Народе???? или Кой предаде Левски?

[deaf]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Чудно ми е как той самият би се нарекъл "херой"

Малко неясно препредадох случая. Не Левски е писал надписа в книгата,а притежателя и Попову,който е отбелязал че книгата е подарък от Левски за него. Има логика точно такава книга да е чел и притежавал през "религиозния" си дяконски период...

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

Аз започнах за и против, да видим кой би могъл да има цялата тази информация, поместена в списъка:

- осъществяване на революционни намерения - всички в Ловеч

- изреждане на околии с комитети - Марин, Димитър, Драсов, Величка, Сирков - оттам започнала да идва поща към Ловешкия централен комитет

- изреждане на градове и села - Марин, Димитър, Драсов, Величка, Сирков - оттам започнала да идва поща към Ловешкия централен комитет

- лице на име Левски -  всички в Ловеч

- комитетът в Ловеч - Марин, Димитър, Драсов, Величка, поп Кръстьо, той е заклевал част от тях

- имената на главатари от други комитети - Марин, Димитър, Драсов, Величка, Сирков, получавали са пощата на Левски, някои членове на комитети са срещали в българско или в Букурещ

- три канала за оръжие - поетапно пренасяне - много детайлно е предадено - Марин, Пъшков, Драсов, Цвятко Хаджипавлов, разпределял е оръжието по другите комитети, Христо Поплуканов, пренасял е преди това револверите, това не знам дали би интересувало Величка

- видовете оръжие - Марин, Пъшков, Драсов, Цвятко Хаджипавлов, разпределял е оръжието по другите комитети, Христо Поплуканов, пренасял е преди това револверите

- привличане на богати българи, убиване на несъгласните - ръководството на Ловешкия комитет, тайната полиция, Големия и Латинеца са били в нея, но те са знаели, че лице на име Левски не е родом от Пловдив т.е. първият издайник не е някой от двамата

- списък с убийствата, разпити по места, но е установено, че не са криминални престъпления, а бунтовни - много са за да ги знае някой чул по случайност, разбрал отнякъде си... Само някой имащ достъп до комитетската поща би научил всички такива новини за краткия период 2-3 месеца, в който са се случили, Марин, Пъшков, Драсов, Величка, Сирков, получавали са поща за Апостола

Други членове не ми се струва вероятно да са разполагали с толкова много информация, а пък толкова подробно донесение и шпионин не би могъл да направи, би знаел нещо "на парче"...

Както сте ги изброили, всички от фамилията Поплуканови плюс Иван Драсов и Димитър Пъшков, които гравитират около тази фамилия, знаят всичко от донесението на Хамди. Кръгът на Сиркови включва и Латинеца, когато Левски идва на Малка Коледа в къщата на Сирков, там е извикан и Латинеца, Сиркови съхраняват оръжието, тайната печатница за фалшиви документи и най-важната част от личната кореспонденция на Левски не само в последните дни, а години наред, те са най-доверените му хора. Поп Кръстьо може да е знаел много, но едва ли е бил посветен в информацията за каналите за оръжие, той не се е занимавал никога с оръжие, нито е пренасял, нито е имал, той е духовник, и като такъв е привлечен в комитета, в наредата е разписано, че всеки комитет се състои от председател, подпредседател, писар, свещеник и още седмина членове. Левски е държал всички да се кълнат пред Евагелието. Така че попът отпада от информацията за внасяне на оръжие.

Остават двата кръга - Поплуканови плюс Драсов, Пъшков и Сиркови плюс Латинеца и евентуално Николчо Цвятков, това са хората потенциално способни да направят донос с капацитет на информация от донесението на Хамди.

Остава възможността и в един момент двете групи да са се споразумели да работят заедно и според мен това е случаят в Ловеч.

Изключено е според мен ловечкия списък на комитета да е продиктуван от лице извън Ловеч.

Разиграването името на Добре Механджията в дописката на Каравелов като предател вече е прокарало черта на вражда между Сиркови и Поплуканови, които са избрали за жертва поп Кръстьо и тази вражда не е затихнала през годините и след Освобождението. Сирков е станал първата жертва на враждата, възможно е и Латинеца да е минал по този път, той умира едва на 35 години и нищо не се знае за него след Освобождението, няма поборнически пенсии и служби, Николчо е в подобна ситуация, работи като касапин и горски стражар. Сиркова с годините се озлостява срещу Поплуканови.

[Б. Киров]

Преди 7 часа, deaf said:

Малко неясно препредадох случая. Не Левски е писал надписа в книгата,а притежателя и Попову,който е отбелязал че книгата е подарък от Левски за него. Има логика точно такава книга да е чел и притежавал през "религиозния" си дяконски период...

Отец Матей Преображенски си е изкарвал хляба като пътуващ книжар и е разнасял и продавал и религиозна литература из цяла България, докато е придружавал Левски в неговите обиколи, така че много вероятно е подобна книга да е попаднала при Левски оттам.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Да, бих искал да се спра малко повече на нея, тъй като според мен има пряка връзка с предателството в Ловеч.

В книгата ВАСИЛ ЛЕВСКИ и неговите сподвижници пред турския съд Документи из турските архиви под редакцията на Ал. Бурмов /има я в мрежата в електронен формат/ четем следното:

"До 12 октомври нападателите на хазната не са били открити. Между следващите в турския изходящ дневник телеграми от 13,14 и 15 октомври няма нито една във връзка с търсенето им. От 15 октомври дневникът прекъсва с изх. № 1006. Липсват няколко листа и после пак продължава, но вече от № 1030 от 21 октомври, т. е. с прескачане на 23 номера за времето от 15 до 21 октомври. А тъкмо между дните 15 и 19 октомври властта се добрала до сведения, на основание на които предприела арестуването на Божила и Велча в Орхание. Тяхното следствие започнало на 19 октомври (вж. док. 61). От 21 октомври, когато продължава втората част на изходящия дневник, до 31 октомври липсва пак каквато и да било телеграма във връзка с разкритието на обира. Това мълчание трябва да се обясни с обстоятелството, че през тия дни софийският мютесариф е отпътувал за Орхание и Тетевен, за да ръководи лично по-нататъшните разследвания и арести (вж. док. 62 и 73)."

Това е бележка под линия, касаеща дневника с телеграми изпращани от Мазхар паша във връзка с разследването му на обира. Подчертал съм датите, когато дневникът прекъсва - от 15 до 21 октомври. Божил и Велчо са двамата ятаци на четата на Общи от които започва да се разплита всичко, и двамата са от Орхание.

И сега връзката с Тодор Пеев, тя е очеизваждаща:

"Даскалът от Етрополе е Тодор Пеев, комуто било възложено да отиде заедно с Христо Пиронков (в превода името неправилно е предадено като „Брънко“) и помака Хасо от с. Добревци във Влашко, за да търси нападателите на хазната. Групата потеглила за Румъния на 16 октомври. Тръгването и пътуването ѝ са подробно описани от Заимов (пос. съч., стр. 86–122)."

Това пак е бележка от същата книга под линия.

Значи групата от Тодор Пеев, Христо Пиронков и помака Хасо /този пък какво търси там?/ тръгва снабдена с тескерета и пари за пътни разходи от Орхание, "А тъкмо между дните 15 и 19 октомври властта се добрала до сведения, на основание на които предприела арестуването на Божила и Велча в Орхание."

И дневника с телеграми прекъсва, защото на 16 октомври, денят в който заминава групичката на Пеев от Орхание, в Орхание пристига да води лично следствието на арестуваните Божил и Велчо голям началник софийския мютесариф Мазхар паша. Какво съвпадение! Пеев тръгва за Влашко от Орхание с тескере на местния орханийски каймакамин, Махзар паша идва при същия орханийски каймакамин.

Обаче българската историческа общност е сляпа за такива съвпадения.

От разпитите на Божил и Велчо се разплита бързо цялото кълбо от участници и пътят до ареста на Общи и останалите е много къс.

Компанията на Пеев е членът на плевенския частен комитет Христо Пиронков, другарче на Анастас Попхинов. Двамата българи и помака Хасо освен командировъчните дадени им от орханийския каймакамин носят и 3500 гроша армаган за другия голям бос в Букурещ, Любен Каравелов, които пари Пеев му връчва лично и коленопреклонно. После босът Каравелов пише писмото до Левски или да освобождава Общи и и компания или незабавно да вдига въстание, защото хиляди юнаци чакат готови да се втурнат да помагат от Сърбия и Черна гора.

Прилича на зле скроена комедия, но не е, история е.

За списъка от посветените в Ловеч ще пиша допълнително

Само да допълня, на 28 септември русенския валия Хамди паша е изпратил донесението си но Великия везир, в което името на Тодор Пеев свети като главатар на комитета в Етрополе, създаден от комитета във Влашко, където същия Пеев е изпратен на 16 октомври от османската власт да разследва обира, организиран от комитета във Влашко. Параграф 22.

 

Това прави личността на Каравелов още по-тъмна в историята, тотално лишена от героизъм, но оплетена в предателства. След срещата с него Тодор Пеев избягал към Русия, дотам и с неговите опити за подвизи, нищо смело или бунтовно.

Интересното е, че Левски оставя следи в няколко случая да се пазят писма и др., защото след Освобождението ще помогнат на приносителите им и ще доказват ролята им в трудното време. Сега се замислям, че той и Каравелов трябва да са водили подобни разговори ако успеят как ще подредят държавата, как ще положат устоите й. Тук като че е разковничето за голямата промяна при Каравелов и вкопчването му в постове, прецакването на Апостола и т.н. Вероятно се е виждал като главен кадруващ на цяло българско. Усещането за власт не за първи път променя човек.

В изпълненията на Тодор Пеев през октомври 1872г. наистина виждам копиране на случая в Ловеч от август, турската власт е имала утъпкан път при предателства и го е следвала. Пращат с тескере издайниците навън да не пострадат и започват проверките, арестите.

На глупостите на Пеев как замотал властта и я е убедил да го прати във Влашко може да се вярва колкото на щуротиите на Каравелови за архива, нямал и минута той да се разпореди с него, та затова жена му го дала при пияница и картоиграч... Защо тогава Марин го разпознава в София и защо Белград не предава Каравелов на турската власт, макар да го искат от най-високо място и ги заплашват? Много по-лесно им е да се отърват от него и да го оставят в ръцете на турците. Единствената ценност, която той е имал е този архив и го е изтъргувал срещу закрила. Пеев плямпал същите простотии след Освобождението и наивниците са се хващали.

Въпросите са няколко, Левски питал в едно писмо и милиони да занесат обирджиите, не комитаджиите, ще ги вземат ли в Букурещ,, за да си направи изводите как да постъпва насетне, е Каравелов е взел парите от Пеев. 

Друго, каква ли е била целта на турската полиция, изпращайки Пеев  в Букурещ?

И защо Пеев се е почувствал застрашен, та сам се поставил в услуга на властта? Защото е бил посочен от Ловешкия издайник и тайно и без шум, един по един са разпитвани всички в следващите седмици, а той е посочен като главатар в Етрополе? Така издава и Арабаконак...

[Borova gora]

Преди 8 часа, deaf said:

Малко неясно препредадох случая. Не Левски е писал надписа в книгата,а притежателя и Попову,който е отбелязал че книгата е подарък от Левски за него. Има логика точно такава книга да е чел и притежавал през "религиозния" си дяконски период...

Чела съм, помня че е било в Трявна, разказваше го негов стар приятел, иконописец в черкви-Войнягово, после Трявна и др., Левски намерил чанта с религиозна литература и се представил за пътуващ протестантски мисионер, имал среща в кафене в хан обаче там било пълно с турци. Влезнали неговите хора и той им подшушнал да се правят, че избират, че купуват книги докато си излезнат турците. Голям спектакъл направили, иконописецът няколко пъти влизал и излизал да сменява книгите, уж не си бил избрал най-интересната и все информация му носел къде да се преместят, къде намерил стая да проведат събранието и т.н. От тези истории не един и двама може да са запазили книгите раздавани от Апостола за поколенията, нали уж бил мисионер и всичко раздал до напускането на турците, изпълнявал си ролята 

Редактирано Март 28 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Пращат с тескере издайниците навън да не пострадат и започват проверките, арестите.

 

Преди 1 час, Borova gora said:

каква ли е била целта на турската полиция, изпращайки Пеев  в Букурещ?

Въпрос и отговор.

Не ми се ще да ровим в тази история, само като последно - Тодор Пеев не се е самоубил, както се тиражира масово тази версия. Убит е.

Ето некролог от близките, отпечатан непосредстно след неговата смърт през 1904, 60-годишен.

И свидетелство на неговия зет, което за мен е безспорно, не може който и да е човек да се самоубие с два изстрела, като първия е в главата, а втория в сърцето:

Една седмица след смъртта на Т. Пеев в. „Свободно слово” помества обширно опровержение на волните журналистически съчинителства по повод трагичната кончина. То е съставено от д-р П. Вълчев (зет на загиналия), който се позовава на резултатите от аутопсията му. Според него най-съществената констатация е следната: „[...] смъртта е причинена  от мозъка, гдето е нанесен първия вистрел, а втория в сърцето, когато организма не е вече реагирал ... При туй не трябва да се изпуска от пред вид, че раните са от лява страна, когато покойният никога не си е служил с лявата ръка. Всичко гореизложено, мисля, че говори в полза на едно убийство, а не самоубийство, както оповестиха някои вестници (подч. И.А.) [...]”

....

Д-р П. Вълчев свидетелства, че мъртвият е намерен в двора „прострен на плочите”; г) След като смъртта е настъпила вследствие на първия изстрел в мозъка, като как тъй „самоубилият се” е успял да произведе втори изстрел  и дори след това да захвърли револвера „между саксиите с цветя на 2 - 3 метра”.

https://morskivestnik.com/compass/news/2014/082014/082014_11.html

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Левски питал в едно писмо и милиони да занесат обирджиите, не комитаджиите, ще ги вземат ли в Букурещ,, за да си направи изводите как да постъпва насетне, е Каравелов е взел парите от Пеев. 

О, щяха да вземат милионите с удоволствие, никакви съмнения нямам в това. Не е само Пеев, който носи парите на Каравелов, такъв е и Васил Шишков, за който Росен Янков погрешно твърди, че заминал заедно с Пеев.

Разпит на Станчо хаджи Иванов, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как ти е името и името на баща ти, откъде си; на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен.

– Защо те докараха тук?

– Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър. Беше гост в моя хан. Той се срещна със Стоян пандура. Потърси някои хора, за да ги отведе във Влашко. Обиколи селата. Понеже пазарлък не стана, не можа да намери хора. Истинският главатар на хайдутите е Стоян.

........

А Васил Шишков отиде преди 15 дни във Влашко, за да занесе там пари. И той влиза в комитета.

Идеята на Общи е била да отнесе лично парите на Каравелов, иначе защо да отвежда хората с празни ръце във Влашко?

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Както сте ги изброили, всички от фамилията Поплуканови плюс Иван Драсов и Димитър Пъшков, които гравитират около тази фамилия, знаят всичко от донесението на Хамди. Кръгът на Сиркови включва и Латинеца, когато Левски идва на Малка Коледа в къщата на Сирков, там е извикан и Латинеца, Сиркови съхраняват оръжието, тайната печатница за фалшиви документи и най-важната част от личната кореспонденция на Левски не само в последните дни, а години наред, те са най-доверените му хора. Поп Кръстьо може да е знаел много, но едва ли е бил посветен в информацията за каналите за оръжие, той не се е занимавал никога с оръжие, нито е пренасял, нито е имал, той е духовник, и като такъв е привлечен в комитета, в наредата е разписано, че всеки комитет се състои от председател, подпредседател, писар, свещеник и още седмина членове. Левски е държал всички да се кълнат пред Евагелието. Така че попът отпада от информацията за внасяне на оръжие.

Остават двата кръга - Поплуканови плюс Драсов, Пъшков и Сиркови плюс Латинеца и евентуално Николчо Цвятков, това са хората потенциално способни да направят донос с капацитет на информация от донесението на Хамди.

Остава възможността и в един момент двете групи да са се споразумели да работят заедно и според мен това е случаят в Ловеч.

Изключено е според мен Ловешкия списък на комитета да е продиктуван от лице извън Ловеч.

Разиграването името на Добре Механджията в дописката на Каравелов като предател вече е прокарало черта на вражда между Сиркови и Поплуканови, които са избрали за жертва поп Кръстьо и тази вражда не е затихнала през годините и след Освобождението. Сирков е станал първата жертва на враждата, възможно е и Латинеца да е минал по този път, той умира едва на 35 години и нищо не се знае за него след Освобождението, няма поборнически пенсии и служби, Николчо е в подобна ситуация, работи като касапин и горски стражар. Сиркова с годините се озлостява срещу Поплуканови.

По-редовите членове едва ли са знаели всичко, Марин не вярвам да е докладвал всички детайли то решенията в Букурещ, по-скоро внимателно би подходил, а преди всичко се е съветвал първо с кръга хора около него.

Тук Величка не пасва, макар че Христо Луканов сигурно й е разказвал откъде са прехвърляли револверите, но не вярвам чак толкова да е била навътре за трите канала на винтовките. Цвятко Хаджипавлов е бил в разнасянето на оръжието, но пък не е участвал в друго, ни в обири, ни в планове на тайната полиция, та не е сигурно колко е имал информация за тази нова  тактика. 

Сирков обаче покрай самия Левски във всичко и бил замесен и ако не от Марин, знаел го е от Апостола, който в август е бил в неговата къща, а може би и в юли. Така че той остава в кръга на заподозрените заедно с Драсов, Пъшков и не знам там каква е била ролята на Иванчо Колев. Марин мисля, лично не е отишъл в конака, искал е да мине между капките и е минал в съобщението като син на поп Лукан. Доказателство, че Сирков е знаел всичко са думите на Мария Сиркова, че той също е мислел да бяга като Драсов и Колев, но му е пречило, че е бил женен. Марин и Димитър се чудили защо са останали. Значи още преди обира нещо се било случило, защо тя ползва думата "избягаха". Единственото обяснение е издайничеството да се е случило след убийството на дякон Паисий, искано от Ловешкия комитет.

Но от анализа, който правихме за по-късните години, Пъшков и Драсов са имали изключително близко приятелство, до степен Пъшков да пише, че спазвал уговорката всеки ден да му докладва за работата в Народното събрание. Ако Драсов е най-първия издайник, това е добър мотив защо името на Пъшков го няма в доклада, а не е пропуснал комитетско събрание.

Редактирано Март 28 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

О, щяха да вземат милионите с удоволствие, никакви съмнения нямам в това. Не е само Пеев, който носи парите на Каравелов, такъв е и Васил Шишков, за който Росен Янков погрешно твърди, че заминал заедно с Пеев.

Разпит на Станчо хаджи Иванов, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как ти е името и името на баща ти, откъде си; на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен.

– Защо те докараха тук?

– Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър. Беше гост в моя хан. Той се срещна със Стоян пандура. Потърси някои хора, за да ги отведе във Влашко. Обиколи селата. Понеже пазарлък не стана, не можа да намери хора. Истинският главатар на хайдутите е Стоян.

........

А Васил Шишков отиде преди 15 дни във Влашко, за да занесе там пари. И той влиза в комитета.

Идеята на Общи е била да отнесе лично парите на Каравелов, иначе защо да отвежда хората с празни ръце във Влашко?

Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен.

– Защо те докараха тук?

– Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър. 

Значи самият Общи е отишъл в Букурещ след събранието и са скроили шапката на Апостола с Каравелов... 26 октомври разпит, преди 15 дни Димитър дошъл от Влашко, значи около 10 октомври... това е след Арабаконашкия обир?

Редактирано Март 28 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър. 

Значи самият Общи е отишъл в Букурещ след събранието и са скроили шапката на Апостола с Каравелов... 26 октомври разпит, преди 15 дни Димитър дошъл от Влашко, значи около 10 октомври... това е след Арабаконашкия обир?

Не мисля, че е успял да направи това, имал е намерение да бяга във Влашко към тази дата, затова е търсел хора в Тетевен да го придружат, кираджии.

Преводачът според мен е обърнал словореда и затова се получава такова недоразумение, ако фразата е не "Преди 15 дни дойде от Влашко един", а "Преди 15 дни дойде един от  Влашко"  всичко си идва на мястото, дошъл е един, който се представя за човек от Влашко, защото следващия разпитван коригира Станчо, той казва "не беше от Влашко, а от Сърбия", тоест Димитър е дошъл от Сърбия, но не преди 15 дни, а по-рано, не е дошъл от Влашко. Това са знаели, вероятно самият Димитър така се е представял.

Димитър Общи ни е оставил следните показания пред Извънредната комисия:

 - Освен тези, даде ли пари другиму?

– Властта беше изпратила във Влашко даскал Тодор Пеев, Христо тетевенеца и един помак, за да търсят разбойниците, както и да шпионират и разследват тая работа. Даскал Тодор дойде в Тетевен, намери ме в хана и си поприказвахме. Той ми каза, че го изпратила властта. „Отваряй си очите“, ми каза той, „търсят те, да не бъдеш заловен, аз отивам отсреща, като се върна, ще скроя някоя лъжа.“ Той ми поиска пари, за да ги даде на вестникаря [който издава вестника], и аз му дадох тридесет и пет лири. Освен изброените по-преди и тия пари, други никъде не съм давал.

– Нападнали сте къщата на Арнаудова в Етрополе, разкажи как стана това и коя беше причината?

– Тоя човек, беше комита; записал се по-рано и беше дал десет лири. Комитетът, обаче искаше от него петдесет лири, а той каза: „Не мога да дам.“ Сетне от комитета ми заповядаха да нападна къщата му. Дадоха ми от всеки комитет по двама души. Когато станахме дванадесет души, отидохме [да го нападнем].  Бяха ни дали заповед само да го сплашим.

– Кой комитет даде пръв заповед?

– Заповядаха ми Етрополският и Правешкият комитет. И останалите комитети знаяха [това]. После, ние всички, десет души, отидохме там половин час след мръкване. Аз почуках на вратата, момчето отвори, влязохме в двора, видяха ни и започнаха да викат. След това се върнахме назад. На другия ден Николчо попитал даскал Тодора: „Вярно ли е, че тия хора бяха от комитета?“ Тодор му казал: „Да!“ [След това Николчо му] дал една златна монета от пет лири.

– Комитетът имаше ли сведения за обира на хазната или това беше скроено само от хаджи Станя?

– Когато хаджи Станьо ми заповяда, аз не зная дали той е говорил или не с другите комитети, обаче два дни след обира на хазната всеки комитет знаеше, че хазната е нападната.

Пеев трябва да се е срещнал с Общи след 16 октомври, когато вече е бил командирован от Орхание за Влашко. Общи тогава му е дал 35 лири за "вестникаря", другите пари, които казва, че е раздавал били по 1000-2000 гроша на разни хора и мисля 4000 гроша на Анастас, всеки си е вземал, колкото може. 2000 гроша е дал поне на 5-6 души и с тия на Анастас е раздал на добра воля поне 15-20 процента от откраднатото, накрая намират около 80 000 гроша от 125 000.

Общи е бил заловен на 24 октомври.

Интересното е, че никой не го пита кой е "вестникаря". Изобщо името на Каравелов мисля, че отсъства от протоколите на разпитите, няма такъв човек и точка. А че са знаели много добре за ролята му в Букурещ говори фактът, че османската власт е поискала неговото екстрадиране от Влашко в пределите на Империята, това е станало след прочитането на писмото му, призоваващо за въстание.

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Borova gora said:

По-редовите членове едва ли са знаели всичко, Марин не вярвам да е докладвал всички детайли то решенията в Букурещ, по-скоро внимателно би подходил, а преди всичко се е съветвал първо с кръга хора около него.

Тук Величка не пасва, макар че Христо Луканов сигурно й е разказвал откъде са прехвърляли револверите, но не вярвам чак толкова да е била навътре за трите канала на винтовките. Цвятко Хаджипавлов е бил в разнасянето на оръжието, но пък не е участвал в друго, ни в обири, ни в планове на тайната полиция, та не е сигурно колко е имал информация за тази нова  тактика. 

Сирков обаче покрай самия Левски във всичко и бил замесен и ако не от Марин, знаел го е от Апостола, който в август е бил в неговата къща, а може би и в юли. Така че той остава в кръга на заподозрените заедно с Драсов, Пъшков и не знам там каква е била ролята на Иванчо Колев. Марин мисля, лично не е отишъл в конака, искал е да мине между капките и е минал в съобщението като син на поп Лукан. Доказателство, че Сирков е знаел всичко са думите на Мария Сиркова, че той също е мислел да бяга като Драсов и Колев, но му е пречило, че е бил женен. Марин и Димитър се чудили защо са останали. Значи още преди обира нещо се било случило, защо тя ползва думата "избягаха". Единственото обяснение е издайничеството да се е случило след убийството на дякон Паисий, искано от Ловешкия комитет.

Но от анализа, който правихме за по-късните години, Пъшков и Драсов са имали изключително близко приятелство, до степен Пъшков да пише, че спазвал уговорката всеки ден да му докладва за работата в Народното събрание. Ако Драсов е най-първия издайник, това е добър мотив защо името на Пъшков го няма в доклада, а не е пропуснал комитетско събрание.

Марийка Сиркова, спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин:

“Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след нападението над Денчо), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари... Николчо мислеше да бяга, но къде? Пъшков и Луканов бяха ергени и не избягаха, оставиха се да ги вържат.”

Само да допълня с този цитат, той казва повече, отколкото на първо четене, нейният набор от думи, какво е планирал Никола Сирков...

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Марийка Сиркова, спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин:

“Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след нападението над Денчо), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари... Николчо мислеше да бяга, но къде? Пъшков и Луканов бяха ергени и не избягаха, оставиха се да ги вържат.”

Само да допълня с този цитат, той казва повече, отколкото на първо четене, нейният набор от думи, какво е планирал Никола Сирков...

Това е начинът, както писах по-горе, трябва да започнем да развързваме този възел от последното звено преди Къкрина, а то е Сирков. Какво е мотивирало Сирков да премълчи пред Левски на 12 декември, че къщата им е наблюдавана и не му е казал. Какво го е мотивирало още в средата на август да бяга?

Мисля, че по тази нишка ще стигнем и до началото, а то е в няколко възможни имена - Драсов, Марин, Пъшков.

Много показателно е какво отговаря през 1901 г. Драсов на П. Стоянов:

"На 28 юни 1901 г. д-р Стоянов пише писмо до Иван Драсов, по това време окръжен управител на Велико Търново, с няколко въпроса, свързани с историята на националноосвободителното ни движение. Коментара за ходенето във Влашко е предал по следния начин: „Левски прекара тогава зимата в Ловеч и в началото на януари 1871 г. командирова, тъй да се каже, мен и М.П.Луканов в Румъния, като ни снабди с едно препоръчително писмо до видните в Румъния, както що бяха: Л. Каравелов, Димитър Ценович в Букурещ, Георги Живков, Иван Х.Кършовски и Теофан Райнов в Гюргево, Данил п.Хинов и П. Мишайков в Турну Мъгуреле, Илия Широков и д-р Вичев в Александрия, Райчо Гръблев и х. Парашкева Маринов в Плоещ и др.

Целта на нашата командировка бе да се срещнем с тези и други дейци и разберем как стоят те там – работят ли нещо и ще можем ли ние в България да разчитаме на тяхното съдействие и улеснение в даден случай. Тази наша командировка бе предизвикана по повод на някои недоразумения между букурещките дейци Л. Каравелов и Д. Ценовича, вследствие на което Живков, Кършовски и Райнов се бяха отцепили от тях и действували уж отделно от тях, че работите в Румъния бяха съвсем разнебитени. Съществуващия от по-рано в Букурещ комитет разстроен и следователно не можеше да се разчита на нищо от тамошните патриоти. Ние се срещнахме с всичките тия господа, разменихме мисли, съобщихме им как стоим ний в Българско и им заявихме категорически, че те ако не се сдружат и отпочнат наново деятелността си, тогава ний в Българско ще си учредим комитет централен и ще действаме независимо от тях. Тъй като всеки българин хвърляха един другиму вината и ние констатирахме печалния факт, че от тия хора ние не трябва да очакваме нищо, а ще трябва сами да се заловим за работа. Всичко що узнахме, доложихме след завръщането си на Левски, който ни причака в Плевен, в къщата на Анастас поп Хинов и заедно заминахме за Ловеч. Съгласихме се тогава, че всичко лежи на нашите плещи и, че ние ще трябва ДА СЕ ЗАЛОВИМ ПО-ЕНЕРГИЧЕСКИ ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА ЧАСТНИ КОМИТЕТИ И СЛЕД КАТО СИ ВИДИМ ДОСТАТЪЧНО СИЛНИ ДА СИ УЧРЕДИМ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ, който да влезе в сношение с разни видни лица в Румъния, Русия, Сърбия и другаде”.

https://www.lovechpress.net/Article/Index/51

До събранието в Букурещ ловчанлии - специално Марин, Драсов и вероятно Пъшков като най-зрелият и изграден като характер от тях тримата - са имали самочувствие на Централен Комитет. От тях е зависело всичко, те са били и Събранието и Правителството, вземали са всички решения с вишегласие дори при съпротива от страна на Левски.

След събранието в Букурещ този техен свят на самоуправление е бил свършен. Край на вишегласието и властта им сами да решават - заповедите се спускат от Влашко и трябва да се изпълняват, дори да са били срещу волята им.

Задължително е щяло да се стигне до финала на пълен разрив с БРЦК в този му вид с този му Устав. Той е срещу природата на независимия български дребен собственик, нещо напълно отвратително за тези хора, уставът на БРЦК им предлага монархическа централизация и желязна дисциплина без право на глас - каквото се нареди, трябва да се изпълни и то по волята на един човек, па бил той и глупак.

Нямало е начин да не счупят тази зависимост, било е въпрос на време. Станало е твърде бързо. Отнесъл го е Левски в ролята му на функционер на Букурещ, но който и да е бил на негово място е щяло да се случи нещо подобно.

Някой от тях тримата или тримата заедно са дръпнали спусъка. Те са били главните фигури в комитета в Ловеч, Пъшков в сянка, Марин и Драсов на първа линия.

Величка е най-голямото дете на поп Лукан Лилов, тя е била цели 14 години по-възрастна от брат си Марин, през 1872 е била на 41 години, съпруга и майка, жена с опит и характер, тя може да е била на терена на действието, но зад нея са фигурите на Марин, Пъшков и Драсов, решението е дошло от мъжете.

Сирков се е движел постфактум, следвайки събитията.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Това е начинът, както писах по-горе, трябва да започнем да развързваме този възел от последното звено преди Къкрина, а то е Сирков. Какво е мотивирало Сирков да премълчи пред Левски на 12 декември, че къщата им е наблюдавана и не му е казал. Какво го е мотивирало още в средата на август да бяга?

Мисля, че по тази нишка ще стигнем и до началото, а то е в няколко възможни имена - Драсов, Марин, Пъшков.

Много показателно е какво отговаря през 1901 г. Драсов на П. Стоянов:

"На 28 юни 1901 г. д-р Стоянов пише писмо до Иван Драсов, по това време окръжен управител на Велико Търново, с няколко въпроса, свързани с историята на националноосвободителното ни движение. Коментара за ходенето във Влашко е предал по следния начин: „Левски прекара тогава зимата в Ловеч и в началото на януари 1871 г. командирова, тъй да се каже, мен и М.П.Луканов в Румъния, като ни снабди с едно препоръчително писмо до видните в Румъния, както що бяха: Л. Каравелов, Димитър Ценович в Букурещ, Георги Живков, Иван Х.Кършовски и Теофан Райнов в Гюргево, Данил п.Хинов и П. Мишайков в Турну Мъгуреле, Илия Широков и д-р Вичев в Александрия, Райчо Гръблев и х. Парашкева Маринов в Плоещ и др.

Целта на нашата командировка бе да се срещнем с тези и други дейци и разберем как стоят те там – работят ли нещо и ще можем ли ние в България да разчитаме на тяхното съдействие и улеснение в даден случай. Тази наша командировка бе предизвикана по повод на някои недоразумения между букурещките дейци Л. Каравелов и Д. Ценовича, вследствие на което Живков, Кършовски и Райнов се бяха отцепили от тях и действували уж отделно от тях, че работите в Румъния бяха съвсем разнебитени. Съществуващия от по-рано в Букурещ комитет разстроен и следователно не можеше да се разчита на нищо от тамошните патриоти. Ние се срещнахме с всичките тия господа, разменихме мисли, съобщихме им как стоим ний в Българско и им заявихме категорически, че те ако не се сдружат и отпочнат наново деятелността си, тогава ний в Българско ще си учредим комитет централен и ще действаме независимо от тях. Тъй като всеки българин хвърляха един другиму вината и ние констатирахме печалния факт, че от тия хора ние не трябва да очакваме нищо, а ще трябва сами да се заловим за работа. Всичко що узнахме, доложихме след завръщането си на Левски, който ни причака в Плевен, в къщата на Анастас поп Хинов и заедно заминахме за Ловеч. Съгласихме се тогава, че всичко лежи на нашите плещи и, че ние ще трябва ДА СЕ ЗАЛОВИМ ПО-ЕНЕРГИЧЕСКИ ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА ЧАСТНИ КОМИТЕТИ И СЛЕД КАТО СИ ВИДИМ ДОСТАТЪЧНО СИЛНИ ДА СИ УЧРЕДИМ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ, който да влезе в сношение с разни видни лица в Румъния, Русия, Сърбия и другаде”.

https://www.lovechpress.net/Article/Index/51

До събранието в Букурещ ловчанлии - специално Марин, Драсов и вероятно Пъшков като най-зрелият и изграден като характер от тях тримата - са имали самочувствие на Централен Комитет. От тях е зависело всичко, те са били и Събранието и Правителството, вземали са всички решения с вишегласие дори при съпротива от страна на Левски.

След събранието в Букурещ този техен свят на самоуправление е бил свършен. Край на вишегласието и властта им сами да решават - заповедите се спускат от Влашко и трябва да се изпълняват, дори да са били срещу волята им.

Задължително е щяло да се стигне до финала на пълен разрив с БРЦК в този му вид с този му Устав. Той е срещу природата на независимия български дребен собственик, нещо напълно отвратително за тези хора, уставът на БРЦК им предлага монархическа централизация и желязна дисциплина без право на глас - каквото се нареди, трябва да се изпълни и то по волята на един човек, па бил той и глупак.

Нямало е начин да не счупят тази зависимост, било е въпрос на време. Станало е твърде бързо. Отнесъл го е Левски в ролята му на функционер на Букурещ, но който и да е бил на негово място е щяло да се случи нещо подобно.

Някой от тях тримата или тримата заедно са дръпнали спусъка. Те са били главните фигури в комитета в Ловеч, Пъшков в сянка, Марин и Драсов на първа линия.

Величка е най-голямото дете на поп Лукан Лилов, тя е била цели 14 години по-възрастна от брат си Марин, през 1872 е била на 41 години, съпруга и майка, жена с опит и характер, тя може да е била на терена на действието, но зад нея са фигурите на Марин, Пъшков и Драсов, решението е дошло от мъжете.

Сирков се е движел постфактум, следвайки събитията.

Всичко това съм съгласна, но... Те не са били глупави, вероятно са мислили милион и един начина как да се отърват или да променят новото си статукво. Марин е разбрал, че Левски не би могъл да им помогне, да им върне изгубените позиции, защото Каравелов надделял и то пред очите му.

Марин е пътувал с Левски до някои селища, заедно са градили част от организацията и изведнъж тя вече не е тяхната, Апостола се оставил кроежите и хитрините на Хитов, Каравелов и Общия да им надвият. 

В подкрепа на валидността на горното Ви изложение бих добавила как Драсов се отлъчва само година по-късно от Каравелов и взима страната на Стамболов, Ботев и сие, очевидно, че наистина са били готови на скъсване.

Това обаче не обяснява избрания път, по който тръгват през лятото на 1872г. и конкретната причина, провокирала предателството и то е толкова многословно, което също изглежда необяснимо. Нещо, за което не са били подготвени, но се е случило. Въпросът е какво. Защото са могли и по друг начин да се отърват и от Левски, и от организацията му.

Една възможност, причината да е била Общия, изпълнил си обещанието да убие дякон Паисий, дал им и други обещания с цел да вземе пълномощно, а ако им прател пари от Арабаконашкия план Марин ще си уреди сметките с комитетската каса.

Наистина трябва да е имало нещо, което да ги е повлякло в конкретната посока, а после ефектът на лавината... Търся причината...

Редактирано Март 28 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 37 минути, Borova gora said:

Наистина трябва да е имало нещо, което да ги е повлякло в конкретната посока, а после ефектът на лавината... Търся причината...

Решението на Левски за убийството на Денчо, той го пише в писмото до Каравелов "аз се бях приготвил да го... и парите му". За пръв път Левски е тръгнал срещу колективната им воля, те не са искали това убийство. Убийството на Паисий е решено колективно от тях, мразели са Иларион и оттам и наместника му. По-късно Драсов пише саркастично писмо до поп Кръстьо, наричайки го "наместниче владиков", има ирония и неодобрение в това обръщение. До решението за убийството на Денчо, ловчанлии са си мислели, че техния глас има значение, Левски безцеремонно е минал през волята им, като е тръгнал сам да организира замисленото от него, а в действителност наложено му от търтеите в Букурещ, да се убива и да се вземат пари от богати хора, да се всее страх и ужас у богатите. Това не са могли да преглътнат и да простят на Левски и му скрояват провала, предупредили са Денчо, но не и слугата му. Драсов бяга. Останалите уж помагат, но още тогава веднага след обира са казали всичко или малко преди обира.

Левски винаги се е подчинявал на вишегласието - и за идването на Димитър и Ангел Кънчев, и за много други неща се е вслушвал в тях. Не е бил особено придирчив за отчетността до събранието и ги е оставял да пипат от общите пари, като правят и далавера с цената на револверите. 200 души в Ловеч с револвери, тези хора вероятно са имали самочувствие на елит сред раята, те са били посветени и въоръжени. Играли са патриотични пиеси, говорели са сладки приказки за свободата и са си гледали частните работи, ханчето на Латинеца няма нищо общо с комитетски пари, негов бизнес си е, Пъшков си е продавал бубите в Италия, Марин си е въртял кафенето успоредно с търговията с револвери - за три години по мои сметки е изкарал около 400 лири само от това, това са половин милион днешни пари. Идилията е щяла да продължи в същия патриархален дух, ако в Букурещ не бяха взели връх политиците Каравелов и Хитов, тези вече са от епохата на Бай Ганьо, правят избори и гледат към Солунската митница.

И така, според мен, наложеното насила решение на Левски за убийството на Денчо плюс новата отчетност и финансова ревизия, която едно щеше да хване всички злоупотреби и второ да сложи край на такива в бъдеще.

Левски се мъчи да балансира между Ловеч и Букурещ и в крайна сметка остава на земята. Срещу него се обръща както Букурещ, така и Ловеч.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Решението на Левски за убийството на Денчо, той го пише в писмото до Каравелов "аз се бях приготвил да го... и парите му". За пръв път Левски е тръгнал срещу колективната им воля, те не са искали това убийство. Убийството на Паисий е решено колективно от тях, мразели са Иларион и оттам и наместника му. По-късно Драсов пише саркастично писмо до поп Кръстьо, наричайки го "наместниче владиков", има ирония и неодобрение в това обръщение. До решението за убийството на Денчо, ловчанлии са си мислели, че техния глас има значение, Левски безцеремонно е минал през волята им, като е тръгнал сам да организира замисленото от него, а в действителност наложено му от търтеите в Букурещ, да се убива и да се вземат пари от богати хора, да се всее страх и ужас у богатите. Това не са могли да преглътнат и да простят на Левски и му скрояват провала, предупредили са Денчо, но не и слугата му. Драсов бяга. Останалите уж помагат, но още тогава веднага след обира са казали всичко или малко преди обира.

Левски винаги се е подчинявал на вишегласието - и за идването на Димитър и Ангел Кънчев, и за много други неща се е вслушвал в тях. Не е бил особено придирчив за отчетността до събранието и ги е оставял да пипат от общите пари, като правят и далавера с цената на револверите. 200 души в Ловеч с револвери, тези хора вероятно са имали самочувствие на елит сред раята, те са били посветени и въоръжени. Играли са патриотични пиеси, говорели са сладки приказки за свободата и са си гледали частните работи, ханчето на Латинеца няма нищо общо с комитетски пари, негов бизнес си е, Пъшков си е продавал бубите в Италия, Марин си е въртял кафенето успоредно с търговията с револвери - за три години по мои сметки е изкарал около 400 лири само от това, това са половин милион днешни пари. Идилията е щяла да продължи в същия патриархален дух, ако в Букурещ не бяха взели връх политиците Каравелов и Хитов, тези вече са от епохата на Бай Ганьо, правят избори и гледат към Солунската митница.

И така, според мен, наложеното насила решение на Левски за убийството на Денчо плюс новата отчетност и финансова ревизия, която едно щеше да хване всички злоупотреби и второ да сложи край на такива в бъдеще.

Левски се мъчи да балансира между Ловеч и Букурещ и в крайна сметка остава на земята. Срещу него се обръща както Букурещ, така и Ловеч.

Близко е до истината с едно отклонение, Пъшков веднъж пише, че са одобрили обира, явно под силен натиск на Левски, но не са очаквали убийството на слугата. Според мен това им е дошло в повече, защото след това Джами ефенди е получил още един списък, на тайните къщи на Левски в Ловеч. Бастисванията са започнали. 

Винаги нещо конкретно инспирира случилото се. Колебанията са траели от завръщането на Марин през юни до август. Тогава е била конкретната провокация, иначе са можели да се колебаят и септември например.

Какво открих, за обира са помагали дузина комитетски дейци, но не тези, които по принцип са участвали:
При Тодор Стратиев (17) ходи лично Левски, Марин Луканов, Драсов и Пъшков; той се пооплаше, обеща и даде пари на комитета. Също ходиха и при Митю Дойчинов..."  

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=708:cb&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Според мен тук е разковничето, винаги при втори-трети анализ излизат повече неща, значи бойната дружина са били Марин, Пъшков, Драсов и Левски, ходели са заедно при не един и двама да искат пари и да го заплашват. При Денчо за първи път оставят Апостола сам, затова той иска Вутьо, от Ловеч този път никой не искал да е с него, може би е казал, че има намерение да убие, затова. За обири в Ловеч не са го оставяли сам, но за убийство... възможно е затова да са издали на Денчо да не се прибира в къщи. 

Веднъж са против скорошно въстание, втори път са против насила, с убийства взети пари, едно е сплашването, друго са убийства. Левски си е мислел, щом са искали убийството на дякон Паисий, /но то не се е случило в Ловеч/, значи са ок с тази тактика, но не са били, искали са пари, много пари, но не с убийства, а само от обири.

Мисля си дали не е бил Пъшков, той пръв е попаднал в полезрението на полицията, заради присъствието си на убийството на дякон Паисий и може би разпитван. Той не е и в списъка, скрил е и приятелчето си Драсов, не е и от мълчаливите, оставя спомени, а в конака е бил някой говорил много, комуникативен точно като Драсов или Пъшков. 

Другият вариант е Драсов да е бил арестуван за нещо, но пък никаква роля не съм открила да е имал Иванчо Колев в тези събития. Не знаем също с какво и кога Левски е заплашил Марин като е открил липсите в касата и дали с тях не е оправдал необходимостта от обир в къщата на Денчо, та Величка се навила да помага при този обир, а Драсов например тичал към конака...

Редактирано Март 29 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 18 минути, Borova gora said:

Близко е до истината с едно отклонение, Пъшков веднъж пише, че са одобрили обира, явно под силен натиск на Левски, но не са очаквали убийството на слугата. Според мен това им е дошло в повече, защото след това Джами ефенди е получил още един списък, на тайните къщи на Левски в Ловеч. Бастисванията са започнали. 

Веднъж пише, че са одобрили, втори път, че не са и Левски действал своеволно. Тази дума "своеволно" минава като червена нишка в писмата - Данаил Попов също пише, че заради неговите своеволия /на Левски/ Пъшков се отказал да работи в комитета. А дали самият Пъшков не е бил източник за Данаил Попов, за да пише той за "своеволството" на Левски.

Според мен Левски им е казал, че отива за да убие Денчо, тогава са му отказали някой от тях да го придружава и му се е наложило да пише до Видраре да иска оттам Вутьо, а от Ловеч е взел Латинеца, но Латинеца изглежда е играл роля на логистик, разковавал ограда и набивал колове в двора на Димо, не е влизал в къщата на Денчо. Вутьо също е бил поддържащ персонал, Левски влиза с камата в къщата на Денчо и го чака там приготвен за убийство без шум, без изстрели.

За да му откажат на Левски да идват с него при обира, знаели са намеренията му да убие. А защо е искал да убие, вече е бил така програмиран от Каравелов и компания, терор, сам пише в писмата си до богати "решили сме се вече", решили са се какво, да ги убиват, какво друго...

На търтеите в Букурещ са им трябвали много пари и са се опиянявали от пълната си власт в Българско, а Левски се е чувствал задължен от тяхното пълномощно да оправдае доверието им, да се покаже като непоколебим и страшен. Те са му поставили и конкурент, кой е сега по-големия мъж, ти или Димитър, ето Димитър ще направи удар с пощата, ще ни донесе купища пари, а ти какво можеш в сравнение с него.

Извадили са Левски от обичайното му равновесие, по принцип той е бил разсъдлив и хладнокръвен, но в случая с Денчо е излязъл от равновесие.

Преди 29 минути, Borova gora said:

Според мен тук е разковничето, винаги при втори-трети анализ излизат повече неща, значи бойната дружина са били Марин, Пъшков, Драсов и Левски, ходели са заедно при не един и двама да искат пари и да го заплашват. При Денчо за първи път оставят Апостола сам

Точно така е било, отиването при Денчо не е сефте в Ловеч, но са действали преди това "со кротце со благо" и със заплаха за "малко кютек" и местните богати са давали. Всичките тези стипендии на ловечки младежи са постигнати по този начин - дай малко пари едно наше момче да се изучи в странство, така отива и Драсов, той го споменава в едно от писмата си, освен съпруга на сестра му, помагат и съдружниците на този търговец. В писмото си той напомня на един от тях какво са си говорили през лятото, Драсов е имал твърда годишна издръжка.

Но в случая с Денчо не е било просто обичайното искане за пари, било е наказателна акция с мокра поръчка, и тогава благоразумното трио Драсов, Марин, Пъшков, е казало твърдо не.

Левски е упорствал, те са му показали кой определя правилата в Ловеч и че това си е техния град, а не неговия.

 

Преди 35 минути, Borova gora said:

Мисля си дали не е бил Пъшков, той пръв е попаднал в полезрението на полицията, заради присъствието си на убийството на дякон Паисий и може би разпитван. Той не е и в списъка, скрил е и приятелчето си Драсов, не е и от мълчаливите, оставя спомени, а в конака е бил някой говорил много, комуникативен точно като Драсов или Пъшков. 

Този някой говорил много е имал и катинар на устата за някои неща, които е знаел. Дума не е обелил за Общи, значи наистина са очаквали пари от него и е имало някаква комуникация с него.

Казал е обаче две имена от неговия регион точно - Гложенеца и Пеев. Тези двамата са били на събранието в Букурещ и ги е знаел на точните им места като главатари. Гложенеца е човек на Левски, Пеев на Каравелов. Другите имена от региона на Общи ги е казал на случаен принцип, просто не са му били известни главатарите и е казал които знае.

Не му е мигнало окото да съобщи и Анастас, защото е знаел вече, че Анастас ще изпее всичко за Левски, тъй като го ненавижда.

Дума обаче не е обелил за Каравелов, а за да познава Пеев и Гложенеца, значи е знаел и имената на членовете на БРЦК в Букурещ, иначе няма начин името на Пеев да се появи в списъка, той не е общувал директно с Ловеч, изявявал се е в Етрополе и региона на Общи, но пък е бил много деен в Букурещ на събранието, той е един от авторите на новия Устав.

Издайникът е издрънкал много и за каналите за оръжие, наистина е искал да осуети въстание. А е и знаел конкретни неща, изрежда пристанищата през които ще се пренасят, това са пристанищата през които са внесени револверите.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Този някой говорил много е имал и катинар на устата за някои неща, които е знаел. Дума не е обелил за Общи, значи наистина са очаквали пари от него и е имало някаква комуникация с него.

Казал е обаче две имена от неговия регион точно - Гложенеца и Пеев. Тези двамата са били на събранието в Букурещ и ги е знаел на точните им места като главатари. Гложенеца е човек на Левски, Пеев на Каравелов. Другите имена от региона на Общи ги е казал на случаен принцип, просто не са му били известни главатарите и е казал които знае.

Не му е мигнало окото да съобщи и Анастас, защото е знаел вече, че Анастас ще изпее всичко за Левски, тъй като го ненавижда.

Дума обаче не е обелил за Каравелов, а за да познава Пеев и Гложенеца, значи е знаел и имената на членовете на БРЦК в Букурещ, иначе няма начин името на Пеев да се появи в списъка, той не е общувал директно с Ловеч, изявявал се е в Етрополе и региона на Общи, но пък е бил много деен в Букурещ на събранието, той е един от авторите на новия Устав.

Издайникът е издрънкал много и за каналите за оръжие, наистина е искал да осуети въстание. А е и знаел конкретни неща, изрежда пристанищата през които ще се пренасят, това са пристанищата през които са внесени револверите.

Почти открихме издайника, профила му вече е много близо до случилото се 

"На търтеите в Букурещ са им трябвали много пари и са се опиянявали от пълната си власт в Българско, а Левски се е чувствал задължен от тяхното пълномощно да оправдае доверието им, да се покаже като непоколебим и страшен. Те са му поставили и конкурент, кой е сега по-големия мъж, ти или Димитър, ето Димитър ще направи удар с пощата, ще ни донесе купища пари, а ти какво можеш в сравнение с него." - с превземането на председателското място от Каравелов, Левски е направен излишен, той сам се е питал оттук къде е в работата, за да остане в нея се е почувствал задължен да им се подчинява. 

Не са й виждали и наполовина толкова комитаджии да идват при тях и да им се подчиняват, колкото Апостола им завел на крака в Букурещ и се почувствали велики, особено като знаели, че зад всеки един представител имало дузина още. Оттам насетне са имали само една идея, как да издърпат черджето под краката му, за да разполагат с цялата тази сила, която друг не успял да събере. Ако събранието бе в българско дали Каравелов щеше да има смелост да отиде? 

Общия убива дякон Паисий и като на състезание с него Левски трябвало да направи нещо не по-малко мъжко. Още повече, че ловчанлии са искали смъртта на дякон Паисий. Затова и в техния град е искал да се докаже. За момент е бил заслепен. После е разбрал, че това не носи фанфари, а отчуждаване и ясно написано от Марин, не от друг, от Грую, че за него няма повече място в този град. Дори не го е разбрал, в писмото до Каравелов нарича това "една топурдия" и му трябват три месеца, за да сложи пешките по местата и да признае: "Страх ме е да дода във Вашия град..." 

Има и още нещо, което съм прочела, при пътуване до Букурещ Сирков изпратил дякона до Никопол, не зная защо, така че Сирков не отпада от заподозрените, ако е посрещал, изпращал Левски до Дунава повече от веднъж.

Ключово е с имената на Пеев и Васил Йонков, а Христо Големия май не е бил в Букурещ, затова неговото име е сбъркано и е пратен в Габрово, някой, който посрещал напускащите Влашко българи като Сирков? Някой, който е познавал Левски само откакто се появил в Ловеч, не от по-рано като Латинеца и Големия, затова не знаел, че е роден конкретно в Карлово, иначе и това би издал...

[Borova gora]

Преди 1 час, Borova gora said:

Почти открихме издайника, профила му вече е много близо до случилото се 

"На търтеите в Букурещ са им трябвали много пари и са се опиянявали от пълната си власт в Българско, а Левски се е чувствал задължен от тяхното пълномощно да оправдае доверието им, да се покаже като непоколебим и страшен. Те са му поставили и конкурент, кой е сега по-големия мъж, ти или Димитър, ето Димитър ще направи удар с пощата, ще ни донесе купища пари, а ти какво можеш в сравнение с него." - с превземането на председателското място от Каравелов, Левски е направен излишен, той сам се е питал оттук къде е в работата, за да остане в нея се е почувствал задължен да им се подчинява. 

Не са й виждали и наполовина толкова комитаджии да идват при тях и да им се подчиняват, колкото Апостола им завел на крака в Букурещ и се почувствали велики, особено като знаели, че зад всеки един представител имало дузина още. Оттам насетне са имали само една идея, как да издърпат черджето под краката му, за да разполагат с цялата тази сила, която друг не успял да събере. Ако събранието бе в българско дали Каравелов щеше да има смелост да отиде? 

Общия убива дякон Паисий и като на състезание с него Левски трябвало да направи нещо не по-малко мъжко. Още повече, че ловчанлии са искали смъртта на дякон Паисий. Затова и в техния град е искал да се докаже. За момент е бил заслепен. После е разбрал, че това не носи фанфари, а отчуждаване и ясно написано от Марин, не от друг, от Грую, че за него няма повече място в този град. Дори не го е разбрал, в писмото до Каравелов нарича това "една топурдия" и му трябват три месеца, за да сложи пешките по местата и да признае: "Страх ме е да дода във Вашия град..." 

Има и още нещо, което съм прочела, при пътуване до Букурещ Сирков изпратил дякона до Никопол, не зная защо, така че Сирков не отпада от заподозрените, ако е посрещал, изпращал Левски до Дунава повече от веднъж.

Ключово е с имената на Пеев и Васил Йонков, а Христо Големия май не е бил в Букурещ, затова неговото име е сбъркано и е пратен в Габрово, някой, който посрещал напускащите Влашко българи като Сирков? Някой, който е познавал Левски само откакто се появил в Ловеч, не от по-рано като Латинеца и Големия, затова не знаел, че е роден конкретно в Карлово, иначе и това би издал...

В спомените на Мария Сиркова съм чела, имаше ги на няколко сайта:

"Никола Сирков изпълнява заръките на Левски – носи писма, посещава по заръка на Апостола села и градове. През 1872 г., когато Левски тръгва за Букурещ, за да присъства на Общото събрание го придружава до Дунав." - https://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova--Mariya-Sirkova-sahranyava-arhiva-na-Levski/269797/11/105

Не Марин, а Никола, но това е само трупане на информация, имаме още път преди да стигнем до крайното като възможност име, тук цитата е просто за да не изключваме Сирков, нищо че той не е бил част от бойната дружина в обирите, но след убийството на слугата приема Левски в къщи...

Редактирано Март 29 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

После е разбрал, че това не носи фанфари, а отчуждаване и ясно написано от Марин, не от друг, от Грую, че за него няма повече място в този град. Дори не го е разбрал, в писмото до Каравелов нарича това "една топурдия" и му трябват три месеца, за да сложи пешките по местата и да признае: "Страх ме е да дода във Вашия град..." 

Марин Поплуканов се е разписал на четири места в донесението на Хамди:

1. Първи подпис - комитетът в Ловеч е без "главатар", всички останали имат. Изброени са десетина членове, а той самият е сложен като един от "синовете на поп Лукан", скрил се е зад гърба на баща си, както му е било навик. Който и да е редови член на комитета в Ловеч щеше да го посочи като председател, няма член на комитет, който да не знае кой е председателят му, освен ако самия председател е дал информацията и решил да спести мястото си в комитета. Впрочем Марин твърдо отрича, че е бил председател и след Освобождението.

2. Втори подпис - от комитетите извън Ловеч са посочени вярно имената на "главатарите" само на четирима души, за които Марин е знаел с положителност, че са такива - Попхинов, Големия, Васил Йонков Гложенеца и Тодор Пеев. Попхинов и Големия са идвали в Ловеч, Марин ги е познавал. Васил Йонков Гложенеца и Тодор Пеев са били делегати на събранието в Букурещ и Марин също е бил делегат там, събранието завършва с протокол, в което фигурират подписите на Пеев, Гложенеца и Марин.

3. Трети подпис - донесението, че ще се пренасят пушки иглянки през пристанищата, през които са пренасяни стотици револвери в Ловеч може да е било известно единствено на Марин, той е приемал парите за револверите и е знаел по какви канали идват те; на събранието в Букурещ се е обсъждало по какви канали ще се пренасят стотици и хиляди пушки, това става ясно от писмо на Левски до Кириак Цанков. Единственият делегат от Ловеч е бил Марин и той е бил свидетел на тези обсъждания.

4. Четвърти подпис - изпуснати са в донесението двамата му най-верни сподвижници и ортаци в комитета, с които остават свързани като сиамски близнаци и след освобождението - Пъшков и Драсов, Драсов сам пише "аз бях всичко в комитета", а Пъшков чете писмата за Марин, без да има право по устав на това. Всеки друг доносник не би изпуснал толкова централни фигури в едно донесение за членове на комитет.

Марин Поплуканов /1/, Иван Драсов /2/ и Димитър Пъшков /3/ като делегати от Ловчански окръг на Учредителното Народно събрание,  шест години след обесването на Васил Левски, 10 февруари 1879

Сложно нещо е политиката...

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Не Марин, а Никола, но това е само трупане на информация, имаме още път преди да стигнем до крайното като възможност име, тук цитата е просто за да не изключваме Сирков, нищо че той не е бил част от бойната дружина в обирите, но след убийството на слугата приема Левски в къщи...

Левски няма да изрежда на Никола поименно кои са делегатите на събранието и каква е тяхната позиция в комитетите, нито пък да му описва през кои пристанища са вкарвани револверите в Ловеч и как през същите пристанища ще се прекарват пушки.

Изключвам Сирков като автор на доноса. Хванат е бил да сътрудничи по-късно, най-вероятно след обиска в къщата му.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Марин Поплуканов се е разписал на четири места в донесението на Хамди:

1. Първи подпис - комитетът в Ловеч е без "главатар", всички останали имат. Изброени са десетина членове, а той самият е сложен като един от "синовете на поп Лукан", скрил се е зад гърба на баща си, както му е било навик. Който и да е редови член на комитета в Ловеч щеше да го посочи като председател, няма член на комитет, който да не знае кой е председателят му, освен ако самия председател е дал информацията и решил да спести мястото си в комитета. Впрочем Марин твърдо отрича, че е бил председател и след Освобождението.

2. Втори подпис - от комитетите извън Ловеч са посочени вярно имената на "главатарите" само на четирима души, за които Марин е знаел с положителност, че са такива - Попхинов, Големия, Васил Йонков Гложенеца и Тодор Пеев. Попхинов и Големия са идвали в Ловеч, Марин ги е познавал. Васил Йонков Гложенеца и Тодор Пеев са били делегати на събранието в Букурещ и Марин също е бил делегат там, събранието завършва с протокол, в което фигурират подписите на Пеев, Гложенеца и Марин.

3. Трети подпис - донесението, че ще се пренасят пушки иглянки през пристанищата, през които са пренасяни стотици револвери в Ловеч може да е било известно единствено на Марин, той е приемал парите за револверите и е знаел по какви канали идват те; на събранието в Букурещ се е обсъждало по какви канали ще се пренасят стотици и хиляди пушки, това става ясно от писмо на Левски до Кириак Цанков. Единственият делегат от Ловеч е бил Марин и той е бил свидетел на тези обсъждания.

4. Четвърти подпис - изпуснати са в донесението двамата му най-верни сподвижници и ортаци в комитета, с които остават свързани като сиамски близнаци и след освобождението - Пъшков и Драсов, Драсов сам пише "аз бях всичко в комитета", а Пъшков чете писмата за Марин, без да има право по устав на това. Всеки друг доносник не би изпуснал толкова централни фигури в едно донесение за членове на комитет.

Марин Поплуканов /1/, Иван Драсов /2/ и Димитър Пъшков /3/ като делегати от Ловчански окръг на Учредителното Народно събрание,  шест години след обесването на Васил Левски, 10 февруари 1879

Сложно нещо е политиката...

 

Марин все ми се струва, че е нямал нерви, характер за да го направи, след Освобождението е треперел ако някой му спомене поп Кръстьо или Левски т.е. Поплуканови биха изпратили някой друг с инструкции какво да говори. Някой, който от притеснение праща Христо Големия в Габрово, а вместо Малък Добре посочва Добре Механджията, то и издайник не е било лесна работа. Освен Марин и семейството му, в заверата му са били Пъшков и Драсов, който като човек, въртял всичко в комитета е имал всяка информация. След неговото заминаване, комитетът се разтурил. 

Освен това предполагам не самостоятелна акция, а вишегласие между тях с главната идея да спрат въстание, което ако получат заповед от Букурещ да избухне, те трябвало да го водят като столица на Апостола, а знаели, че е било обречено на онзи етап. Отделно, Марин със сигурност си е замълчал, но за него е било важно, да се отърве от Дякона заради финансовите задължения. Левски не му прощава, подчертава ги в писмо от 12 декември, така че всички дейци да знаят, че в председателя им има комитетски пари, които употребил за свои нужди, с една дума, публично го изложил, нещо, което до този момент му спестявал, като този път е имал надеждата, че ще му държат сметка всички. За мен това писмо е причината Марин да не искал да признае, че е бил председател.

Пред Комисията Апостола споменава много малко имена, но две се набиват на очи, Марин Кафеджията и Ваньо Терзията, избягалият точно в критичното време да не участва ни в обира на Денчо, ни в близко въстание, ни в пренос на оръжие. Пъшков и другите премълчава. Дали между август и декември не е научил за издайничеството, някой все пак да му е казал, че и петдесетината от Ловеч без шум са били викани в конака и разпитвани? Някой от тези петдесетина е възможно да му е съобщил, защото това е било странно, а и колко да е останало в тайна като петдесетината са се чудили защо им се случва... Марин ясно защо е съобщен от Левски, а Драсов защо? Научил е, че е издал, иначе защо би получил тескере лично от Али Чауш? Не съм сигурна, но и не го отхвърлям.

Мисля, на онзи етап не са искали смъртта на Апостола, а само да го отдалечат от града си. После, след Арабаконак изтъргуват неговия живот за своята свобода.

Редактирано Март 30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Марин все ми се струва, че е нямал нерви, характер за да го направи, след Освобождението е треперел ако някой му спомене поп Кръстьо или Левски т.е. Поплуканови биха изпратили някой друг с инструкции какво да говори. Някой, който от притеснение праща Христо Големия в Габрово, а вместо Малък Добре посочва Добре Механджията, то и издайник не е било лесна работа. Освен Марин и семейството му, в заверата му са били Пъшков и Драсов, който като човек, въртял всичко в комитета е имал всяка информация. След неговото заминаване, комитетът се разтурил. 

Освен това предполагам не самостоятелна акция, а вишегласие между тях с главената идея да спрат въстание, което ако получат заповед от Букурещ да избухне, те трябвало да го водят като столица на Апостола, а знаели, че е било обречено на онзи етап. Отделно, Марин със сигурност си е замълчал, но за него е било важно, да се отърве от Дякона заради финансовите задължения. Левски не му прощава, подчертава ги в писмо от 12 декември, така че всички дейци да знаят, че в председателя им има комитетски пари, които употребил за свои нужди, с една дума, публично го изложил, нещо, което до този момент му спестявал, като този път е имал надеждата, че ще му държат сметка всички. За мен това писмо е причината Марин да не искал да признае, че е бил председател.

Пред Комисията Апостола споменава много малко имена, но две се набиват на очи, Марин Кафеджията и Ваньо Терзията, избягалият точно в критичното време да не участва ни в обира на Денчо, ни в близко въстание, ни в пренос на оръжие. Пъшков и другите премълчава. Дали между август и декември не е научил за издайничеството, някой все пак да му е казал, че и петдесетината от Ловеч без шум са били викани в конака и разпитвани? Някой от тези петдесетина? Това е било странно и колко да е останало в тайна като петдесетината са се чудили защо се случва това...

Мисля, на онзи етап не са искали смъртта на Апостола, а само да го отдалечат от града си. После, след Арабаконак изтъргуват неговия живот за своята свобода.

Съгласен съм с доводите Ви, но мисля, че информацията за пушките, Пеев и Васил Йонков Гложенеца е била достъпна само на Марин като участник в събранието в Букурещ. Има и нещо друго, донесението започва с "преди два и половина-три месеца комитетът във Влашко е активизирал дейността си", а това е времето, когато оттам се завръща Левски, към 1 юли, назад от датирането на доклада. Това означава, че доносникът е обвързал събранието в Букурещ и останалата част от информацията, посочвайки като първопричина за всичко останало активизирането на комитета във Влашко. Единственият, който е имал директна информация за решенията на събранието в Букурещ по това време е бил Марин Поплуканов като участник в това събрание. При това, в сведението излиза, че комитетът във Влашко е активизирал дейността си от 1 юли, когато в Ловеч идва Левски, а всъщност събранието е приключило работата си два месеца преди това и всички решения са били взети към 5 май.  Тоест човекът дал информацията се опитва да скрие участието си в това събрание и изтегля неговото провеждане с два месеца напред, обвързвайки решенията с идването на Левски към 1 юли.

По отношение на това дали Марин е делегирал мисията да съобщи всички тези сведения на друг свой доверен човек, напълно е възможно, имайки предвид неговата нерешителност и малодушие. Възможните хора за това, според мен, са Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. Иванчо Колев и Драсов са по-вероятни за такава мисия от Пъшков, защото Пъшков остава в Ловеч, а другите двама изчезват навреме оттам. Пъшков е треперел до последно преди да го арестуват, защото в Спомените си пише, че когато получил писмо от Гложенеца, че Общи е започнал да предава "това ме много обезпокои", след като прочел писмото, а това трябва да е било към края на октомври /общи е заловен на 24 октомври/. Марин по-късно отрича, че по това време е бил председател, набедявайки в тази роля поп Кръстьо, но ако Марин не е бил председател, защо Гложенеца ще му праща писмо на него, а не на попа?  Пъшков така го изобличава в лъжа, но пък Пъшков се дискредитира сам с признанието си, че отворил писмото до председателя /Марин/ и чак след като Марин си дошъл в Ловеч след няколко дни, обсъждали двамата новината за Общи от Гложенеца. Значи Пъшков е бил упълномощен от председателя /Марин/ в негово отсъствие да чете писмата до него, ерго Пъшков е бил подпредседател, така е по устав, по онова време - края на октомври, началото на ноември, преди да арестуват и двамата. Затова Пъшков пъха златни монети в ръката на заптието, да го остави насаме с Марин да се договорят какво да казват в София.

Междувременно Драсов и Иванчо Колев са изчезнали от България , оставяйки председателя /Марин/ и Пъшков на милостта на съдбата, тоест на вероятността Общи да се измъкне сух от обира с парите или да го заловят /както и става/. В алтернативния вариант Общи да се добере до Букурещ с парите от обира, което е било на косъм да успее, Марин и Пъшков можеха и да отърват каторгата.

Макар че дори и в този вариант, Попхинов щеше да каже всички известни му имена, между които най-видните от Ловеч са Марин и Пъшков, тоест двамата пак щяха да отидат в Диарбекир. Което пък говори в полза на тезата Ви, че доносникът не е пряко Марин, защото е нямал никакъв интерес да посочи Попхинов, който го е познавал много добре, заедно с цялото му семейство.

Така кръгът се стеснява до Иванчо Колев и Иван Драсов, те и двамата са недосегаеми, когато започват арестите. И двамата липсват в списъка на Хамди.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм с доводите Ви, но мисля, че информацията за пушките, Пеев и Васил Йонков Гложенеца е била достъпна само на Марин като участник в събранието в Букурещ. Има и нещо друго, донесението започва с "преди два и половина-три месеца комитетът във Влашко е активизирал дейността си", а това е времето, когато оттам се завръща Левски, към 1 юли, назад от датирането на доклада. Това означава, че доносникът е обвързал събранието в Букурещ и останалата част от информацията, посочвайки като първопричина за всичко останало активизирането на комитета във Влашко. Единственият, който е имал директна информация за решенията на събранието в Букурещ по това време е бил Марин Поплуканов като участник в това събрание. При това, в сведението излиза, че комитетът във Влашко е активизирал дейността си от 1 юли, когато в Ловеч идва Левски, а всъщност събранието е приключило работата си два месеца преди това и всички решения са били взети към 5 май.  Тоест човекът дал информацията се опитва да скрие участието си в това събрание и изтегля неговото провеждане с два месеца напред, обвързвайки решенията с идването на Левски към 1 юли.

По отношение на това дали Марин е делегирал мисията да съобщи всички тези сведения на друг свой доверен човек, напълно е възможно, имайки предвид неговата нерешителност и малодушие. Възможните хора за това, според мен, са Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. Иванчо Колев и Драсов са по-вероятни за такава мисия от Пъшков, защото Пъшков остава в Ловеч, а другите двама изчезват навреме оттам. Пъшков е треперел до последно преди да го арестуват, защото в Спомените си пише, че когато получил писмо от Гложенеца, че Общи е започнал да предава "това ме много обезпокои", след като прочел писмото, а това трябва да е било към края на октомври /общи е заловен на 24 октомври/. Марин по-късно отрича, че по това време е бил председател, набедявайки в тази роля поп Кръстьо, но ако Марин не е бил председател, защо Гложенеца ще му праща писмо на него, а не на попа?  Пъшков така го изобличава в лъжа, но пък Пъшков се дискредитира сам с признанието си, че отворил писмото до председателя /Марин/ и чак след като Марин си дошъл в Ловеч след няколко дни, обсъждали двамата новината за Общи от Гложенеца. Значи Пъшков е бил упълномощен от председателя /Марин/ в негово отсъствие да чете писмата до него, ерго Пъшков е бил подпредседател, така е по устав, по онова време - края на октомври, началото на ноември, преди да арестуват и двамата. Затова Пъшков пъха златни монети в ръката на заптието, да го остави насаме с Марин да се договорят какво да казват в София.

Междувременно Драсов и Иванчо Колев са изчезнали от България , оставяйки председателя /Марин/ и Пъшков на милостта на съдбата, тоест на вероятността Общи да се измъкне сух от обира с парите или да го заловят /както и става/. В алтернативния вариант Общи да се добере до Букурещ с парите от обира, което е било на косъм да успее, Марин и Пъшков можеха и да отърват каторгата.

Макар че дори и в този вариант, Попхинов щеше да каже всички известни му имена, между които най-видните от Ловеч са Марин и Пъшков, тоест двамата пак щяха да отидат в Диарбекир. Което пък говори в полза на тезата Ви, че доносникът не е пряко Марин, защото е нямал никакъв интерес да посочи Попхинов, който го е познавал много добре, заедно с цялото му семейство.

Така кръгът се стеснява до Иванчо Колев и Иван Драсов, те и двамата са недосегаеми, когато започват арестите. И двамата липсват в списъка на Хамди.

Сигурна съм, че Драсов е знаел последния даден на властта списък, тайните къщи на Дякона, плюс, не го поканва на изпращането, което прави за заминаването си, другите отиват. Знаел е и за убийствата, нали гласувал, дори за Арабаконак гласувал срещу решението на Левски.

Не отива с него и на поредния обир в Ловеч, оставя това на Латинеца, Цачев и т.н. Величка участва от името на фамилията заедно с Христо, за да не заподозре Левски нещо и защото е искала всичко да знае, от първа ръка, да следи.

От друга страна, Иванчо Колев е почти непознат за нас, но не и за ловчанлии, непосредствено след Освобождението, Драсов, а след него и той са избирани за кметове на града т.е. бил е популярна личност, с тежест, а не обикновен деец, един от петдесетте. Един от петдесетте се оказва Никола Цвятков, но не и Иванчо Колев. Нещо около него не ни е напълно известно.

Защо и двамата, Драсов и Колев да са били в конака е интересно, на практика бягат по едно и също време и вероятно по една и съща причина, като Колев получил и пари, и тескере от полицията...

Сиркови знаели всичко, Мария Сиркова като Величка не е пропускала какво се случва и е оставила информация по много интересен начин, според нея всички изведнъж искали да бягат, но накъде и защо, от кого? Това тя не споменава, но ние вече прочетохме документите...

Дори и към Букурещ не искали да тръгнат, а натам обикновено бягали комитаджиите. Напук на отъпканите пътеки Драсов избягал в Чехия и изписал дузина писма да разбере кой е предателя на  Левски преди да се почувства в безопасност и да отиде във Влашко, където публично се дистанцирал от Каравелов, който всъщност смалил техния комитет от столица на Привременното правителство до съвсем обикновен. Точно Драсов обаче участвал в "натопяването" на поп Кръстьо пред Каравелов, а попа по принцип бил враг само на Поплуканови, но така твърдението изглеждало по-достоверно. Ловешката завера е в стил Сицилианска, ще бъде до живот, такава вярност в бг историята рядко е демонстрирана. 

Мога да кажа защо не е отишъл Пъшков в конака, разпитван е преди това за убийството на дякон Паисий и се е уплашил, че ще изпати по-дълбоко от другите ако отиде, защото вече бил в полезрението на полицията. Изцяло е скрито участието му в комитета, макар да го играел подпредседател като ходел в дома на Марин да отваря писмата и да научава новините, въпреки че реално избраният подпредседател е бил Цвятко Хаджипавлов.

За оръжията, Драсов трябва да е знаел за тях, той е водел кореспонденцията и получавал заявките за оръжие, Марин-парите, а Цвятко ги разпределял. Няма начин Иван да не е бил подробно осведомен за нещо, кореспондирал е с много комитаджии, вероятно не с председателите винаги, а със секретарите, знаел и каналите, и пристанищата, защото за револверите е участвал Христо Поплуканов, за да държи всичко под контрол и в Ловеч върхушката е била напълно осведомена. 

Нещо от предишна тема, из писмо на Левски: "питаш ме: познаваш ли ме? Как не – и вази с г. Панайота, Райнов, г.Живков, Кършовски, Д. Ценов, Каравелова и пр., и пр.“ - лятото на 1871г. Една година преди финалните събития се вижда, че Апостола поставя Каравелов на последно място по важност от тези, с които работел. От 28.12.1871 г. е и другото писмо: „Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ша та предаде“. Как ли Каравелов в следващите седмици е спечелил отново доверието на Дякона, за да го поведе на каишка към отнемане на собствената му организация?

Още нещо ме яде отвътре, ако Тодор Пеев е повикан в конака и му е казано, че е издаден, след което той признал и с тескере и пари право във Влашко, той пък при Крававелов, защо това не се е случило на Гложенеца, защо не е повикан и той? Защото Етрополе е била в обсега на Арабаконашката околия и там са търсели следи, включително комитски? Или друго? 

Още нещо, след Левски върху Атанас Узунов е продължил Каравелов натиска да му пращат пари, пари, пари, въпреки двете бесилки и Диарбекир, да нарежда, да изисква, сякаш наистина тази организация е негова собственост и сякаш не се научил на нищо, до такава степен изглежда е бил обезценен човешкия живот за него. Узунов с три куршума не успява да убие чорбаджи Ставри. Левски не е бил инициатор на тази тактика, но също не е могъл да удържи на натиска, а случая с Узунов подчертава, че е бил неимоверен и дълго прокарван. 

Плюс за архива, няма такъв вариант да е приет да бъде съхраняван в сръбското консулство, кой дипломат по принцип лесно приема каквото му подхвърлят и да не са проверили веднага какво са им предали. Такъв случай в дипломацията няма, всичко е подлежи на проверка със самото влизане в дипломатически обект. Добре са се запознали с цялото ВРО в детайли. И са продължили търгуването й... Докато той накрая съвсем безсрамно отива в Сан Стефано в екипа на граф Игнатиев, защо ли е бил толкова важен, че от всички борци за Освобождението той да е поканения? Той, дето и в един бой не бил  участвал... 

Редактирано Март 30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Защо и двамата, Драсов и Колев да са били в конака е интересно, на практика бягат по едно и също време и вероятно по една и съща причина, като Колев получил и пари, и тескере от полицията...

Оттук нататък важното е да запазим фокус върху тези две имена, стигаме до консенсус, че те са в другия край на предателството в Ловеч, в неговото начало, което завършва с отбора на Сирков на финала в Къкрина.

Между доноса до Хамди и Къкрина обаче лежи пропаст от липса на мотивация. Ако Къкрина е мотивирана от страх за лично оцеляване /Сирков и братовчеди/, с какво е бил мотивиран доноса до Хамди /Драсов-Колев/?

Преди 4 часа, Borova gora said:

Още нещо ме яде отвътре, ако Тодор Пеев е повикан в конака и му е казано, че е издаден, след което той признал и с тескере и пари право във Влашко, той пък при Крававелов, защо това не се е случило на Гложенеца, защо не е повикан и той? Защото Етрополе е била в обсега на Арабаконашката околия и там са търсели следи, включително комитски? Или друго? 

Защото Пеев е деец предан на Каравелов, а Гложенеца е сподвижник на Васил Левски и деец на ВРО. Османската полиция не се е нуждаела и от двамата и се е ориентирала към този, който е можел да им свърши по-добре работа. Ако Левски се беше подвел да вдигне въстание или да освобождава със сила задържаните, работата на Пеев щеше да се увенчае с успех, полицията точно това е очаквала. А Пеев точно това подкокоросва Каравелов да нареди на Левски, и точно тези две писма /Каква случайност отново!/ попадат в ръцете на полицията. Гложенеца нямаше да им свърши тази работа, Пеев е бил подходящата личност.

 

Преди 4 часа, Borova gora said:

Плюс за архива, няма такъв вариант да е приет да бъде съхраняван в сръбското консулство, кой дипломат по принцип лесно приема каквото му подхвърлят и да не са проверили веднага какво са им предали. Такъв случай в дипломацията няма, всичко е подлежи на проверка със самото влизане в дипломатически обект. Добре са се запознали с цялото ВРО в детайли. И са продължили търгуването й... Докато той накрая съвсем безсрамно отива в Сан Стефано в екипа на граф Игнатиев, защо ли е бил толкова важен, че от всички борци за Освобождението той да е поканения? Той, дето и в един бой не бил  участвал... 

Абсолютно сте права, алабализмите как Наталия занесла архива и т.н са дезинформация за наивници, които не липсват по всяко време. Ако архива е бил в турски ръце пред Комисията в София /а той е бил там, два пъти вече цитирах Левски по този въпрос/, то е било не заради някакъв си пропаднал пияница от сръбското консулство, а за извършена сделка между Османската империя и Сърбия, и двете страни са получили изгоди от такава сделка за сметка на ВРО и Левски. Сделката за Сърбия е налице - турските гарнизони са извадени от нейна територия, за османците също - ВРО и Левски са унищожени.

Защо единствено Каравелов е поканен в Сан Стефано, мисля е разбираемо, граф Игнатиев е гледал на него като на първия министър-председател на княжество България. В противен случай, ако въстанието на ВРО и Левски би успяло, първият министър председател на Република България щеше да се казва Васил Иванов Кунчев-Левски.

За комитета БРЦК в Букурещ преди учредителното събрание през май 1872 ни е оставил добро описание Захарий Стоянов:

Глава II. Българският революционен комитет

"Български революционерни комитет!", "Панславически комитет!", "Бунтовни комитет" и пр. - лаеха него време всичките продадени полицейски и шпионски вестници, заедно с нашите главорези чорбаджии и интриганти гърци, низки поклонници и верни чада на тиранското правителство. Носовете на тия верни копои бяха обърнати към Букурещ и Белград. Там, и нигде другаде, се намира това "страшилище - комитетът" - казваха тия и турското правителство по примера на другите образовани господарства устрои шпионско отделение, в което се записаха различни вагабонти: поляци, гьрци и някои наши продадани българи, които ходеха начесто да дирят "комитата" в поменатите два града, отгдето се завръщаха с дебели лъжи, отличително свойство на шпионите, че издирили всичките главатари на комитета. Между другите наши българи в Букурещ е бил изпратен от страна на Али паша и някой си Светослав Сапунов. Ето що пише българският списател революционер - Л. Каравелов в своя в. Свобода, бр. 26, 10 декември 1871 г., за мисията на тая личност:

"Когато Сапунов дойде в Букурещ, то ни донесе две писма, из които едното беше от С., а другото от Д., в които ни рекомандуваха Сапунова като патриотин и умен човек. После вече ние узнахме, че писмото от Д. е фалшиво. В това писмо Д. (а може би и Арнаудов или сам Сапунов) ни пишеха: "Поговорете със Сапунова и гледайте да приемете неговите предложения"... Сапунов ни предложи и следующето: а) "Свобода" да престане и наместо нея да се издава "Революционер"; б) в "Революционер" да се псува Сърбия и Русия; в) да се говори всичко против Турция, само Али паша да се не закача; г) новият вестник да се издава тогава, когато се споразумееме с X. Арнаудова. За всичко това Сапунов ни предложи 300 турски лири"...

И така Букурещ и Белград дълго време са плашили турската империя, но тоя страх е бил напусто, защото в тия два града нищо сериозно не се е извършило, нищо революционно не е съществувало. За разпространението на тоя слух както между турците, така и между българите, даже и между ония, които са били в работата, че главата на комитета се намира в Букурещ, имало няколко причини. Първата и най-главната причина е била да се отвлече чрез това вниманието на турското правителство, което, като вярвало, че неговите душмани се намират вън от държавата, там ще да насочи шпионите си, а работниците в България да останат малко свободни. Второ, че когато един апостол каже на новопокръстения бунтовник, че голямото "добрутро" на комитета се намира не в неговото село или град, но там, в Белград или Букурещ, гдето има православен княз и християнска войска, то естествено е, че ще може да се произведе по-голямо впечатлание. Трето, че мнозина емигранти, избягнали от Турция, намираха прием в Румъния и Сърбия, а най-главното, че там живееха много войводи, които, при всичко че не правеха нищо, плашеха Турция. Четвърто, че много българи-градинари, които шетаха из Румъния за кора хляб, щом се срещнеха с някой по-отдавнашен българин в Румъния, който да псува турците и да им се заканва, че напролет ще бъдат изгонени, с цел да изкара някоя пара от простия българин, то тоя последният, като се завърнеше в отечеството си, с поемане на душата си разказваше, че видял еди-кой си войвода, който му казал, че царството на турците е свършено вече.

Зная един сиромах, доволно образован човек, който, след като свършил в Болградската гимназия, тръгнал си за България, но за да стресне малко своите приятели в Турско, купил си за двайсе бана един екземпляр от уставите на Централния революционни български комитет, с който още в парахода се похвалил на едно лице, че той е член на тоя комитет. Това лице се случило от шпионската глутница и на часа предава страшния комитаджия, който полежа няколко месеца в русчушкия затвор за ум и разум. На другия ден полицейската газета "Дунав" извести, че правителството турило ръка на един от размирниците на отоманската държава, когото търсело отдавна.

Пето, че в Букурещ се печатаха всички революционерни, книги под редакцията на Любен Каравелова, който така също беше известен чак в Бабá-алието като главен деятел на комитета. Той проповядваше постоянно със своя революционерен вестник (от 1870 до 1874), най-напред Свобода, а после Независимост, че никакво подобрение е невъзможно да се направи на раята, докато българинът не се опълчи с оръжие в ръка против своите угнетители турци и чорбаджии. Но завинаги се пазеше да изкаже, че в България се приготовлявало въстание.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3868&Level=3

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Оттук нататък важното е да запазим фокус върху тези две имена, стигаме до консенсус, че те са в другия край на предателството в Ловеч, в неговото начало, което завършва с отбора на Сирков на финала в Къкрина.

Между доноса до Хамди и Къкрина обаче лежи пропаст от липса на мотивация. Ако Къкрина е мотивирана от страх за лично оцеляване /Сирков и братовчеди/, с какво е бил мотивиран доноса до Хамди /Драсов-Колев/?

12.12.1872 г., Левски: „предателство истинско и предателство без да ще, от страх… ще ви го кажа да го видите кой е“. - аз сега като го чета, струва ми се за един и същи човек се пророкуват две предателства, едното истинно, едното от страх. Ако е знаел за издайничеството през юли-август, това си е било предателство истинно, докато от страх би значело от страх пред бесилката след арестите т.е. пророкува второ предателство да бъде извършено пак от същия човек през декември... Това писмо на Апостола днес ми дава различен материал за размисъл, нищо че съм го чела безброй пъти.

Ние с Вас търсихме  подписа на Драсов под събранието в Букурещ, самият Марин Поплуканов твърдял пред Парашкев Стоянов, че не помнел дали Драсов е бил, но в протокола го имало. Марин е познавал подписа на приятеля си. Това е другата възможност, Драсов да е научил всичко в Букурещ, ако е бил, дори е нямало нужда Марин да му разказва. Не са млъкнали в Ловеч когато са се събрали да се чудат какво да правят... Така единият от мотивите е вишегласието, ако върхушката е искала да спре въстание и обири с убийства. 

Но защо би паднал изборът върху Драсов или Колев, или и двамата да отидат в конака? Може би лични качества, Драсов е бил комуникативен, хитър, хладнокръвен, би се измъкнал от всяка ситуация. Той бил изборът и кой да занесе писмото на Левски за убийството на дякон Паисий на Общия, да обърнем внимание и на факта, че гласувал срещу решенията на Левски последната половин година на 1872г. т.е. нямал задръжки да покаже, че е срещу него, с Пъшков заедно настоявали за пълномощно на Общия и одобрили Арабаконак...

Левски би следвало и него да е държал отговорен за нередностите в касовата книга, затова че не му доложил за вземането на Марин от комитетските пари. На Марин е казал, той отговорил, че ги ползвал за свои нужди, защо да е спестил мъмренето и на Драсов, че позволил да се взимат и не доложил на Апостола? В отговор Драсов приключил с касиерството, Левски тогава още ги е прикривал, сигурно вярвал, че ще възстановят парите, едва през декември решава, че всички Ловешки дейци трябва да знаят. Ще помисля върху още възможни мотиви.

Едно предположение, Яким Шишков е научавал от брат си, Цачо Шишков, чиновник в конака, за предстоящи арести и бастисвания. Той може да е предупредил Поплуканови какво предстояло, та да вземат мерки и скрият всичко, а те Сиркови. По-късно Величка нямала нужда някой да я предупреждава, по време на ареста й завързала специални връзки с конака та и в София на свеждане я пратили. Яким Шишков е бил гарант и на поп Кръстьо, за да го пуснат през ноември 1872г. "Съпругата на Яким Шишков ми съобщи, че когато арестували Димитър Пъшков, мъжът й отишъл в квартирата му, та изгорил някакви скрити книжа." - Той занесъл храна на Левски след залавянето му в Къкрина, гледал е да помогне на всеки комита, нищо че член на комитета не е бил, а по спомените на Пъшков, който му станал съдружник, в неговата градина са правили среща, Общия бил на нея и после издал присъстващите дейци на Комисията...

Редактирано Март 30 от Borova gora