Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, nik1 said:

България не е "разрушена", а е превзета и присвоена държава (captured state).

Проблемът с казармата е при това положение никой здравомисле] и нормален няма да иска да се жертва за просперитета и благото на тези които са я присвоили; 
Казано по- просто, България е чужда на гражданите си. За да се промени това,  гражданите трябва да си я върнат (това засега не се случва).

Ники, както и да го наречем става въпрос за едно и също нещо. във всяка превзета държава се разрушава нейния модел на държавност и  й се налага друг.

За българския модел държавност  е характерно наборна казарма и уважително отношение към службата, Негативното отношение към казармата се появи като тенденция за съжаление наше в зората на демокрацията и продължава да се насажда от прослойката люде "превзели - присвоили държавата и носители на държавноста/

Априори всеки който им припява против наборна казарма и е за лишаване от право на народа за придобиване на навици и умения за защита на националния суверенитет е за присвоителите на държавата и е априори тяхно мекере.

Ако мислиш така - а подозирам че е така - сме на единодушна вълна, което само ме радва!:bg:

Не виждам нормален начин да се върне на суверена на тази държава собственоста върху държавноста - което не значи, че примерно ако се наложи народа няма да защитава държавата  при агресия, защото " своя ръка гръб чеше - чужда кожа дере " народа това го е изпитал и го знае. Също не призовавам за революция. Единствения начин който виждам аз е обществен натиск - групи за обществен натиск - по принцип всеки народ  попринцип е достатъчно инертен и подобни неща се решават именно от инициативната част от народа - определени групи способни са инициират определена позиция и да осъществят обществен натиск върху политическата класа - в нашия случай прослойката присвоила - превзела държавността.

Приятна вечер!

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 326
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

По време на Третото царство наистина българи са се връщали за войните. За мой най-голям ужас прадядо ми е имал неблагоразумието да се върне от Америка защото "щели да бият турците" и след това взел, че и останал тук. Но в интерес на истината тогава България е била една просперираща държава и затова много българи са се връщали да работят тук след като са завършвали най-добрите университети в Европа. Да не говорим, че и чужденци са идвали да работят у нас като Иречек и Шкорпил. Говоря за образовани хора дошли да вършат легална работа, а не разни талибани и руската мафия.

Първото и най-важно нещо за една армия е тя да има мотив да се сражава. Но в момента в България надежда има само във Външно министерство, което ще рече, че при една война вместо тези от чужбина да хукнат за фронта, по-скоро тези, дето са тука да хукнат за чужбина. Да не говорим пък, че през соца мечтата на всеки обикновен българин беше да обявим война на САЩ, те да ни поробят и да ни направят 51щат (за разлика от управниците, чиято мечта пък беше да ни направят 16-та република).

Та при тази реалност как виждам една наборна българска армия.

 

Съставът го виждам в две армии и един задграничен корпус.

s601.gif

Първа ромска армия, състояща се от Първа дивизия на НВ цар Киро, Втора дивизия на НВ царица Костанидка и Трета дивизия на принц Иван. Оперативно-тактически задачи. Първа дивизия краде алуминия на противниковите самолети и желязото от вражеските танкове. Втора дивизия краде офицерски планшети на вражеските командири с планове, пари и др. Трета дивизия емигрира при започване на войната.

Втора пенсионерска армия - започват усилено да се наакват и така принуждават портивника да седи на разстояние от тях.

Задграничния корпус на В.С. се набира измежду емигрантите, по-точно измежду това, което успеят да наберат. В нета четох, как военния аташе щял да хваща наборниците от чужбина и да ги води право в родната казарма ако са се отклонили. Тези мили хорица кога видят как военния аташе води в затвора братя Галеви и в съда Цветан Василев тогава да обясняват, как щял да заведе още 200 000 отклонили се донаборника. Та задачата на този корпус е да носи халатите и хавлиените кърпи на българските политици, които прекарват ведри дни в Париж и на френската ривиера, докато България се намира във война.

s601.gif

Ако искате да говорим за нещо реалистично, в смисъл за българска армия, която да може да свърши нещо като армия, то опасявам се, че трябва напълно да изключим опцията "наборна армия".

Иначе от този дори да не е стъпвал в казарма

s7024.gif

ще стане много по-добър защитник от този, дето само е набивал на крак, ама не е имало пари за патрони като в БНА, тъй като са отишли за храна на армията поради прекалено дългата наборна служба

s2792.gif

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Galahad said:

По време на Третото царство наистина българи са се връщали за войните. За мой най-голям ужас прадядо ми е имал неблагоразумието да се върне от Америка защото "щели да бият турците" и след това взел, че и останал тук. Но в интерес на истината тогава България е била една просперираща държава и затова много българи са се връщали да работят тук след като са завършвали най-добрите университети в Европа. Да не говорим, че и чужденци са идвали да работят у нас като Иречек и Шкорпил. Говоря за образовани хора дошли да вършат легална работа, а не разни талибани и руската мафия.

Дядото на моя братовчедка е смятал да емигрира за Америка. ( Дядо по бащината и линия , не от нашият род )  Продал каквото могъл, събрал пари. Докато продавал вложил парите си в банката за по - сигурно и за %. Да ама тогава в честна, богата, просперираща царска България случайно някакъв нечестен български банкер духнал с паричките на нашите граждани към ... О БОЖЕ не към престъна Русия а към демократична честна Европа ! Честните еропейци се зарадвали на паричките. А нашите балканджии духали супата и си останали на Балканите. Така че, въпреки сказките не всички хора в царска България и демократична прогресивна Европа са били честни.  Баща и беше ревизор - икономист в комнистическа България иконтролираше жестоко сметките . Беше неподкупен. 

После братчедката ми пак изгоря с паричките си при честна , демократична , европейска България. И паричките и отидоха не в грабителска русия а към Лондонград. Май беше купила някакви акции на Господин Иво Недялков или някой друг. вярно е най - накрая с мъжъ си пак продадоха апартамените подарени им от държавата и успяха да се преселят в Канада. 

Така , че сказките за честните и красивите са много хубави, ама аз не им вярвам. Не че комунистите са цвете за мирисане. Те си имат много трески за дялане. 

Що се отнася до чужденците работеши в чужди страни  в света най - много са били в САЩ, а в Европа и втори в света по емигранти чужденци си е била Русия. Абе най- малко 2 милиона немци са емигрирали от гладна разпокъсана на държавици Германия към Царска Русия. Отделно шведи, шотландци, швейцарци, италианци и прочее. И не само селяци ами и инженери, архитекти, учени. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 14 часа, Galahad said:

ама не е имало пари за патрони като в БНА, тъй като са отишли за храна на армията поради прекалено дългата наборна служба

Патрони имаше в изобилие. Стрелял съм стотици пъти пълни каски с патрони. И манджа имаше.. И фатмащина имаше ... Абе всичко си имаше БНА

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Тук мисля, че е уместо да пусна линк към още една статия:

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=458&aid=10755

Статията разказва за трагедиите на войниците-инвалиди и техните майки и е съответно написана изключително емоционално. От нея обаче можем да си направим няколко полезни извода против поголовната военна повинност за всички момчета.

1. Липса на какъвто и да е контрол в армията и нарушаването на основни човешки права. Всеки един човек може да стане жертва на тормоз - в училище, в семейството, в работата. Обикновено обаче има къде да се оплачеш и да си търсиш правата. Ако те бият в училище, можеш да се оплачеш на класен ръководител, директор, после нещата  отиват до инспекторат и до министър може да се стигне. Казармата обаче е като черна кутия - каквото се случва там, не излиза оттам. И това подбужда всякакви гаври, извращения, злоупотреби с наркотици, изнасилвания.

2. Смъртните случаи и причините за инвалидизация се покриват и не излизат наяве. Официалната статистика за загинали момчета и инвалидизирани такива е военна тайна. Случаите като с редник Цветан Булиев (надутия с компресор в ануса войник) и редник Данаил Иванов (прегазен от камион, шофиран от пиян сержант) излизат наяве от немай-къде - трудно могат да се прикрият такива случаи като "злополука".

3. Според председателя на военноинвалидите са регистрирани 700 души, като инвалидизацията при тях е станала по време на война, и 5 000 по мирно време, докато е отбивана военната служба. Това се явяваше най-големият аргумент за премахването на казармата - самата казарма произвежда повече военноинвалиди, отколкото реалните войни. 

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Александров, като ги говориш тези неща, барем да беше помислил доколко са верни

1 Това за училището много добре на теория. На практика ... на практика в Карлово знам за случай, когато едно дете заби молив в окото на друго и го ослепи. По телевизията разбира се не го даваха... демек не се е случило. Родителите на пострадалото дете са обикновени хора, нямат нито пари, нито връзки, нито възможност, нито желание да се съдят. Това, че обществеността не знае за насилието в училище, не значи, че го няма. Разбира се армията е черна кутия, и лошите генерали крият случаите на свои грешки и некомпетентност... за разлика от цивилни живот. Когато например някой човек пострада на работното си място по вина на работодателя, той веднага тича в телевизията и си признава всичко!

2 Тоест според теб всички случаи на насилие в армията, училище, катастрофи, професионални злополуки трябва да са предмет на дълги репортажи по телевизията? Вуйчо ми  е разказвал, как докато работел в София работодателя не спазвал елементарни изисквания при строителство за по евтино. Та някакво циганче от нашия край паднало и починало на място. Това също не е давано по телевизията ... тоест също не се е случило. Неговите родители също са били бедни хора и не са могли да заинтригуват телевизията със своя случай.

Просто няма как, физически е невъзможно да се следят от телевизията всички ужасни и трагични злополуки или умишлени жестокости.

3 Да си се замислял, че последната война която е водела България е приключила 1945 и тези 700 военноинвалиди са старци по на 80 години най младите? Ако изчакаш още малко, да починат всички ветерани, то броят на пострадалите във военни действия ще е 0, а на тези пострадали в казармата няма как да не е по голям от 0, защото хората (дори младите) се разболяват или претърпяват злополуки. Сещам се например за синът на Росен Плевналиев, който внезапно почина съвсем малък. Ако беше умрял в казармата, сигурно пак лошите военни щяха да са виновни. Или случая когато 7 младежи се пребиха в катастрофа край Любимец, ако обаче се бяха пребили с военна машина щяхте да разпънете армията на кръст, че е виновна за трагедията.

Има една такава приказка "Заради бълхата изгаря юргана". Нормално е, като няма армия, да няма и нещастни случаи там. В този дух, за да прекратим насилието в училище, най добре е да затворим всички училища! Има много случаи, когато некадърни или мързеливи лекари стават причина за смъртта на хора. Дай да затворим всички болници! В държавните и общинските учреждения се краде. Дай да закрием държавата и да минем на племенна организация като индианците. Така всякаква корупция ще бъде ликвидирана.

Редактирано от Frujin Assen
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

До момента единственият що годе разумен вариант е този на Киров с военното обучение в училище, подобно на скаутското, но по-военизирано. После може миналите го да се водят някакъв тип запас или опълчение в кризисна ситуация. Може да има и допълнителни изборни кръжоци за извънкласни занимания, където нещата да се задълбочат. Но наборна казарма- не, пълна отживелица е това. Основно трябва да се набляга на професионална добре обучена армия с модерна техника. Всичко друго е несериозно.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 43 минути, kall said:

До момента единственият що годе разумен вариант е този на Киров с военното обучение в училище, подобно на скаутското, но по-военизирано. После може миналите го да се водят някакъв тип запас или опълчение в кризисна ситуация. Може да има и допълнителни изборни кръжоци за извънкласни занимания, където нещата да се задълбочат. Но наборна казарма- не, пълна отживелица е това. Основно трябва да се набляга на професионална добре обучена армия с модерна техника. Всичко друго е несериозно.

Тука стратег до стратега, Клаузевиз, и до него Макиавели, и тук там некой Шапошников за капак. Добре де, не щем наборна армия! Ами хипотетично имаме конфликт ? И имаме само професионална армия, и запасняци от нея общо около 50 000, така излиза при груби сметки. Кой по напред ще се бие, кой ще осигурява тила, кой охрана, и други дейности? То народа няма да стигне до никъде. Наборна армия си трябва, трябва и корпус на доброволна основа нещо като национална гвардия, трябва и наборна армия. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това съм го публикувал в друга тема за Сингапур и техния опит в изграждане на армия. Имайте предвид, че когато започват, това е буквално от 0 - нямат никаква традиция, никаква армия, БВП на Сингапур по онова време  е бил по-нисък от този на НРБ по същото време, класическа държава от Третия свят. Разказва Ли Куан Ю, първият и дългогодишен министър-председател на Сингапур:

"Ние формирахме национални  кадетски корпуси във всички гимназии, за да могат родителите да могат да разпознаят у своите деца склонности за служба в армията. Ние желаехме хората да виждат в лицето на нашите войници свои защитници, а не да гледат както в миналото на униформата с ненавист като символ на колониален гнет. Искахме да повишим физическата подготовка на нашата младеж, да развием у нея вкус към приключения и напрежение, предизвикателство към опасностите. Само с убеждения обаче не ставаше. Налагаше се да изградим обществени организации – добре организирани и добре управлявани, - за да превърнем убежденията си в реалност. Главната отговорност за това легна върху министерството на просветата. Само като промениш начина на мислене и отношението на хората, можеш да мобилизираш голяма народна армия, съставена от граждани, по модела на швейцарската и израелската. Поставихме си за цел да постигнем това за 10 години.
Първоначалния план на Кен Сви предвиждаше да създаде редовна армия от 12 батальона в период 1966-1969. Одобрих този план за професионална армия с потенциална възможност за мобилизация на цялото население, преминало военна подготовка и оставено като резерв. Не исках да харчим големи средства за голяма армия – по-добре бе да ги вложим за инфраструктура, необходима ни за формиране и обучение на национална гвардия.
Националната гвардия имаше своите политически и социални преимущества.
Най-голямата спирачка пред агресията на Малайзия бе те да знаят, че даже в случай че успеят да преодолеят нашата редовна армия, ще им се наложи да се борят срещу целия въоръжен народ на Сингапур, преминал през добра военна подготовка. Освен обединението на новобранците в сплотена общност, независимо от техния етнически произход и религиозна принадлежност, ние се нуждаехме от някои от най-способните хора в страната, които да застанат на командните постове в армията. Най-важното беше да се гарантира, че армията е под контрол на политическото ръководство, като за целта финансовите и кадрови въпроси трябваше да се решават от цивилни държавни служители в министерството на отбраната.
 На редовно служещите в армията се гарантираше със закон работни места в правителството, държавните учреждения или частния сектор, след тяхното излизане от редовете на въоръжените сили. Законът беше приет с пълна обществена подкрепа. Първият набор от 9000 новобранци постъпи след този закон. Оказах се прав – отношението на обществото към армията се промени. Същевременно Кен Сви и неговият екип, с помощта на израелците, започна работа по изграждането на армията като структура. Той се възползва от полицейския персонал, комуникациите му и друго полицейско имущество в началото на този процес. Помощник-началикът на полицията Тан Ким стана началник на Генералния щаб на армията. Започнахме обучението с елитна група от новобранци, 10 процента от най-добрите от първия набор. С течение на годините успяхме да разрушим негативизма към военната служба.
Към 1971 армията на Сингапур наброяваше 17 кадрови батальона (16 000 души) и 14 батальона резервисти (11 000 души). Разполагахме с пехотни части и подраздаления от командоси, артилерия и миномети; имахме танкове във всеки батальон, също така бронетранспортьори, сапьори, свързочници и полеви болници, тилови поделения и транспорт. Учредихме школи за подготовка на младши офицери, артилеристи, инженери, сапьори и военни моряци.
Израелците бяха компетентни военни инструктори, те ни преподаваха тяхната военна доктрина. Методите им бяха напълно противоположни на британските. Англичаните изграждаха първите ни два полка постепенно, започвайки обучението на офицерския корпус от командир на взвод, командир на рота и накрая, след 15-20 години служба, командир на батальон и подполковник. Израелците от самото начало ни казаха, че нямат време за това, нашите офицери да се учат от тях и да приемат знанията колкото се може по-ускорено. За разлика от американците, които по времето на Кенеди бяха изпратили 6000 “съветници” да помагат на Южен Виетнам, израелците изпратиха у нас само 18 офицери. Всичко което те демонстрираха, се усвояваше в движение от техните сингапурски колеги от командир на взвод до началник на генералния щаб. Призовахме в армията бивши полицаи с военен опит. Някои от тях бяха държавни служители, други в частния сектор. Предложихме им служба в армията като основна работа. Британците държаха на външната форма и използваха телесни наказания за поддържане на дисциплината. Израелците слагаха ударението върху военните навици и създаване на висока мотивация.
Нашите резервисти трябваше да са в постоянна бойна готовност. Променихме термина “оперативен състав” с “резервисти” едва през 1994, за да подчертаваме тяхната постоянна бойна готовност. Ежегодно, в продължение на по няколко седмици, те провеждат обучение в лагери с редовните подразделения, към които са зачислени, и така поддържат дух на другарство с редовно служещите. През няколко години наши части от запасняци посещават полигони в Тайван, Тайланд, Бруней или Австралия, където провеждат полеви учения, маневри и бойни стрелби в състав на бригада или батальон. Всички в Сингапур се отнасят сериозно към тези учения, дори и работодателите, които в продължение на няколко седмици остават без своите работници. За да имаме боеспособна армия, ние мобилизираме цялото общество – директори на училища, преподаватели, родители, предприемачи, общински управители – всички са включени в програмите “тотална отбрана”.
За последните 30 години службата в армията оказа дълбоко въздействие върху сингапурското общество. Тя стана част от живота, своеобразен ритуал за нашата младеж, помогна да се обединят хората ни. Те се учат да живеят и работят един с друг, независимо от етнос, език или религия. В армията са зачитани всички религиозни обреди: будисти, индуисти, мюсюлмани, сикхи, християни, зороастрийци – уважават се и се спазват всички специфични табута при мюсюлманите и индуистите. Дали в армията си министър, банкер, чиновник, общ работник или търговец – твоето положение там зависи единствено от показаните от теб лични резултати като офицер или войник. За да привлечем в армията не само физически здрави, но интелектуално развити хора, от 1971 започнахме да изпращаме някои от нашите най-способни студенти. Ние ежегодно избираме няколко от най-добрите ни млади офицери за обучение в чужбина – Оксфорд, Кеймбридж и др. Английски университети – където те преминават пълен академичен курс на обучение в хуманитарни, инженерни, точни науки или специфична професионална подготовка. В течение на цялото им следване, те получават пълна заплата на лейтенант и допълнителна стипендия, която покрива таксата им за следването, квартирата, храната и други разходи. Те са задължени да подпишат декларация, че се задължават да служат най-малко 8 години след получаването на задграничната си диплома. През този период ги изпращаме 2-3 пъти в Америка или Англия. Отначало за да получат специализирана подготовка като артилеристи, танкисти или свързочници; по средата на кариерата им – на щабно и командно обучение в Америка или Англия; и накрая – за преминаване на курс по гражданска или делова администрация в такива водещи американски университети като Станфорд или Харвард. В края на 8-годишната си служба тези офицери могат да останат в армията, да преминат на гражданска служба в качеството им на държавни служители от висш ранг, да преминат в органите на държавно управление или да си намерят работа в частния сектор. Ежегодно те преминават военно обучение за по 2-3 седмици. По този модел привлякохме някои от най-способните студенти. Без това нашата армия щеше да има само техника, но не и интелектуален елит, способен да я използва най-ефективно. Към 1995 година четирима бивши стипендианти на армията достигнали до висши военни звания, влязоха в политиката и по-късно станаха членове на правителството: моят син, бригаден генерал Ли Сиен Лунг (Lee Hsien Loong), бригаден генерал Джордж Ео (George Yeo), подполковник Лим Ен Киан (Lim Hng Kiang) и контра-адмирал Тео Чи Хин (Teo Chee Hean).
Непрекъснато модернизираме техниката си, следим и внедряваме всички нови технологии, особено информационните. За това ни е необходима здрава икономика, позволяваща да си купуваме ново въоръжение, както и високообразовани и тренирани хора, способни ефективно си служат с нея. Боеспособната ни армия понижава риска от непремерени действия на съседите ни.


Когато през април 1966 година се качих на самолета в Лондон, за да отида да се моля на британския премиер Херолд Уинсън да ни гарантира, че британските войски ще останат на нашия остров поне още няколко години, въобще не си представях, че ще постигнем подобни резултати."

Това, което съм подчертал, според мен е разгърната програма за работа, при това не в бъдеще време, а вече постигната от някой, който разказва как се прави и как го е направил. А дано да го прочетат и някои хора, които вземат решения. Ама надали.

 

 

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, kall said:

До момента единственият що годе разумен вариант е този на Киров с военното обучение в училище, подобно на скаутското, но по-военизирано. После може миналите го да се водят някакъв тип запас или опълчение в кризисна ситуация. Може да има и допълнителни изборни кръжоци за извънкласни занимания, където нещата да се задълбочат. Но наборна казарма- не, пълна отживелица е това. Основно трябва да се набляга на професионална добре обучена армия с модерна техника. Всичко друго е несериозно.

Точно това искам да кажа, с едно допълнение, тези, които след такъв тип да го наречем скаутско гимназиално обучение искат да продължат доброволно да се обучават военно, да им се даде от държавата такава възможност, без да стават професионални военни. Иначе сравнително малка добре въоръжена и тренирана професионална армия, всичко останало е популизъм или далавера, а може би двете едновременно.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 22 часа, Du6ko said:

Дядото на моя братовчедка е смятал да емигрира за Америка. ( Дядо по бащината и линия , не от нашият род )  Продал каквото могъл, събрал пари. Докато продавал вложил парите си в банката за по - сигурно и за %. Да ама тогава в честна, богата, просперираща царска България случайно някакъв нечестен български банкер духнал с паричките на нашите граждани към ... О БОЖЕ не към престъна Русия а към демократична честна Европа ! Честните еропейци се зарадвали на паричките. А нашите балканджии духали супата и си останали на Балканите. Така че, въпреки сказките не всички хора в царска България и демократична прогресивна Европа са били честни.  Баща и беше ревизор - икономист в комнистическа България иконтролираше жестоко сметките . Беше неподкупен. 

После братчедката ми пак изгоря с паричките си при честна , демократична , европейска България. И паричките и отидоха не в грабителска русия а към Лондонград. Май беше купила някакви акции на Господин Иво Недялков или някой друг. вярно е най - накрая с мъжъ си пак продадоха апартамените подарени им от държавата и успяха да се преселят в Канада. 

Така , че сказките за честните и красивите са много хубави, ама аз не им вярвам. Не че комунистите са цвете за мирисане. Те си имат много трески за дялане. 

Що се отнася до чужденците работеши в чужди страни  в света най - много са били в САЩ, а в Европа и втори в света по емигранти чужденци си е била Русия. Абе най- малко 2 милиона немци са емигрирали от гладна разпокъсана на държавици Германия към Царска Русия. Отделно шведи, шотландци, швейцарци, италианци и прочее. И не само селяци ами и инженери, архитекти, учени. 

Никой не говори дали са били честни, а че след като са завършели образование са се връщали в България, защото са я намирали за перспективна. 

За след 1944г. един виц - седи си един в кафеза и гледа влачат при него съкафезник, ама яко пребит. Пита го защо е в това състояние и оня отговаря, че са му задали въпрос какво щял да направи, ако отворили границата. Той отговорил, че веднага щял да избяга от соц. България и му хвърлили един бой. На другия ден го привикали и после пак до довлекли. Съкафезникът го попитал какво е станало, а оня казал, че пак му задали същия въпрос. Той си бил взел поука от предния път, ама пак не нацелил верния отговор, защото казал, че ако отворели границата нямало да бяга, а щял да се хване здраво за някое дърво да не го отнесяла тълпата, защото всички други щели да хукнат навън.

А кога след 1944г. е дошла демокрация, поне аз не съм забелязал. Като изгоряха парите в няколко банки управляваше агент Дунав и БКП, като изгоря само една банка пак управляваше БКП начело със сина на оня, дето пишеше речите на Тодор Живков. Сега ни управлява бодигарда на Тодор Живков. Ако на това му викаш демокрация, нищо чудно да ти се струва, че жизнения ни стандарт е като този в Швейцария.

Преди 8 часа, Б.Богданов said:

Патрони имаше в изобилие. Стрелял съм стотици пъти пълни каски с патрони. И манджа имаше.. И фатмащина имаше ... Абе всичко си имаше БНА

Всичко имаше, докато Тодор Живков не докара България до фалит за трети път, но на третия път се оказа, че царския златен резерв вече е свършил. Точно в това е проблемът. България може да издържа наборна армия 1-2 години, но след това неизбежно ще банкрутира.

Преди 5 часа, Frujin Assen said:

2 Тоест според теб всички случаи на насилие в армията, училище, катастрофи, професионални злополуки трябва да са предмет на дълги репортажи по телевизията? Вуйчо ми  е разказвал, как докато работел в София работодателя не спазвал елементарни изисквания при строителство за по евтино. Та някакво циганче от нашия край паднало и починало на място. Това също не е давано по телевизията ... тоест също не се е случило. Неговите родители също са били бедни хора и не са могли да заинтригуват телевизията със своя случай.

Просто няма как, физически е невъзможно да се следят от телевизията всички ужасни и трагични злополуки или умишлени жестокости.

Най-често ги отразяват в медиите, но не във всички и шумно. Трудовите злополуки обикновено са предмет на регионалните медии, освен ако не е нещо по-гръмко и масово. Все пак няма начин да обявяват за всеки починал.

Разликата обаче е съществена, защото трудовата дейност, ако и рискова е необходима - трябват сгради, трябва ток, трябват въглища и др. под. На второ място персоналът на е наборен, а е професионален, т.е. много по-квалифициран. Благодарение на това, въпреки трудова дейност осъществяват не няколко хиляди, а няколко милиона българи, то жертвите са относително малко. 

Злополуките в армията обаче обикновено не са резултат от необходимост, т.е. някой да извършва подвиг, а от правене на глупости, при това в пълен разрез със задълженията които имат.

При професионалната армия злополуките са по-малко първо, защото кадрите са по-опитни. Второ, защото организацията им на работа е такава, че опцията да правят глупости в казармата е по-малка. Сиреч като си приключат работния ден си оставят оръжието и си отиват у дома. Когато се остава в казармата и социалния живот търпи ред ограничения започват да се мислят глупости и така стават повечето злополуки. Напр. потормозили някой, той взел автомата и ги разстрелял.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Това съм го публикувал в друга тема за Сингапур и техния опит в изграждане на армия. Имайте предвид, че когато започват, това е буквално от 0 - нямат никаква традиция, никаква армия, БВП на Сингапур по онова време  е бил по-нисък от този на НРБ по същото време, класическа държава от Третия свят. Разказва Ли Куан Ю, първият и дългогодишен министър-председател на Сингапур:

Да но Сингапур е бил жестока диктатура и днеска пак си е диктатура ! Не може да бъде пример за нас диктаторски Сингапур ! Не отговаря на нашите ценности . Мисля че днешният премиер (или президент) абе диктатор реално на Сингапур е син или внук на някогашния премиер - диктатор ! 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Galahad said:

За след 1944г. един виц - седи си един в кафеза и гледа влачат при него съкафезник, ама яко пребит. Пита го защо е в това състояние и оня отговаря, че са му задали въпрос какво щял да направи, ако отворили границата. Той отговорил, че веднага щял да избяга от соц. България и му хвърлили един бой. На другия ден го привикали и после пак до довлекли. Съкафезникът го попитал какво е станало, а оня казал, че пак му задали същия въпрос. Той си бил взел поука от предния път, ама пак не нацелил верния отговор, защото казал, че ако отворели границата нямало да бяга, а щял да се хване здраво за някое дърво да не го отнесяла тълпата, защото всички други щели да хукнат навън.

Още един виц.  Питат пациент в лудницата 

- Защо си тука ?

- Защото бягах зад границата .

- Който бяга зад границата е в затвора , а не в лудницата.

- Да ама аз бягах в СССР. 

Майтап ама сега там е фрашкано в гастарбайтери каквто казват руснаците. Има специфични анекдоти за гастарбайтерите. Например руски турист в Египет 

- Как тия египтяни са построили пирамидите си без молдованите ?

Смисъла на вица е , че молдованите едно време бяха главните работници в строителството. Сега много таджики и прочее узбеки се изучиха за строителни работници и сега молдованите често са прораби (то е бригадири) а не прости работници както преди. Правят кариера в Русия. 

Един от 5 те най- големи фермери в Русия (2 или 3 място по площ сред фермерите в Русия) е немец от Германия. Не руски или казахски немец а чистокръвен западен немец.

Шеф на една от най - големите руски фермерски организации е фермер американец живеещ в Русия. Човека е напуснал САЩ и живее в Русия от десетилетия. Има много интересна история този руско - американски руснак.

Дядо му на 11 годишен бяга пешком от Тамбовска област по време на разгрома от Тухачевски на Антоновского възстание. Пешком достига до Одеса и на кораб напуска съветска Русия. Установява се в САЩ , става фермер , жени се и учи децата си на руски език. Както войник достига с армията на САЩ до Елба и отива при съветски офицер и иска да се върне в СССР ! Офицера му двава добър съвет. Да избие тази мисъл от главата си ако иска да остане жив. Обяснява му какво е истинското положение . 

Майка му ( дъцерята на дядо му) като студентка отива на стаж в СССР. Там се влюбва в руснак , има дете от руснака - нашият фермер но тогава е било забранено брак с чужденец и не се женят. Връща се в САЩ.

След перестройката дядо му и майка му посещават Горбачовски СССР и Елцинска Русия. Среща се с баща си. Майка му и баща му се срещат и са в добри отношения но живеят в разни страни и континенти. Дядо му също посещава Русия и там е погребан. Сега нашият фермер той живее в Русия , произвежда селскост продукция и полуфабрикати от рода на кашкавали и коблбаси и е шеф на някакъв фермерски съюз. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, bulgaroid said:

Тука стратег до стратега, Клаузевиз, и до него Макиавели, и тук там некой Шапошников за капак. Добре де, не щем наборна армия! Ами хипотетично имаме конфликт ? И имаме само професионална армия, и запасняци от нея общо около 50 000, така излиза при груби сметки. Кой по напред ще се бие, кой ще осигурява тила, кой охрана, и други дейности? То народа няма да стигне до никъде. Наборна армия си трябва, трябва и корпус на доброволна основа нещо като национална гвардия, трябва и наборна армия. 

Май нещо не си схванал идеята...

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да ги напиша нещата тогава по-популярно, не популистки, та да станат ясни.

 

 

България по класация на специализирана световна военна организация за проучване военните способности на армиите в момента е на 26 място в света от 126 държави по мобилизационни способности за резервисти. Това е изключително много нагоре.

 

http://www.globalfirepower.com/active-reserve-military-manpower.asp

 

http://www.globalfirepower.com/country-military-strength-detail.asp?country_id=bulgaria

 

 

2017-05-17_090534.thumb.jpg.2e7b3c012dd92ca316ec6ded0b2a4638.jpg

България обаче през 2007 г., след влизането в НАТО, се отказва от редовна наборна служба и това е логично. Последният редовен набор е 1988 г. Поради късогледство и безхаберие обаче на българските държавници и чиновници тогава и досега, България не си мърда пръста, за да си осигури свеж военнен резерв по някакъв начин в бъдещето. Досега това не се усеща, защото на военен отчет се водят служилите дотогава и техният брой е достатъчен и предостатъчен. Сега обаче управниците си дават сметка, че набор 1988, последният редовен, вече са 30-годишни, а след десет години ще бъдат 40-годишни, доста напреднала възраст за войник. И им светва в главите, на военния министър, че не „му достигат 5000 души” да си попълни резерва. Е как да му достигат, като в предишните години предшествениците му са щракали пръсти. И от едната крайност в друга – юруш да връщаме наборната служба. Да обаче през цялото време е съществувала много по-гъвкавата и евтина алтернатива, която е проспана – лекото от финансова гледна точка военно обучение в гимназията, което за тези проспани 10 години би попълнило резерва с млади 300 000 резервисти, ако те се водят на военен отчет. И хайде сега, вместо да си купим само копче за палтото, ще купуваме ново палто. Ама зад това надничат хитро и меркантилни интереси – 50 000 новобранци са стотици хиляди военни униформи, обувки, одеала, чаршафи, „изберете българското” за тарикатски фирми произвеждащи сирене и кашкавал с палмово масло, които не могат да си пласират никъде другаде стоката и т. и т.н. Затова такива патриотични възгласи за „отечеството е в опасност.”

Редактирано от Б. Киров
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки
Преди 16 часа, Frujin Assen said:

Александров, като ги говориш тези неща, барем да беше помислил доколко са верни

1 Това за училището много добре на теория. На практика ... на практика в Карлово знам за случай, когато едно дете заби молив в окото на друго и го ослепи. По телевизията разбира се не го даваха... демек не се е случило. Родителите на пострадалото дете са обикновени хора, нямат нито пари, нито връзки, нито възможност, нито желание да се съдят. Това, че обществеността не знае за насилието в училище, не значи, че го няма. Разбира се армията е черна кутия, и лошите генерали крият случаите на свои грешки и некомпетентност... за разлика от цивилни живот. Когато например някой човек пострада на работното си място по вина на работодателя, той веднага тича в телевизията и си признава всичко!

2 Тоест според теб всички случаи на насилие в армията, училище, катастрофи, професионални злополуки трябва да са предмет на дълги репортажи по телевизията? Вуйчо ми  е разказвал, как докато работел в София работодателя не спазвал елементарни изисквания при строителство за по евтино. Та някакво циганче от нашия край паднало и починало на място. Това също не е давано по телевизията ... тоест също не се е случило. Неговите родители също са били бедни хора и не са могли да заинтригуват телевизията със своя случай.

 

 

Бившият ми началник много следеше за трудовата дисциплина, особено когато се налагаше да работим с опасни химикали, следеше редовно да се разписваме в инструктажа и правеше редовни забележки, ако хванеше някой да работи извън описаното в инструктажа.

Причината? Преди много години (когато още не бях при него) била назначена една жена, която един ден решила да свали някакви неща от един рафт. Качила се на един стол, обаче паднала от него и повлякла със себе си целия шкаф. Като резултат от това си е увредила сериозно прешлените на гръбначния стълб и получила сериозна инвалидизация.

Въпреки че тя очевидно е нарушила инструктажа, работодателят решил да й даде солидно парично обезщетение. Служителката решила, че това не би било достатъчно и решила да съди работодателя. И успяла да спечели делото, напук на всичко.

В днешно време някои хора се страхуват да си търсят правата - може да са на село, в малък град, да има зависимости, да нямат връзки и прочие... но все повече хора го правят и оборват тезата, че не можеш да получиш справедливост в България. 

 

 

Цитирай

 

 Просто няма как, физически е невъзможно да се следят от телевизията всички ужасни и трагични злополуки или умишлени жестокости.

3 Да си се замислял, че последната война която е водела България е приключила 1945 и тези 700 военноинвалиди са старци по на 80 години най младите? Ако изчакаш още малко, да починат всички ветерани, то броят на пострадалите във военни действия ще е 0, а на тези пострадали в казармата няма как да не е по голям от 0, защото хората (дори младите) се разболяват или претърпяват злополуки. Сещам се например за синът на Росен Плевналиев, който внезапно почина съвсем малък. Ако беше умрял в казармата, сигурно пак лошите военни щяха да са виновни. Или случая когато 7 младежи се пребиха в катастрофа край Любимец, ако обаче се бяха пребили с военна машина щяхте да разпънете армията на кръст, че е виновна за трагедията.

Има една такава приказка "Заради бълхата изгаря юргана". Нормално е, като няма армия, да няма и нещастни случаи там. В този дух, за да прекратим насилието в училище, най добре е да затворим всички училища! Има много случаи, когато некадърни или мързеливи лекари стават причина за смъртта на хора. Дай да затворим всички болници! В държавните и общинските учреждения се краде. Дай да закрием държавата и да минем на племенна организация като индианците. Така всякаква корупция ще бъде ликвидирана. 

 

 

Допускаш логическа грешка - използваш логика от типа на "наклонена плоскост" - от А следва Б, от Б следва В, от В следва Г, Г е много лошо, затова А не трябва да се допуска. 

Но иначе въпреки логическата грешка, наблюденията ти като цяло са правилни. Има огромно недоверие към общинските и държавни институции и навсякъде се търсят алтернативи. Така е на Запад, така е навсякъде.

Например все по-силна е вълната някои хора да не пускат децата си на училище и да ги обучават домашно. Домашното образование е легализирано в САЩ и Русия, тук дебатът дори не е започнал. Домашно обучените ученици често пъти се справят по-добре в по-нататъшната си работа и (изненада!) се справят по-добре и в социализацията. Науката оборва твърдението, че домашното образоваие води до асоциализация, както смятат много хора:

http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/0161956X.2013.796825

За съжаление същата вълна в медицината води до опасни крайности - примерно отказът да раждаш в болница и да настояваш за домашно раждане може да те убие тебе или детето ти, ако настъпят усложнения. И това съществува.

Що се касае до корупцията в държавните и общинските учреждения, съжалявам, но натам върви западният свят - все по-малка намеса на държавата навсякъде. Това не означава, че трябва да закрием държавата, но да й пречим да пуска пипалата си и да задушава предприемаческия дух. 

Но както и да е - да се върнем на въпроса за казармата. КОНКРЕТНО за казармата.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Александров, това което исках да кажа е, че като има проблем с корупцията в държавния апарат, следва държавни служители да бъдат осъждани и пращани в затвора, а не да бъде закривана държавата. Щом има проблем в армията, той трябва да бъде решаван, а не да бъде закривана армията.

Смисъла на "възмъжаването" в казармата за мен няма нищо общо с оръжие и Родина. Има общо с това, че младото момче бива хвърлено в тежка стресова ситуация да се оправя само. И когато то преживее този стрес и утре в цивилния живот се сблъска с проблем то вече е претръпнало. Помниш ли притчата с каруцата и неволята? Как младите момчета викали Неволята, пък накрая криво ляво сами си решили проблема? Същата настройка дава и казармата. Когато младия човек се сблъска с някакъв проблем не да се тюхка, охка, пъшка, да изпада в стрес, а да си каже "Аз в казармата се оправих, та с този проблем ли няма", запретва ръкави и се заема с работа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Б. Киров said:

евтина алтернатива, която е проспана – лекото от финансова гледна точка военно обучение в гимназията, което за тези проспани 10 години би попълнило резерва с млади 300 000 резервисти

Скъпи приятелю, грешиш за съжаление. Начабното Военно Обучение в следната школа не е било и никога няма да бъде алтернатива за казармата.

То може само да дава бегла представа за  военния порядък и военните навици и умения на средношколците, за да ги приготви за наборна казарма или кандидастване във  висше военно училище. НВО не може да подготвя военни специалисти и да ги сглоби в някъкво войсково подразделение а дори и простия кашик си е военен специалист интегриран в отделение, взвод и рота. Пример - картечара знае много специални неща, къде трябва да стреля с картечницата по определена бронирана мошина, за да я ослепи и оглуши кои са му приоритетните цели, трабва да умее да води снайперна картечна стрелба, трябва да познава оръжието си до съвършенство, какво му е мястото в бойния ред  и прочие неща, които много бегло само се загатват в НВО. Не можем да натоварваме средношколците с по-голям обем военни  знания, в средната школа и с това да попречим на нормалния образователен и възпитателен процес.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки
Преди 3 часа, Frujin Assen said:

Александров, това което исках да кажа е, че като има проблем с корупцията в държавния апарат, следва държавни служители да бъдат осъждани и пращани в затвора, а не да бъде закривана държавата. Щом има проблем в армията, той трябва да бъде решаван, а не да бъде закривана армията.

 

Аз до този момент не виждам да е закрита армията. Тя е просто преобразувана от наборна в професионална - решение, което не е лишено от своите основания. Има хора, които просто не стават за войници и нямат място на фронта - било то, защото са свръхчувствителни, влече ги интелектуалното, противно им е на вярата и прочие... На такива хора аз не бих поверил отбраната на държавата. 


 

Цитирай

 

Смисъла на "възмъжаването" в казармата за мен няма нищо общо с оръжие и Родина. Има общо с това, че младото момче бива хвърлено в тежка стресова ситуация да се оправя само. И когато то преживее този стрес и утре в цивилния живот се сблъска с проблем то вече е претръпнало. Помниш ли притчата с каруцата и неволята? Как младите момчета викали Неволята, пък накрая криво ляво сами си решили проблема? Същата настройка дава и казармата. Когато младия човек се сблъска с някакъв проблем не да се тюхка, охка, пъшка, да изпада в стрес, а да си каже "Аз в казармата се оправих, та с този проблем ли няма", запретва ръкави и се заема с работа.


 

 

Истинският въпрос е - само казармата ли може да изпълнява тази роля, за която казваш, или има и други ритуали на съзряване? Да отидеш да учиш в чужд град например също е стресова ситуация, да отидеш да учиш в чужда държава - още по-голяма. 

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, SAlexandrov said:

 

В днешно време някои хора се страхуват да си търсят правата - може да са на село, в малък град...

Например все по-силна е вълната някои хора да не пускат децата си на училище и да ги обучават домашно. Домашното образование е легализирано в САЩ и Русия, тук дебатът дори не е започнал. Домашно обучените ученици често пъти се справят по-добре в по-нататъшната си работа и (изненада!) се справят по-добре и в социализацията. Науката оборва твърдението, че домашното образоваие води до асоциализация, както смятат много хора:

http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/0161956X.2013.796825

 

Не виждам какво значение има това, че човек живее в малко населено място, че да се изтъква като недостатък. Човек трябва да може да живее където си иска.

Относно домашното обучение- според мен цитираната статия не засяга някои сериозни проблеми на тази методика, например по-лесното индоктриниране на децата с идеологията на родителите. Също бих поставил въпроса с точния брой на проучените "самообучени" деца и доколко те са меродавна извадка(не виждам никакви данни за това в статията и цитираните проучвания). Статията се спира най-вече на социализация и проблеми от този род, които за мен въобще не са централни, що се касае до домашното обучение. Никъде не се отчита влиянието на социалната среда на семействата(бедни, богати, етс.). Изобщо глупостите, цитирани в тая публикация, търпят сериозна критика. Та да не прехвалваме тази и без това съмнителна метода, която някои хора се опитват да наложат в образователната система. 

Извинявам се за ОТ  

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В момента у нас в домашни условия се обучават около 800 ученици.

В задачата се пита, а те и (евентуалното) си военно обучение ли ще изкарат у дома?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, Capitainofmarine said:

Скъпи приятелю, грешиш за съжаление. Начабното Военно Обучение в следната школа не е било и никога няма да бъде алтернатива за казармата.

То може само да дава бегла представа за  военния порядък и военните навици и умения на средношколците, за да ги приготви за наборна казарма или кандидастване във  висше военно училище. НВО не може да подготвя военни специалисти и да ги сглоби в някъкво войсково подразделение а дори и простия кашик си е военен специалист интегриран в отделение, взвод и рота. Пример - картечара знае много специални неща, къде трябва да стреля с картечницата по определена бронирана мошина, за да я ослепи и оглуши кои са му приоритетните цели, трабва да умее да води снайперна картечна стрелба, трябва да познава оръжието си до съвършенство, какво му е мястото в бойния ред  и прочие неща, които много бегло само се загатват в НВО. Не можем да натоварваме средношколците с по-голям обем военни  знания, в средната школа и с това да попречим на нормалния образователен и възпитателен процес.

Капитане, идеята е не да бъде алтернатива на казармата, а да бъде основа за зачисляване в редовете на запаса, резерва на армията, така че в случай на опасност от война да имаш такъв резерв. затова цитирах текста за сингапурската армия, подходът там илюстрира напълно тази идея. Най-напред сглобяват ядро от професионалисти, около 16 000 души, успоредно с него всеобщо военно обучение в училище, наричат го "кадетски корпус", а от онези, които желаят това, правят Национална гвардия от доброволци, която успоредно с ядрото на професионалната армия, вече сглобява части и тренира с тях на полигони, тези хора в началото са били 11 000; общо са разполагали с 27 000 души професионална армия и гвардия. Но потенциално са могли да мобилизират бързо цялото население от резерва. Така са имали 3 нива на готовност - професионално, гвардия и въоръжен народ. За това говоря. Естествено, че началното обучение в училище няма да подготви войници, но ще даде на младежите начална военна подготовка, ще ги вкара в списъка на резерва, а най-важното, някакъв процент от тези младежи, нека приемем, че той е 10, ще продължат и след това в доброволната гвардия, която вече е армия. дори при 10 процента в доброволната гвардия, за тези 10 години щяхме да имаме 30 000 доброволна гвардия с периодични сборове, от които вече могат да се сглобяват части, но това не се е случило, нещо повече, младежите през тези 10 години не са зачислени към резерва.

Сметнете сам, 3 учебни години по един час седмично военно обучение в учебно време, са 120 часа военно обучение; ако към това се прибавят месечни сборове, разбити на седмици всяка година, тези младежи ще имат първоначално обучение не по-малко от 3-4 месеца. Вижте сега прословутите швейцарци с тяхната армия, началното им военно обучение е 90 дни, от това се почва, после ги зачисляват към резерва:

"Армията на Швейцария не е единствената в света , която е организирана на този принцип. Донякъде подобна структура има и Бундесфера. Аналог може да се направи и със съветските “кадрирани” дивизии от близкото минало. Организацията е по схемата “Пълно обезпечение с офицери + 2/3 обезпечение с подофицери и сержанти + 1/3 редовни войници + мобилизационни сборове когато има нужда”.  Разликата при Швейцарската армия обаче е , че този принцип е доведен до перфектност .

Кадровите военни в Швейцария са всичко на всичко около 9 000 души и са заети предимно във ВВС на страната. Заетите в останалите родове войски кадрови военни са около 15 000 души едновременно. Всеки гражданин от мъжки пол , след навършване на 20 годишна възраст се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редовете на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където прекарва първоначално обучение от 90 дни.

След завършване на обучението , държавата зачислява на новоизпечения боец личното оръжие (автомат и пистолет) , едноседмичен пакет със суха храна – т.н. “Министерска консерва” , която боеца има задължението да обновява след изтичане на срока на годност , х 4 пълнителя с боеприпаси за оръжието , три комплекта униформи за различните сезони , бронежилетка и каска , както и зачислителен номер към коя войскова част принадлежи.  Така екипиран боеца се прибира в къщи и тръгва на работа или в университета или където му е житейското поприще.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние “Аусцуг”. При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок.  От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в “Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки.  От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на “Ландщурм”. Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици.  След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип “помпа”."

После върху тези 90 дни се надгражда цял живот.

Колко беше вашето "единично обучение" в казармата? Моето беше 1 месец, за което време "трябваше да ни направят мъже" - юркане от зори до здрач, така че да си забравиш фамилията и да ти избият от главата цялата "цивилизация"; после уж почваха да те изграждат като войник, но от наряди и чанч по общи работи, я се събират я не, по няколко месеца на специализирана подготовка, поне така беше при мен. И тук се изкушавам да разкажа за една случка, която ще помня цял живот: на едно щабно учение се случи така, че командирът, викахме му Тато, не можа да поеме воденето на целите, нямаше го, нямаше го и нач.щаба, а другите офицери просто не знаеха какво да правят; и тогава един "фазан", старшина-школник на 6 месеца служба, пое нещата сам. Резултатът беше поразени 100 процента учебни цели, сто процента. Досега никой от старите офицери с по 20 години служба не беше постигал такъв резултат, а "фазанът" беше дошъл от Школата преди 5 дни в поделението, абсолютно зелен. Студентче от МЕИ, никой не го беше "сглобявал" и тренирал, просто на момчето му сечеше бързо пипето и знаеше какво прави. Ей такива работи.:)

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Когато избухва Сръбско-българската война Стамболов като председател на НС не подлежи на мобилизация, но подава оставка и се записва доброволец. Сега Родината пак има нужда от войници, тъй като има доста голям незает щат. Тъй че приканвам Каракачанов и останалите патриоти да подадат оставки като депутати и министри и да заемат незаетия щат. Поканата важи и за форумните поддръжници на идеята за наборна армия. Като послужат няколко години и напуснат, ще бъдат зачислени в резерва, така ще попълнят и него. И без измъквания - щом могат да седят на компютъра и да пишат или като Пирински щом смятат че са годни да седят на президентското бюро, значи са годни и да белят картофи в казармата, тъй че няма оправдание.

Ама те да си седят пред компютърчето и в парламента и да призовават другите да си напуснат работата в САЩ, Германия и Англия за да дойдат тука да служат, та военния министър да се чувства велик - е, това няма да стане. Преди може и да са следвали лидери като Стамболов, дето са били и въстаници, и опълченци и доброволци, ама сегашните тарикати нито някой ще ги следва, нито някой ще ги брани.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Eто, другари и другарки, колко бързо се развиват събитията!!!!! 

На Турция не й дреме за НАТО и дори почва да го саботира. 

https://vesti.bg/sviat/turciia-ako-germaniia-si-iztegli-vojnicite-dovizhdane-6069293

 

ОЩЕ СЕ ОФЛЯНКВАЙТЕ С АРМЕЙСКАТА РЕФОРМА. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 17.05.2017 г. at 17:24, Б. Киров said:

Капитане, идеята е не да бъде алтернатива на казармата, а да бъде основа за зачисляване в редовете на запаса, резерва на армията, така че в случай на опасност от война да имаш такъв резерв. затова цитирах текста за сингапурската армия, подходът там илюстрира напълно тази идея. Най-напред сглобяват ядро от професионалисти, около 16 000 души, успоредно с него всеобщо военно обучение в училище, наричат го "кадетски корпус", а от онези, които желаят това, правят Национална гвардия от доброволци, която успоредно с ядрото на професионалната армия, вече сглобява части и тренира с тях на полигони, тези хора в началото са били 11 000; общо са разполагали с 27 000 души професионална армия и гвардия. Но потенциално са могли да мобилизират бързо цялото население от резерва. Така са имали 3 нива на готовност - професионално, гвардия и въоръжен народ. За това говоря. Естествено, че началното обучение в училище няма да подготви войници, но ще даде на младежите начална военна подготовка, ще ги вкара в списъка на резерва, а най-важното, някакъв процент от тези младежи, нека приемем, че той е 10, ще продължат и след това в доброволната гвардия, която вече е армия. дори при 10 процента в доброволната гвардия, за тези 10 години щяхме да имаме 30 000 доброволна гвардия с периодични сборове, от които вече могат да се сглобяват части, но това не се е случило, нещо повече, младежите през тези 10 години не са зачислени към резерва.

Сметнете сам, 3 учебни години по един час седмично военно обучение в учебно време, са 120 часа военно обучение; ако към това се прибавят месечни сборове, разбити на седмици всяка година, тези младежи ще имат първоначално обучение не по-малко от 3-4 месеца. Вижте сега прословутите швейцарци с тяхната армия, началното им военно обучение е 90 дни, от това се почва, после ги зачисляват към резерва:

"Армията на Швейцария не е единствената в света , която е организирана на този принцип. Донякъде подобна структура има и Бундесфера. Аналог може да се направи и със съветските “кадрирани” дивизии от близкото минало. Организацията е по схемата “Пълно обезпечение с офицери + 2/3 обезпечение с подофицери и сержанти + 1/3 редовни войници + мобилизационни сборове когато има нужда”.  Разликата при Швейцарската армия обаче е , че този принцип е доведен до перфектност .

Кадровите военни в Швейцария са всичко на всичко около 9 000 души и са заети предимно във ВВС на страната. Заетите в останалите родове войски кадрови военни са около 15 000 души едновременно. Всеки гражданин от мъжки пол , след навършване на 20 годишна възраст се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редовете на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където прекарва първоначално обучение от 90 дни.

След завършване на обучението , държавата зачислява на новоизпечения боец личното оръжие (автомат и пистолет) , едноседмичен пакет със суха храна – т.н. “Министерска консерва” , която боеца има задължението да обновява след изтичане на срока на годност , х 4 пълнителя с боеприпаси за оръжието , три комплекта униформи за различните сезони , бронежилетка и каска , както и зачислителен номер към коя войскова част принадлежи.  Така екипиран боеца се прибира в къщи и тръгва на работа или в университета или където му е житейското поприще.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние “Аусцуг”. При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок.  От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в “Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки.  От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на “Ландщурм”. Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици.  След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип “помпа”."

После върху тези 90 дни се надгражда цял живот.

Колко беше вашето "единично обучение" в казармата? Моето беше 1 месец, за което време "трябваше да ни направят мъже" - юркане от зори до здрач, така че да си забравиш фамилията и да ти избият от главата цялата "цивилизация"; после уж почваха да те изграждат като войник, но от наряди и чанч по общи работи, я се събират я не, по няколко месеца на специализирана подготовка, поне така беше при мен. И тук се изкушавам да разкажа за една случка, която ще помня цял живот: на едно щабно учение се случи така, че командирът, викахме му Тато, не можа да поеме воденето на целите, нямаше го, нямаше го и нач.щаба, а другите офицери просто не знаеха какво да правят; и тогава един "фазан", старшина-школник на 6 месеца служба, пое нещата сам. Резултатът беше поразени 100 процента учебни цели, сто процента. Досега никой от старите офицери с по 20 години служба не беше постигал такъв резултат, а "фазанът" беше дошъл от Школата преди 5 дни в поделението, абсолютно зелен. Студентче от МЕИ, никой не го беше "сглобявал" и тренирал, просто на момчето му сечеше бързо пипето и знаеше какво прави. Ей такива работи.:)

А ти знаеш ли КАКВО беше военното обучение в ШЗО? Това беше нещо, което се помни цял живот. 

И не, никой не е искал да ти изкарва "цялата цивилизация". Ръкописите не горят, цивилизациите не се изкарват. Лафовете от БНА още не значат военно обучение. 

Резултатът на едно добро такова е именно тоя старшина-школник, сиреч "фазан*", за който пишеш. 

Той не е дошъл от Философския факултет, а от ШЗО. 

________

* що е то четете тука: http://www.segabg.com/replies.php?id=158179&p=44

 

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...