Народе???? или Кой предаде Левски?

[Warlord]

А кои точно са тези нови документи, които са променили схващанията?

[Б. Киров]

On 27.12.2025 г. at 19:31, Warlord said:

А кои точно са тези нови документи, които са променили схващанията?

Всички тези документи сме ги анализирали в темата:

1. Докладната записка от 16 септември 1872 г., съставен от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша и адресиран до Великия везир в Цариград, публикувана в т. 1 Нови документи на Музея "Васил Левски" Карлово, с.71; поименно са изброени важните членове на Привременното правителство в Ловеч и "главатарите" на комитети в Софийско и други градове, посочена е ролята на Левски като главен организатор на комитетите, свидетелства за знанието на властта за планове за пренасяне на модерни пушки през дунавските пристанища

2. Докладната записка от 25 ноември 1872 г. от Ахмед Хамди паша (областен управител в Русе) до Великото везирство в Цариград.

Разкриване на документи: Хамди паша докладва за заловени документи на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Издирването на Левски: В записката се съобщава за активните мерки по издирването на Васил Левски и се иска увеличаване на броя на тайните агенти, за да се ускори залавянето му.Кореспонденция с Каравелов: Посочва се, че са прихванати и прочетени две писма от Любен Каравелов до Левски (от 30 октомври и 1 ноември 1872 г.), които по-късно са върнати на приносителя им, за да не се усъмнят революционерите.

3. Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина

Търново, 28 декември 1872 г.

Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново

Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета.

[Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан.

________________

ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев.

4. Заключителния доклад на Сабри паша, председател на комисията в София, по процеса в София, с. 51 от Нови документи т.5, изд. на музея в Карлово

Свидетелства, че Димитър Общи е сръбски агент на редовна месечна заплата от властта в Белград

5. Донесение на Расим паша, валия на Дунавския вилает, до Великото везирство по повод самоубийството на Ангел Кънчев, с. 151 т.1 Нови документи на музея в Карлово

Свидетелства, че Кънчев е бил руски шпионин, и у него са били открити фотографии на руски офицери, както и това, че е изхвърлил документи, преди да се самоубие във водите на Дунав, предполагаеми списъци с подписи на стотици български първенци, предназначени за прошение до руския Император. Предния ден е имал среща с драгоманина на руското консулство, което е отбелязано в доклад на руския консул в Русе, Мошнин.

Ако пропускам нещо важно, колежката може да ме допълни, но всички тези документи сме ги разнищвали дума по дума и сме свързали информацията в тях с допълнителна информация от вече известни преди това източници, като научни публикации, писма и документи.

 

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Всички тези документи сме ги анализирали в темата:

1. Докладната записка от 16 септември 1872 г., съставен от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша и адресиран до Великия везир в Цариград, публикувана в т. 1 Нови документи на Музея "Васил Левски" Карлово, с.71; поименно са изброени важните членове на Привременното правителство в Ловеч и "главатарите" на комитети в Софийско и други градове, посочена е ролята на Левски като главен организатор на комитетите, свидетелства за знанието на властта за планове за пренасяне на модерни пушки през дунавските пристанища

2. Докладната записка от 25 ноември 1872 г. от Ахмед Хамди паша (областен управител в Русе) до Великото везирство в Цариград.

Разкриване на документи: Хамди паша докладва за заловени документи на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Издирването на Левски: В записката се съобщава за активните мерки по издирването на Васил Левски и се иска увеличаване на броя на тайните агенти, за да се ускори залавянето му.Кореспонденция с Каравелов: Посочва се, че са прихванати и прочетени две писма от Любен Каравелов до Левски (от 30 октомври и 1 ноември 1872 г.), които по-късно са върнати на приносителя им, за да не се усъмнят революционерите.

3. Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина

Търново, 28 декември 1872 г.

Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново

Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета.

[Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан.

________________

ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев.

4. Заключителния доклад на Сабри паша, председател на комисията в София, по процеса в София, с. 51 от Нови документи т.5, изд. на музея в Карлово

Свидетелства, че Димитър Общи е сръбски агент на редовна месечна заплата от властта в Белград

5. Донесение на Расим паша, валия на Дунавския вилает, до Великото везирство по повод самоубийството на Ангел Кънчев, с. 151 т.1 Нови документи на музея в Карлово

Свидетелства, че Кънчев е бил руски шпионин, и у него са били открити фотографии на руски офицери, както и това, че е изхвърлил документи, преди да се самоубие във водите на Дунав, предполагаеми списъци с подписи на стотици български първенци, предназначени за прошение до руския Император. Предния ден е имал среща с драгоманина на руското консулство, което е отбелязано в доклад на руския консул в Русе, Мошнин.

Ако пропускам нещо важно, колежката може да ме допълни, но всички тези документи сме ги разнищвали дума по дума и сме свързали информацията в тях с допълнителна информация от вече известни преди това източници, като научни публикации, писма и документи.

Прилагам статия, която разказва как е започнало самото откриване на нови документи и как са разбрали значението им Виктор Комбов, който пръв се е докоснал до тях и Дора Чаушева, която му е била ръководител в Националния музей в Карлово. Днес всички историци работят по тях, но в тази тема след като ги анализирахме до детайл, трябва да кажа от личния опит, че много информация сме имали по принцип и преди това. Странно, че никой не й е обръщал внимание, нито е свързвал логически събития и следствия. Дори част от новооткритите документи просто препотвърждават наличните ни извори, които обаче са били замитани под черджето с години, още се чудя защо...

Да допълня, в книгите на Музея е даден и снимков материал, например тескерето на Кънчев, което е ценен източник за коректни изводи...

Levski.pdf

Редактирано Декември 30, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 30.12.2025 г. at 12:49, Borova gora said:

Прилагам статия, която разказва как е започнало самото откриване на нови документи и как са разбрали значението им Виктор Комбов, който пръв се е докоснал до тях и Дора Чаушева, която му е била ръководител в Националния музей в Карлово. Днес всички историци работят по тях, но в тази тема след като ги анализирахме до детайл, трябва да кажа от личния опит, че много информация сме имали по принцип и преди това. Странно, че никой не й е обръщал внимание, нито е свързвал логически събития и следствия. Дори част от новооткритите документи просто препотвърждават наличните ни извори, които обаче са били замитани под черджето с години, още се чудя защо...

Да допълня, в книгите на Музея е даден и снимков материал, например тескерето на Кънчев, което е ценен източник за коректни изводи...

Levski.pdf 641.13 kB · 2 изтегляния

Имаме в темата документите, имаме хронологията и имаме връзките между всичко това, темата остава отворена, всеки четящ в нея може с малко повече усилия да изгради собствената си конструкция и да си отговори на въпроса, който е поставен като заглавие.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Имаме в темата документите, имаме хронологията и имаме връзките между всичко това, темата остава отворена, всеки четящ в нея може с малко повече усилия да изгради собствената си конструкция и да си отговори на въпроса, който е поставен като заглавие.

Аз бих допълнила още с малко, защото направените изводи винаги е добре дошло да бъдат подплатени с още извори, плюс че е хубаво всички материали да бъдат събрани на едно място, след като са по темата, ако някой иска да ги чете, нека да не е необходимо да се подложи на цялото търсене на книги и архиви, както направихме ние

Относно фактът, че си е плащал за всичко на всеки поборник, комита и никъде не е спал или ял безплатно, както е обвиняван безпочвено от Анастас Попхинов, обърнах внимание на това преди три-четири страници, ето още едно доказателство:

1872 август, 3 – вписва на бележка лични разноски – 54 гр. „за ядене и пране в тайните къщи“, в които живее в Ловеч

Относно недостойните и подли номера, които са му правели от Букурещ и са допълняли трудностите в работата му вместо да го улеснят:

1872,16 септември, Българско, ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ
"Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи." - за БРЦК е бил важен Димитър и са приемали всичко от него, дори пари от обира, а Левски оставили сам да се оправя...
1872 ноември, около 28 – пише (от Пазарджик] до Окръжния революционен център – с. Голям извор, че трябва да се ускори набирането на средства и подготовката на въстанието. Уведомява ги, че се готви да иде в Букурещ, където ще бъде определен денят на обявяването му: „сватбата е близо, отивам на мястото, за да се определи денят вече“. - имал е милион и една причини да тръгне към Букурещ, не само за да се разправи с Каравелов, а защото е повярвал, това е доказателството, че е повярвал на приказките за въстанието в Босна и е очаквал там да научи повече преди да вземе решение какво да се случва или не в България...
1872 септември, края – октомври, началото – БРЦК – Букурещ, изпраща в Българско Георги – Фердинанд с писмо [подписано от К. Цанков] във връзка с уреждането на възникналия конфликт между Левски и Общи. БРЦК предлага да се включи в работа изпратеният Г. Стефанов. - не спряли да му пращат хора, които той не е избирал и не е одобрил, все пробвали ако може някой от изпратените да заеме мястото му, за да командват чрез него цялата организация, вместо да оставят Апостола да работи, за да бъде свършена истинска народна работа.
1872 октомври, 10/15 – 24 – Окръжният център – с. Голям извор, ЧРК 556, Етрополе, и Д. Общи изпращат в отсъствие на В. Левски препоръчител но писмо до „Окръжията Сливенско и Османпазарско“ [дн. Омуртагско], с което упълномощават“ пратеника на БРЦК [Й. Стоянов] Фердинанд да организира комитети, да устройва тайни пощи, да осигурява тайни къщи и пр. Призовават окръжията да го запознаят с техните пароли и пишат, че временното му пълномощно ще бъде заменено по-късно с постоянно, подписано от Левски и подпечатано с печата на БРЦК. - това е върхът на наглостта им, без изобщо да го уведомят си позволяват да се държат като лидери на организацията, да дават пълномощни без да имат такова право, да позволяват запознаване с пароли, което е забранено от Наредата му и дори използват името му, без да са го уведомили, лъжели, че ще даде той постоянно пълномощно, само и само за да минават номерата им пред частните комитети... Това наистина доказва написаното от него в едно писмо, колко трудно се е работело в българско поради българските изродици...

Редактирано Декември 31, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

On 31.12.2025 г. at 18:26, Borova gora said:

Аз бих допълнила още с малко, защото направените изводи винаги е добре дошло да бъдат подплатени с още извори, плюс че е хубаво всички материали да бъдат събрани на едно място, след като са по темата, ако някой иска да ги чете, нека да не е необходимо да се подложи на цялото търсене на книги и архиви, както направихме ние

Относно фактът, че си е плащал за всичко на всеки поборник, комита и никъде не е спал или ял безплатно, както е обвиняван безпочвено от Анастас Попхинов, обърнах внимание на това преди три-четири страници, ето още едно доказателство:

1872 август, 3 – вписва на бележка лични разноски – 54 гр. „за ядене и пране в тайните къщи“, в които живее в Ловеч

Относно недостойните и подли номера, които са му правели от Букурещ и са допълняли трудностите в работата му вместо да го улеснят:

1872,16 септември, Българско, ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ
"Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи." - за БРЦК е бил важен Димитър и са приемали всичко от него, дори пари от обира, а Левски оставили сам да се оправя...
1872 ноември, около 28 – пише (от Пазарджик] до Окръжния революционен център – с. Голям извор, че трябва да се ускори набирането на средства и подготовката на въстанието. Уведомява ги, че се готви да иде в Букурещ, където ще бъде определен денят на обявяването му: „сватбата е близо, отивам на мястото, за да се определи денят вече“. - имал е милион и една причини да тръгне към Букурещ, не само за да се разправи с Каравелов, а защото е повярвал, това е доказателството, че е повярвал на приказките за въстанието в Босна и е очаквал там да научи повече преди да вземе решение какво да се случва или не в България...
1872 септември, края – октомври, началото – БРЦК – Букурещ, изпраща в Българско Георги – Фердинанд с писмо [подписано от К. Цанков] във връзка с уреждането на възникналия конфликт между Левски и Общи. БРЦК предлага да се включи в работа изпратеният Г. Стефанов. - не спряли да му пращат хора, които той не е избирал и не е одобрил, все пробвали ако може някой от изпратените да заеме мястото му, за да командват чрез него цялата организация, вместо да оставят Апостола да работи, за да бъде свършена истинска народна работа.
1872 октомври, 10/15 – 24 – Окръжният център – с. Голям извор, ЧРК 556, Етрополе, и Д. Общи изпращат в отсъствие на В. Левски препоръчител но писмо до „Окръжията Сливенско и Османпазарско“ [дн. Омуртагско], с което упълномощават“ пратеника на БРЦК [Й. Стоянов] Фердинанд да организира комитети, да устройва тайни пощи, да осигурява тайни къщи и пр. Призовават окръжията да го запознаят с техните пароли и пишат, че временното му пълномощно ще бъде заменено по-късно с постоянно, подписано от Левски и подпечатано с печата на БРЦК. - това е върхът на наглостта им, без изобщо да го уведомят си позволяват да се държат като лидери на организацията, да дават пълномощни без да имат такова право, да позволяват запознаване с пароли, което е забранено от Наредата му и дори използват името му, без да са го уведомили, лъжели, че ще даде той постоянно пълномощно, само и само за да минават номерата им пред частните комитети... Това наистина доказва написаното от него в едно писмо, колко трудно се е работело в българско поради българските изродици...

За много години на всички, които четат в темата

Така и така събрахме всичко тук, да включа и последните анализи:

1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ - дори Геров е имал доказателства, че не е хрумване на Димитър от Дяково, а по поръчка или най-малко с благословията на Каравелов. И да не бъдем наивни, както вече писахме, друга е била целта на обира, не парите... 
1873 януари, 11/23 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов-Писек, че Л. Каравелов е заминал за Белград за преговори и споразумение със сърби и черногорци. - Къде е споразумението? Какво споразумение е търсил? С кого в онзи момент точно? Е, ние знаем, че е бягал презглава от Апостола, да не се срещнат очи в очи в Букурещ, ама е интересно как вестникарят всякакви легенди разправял за себе си, за да излезе сух от водата, та са му и повярвали...
В присъдата на Апостола не е отбелязано, че е стрелял и ранил заптие при залавянето, на кой кога е било простено да нарани човек на властта и да не бъде наказан? Но целта на витиеватите изрази на Хаджипенчович е била да скрие, че им е било наредено за комитска дейност да го осъдят на смърт.
1873 януари, 16 – Хр. Иванов – Големия – Търново, до П. Хитов – Белград, пише следното: „ Димитар [Общи] са улови; след него са улови и Диаконо; уловили са сичките докоменти;" - тук вероятно става въпрос за намерения архив в дома на Величка Хашнова, използвала е момента, да си признае, че са го открили или се е разчуло от самата власт, имаме потвърждение, че има заловен архив. Но архивът на самия Левски оцелял в самара на коня на Никола Цвятков.
1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ. - това е най-странното, за какво е щял да свика събрание? Как е щял да повика оцелелите лидери на комитети? Вестникарят е бил доста непознат в българско, в самата организация, видяло се е през следващите месеци. Това намерение наистина ми е необяснимо. След него пуска и други легенди, как щял да намери и прати и втори, и трети Левски, ама дотам си е останал... Но това със Събранието защо го е измислил и не друг, а Драсов му повярвал?

Редактирано Януари 2 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ. - това е най-странното, за какво е щял да свика събрание? Как е щял да повика оцелелите лидери на комитети? Вестникарят е бил доста непознат в българско, в самата организация, видяло се е през следващите месеци. Това намерение наистина ми е необяснимо. След него пуска и други легенди, как щял да намери и прати и втори, и трети Левски, ама дотам си е останал... Но това със Събранието защо го е измислил и не друг, а Драсов му повярвал?

Той го свиква през май същата година, ще кача тук заключителната част от протокола му, когато го изровя от папките си, там са се подписали отбран кръг все от "свои хора" на Каравелов и заключението е "и нашите дела остават за напред тайна", трагикомедия...

За много години и на Вас и на всички съфорумци и читатели

[Borova gora]

On 2.01.2026 г. at 19:37, Б. Киров said:

Той го свиква през май същата година, ще кача тук заключителната част от протокола му, когато го изровя от папките си, там са се подписали отбран кръг все от "свои хора" на Каравелов и заключението е "и нашите дела остават за напред тайна", трагикомедия...

За много години и на Вас и на всички съфорумци и читатели

Не трябва да бъде пропусната тази статия, напоследък и вестниците се отказват от патетиката и преповтаряне на стари рефрени когато пишат за Възраждането:

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22014566

Има доста истински моменти, особено как най-богатият български журналист през онова време, получаващ от три места добра издръжка, не давал и грош за хъшовете...

[Б. Киров]

On 2.01.2026 г. at 19:37, Б. Киров said:

Той го свиква през май същата година, ще кача тук заключителната част от протокола му, когато го изровя от папките си, там са се подписали отбран кръг все от "свои хора" на Каравелов и заключението е "и нашите дела остават за напред тайна", трагикомедия...

Единственото реално събитие, което е произвело това събрание, свикано от Каравелов е четата на Стоян Войвода и Йордан Стоянов:

https://voivodi.eu/cheti/ceta-na-stoan-v-sofijski-i-jordan-stoanov/

Няколко дни след събранието, четата влиза в България и е избита до крак. И двамата, Стоян Войвода и Йордан Стоянов са се подписали под протокола, Йордан Стоянов като Й.С.Горски, той е същият Фердинанд, който Каравелов изпраща на Левски за поредния трети негов заместник и контрольор, без да го пита, племенник е на Раковски; подписалият се като Котелски на протокола му е брат; именно това лице, с псевдоним Котелски, се подписва под протокола за избор на Каравелов през 1872 като представител с 10 гласа от Сливенско, предрешавайки избора в полза на Каравелов; Стоян войвода се е подписал като С.В.Софийски тук под протокола, той се пада роднина на П.Хитов, останалите са Хитов и Каравелов, Олимпий Панов /подписал се е като Голоб Панов, разстрелян е като участник в бунта на русофилите след Освобождението/, другите двама сега не се сещам кои са, но общо взето състава е "милиционер-роднина-милиционер-роднина", както казваше героят на Тодор Колев в един филм за поканените гости на сватбата му.

Хитов и Каравелов са изпратили "момчетата за всичко" да видят как стоят нещата след смъртта на Левски, нещата са стояли зле.

[Borova gora]

Преди 19 часа, Б. Киров said:

Единственото реално събитие, което е произвело това събрание, свикано от Каравелов е четата на Стоян Войвода и Йордан Стоянов:

https://voivodi.eu/cheti/ceta-na-stoan-v-sofijski-i-jordan-stoanov/

Няколко дни след събранието, четата влиза в България и е избита до крак. И двамата, Стоян Войвода и Йордан Стоянов са се подписали под протокола, Йордан Стоянов като Й.С.Горски, той е същият Фердинанд, който Каравелов изпраща на Левски за поредния трети негов заместник и контрольор, без да го пита, племенник е на Раковски; подписалият се като Котелски на протокола му е брат; именно това лице, с псевдоним Котелски, се подписва под протокола за избор на Каравелов през 1872 като представител с 10 гласа от Сливенско, предрешавайки избора в полза на Каравелов; Стоян войвода се е подписал като С.В.Софийски тук под протокола, той се пада роднина на П.Хитов, останалите са Хитов и Каравелов, Олимпий Панов /подписал се е като Голоб Панов, разстрелян е като участник в бунта на русофилите след Освобождението/, другите двама сега не се сещам кои са, но общо взето състава е "милиционер-роднина-милиционер-роднина", както казваше героят на Тодор Колев в един филм за поканените гости на сватбата му.

Хитов и Каравелов са изпратили "момчетата за всичко" да видят как стоят нещата след смъртта на Левски, нещата са стояли зле.

Да, както предполагах, не би могъл да събере председателите на комитетите от българско. Става ясно, че не е и искал. Изживял се е като абсолютен лидер още веднъж, но и този път е пропаднал. Жалко за пожертвалите се заради неговите нелогични действия.

Тоди Котленски вероятно се е надявал да заеме мястото на Левски когато Каравелов стане председател, да бъде следващият изпратен първо за негов заместник, а после и да влезе в ролята му. Чудно как всеки покрай вестникаря е повярвал, че е лесно да бъдеш Левски и Узунов, и Фердинанд, и Котелски са били на опашката да бъдат не обикновени комити, работници като другите, а босове на организацията. Раковски се изживявал като бъдещ български княз, вероятно мечтата е останала в семейството му... Само дето пътят на следващото поколение до нея бил като слушкали Каравелов, а не като вървели по собствен път.

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Borova gora said:

Да, както предполагах, не би могъл да събере председателите на комитетите от българско. Става ясно, че не е и искал. Изживял се е като абсолютен лидер още веднъж, но и този път е пропаднал. Жалко за пожертвалите се заради неговите нелогични действия.

Всъщност има един - Никола Ганчев, председател на комитета в Стара Загора, същият комитет на ВРО, който пръв изпраща писмо с отказ на Каравелов за вдигане на въстание. Въпросният Ганчев, ако погледнете внимателно подписите под протокола от 1873 се е подписал като "Н.Ганчев С.Загорский" на един ред, това ме заблуди, че са били двама души, само неговият подпис от българските ЧРК е в този протокол, третият отгоре-надолу. Той участва в Старозагорското въстание и е обесен публично в центъра на града през 1875-та, Стамболов и Захари успяват да избягат във Влашко.

Преди 23 часа, Borova gora said:

Тоди Котленски вероятно се е надявал да заеме мястото на Левски когато Каравелов стане председател, да бъде следващият изпратен първо за негов заместник, а после и да влезе в ролята му. Чудно как всеки покрай вестникаря е повярвал, че е лесно да бъдеш Левски и Узунов, и Фердинанд, и Котелски са били на опашката да бъдат не обикновени комити, работници като другите, а босове на организацията. Раковски се изживявал като бъдещ български княз, вероятно мечтата е останала в семейството му... Само дето пътят на следващото поколение до нея бил като слушкали Каравелов, а не като вървели по собствен път.

Йордан Стоянов е с псевдоним Горски в този протокол, той е под псевдоним Фердинанд няколко месеца преди това, когато идва като изпратен трети апостол от Букурещ да помирява Левски с Общи... Котелски е негов брат, пак е псевдоним, същият Котелски се подписва под протокола на събранието от 1872 като делегат на 10 комитета от Сливенско. Двамата братя са племенници на Раковски и очевидно са играли роля в интригите на Каравелов, "негови момчета". Котелски-Фердинанд-Йордан Стоянов е убит с четата на Стоян войвода, с другия брат не знам какво става. И двамата са от Котел, оттам Котелски, Горски сигурно се е изживявал като хайдутин и войвода, за да си сложи такъв псевдоним, и действително е загинал като хайдутин.

Така имаме пълния състав на подписалите протокола от 16 май 1873, които са взели решението "делата им и занапред да остават тайни". Великият стратег Каравелов. Едната ръка да не знае какво прави другата, в крайна сметка изпратили с Хитов на смърт две момчета, които никога не са се върнали.

[Borova gora]

On 5.01.2026 г. at 18:42, Б. Киров said:

Всъщност има един - Никола Ганчев, председател на комитета в Стара Загора, същият комитет на ВРО, който пръв изпраща писмо с отказ на Каравелов за вдигане на въстание. Въпросният Ганчев, ако погледнете внимателно подписите под протокола от 1873 се е подписал като "Н.Ганчев С.Загорский" на един ред, това ме заблуди, че са били двама души, само неговият подпис от българските ЧРК е в този протокол, третият отгоре-надолу. Той участва в Старозагорското въстание и е обесен публично в центъра на града през 1875-та, Стамболов и Захари успяват да избягат във Влашко.

Йордан Стоянов е с псевдоним Горски в този протокол, той е под псевдоним Фердинанд няколко месеца преди това, когато идва като изпратен трети апостол от Букурещ да помирява Левски с Общи... Котелски е негов брат, пак е псевдоним, същият Котелски се подписва под протокола на събранието от 1872 като делегат на 10 комитета от Сливенско. Двамата братя са племенници на Раковски и очевидно са играли роля в интригите на Каравелов, "негови момчета". Котелски-Фердинанд-Йордан Стоянов е убит с четата на Стоян войвода, с другия брат не знам какво става. И двамата са от Котел, оттам Котелски, Горски сигурно се е изживявал като хайдутин и войвода, за да си сложи такъв псевдоним, и действително е загинал като хайдутин.

Така имаме пълния състав на подписалите протокола от 16 май 1873, които са взели решението "делата им и занапред да остават тайни". Великият стратег Каравелов. Едната ръка да не знае какво прави другата, в крайна сметка изпратили с Хитов на смърт две момчета, които никога не са се върнали.

https://www.168chasa.bg/article/1736579

Статията ме провокира да прочета текста на поп Кръстьо още веднъж и мисля, че имаме отговор на въпроса:

"Не е ясно обаче защо той пише, че кръвта на слугата "и днес вика за отмъщение". Той отлично знае, че убиецът е обесен и няма на кого да бъде отмъстено - бел. ред.)" - Защото не е бил само един участникът в обира, били са трима, Левски, Вътьо Ветов и Латинеца, от тях Латинеца си е бил в Ловеч. За поп Кръстьо всеки от тримата е бил виновен, че се е стигнало до убийството на Стойчо Гиргинов, ако един го е извършил, къде са били другите двама...

[Borova gora]

Преди 13 часа, Borova gora said:

https://www.168chasa.bg/article/1736579

Статията ме провокира да прочета текста на поп Кръстьо още веднъж и мисля, че имаме отговор на въпроса:

"Не е ясно обаче защо той пише, че кръвта на слугата "и днес вика за отмъщение". Той отлично знае, че убиецът е обесен и няма на кого да бъде отмъстено - бел. ред.)" - Защото не е бил само един участникът в обира, били са трима, Левски, Вътьо Ветов и Латинеца, от тях Латинеца си е бил в Ловеч. За поп Кръстьо всеки от тримата е бил виновен, че се е стигнало до убийството на Стойчо Гиргинов, ако един го е извършил, къде са били другите двама...

В денят на неговото обесване, един от ценните подкасти, посветени на Апостола:

 

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Borova gora said:

Защото не е бил само един участникът в обира, били са трима, Левски, Вътьо Ветов и Латинеца, от тях Латинеца си е бил в Ловеч. За поп Кръстьо всеки от тримата е бил виновен, че се е стигнало до убийството на Стойчо Гиргинов, ако един го е извършил, къде са били другите двама...

Вутьо Ветов също трябва да е бил освободен по това време от Диарбекир; за Латинеца има пряк свидетел, записан от Параскев Стоянов и това е Димо Драсов, от чиято къща са влезли тримата - Левски, Латинеца и Ветов - в къщата на Халача. Драсов е очевидец и незнайно защо игнориран като такъв, но той е най-достоверният източник, че Латинеца е третия участник в обира.

[Borova gora]

On 18.02.2026 г. at 6:27, Borova gora said:

 

Едно от най-чистите предавания за нашата история, с факти и изводи, които ние също направихме в тази тема, препоръчвам на всеки, който се интересува от Възраждането да изгледа. Не съдържа всичко, но поне е изчистено от мантрите и по-близо до историческите извори:

 

 

[Borova gora]

On 7.03.2026 г. at 18:54, Borova gora said:

Едно от най-чистите предавания за нашата история, с факти и изводи, които ние също направихме в тази тема, препоръчвам на всеки, който се интересува от Възраждането да изгледа. Не съдържа всичко, но поне е изчистено от мантрите и по-близо до историческите извори:

 

 

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде солжена най-накрая. Публикувам първа глава, надявам се да е интересна:

ФИЛИП ТОТЮ, МИСИЯТА

Тази тема е сериозно пренебрегвана от българската историография, оставена неизяснена, пропускана, но тя е ключова за българското Възраждане и за разбирането как се стига до предателството на самата ВРО и на Васил Левски.  

Темата за Мисията документално в историческите извори започва от едно писмо на Апостола, в което се споменава за "подписи от всичко българско", изисквани от Филип Тотю, който в този период се е намирал в Одеса, за да бъдат тези подписи част от молба до Негово Високо Императорско величество:

април, 1871г., България, препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса:

"В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса.
Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода.
Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната.“

Писмото на Филип Тотю липсва в българските архиви, но в писмото-отговор на Левски, е написано искането и за целта на подписите: "подписи от всичко Българско, и печати за захващане на революция", т.е. прошението е за искане на руска императорска помощ при българска революция.

Преди да  поиска помощта на Дякона, Филип Тотю първо опипал почвата, за да научи каква и колко голяма е организацията му в българско, успял ли е или се е провалил:

20 февруари, 1871 – Ф. Тотю, Одеса, отправя писмо [до Ив. Пишмишев ?] чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, в което изказва недоволството от отношението на някои букурещки българи към делото и заявява, че е готов да съдействува на Левски. За него пише следното: „ За Лъвский напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си; към къде Лъвский повече действува.“

Подписите искани от Филип Тотю по внушение на нотабилите от Одеското настоятелство са били за прошение до Руския Император да се намеси на европейско ниво в Източния въпрос в полза на образуване на автономна българска държава, княжество, подобно на сръбското и Румънското.

Това "прошение" до Императора с подписи на "първенци" е ключът за разбирането на Голямата игра, водена от Великите сили по отношение на бъдещата българска държава и включва в себе си и съдбата на ВРО и Левски.

Мисията с подписите на прошение до руския Император идва от Одеса, където Филип Тотю е в близък контакт с Одеското настоятелство. Председател на настоятелството е Николай Тошков, българин, живеещ и работеш там.

Съгласно запазеното писмо на Левски, Тошков е упълномощил Филип Тотю да пише от негово име до него с искане да бъдат събрани такива подписи, които после той, Тошков в качеството му на председател на Одеското настоятелство, заедно с още трима представители от българско, да поднесе на Императора. Това  е отбелязано и от Димитър Тодоров Страшимиров, български историк.

За да упълномощи Ф.Тотю да иска такива подписи от Левски, Никола Тошков трябва да е потърсил гаранция, че делегацията ще достигне до Императора , от Иван Кишелски, Иван Кишелски, полковник от руската армия от български произход, назначен в Одеската гарнизон, нещатен член на Азиатския департамент на Министерството на външните работи и почетен член на Одеското настоятелство. Достъпът до Императора е бил изключително труден, минавало се е през няколко министерства и финално през канцеларията на Императора. Никой от тази верига до върха й не би си позволил да иска прошение до императора, без негово знание, чиновническата йерархия е била желязна и това е отразено в известните ни шифрограми.

Но за да има обещание в писмото, че са за Негово Високо Императорско величество, въпросните подписи, искани с посредничеството на Филип Тотю и Никола Тошков от Одеса, следва да са били по инициатива на руското военно командване. Подписите от българско, дадени преди въстанието, са щели да послужат на Русия да се намеси военно, независимо дали въстанието е успешно или не, щяло е да има документ, че българите ги викат на помощ. Такова прошение, придружено с въстание би им дало зелена светлина една 300-хилядна армия да премине Дунава. Прошението на Тошков без въстание в българските земи е щяло да увисне като празен лист хартия без стойност.

Кой е бил Левски в онзи момент и защо са прибягнали до него? Светослав Миларов, един от критично разглежданите поборници, нарича Апостола „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе.

От 1870г. вече е бил „генерал без армия“, имал е ВРО. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните желания и амбиции.

Левски им е бил необходим веднъж, за да осигури подписите от цяло българско, а не от два-три града и втори път, за да вдигне въстание. Ако през 1871г. имаше друга организация, която да осигури тези подписи, нямаше да прибегнат до неговата ВРО. Но нямало от кого другиго да поискат съдействие, друг не обикалял цяло българско да създава комитети и да подготвя народа за освобождение.

Въстание без мрежата на ВРО и съгласието на нейния лидер Левски, практически е било невъзможно да се организира и осъществи, Дяконът е бил ключ към такова въстание. Доказва го неуспешния опит на Филип Тотю да организира нещо подобно на въстание в Силистренско и неуспеха му сам да внесе руските пушки от Одеса, защото Левски решава, че за това не е настъпил нужния момент. На тях им е била необходима неговата мрежа от комитети, която през 1876-та използват и апостолите от Гюргевските заседания. Без тази вече изградена и разгърната комитетска мрежа, Априлското въстание нямаше да бъде това, което е било. Предната година опитът за въстание без комитетската мрежа на Левски е Старозагорското и то се проваля напълно.

Защо Васил Левски не е приел да изпълни това искане? Русия е искала въстание, но не такова, каквото е било планирано от него, което да донесе независимост на българския народ. То би означавало Княжество, васална държава, каквато имаме след Априлското през 1876-та. Но през 1876г. въстанието осигурило така необходимия повод на руското командване да започне войната и без прошение, европейската преса е била достатъчна.

 „Да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора.“ Тук следва да бъде изяснено защо някой друг от емигрантите във Влашко не би бил полезен за осъществяване на плана.

Христо Георгиев е имал руско поданство, Каравелов-сръбско, но и не стъпвал в българско от ранните му младини в Копривщица не било възможно да поднесе прошение с подписи от българско. Редно било да е българин с български паспорт, за да има смисъл цялата идея. Петдесетина български нотабили във Влашко също не са били представителни, влиятелни, достатъчни за руския цар, за да откликне на въстание и да започне война. Преди това не са били достатъчни и за сръбската власт, за да бъде подписан документа за дуална монархия, в Белград в прав ред им казали, че не представляват българския народ. ВРО обаче го представлявала и българските нотабили те знаели това. Имали контакти в чужбина, но нямали свое ВРО, затова им трябвала организацията на Левски наготово.

Той самият изпратил писмо до Иван Кишелски в Одеса, за да проучи по подробно въпроса. Отговорът на Кишелски както знаем, е бил отворен от Анастас Попхинов, куриерът в Плевен и брат на Данаил Попов. Защо Попхинов отворил точно кореспонденцията с Кишелски, а не друга? Много е вероятно това писмо да е било очаквано и за него да е коментирал и самият Данаил Попов. /Датата на полученото и разпечатано писмо от Кишелски до Левски е фиксирана на 10 май 1871. В началото на юни с.г. Христо Иванов кани Обретенов да му стане "кореспондент", т.е. канала за писма през Попхинов вече е бил компрометиран./

Тук трябва да отбележим, че по това време българските емигранти очаквали и помощ от Сърбия. Филип Тотю се отнасял скептично към сръбската помощ и го е написал в писмо до Данаил Попов още в началото на април 1871: В това негово писмо до Кършовски и Попов, Тотю им заявява, че в писмото му до Дякона има такава тайна, от която може да извлече голяма полза. Голямата тайна е подписите под прошението.

Но за разлика от Любен Каравелов и Панайот Хитов, Одеските българи, включително Тошков и Кишелски, както се вижда от писмата на Филип Тотю, изразявали подчертано скептично и негативно отношение към сръбското правителство. Нещо повече, Филип Тотю в първия си отговор към Левски от началото на февруари 1871, съветва Левски да няма нищо общо с "букурещките вагабонти", било "млади", било "стари", само в този случай щял да му разкрие тайната за прошението до руския император. Значи за хората от Настоятелството, където работата се е движела от Тошков и Кишелски, е било важно да запазят в тайна руския план от букурещките емигранти, активно търсещи контакти със Сърбия по същото време. Тотю ги слага всичките в категорията "вагабонти" и ги оплюва като властолюбци и сребролюбци, като заклева Левски да не общува с тях. 

20 юни, 1871– Може би като ехо от кореспонденцията с Тотю, Левски пише от Българско до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа." 

В писмо от Левски до Данаил Попов под номер 22 в Извори на ДТС, датирано от 14 май 1871 година, водачът на ВРО .

Филип Тотю не убедил Левски да се заеме с мисията за събиране на подписи, с което на практика самата ВРО е трябвало да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Апостолът дори го пита накрая да не остане само той, Тотю, който ще подпише такова прошение, защото идеята не му изглеждала добра, той очаквал независимост като резултат от едно мащабно въстание в българско. Плановете на Левски за въоръжено въстание са изложени в писмо до Панайот Хитов, те са за въстание през зимата, овладяване на големи градове, блокиране на старопланинските проходи и удържане на завзетите територии до предизвикване на признаване на независима България от Великите сили.

Думите на Левски не повлияли на Кишелски, Тошков, Тотю, те били далече от разбирането за независимост на Дякона. Той получил незаслужено обидно писмо от тях, които винаги стояли на завет, но искали от другите да жертват живота си.

1871 юни 20, или преди 20, Тракия. - Препис на писмо от Васил Левски до Райчо Попов в Плоещ - направен от Христо Загорски. препис.

Случаят с мисията прави разбираемо и писмото на Плоешките българи, които викали само него,  Препис на писмо от Васил Левски до Райчо Попов в Плоещ - направен от Христо Загорски но… без председателите на местните комитети, за да се разберат. Тяхното писмо нямаме, имаме неговия отговор. Защото не им трябвал за друго, а за събиране на подписи на този етап, един Левски им бил достатъчен, макар той да смятал за редно да им води главните от комитетите като на събрание.

След отказа на Левски прибягват до Добродетелната дружина и до Каравелов за съдействие, иначе ако разчитали да изпратят някой, който да започне от нулата, щели да чакат с години. Този някой би обикалял от град на град, от големец при големец, обясняващ мисията си, но колко би бил успешен без комитетите на ВРО и за колко дълго време, години, би събирал подписи? Като нищо и тупаник е можел от някой чорбаджия да си изкара, или да не му повярват изобщо, или да го затворят в кауша…

Добродетелната дружина и нейният лидер Христо Георгиев не са имали база в българско, на която да разчитат, за да бъде изпълнена задачата. По същото време Каравелов е бил зависим от две външни сили. Азиатският департамент го е числял на щат, за това написа проф. Иван Стоянов в „Любен Каравелов, нови щрихи от живота и дейността му“, 2008г., и му е плащал редовно, а граф Игнатиев го е закрилял през целия период на "революционната" му кариера като негово лично протеже. Професор Иван Стоянов доказа с документи в монографията си за Каравелов /2008/, че идвайки в Белград като кореспондент на "Голос", Каравелов е поел ангажименти към Азиатския департамент в Руското Външно министерство и вероятно към руското Военно министерство. В електронен формат книгата на Иван Стоянов от този линк: https://z-lib.id/

В същата година Сръбското правителство му отпуска заем за печатарска машина на стойност милион днешни евро, плащат му и месечна заплата, колкото на Д Общи.

Да се съобразява с интересите и на двете страни се оказало по силите на вестникаря. Това останало непроменено като линия на поведение на Каравелов и неговият кръг от доверени лица в БРЦК през всичките години, докато той е представлявал фактор в българското националосвободително движение. Зад тази линия на поведение, с различни нюанси, са стояли и Одеското общество и Добродетелната дружина в Букурещ.

Той е един от тези, които се захванали с изпълнението на поръчката. Поискано съдействие да повлияе на Апостола за да получат подписите или просто да упражни правата си на председател. Избрал е в типично свой стил да действа подмолно. Не писал на Левски да го убеждава.

В тези дни някой се е сетил за талантлив заместник на Левски, буден, интелигентен. По-заобиколен се оказал пътят му към заветните подписи, но той го следвал.

През учебната 1863-1864 Ангел Кънчев е бил ученик в Болградската гимназия. Преди това Ангел е завършил с отличие Варошкото училище в Русе. Кънчев влиза във Втората легия в Белград на 17 години, където става близък с Левски, така разказва в мемоарите му Михаил Греков.

Каравелов внедрил „това момче“ с неговата тайна мисия във ВРО зад гърба на Апостола. Заедно с Хитов парашутирали Ангел на висока позиция в организацията. След смъртта му, издава категорично колко много е знаел за мисията като в своя вестник „Свобода“, точно той споменава нещо, което го няма нито във вестник „Византис“, нито във вестник „Дунав“, нито в друго печатно издание от онзи период. Съобщава за шифър с букви и цифри.

Редактирано Март 11 от Borova gora