Отиди на
Форум "Наука"

Поглед към ядрото на Млечния път


Recommended Posts

  • Потребител

Снимки на най мощният телескоп Хъбъл. Някой да каже има ли снимки от Хъбъл, на галактики и галактични струпвания, снимани по посока към галактичният център на Млечният път ? тоест снимки отвъд ядрото на Млечният път. Не намирам нищо  и тук http://ureport.bg/15883/2014/06/05/knock-out/habal-napravi-nay-palnata-snimka-na-vselenata-dosega

хъбъл-снимка.jpg

Редактирано от ISTORIK
редакция на заглавието
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че това е невьзможно. Струпването мьглявини от газове и прах и звезди в посока центьра на нашата Галактика затруднява директното оптическо изследване на центьра и. Още повече на районите разположени зад него. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Du6ko said:

Мисля че това е невьзможно. Струпването мьглявини от газове и прах и звезди в посока центьра на нашата Галактика затруднява директното оптическо изследване на центьра и. Още повече на районите разположени зад него. 

Пуснах този пост защото не знам как тогава са установили че червеното отместване на далечните галактики, вследствие на тяхното разбягване една от друга, се дължи именно на разбягването им една от друга, а не например от падане на слънчевата система към галактическият център на млечният път. Ако хипотетично предположим че слънчевата система пада към галактичният център, то това би предизвикало подобно червено отместване като от разбягване на галактики. Но при този случай галактиките разположени отвъд галактическият център на млечният път, трябва да са изместени към синьото отместване, и тъй като не може да се забележат галактики отвъд ядрото на млечният път, какво е основанието на теоретиците на разширяващата се вселена, че вселената се разширява ? когато всъщност може да е статична, и ефекта наблюдаван като червено отместване на далечните галактики да е ефект породен от падане на слънчевата система към галактичният център. Но пък закона на хъбъл гласи че червеното отместване нараства линейно с растоянието до дадена галактика. Ако отместването се дължи на падане към галактичният център, всички галактики биха имали еднакво червено отместване. Което не се наблюдава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Размерите на една галактика са нищожно малки по сравнение с разстоянията между галактиките .  Има галактики сьс синьо преместване. Те са близко до нас и синьто преместване се дьлжи на локални движения. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доколкото знам за около 200 милиона години Сльнчевата системамсе завьрта около центьра на галактиката ? След около 100 милиона години ще знаем как изглежда небето от другата страна на нашия галактически центьр ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 43 минути, Du6ko said:

Размерите на една галактика са нищожно малки по сравнение с разстоянията между галактиките .  Има галактики сьс синьо преместване. Те са близко до нас и синьто преместване се дьлжи на локални движения. 

Това е ясно, но ме вълнува въпросът за глобалното разширяване на вселената, откъде може да се знае че е така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Гагов said:

Пуснах този пост защото не знам как тогава са установили че червеното отместване на далечните галактики, вследствие на тяхното разбягване една от друга, се дължи именно на разбягването им една от друга, а не например от падане на слънчевата система към галактическият център на млечният път. Ако хипотетично предположим че слънчевата система пада към галактичният център, то това би предизвикало подобно червено отместване като от разбягване на галактики. Но при този случай галактиките разположени отвъд галактическият център на млечният път, трябва да са изместени към синьото отместване, и тъй като не може да се забележат галактики отвъд ядрото на млечният път, какво е основанието на теоретиците на разширяващата се вселена, че вселената се разширява ? когато всъщност може да е статична, и ефекта наблюдаван като червено отместване на далечните галактики да е ефект породен от падане на слънчевата система към галактичният център. Но пък закона на хъбъл гласи че червеното отместване нараства линейно с растоянието до дадена галактика. Ако отместването се дължи на падане към галактичният център, всички галактики биха имали еднакво червено отместване. Което не се наблюдава.

Слънчевата система не се движи към галактичния център, посоката на движението и е в страни от него.  Няма как да е към центъра, щом го обикаля. Ето една хубава статия за това движение:

http://spacegid.com/kak-dvizhetsya-nasha-solnechnaya-sistema.html

Това е допълнително една нагледна схема:

sunpath_milkyway.jpg.CROP.original-origi

От описаните наблюдения е намерена скоростта на слънцето спрямо центъра на нашата галактика - 200 км/с

За сравнение една характерна измерена скорост на разбягване на далечните галактики е 60 000 км/с

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5#.D0.A0.D0.B0.D1.81.D1.88.D0.B8.D1.80.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D1.81.D1.82.D1.80.D0.B0.D0.BD.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B0

Вижда се, че тези скорости се различават на порядъци, така че влиянието на движението на слънчевата система в галактиката е пренебрежимо.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Doris said:

Слънчевата система не се движи към галактичния център, посоката на движението и е в страни от него.  Няма как да е към центъра, щом го обикаля. Ето една хубава статия за това движение:

Всъщност може да се движи по отворена спирала към галактичният център. Така хем обикаля около центъра хем се приближава към него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Гагов said:

Това е ясно, но ме вълнува въпросът за глобалното разширяване на вселената, откъде може да се знае че е така.

Теорията за " Големия Взрив " - "Г.В." или глобалното разширяване на Вселената , най добре от всички съвременно теории обяснява фактите които наблюдаваме. Тя е въведена не по идеологически или морални съображения а се основава на

1 ) Факти

2 ) Логическото им обясняване без противоречия.

Няма 100 % доказателство че тя е 100 % вярна. Сугурно е непълна и предстои да бъде допълнена.

Ще с еопитам по памет да обясня без претенции за научност и пълнота.

1 ) Теоритята гза Г.В. , разбягването на галактиките и глобалното разширение на вселената обяснява доплеровия ефект и червеното преместване . Включително и факта че колкото по - надалече от нас е една галактика или квазар ( наверно неродена още галактика ) толкова скоростта на отдалечаване от нас е по - голяма.

2 ) Реликтовото остатъчно излъчване което е приблизително равномерно разпределено от всички части на вселената. Някога цялата вселена е била обединена в една бесконечно малка и бесконенчно гореща точка, която избухва , разширява се и изстива.

3 ) Топлинната смърт - Ако вселената не беше родена от Г.В. а е съществувала вечно, то постепенно във вечността всяка точка на вселената щеше да има една и съща температура.

4 ) Ако вселената беше безкрайна , то тогава всяка точка на небосвода щеше да свети еднакво силно. Значи вселената не е безкрайна , макар че няма граница. За сравнение - повърхността на земното кълбо няма граница по повърхността си, Кръгът е затворила се безгранична но крайна линия . ( например венчалния пръстен няма начало или край но е ограничен.) . Повърхността на сферата е затворила се плоскост. Тази плоскост няма начало и край но не е безкрайно голяма. нашата вселена е тримерно образование затворено в 3 измерения, така както кръгът е едномерно образование затворено в 1 измерение а повърхността на сферата двумерно затворено в 2 измерения образование.

Получи се доста объркано и неясно но не съм учител или учен. Обяснявам го така както мога.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Запознат съм с ТГ, искам да вметна само по точки 3 и 4, по точка 3, топлината във вселената е равномерно разпределена, това личи по снимки на микровълновият космически фон. По точка 4, Това е парадокса на Олбертс, не съм убеден че ще е тъкмо така, защото яркостта и светимостта на една звезда са обратнопропорционални на растоянието до нея, при безкрайно растояние няма да достига светлина от безкрайно многото звезди. Безкрайност минус безкрайност дава нула. Но това са си мои расъждения, възможно е да не съм прав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Яркостта даже е обратно попорционална на квадрата на разстоянието, но това не решава парадокса, ако можехме да наблюдаваме безкрайна вселена.  Възрастта на вселената е крайна (от теорията за Големия взрив), а също и скоростта на светлината , така че се получава, че видимата вселена е ограничена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От ТГ не следва, че вселената е караина, може и да е безкрайна. Повечето космолози работят с безкрайна защото някой сметки са по-лесни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Математиката е едно, а реалността - друго. За това, когато се говори за крайна или безкрайна вселена, трябва да се посочи в какъв смисъл, за какво, за да се отговори и на конкретните въпроси, в случая - за парадокса на Олбертс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пък ако наблюдаваме Космоса във всички диапазони на ЕМВ (от гама- до ИЧ, например) , то той СВЕТИ - "бял" е и ... парадокс няма.:) Значи - по такъв показател, не може да се съди за Вселената - крайна-безкрайна. Нито за възникване от ТГВ.

Може да се каже - всичко е потопено в ЕМП! Неговите изменения (по потенциал от точка в точка) могат да се "забележат" като ЕМВ, ако се филтрират отделни трептения по спектър, като шумове. Тогава даже може да се наблюдава в даден спектър (в случая - видимият спектър от ЕМВ) относително движение на тела.

(Гагарин е казал: "Космосът е лъскаво черен!".

Лъскавото, заради наличие на неналюдаемо с очите ни електромагнитно лъчение, но си има интензитет в околността ни. "Напряга" очите, ама ... неясно като импулси за изработка на "абстрактен образ" от мозъка);)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Doris said:

Яркостта даже е обратно попорционална на квадрата на разстоянието, но това не решава парадокса, ако можехме да наблюдаваме безкрайна вселена.  Възрастта на вселената е крайна (от теорията за Големия взрив), а също и скоростта на светлината , така че се получава, че видимата вселена е ограничена.

Аз обаче не мога да си представя вселена с начало във времето и същевременно безкрайна по маса и обем :arrow_1: Ако всичко е тръгнало от точка с безкрайна маса, то няма как за какъвто и период от време, тази маса да заеме безкраен обем, или пък самото пространство да стане безкрайно по габарити. А, възможен е един вариант при който инфлацията се е разгърнала със безкрайна скорост, след което се е стартирала мистериозната тъмна енергия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Пък ако наблюдаваме Космоса във всички диапазони на ЕМВ (от гама- до ИЧ, например) , то той СВЕТИ - "бял" е и ... парадокс няма.:) Значи - по такъв показател, не може да се съди за Вселената - крайна-безкрайна. Нито за възникване от ТГВ.

Може да се каже - всичко е потопено в ЕМП! Неговите изменения (по потенциал от точка в точка) могат да се "забележат" като ЕМВ, ако се филтрират отделни трептения по спектър, като шумове. Тогава даже може да се наблюдава в даден спектър (в случая - видимият спектър от ЕМВ) относително движение на тела.

(Гагарин е казал: "Космосът е лъскаво черен!".

Лъскавото, заради наличие на неналюдаемо с очите ни електромагнитно лъчение, но си има интензитет в околността ни. "Напряга" очите, ама ... неясно като импулси за изработка на "абстрактен образ" от мозъка);)

...

Сетих се че бях чел за ГВ в една книга, там се казва че  300 000 години след ГВ( ако не ме лъже паметта) вселената е станала прозрачна, и отогава до сега вълните на светлината от видимият диапазон, са се разтегнали във вълни от невидимият диапазон. А нали според теорията за ГВ пространството и до днес продължава да се разтяга, та като се замислих, светлината която идва от далечните звезди ще търпи разтягане и до нас ще достигат невидимите ЕМВ, ще виждаме краен брой звезди, а иначе в невидимият диапазон уредите "виждат" цялата вселена осветена. Това мисля че решава парадокса. А има и светлина от новообразували се звезди която още не е дошла до нашите очи, та нищо чудно вселената да си е безкрайна по вещество и обем, нещо напълно естественно, само дето ние не можем да видим тази безкрайност.

Редактирано от Гагов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, Гагов said:

Аз обаче не мога да си представя вселена с начало във времето и същевременно безкрайна по маса и обем :arrow_1: Ако всичко е тръгнало от точка с безкрайна маса, то няма как за какъвто и период от време, тази маса да заеме безкраен обем, или пък самото пространство да стане безкрайно по габарити. А, възможен е един вариант при който инфлацията се е разгърнала със безкрайна скорост, след което се е стартирала мистериозната тъмна енергия.

Ne e trugnalo ot tochka.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Quote

Ne e trugnalo ot tochka.

В научно популярната литература за теорията на ГВ, се казва че в началото цялата маса на вселената е била съсредоточена в една точка с безкрайна плътност. Ти казваш че не е било така. Как е било тогава ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Гагов said:

В научно популярната литература за теорията на ГВ, се казва че в началото цялата маса на вселената е била съсредоточена в една точка с безкрайна плътност. Ти казваш че не е било така. Как е било тогава ?

http://physics.stackexchange.com/questions/136860/did-the-big-bang-happen-at-a-point

Otgovora na John Rennie.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Gravity said:

Статията е на английски, аз не го разбирам, и затова си направих труда да го прочета с гогле превод, макар че синтактичният словоред е объркан, все пак подразбрах нещо. Това че ГВ въобще не е това което разбираме под взрив, било то на мина или на спукан балон, всъщност аз как го разбирам, вселената допреди ГВ е била с 0 пространственни и 0 времеви координати, изведнъж нещо се "случва" (ако въобще е подходящ този епитет, поради отсъствието на времеви координати до "случването") в това нещо с 0 координати на време и пространство, възникват внезапно координати за пространство и време. Понеже до момента на "случването", не е имало координати на случващото се във времето и простронството, то и няма център на координатната система определяща време и пространство, тоест вселената няма център от където е започнало нейното "разширение" . Получава се много объркан апотеоз, защото материя без пространство и време не може да се опише нито математически нито физически. Вероятно това затруднява много и специалистите.. Мое мнение:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето нещо интересно за дома на нашият дом, Млечният път http://www.az-deteto.bg/izumitelni-fakti-za-mletchniya-pat/12627/view.html забележете че той е стар, почти колкото вселената.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Гагов said:

Статията е на английски, аз не го разбирам, и затова си направих труда да го прочета с гогле превод, макар че синтактичният словоред е объркан, все пак подразбрах нещо. Това че ГВ въобще не е това което разбираме под взрив, било то на мина или на спукан балон, всъщност аз как го разбирам, вселената допреди ГВ е била с 0 пространственни и 0 времеви координати, изведнъж нещо се "случва" (ако въобще е подходящ този епитет, поради отсъствието на времеви координати до "случването") в това нещо с 0 координати на време и пространство, възникват внезапно координати за пространство и време. Понеже до момента на "случването", не е имало координати на случващото се във времето и простронството, то и няма център на координатната система определяща време и пространство, тоест вселената няма център от където е започнало нейното "разширение" . Получава се много объркан апотеоз, защото материя без пространство и време не може да се опише нито математически нито физически. Вероятно това затруднява много и специалистите.. Мое мнение:)

Ами за нашият мироглед - биологични същества съставени от въглеводороди , живеещи на планетата Земя - 3 поред в Слънчевата система , песъчика в галактиката Млечен път, която пък е частичка от Местната група Галактики , която е част от купа галакитки Дева , която е частичка , печъчинка захвърлена във Ввселената да проумеем Вселената е доста сложно. Нашите далечни предци са били просто гигантски въглеводородни молекули и едноклетъчни, по късно многоклетъчни животни чийто единственна цел е била да получат енергия и да се размножават. ( разбирай - да си хапнат и да намерят партньор да обменят с него генетично вещество ) . Даже като хора, за предците ни яденето е било много важно, всичко останало на втори план.  Едвам със създаването на излишъци от храна , хората са почнали да се замислят за устройството, историята и бъдещето на Вселената. Абе колко мъчно беше за нашите мозъци да възприемем че не слънцето а земята се върти около слънцето, и въпреки това противно на здравата логика ние не се разхвърчаваме в пространството ! Ужким се въртим около оста на земята и слънцето а даже не забелдязваме тия пируети ! После се оказа че слънцето е просто звезда в галактиката. После още по - лошо  - оказа се че даже галактиката ни е част от вселената . А как можем да си представим че заедно със слънцето и всичката вселена някога сме били в 1 точка ? Това е още по- трудно за вярване от въртенето на кръглата земя около слънцето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

 

 

On 5.03.2016 г. at 16:50, Малоум 2 said:

Пък ако наблюдаваме Космоса във всички диапазони на ЕМВ (от гама- до ИЧ, например) , то той СВЕТИ - "бял" е и ... парадокс няма.:) Значи - по такъв показател, не може да се съди за Вселената - крайна-безкрайна. Нито за възникване от ТГВ.

Може да се каже - всичко е потопено в ЕМП! Неговите изменения (по потенциал от точка в точка) могат да се "забележат" като ЕМВ, ако се филтрират отделни трептения по спектър, като шумове. Тогава даже може да се наблюдава в даден спектър (в случая - видимият спектър от ЕМВ) относително движение на тела.

(Гагарин е казал: "Космосът е лъскаво черен!".

Лъскавото, заради наличие на неналюдаемо с очите ни електромагнитно лъчение, но си има интензитет в околността ни. "Напряга" очите, ама ... неясно като импулси за изработка на "абстрактен образ" от мозъка);)

...

Във фотометричния парадокс не става въпрос закаква да е светлина, т.е. ЕМВ, а за видима. Според него би трябвало цялото небе да свети като слънце - звезда до звезда - плътно.

А ето и малко елементарни сметки:

 

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...