията, която всъщност не е създал...

Според мен, може и да греша, Хитов е изживял самоубийството на Ангел Кънчев като негов личен провал и затова не е отишъл на събранието през май, осъзнал е, че носи лична вина за тази смърт и че е бил използван от Каравелов.

През ноември 1871 той пише писмото си до сливенци да дойде и да ги поведе във въстание, а няколко месеца по-късно отказва всякакво идване в Букурещ с мотива, че не може да ходи, схванал му се бил крака... точно преди събранието, също като Данаил Попов, който нямал на кого да остави дюкяна си, та затова пратил да го подпише съдружника му в същия дюкян, Брашлянов.

Хитов чак сега се оправил, през септември, когато пише на Каравелов, но си признава тук, че от 5 години нищо не е правил, тоест от 1867-ма с ходенето му с четата, в която байрактар му е бил Левски. На когото той и Каравелов са спретнали номера с 10-те гласа от сливенските села на избора.

След две години обаче го виждаме ментор на Обретенов в Русе, на който изпраща писмата си през руското консулство. 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Истината... е недостижима, само осветихме някои и преди нас известни факти и направихме връзки между тях, така че отговорът на въпроса Кой да изглежда малко по-различно от досега общоприетите. Това, което прави написаното от пристрастени или предубедени автори, макар и професионалисти, да изглежда като историческа чалга е именно подбор и неправилни връзки между установените факти, те не ги променят, а правят непропорционално големи и осветени някои, за сметка на пълното игнориране и затъмняване на други, и разказът им започва да звучи като чалга, на високи октави и патетично. 

Истината е, че новите документи промениха коренно някои схващания как цялото разкриване започнало с Арабаконак и всичко друго бе подценявано, включително разкритията около мисията на Кънчев, предателствата на Каравелов, фалшифицирането на изборите на Събранието... Много удобно да бъде хвърлена вината на поп Кръстьо за предателство и всичко друго да бъде заетено под килима. 

Друг е въпросът, че много отрано се съобщава, че в предателството е забъркан поп:
"1873 януари, 25 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов – Писек, за задържането на Левски: Казват, че него го предал един тамошен поп (бог да го убие!), който приел награда в пари от поганците..."

Не търговец, не учител, не терзия, а поп, затова в обсега на заподозряните остава поп Лукан, бил е най-възрастен, приел е върху себе си това зло, за да спаси и синът си, и дъщеря си, в чийто дом е открит архива. Разбира се, остава идеята за колективното предателство, защото Сирков е знаел когато е занесъл писмото на 12-ти декември на Апостола, че къщата му е била под наблюдение, но е носел писмо от Величка, бил е изпратен от нея, няма нищо индивидуално в съгласуваните действия на роднините...

Тук да кажа, че не сме единствените, които вървим по този път, на страницата на Националния музей в Карлово, във ФБ, има следният текст:

"В този ден Васил Левски е заловен в Къкринското ханче. Османските власти разполагат с информация за дейността на Апостола много преди Арабаконашкия обир. Доклад на Дунавския валия от септември 1872 г., разпитите на Димитър Общи и арестуваните комитетски дейци от Тетевенско, Орханийско и Ловешко, както и откритите писма на Любен Каравелов и фотография на Левски показват, че той е под наблюдение от месеци. Въпреки това той не изоставя комитетската работа. Напротив – предприема рисковано пътуване към Ловеч, за да прибере архивите и да ги отнесе в Букурещ. ... На следващия ден – 28 декември 1872 г. – залавянето е официално съобщено с телеграма от търновския управител Али бей до Великото везирство. Това е първият автентичен документ, който свидетелства за ареста на Апостола. В него Левски е посочен като „ръководител на цялата революционна организация“, а конфискуваните десетки писма и документи разкриват широкия обхват на изградената от него мрежа."

Под открити писма на Каравелов не зная дали имат предвид нещо повече от двете прихванати писма през ноември, дали нямат предвид и "прихванатия" архив на Кравалов, по това време вече е бил в ръцете им, но идеята е, че ми стана приятно, че най-сетне започнаха да пишат истината.