Отиди на
Форум "Наука"

Италианската армия през Втората световна война - от хрониките и снимките


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело
3846a6bc1c33t.jpg
L6/40 trasporto munizioni (кликабельно)

 

Появление у итальянцев самоходного орудия Semovente da 90/53 породило вполне очевидную потребность. Какую? Ну а куда в эта САУ прикажете грузить боекомплект прикажете? В общем-то, некуда, верно? Возимый боекомплект всего шесть выстрелов, "на всякий случай". А для нормального боя противотанковой САУ (с неплохим орудием, надо признать, пушка если попадала, то убивала любой танк того времени "от горизонта") снарядов надо много. Перемещать же их во время боя к ведущим огонь прямой наводкой самоходкам хотело бы, все-таки, с какими-то шансами выжить и даже не превратиться в фейерверк. Вот примерно так родился L6/40 trasporto munizioni, основанной на одноименном танке системе подвоза 90-мм боеприпасов. Собственно, вы все видите: у танка оторвали башню, а в рубке устроили натуральные соты, куда набивалось 28 нарядов (12 со стороны мехвода и 16 со стороны грузчика, мехводу чуть больше места надо). Это, конечно, гораздо больше, чем в самой самоходке, но все равно - на несколько минут боя. Не набегаешься.


cf42cf72ae1ft.jpg
вся сила в прицепе! (кликабельно)

 

Поэтому итальянцы пошли по проверенному пути: для увеличения вместимости машины они применили прицеп. Простая одноосная бронированная коробка, в которой помещалось еще 40 снарядов. 68 же снарядов - это уже кое-что, вполне разумная вместимость. Правда, современный человек, избалованный роботами и прочим скажет, что выскакивать из под брони за снарядами во время боя не комильфо, но вы Semovente da 90/53 видели? Их расчетам это несильно риска добавляло. Сколько было таких транспортеров? Я думаю, что очень немного. И сама-то Semovente da 90/53 машинка откровенно малосерийная, а уж специализированный транспортер боеприпасов к ней и подавно. Хорошо, если "больше одного", вообще, сделали.
Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
c702d06345fbt.jpg
гранатометные танкетки L3/35 (кликабельно)

 

Традиция оснащать пулеметные машины гранатометами имеет, как я вижу, давние корни. Вот две итальянские танкетки L3/35 в Северной Африке дооснащенные 45-мм гранатометами Brixia Modelo 35 готовятся к боевым действиям в первой половине 40-х годов прошлого века. Несмотря на ограниченную дальность стрельбы, - всего 530 метров, - это решение радикально увеличило возможности машины по поражению целей. Все-таки, полукилограммовая (однофунтовая, ладно) осколочная граната может гораздо больше, чем пулемет. Особенно, если надо поразить пехоту в окопе или за каким-то препятствием.

Нет, ну конечно: для более-менее прицельной стрельбы и даже просто для заряжания гранатомета, - почти дульнозарядного, в смысле, - нужно довольно сильно вылезать из-за брони, чуть ли не по пояс. Так что я думаю, что такие машины должны были работать именно парами, как минимум. Пока одни ведут огонь по брустверу на подавление - другие относительно безопасно могут стрелять из гранатометов.
Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
5b9ce1b25265t.jpg
Autocarretta OM-36P в роли "бевой машины" (кликабельно)

 

Ведение боевых действий в Северной Африке не могло не заставить и итальянцев тоже сделать нечто подобное технике английских рейнджеров и немецких спецкоманд, - легкие (ну, относительно легкие) вездеходы, как бы это сейчас сказали, "с активным размещением десанта". Но вот засада: ничего подобного англо-американским джипам и немецким вездеходам у них не было. Максимальным приближением по функциональности был полноприводный и сверхманевренный (задние колеса тоже поворачивались, так что радиус поворота составлял всего 2,8 метра) "однотонный тягач" Autocarretta OM-36P, который в "легковом" варианте мог довольно удобной перевозить отделение солдат. Вот, к нему и прикрутили на шкворнях два пулемета Fucile Mitragliatore Breda modello 30. Почему два? Ну а как вы хотели, если эти пулеметы питались из крайне странных* магазинов по 20 патронов, имели крайне бездарный механизм замены стволов при перегреве и нуждались в применении осаленных патронов, что в условиях Северной Африки было проблемой со всех точек зрения (и сама осалка патронов проблема, и пыль на них липнет, на смазанные-то)...? Тут два пулемета не роскошь, а осознанная необходимость для получения хоть какой-то пристойной плотности огня. Но это еще не самое печальное.

 

44056e120f7dt.jpg
а вот так с экипажем и десантом (чуть-чуть кликабельно)

 

Самое печальное пряталось у этой машины под капотом. Двигатель у нее был ...вы только не смейтесь, ладно? Всего 20 (двадцать) л.с. Потому что создавалась машинка для неторопливого таскания по горам легкой артиллерии (оно исходно называлось, вообще, "Autocarretta da Montagna"), и скоростные показатели волновали всех в последнюю очередь. Ползет в горку с пушкой со скоростью 5-7 км/ч, ну и отлично. Все равно, быстрее нельзя. Ну и как результат, - даже на ровной дороге на высшей передаче это изделие разгонялось до 20-25 км/ч максимум. Конечно, какие там лихие рейды по вражеским тылам в Африке? Тут и в своем тылу (в Югославии, к примеру) пока раскочегаришься партизан гонять, - тех и след давно простынет. Нет, была и скоростная версия этого тягача с форсированным мотором в ....23л.с., и измененной КПП. Этот стремительный аппарат разгонялся до головокружительных 34км/ч. Видимо, это стало одним из основных факторов, которые убедили итальянцев отказаться от попыток придать машинке боевые функции. Шкворни были, но воевать на ней не ползали. Несерьезно это.
Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
cf89d68c7ceet.jpg
L6/40 Lanciafiamme (кликабельно)

 

Воодушевленные успешным применением огнеметных танкеток против зусулов эфиопов, итальянские военные захотели "такое же, но побольше", и сообразно их пожеланиям фирма Ansaldo изобразила им запрошенное. В огнеметную машину был переделан легкий танк L6/40 ставший Lanciafiamme (огнеметным). Увеличение размера базовой машины позволило отказаться от прицепа с бочкой, что оказалось палкой о двух концах. С одной стороны, так оно удобнее, да и бак с огнесмесью защищен лучше, а с другой стороны, - у экипажа в случае пробития брони 100% шансов зажариться живьем. Это, в рассуждении того, что танк легкий, все-таки, а стало быть броня ни разу не противоснарядная, - все-таки смущало.

Ну и год... С точной датировкой проблемы, но это уже Вторая Мировая точно, а это значит, что воевать предстояло не с эфиопами, у которых с противотанковыми средствами было между "плохо" и "нет вообще", а с настоящими армиями. К позициям которых на легком танке приближаться на "огнеметное" расстояние было совсем страшно. Поэтому дело не продвинулось дальше нескольких прототипов.
Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
f9a9c68db704t.jpg
огнеметная танкетка на подвеске у самолета (кликабельно)

 

Операции в Северной Африке были характерны "неевропейским" территориальным размахом, что потребовало от танковых войск качественно новой подвижности. Причем, в силу отсутствия дорог так таковых, - своим ходом. И так не идеальные в этом плане итальянские огнеметные танкетки L.3/lf (Carro CV3/33 с огнеметом) к этому готовы не были. Но отказываться от хорошо себя зарекомендовавших огнеметов не стали, а доработали несколько танкеток для перевозки под брюхом тоже доработанных бомбардировщиков Savoia-Marchetti SM.82. Предполагалось, что принимая участие во внезамных десантах в тылу англо-американских войск такие огнеметы смогут переломить ситуациюв пользу немногочисленного десанта.

Но получилось даже как-то смешно: вся тщательная подготовка пошла насмарку, - к моменту готовности системы итальянцев Северная Африка волновать перестала, и готовые сборки были использованы только для нескольких внезапных ударов по югославским партизанам, где в силу иного характера местности и боевых действий большого успеха не снискали.
Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
0a996a5588d2t.jpg
TL 37 Autoblindo Africa Settentrionale

 

Несмотря на длинное название - это всего лишь попытка превратить БТР Autoprotetto S37 в более мощно вооруженный броневик, спрос на который был в Северной Африке. Там у англичан было много всякого железного, с которым пулеметы не справлялись. Соответственно, в разведку - как ездить? Плохо... Как его сделали? А очень просто: закрыли бронекорпус сверху, укоротили и сделали сильно скошенной заднюю часть машины (где раньше сидел десант) а сверху поставили ...как это сказать... полубашню с пушкой. Считается, что она там 20-мм автоматическая пушка Breda, но я что-то не уверен. Отчего-то мне кажется, что там что-то калибром поболее. Впрочем, дальше постройки одного прототипа дело у итальянцев не пошло. Их могучая танковая промышленность на пике формы, в 1941 году, к примеру, выпускала 65 танков в месяц. Бронемашин еще меньше, общий выпуск Autoprotetto S37 составил всего 150 штук, с темпом около 15 штук в месяц. При этом печальном положении вводить еще один тип техники, пускай и хорошей было совершенно невозможно.
Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
spa_35_color_1.jpg

 

Autotrasporto blindato SPA Dovunque 35

Бронетранспортер

 

Официальное обозначение:
Альтернативное обозначение: Autotrasporto blindato SPA Dovunque 35
Начало проектирования: 1941 г.
Дата постройки первого прототипа: 1943 г.
Стадия завершения работ: построен один прототип.

 

В 1941 г. фирма FIAT получила задание разработать новый бронетранспортер на основе трехтонного полноприводного шасси SPA Dovunque 35. Прототип ходовой части вёл свою "родословную" от армейских грузовиков FIAT 611\612, база которых в своё время послужила для создания одноименного бронеавтомобиля. Производство модернизированных машин на предприятии SPA началось с 1936 года. Обычно эти грузовики оснащались бензиновыми двигателями мощностью 48 или 55 л.с. В начальный период войны SPA Dovunque 35 хорошо зарекомендовали себя как в Северной Африке, так и на Восточном фронте.

 

Броневая коробка транспортера состояла из плит толщиной 10 мм и была открыта сверху. Технологически корпус делился на две части: кабина водителя и транспортно-десантный отсек. Поскольку толщина бронелистов не превыщала 10 мм борта выполнили двускатными, чтобы улучшить их пулестойкость. На бронетранспортере устанавливался 4-цилиндровый бензиновый двигатель FIAT 18T (рабочий объём 4053 см.куб.), развиваший мощность 55 л.с. Ёмкость топливного бака составляла 100 литров. В качестве вооружения использовали один-два 8-мм пулемета Breda, устанавливаемые за местом водителя.

Испытания транспортера начались в 1943 г., однако до капитуляции Италии полностью завершить их не успели. В итоге серийное производство бронетранспортер, сейча более исзвестный под названием Autotrasporto blindato SPA Dovunque 35 запущен не был.

 

Единственный прототип бронетранспортера достася армии Социальной Республики Италия и был передан в Brigada Nera "Ather Capelli", но подробности его применения остаются пока невыясненными. Известно только, что SPA Dovunque 35 использовался вплоть до завершения боевых действий в Европе.

 

dovunque35_1m.jpg dovunque35_3m.jpg dovunque35_4m.jpg dovunque35_5m.jpg dovunque35_6m.jpg
dovunque35_2m.jpg dovunque35_7m.jpg

 

Источники:
Le Materiel des forces terrestres

 

ТАКТИКО-ТЕХНИЧЕСКИЕ ДАННЫЕ БРОНЕТРАНСПОРТЕРА
Autotrasporto blindato SPA Dovunque 35 обр.1943 г.

БОЕВАЯ МАССА 4700 кг
ЭКИПАЖ, чел. 3
ГАБАРИТНЫЕ РАЗМЕРЫ
Длина, мм 5300
Ширина, мм 2300
Высота, мм 2350 (без навеса)
2500 (с навесом)
Клиренс, мм ?
ВООРУЖЕНИЕ один-два 8-мм пулемета Breda
БОЕКОМПЛЕКТ ?
ПРИБОРЫ ПРИЦЕЛИВАНИЯ -
БРОНИРОВАНИЕ лоб корпуса - 10 мм
борт корпуса - 8 мм
корма корпуса - 8 мм
днище - ?
ДВИГАТЕЛЬ FIAT 18T, 4-цилиндровый, бензиновый, мощностью 55 л.с.
ТРАНСМИССИЯ механического типа
ХОДОВАЯ ЧАСТЬ колесная формула 6х4; колеса обрезиненные
СКОРОСТЬ 45 км\ч по шоссе
ЗАПАС ХОДА ПО ШОССЕ 285 км
ПРЕОДОЛЕВАЕМЫЕ ПРЕПЯТСТВИЯ
Угол подъёма, град. ?
Высота стенки, м ?
Глубина брода, м ?
Ширина рва, м ?
СРЕДСТВА СВЯЗИ -
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
autocannone_da90_53_s1.jpg

 

Autocannone da 90/53 su Breda 52

Зенитная самоходная установка

 

Официальное обозначение: Autocannone da 90/53 su Breda 52
Альтернативное обозначение:
Начало проектирования: 1940 г.
Дата постройки первого прототипа: 1941 г.
Стадия завершения работ: построена около 120 единиц.

 

В 1940 году, под впечатлением от действий 88-мм зениток FlaK18, хорошо показавших себя как против танков, так и против самолётов, в Италии были начаты работы над самоходными зенитными орудиями аналогичного типа. В отличии от технически устаревших 75-мм и 101,6-мм пушек новая зенитная артсистема предназначалась для поражения групп бомбардировщиков на высотах до 10 км и, следовательно, имела более высокие тактико-технические показатели. Первоначально Cannone da 90/53 создавалась для установки на корабли, но в 1939 году была разработана “наземная” версия этого орудия, предназначавшаяся для охраны береговых укреплений.

Между тем, 90-мм зенитная пушка заинтересовала армейское руководство, и в скором времени Cannone da 90/53 появились в составе сухопутных частей. Однако, вместе с хорошей эффективностью был у этой артсистемы один существенный недостаток – большая масса, вследствие которой для её транспортировки требовался тягач с высокой мощностью. Для повышения мобильности был найден вполне логичный выход – установить орудие на шасси тяжелого грузовика.

Разумеется, был проведен тщательный отбор среди нескольких армейских грузовых машин, в результате которого выбрали трехосный полноприводной Breda 51. Орудие устанавливалось вместе со стандартной платформой в кузов машины и имело возможность кругового вращения. Для повышения устойчивости при стрельбе использовались четыре дополнительные опоры, установленные по бортам. Бронирование кабины водителя отсутствовало, расчет орудия защищался только 8-мм лобовым бронещитом. Прототип вообще не имел водительской кабины и защиты расчета орудия. В качестве силовой установки использовался бензиновый 6-цилиндровый двигатель D11 рабочим объёмом 9653 см.куб. Максимальная скорость машины при полной массе 8500 кг составила 60 км\ч, запас хода – 800 км.

 

Первый опытный образец Cannone autocampale da 90/53 su autotelaio Breda 51 был представлен 10 марта 1941 года, однако финальный вариант был закончен лишь весной 1942 года. В отличии от прототипа шасси серийных машин получили усиленную раму, после чего их обозначение сменили на Breda 52, а полное название зенитной самоходки стало звучать как Autocannone da 90/53 su Breda 52.

Не дожидаясь завершения испытаний 24 мая 1941 года генерал Роатта распорядился начать постройку 70 серийных ЗСУ на шасси Breda 51 для нужд колониальных сил. Впрочем, 18 сентября заказ уменьшили до 50 штук, в пользу более простого варианта на шасси двухосного грузовика Lancia 3Ro. Спустя два месяца это решение снова пересмотрели, поставив окончательную точку – для армии требовалось построить уже 90 машин, но в дальнейшем заказ увеличить ещё на треть. Первые 20 экземпляров на шасси Breda 51 сдали в том же году, а остальные – в течении 1942 года. Всего, на 1 мая 1943 года в составе итальянской армии числилось 120 Autocannone da 90/53 su Breda 52.

Несмотря на то, что новые ЗСУ поступили на фронт достаточно поздно, использовали их весьма интенсивно. Некоторое количество машин было отправлено в Северную Африку, где они все были уничтожены, либо захвачены союзниками. Остальные Autocannone da 90/53 su Breda 52 остались в Италии и применялись против англо-американских сил во время вторжения на Сицилию и континентальную часть Италии.

 

После капитуляции итальянского правительства в сентябре 1943 года судьба уцелевших Autocannone da 90/53 su Breda 52 не ясна. Известно, что по крайней мере одна машина находилась в составе танковой группы “Леонесса” (Gruppo Corazzo “Leonessa”). В современных источниках она ошибочно указана как Autocannone da 90/53 (база - бронированное шасси SPA Dovunque 41), хотя на самом деле это был лишь проект.

 

autocannone_da90_53_1m.jpg autocannone_da90_53_2m.jpg autocannone_da90_53_3m.jpg autocannone_da90_53_4m.jpg autocannone_da90_53_5m.jpg

 

Источники:
Afrikakorps
WW2Armor - Breda 51
Autocarro coloniale Breda 51
Chris Bishop "The Encyclopedia of Weapons of World War II", New York, Noble Books, 1998

Чертежи Autocannone da 90/53 su Breda 52

 

ТАКТИКО-ТЕХНИЧЕСКИЕ ДАННЫЕ ЗЕНИТНОЙ САМОХОДНОЙ УСТАНОВКИ
Autocannone da 90/53 su Lancia 3RO обр.1941 г.

БОЕВАЯ МАССА 8500 кг
ЭКИПАЖ, чел. 5-6
ГАБАРИТНЫЕ РАЗМЕРЫ
Длина, мм 6720
Ширина, мм 2500
Высота, мм 3000
Клиренс, мм ?
ВООРУЖЕНИЕ одна 90-мм зенитная пушка Cannone da 90/53
БОЕКОМПЛЕКТ ?
ПРИБОРЫ ПРИЦЕЛИВАНИЯ телескопический прицел
БРОНИРОВАНИЕ щит орудия - 8 мм
ДВИГАТЕЛЬ D11, бензиновый, 6-цилиндровый, рабочим объёмом 9653 см.куб.
ТРАНСМИССИЯ механического типа
ХОДОВАЯ ЧАСТЬ колесная формула 6х4
СКОРОСТЬ 60 км\ч по шоссе
ЗАПАС ХОДА ПО ШОССЕ 800 км
ПРЕОДОЛЕВАЕМЫЕ ПРЕПЯТСТВИЯ
Угол подъёма, град. ?
Высота стенки, м ?
Глубина брода, м ?
Ширина рва, м ?
СРЕДСТВА СВЯЗИ -
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
5a3e928ba8dbt.jpg
кликабельно

 

Понимая, что вооружение имеющихся танков в современной войне уже вызывает только смех у противника, и не имея возможности массового выпуска качественно лучших танков (хотя бы весовой категории 25+ тонн, соответствующего размера и бронирования) - итальянцы освоили выпуск неплохих рубочных самоходок. Но на этом пути их иногда заносило... Вот, как с этим макетом, на котором отрабатывались варианты установки на шасси легкого танка L6/40 75-мм пушки.

Однако, пляски с бубном вокруг макет показали, что Semovente da 47/32 с 47-мм орудием, - это предел того, что можно выжать из шасси. С 75-мм пушкой не вытанцовывалось никак. Места для боекомплекта и расчет орудия оставалось меньше, чем в башне Дыренкова для Т-26.
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
03165fd90d03t.jpg
кликабельно

 

Вот честно говоря, не очень понимаю, что это. Скорее всего, это попытка как-то освежить Carro Armato L3-38 за счет установки на него башни с круговым обстрелом и даже, как видите, зенитным положением пулемета. Ну и ходовая часть переработана в сторону использования больших опорных катков и пластинчатых рессор в системе амортизации колес (вместо спиральных пружин в барабанах).

Не прижилось ни то, ни другое. "Освежать" пулеметные танкетки - занятие для конца 30-х - начала 40-х годов - занятие заведомо бесперспективное.
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
dcc382e59a5c.jpg
CV.3/35 с внешней установкой 20-мм пушки

 

Пулеметная танкетка CV.3/35 была неплоха, но один пулемет в рубке...? "Это несерьезно". При появлении "в кадре" любой вражеской бронетехники танкетки быстро приобретали бледный вид. Поэтому, появился проект установки на машину 20-мм противотанковой пушки Solothurn. Но вот рубка была тесная. Очень тесная. Даже итальянцы не рискнули сразу пихать пушку внутрь машины, и первоначально поставили ее в полуоткрытом виде. С т.з. обитаемости, конечно, великолепно, - но вот обслуживать пушку нужно вылезая чуть ли не по пояс, да и углы наведения никакие.

И вообще, у меня ощущение тестовой машины, демонстратора технологии. Типа, шасси выдерживает, отдачей не разламывает.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 7 часа, Frujin Assen said:
c702d06345fbt.jpg
гранатометные танкетки L3/35 (кликабельно)

 

Традиция оснащать пулеметные машины гранатометами имеет, как я вижу, давние корни. Вот две итальянские танкетки L3/35 в Северной Африке дооснащенные 45-мм гранатометами Brixia Modelo 35 готовятся к боевым действиям в первой половине 40-х годов прошлого века. Несмотря на ограниченную дальность стрельбы, - всего 530 метров, - это решение радикально увеличило возможности машины по поражению целей. Все-таки, полукилограммовая (однофунтовая, ладно) осколочная граната может гораздо больше, чем пулемет. Особенно, если надо поразить пехоту в окопе или за каким-то препятствием.

Нет, ну конечно: для более-менее прицельной стрельбы и даже просто для заряжания гранатомета, - почти дульнозарядного, в смысле, - нужно довольно сильно вылезать из-за брони, чуть ли не по пояс. Так что я думаю, что такие машины должны были работать именно парами, как минимум. Пока одни ведут огонь по брустверу на подавление - другие относительно безопасно могут стрелять из гранатометов.

ФРУЖИНЕ ТОЗИ ПОСТ ТИ СЕ ДУБЛИРА !!!!!!!!!!!!!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 7 часа, Frujin Assen said:
3846a6bc1c33t.jpg
L6/40 trasporto munizioni (кликабельно)

 

Появление у итальянцев самоходного орудия Semovente da 90/53 породило вполне очевидную потребность. Какую? Ну а куда в эта САУ прикажете грузить боекомплект прикажете? В общем-то, некуда, верно? Возимый боекомплект всего шесть выстрелов, "на всякий случай". А для нормального боя противотанковой САУ (с неплохим орудием, надо признать, пушка если попадала, то убивала любой танк того времени "от горизонта") снарядов надо много. Перемещать же их во время боя к ведущим огонь прямой наводкой самоходкам хотело бы, все-таки, с какими-то шансами выжить и даже не превратиться в фейерверк. Вот примерно так родился L6/40 trasporto munizioni, основанной на одноименном танке системе подвоза 90-мм боеприпасов. Собственно, вы все видите: у танка оторвали башню, а в рубке устроили натуральные соты, куда набивалось 28 нарядов (12 со стороны мехвода и 16 со стороны грузчика, мехводу чуть больше места надо). Это, конечно, гораздо больше, чем в самой самоходке, но все равно - на несколько минут боя. Не набегаешься.


cf42cf72ae1ft.jpg
вся сила в прицепе! (кликабельно)

 

Поэтому итальянцы пошли по проверенному пути: для увеличения вместимости машины они применили прицеп. Простая одноосная бронированная коробка, в которой помещалось еще 40 снарядов. 68 же снарядов - это уже кое-что, вполне разумная вместимость. Правда, современный человек, избалованный роботами и прочим скажет, что выскакивать из под брони за снарядами во время боя не комильфо, но вы Semovente da 90/53 видели? Их расчетам это несильно риска добавляло. Сколько было таких транспортеров? Я думаю, что очень немного. И сама-то Semovente da 90/53 машинка откровенно малосерийная, а уж специализированный транспортер боеприпасов к ней и подавно. Хорошо, если "больше одного", вообще, сделали.

ФРУЖИНЕ И ТОЗИ ПОСТ ТИ СЕ ДУБЛИРА !!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

eedf9ee1f70e6c71fbdb5810089c32d8.jpg

  Carro Armato P 26/40. Р ( от италианското "pesante" - тежък )  26-тона, 1940 -година на производство . Дали италианското разузнаване  , дали италианската военна мисъл се е разгърнала до невиждани мащаби, но като идеен проект "тежкия" (за 1940г. танк), а след 1941г. вече "среден" клас е короната на италианското танко и машиностроене. За тяхно съжаление, танка конструиран през още в края на 30-те години вижда бял свят едва през 1943г. , когато вече е морално остарял и изоставащ спрямо немското, съветското и англо-американското танкостроене.

80c657321ae838a05da855743767c173.jpg

 

1540f2dbd061cda1eb891cb70d0dbe6f.jpg

 

2f6f6dab3d5b5af8266613d5261e2b2c.jpg

Немците са харесали танка и след капитулацията на италианската армия са го използвали до края на войната . Тук един

Panzerkampfwagen P40 737(i) (P26/40)   на служба при  24. Waffen-Gebirgs-Division der SS "Karstjäger."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

177787d22a4e7b891c55b77d027fb7ea.jpg

Земовенте М41  -Semovente M41 da 75/18  - САУ

4b2f9c48c1f5f25e92fbbd57a1a0ec15.jpg

 

d1b9a265c65e449621e6013b2f40ca22.jpg

Semovente da 75 / 18 италиански самоходни оръдия от Втората световна война. Тя е построена чрез монтиране на 75мм планинско оръдие Obice da 75/18 modello 34 върху шасито на резервоар M13 / 40, M14 / 41 или M15 / 42.

0dd428c9eebf729d5ffc43e477bb8196.jpg

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

f794a07b1a9d248e1c7ec4c38eecb7bd.jpg

"Модифицирани" танкове Carro Armato CM13 / 40 средни танкове в действие в Северна Африка. Изключителният брой пясъчни чували, прикрепени към превозните средства, представлява вероятно реалистична оценка на недостатъците на тази броня за танкове срещу британските танкови оръдия. И това беше най-добрият италиански танк ... Въпреки това смелите италиански войници можеха да воюват добре,  но лошото качество на голяма част от оборудването им, най-вече танковете, дадоха им малко шансове за победа във война, в която машината вече  имаше  голямо значение. Неслучайно маршал Рудолф Грациани казва следното :  „В този театър на бойните действия една бронетанкова дивизия е по-важна от цяла пехотна армия."

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Операция Компас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
Операция Компас
Втора световна война, Северноафриканска кампания
Italian soldiers taken prisoner during Operation Compass.jpg
Пленени италиански войници по време на операция Компас
Информация
Период 8 декември, 19409 февруари, 1941
Място Сиди Барани, Египет до Ел Агейла, Либия
Резултат победа на Съюзниците
Воюващи страни
Flag of the United Kingdom.svg Англия
Flag of Imperial India.svg Британска Индия
Flag of Australia.svg Австралия
  Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Италия
Командири
Flag of the United Kingdom.svg Ричард О'Конър   Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Родолфо Грациани
Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Пиетро Малети
Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Анибале Бергонзоли
Сили
31,000 войници
120 артилерийски оръдия
275 танка
60 бронирани коли
  150,000 войници
1,600 оръдия
600 танка
Жертви и загуби
494 убити
1,225 ранени
15 самолета
  3,000 убити
115,000
пленени
400 танка
1,292 оръдия
1,249 самолета[1]
Операция Компас в Общомедия
[Показване]

Операция Компас е първата голяма военна операция на Съюзниците, по време на Северноафриканската кампания, част от военните действия във Втората световна война. Тази операция води до голямо настъпление на английските войски и тези на нейните колонии в Либия, и залавянето на повече от 100,000 италиански войници, с минимален брой дадени жертви. Това е първият случай, в който австралийските части вземат участие във Втората световна война.

 

Съдържание

 

Прелюдия към битката

Италия обявява война на Франция и Англия на 10 юни 1940 година. Италианските сили в Либия не са уведомени за решението на Мусолини.

Британските сили в Египет провеждат серия от нападения през границата с Либия. На 12 юни се завръщат всички патрули. Те водят пленени 70 италиански войници[2]. Фортовете Мадалена и Капуцо са превзети от британските части почти без съпротива. Бенито Мусолини кара либийския генерал-губернатор – маршал Итало Балбо, да започне широкомащабна офанзива срещу британците в Египет. Целта на Дучето е овладяването на Суецкия канал и последствено свързване на войските в Либия с тези в италианска Източна Африка. Поради ред причини маршал Балбо отказва. След смъртта му на 28 юни, Мусолини започва да убеждава неговия заместник Родолфо Грациани. Също както Балбо, Грациани отказва.

Грациани е командир на италианската 10-та армия на изток в Киренайка, Либия и 5-та армия разположена на запад в Триполитания. След като французите в Тунис вече не представляват опасност за Триполитания, 5-та армия се присъединява към 10-та армия, за да се осигури смазващо преимущество.

Първоначално Съюзниците имат 36,000 войника[3], разположени да защитават Египет срещу 150,000 италиански войски, дислоцирани в Либия. В Киренайка италианците разполагат с 542 самолета, но само 306 са от тях са в изправно състояние[3]. Самолетите, използвани от двете страни в пустинята, са стари биплани. Италианците разполагат с Фиат CR.32 и Фиат CR.42, докато британците имат на въоръжение Глостър Гладиатор (през август правят заявка за нови, до края на годината получават 87 изтребителя Хърикейн, 85 бомбардировача Бленхайм IV и 41 бомбардировача Уелингтън[4]).

На 7 септември 1940 година, Мусолини отправя ултиматум на Грациани или да нападне британците, или ще бъде уволнен. Грациани изказва съмнения за боеспособността на своята по-голяма, но като цяло слабо механизирана войска. Британците, за разлика от италианците, са по-малко на брой, но силно механизирани. Единствената мобилна група на Грациани, група Малети, е частично моторизирана и леко бронирана. Тя се командва от генерал Пиетро Малети, но дори тя не разполага с достатъчно транспортни средства. Танковете им са предимно Фиат L3, въоръжени с картечници. Най-тежкия танк, с който разполагат, е Фиат M11/39. Тази машина е оборудвана със сравнително слабо, монтирано на купола, 37 мм оръдие и броят му е ограничен.

Британските войски разполагат с известен брой бързи танкове „Крузър“ (Крузър Мк I, Крузър Мк II и Крузър Мк III), които са достатъчно добри да се справят с M11/39. Освен това те имат ограничен брой пехотни танкове Матилда, които са бавни, но с дебела броня, която италианските танкови и противотанкови оръдия не могат да пробият. Единствено противовъздушните им 88 мм оръдия са ефективни срещу тях.

Бойни действия

Настъпление на 10-та армия

Въпреки всичко Грациани последва заповедите на Мусолини и 10-та армия атакува на 13 септември 1940 година. Италианските части пресичат Либийско-Египетската граница и навлизат в Египет. В допълнение на няколко пехотни дивизии и група Малети, седемте атакуващи дивизии включват по-голямата част от свободните либийски войници. Либийските кавалерийски полкове (наричани Савари) формират част от Кралския корпус на Либийските колониални части (на италиански: Regio Corpo Truppe Coloniali della Libia), който включва пустинни, кавалерия използваща камили, пехотни батальони, артилерия и нередовна кавалерия – спахии.

Италианците напредват приблизително 95 километра за три дни. След като си връщат форт Капузо прогреса намалява. Настъплението им спира при град Сиди Барани на 16 септември. Те се окопават, укрепват позициите си и започват да чакат подкрепления и припаси.

През това време военноморските сили на Англия прехвърлят войски, включително самолетоносача HMS Illustrious, в Средиземно море, което утежнява доставянето на провизии за италианците в Северна Африка.[5]

Първоначална британска атака

Планът за атаката над италианските лагери в началото на операция Компас е базиран на снимките от британските разузнавателни самолети. Те дават информация за разположението, укрепленията и наличието на минни полета. Британците провеждат серия тренировки, които кулминират в Учение 1, атаки над точни копия на италианските лагери (войниците не са уведомени). Вечерта на 26 ноември О'Конър събира старшите офицери от своя щаб, за да ги инструктира за Учение 2, прикритие за началото на операция Компас. Като предпазна мярка много от войниците участващи в нея не са информирани, че това не е учение почти до момента, в който трябва да влязат в битка. Действията на британците са прикривани от бойна група, която осъществява серия нападения преди началната дата. На 19 ноември при едно такова нападение са унищожени пет танка и убити или ранени 100 италианци. Британските загуби наброяват само 5 човека[6].

От октомври британските кралски военновъздушни сили извършват непрестанни атаки срещу италиански складове за продоволствия, казарми и летища. На 7 декември те се съсредоточават върху летищата и унищожават 39 самолета през следващите две нощи[7].

На 8 декември 1940 година съюзническите части започват да се предвижват използвайки пролука в защитната линия на юг от Сиди Барани. Планирането на операцията (и откриването на пролуката) често се преписват на бригаден генерал Ерик Дорман Смит. До 500 часа индийската 11-та бригада достига до сборния пункт на северозапад от италианския лагер край Нибейва. В 700 часа започва артилерийски обстрел срещу италианските позиции. В същото време пехотни танкове Матилда от 7-ми кралски танков полк се предвижват към северозападния ъгъл на лагера. Този район не е миниран и там са паркирани 23 танка М-11. Италианските екипажи са напълно изненадани и голяма част от машините им са унищожени. Британската пехота следваща танковете Матилда унищожава останалите. Италианският лагер е с размери 2200 на 1600 метра. Разполага с множество окопи и картечни гнезда. Защитниците от група Малети (на италиански: Gruppo Maletti) се съпротивляват в продължение на два часа и половина. Генерал Малети отказва да се предаде. Бива убит излизайки от своя окоп с картечница в ръка. Пленени са около 4000 италианци, а жертвите 7-ми кралски танков полк са двама убити и трима ранени.[8][9]

Битката приключва в 1040 часа. Британските бронетанкови части започват подготовка за атака на следващата цел – Тумар Ист. В 1335 часа те атакуват следващият лагер през отвор в стената. В този случай съюзническата пехота среща по ожесточена съпротива. След двучасов бой са пленени 2000 италианци. Следващата цел, Тумар Уест, пада бързо след като италианците организират контраатака, отбита лесно на открития терен.[8]

Началото на операция Компас става известно на италианците като битката при Мармарика[10]. Британците я наричат битката за лагерите. Битката при Мармарика идва от името на крайбрежната равнина, където се провежда битката. Битката за лагерите идва от отделните италиански лагери, които сформират защитната линия при Сиди Барани.

През същия ден на запад 11-ти хусарски полк достига бреговия път водещ към Сиди Барани, 7-ми хусарски полк прекъсва телефонните комуникации, а 4-та бронетанкова бригада се намира на югоизток от Buq Buq. 6-ти кралски танков полк трябва да посрещне противниковите танкове, но те се намират в Нибейва за през нощта. След като достигат пътя 7-ми хусарски полк получава задачата да прочисти Уади el Kharruba. Задачата е изпълнена до 1140 часа.[8]

На 9 декември прогресът е слаб. През нощта 1-ва либийска дивизия се опитва да се изтегли, след като е обстрелвана от кралския флот. Попада между настъпващите от запад 4-та бронетанкова дивизия и британската 16-та бригада от юг.[8]

На 10 декември бригаден генерал Ломакс решава да поеме инициативата. 1-ви и 2-ри батальон атакуват, но са спрени от точен артилерийски обстрел от италианска страна. Единадесет танка Матилда от 7-ми кралски танков полк подпомагат атаката и успяват да обходят по левия фланг. 2-ри батальон пробива при южния периметър и се оказват се пред голяма брой противникови войници. 2000 италианци се предават.[8]

Бойна група Selby подкрепена от 4-ти кралски танков полк продължава да среща съпротива от 1-ва либийска дивизия. Британският танков полк остава само със седем танка Крузър и шест леки танка. Като подкрепление е използвана артилерията на индийската 4-та дивизия. На следващият ден съпротивата е сломена.[8]

Сутринта на 11 декември О'Конър постига пълна победа и възможността да се възползва от нея. Кралските военновъздушни сили постигат пълен контрол над небето с цената на десет загубени самолета. До този момент са пленени 20000 италианци, унищожени са 180 оръдия и 60 танка. Всичко това цената на 600 убити, ранени и изчезнали (250 от тях от британската 16-та бригада). О'Конър иска да продължи атаката. Но генерал Арчибалд Пърсивал Уейвъл нарежда на индийската 4-та пехотна дивизия да вземе участие в офанзивата срещу италианските части в италианската Източна Африка. На 14 декември индийците са заменени от австралийската 6-та дивизия. Те едва са завършили обучението си, нямат бронетанков полк и имат само един артилерийски полк въоръжен с новите 25 фунтови полеви оръдия.[8]

7-ма бронетанкова бригада не успява да предотврати евакуацията на лагерите Софафи и Рабия. Липсата на късмет продължава да ги съпътства и при следващата цел – Buq Buq. Намират скоро изоставен лагер. Следват обхождащи маневри и атаки срещу отстъпващите италианци, които в крайна сметка се предават. Единствено Regia Aeronautica продължава съпротивата и провежда няколко атаки.[8]

В рамките на три дни британците унищожават 237 артилерийски оръдия, 73 леки и средни танка, а 38000 войника са убити, ранени или пленени.[8]

На 11 декември, италианският министър Галеацо ди Чано записва в дневника си:

Нещата наистина се развиват зле в Либия. Четири дивизии трябва да се считат за унищожени и Грациани, който докладва за духа и решителността на противника, не казва нищо за това, какво би могъл да стори, за да парира удара... Той [Мусолини] все още се надява, че Грациани ще може и ще спре британското напредване.

[11]

Бардия, Тобрук и Дерна

Отстъпващите италиански части по пътя между Солум и Бардия са обстрелвани британския кралски флот. Единствено благодарение на артилерията успяват да държат на разстояние напредващите съюзнически части. Британската 7-ма бронетанкова дивизия, с командващ генерал сър Майкъл О'Мур Крег, преминава през Мечили, Мсус и Антелат, докато австралийската 6-та дивизия преследва италианците по протежение на бреговия път заобикалящ планината Джебел Акдар от север. На 13 декември 4-та бронетанкова дивизия се присъединява отново към фронтовата линия. Преминава през пролука между Халфая и Сиди Омар. Целта им е да обходят италианския фланг, да блокират пътя Бардия-Тобрук, и по този начин да изолират Бардия. Сформирани са две колони: група Комб, под командването на 11-ти хусарски полк (и част от него), 2-ри бронетанков полк и две батареи на кралската конна артилерия и група Birks, с останалата част на 11-ти хусарски полк (2-ра рота с бронирани коли на кралските военновъздушни сили) и 7-ми хусарски полк. До 1000 пътят е овладян. Бронираните коли са особено уязвими на въздушни атаки и италианците сформират ескадрон самолети, чиято задача е да ги унищожава. След двайсет извършени нападения през този ден 11-ти хусарски полк е принуден да се изтегли.[12]

През същият ден отбранителните ариергардни действия на италианците край Капузо попречват на 7-ма бронетанкова дивизия да блокира пътя между Солум-Бардия. До изгревът на следващия ден всички италиански части се изтеглят в Бардия.[12]

На 16 декември отговорността за намаляване на защитния периметър се пада на Caunter. Атаката на батальон C от 2-ри кралски танков полк, под командването на капитан Pat Hobart започва с артилерийски обстрел от 4-та кралска конна артилерия. Тя завършва успешно с ново масово предаване на италианци. На 17 декември Aphis навлиза в пристанището и потапя няколко кораба преди да се измъкне невредим. На следващият ден е опит да се повтори маневрата, но корабът е прогонен от самоходни оръдия.[12]

Бардия

Италианците укрепват силно Бардия и Тобрук. Пленени планове показват почти непрекъснат противотанков ров около града. Той е с приблизителна дължина от 29 км. Зад него са разположени две защитни линии от подземни постове. Постовете в първата линия са приблизително през 728 метра, защитени от собствен противотанков ров прикрит с тънки дъски. Между тях е разположена бодлива тел. Всеки пост разполага с едно или две противотанкови оръдия и до четири картечници разположени в бетонни укрепления (без горна част) свързани с подземни укрития. Разстоянието между постовете във втората линия е около 400 метра. При тях липсва противотанков ров и използваната бодлива тел е по-малко.[13]

Щабът на О'Конър оценява броя на италиански войници в обкръжението на 20000. Въздушните снимки показват голям брой оръдия, оценени на около 110 броя. О'Конър предлага на австралийския командир генерал-майор Айвън Маккей, да извърши серия кратки нападения под прикритието на артилерия. Патрулите започват незабавно, като целта е да се осъществи контрол над ничията земя. Сблъсъците са редки, а картечния и артилерийския огън на италианците не причиняват загуби.[13]

До Коледа съюзническите загуби наброяват 20 човека. Причинени са от т.нар. термосни бомби, които се разпръскват от въздуха и се активират при докосване на земята.[13]

О'Конър е склонен да използва останалите танкове Матилда за атаката и нарежда на Маккей да изготви план съгласно това решение. Освен това обещава подкрепата на артилерията, наброяваща 118 полеви и 42 средни оръдия. Планът предвижва атаката да се проведе между 45 и 47 пост и е запланувана за 3 януари. Планът включва 25 минутен артилерийски обстрел, след който пехотата (водена от 2/1-ви батальон) подкрепена от инженерни части ще пробият огражденията от бодлива тел, ще превземат четири италиански поста и ще затрупат частично противотанковия ров. Това ще позволи на 7-ми кралски бронетанков полк да атакува, последван от другите пехотни части.[13]

Първа фаза
250px-Operation_Compass_-_Bardia_-_Part_
 
Карта на бойните действия.

Кралските военновъздушни сили извършват бомбардировки на крепостта от 31 декември. На 2 януари към тях се присъединяват Кралските военноморски сили с корабите Терор, Aphis и Ladybird, които обстрелват италианските позиции.[13]

На 3 януари атаката започва. Челните пехотни отряди подкрепрени от инженерни части пробиват оградата от бодлива тел. Веднага след това те се разделят. Инженерните части започват приготовления за взривяване на противотанковия ров, а пехотните атакуват и превземат постове 49 и 47 от първата и пост 46 от втората линия. В рамките на половин час пада и 48, а през това време втора рота превзема постове 45 и 44. След това достигат ниска каменна стена, където са разположени италиански войници. Атака е успешна и са взети в плен 400 войника. Около 630 часа са разчистени шест пътеки, а в 700 часа 23 танка Матилда от 7-ми кралски бронетанков полк подкрепени от 2/2-ри батальон преминават през тях. Италианците отново не могат да спрат британските танкове, а австралийската пехота унищожава укрепените позиции с гранати. Италианските артилеристи дават отпор до последно и загиват край оръдията, които обслужват.[13]

2/3-ти батальон подкрепени от ескадрон А на 6-ти кавалерийски полк преминават през бодливата тел в 750. До 920 часа постигат всичките си цели и се свързват с 2/1-ви батальон. 2/3-ти батальон е атакуван от шест италиански танка, които по късно са унищожени от 2 паундови противотанкови оръдия монтирани върху камиони. През целия ден броят на пленените италиански войници расте. До обяд той надхвърля 6000 човека. Британските линейни кораби Barham, Valiant и Warspite, придужени от четири ескадрени миноносци обсрелват в продължение на 45 минути предварително избрани италиански позиции в града.[13]

Втора фаза
250px-Operation_Compass_-_Bardia_-_Part_
 
Карта на бойните действия.

По време на втората фаза 2/5-ти батальон подкрепен от две роти на 2/7-ми батальон атакува към десния фланг на линия Суич. Попадат под артилерийски и картечен обстрел, което спира офанзивните действия. Минохвъргачките на батальона и картечниците от 1-ви нюфаундлендски полк отвръщат на огъня. През това време една рота обхожда Уади Scemmas и пленява 3000 италиански войника.[13]

След като е превзет пост 24 два танка Матилда подпомагат превземането на пост 22. Защитниците на пост 25 се предават и до 1500 часа 2/5-ти батальон достига пост 20. Боевете продължават вечерта и през нощта и са овладени около 2700 метра от периметъра както и половината защитна линия Суич. 2/6-ти батальон среща решителната съпротива на италианските защитници на пост 11. Италианците извършват три контраатаки, които са отблъснати. Въпреки тях до края на деня австралийците превземат пост 7 и част от пост 9 с цената 38 убити и 26 ранени.[13]

На следващият ден австралийската 16-та бригада продължава настъплението от двете страни на града. Между обяд и залез слънце по дългият девет километра фронт се предават около 10000 италиански войника. На юг изтощената австралийска 17-та бригада напредва бавно. В резултат на италианския артилерийски обстрел получава заповед да спре. 19-та бригада е изтеглена напред, за да осъществи атака подкрепена от танкове и артилерия през следващия ден. 2/11-ти, 2/4-ти батальон подкрепени с шест танка Матилда осъществяват пробив и се възползват от ситуацията. Атаката приключва до 1300 часа, а бригадата губи едва трима човека. Пленени са хиляди италиански войници, сред които двама дивизионни командири.[13]

Появата на танковете принуждава защитниците на пост 11 да се предадат (350 войника, 26 офицера, две полеви и шест противотанкови оръдия, 12 средни и 26 леки картечници).[13]

Пленени са около 38300 италиански войници, 26 брегови артилерийски, 7 средни, 216 полеви, 26 тежки противовъздушни, 41 пехотни (65 мм) и 146 противотанкови оръдия, 12 боеспособни средни танка, 115 танкети L3 и 708 превозни средства. Съюзническите загуби възлизат на около 500 човека, от които австралийските са 130 убити и 326 ранени.[13]

Тобрук

250px-Captured_Italian_tanks_005042.jpg
 
Пленени италиански танкове използвани при Тобрук. Изрисуваните кенгурута служат за разпознаване.

По време на битка за Бардия самолети Бленхайм бомбардират летищата в Газала, Дерна и Тмими, Хърикейн патрулират на запад и Глостър Гладиатори осигуряващи допълнителна подкрепа. Действията им са толкова ефективни, че италианците успяват да се появяват в небето над Бардия едва следобеда на 5 януари, когато битката е приключила. През същия ден 7-ма бронетанкова бригада напредва към летището в Ел Адем, което се намира на 13 км южно от Тобрук, а на следващия ден патрулират на запад от него. 1-ви хусарски полк открива летището при Bir el Gubi изоставено. Обсипано с останки на унищожени самолети, то свидетелства за ефективността на съюзническите военновъздушни действия.[14]

За да опрости командната линия Уейвъл нарежда на 13-ти корпус да мине под директното командване на О'Конър. Това разрешава някои комуникационни проблеми съществували преди това. О'Конър нарича този период: най-ефективното и щастливо време от командването ми.[14]

До обяд на 7 януари австралийската 19-та бригада с два артилерийски полка и 1-ви нюфаундлендски полк достигат позициите на 4-та бронетанкова бригада и оформят източния периметър край Тобрук. И тук защитата е изградено от два пръстена от подземни бетонни постове, с ограда от бодлива тел и противотанков ров (незавършен). Периметърът е с дължина от 48 км. Според документи пленени в Бардия по протежението му са разположени 128 поста командвани от генерал Petassi Manella от 22-ри корпус, който наброява 25000 войника (61-ва Sirte дивизия, 7000 човека гарнизон, обслужващ складовете персонал както и деморализирани бегалци от Бардия), 220 оръдия, 45 леки и 20 средни танка. След спасилите се при падането на Бардия е генерал Анибале Бергонзоли, когато достига Тобрук му е поверена защитата на града. Защитният периметър на Тобрук е по-дълъг, а защитниците са по-малко. Въпреки това съюзническата атака е отложена докато бъдат доставени амуниции.[14]

През нощта на 9-10 януари австралийските 16-та и 19-та бригади започва патрулиране на ничията земя. Тези действия разкриват нова опасност, мини активирани при настъпване на детонираща жица. В резултат на патрулите е взето решение за мястото на пробива – между пост 55 и 57, където противотанковия ров е най-плитък. Този район е огледан внимателно от двама инженерни офицери в нощта между 15 и 16 януари.[14]

Атаката е определена за 21 януари. Планът на Маккей е подобен на използвания при Бардия, пехотата трябва да осъществи пробив, за да гарантира лесното преминаване на танковете от 7-ми кралски бронетанков полк. За атаката са отделени 18 оцелели танкове Матилда. Два дни преди това бомбардировачи Уелингтън и Бленхайм хвърлят 20 тона бомби над италианските позиции, a мониторът Терор и съпровождащите го канонерки се присъединяват в обстрела.[14]

Първа фаза
250px-Tobruk-21-Jan-1940-Phase-One-Part-
 
Карта на бойните действия.

На 21 януари в 540 часа започва артилерийският обстрел предшестващ атаката. Скоро след него започва настъплението на 2/3-ти батальон, съпътствани от инженерните части на 2/1-ви батальон. Един взвод губи 20 човека от добре замаскирана мина. Един от уроците научени при Бардия е използване на бързината за по-лесно овладяване на посочените цели. По тази причина войниците носят единствено оръжията си, амуниции и раница с продоволствия. Пост 56 е превзет бързо, последван от 54 и 55, като втория ги забавя само половин час. До 645 2/3-ти батальон превзема пет поста, а първите танкове започват да се превдижват. До 900 часа е превзет пост 81, в рамките на два часа и половина са овладени общо двадесет и един поста. Следващата част, която преминава през пробивът е 2/2-ри батальон, последвани 2/6-ти батальон, 1-ви нюфаундлендски полк и ескадрон А от 6-ти кавалерийски полк (въоръжени с дузина италиански средни танка).[14]

250px-Tobruk-21-Jan-1940-Phase-One-Part-
 
Карта на бойните действия.

Австралийската 19-та дивизия навлиза дълбоко в позициите на италианците. Пехотата ѝ е прикривана от масиран артилерийски обстрел (на английски: Creeping barrage), който се предвижва с 200 ярда (188 метра) на всеки две минути. В дясно 2/11-ти батальон постига целите си без загуби, докато 2/8-ми батальон в ляво попада под тежък обстрел. Огънят идва от позиция с десет окопани танка. Срещу тях се извършват серия излази от пехота въоръжена с ръчно стрелково оръжие, противотанкови пушки и гранати. С напредването са открити още такива позиции поддържани от артилерия и укрепени отбранителни точки. В тези боеве 2/8-ми батальон унищожава 22 танка и пленява 1000 войника.[14]

Втора фаза
250px-Tobruk-22-Jan-1940-Phase-Two.png
 
Карта на бойните действия.

Втората фаза започва в 1400 часа с подновена артилерийска поддръжка. Отблъснати е атака на няколко италиански танка. 2/4-ти батальон атакува в посока форт Соларо, където се предполага че се намира италианския щаб. Предположението е погрешно, но в близките пещери намират това, което търсят. Командирът на корпус Manella се предава на лейтенант J. S. Copland. 2/8-ми батальон атакува към форт Pilastrino, а на 2/11-ти батальон е заповядано да превземе от юг укреплението гледащо към пристанището.[14]

През това време 2/3-ти батальон продължава да води боеве по външния периметър, където среща решителна съпротива. Благодарение на артилерийска и бронетанкова поддръжка са превзети постове 39 и 36, след което настъплението продължава към пост 34. И тук са взети в плен голям брой италиански войници.[14]

Същата нощ Маккей раздава заповедите за следващия ден. 7-ма бронетанкова дивизия трябва да осъществи пробив от запад, а австралийската 16-та бригада да атакува в посока северозапад.

2/4-ти батальон и няколко танка Матилда навлизат в града в 1020 часа. Организираната съпротива е сломена до обяд. Италианският военноморски щаб се предава заедно с още 1500 човека. Над града се носи пушек от горящите цистерни гориво и кораба San Giorgio.[14]

Пленени са 208 полеви и средни оръдия, 23 средни танка и над 200 превозни средства. Пленени са над 25000 войника, а Бергонзоли отново успява да се измъкне. Ранени са 306 австралийци, а 49 са убити или загиват от раните си.[14]

Дерна

На 22 януари Уейвъл съобщава на О'Конър, че Бенгази е цел от първостепенно значение. Генералният щаб в Лондон смята, че града трябва да се превърне в силна военноморска и военновъздушна база. По тази причина на следващия ден 7-ма бронетанкова и австралийската 6-та бригада са изпратени към Дерна. Единствените пълни бойни италиански формации са 60-та (Сабрата) дивизия, бронетанкова бригада Babini и елементи от формации пристигащи от Триполитания. 7-ма бронетанкова дивизия се предвижва по главния крайбрежен път, но го открива блокиран край Maturba. През следващия ден патрулите осъществяват контакт с италианските части при Siret el Chreiba, на десет километра от Дерна. 4-та бронетанкова дивизия се намира на 40 км от Мечили. На 24 януари те влизат в бой с италианска формация подкрепена от 50 средни танка, близо до железопътната линия между Дерна-Мечили. Унищожени са 9 от тях с цената на един танк Крузър и шест леки танка.[14]

Челните елементи на австралийската 6-та дивизия достигат Maturba. На 25 януари в 1230 2/11-ти батальон са на миля от Siret el Chreiba и започват настъпление по протежение на пътя. Лявата група попада под картечен и артилерийски обстрел от близките хребети, а четири танка и осем разположени на камиони картечници забавят атаката до вечерта. Падането на нощта позволява на австралийците да напреднат, да превземат хангарите и други сгради край летището. През това време дясната група североизточния край на летището, гледащ към Дерна и брега. Между изгрев и 800 часа 2/11-ти балальон подкрепен от артилерия превземат хребетите.[14]

Щабът на О'Конър счита, че италианския щаб се намира в близост до Мечили. Наредено е да се направи всичко възможно да не се измъкнат. На една група е наредено да блокира всякакво движение на изток и север от града, 4-та бронетанкова бригада да патрулира на югозапад и северозапад от града, а 11-ти хусарски полк на юг от него. На 26 януари 7-ма бронетанкова бригада получава чаканото гориво и се насочва, за да прекрати движението по железопътната линия Мечили-Слонта. Австралийската 17-та бригада получава заповедта да се предвижи и атакува Мечили, но следващата сутрин носи разочарование. Разузнавателен полет открива основните сили на италианците движещи се на северозапад към El Faidia. Започва неуспешно преследване прекратено на 29 януари.[14]

О'Конър получава добри новини, към 12 февруари се очаква да пристигнат свежи подкрепления под формата на два полка от 2-ра бронетанкова дивизия. Решава да изчака да достигнат основните му части и да бъдат доставени продоволствия и амуниции преди да заповяда на 7-ма бронетанкова дивизия да завие на югозапад и блокира пътя под Бенгази, по този начин вкарвайки в капан италианските части в Киренайка. През това време решава да австралийците да продължат своята офанзива, задържайки вниманието на противниковата армия.[14]

През това време австралийците срещат съпротива край Уади Дерна. 2/4-ти батальон е изправен пред атака на 1000 италиански войника, отблъсната благодарение на картечарите от 1 NF. При височините над Дерна 2/11-ти батальон среща силна съпротива преди да успее да превземе форт Rudero. Пленени са 290 войника и 5 оръдия.[14]

Италианците продължават да се държат през 28 януари. Артилерията им е отлично разположена и доставя точен и тежък огън. Същата вечер патрули от 6-ти кавалерийски и 11-ти хусарски полк затягат обкръжението от юг. Италианският обстрел е изключително силен на 29 януари, най-вече в района на 2/11-ти батальон, но в ранните часове на следващия ден са забелязани огньове в Дерна. Изпратеният патрул докладва, че градът е напуснат.[14]

За следващият си ход О'Конър избира най-надеждните танкове от 4-та и 7-ма бронетанкови бригади. През това време присъствието на 11-ти хусарски полк в действията на австралийците оставя впечатлението, че италианците са преследвани от всички налични сили. Грациани решава да отстъпи възможно най-далеч. Това принуждава О'Конър да промени плановете си. Няма време за изчакване на 3000 тона продоволствия, водни запаси и гориво, нито за двата полка със свежи подкрепления.[14]

Битка при Беда Фом

О’Конър е изправен пред дилема. Недостатъчната подготовка може да се окаже пагубна за групата изпратена да отцепи пътя под Бенгази. Освен това пътят и преминава през 242 км слабо проучена пустиня, а самите машини са износени от продължителните операции. Съпътстващите колоната камиони могат да носят храна за два дни и амуниции за две презареждания. Той взема решение и на сутринта на 4 февруари водена от бронирани коли потегля 4-та бронетанкова бригада. Началното предвижване (около 80 км) е през каменна пустиня.[15]

Generale d'Armata Giuseppe Tellera разбира от прихванато радиосъобщение, че целта на настъплението е Solluch и изпраща гарнизони към форта там и към Sceleidinia. В допълнение са разпръснати термосни бомби, които допълнително забавят съюзническото настъпление.[15]

Щом излизат от каменната пустиня 11-ти хусарски полк се насочва към Msus и го превзема след кратки боеве. С приближаване на крайната си цел до колоната достига новината, че на юг от Бенгази се предвижва голяма италианска колона, забелязана от самолет Хърикейн. Генерал-майор M. O'Moore Creagh взема две важни решения (и двете одобрени от О’Конър). Първо, вместо да се предвижат на запад от Msus до Solluch, те потеглят на югозапад през Antelat до района на Beda Fomm и Sidi Saleh. Там се установява блокираща позиция. Второ, решено е че скоростта е от изключителна важност и по тази причина е създадена бързоподвижен авангард, група Комб. Командването е поверено на лейтенант-полковник Комб от 11-ти хусарски полк. Групата е съставена от ескадрон В (11-ти хусарски полк), ескадрон А (1-ви кралски гвардейски драгунски полк), 2-ри батальон (стрелкова бригада), батарея В (4-та кралска конна артилерия) с 25 паундови полеви оръдия (с по 160 снаряда на оръдие) и девет 37 мм противотанкови оръдия Бофорс монтирани върху камиони на 106-та кралска конна артилерия (Ланкаширските хусари), който също така използват пленените 20 мм противовъздушни оръдия Бреда.[15]

Сутринта на 5 февруари групата наброяваща 140 машини и 2000 войника тръгва пред основната колона. Към средата на деня те достигат пътя край Sidi Saleh южно от Beda Fomm. Ескадрон В от 11-ти хусарски полк се разполага в района, а ескадрон А от 1-ви кралски гвардейски драгунски полк е изпратен да охранява потстъпите от Триполитания на юг. Рота А от 2-ри батальон се окопава край пътя, а други две роти и осем противотанкови оръдия са разположени на възвишенията на изток. Деветото оръдие е отмонтирано и поставено в дефиле между пясъчните дюни, а за него четвърта стрелкова рота заедно с 25 паундовите оръдия. Няма точни сведения за позицията на противовъздушните оръдия на 106-та кралска конна артилерия, но е известно че има по едно от двете страни на пътя.[15]

Равният терен не представлява идеална позиция за забавящи действия или за спиране на значително по-многоброен противник. Пехотата успява да се окопае и да постави малко количество мини преди в 1430 часа да започнат да се появяват първите италианци. Представляват конвой от 5000 войници и цивилни бегълци. Огънят от бронираните коли и 25 паундовите оръдия унищожава няколко камиона. Страхувайки се от австралийските формации основните италиански боеспособни части се намират в тила на колоната, а тези изправени срещу група Комб са основно административни части. 10-ти Bersaglieri полк започва серия некоординирани атаки срещу британските позиции. Италианците нямат бронетанкова и артилерийска поддръжка и се отблъснати два пъти. На третия срещу тях са изпратени бронирани коли, които стрелят срещу всяка открита цел.[15]

В късният следобед пристига 4-та бронетанкова бригада. Creagh приема предложението на Комб да атакува италианската колона, изпратени са 3-ти, 7-ми хусарски и 2-ри кралски бронетанков полк. 7-ми хусарски полк достига Beda Fomm в 100 часа и атакува. Унищожени са две колони превозни средства и артилерия. Множество италианци се предават през нощта, а други се измъкват преминавайки край бреговата линия. Част от тях са заловени от британските части разположени на юг. До тази момент продоволствията и амунициите на група Комб са на привършване. Оръдията на 4-та кралска конна артилерия са останали с по 30 снаряда, а всичкото гориво е отделено за бронетанковите части.[15]

В тила на италианците австралийците достигат Barce на 5 февруари. Tellera нарежда на Bergonzoli да пробие блокиращата пътя линия. Италианската артилерия започва да пристига, но бронетанковата бригада Babini е отделена за ариергардни действия. Creagh нарежда на King's Royal Rifle Corps да се насочи към Sceleidima и да атакува италианския тил в близост до брега докато група Комб и 4-та бронетанкова бригада поддържат защитната линия. Последните разполагат с два Крузър и три леки танка в щаба на бригадата, седем крузъра и шест леки в 3-ти хусарски полк, един Крузър и 29 леки в 7-ми хусарски полк и дванадесет крузъра и седем леки танка във 2-ри кралски бронетанков полк.[15]

През следващият ден се водят две отделни, но свързани битки: при блокирания път от група Комб при Sidi Saleh и 4-та бронетанкова бригада край Beda Fomm. Първата атака срещу 2-ри кралски бронетанков полк разположен на хълм започва в 830 часа. Група от десет М-13 са унищожени от британските А13, от ескадрон А, от приблизително разстояние 600 ярда (546 м). След това те се изтеглят до следващия хълм, където унищожават още седем М-13. През това време ескадрон В разполагащ с по-бавните А9 и А10 попадат на италианска група и унищожават още седем танка. Атаката срещу група Комб е отблъсната от ескадрон А, пленени са 330 войника.[15]

Обстрелът на италианската артилерия срещу хълма, на който е разположен 2-ри кралски бронетанкво полк нанася известни загуби. До този момент остават много амунициите, 40 италиански средни танка са унищожени, но остават още около 50 в бойна готовност. В 1415 часа 2-ри кралски бронетанков полк е готов да се върне в битката (загубени са още три танка поради повреди). През това време италианската артилерия е окупирала хълма (първоначалната им позиция), и затова те се разполагат на юг от него. Британската артилерия се намесва и до 1600 часа 2-ри кралски бронетанков полк си връща позицията, но вечерта се изтегля, за да може да възстанови амунициите.[15]

През цялата сутрин италианците атакуват позициите на група Комб. Атаките се различават по сила и съгласуване, но всички са отблъснати. Около 1040 часа три колони водени от пехота и съдържащи голям брой машини напредват. Колоната на изток от пътя скоро е спряна и се предава. Централната е подкрепена от танкове и артилерия. След едночасови боеве и тя се предава. На запад около 1800 часа 30 италиански танка и машини пробиват при 2-ри кралски бронетанков полк, след което се насочват към група Комб и я достигат около 2100 часа. Част от мините на пътя са махнати и част от италианците успяват да минат през позицията. Четири танка са унищожени, а други четири заедно с няколко камиона преминават. Съпътстващата ги пехота от 500 войника се предават. Мините са поставени отново и при следващата атака са взети още 150 военнопленника. Последният опит е по крайбрежната линия, но е облъснат от 106-та кралска конна артилерия, подкрепена от две противотанкови оръдия (свежо подкрепление).[15]

Бергонзоли решава да използва останалите му 30 танка за фронтална атака срещу група Комб. Предният ден King's Royal Rifle Corps превзема Sceleidinia и О’Конър ги насочва към италианския тил. На Mackay е наредено да отдели два пехотни батальона със същата задача.[15]

В 630 часа след тежък артилерийски обстрел започва последната отчаяна италианска атака. Стрелящите в движение М-13 са изправени срещу противотанковите оръдия на 106-та кралска конна артилерия. Едно по едно британските оръдия са унищожени. Челните пехотни позиции се превзети, започва ожесточен ръкопашен бой. Оръдията от батарея В от 4-та кралска конна артилерия получават разрешение да започнат обстрел срещу пехотните позиции. Част от италианските танкове са унищожени, останалите са споходени от същата съдба от обстрел с противотанкови пушки (на стрелковата бригада) и 25 паундовите оръдия. Последният от тях е унищожен на 18 м от офицерската палатка.[15]

Останали без танкове италианците започват да се предават на големи групи. Загубите на 2-ра RB наброяват едва трима убити и четирима ранени.[15]

В крайна сметка Бергонзоли е пленен в Бенгази[16] след като остатъците на италианската 10-та армия са отрязани и победени при Беда Фом.

Резултат

След 10 седмици италианската 10-та армия престава да съществува. Британските и колониалните сили напредват 800 км, унищожават около 400 танка и 1,292 артилерийски оръдия и пленяват 130,000 войника. За сравнение загубите им възлизат на 494 убити и 1,225 ранени. Когато настъпление достига Ел Агейла Чърчил нарежда то да спре, а войниците да будат изпратени да защитават Гърция. На 11 януари 1941 година самолетоносача HMS Illustrious е повреден при атака от пикиращи бомбардировачи. Това позволява на първите на германския Африкански корпус да започнат да пристигат в Триполитания (Операция Зоненблуме), с което войната в пустинята взема напълно различен ход.[17]

Поради другите поражения в ранните години на войната, съюзническите части участващи в операция Компас получават голямо медийно внимание и стават известни като „30,000-те на Уейвъл“, което е използвано за заглавие на британската документална хроника на кампанията от 1942 година.[18]

Цитати

  • Бонър Фелърс: „Генерал Уейвъл ми каза, че ще правят маневри, така че отидох като наблюдател и по дяволите – заслужаваше си.“
  • Анонимен офицер от гвардейците от Колдстрийм: „... доколкото мога да видя пленихме около 20 акра офицери и 100 акра редови войници.“[19]
  • Антъни Еден: (след битката при Барбия) „Никога толкова много не са се предавали на толкова малко.“
  • Родолфо Грациани: (писмо до Мусолини след загубата) „В този театър на бойните действия една бронетанкова дивизия е по-важна от цяла пехотна армия.“[20]

Бележки

  1.  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2004, ISBN 0-275-98286-6, стр 87
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.8
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.21
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.23
  •  
  • HMS Illustrious. // Посетен на 2007-02-23.
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.29
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.32
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.33 – 37
  •  
  • Iron Hulls, Iron Hearts, ISBN 1-86126-646-4:"Първоначалната британска атака е насочена към лагера Нибейва, където се намират единствените италиански танкове, и тя постига пълна изненада. Raggruppamento Maletti или група Малети, под командването на генерал Пиетро Малети, е специална формация състояща се от 2,500 либийски войници и 2 бронетанкови батальона, с 35 средни танка M11/39 и 35 леки танка L3/35. Те са определени като ранни цели за унищожение по време на атаката, която започва 5:00 часа като изглежда като още едно малко нападение над източната страна на лагера. В 7:00 часа 48 танка Матилда се появяват от другата страна. Те атакуват 23 танка M11/39, оставени без екипажи, от група Малети, които са разположени там да охраняват неминирания вход на лагера. Италианците са напълно изненадани и много не достигат до танковете си, включително генерал Малети, който е убит докато излиза землянката си. Те са избити, а техните машини унищожени за по-малко от десет минути. Италианската артилерия се сражава смело, стрелят срещу танковете Матилда и отбелязват много попадения, някои от непосредствена близост, но нито едно не преодолява тяхната 70 мм броня. Останалите италиански танкове са пленени непокътнати, а либийската пехота оставена практически беззащитна се предава бързо. Британците превземат Нибейва и унищожават единствената италианска бронетанкова част намираща се на фронта за по-малко от пет часа.„
  •  
  • Time Magazine, Battle of the Marmarica
  •  
  • Дневникът на граф Чано. Издателска къща „Херодот“. 1992 г. стр. 282.
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.38 – 40
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.41 – 54
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.54 – 64
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.74 – 86
  •  
  • Time Magazine, Падането на Бенгази
  •  
  • The Battle of Alamein: Turning Point, World War II, стр. 50
  •  
  • Wavell's Thirty Thousand. // British Film Institute. Посетен на 2007-02-23.
  •  
  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's whirlwind offensive, Westport, CT: Praeger, 2000, ISBN 1-85532-967-0, стр.37
  •  
  1. The Battle of Alamein: Turning Point, World War II, стр. 46

Използвана литература

  • Jon Latimer, Operation Compass 1940: Wavell's Whirlwind Offensive, Oxford: Osprey, 2000

Външни препратки

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

  89d83f48fd39005eed959f62ed9891f2.jpg

Юли 14 1942 , Египет. Войник проверява италиански танк M13 / 40, който е бил унищожен от противотанковите оръжия близо до Ел Аламейн, 11 юли 1942 г.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...