Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

За казармата. Без емоции. Опит за анализ от моя страна.

Вече свикнахме да се дъвче темата за задължителната казарма всяка година. Всеки път отговорът е "не", или поне "не все още". Сега се говори за военно обучение в училищата, доброволна казарма и "изучаване на опции за задължителната казарма". Далече сме от масова и задължителна казарма за всички младежи, но въпреки това темата се води на изключително емоционален език. Малко се говори относно разумните аргументи за/против казармата.

Под булото на емоциите прозира следната дълбока истина - на казармата се гледа като на ритуал за встъпване в зрялост. Ритуалите за встъпване в зрялост са широко разпространени сред всички култури. Това такъв ритуал да няма е по-скоро съвременна хрумка. От дълбока древност в различни общества всички деца са били подготвяни за такъв ритуал. Примерно - изпращат те да идеш в гората и ти трябва само с един нож (нищо друго не е разрешено) да убиеш глиган. Независимо дали става въпрос за един или друг ритуал, всички те имат общ мотив - щом достигнеш определена възраст те подготвят по следния начин - изпращат те с много малко притежания, претърпяваш изпитания, след което се връщаш и вече на теб се гледа по друг начин - като на достоен мъж, на който му е разрешено да участва в управлението, да има съпруга, да работи.

Смисълът на цялото това нещо е следният - от една страна ритуалът те утвърждава в новата роля, която ще заемеш в обществото. Но в личностен план той има своята положителна роля - ти получаваш за себе си потвърждение какъв си. Обществото те признава. Сега - съгласен съм - казармата в соц-стил е отживелица. Но все повече психолози в днешно време стигат до заключението, че ритуалите за зрялост са нещо положително и че с изхвърлянето им сме допуснали груба грешка. От една страна хората са изключителни индивидуалисти и дори егоисти - те не се чувстват част от никаква общност и не смятат, че дължат каквото и да е на каквато и да е общност (пък било то и това да е "родина"). Това може да е деструктивно за обществото. Но в личен план нещата са по-сериозни - липсва границата, която ще определи в кой момент напускаш детството и ставаш мъж. Действително много млади мъже се чувстват вътрешно несигурни, не са готови да поемат отговорност. Аз мъж ли съм наистина? Кога съм станал мъж? Или съм просто пораснало дете? Това са въпроси, които в един момент всеки един млад мъж си ги задава и дали причината, поради която той си ги задава, не се корени в липсата на нещо, което да утвърди границата?

Сега, конкретно за казармата. Тук трябва да се каже, че в историята на България е имало казарма и казарма. Имало е казарма по времето на Царска България и за нея се знае, че помещенията са били чисти и приветливи, не е имало мизерия, младите мъже са полагали клетва пред Бога и родината и най-важното - имало е братско отношение между старите и младите войници. Сега, признавам - в такава казарма и аз бих служил, стига здравословното ми състояние да позволи! Когато се налага съветският модел, започват извращенията - антагонизъм между стари кучета и зайци, мизерия, въшкарници и прочие...

Понеже вече е минало много време, привържениците на наборната военна служба са или минали през съветския вариант на казарма, или през останките на съветския вариант след 90-та година (когато аз ходех по военните комисии, се стараеха да изкарат негодни максимален брой хора), или изобщо не са били в казарма - какъвто е случаят с Джамбазки. Съответно никой не говори за казармата на Царска България и различията между нея и соц-стила. Напротив - говорейки си за казарма, това най-често се обвързва със соц носталгия.

Напълно е ясно, че ако се въведе казарма в стар стил, това ще е деструктивно за икономиката. Просто не може да си го позволим. И това, което е най-лошо - амбициозните млади мъже, които искат да учат и да работят, ще имат още един повод да отидат в чужбина и никога да не се връщат.

Това по никакъв начин не означава, че не са възможни други опции. Ако действително обществените оплаквания са свързани най-вече с мамините синчета, които до 30-40 години живеят с мама и тати, решават да не следват в университет, не искат да работят, въобще - към хора, които затормозяват икономиката и по никакъв начин не помагат за развитието, защо тогава усилията не бъдат насочени именно към премахването на това явление?

Ограничена наборна служба за тези, които не работят, не учат, не участват в управлението на фирма, би могло да се окаже положително решение в дългосрочен план. Престоят в казармата може да се счита за трудов стаж, да има ограничено заплащане а накрая - възможност за професионална реализация в армията. Резултатът от подобна инициатива е, че един кръг хора биха добили трудови навици, дори и да нямат желание за това.

Редактирано от ISTORIK
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 326
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
1 hour ago, SAlexandrov said:

Имало е казарма по времето на Царска България и за нея се знае, че помещенията са били чисти и приветливи, не е имало мизерия, младите мъже са полагали клетва пред Бога и родината и най-важното - имало е братско отношение между старите и младите войници. Сега, признавам - в такава казарма и аз бих служил, стига здравословното ми състояние да позволи! Когато се налага съветският модел, започват извращенията - антагонизъм между стари кучета и зайци, мизерия, въшкарници и прочие...

Не знам откъде черпите информацията си за казармата в Царска България, като казвате "за нея се знае", но се изкушавам тук да цитирам не кой да е, а Иван Хаджийски, който описва тази казарма от първо лице единствено число, тъй като е служил в нея:

"Казармата готви хора за бойното поле. Следователно от гледище на възпитанието установеният в нея режим на живот ще бъде толкова по-добър, колкото повече се приближава до действителната бойна обстановка, където въпросите за удобство на спането, качество и вкус на храната, чистота на тялото и облеклото, прилични обноски съобразно личните особености на характера и пр. не могат да бъдат разрешавани, както в мирно време.

Това е учебният смисъл на лишенията и ограниченията в казармата: откъснатост от външния свят, невъзможност да се осъществят свойствените на всяко същество „аз“ — щения, просто облекло, стригана коса, намирисващи общи нужници, общо спално помещение, изпълнено с хъркане, лъх от спарени крака, партенки, питателна, но еднообразна храна с принудителен вкус, храна от канче в трапезария без чаршафи, бързо хранене (понякога с немити ръце), самодомакинствуване: миене дъските, баките, канчетата, прозорците, метене, помагане в кухнята, носене на дърва и кисело зеле, чистене на картофи и праз, явност на интимните действия: събличане, ходене по нужда, известна суровост в отношенията поради стълкновения на дребни интереси, чести маршировки, уморяващи походи и пр.

Ала веднага трябва да се добави, че казарменият режим изглежда така само на интелигентния войник, с материално положение над средното. За мнозинството от войниците казарменият режим е много по-добър от домашния и вместо да отслабнат, те се поправят. За тях въпросите за чистота, чаршафи, пижами, нощници, мити ръце и лице, миризмата на нужниците и помещението, унижението от домакинската работа не съществуват. Въпросът за храната е само въпрос за дължината на хляба и височината на чорбата в канчето. Борбата на началството с тези войници е да ги приучи към елементарния ред и чистота в казармата: да се мият, кърпят, перат, да не плюят по пода, да си лъскат ботушите, да държат в ред помещението и пр.

Дотук би спряла цялата казармена подготовка на войника, ако участието във войската беше основано върху самодейността, сиреч върху доброволчеството. Но там, където това участие се чувствува като тежест, когато военното дело трябва да се върши от хора, които не разбират или отричат неговия смисъл, тогава цялото поведение на войника: активно — изпълнение на заповедите — и пасивно — безропотно понасяне на лишенията на войнишкия живот — трябва да бъде превърнато в автоматично подчинение, заповедоизпълнение, изключващо личната воля и нейните съображения и преценки. За личното съзнание в случая остава само едно: да прецени как при конкретните условия най-добре да се проведе заповедта.

Касае се значи да се нанесе удар върху гръбнака на човешката индивидуалност: волевостта на нейното поведение. И колкото тази индивидуалност е повече обособена, толкова нейното пречупване е по-трудна задача и иска повече усилия.

Задачата следователно е: така да се пригодят начинът на техническото обучение и жизненият режим в казармата, че да се получи една нова, подчиняваща се личност. И трябва да се признае, че тази задача гениално е решена от една от подпорите на днешната държава — фелдфебела, тази самодоволна и самонадеяна фигура с дебели мустаци, авторитетен корем, пронизващ поглед, твърд глас и тънка пръчка в ръка. Без да чете томове по психология, той е успял във вековната си практика да разложи строежа на човешката личност до последните й съставки да намери подходящи средства, с които така да въздействува върху тези съставки, че да ги организира в нова личност.

Кои са съставките на човешката личност? Какво собствено е тя? Коя е нейната същина? Какъв е нейният строеж и какви са зависимостта и съотношението на нейните части? Само точното познаване на тези неща може да ни позволи не само да умуваме и да съчиняваме, но и да причиняваме — да творим нови личности.

— Иска ли питане — казва в хор традиционната философия и психология. — Под „наша личност“ в тесния смисъл на думата ние разбираме „нашата душа“, „нашето съзнание“, а в един разширен смисъл, доближавайки се до схващанията на тълпата, в нашето „аз“ ние включваме: нашето тяло, нашето облекло, нашата близка веществена и обществена среда. Същината на нашата личност — това е нейната нематериалност, това — че тя няма нищо общо с материята и специално с нервната система. А що се отнася до строежа и развитието на нашето съзнание, те са ни дадени в самонаблюдението.

— Не — казва историческата пръчка на нашия научен приятел, фелдфебела, — работата стои тъкмо наопаки, ако не удрях там, където трябваше, нямаше да направя нищо. — И тази пръчка има право, защото тя е въплъщение на вековния опит."

https://chitanka.info/text/37322/78#textstart

Заслужава си да се прочете цялото есе на Иван Хаджийски, той е ярък и оригинален автор.

  • Upvote 4
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Написаното от Иван Хаджийски е в един приповдигнат патриотично-пропаганден стил. Липсва оня житейски реализъм, който е описан от Хашек за Швейк. Това, което е вярно, е че царската казарма създадена по европейски образец допринася за проникването на европейската култура в току-що измъкналото се от въшливия турския ямурлук българско общество. Ако разгледате запазените снимки на някои от старите казарми (не във вида, в който те са достигнали до днес) ще видите, че това са модерни и съвсем прилични за времето си сгради. В този смисъл наистина пребиваването в тогавашната казарма е имало някакво културно-образователно въздействие, в сравнение с по-следващия период, в който можеше да се усвои само правешка простотия. Доколкото обаче по царско време завършващите в чужбина българи са намирали България за перспективна държава и са се връщали тук, то те вече вкусили от европейската култура доста повече от раслите и училите само в страната са имали и малко по-друга оценка за тогавашната българска казарма.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 минути, Galahad said:

Написаното от Иван Хаджийски е в един приповдигнат патриотично-пропаганден стил.

Това са глупости

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, SAlexandrov said:

Смисълът на цялото това нещо е следният - от една страна ритуалът те утвърждава в новата роля, която ще заемеш в обществото. Но в личностен план той има своята положителна роля - ти получаваш за себе си потвърждение какъв си. Обществото те признава. Сега - съгласен съм - казармата в соц-стил е отживелица. Но все повече психолози в днешно време стигат до заключението, че ритуалите за зрялост са нещо положително и че с изхвърлянето им сме допуснали груба грешка. От една страна хората са изключителни индивидуалисти и дори егоисти - те не се чувстват част от никаква общност и не смятат, че дължат каквото и да е на каквато и да е общност (пък било то и това да е "родина"). Това може да е деструктивно за обществото. Но в личен план нещата са по-сериозни - липсва границата, която ще определи в кой момент напускаш детството и ставаш мъж. Действително много млади мъже се чувстват вътрешно несигурни, не са готови да поемат отговорност. Аз мъж ли съм наистина? Кога съм станал мъж? Или съм просто пораснало дете? Това са въпроси, които в един момент всеки един млад мъж си ги задава и дали причината, поради която той си ги задава, не се корени в липсата на нещо, което да утвърди границата?

Интересно кои са тия психолози и как се аргументират те? Какви са доказателствата за техните твърдения? Защото ако човек е поне от малко по-интеигентен, то той ще е наясно с факта, че няма такова нещо като "да стана мъж", такъв се раждаш и такъв си и умираш(изключвам операциите за смяна на пола). А това дали хората са егоисти- да, в голяма степен. Но хората са и стадни животни, това не бива да се забравя. Като цяло в цитираните съждения прозира типично протестантската философия за "падналата природа" на човека и Вселената покрай него заради първородния грях. Според нея злото влиза в света в следствие на "първородния грях" и като резултат хората са зли и егоисти изначало. Но практиката показва, че това не е баш така, нещата са доста по-мъгляви, нюансирани и размити, за съжаление. Тоест нямаме такава въпиуща нужда от измислен всеобщ "ритуал за съзряване", че и за сметка на държавните(нашите) пари. Навършването на възрастта за зрелост(18) и откъсването от родителите е достатъчен "ритуал" за съзряване, айде нема нужда от повече. Нещата с лентяите се решават лесно със задължително изискване за учебна или трудова заетост, ако говорим за конкретна политика. А иначе далеч по-решаващи са семейната и социалната среда. Като не са го възпитали синчето техните си, ще го дундуркат до 30 години. Или ако държавата дава безвъзмездни помощи на корем на хора, които са 20+ годишни напълно работоспособни, то е ясно, че пак ще имаме сходни проблеми. 

P. S. Соц-казармата е просто наследник на всичките традиции на казармата от царско време, соцът дори е надградил и още повече военизирал нещата, тъй че твърденията за соц-развала на "добрата стара царска казарма" са просто въздух.     

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Много интересна тема, която е обсъждана и продължва да бъде обсъждана от все повече млади хора. 

Миналото лято за втори път се е състояло военно обучение:

Все повече млади хора искат да минат подобно обучение, дори това да е във вид на казарма и вярвам, че това е така, защото както казва @SAlexandrov в съвременното общество няма явна граница (ритуал) за встъпване в зрялост и както виждаме това има огромен социален ефект в цялото общество.

А особено както в момента се говори все повече за войни, за бежанци и за липса на адекватна защита родината...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 48 минути, kall said:

Интересно кои са тия психолози и как се аргументират те

https://ncsu.edu/ffci/publications/2007/v12-n2-2007-summer-fall/scheer.php

Има много повече студии, но тук на едно място може да бъде намерен преглед.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпросът е че както е описано по-горе целта на казармата е да обучи най-вече на послушание и подчинение, но днес сред подрастващите има много бъдещи генерали, които са воювали много на CS, WOW и са летяли виртуално на всякакви изтребители, тъй че ще е трудно да ги накараш да чистят кенефи, да лъскат пода, и да скубят тревата между паветата на плаца. Казармата ако е дълга и с безсмислено губене на време ще е интелектуален убиец. Трябва да е къса и с интензивно военно обучение във всички сфери. И до нея не трябва да се допускат онези които са съдени, крадци, убийци и проч, тъй като ще стават ексцесии.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 20 часа, kall said:

 

P. S. Соц-казармата е просто наследник на всичките традиции на казармата от царско време, соцът дори е надградил и още повече военизирал нещата, тъй че твърденията за соц-развала на "добрата стара царска казарма" са просто въздух.     

Найн. Частичен наследник на добрите неща и сериозен наследник на СЪВЕТСКИЯ КАЗАРМЕН ДИКТАТ. Хубаво го запомнете това. Една нормална наборна армия, като тази на Израел, няма НИЩО общо с това, дето бяха негативите на БНА. Тя е положително мотивирана, високопатриотична, службата в нея е повод за гордост, сплотява страната и дава на младите хора твърде ценни качества. 

 

Когато се говори по въпроса на темата, трябва да се имат предвид няколко простички аксиоми: 

1/ БНА имаше дефекти, които днес няма начин да се повторят. 

2/ Искаме или не, има поне 50% възможност обстановката да ни наложи да ни потрябва по-масова армия. И тогава ако сме готови - добре, ако не   - 1398 не е толкова назад в историята, колкото ни се струва 

3/ Армията е последен и единствен резерв на българската държавност. Тя лесно се проваля във всичките останали свои сфери  - законността, а па за външната политика да не говорим. Днес предварително сме лишени от този резерв и има сериозен шанс това да ни излезе през носа. 

4/ Армията е в българската традиция. Хилядолетна традиция. Очите на хората светят когато имат досег с нея. 

5/ Професионалната армия е малка за България защото не може да си я позволи в достатъчен размер. Същевременно при проявени ум и гъвкавост, тя може да се съчетае с наборната и тогава нещата биха се получили. 

6/ Финансовата страна - не, не са нужни нови и модерни казарми. За 6 месеца обучение младият човек не се нуждае от много. 

В края на краищата, като идете на скаутски лагер, не спите в хотел, нали? 

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 22 часа, SAlexandrov said:

За казармата. Без емоции. Опит за анализ от моя страна.

Вече свикнахме да се дъвче темата за задължителната казарма всяка година. Всеки път отговорът е "не", или поне "не все още". Сега се говори за военно обучение в училищата, доброволна казарма и "изучаване на опции за задължителната казарма". Далече сме от масова и задължителна казарма за всички младежи, но въпреки това темата се води на изключително емоционален език. Малко се говори относно разумните аргументи за/против казармата.

Под булото на емоциите прозира следната дълбока истина - на казармата се гледа като на ритуал за встъпване в зрялост. Ритуалите за встъпване в зрялост са широко разпространени сред всички култури. Това такъв ритуал да няма е по-скоро съвременна хрумка. От дълбока древност в различни общества всички деца са били подготвяни за такъв ритуал. Примерно - изпращат те да идеш в гората и ти трябва само с един нож (нищо друго не е разрешено) да убиеш глиган. Независимо дали става въпрос за един или друг ритуал, всички те имат общ мотив - щом достигнеш определена възраст те подготвят по следния начин - изпращат те с много малко притежания, претърпяваш изпитания, след което се връщаш и вече на теб се гледа по друг начин - като на достоен мъж, на който му е разрешено да участва в управлението, да има съпруга, да работи.

Смисълът на цялото това нещо е следният - от една страна ритуалът те утвърждава в новата роля, която ще заемеш в обществото. Но в личностен план той има своята положителна роля - ти получаваш за себе си потвърждение какъв си. Обществото те признава. Сега - съгласен съм - казармата в соц-стил е отживелица. Но все повече психолози в днешно време стигат до заключението, че ритуалите за зрялост са нещо положително и че с изхвърлянето им сме допуснали груба грешка. От една страна хората са изключителни индивидуалисти и дори егоисти - те не се чувстват част от никаква общност и не смятат, че дължат каквото и да е на каквато и да е общност (пък било то и това да е "родина"). Това може да е деструктивно за обществото. Но в личен план нещата са по-сериозни - липсва границата, която ще определи в кой момент напускаш детството и ставаш мъж. Действително много млади мъже се чувстват вътрешно несигурни, не са готови да поемат отговорност. Аз мъж ли съм наистина? Кога съм станал мъж? Или съм просто пораснало дете? Това са въпроси, които в един момент всеки един млад мъж си ги задава и дали причината, поради която той си ги задава, не се корени в липсата на нещо, което да утвърди границата?

Сега, конкретно за казармата. Тук трябва да се каже, че в историята на България е имало казарма и казарма. Имало е казарма по времето на Царска България и за нея се знае, че помещенията са били чисти и приветливи, не е имало мизерия, младите мъже са полагали клетва пред Бога и родината и най-важното - имало е братско отношение между старите и младите войници. Сега, признавам - в такава казарма и аз бих служил, стига здравословното ми състояние да позволи! Когато се налага съветският модел, започват извращенията - антагонизъм между стари кучета и зайци, мизерия, въшкарници и прочие...

Понеже вече е минало много време, привържениците на наборната военна служба са или минали през съветския вариант на казарма, или през останките на съветския вариант след 90-та година (когато аз ходех по военните комисии, се стараеха да изкарат негодни максимален брой хора), или изобщо не са били в казарма - какъвто е случаят с Джамбазки. Съответно никой не говори за казармата на Царска България и различията между нея и соц-стила. Напротив - говорейки си за казарма, това най-често се обвързва със соц носталгия.

Напълно е ясно, че ако се въведе казарма в стар стил, това ще е деструктивно за икономиката. Просто не може да си го позволим. И това, което е най-лошо - амбициозните млади мъже, които искат да учат и да работят, ще имат още един повод да отидат в чужбина и никога да не се връщат.

Това по никакъв начин не означава, че не са възможни други опции. Ако действително обществените оплаквания са свързани най-вече с мамините синчета, които до 30-40 години живеят с мама и тати, решават да не следват в университет, не искат да работят, въобще - към хора, които затормозяват икономиката и по никакъв начин не помагат за развитието, защо тогава усилията не бъдат насочени именно към премахването на това явление?

Ограничена наборна служба за тези, които не работят, не учат, не участват в управлението на фирма, би могло да се окаже положително решение в дългосрочен план. Престоят в казармата може да се счита за трудов стаж, да има ограничено заплащане а накрая - възможност за професионална реализация в армията. Резултатът от подобна инициатива е, че един кръг хора биха добили трудови навици, дори и да нямат желание за това.

Абсолютно точно. Да добавя, че 6 месеца или година на нещо като скаутски хард лагер не е нещо, което би навредило на физиката или психиката на един нормален здрав прав младеж. Обратното е. 

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Противно нещо!.. е, да си управляван от тъпанари и това да ти е ЗАДЪЛЖЕНИЕ...

Ревахме с/у уравниловката при соца. Щото -Колектив - те задължава да се съобразяваш с ... едно средно от ... непознати характери, съвсем не добри в голям процент.

Това най-личи в казарма - по-горе сте показали писано за "едноличната диктатура" - принцип на единоначалието с "инструмент" шлибалката на началника. За да се изпълняват команди от всички, по "еднакъв начин", то те (хората) трябва и да са еднакво стригани, еднакво облечени, еднакво кирливи и миризливи, еднакво хранени ... и с почти еднаква простотия (идеята е да се постигне еднаквост в простотията). И, в резултат, наистина претръпваш психически към такава кошмарна обстановка. (Става: "Заменям безразличие за кво да е!"):ac:

Служил съм 1г 6м (НШЗО) - след висшето. Бяха ми "убити" всички мераци за творчество, надъхани от института - почти всичко научено беше забравено...

"Децата" (редовния набор) си играеха на войници, залягаха с оръжия в храстите, стреляха "на ужким", състезаваха се по "висилката" и т. н.  - няма лошо... И наистина - повечето от тях "живееха" при по-добри условия, отколкото у тях си. (доколкото условията в казарма могат да се нарекат "добри":564da112d749c_wink(1):). През онези години - два пъти съм водил занятия (запас) на ученици по "военно обучение" - момичета и момчета. Не се чувстваха "задължени",  а ... отървали се от еднообразното си ежедневие... Да, но еуфорията беше само една седмица - после,  за втората, ревяха да се връщат вкъщи, за да се хигиенизират и да се нахранят с каквото си искат.

И сега ще е така - затова: поне да е доброволна, със взаимно изгоден договор.. Патриотизмът е чувство за принадлежност - ако са те докарали до "задължен си!" - става тежест, а не отговорност. (може в договор да се включи избор на професионално обучение, например, в комбина с работодатели - да платят, малко, за бъдещи свои кадри.)

...

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Мит е, че наборната армия е по скъпа, НАПРОТИВ, малката професионална армия излиза по скъпа от голяма наборна. Нека ви дам дам такъв пример. Кое е по евтино, да имаш 2 деца които отглеждаш в самостоятелни стаи, храниш ги обилно с качествена храна, хубави и скъпи дрехи, водиш ги на кино и прочее, или да имаш 10 деца, които износват едни и същи дрехи по ред докато се скъсат напълно, спят в една стая на мръсния под, сутрин им се връчва комат хляб или каквото има и се пускат цял ден да играят на улицата.

Както казват на село "С трици маймуни не се ловят", ако искаш качествена професионална армия трябва да даваш много пари за обучение, заплати, почивка, спретнати казарми...

Едно време са гледали на казармата по една много проста причина- живота на село е бил труден, гладен и работата е била наистина много. В казармата е било гот, маршируването не може да се сравни с работата на полето, дисциплината е даже по слаба отколкото на село (пробвай на село да не станеш да издоиш кравата, баща ти ще ти счупи главата, или пробвай да кажеш Тате днес не ми се работи, ще почивам-едва ли на света ще има сила способна да спаси младото момче от бащиния гняв).

Прочее, ако днес хванеш 18 годишно момче, което работи за никакви пари тежка физическа работа много е възможно и то да предпочете казармата.

 

Преди 34 минути, Малоум 2 said:

Противно нещо!.. е, да си управляван от тъпанари и това да ти е ЗАДЪЛЖЕНИЕ...

Ревахме с/у уравниловката при соца. Щото -Колектив - те задължава да се съобразяваш с ... едно средно от ... непознати характери, съвсем не добри в голям процент.

...

А когато днес си в частна фирма и твоя шеф те кара да блъскаш като идиот за малка заплата? Нима той не е тъпанар, чиито заповеди за теб не са задължителни? Да, можеш да си тръгнеш... за да идеш при друг такъв тъпанар със същите задължения.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Преди 24 минути, Frujin Assen said:

А когато днес си в частна фирма и твоя шеф те кара да блъскаш като идиот за малка заплата? Нима той не е тъпанар, чиито заповеди за теб не са задължителни? Да, можеш да си тръгнеш... за да идеш при друг такъв тъпанар със същите задължения.

Това няма нищо общо с наборната служба, нека да следваме заглавието - без емоции!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Frujin Assen said:

А когато днес си в частна фирма и твоя шеф те кара да блъскаш като идиот за малка заплата? Нима той не е тъпанар, чиито заповеди за теб не са задължителни? Да, можеш да си тръгнеш... за да идеш при друг такъв тъпанар със същите задължения.

Абсолютно! Прав си. (извинявам се, че няма да е по темата, ама общо, нещата с парите, са свързани и затова отговарям)

И това съм преживял - нали сам наивен...:animatedwink:... И се мислех по шаблона: "Никой не може да ми плати толкова малко, колкото малко мога да работя!":)

Но ... така, няма щастие от труда. Пък съм конструктор на нови и на нестандартни изделия (още от 1994 бачках 3D конструкции - никой, в пет диаметъра около мен, не го можеше тва и много се кефих - че чак и началникът, като ги види картинките от всички страни, да разбере "за кво стаа въпрос?!".

Когато на всички взе да става ясно (?!) ... какво работи един конструктор, взеха да викат "ми то било лесно - компютърът му ги прави нещата..." Тоест - доста от "тъпанарите" не бяха сред началниците, а колеги, които уважавах, но ...  виждаха в мен заплаха и ... бяха прави. Минаха няколко месеца и ги уволниха (съкратиха). (На месец правеха по една разработка, средно, а аз по четири-пет, на пълна техническа документация - за производство)... При това положение, дойдоха ... едни хора, купиха предприятието, решиха, че не им трябва конструктор - щели били само да търгуват наличното и ... хайде на борсата. В същите тези хора са ... парите.

Та, наистина, не само "началникът" трябва да е в час, ами и тия, в които са парите... Никой от тях не разбира от производство и затова "хич ни няма!"

...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 24 минути, Р. Теодосиев said:

Това няма нищо общо с наборната служба, нека да следваме заглавието - без емоции!

Има общо. С твърдението "В армията ме ограничават, в цивилния живот съм свободен" се съдържа голяма доза манипулация. В цивилния живот човек също е ограничен, трябва да ставаш в точно определен час за работа, да приемеш шефа си такъв какъвто е, не какъвто ти искаш да е, да работиш това което ти каже, а не каквото ти харесва... Ако щеш, че не може да ходи гол по улиците и да задява момичетата. Просто той от малък е свикнал с тези правила и те не му правят впечатление, докато новите правила в казармата го впечатляват не защото са толкова ограничаващи, а защото са нови.

Особено комично е това с косата "Ама как така ще ме карат да ходя нула номер- те ме ограничават!". Обаче никой не казва "Аз пък искам да ходя гол по улиците, как така ще ме ограничават да нося дрехи", или "Как така ще ме ограничават да съм чист и с нови дрехи, аз пък искам да ходя с дрипи, брадясал и да съм мръсен".

Да, ограниченията са повече, но съвсем не са някакъв ад и Израел след който живота свършва. Ако човек е умен и наистина е нещо повече от другите в цивилния живот може да направи кариера, в армията също, може да стане офицер, даже генерал.

Редактирано от Frujin Assen
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Във всяка една дейност професионалистът е несравнимо по-добър от аматьора. Не ни трябва наборна армия, а по-голяма и по-добре въоръжена професионална. В съвременните войни от решаващо значение са високите технологии и професионалното им владеене. Наборните войници за съжаление не могат да бъдат нещо повече от пушечно месо, а ние и без това не сме много.

Ако на някой му трябва да възмъжава - може да ходи на скаутски лагери колкото си иска.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, КГ125 said:

Найн. Частичен наследник на добрите неща и сериозен наследник на СЪВЕТСКИЯ КАЗАРМЕН ДИКТАТ. Хубаво го запомнете това. Една нормална наборна армия, като тази на Израел, няма НИЩО общо с това, дето бяха негативите на БНА. Тя е положително мотивирана, високопатриотична, службата в нея е повод за гордост, сплотява страната и дава на младите хора твърде ценни качества. 

Съветсият казармен диктат не е по-различен от останалия казармен диктат. Армията поначало е репресивна структура, там всичко е диктат и няма как да е иначе. Нормалното желание на всяко човешко същество е да живее, никой с акъла си няма да отиде на доброволна смърт. За да се пречупи този инстинкт, е нужна сериозна доза насилие над личността, дори с цената на отделни човешки жертви в мирно време. Това в общи линии е идеята на армията и казармата. Няма как подобен апарат да не е силно репресивен. Дали диктатът ще е съветски, или някакъв друг, това вече е маловажна подробност. А относно Израел- там нещата почиват и на сериозна религиозна основа и са въпрос на физическо оцеляване на самата държава. И пак и там има казармени извращения

 

Друг проблем, според него, е свързан със спадащата популярност на военната служба в Израел. Така например през последните години все повече младежи се опитват да прескочат военната служба, представяйки се за негодни. В интервю за Дойчландрадио един 20-годишен израелец разказва следното: "Само този, който не се е опитал, не се е освободил от служба. Може и да не се говори за това, но Израел всъщност постепенно се отдалечава от задължителната военна повинност и върви към въвеждането на професионална армия."

Йержи Монтаг обаче е убеден, че в момента не може да се говори за някаква дълбока промяна на характера и значението на израелската армия: "Първо политиците трябва да си свършат работата и да осигурят дълготраен мир в Близкия Изток. Едва тогава и армията ще може да промени характера си", казва още Йержи Монтаг.

http://www.dw.com/bg/всички-израелци-в-армията/a-16086209

Редактирано от kall
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Наборната армия е скъпа и безполезна. 

В днешно време войните се печелят от технологиите, а не от живата сила. Приказките как с пистолети макаров ще сваляме противникови ядрени ракети са глупости. Технологиите са скъпи, но ако ги нямаш, просто нямаш полза от армия от аборигени. 

Цената на наборната армия не опира само до изхранването и обличането на срочнослужещите. Възниква въпросът например как у нас някой, който работи в частна фирма без договор (както в момента е обичайно) ще може да отиде в запас за 60 дни. Никой няма да му пази мястото и ако изпълни дълга към родината, той моментално става безработен. Не е ясно как ще се навърти и без това вече безумно дългия трудов стаж с карането на казарма. Макар да беше въведено, че казармата се признава за трудов стаж, то периода преди и след нея не е, а човек без връзки не може така лесно да напуска и да намира работа. На българския "бизнес" му се виждат прекалено много 3 почивни дни през годината, а какво да говорим за месеци преди и след казармата, в които човек търси работа. 

Как казармата ще повдигне моралният дух, ако отиващите след като са изпълнявали "дълга към Родината" се оказва, че дори цивилните дрехи, с които да се приберат от "родната казарма" трябва да ги изпросят от "мама и тати", докато в същото време тези техни набори и съученици, които са се отклонили заминавайки в чужбина имат вече семейство, обзавеждане и лека кола? И какво ще се случи на тези последните, че не са ходили в казарма? Ще ги лишат от българско гражданство? Е, и? Те са се устроили в чужбина и без друго не смятат да се връщат. Единственото, което ще "спечели" държавата е, че ще изтеглят близките си в чужбина и така ще спрат да пращат пари в България, а с отнемане на гражданството ще отпадне и опцията да избират дали да плащат данъци там където живеят или тук (сиреч ще спрат да внасят данъци в хазната на България).

"Ползите" е ясно за кого са - Делян Пеевски ще "печели" държавни поръчки за ремонт на казармени сгради на неговите си нереално високи цени, а Жени Живкова пък за шиене на униформи. По-точно Жени Живкова и сега прави униформите, но само за 20 000 военни и 50 000 полицаи, а след реформата размерът на поръчката ще стане 200 000. Тези униформи са много скъпи, а са толкова некачествени, че след няколко изпирания не може да се познае какъв е бил цветът им. Смятайте за какво става дума. Но като се направи сметка кой е дядо й и кой е бодигарда му, не е трудно да се разбере защо от толкова време се напъва да се направи нещо толкова безумно като връщането на казармата. Това ще вкара милиони в джобовете на неколцина.

Цитирай

Мит е, че наборната армия е по скъпа, НАПРОТИВ, малката професионална армия излиза по скъпа от голяма наборна. Нека ви дам дам такъв пример. Кое е по евтино, да имаш 2 деца които отглеждаш в самостоятелни стаи, храниш ги обилно с качествена храна, хубави и скъпи дрехи, водиш ги на кино и прочее, или да имаш 10 деца, които износват едни и същи дрехи по ред докато се скъсат напълно, спят в една стая на мръсния под, сутрин им се връчва комат хляб или каквото има и се пускат цял ден да играят на улицата.

С други думи предлагаш да направим България циганска държава? Доколко е добре за държавата да има население като това описано в цитата - гладно, окъсано, мърляво и неграмотно? Защото при този "стандарт на живот" много ме съмнява да се отделят пари за учебници, пък и не виждам смисъл да се учи 12-17г. и накрая на се живее при такива условия. Та радетелите на казармата до този хал ли искат да докарат България?!? Май да.

  • Upvote 5
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

1/ Нито кусурите на БНА, които са в главите на по-старото поколение, нито икономическите трудности на днешната конюнктура са аргумент против НОВА наборна армия. 

Лишена от глупостите, насочена към обучение, обучение и пак обучение, ДОСТАТЪЧНО КРАТКА - 6 м., 1 година, или два пъти по 6 месеца, или за някои специалности 1 г. и половина разделени - според съответната военна необходимост. БНА беше потънала в диктат и стигаше до невиждани висини в това отношение - пренебрегване на обучението за сметка на всякакви глупости и робуване на диктатурата!

Сакън войникът да не отдъхне малко.... Това е съветският импулс, който вече и в Русия го няма. 

 

2/ Интересно в Израел дали свалят самолети с Дезърт Ийгъл? 

3/ Социалните ефекти са много, много положителни. При организиране на добра патриотична атмосфера по време на службата.. 

 

пп

Я си признайте, тия дето сте на 18 - 22 г. - искате ли да се научите на щикови хватки като при Одрин? 

(спокойно на подскочилите - с тях не се воюва, но трябва да се почне едно военно обучение :animatedwink: Напомня за дедите, създава нѣкои навици ... ; ) )

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
1 hour ago, Galahad said:

Та радетелите на казармата до този хал ли искат да докарат България?!? Май да.

Положителните стопански ефекти са чрезмерни :animatedwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, Galahad said:

Наборната армия е скъпа и безполезна. 

+++ Ако трябва да говорим без емоции за казармата, абсолютно съм на същото мнение.

Справка Германия - с 82 млн. население, числеността на германската армия 178 000 души. От 2011 г. Германия се отказва от наборната редовна армия и е днес тя е изцяло професионална.

България не може да си позволи наборна армия по чисто икономически причини. Когато след 4 години спре финансирането по европейските еврофондове, това ще се усети много осезателно. Приказките, че за тези 4 години БВП ще се удвои са въздух под налягане, а оттам и мераците за наборна армия. Но едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш.

Всъщност в този форум надълго и нашироко сме дискутирали всичко това, имахме и цяла тема за сравнителен анализ между балканските армии, там се изписаха много цифри. Най-синтезирано отношение, според мен, е това:

 
On 3/15/2016 at 10:51, Capitainofmarine said:

Нови, изтребители ПВО способни в симбиоза със националната и зоналната ПВО да водят въздушен  бой, близък, въздушен бой на средни и големи разстояния, да унищожават крилати ракети и други въздушни цели освен самолети на противника, и разбира се да имат една екстра, да могат да изстрелват поне по една крилата ракета въздух-повърхност до около 300 км - това при военна агресия а при мирно време способни да осъществяват евтин еър полисинг и най важното да са евтини като за малка и бедна страна освен това да са поколение 4 + та поне 2-3 десетилетия да са в строя надеждно и още по-важно да са в достатъчно количество - поне 1/5 от самолетите на най силния ни съсед тоест минимум 3 пълнокръвни ескадрили - иначе няма смисъл да ги има , както и без тях се обезсмисля армията, както и без армията един ден в недалечното бъдеще ще осъмнем без суверенитет . Никакви многоцелеви комбайни не ни трябват. Въобще армията не трябва да е голяма , но трябва да е въоръжена асиметрично и най- вече до ЗЪБИ за да се замисли всеки агресор струва ли си да лее кръвта си.

Конкретно авиация писах. ПВО комплексна система национална и зонално. Флот да се намалят наполовина големите скъпи за поддръжка фрегати и корвети и се премине на ракетни катери с ПКР - както норвежци и шведи със акцент на силна Брегова отбрана -брегови ПКРК. Сухопътни сили с неголями но модернизирани бронирани сили и много мобилни САУ, ПТРК, РСЗО , наситена с армейско ПВО а ПЗРК в много големи количества и  поне  две-три ескадрили ударни хеликоптери.

С други думи комплексна армия с акценти силно ПВО, неголяма но силна ПВО авиация, малък флот , силна брегова отбрана, малки сухопътни механизирани бронирани сили със много и силна самоходна бронирана артилерия, РСЗО,много мобилни ПТРК силно армейско ПВО и ПЗРК. Ако нещо пропускам или бъркам големите специалисти да ме поправят.

Но това си е за друга тема.

Въобще за армията сега му е времето да се вложат разумно 5-6 милиарда евро, за да се гарантира Бъдеще за България. Което няма да стане защото  като прочетете план за развитие на БА 2015 - 2020 година ще видите че управниците ни вече са написали некролога на държавата ни.

Господа имах честа.

Но по-лесно е да се говори и пише на базата на емоции и сантименти, а не върху факти и анализ. такова говорене обикновено се нарича "популизъм".

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имах "удоволствието" да изкарам казарма. Влоших си доста здравето, умът ми заслабна прогресивно от липсата на сън и нощни дневалства. Усвоих боравенето на специфична техника. В свободния свят щеше да ми е нужен един ден за всичко от тези 9 месеца. Свикнал съм да уча по 200 страници дневно, да работя по 12 часа без почивка и казармата направи доста за да не мога за дълго време и след нея.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Коя ли е тази държава ????

"Представете си Държава , в която всички граждани от мъжки пол в интервала от 20 до 50 годишна възраст са военнослужещи и в буквалния смисъл на думата спят с оръжие под възглавницата си. Държава , която след навършване на 50 годишна възраст подарява зачисленото лично оръжие на гражданите си. Държава , която поощрява и приветства участието на гражданите си в мобилизационни сборове и учения независимо дали са на 50 , 60 или 70 годишна възраст. Държава която те моли  да си купиш поне пистолет , а най-добре автомат със сгъваем приклад. Държава , която е способна да увеличи армията си от 22 хилядна численост в мирно време  до 650 хиляди , в рамките на 4 часа, а в рамките на 2 дни до 1.7 млн. численост , при това прекрасно организирана , силно  въоръжена и много добре обучена. ......."   За непозналите ---> http://www.extremecentrepoint.com/archives/7164

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...