Отиди на
Форум "Наука"

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях


Недоспал

Recommended Posts

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Според самият Айнщайн, въпросните описания на обективната реалност трябва да имат физически
смисъл; те трябва да са "обезпечени" с физически манипулации.

Ти уж се съгласяваш, че има ообективна реалност ... след което спориш, физическите манипулации
са абстракции.

Няма две добри, колега. Ако се съгласяваш, че има обективна реалност, трябва да признаеш и
реалността на физическите манипулции. И че физичните теории/описания могат да са реални
единствнео ако могат да бъдат изразени с физически манипулации.

Докарай самия Айнщайн тук, за да сподели, дали е имал предвид точно това, което самият ти твърдиш или е имал предвид по-други неща? Вече стана като развален грамофон! Лека вечер! :br:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 4,1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 8 минути, Станислав Янков said:

Докарай самия Айнщайн тук, за да сподели, дали е имал предвид точно това, което самият ти твърдиш или е имал предвид по-други неща? Вече стана като развален грамофон! Лека вечер! :br:

Изрично съм цитирал. Ако ти не разбираш цитираното, аз не мога да ти помогна. 🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, kipen2 said:

По същият начин не можа да вденеш закачката на Младенов за "движението", която се състоеше в противопоставянето на семантичното значение на "движение" от класическата физика и по-съвременното значение на "движението" като израз на промяната на материята. Т.е. на "отделните, абсолютни параметри на пространство и време" и "обвързаните параметри за пространство и време в пространство-времето". Той просто ограничи значението на "движение" само до "преместване в пространството", но ти не му противопостави смислен аргумент, ами отреагира емоционално.

По-точно Младенов (а видимо - и ти!) не може да разбере, какво точно питам и защо. Във физиката движението и промяната са еквивалентни (едното е различен начин на представяне на другото, двете са много тясно взаимосвързани) и аз не питам това. Въпросът ми е, какво точно се променя, какво точно се движи между два или повече обекта, когато те са в покой (не се движат помежду си в обема, формиран от трите пространствени координати), че да можем да говорим за наличие на движение по времевата координата?

Ако приемем, че никога не може да има тотален покой и винаги има и разни неща, които се движат, затова винаги ще можем да намерим някакво движение, което да приемем за еталонен часовников темп, тогава ще имаме галилеевата относителност, при която времето е базис, а пространствената относителност е разслоение, което се проектира върху този базис.

2.thumb.jpeg.fa697079ed1746a48a5fc1d81eb50dcb.jpeg

При такова приемане (че времето е просто следствие на движенията в тримерното евклидово пространството) не можем да имаме ефектите на СТО и ОТО. За да имаме последните (произтичащи от скоростите на движение между обектите и от гравитационните потенциали, които са си индиректни производни от същите скорости на движение, от присъствието на СТО в ОТО), ние трябва да имаме някакъв друг пласт, различен от директното налагане на пространственото движение в три евклидови измерения и от там употребата му като еталонен часовников темп. Какъв е този друг пласт, различен от простото движение през три евклидови пространствени измерения, който прави възможни пространствено-времевите ефекти, представяни от СТО и ОТО?

Можем да попитаме същото нещо и по различен начин: Каква е разликата между съвършено-празното, "контейнерно" тримерно евклидово пространство, без абсолютно никакви различни форми, движения и време в него и между същото, но вече като част от СТО и ОТО, под формата на пространство-време (лоренцовата метрика, която се ползва и в СТО, и в ОТО)? Ако няма никаква разлика излиза, че ние просто постулираме наличието на движения, форми и време в съвършено-празното тримерно евклидово пространство (или пък постулираме съвършено-празното тримерно евклидово пространство, за да описваме в него квантово-механичните процеси и особености), точно както постулираме и еднаквостта на скоростта на светлината във вакуум спрямо всички наблюдатели! Нещо, постулиранията вземат да стават прекалено много, нали? По тоя начин нещата не изглеждат особено наред!

Както можем да описваме особеностите на правоъгълни триъгълници с хипотенузи, чиято дължина представлява реални числа, посредством въвеждането на допълнително (трето) измерение и както можем да описваме двуизмерното представяне на криволинейните координатни системи чрез допълнително трето измерение (напълно равностоен и коректен подход на другата форма на представяне - чрез условните параметрични пространства), по същия начин може да се състави напълно коректно спрямо досегашните знания представяне на СТО и ОТО посредством минимум четири пространствени измерения, което много по-логично и нагледно може да представи неевклидовата свързаност между пространствените и времевото измерение (хиперболична при СТО и елиптична при гравитацията). Не по-малко полезен може да се окаже един подход с четири пространствени измерения и относно квантовата механика. Да кажем, че колапсите до конкретни местоположения или импулси представляват проявления в достъпното триизмерно пространство, докато така наречените "вълни на неопределеността", че даже и "вълнуването" на електромагнитните вълни на макрониво (електромагнитните вълни са междинен, граничен феномен, който съчетава квантови и макроскопични качества, без да е единична елементарна частица - състоят се от голям брой фотони), може да се случват в недостъпните за нас области на четиримерното пространство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, kipen2 said:

И една подробност, която не знам защо всеки път ти убягва - разликата между "скорост на светлината" и "скорост на светлината"!

В първия случай може да има значение на скорост на лъч светлина, кохерентен сноп от фотони. А във втория - параметър определящ каузалността, скоростта на случване, на връзката между събитията и темпът на времето(промяната).

И докато скоростта на светлинен лъч може да варира в зависимост от оптичната среда на разпространение, то скоростта на случване, определяща каузалността на елементарните събития е константа, не се мени, и е прието да се означава с "с" и кратичко да се нарича "скорост на светлината". 

Ей такива малки камъчета могат да обръщат големи каруци.

Не отчитам специално тази разлика, защото скоростта на светлината като параметър на каузалност не отрича нито наличието на скоростта на светлината като реален светлинен лъч във вакуум и еднаквостта ѝ (реално) спрямо всеки наблюдател, така и пределността на тази скорост, като максималната възможна за движение на каквото и да било. Не виждам смисъл да изреждам всички възможни начини на употреба на скоростта на светлината, след като целя нещо конкретно и за представянето на това конкретно нещо мога да се огранича съвсем спокойно с общото споменаване "скорост на светлината във вакуум". Никъде не споменавам надсветлинни скорости, в каквато и да било връзка, ами точно обратното - прилагам скоростта на светлината като ограничение на места, за които някои от вас твърдите, че няма нужда да го правя (по отношение на движението на преобладаващата част от материята по четвърто пространствено измерение w, за да може то да ни се струва "свито" до планково време, аналог по някакъв начин на планковата дължина).

Преди 14 часа, kipen2 said:

Отделно, вече и с наслагване, натрупване на систематична грешка от неясното значение на "скорост но светлината" се стига до там да нямаш правилна логическа връзка между двете твърдения:

1. Не наблюдаваме нестабилност и хаотичност на скоростта на светлината. (подразбира се, че става въпрос за каузалността, т.е. второто "скорост на светлината")

съюз "защото" =>

2.  планковото време и планковата дължина се ползват за нейното получаване.

Ами не е така! Защото, както вече съм ти намеквал - "поставяш каруцата пред коня".

Планковото време и планковата дължина са производни на "скоростта на светлината", когато второто е със значение на лимитът, определящ каузалността.

Планковото време и планковата дължина имат отношение към прехода от планков интервал време към безкраен интервал време и от безкраен интервал дължина (по посока на движението) към планков интервал дължина, когато се променя (увеличава) скоростта на наблюдаем обект спрямо условно неподвижен наблюдател. Понеже не можеш да удължиш едно отстояние повече от безкрайност, то при безкрайно пространствено отстояние (по посока на движението) при скорост 0с и при безкрайно времево отстояние при 1с ти ще имаш планково време и планкова дължина съответно при другия параметър. Само при скоростта на светлината (с каквато се движат не само електромагнитните вълни) се съчетават (умножават) едновременно и двата параметъра планково време и планкова дължина и се получава движението със скоростта на светлината. Във всички останали случаи едното се замества от другото и обратно. Например, ако нямаше планково време като най-малкото възможно, при нулева скорост между обекти и безкрайна протяжност (на Вселената, свързано с максималната възможна дължина по всички възможни направления в тримерното пространство на обект в покой) нямаше да може да се регистрира максималния часовников темп, който се регистрира в покой. Тогава трябваше да има нулево отстояние между времевите интервали, каквото и да значи това (но по-важното е, че такова нещо не се регистрира практически, регистрираме максимален, не мигновено-бърз, часовников темп в покой, който се забавя теоретично до спиране на часовниците при движение със скоростта на светлината, равнозначно на времеви интервал с безкрайна дължина). Както параметрите планково време и планкова дължина не пречат на светлината да се движи със стабилна (нехаотична и съвсем точно определена) скорост във вакуум, така и планковото време не пречи на потенциално четвърто пространствено измерение w да се проявява като стабилен (нехаотичен и съвсем точно определен) часовников темп в покой.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Gravity said:

Не се е отказал, а е имал прозрението, че това не е задължително ограничение за координатите. Те може да имат директен физичен смисъл, може ида нямат.

А освен директен, координатите може ли да нямат и индиректен физически смисъл? Тоест да нямат абсолютно никакъв физически смисъл?

Редактирано от Шпага
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Шпага said:

А освен директен, координатите може ли да нямат и индиректен физически смисъл? Тоест да нямат абсолютно никакъв физически смисъл?

Могат. Когато отразяват област, която няма физическо съществуване.

Например координатите върху сфера (двумерна повърхност) се определят от два ъгъла, полярен ъгъл и азимутален ъгъл. Ако преобразуваме тези координати еднозначно в декартови (при което се намесва и радиусът на сферата), при използване на число различно от радиусът на сферата получените координати ще бъдат извън сферата, несъществуващи координати за сферичната повърхност. В смисъла на обсъжданите качества на сферата, те нямат физически смисъл, защото не я касаят, нямат връзка с нея. Физически смисъл беше, когато обясняваш нещо на база строго дефинирани (вече) физически величини, в случая тези координати нямат такава връзка със сферата. По-общият пример, когато за едно ограничено пространство използваш координати извън ограничението, "оттатък стената" образно казано (примерът със сферата по-горе е такъв случай).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пространственото отстояние (интервал) в дадено направление е функция на скоростта, която може да бъде в диапазона между 0с и 1с. Ако искаме да дефинираме произхода на самото пространство по принцип - то е функция на сбора от средната скорост на движение на цялата материя по всяко от четири пространствени измерения W, X, Y и Z и представлява пространство-времето на Минковски. Ако трансформираме пространствено-времевия подход на Минковски (ползван в СТО и в ОТО) в този на Епщайн - пространственото отстояние (интервал) в дадено направление е функция на ъгъла Алфа, който изразява скоростите между 0с и 1с при пространство-времето и диаграмите на Минковски и съответно - може да бъде в диапазон между 0 градуса и 90 градуса (неправилно съм си превеждал proper time като "правилно време", било собствено време, но гледам да не товаря форума с излишни нови изображения, когато бих могъл да ползвам и старите).

.thumb.png.a602187db09b090dfafaf7d965f805d1.png

Самата материя е мисъл, продукт на въображението, но не просто на човешкото, още по-малко на отделен човек, а на подсъзнанието на всичко съществуващо, включително и на общо-човешкото подсъзнание. Подобен подход може да се определи като психо-физически. Физическата регистрация (взаимодействието) на различните неща може да има общо с интерфериране на различни честоти на квантово-механичната вълнова функция и/или с квантовите сплитания.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Ако искаме да дефинираме произхода на самото пространство по принцип - то е функция на сбора от средната скорост на движение на цялата материя по всяко от четири пространствени измерения W, X, Y и Z и представлява пространство-времето на Минковски.

Здравей Станислав,

Може би да дадеш малко повече обяснения конкретно по това, което съм цитирала?

И друго: "средната скорост на движение на цялата материя по всяко от четири пространствени измерени" не би ли трябвало да е нула? Ако изобщо може да се говори за такава скорост...🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

И друго: "средната скорост на движение на цялата материя по всяко от четири пространствени измерени" не би ли трябвало да е нула? Ако изобщо може да се говори за такава скорост...

Няма такова понятие, "скорост по измерение", дори "движение по измерение" няма. На Станислав още са доста занаятчийски изградените понятия, бърка измерение с направление например :) Движението е по някаква траектория, моментно траекторията се характеризира с направление. Какъв е преходът от тук към "измеренията", е доста спорен въпрос...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Здравей Станислав,

Може би да дадеш малко повече обяснения конкретно по това, което съм цитирала?

И друго: "средната скорост на движение на цялата материя по всяко от четири пространствени измерени" не би ли трябвало да е нула? Ако изобщо може да се говори за такава скорост...🙄

Ако си представиш едно голямо езеро, което има много бавно течение от мястото на вливане на водата в езерото към мястото на изливането и’, в това езеро може да има всевъзможни видове и размери риби, които се движат във всякакви направления и и с всякакви скорости в него, но езерото си има едно много бавно негово течение, което го формира като езеро (на други места теченията са по-бързи, но там вече не е езерото-евклидовото тримерно пространство, а гравитационните геометрии с кривини). Аналогията не е съвършената, но е най-доброто, което ми хрумва в момента. Една изключително бавна скорост спрямо всички останали скорости, която формира почти безкрайната или безкрайна протяжност на триизмерното евклидово пространство (не четиримерното пространство-време, което е отговорно за всички форми и за техните скорости “вътре” в това “контейнерно” евклидово пространство). Такава скорост не би трябвало да е нула, защото би трябвало да продължава да намалява и това да води до разширението на вселенското пространство.

Всичко това не е опровергаване на СТО и ОТО, а представянето им по различен начин (не пространствено-времеви, но пак верен, еквивалентен, трансформация на пространствено-времевия на Минковски в алтернативна форма). Само имай предвид, че този алтернативен подход се разработва от мен, поради липса на други желаещи, а аз не съм най-подготвения във физическата материя. Но, както виждаш, много по-подготвените не желаят да се занимават с подобни насоки и не ги и обвинявам - те са положили много усилия да навлязат дълбоко в утвърдените физически детайли, усвоили са ги успешно, разбират ги добре и не виждат смисъл да губят време с някакви по-различни, напълно неразработени концепции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, scaner said:

Няма такова понятие, "скорост по измерение", дори "движение по измерение" няма. На Станислав още са доста занаятчийски изградените понятия, бърка измерение с направление например :) Движението е по някаква траектория, моментно траекторията се характеризира с направление. Какъв е преходът от тук към "измеренията", е доста спорен въпрос...

Смятам, че при движение на произволен обект с дадена скорост спрямо условно неподвижен наблюдател, от гледна точка на наблюдателя се скъсява не просто направлението Х по посока на движението, а цялото измерение Х по посока на движението (цялата материя, която формира измерението Х/посока на движението, включително извън самия движещ се, наблюдаван обект). Обектът (космически кораб, топка, каквото и да било движещо се, което се наблюдава от условно неподвижен наблюдател) е съставен от огромен брой елементарни частици, които непрекъснато се движат в неговите рамки. Ако ставаше дума само за направлението посока на движение, а не за цялото измерение Х/посока на движение, щеше да има значителен брой съставящи обекта частици, които да не се движат точно в направлението на движение на самия обект, а голяма част от тях дори щяха да се движат в противоположната посока и така да компенсират движението му. При само направление Х, а не измерение Х, това щеше да значи, че нямаше да се скъсява лоренцово целия обект, а само онези негови частици, които се движат в същото направление, в което се движи и той. Голямо количество други негови частици щяха да се движат в други направления (настрани, нагоре, назад) и винаги щеше да има значителен брой частици, които не подлежат на лоренцово скъсяване и показват регистрируем образ на оригиналната дължина на обекта в покой.

Именно промяната в отстоянието (мащаба) на цялото измерение Х по посока на движението би трябвало да води до промяната в скоростта на движение на обекта (скоростта, с която се движат останалите части на Вселената около него, от неговата гледна точка в покой). И това не е ефекта Лоренц-Фицджералд (различните пътища, които минава отразената от различните части на обекта светлина, докато достигне до очите на наблюдателя или светлинните сензори, които се ползват за регистрацията на светлината), който дава малко по-различни ефекти и където има компенсация при постоянното отразяване на светлина от предния и задния край на обекта.

Подобно съкращаване на целите измерения по посока на движението би трябвало да съкращава и степента на свобода, която тези измерения представляват (но без да елиминира тази степен на свобода напълно), защото със сигурност ти не можеш да разполагаш със същия простор на движение спрямо стените на голяма стая, спрямо които се движиш с някаква скорост, в сравнение със случая, когато си неподвижен спрямо същите стени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Станислав Янков said:

Смятам, че при движение на произволен обект с дадена скорост спрямо условно неподвижен наблюдател, от гледна точка на наблюдателя се скъсява не просто направлението Х по посока на движението, а цялото измерение Х по посока на движението (цялата материя, която формира измерението Х/посока на движението, включително извън самия движещ се, наблюдаван обект).

Станиславе, какво разбираш под "измерение"? Тръгни от това, уточни понятията с които описваш света.

Какво значи "скъсява се измерението"? Измерението е параметър на пространство-времето, пространство-времето няма "движение" само по себе си, значи никакви измерения не могат да му се скъсяват. Скъсяват се пространствени отсечки, определени от пространствените координати (без времевата). Но това не са измерения, нали?

Когато описваш движението на някакъв обект, ти го описваш чрез своите пространствени и времева координати (на условно неподвижния наблюдател). Какво значи в този контекст "скъсяване на измерение", след като ти работиш изключително със своите пространствени параметри, които по определение са каквито са, без никакви "скъсявания"? Нищо, естествено, подвеждаща камара думи, която те кара да измисляш "смисъл" който изначално липсва в ситуацията. Това идва от неяснотата на понятийната база, с която се опитваш да се изразяваш.

После, спомни си, движението е относително. В системата на движещият се никое измерение не се "скъсява", никакви отсечки не се скъсяват. "Скъсяването" идва само когато съпоставяш един и същи пространствено-времеви интервал проектиран върху две различни отправни системи, върху два начина на "разрязване" на пространство-времето на пространство и време. В случая измеренията са общи характеристики за двете системи, защото и двете почиват на едно и също пространство-време. Координатните оси, които са индивидуални за всяка отправна система, не са измерения в случая. Движението по тях не е "движение по измерение".

Голяма каша забъркваш, и задълбаваш в нея без да се оглеждаш даже...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Станиславе, какво разбираш под "измерение"? Тръгни от това, уточни понятията с които описваш света.

Когато не ползваме теореми на Ньотер и формули за степени на свобода на многообразия (ония, дето Пенроуз ползва за опровергаването на суперструнната теория - давал съм негови текстове в тази връзка по-назад), под “измерение” разбирам минималния брой параметри, с които можем да опишем напълно разположението на частица в пространството и времето. Тоест - четири координати (три пространствени и една времева). С по-малко от тези четири параметъра не може да се опише изцяло разположението на частицата.

Избери хипотетична ситуация с Вселена, която съдържа само теб като наблюдател и поредица от напълно еднакви космически кораби, които се движат от твоя гледна точка в едно и също направление и с една и съща скорост, по една въображаема линия, която съвпада с направлението на движение и всеки следващ е на 100 метра от предходния. Линията на корабите и на отстоянията между тях се простира във Вселената открай-докрай по направлението на движението на корабите (ако нейното отстояние по това направление е безкрайно, тогава и броя на корабите, заедно с броя на сто-метровите отстояния помежду им, е безкраен). В тази Вселена не съществува нищо друго, освен редицата кораби и ти като наблюдател, което да попречи на тази картина гравитационно, електромагнитно или по какъвто и да било друг начин. Ако можеше да видиш (регистрираш) цялата дължина на линията, в цялото това направление на Вселената, открай-докрай - ти щеше да отчетеш лоренцово скъсяване по цялата линия/посока на движението Х, без изключение (ако по някаква неизвестна ни причина някъде във Вселената не е така - ние първо трябва да регистрираме това разминаване, преди да заявим категорично, че съществува такова). Това според мен означава “лоренцово скъсяване на цялото измерение по посоката на движение Х”.

Не можем да говорим за лоренцово скъсяване само на направлението/посока на движението Х, защото измерението Х включва множество направления, голяма част от които не са напълно ориентирани по посоката на движение, а имат частична ориентация и по координатите на останалите две пространствени измерения у (широчина по посока на движението) и z (височина по посока на движението). Посоката Север като отделно направление включва само линиите Север и не включва линиите Северо-Изток и Северо-Запад, докато посоката Север като измерение включва и компонентите в северна посока на линиите Северо-Изток и Северо-Запад. Лоренцовото скъсяване на движещ се обект обхваща не само отделното направление по посоката на движение Х, а цялото измерение по посоката на движение Х и при това - в цялата Вселена (подобно на поле).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Измерението е параметър на пространство-времето, пространство-времето няма "движение" само по себе си, значи никакви измерения не могат да му се скъсяват. Скъсяват се пространствени отсечки, определени от пространствените координати (без времевата). Но това не са измерения, нали?

Пространствената част от пространство-времето има отстояние от гледна точка на наблюдател, при това - доста солидно (безкрайно или клонящо към безкрайност). Заедно с това, при синхронно движение на два кораба с някакво пространствено отстояние помежду им, лоренцово се скъсяват от гледна точка на неподвижния наблюдател не само двата кораба, но и отстоянието помежду им, тоест - поне в този случай не говорим за "празно" пространство между двата кораба, а за някаква материя в участъка между тях, която се скъсява лоренцово заедно със самите кораби. Засега не виждам причина да не екстраполирам наличието на някаква материя в наглед "празното" пространство между корабите като наличие на подобна материя в пространството на цялата Вселена, което значи, че някакви движения може да има навсякъде във Вселената, след като навсякъде в нея няма съвършено-празно пространство, без абсолютно никаква материя под поне някаква форма (да речем - електромагнитна).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Станислав Янков said:

под “измерение” разбирам минималния брой параметри, с които можем да опишем напълно разположението на частица в пространството и времето. Тоест - четири координати (три пространствени и една времева). С по-малко от тези четири параметъра не може да се опише изцяло разположението на частицата.

Добре. Какво значи в този случай "скъсяване на параметър" (измерение)? "Скъсяване на координата"? Каква е дължината на координатата, че да има възможност за скъсяване? :)

Преди 11 минути, Станислав Янков said:

Избери хипотетична ситуация с Вселена, която съдържа само теб като наблюдател и поредица от напълно еднакви космически кораби, които се движат от твоя гледна точка в едно и също направление и с една и съща скорост, по една въображаема линия, която съвпада с направлението на движение и всеки следващ е на 100 метра от предходния. Линията на корабите и на отстоянията между тях се простира във Вселената открай-докрай по направлението на движението на корабите (ако нейното отстояние по това направление е безкрайно, тогава и броя на корабите, заедно с броя на сто-метровите отстояния помежду им, е безкраен). В тази Вселена не съществува нищо друго, освен редицата кораби и ти като наблюдател, което да попречи на тази картина гравитационно, електромагнитно или по какъвто и да било друг начин. Ако можеше да видиш (регистрираш) цялата дължина на линията, в цялото това направление на Вселената, открай-докрай - ти щеше да отчетеш лоренцово скъсяване по цялата линия/посока на движението Х, без изключение (ако по някаква неизвестна ни причина някъде във Вселената не е така - ние първо трябва да регистрираме това разминаване, преди да заявим категорично, че съществува такова). Това според мен означава “лоренцово скъсяване на цялото измерение по посоката на движение Х”.

Какво общо има подобна линия и "измерение"?

Освен това, линията е безкрайна, по отношение на нея "скъсяване" няма смисъл. Друго е това което се скъсява.

Преди 13 минути, Станислав Янков said:

Не можем да говорим за лоренцово скъсяване само на направлението/посока на движението Х, защото измерението Х включва множество направления, голяма част от които не са напълно ориентирани по посоката на движение, а имат частична ориентация и по координатите на останалите две пространствени измерения у (широчина по посока на движението) и z (височина по посока на движението). Посоката Север като отделно направление включва само линиите Север и не включва линиите Северо-Изток и Северо-Запад, докато посоката Север като измерение включва и компонентите в северна посока на линиите Северо-Изток и Северо-Запад. Лоренцовото скъсяване на движещ се обект обхваща не само отделното направление по посоката на движение Х, а цялото измерение по посоката на движение Х и при това - в цялата Вселена (подобно на поле).

"Направление" също не може да се скъсява, то също не притежава "дължина".

Виждаш ли, ползваш некоректни представи...


Освен това, погрешно си се насочил към "скъсяване". Ще повторя смисъла, при който възниква подобен термин.

Имаш някакъв пространствено-времеви интервал (ПВ-интервал), дистанция между две събития. За всички отправни системи този интервал е един и същи, но се проектира върху тях по различен начин - ако за една проекцията се заключава в някакъв пространствен интервал и някакъв времеви интервал, за друга същият ПВ-интервал ще доведе че пространствения интервал (примерно) е по-малък (от определеният в първата система), времевият е по-голям. И в този случай казваме - съответният пространствен интервал за втората система се скъсява спрямо първата. Но е вярно и обратното - съответният пространствен интервал за първата система е по-голям от определеният във втората. Тоест нямаме скъсяване, а съвсем наобратно.

Пита се - къде тук са измеренията? Измеренията са параметри на пространство-времето, и двете системи работят в пространство-времето, с едни и същи измерения (измеренията не са характеристика на отправните системи, а на пространство-времето, нали?). И възниква въпроса - какво си представяш ти под "измерение", което се скъсява в едната система, но не е измерение на пространство-времето в случая? И ако това което се скъсява не е измерение, защо продължаваш с такава заблуждаваща терминология?

Разбираш ли как се подвеждаш с терминологията?

Теб те подвежда старата уловка - в 3Д евклидово пространство можем да създадем само 3 взаимоперпендикулярни прави, значи измеренията са три. Коректната интерпретация е - имаме само 3 линейно независими параметъра, с които да опишем място (уникална точка). Тоест измеренията са три. Но те нямат геометричен образ, не са линии/прави/отсечки, не са направления, не притежават характеристики като дължина, която да се променя, не притежават протяжност, не притежават свойство "движение", те се ограничават само до бройката. Останалите приказки съпътстващи популяризирането на книжките за струнната теория, че могат "да се навиват" и подобни визуални шмекерии са призвани да създадат някаква макар далечна и бедна представа за непрофесионалистите, не гарантираща за никаква реална точност, а играеща само на чувствата и аналогиите, които в твоят случай са изиграли много вредна роля...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, scaner said:

Добре. Какво значи в този случай "скъсяване на параметър" (измерение)? "Скъсяване на координата"? Каква е дължината на координатата, че да има възможност за скъсяване? :)

Изглежда това е заместител на неяснотата, каква точно е материята в така наричаното "празно" пространство-време. Докато не се изясни точно, материя от какво естество се съдържа в "празното" пространство-време - аз ползвам като заместител "скъсяване на измерението". Целта е да е ясно, че става дума за лоренцово съкращаване не само едно-единствено направление и на обектите по него, а на абсолютно всичко в това направление, включително и на така нареченото "празно пространство". Точно като при електромагнитното поле, за което се казва, че е налично в цялата Вселена, макар да не можем да потвърдим това без проби в цялата Вселена чрез електрически заредени обекти (когато няма нищо електрически заредено, не можем да кажем категорично, че в съответния участък на Вселената присъства електромагнитно поле, както и във всеки друг участ на същата Вселена).

2.thumb.jpeg.c9ec3492f57fa735200ddb2e71888c5c.jpeg

На горното изображение криволинейна координатна система е "гледана" през стандартна, декартова координатна система-"екран". Можеш да "изправиш" криволинейната система, тя да стане точно същата права, декартова като другата, но тогава пък ще се деформира съответстващо до криволинейна другата, която досега беше права и декартова. След като най-спокойно можеш да правиш такива трансформации с цели координатни системи (при това - не само с двуизмерни), защо да не можеш да промениш мащаба (интервалите) на координата, която при покоя на нейния (нейната ИОС) обект е била със същите интервални отстояния като твоята, но при задвижването на нейния обект, нейните интервални отстояния са се скъсили спрямо твоите, в съответствие със скоростта (тоест - лоренцово)?!!! Това е просто измислена координатна система, с която можем да правим всичко, което ни носи удобство и не променя резултатите на физическите изчисления! Едва ли измисляните и прилагани от нас координатни системи са някакви стомано-бетонни (или пък други изключително твърди и здрави) конструкции, които не могат да мърдат и да се променят при никакви обстоятелства, даже и контролирани!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, scaner said:

Какво общо има подобна линия и "измерение"?

Освен това, линията е безкрайна, по отношение на нея "скъсяване" няма смисъл. Друго е това което се скъсява.

Да, скъсява се материята на Вселената, затова и описаната линия я следва и се скъсява и тя, за да продължи да описва вярно състоянието на материята, в съответствие с наблюденията. По абсолютно същия начин измерението е параметър, който (по някаква приета логика) описва материята и когато цялата материя, без никакви изключения, се съкращава по направлението на дадено измерение - не би следвало да има проблем и самото измерение-параметър да се съкращава, за да продължи да описва вярно състоянието на материята, нали? А пък ако между два кораба, които летят с еднаква скорост и в еднакво направление спрямо наблюдател няма нищо, никаква материя, под никаква форма, значи тогава трябваше да се скъсяват лоренцово единствено самите кораби, без пространственото отстояние (“празното” пространство) между тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Изглежда това е заместител на неяснотата, каква точно е материята в така наричаното "празно" пространство-време. Докато не се изясни точно, материя от какво естество се съдържа в "празното" пространство-време - аз ползвам като заместител "скъсяване на измерението".

Пространство-време без материя, и измерение са две нямащи нищо общо абстракции. Не може с едната да оправдаваш некоректност в другата.

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

На горното изображение криволинейна координатна система е "гледана" през стандартна, декартова координатна система-"екран". Можеш да "изправиш" криволинейната система, тя да стане точно същата права, декартова като другата, но тогава пък ще се деформира съответстващо до криволинейна другата, която досега беше права и декартова. След като най-спокойно можеш да правиш такива трансформации с цели координатни системи (при това - не само с двуизмерни), защо да не можеш да промениш мащаба (интервалите) на координата, която при покоя на нейния (нейната ИОС) обект е била със същите интервални отстояния като твоята, но при задвижването на нейния обект, нейните интервални отстояния са се скъсили спрямо твоите, в съответствие със скоростта (тоест - лоренцово)?!!! Това е просто измислена координатна система, с която можем да правим всичко, което ни носи удобство и не променя резултатите на физическите изчисления! Едва ли измисляните и прилагани от нас координатни системи са някакви стомано-бетонни (или пък други изключително твърди и здрави) конструкции, които не могат да мърдат и да се променят при никакви обстоятелства, даже и контролирани!

Тъй, но на това изображение "измерения" липсват.

Виж сега - измеренията имат смисъл на бройка, и с това им се изчерпва геометричното действие. Имаш 4 измерения - чудесно, това значи че метричният темзор, описващ детайлно геометрията, ще бъде 4х4. И тук вече си въвеждаш някакъв тип произволна координатна система (нищо общо с измерения!), чрез която да изразиш съответните компоненти на метричният тензор, с което да се доближиш до локалните свойства на геометрията. Тоест може да описваш геометрията с координатен механизъм, но координатите не са измерения. Чрез това координатно описание може да получиш особеностите на геометрията по дадени координати, локално големи кривини например, но изхвърли "измерения" от съпътстващата приказка - те бяха и си останаха 4, без друга индивидуалност.

Лоренцовото скъсяване е свързано с конкретни отсечки, и както казах по-горе, в другата система то може да е удължаване. Но това няма допирни точки с "измерения".

Виждам, че имаш проблем и с "координатна система". Не, тя няма собствени интервали и отстояния, тя е съвсем друга същност...

Опитай да си създадеш по-здрава понятийна база, на която да стъпиш, за да държиш нещата със смисъл. Защото ако понятието е несигурнио, то и смисъла на обясненото чрез него анихилира...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 26.05.2024 г. at 17:39, scaner said:

Пространство-време без материя, и измерение са две нямащи нищо общо абстракции. Не може с едната да оправдаваш некоректност в другата.

Тъй, но на това изображение "измерения" липсват.

Виж сега - измеренията имат смисъл на бройка, и с това им се изчерпва геометричното действие. Имаш 4 измерения - чудесно, това значи че метричният темзор, описващ детайлно геометрията, ще бъде 4х4. И тук вече си въвеждаш някакъв тип произволна координатна система (нищо общо с измерения!), чрез която да изразиш съответните компоненти на метричният тензор, с което да се доближиш до локалните свойства на геометрията. Тоест може да описваш геометрията с координатен механизъм, но координатите не са измерения. Чрез това координатно описание може да получиш особеностите на геометрията по дадени координати, локално големи кривини например, но изхвърли "измерения" от съпътстващата приказка - те бяха и си останаха 4, без друга индивидуалност.

Лоренцовото скъсяване е свързано с конкретни отсечки, и както казах по-горе, в другата система то може да е удължаване. Но това няма допирни точки с "измерения".

Виждам, че имаш проблем и с "координатна система". Не, тя няма собствени интервали и отстояния, тя е съвсем друга същност...

Опитай да си създадеш по-здрава понятийна база, на която да стъпиш, за да държиш нещата със смисъл. Защото ако понятието е несигурнио, то и смисъла на обясненото чрез него анихилира...

Аз застъпвам горната представа относно пространство-времето и гравитацията - така наречения "речен модел". На пръв поглед главна роля за разширението на Вселената играят галактиките, но това е само на пръв поглед. Да, концентрацията на маса в галактиките "изсмуква" останалите концентрации толкова ефективно, че дори между отделните галактики се получават области с толкова ниски концентрации, че се стига до отрицателното налягане (в момента съм позабравил тези детайли и може да не съм съвсем точен), до увеличението на отстоянието между галактиките и така и до разширението на Вселената. Тук се намесва наследството на Нютон, с неговото "празно" пространство (освен, че е било и абсолютно) - всичко продължава да се разглежда като точки и отсечки между тях в "празно" пространство и в случая ролята на точките играят галактиките, а процедурата е доста необичайна, свързана с гравитационно съсредоточаване на материя в точките-галактики до степен, между галактиките да се образуват значителни "празнини" (твърде ниски материални концентрации) и удължаване на отсечките между галактиките вследствие на това.

Не само имаме увеличаване на отстоянието (отсечките) между точки при достатъчно ниска материална концентрация и намаляване на отстоянието при гравитационен ефект между точките, но също така имаме лоренцово скъсяване на така нареченото "празно" пространство между съответстващо движещи се спрямо наблюдател кораби (прословутата отсечка между две точки-кораби) и обратното му удължаване при намаляването на скоростта на движение. Всички тези ефекти не са възможни, ако така нареченото "празно" пространство беше "нищо", нито можеше да има квантово-механични флуктуации на такова "нищо". Пространството, дори и когато го определяме като "празно", би трябвало да е НЕЩО, след като подлежи на подобни ефекти (удължаване и скъсяване на отсечките, квантово-механични флуктуации) и това НЕЩО би могло да бъде само някакъв вид материя. И тук големият въпрос е - какъв точно вид материя би могло да е това?

Според "речния модел" така, както е представен в клипа, материята е самото пространство, то "тече" като "река". Не е задължително това да бъде единственото налично тълкувание. Материята на пространството може да е и мисловна, въображаема форма, продукт на под-съзнанието на Вселената (нищожна част от такова необхватно мега-подсъзнание би било подсъзнанието на човечеството, а още по-нищожна част от човешкото подсъзнание би била самоосъзната част на човешкото същество, така че сложната и изключително динамична човешка мисловност не би оказвала някакво особено осезаемо въздействие на безбрежната "маса" на останалата примитивна вселенска подсъзнателност, която продуцира утвърдените и стабилни физически закономерности). Конкретно в разглеждания случай с "речния модел", "течащата" материя би могла да е и "поток" от гравитони, но тогава възниква въпроса, какво е при разширението на пространството, "анти"-гравитони ли?!

Щом като "празното" пространство не е НИЩО, щом е някакъв вид материя, пък бил той и недостатъчно изяснен до момента - значи може да се движи по някакъв начин. И това движение явно няма нищо общо с движението на точките, концентриращи масите - галактиките. Галактиките си имат някакви собствени движения една спрямо друга, движения със съвсем немалки скорости в повечето случаи и тези движения водят до лоренцови скъсявания на галактическите дължини по посока на движението. Индиректно галактическата гравитация е отговорна за "изчистването" на някои участъци от вселенското пространство от масивни концентрации, но не галактиките-точки са причината за удължаването на отсечките между тях, защото гравитацията им привлича и свива, сгъстява, не разширява и раздалечава. Разширението на Вселената в участъците с достатъчно ниска концентрацията на материята става без точки, между които да се случва това увеличение на отсечките. Галактиките са точки, чрез които наличието на този ефект се отчита, но вече беше показано, че тяхната гравитация не може да е причината за него, затова не могат да се ползват като преки точки на процеса. Има някаква друга причина за разширението на пространството в участъците от Вселената с минимални материални концентрации, различна от гравитационното привличане на галактиките и защо да не кажем, че споменатата твърде ниска материална концентрация води до много бавно и все повече забавящо се движение на пространствената материя, каквато и да е тя, от където идва и разширението на достатъчно "празните" пространствени участъци?

За измеренията може да отговоря отделно, първо да премисля по-внимателно нещата, защото в някои отношения твоите отговори донякъде подкрепят оня подход с единствения темп на движение 1с, като всичко друго е съответни геометрии при четири пространствени измерения. Трябва да мога да обяснявам пълноценно и логично няколко неща, сред които представянето на физическата реалност, с която боравим на макрониво, като проективна тримерна сянка на хипер-измерна (четири или повече измерения) реалност, която с намаляването на мащабите към квантовите равнища би могла да се модифицира от проективна сянка към пряка хиперизмерна реалност, което и да е причината за тази драстична неинтуитивност на квантовата механика (на моменти по-голяма дори от силно усложненото разбиране на СТО и на ОТО).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Щом като "празното" пространство не е НИЩО,

Как си представяте НИЩОТО?! Ей така както си ходите и изведнъж хоп,попадате в Нищото!!! Което е – какво? В Нищото няма материя? Как може да няма материя,тоест да е Нищо?! Няма и време? Как може да няма време? 🤪

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 39 минути, deaf said:

Как си представяте НИЩОТО?! Ей така както си ходите и изведнъж хоп,попадате в Нищото!!! Което е – какво? В Нищото няма материя? Как може да няма материя,тоест да е Нищо?! Няма и време? Как може да няма време? 🤪

Нищото е НИЩО! Нищото не е празно пространство, с нищо в него, защото макар и в празното пространство да няма нищо, все пак го има празното пространство и това не е напълно нищо. До тоталното нищо най-много се доближава нула-мерното измерение, идеалната точка без никакви размери и дори това не е тоталното, абсолютно НИЩО, защо все пак е поне точка, нали?

Времето произхожда от движението. Когато липсва движение, тогава ще липсва и време, защото ще липсва каквато и да било промяна. Ако имаме пространство, с всевъзможни неща в него, обаче всичко - замръзнало на стоп-кадър, - тогава време пак няма да има, въпреки че уж има всякакво съдържание в пространство и това пространство не е празно. Никой не може да ги види/регистрира всички тези неща, когато липсва всякакво движение, промяна и с това липсва и време.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Станислав Янков said:

Според "речния модел" така, както е представен в клипа, материята е самото пространство, то "тече" като "река".

Човече, не цитирай неща които не разбираш. Такива директни "аналогии" са твърде груби. Материята не може да е "пространство", има разлика от небето до земята. Материята взаимодейства, може да те "бутне", пространството не притежава такива свойства.

Сега е момента да тръгнеш на чисто в тази област.

Изясни си: какво е материя?

Изясни си: какво е пространство? Добре е и с времето да се изясниш. Но ревизирай си предразсъдъците, с които до сега работиш, задълбочи смисъла...

Защо има различни наименования, кое от какво произхожда, как са свързани и как се различават. И тогава може да разбереш "речния модел", а не първосигнално да повтаряш някакви мантри от него. Те физиците много често си използват в конкретни области своя терминология, жаргон, на който обаче знаят смисъла и се разбират, създавайки смислени асоциации. Ако не се познава смисъла, асоциацията води до вредни представи... И това са много подводни камъни, разхвърляни особено из популярната литература...

Като разбереш какво е "пространство", ще разбереш и какво е "празно пространство", какво е отношението му с материята, защо е само моделна абстракция и защо ОТО казва че такова няма, макар и да го разглежда в някои модели... Да, според ОТО локално може да има празно пространство, но глобално, без материя терминът "пространство" губи смисъла си. Квантовата механика вече показва, че и локално пространството не може да бъде празно, не може да елиминираш материята от произволен обем, за това и се въвежда терминът "физически вакуум"....

Какъв е смисъла на "лоренцово съкращение" на празното пространство? Има ли то протяжност (и как се определя тя?), че да се съкращава? Или съвсем друго се има пред вид, промяна на някакъв математически параметър, описващ геометрията? Ето, изясни си какво е геометрията и връзката и с пространства всякакви...?

Но важното е да си изчистиш понятията. И няма да ги намериш във трудовете по физика, те не идват от там, там вече се ползват наготово. Понякога се уточняват и модифицират там за удобство (определението на времето от Айнщайн), но пространство и време са философски понятия. И познаването им ще ти помогне да схванеш по-добре връзката с материята. Да, вероятно ще ти отнеме доста време, но пък после ще знаеш с какво се бориш...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, scaner said:

Сега е момента да тръгнеш на чисто в тази област.

Прав си! 

Добре, че прочетох какво си му написал, щото се бях забил да му обяснявам защо не ме разбира и си създава погрешна представа какво съм написал и къде си криви логиката... ..та ще си позволя само да добавя:

....

Станиславе, определено ти липсва подготовка по философия и за това се получава безкрайното прескачане от едно към друго, към трето, към четвърто и обратно - пак до началото. Като всичко се "завърта" около обсесивната мисъл-твърдение за "реалност на четвърто пространствено измерение". Типична последвателност на случване в психодинамиката, характерна за самоутвърждаващите се твърдения, формиращи компулсията. 

Всъщност не разбираш какво се съдържа в твърдението за "реалност на четвърто, пространствено измерение" ... и че страстно се въртиш около нещо повярвано...

Противопоставяш своя метафизична представа с водещото в официалната физика като си нагласяш последното. А естеството на представата ти касае полето на философията, а не физиката. Бъркаш адесирането!

Основната ти теза за "реалността на четвърто пространствено измерение" е свързана с парадигмата за "Блоковата вселена". Последната изисква паралелното съществуване на минали, настоящи и бъдещи събития, спрямо какъвто и да е наблюдател. И то философските спорове, касаещи физиката са ограничени до  просто "наблюдател" и не застъпват полето с включен "съзнателен наблюдател" (не за друго, а защото няма еднозначна дефиниция за "съзнание" и от там и за "съзнателен наблюдател"). Има и други философски спорове на основа съществуването на минало и бъдеще, на съзнание, но те не касаят физиката. 

В противостояние на парадигмата за "Блоковата вселена" е примерно "Растящата блокова вселена"(growing block universe). Но и двете философски парадигми касаят метафизични представи и твърдения, които не са фалсифицируеми. Няма смисъл от спорове в този раздел, че не съществуват бъдещи събития срещу твърдението, че всички събития разположени по времевата ос на пространство-времето са реално съществуващи - ще се отроли темата и гледам, че всички избягват да ги създават...

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, kipen2 said:

Прав си! 

Добре, че прочетох какво си му написал, щото се бях забил да му обяснявам защо не ме разбира и си създава погрешна представа какво съм написал и къде си криви логиката... ..та ще си позволя само да добавя:

....

Станиславе, определено ти липсва подготовка по философия и за това се получава безкрайното прескачане от едно към друго, към трето, към четвърто и обратно - пак до началото. Като всичко се "завърта" около обсесивната мисъл-твърдение за "реалност на четвърто пространствено измерение". Типична последвателност на случване в психодинамиката, характерна за самоутвърждаващите се твърдения, формиращи компулсията. 

Всъщност не разбираш какво се съдържа в твърдението за "реалност на четвърто, пространствено измерение" ... и че страстно се въртиш около нещо повярвано...

Противопоставяш своя метафизична представа с водещото в официалната физика като си нагласяш последното. А естеството на представата ти касае полето на философията, а не физиката. Бъркаш адесирането!

Основната ти теза за "реалността на четвърто пространствено измерение" е свързана с парадигмата за "Блоковата вселена". Последната изисква паралелното съществуване на минали, настоящи и бъдещи събития, спрямо какъвто и да е наблюдател. И то философските спорове, касаещи физиката са ограничени до  просто "наблюдател" и не застъпват полето с включен "съзнателен наблюдател" (не за друго, а защото няма еднозначна дефиниция за "съзнание" и от там и за "съзнателен наблюдател"). Има и други философски спорове на основа съществуването на минало и бъдеще, на съзнание, но те не касаят физиката. 

В противостояние на парадигмата за "Блоковата вселена" е примерно "Растящата блокова вселена"(growing block universe). Но и двете философски парадигми касаят метафизични представи и твърдения, които не са фалсифицируеми. Няма смисъл от спорове в този раздел, че не съществуват бъдещи събития срещу твърдението, че всички събития разположени по времевата ос на пространство-времето са реално съществуващи - ще се отроли темата и гледам, че всички избягват да ги създават...

Просто пробвам нещо различно, но не разполагам с капацитета да го разработя в завършен или в почти завършен вид веднага. Едни от нещата наистина са грешки и за някои не си давам сметка поради липсата на знания. Други от нещата може и да не са грешки, но не ги описвам с правилната, научна терминология и/или подход и те също не са приемани. За момента не се опитвам да определям, кое от споменаваните от теб философски направления застъпвам, понеже все още развивам подходите си (и знанията си, покрай това) и нямам яснота, какво точно ще излезе накрая. Съображенията ми до момента са следните:

1) Физическата материя е една-единствена - безплътното въображение, мисъл, мисъл-форма. Няма никаква друга материя. Абсолютно всичко, без никакви изключения, е продукт на нашето въображение и материята е абсолютно същото нещо и нищо друго. Обективната реалност може да е нещо съвсем различно, може и да е съвсем нищо, но ние самите не разполагаме с абсолютно нищо друго, освен с нашето собствено въображение и за нас това е единствената материя, с която боравим. Не виждам, как подобна логика може да се опровергае, защото всички "други видове физически материи", които дефинираме, всички онези, които приемаме и всички онези, които отхвърляме, неизбежно се изграждат от нашето въображение, по никакъв начин не може да се избяга от това (освен може би с настъпването на смъртта).

2) Със собствените ти очи ти не отчиташ по никакъв начин инфрачервената светлина, но само щом погледнеш през инфрачервена камера - инфрачервените изображения изведнъж се появяват и стават ясно и безусловно регистрируеми. Това е едно и също пространство, но нощем, в гъста тъма, то изглежда празно и няма взаимодействия и регистрации, а пък при употреба на инфрачервена камера точно същото доскоро "празно" пространство изведнъж оживява в безброй инфрачервени изображения (взаимодействия, регистрации). Все в едно и също пространство електромагнитни лъчения преминават почти безпрепятствено през някои материални прегради (стени, прозорци, атмосфера и други), все едно се движат през празно пространство (особено това важи за неутриното - всички елементарни частици, без изключение, разполагат с вълнова, честотна компонента), а пък други електромагнитни лъчения се сблъскват и отразяват (взаимодействия, регистрации) от същите пространствени области (стени, прозорци, атмосфера и други), в точно същите времеви моменти, в които първите вълни си преминават безпрепятствено. Не излиза ли така, че "празно пространство" няма, а има само взаимодействащи и невзаимодействащи вълнови честоти, фази/противофази и/или квантови сплитания, квлитания и други подобни на разни материи, които са и въпросното пространство на практика?! Единствено в едни случаи има фазови взаимодействия, а в други случаи - няма. Това - по отношение на коментара на Скенер за пространството, материята и наличието и липсата на взаимодействие/регистрация!

И не, не се отнасям с пренебрежение към детайлите, които описваш (нито пък се отнасям с такова към разясненията на Скенер, на Гравити, към забележките на Шпага и даже към част от коментарите на Младенов, като онзи с извадките на цитати от текстове на Айнщайн), точно обратното - периодично ги препрочитам отново и отново. На вас ви се струва, че не чета какво пишете, понеже не се отказвам просто така от различния си начин на разсъждение над всички тези детайли, който, между другото, съвсем целенасочено се стремя да поддържам (част от нещата, които ми обяснявате, съм ги разбрал, просто не съм ги приел като единствената и безалтернативна възможност за разсъждение).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, Станислав Янков said:

1) Физическата материя е една-единствена - безплътното въображение, мисъл, мисъл-форма. Няма никаква друга материя. Абсолютно всичко, без никакви изключения, е продукт на нашето въображение и материята е абсолютно същото нещо и нищо друго.

С това си твърдение ти се самоопределяш като метафизик, а не като съвременен учен/изследовател.

Днешната наука е основана на позитивизма, според който истинско и реално е това, което се наблюдава
и може да се измери. А твоята позиция е, че реалността е продукт на нашето въображение.

Както съм ти казвал и преди: физичните теории са безсмислени за един метафизик. Ако ти сам се
определяш като такъв, по-добре наблегни на паранаука; не си губи времето с физични теории.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...