Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 22 часа, Borova gora said:

Но принципно, не Ви ли се струва, че Плоещката група е била като авангард към българско, а Одеското настоятелство е зад нея? Някак отношенията им биха могли да бъдат описани по този начин. Плюс, че Филип Тотю искал информацията, предварителната, февруари, за Левски точно от тях, да му опишат и напишат всичко. После иска и директна връзка с Дякона...

Това, което тук наричаме Плоещката група, са дейците от Млада България, Левски ги е изброил поименно в писмото му отговор до тях. Съгласен съм, че Филип Тотю е искал информация за Левски от тях, но той не се е консултирал за искането на подписи под прошение за помощ от руския император с тях. Те до един са били последователи на Мацини и Гарибалди, антимонархисти. Фактът, че те първи посрещат императора в Плоещ през 1877-ма и след първоначалния му добър прием /сбъркал ги е с приносители на прошението до него/, той ги изгонва грубо, говори, че не са били те автори на замисъла за прошение до него.

Симеон Радев пише за Каравелов, че е бил напълно непознат на тези дейци от Млада България до края на 1869-та, когато е започнал с техни пари да издава "Свобода":

"До 1869 г. Каравелов не бе се явявал в емиграцията във Влашко и бе познат на нея само по име. ..Твърде естествено бе, щото Левски, в нужда от помощ за своето голямо дело, да дири тоя важен човек, който със своето перо заставаше начело на революционното течение. Бяха ли се срещали те по-рано в Белград, както има едно предание? Интересен въпрос, но без отговор. Кой ги тури в допир? Вероятно съшият този Ценович, който две години по-рано му даде средства да предприеме своята мисия в България. „Към края на своето седение във Влашко - пише Бурмов - през април и май 1870 г., Левски прекарваше времето си в Букурещ и се срещаше често с Каравелова и Ценовича. Именно сега той постави, заедно с тях двамата, началото на Българския революционен централен комитет. През октомври „Свобода“ обнародва програмата на тоя комитет.“ На края на май Левски прехвърли обратно Дунава и поде с още по-голяма сила своето прекъснато дело. Това, което той бе успял да направи до заминаването си във Влашко, то бяха няколкото революционни гнезда, за които може да се съди по едно негово писмо от септември 1869 г. Сега започва във всичката му ширина великото негово дело: революционното организиране на България, тая мрежа от тайни комитети, които той простря в страната."

За тях, Райнов, Райчо Попов, Георги Живков, Иван Кършовски, Димитър Ценович, Кириак Цанков, пише Филип Тотю като за "букурещките вагабонти" и му заръчва да не споделя тайната за прошението с никой от тях. Плоещ е на 60 км от Букурещ и единственият с постоянно местожителство в Плоещ от тях е бил Райчо Попов /Същият е Райчо Гръблев и Райчо Попхристов/. 

Цялата тази група води началото си от ТБЦК на Иван Касабов. Пак Симеон Радев пише за тази връзка:

"Бидейки още търговец във Виена, Райнов се интересуваше живо за революционното движение. Той беше между възторжените почитатели на Раковски и в 1862 г. направи едно крупно пожертвувание за Легията. От тогава му бяха връзките с Ив. Касабова. Щом пристигна в Букурещ, той се яви при него, разказа му с каква мисия е изпратен и му повери решението си да посвети на революционното дело парите, с които бе го снабдило турското правителство. Между двамата се установи един план на действие, върху който не сме напълно осведомени, но една от точките на който бе да се влезе във връзка с големите революционери в чужбина и да се иска техния съвет. В своите спомени върху Тайния комитет Касабов дава адресите на по-видните от тия революционери, от което следва да заключим, че най-малкото той им бе писал. Теофан Райнов от своя страна бе също насочен към международните съзаклятничества: за него се приказва, че участвувал в някои от походите на Гарибалди. Мисията да замине за чужбина бе поверена именно нему. През юни 1869 г. той замина, придружен от някой си Райчо от Гръблево, търговец в Плоещ. От чие име тръгваше той? От името на някой комитет? Комитет нямаше, а само един тесен кръжок, носещ със себе си традицията на Тайния комитет, представлявана от Касабова."

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=956:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Каравелов кацва в това революционно гнездо като кукувица, използвайки дарбата си на публицист, и реално повежда тази група в съвсем противоположна на нейните идеи посока. Бях цитирал дописка в "Независимост", орган на Млада България, в която авторът е предусетил какво ще стане, ако някой псевдо-революционер започне да издава псевдо-революционен вестник.