Отиди на
Форум "Наука"

Защитата на Орлово гнездо, 12 август 1877 г.


Recommended Posts

  • Потребители

Картината

59808e47a3672_.jpg.a1b1d7427012306bed49b99d9c8d0413.jpg

Картината, позната у нас с краткото ѝ наименование „Защитата на Орлово гнездо”, е дело на руския художник Алексей Николаевич Попов. За него се знае твърде малко. През 1878 г. той завършва Павловското военно училище и е произведен в офицерско звание. От 1880 г. започва да посещава класовете на Императорската художествена академия в Петербург, където при усвояване на художественото майсторство постига впечатляващи успехи: от 1882 до 1886 г. ежегодно получава малки сребърни, голям сребърен и малък златен медал. През 1887 г. завършва академията с голям златен медал и със звание „класен художник първа степен”. Приема се, че е починал през 1917 г., тъй като след това няма сведения за него.

Оформил се като художник-баталист, на академичната изложба в Санкт Петербург през 1894 г. А. Попов представя мащабното си платно „Страдная пора на Шипке. Орловские и брянские в орлином гнезде. Эпизод 12-го августа.”

Епизодът е от Руско-турската война 1877-78 г. Конкретно става дума за събитие, произтекло на 12/24 август 1877 г. „Орловские и брянские” са войниците от пехотните 35-ти Брянски полк и 36-ти Орловски полк, които тогава са взели участие в отбраната на Шипченския проход.

„Стра́дная пора́” е израз, означаващ „време на напрегната, усилна работа през лятото”. Употребява се конкретно в смисъл на „разгар на жътвата” и „коситба на сено”. 

„Орловото гнездо” по време на събитията не е съществувало като топографско наименование. В докладите от дните на войната мястото е назовавано „скалите на връх Свети Никола” (руснаците са го наричали Свети Николай). Попов използва определението в преносен, образен смисъл, но благодарение на неговата картина, днес то е придобило гражданственост като „Орлово гнездо на връх Шипка” (връх Свети Никола е прекръстен през 1951 г. на връх Столетов, а през 1977 г. на връх Шипка).

В „Пътеводител Шипка-Бузлуджа” от 1976 г. е отбелязано, че на една от скалите на Орлово гнездо имало бронзов надпис, в който се казвало: „… на орлово гнездо прилича тоя скалист хребет, но не планинските орли, а героите на 36-ти пехотен Орловски полк му дадоха името. Сякаш и самите скали са настръхнали да спрат врага. Но спряха го орловци. С чутовен героизъм те посрещнаха многобройните атаки на безчислените турски пълчища. Те ги сразяваха с дружни залпове, обсипваха ги с тежки камъни, помитаха ги в страхотни ръкопашни боеве. Чак тук горе се промъкваха турците, но вече не се връщаха назад – орловци ги приковаваха с острите си щикове о скалите. Орлово гнездо стана символ на Шипченската епопея.”

59808e7ecac04_1357.jpg.5dc10c930e13c21633ff60d3a6987690.jpg

Представянето на картината на А. Попов на академичната изложба през 1894 г. е съпроводено с ласкави отзиви в тогавашната руска преса. В бр. 1357 от 28 януари 1895 г. списание „Всемирная иллюстрация” помества репродукция на картината, предадена според възможностите на тогавашната литографна печатарска техника. Под заглавие „Страдная пора на Шипке. Картина капитана А. Н. Попова” е поместена и кратка информация, в която се отбелязва:

„Петербургските любители на изкуството помнят картината на А. Н. Попов „Усилно време на Шипка”, присъстваща на академичната изложба през 1894 г. По време на изложбата картината привлече всеобщото внимание и се ползваше с голям успех. С право, тъй като капитан Попов разкри с нея необикновения си живописен талант и благодарение на тази картина получи известност като виден баталист.

Картината изобразява „усилното време” на Шипка - един от военните епизоди от двумесечния период от време (септември и октомври 1877 година), когато руските войски се бяха настанили на Шипка. Известно е, че генерал (сега фелдмаршал) Гурко, командващ нашия авангард по време на източната война, завзе височината Шипка, пред която се спряха руските войски. Когато руските войски обсадиха Плевен, Сюлейман паша възобнови своите нападения на руските позиции на Шипка. Вследствие на което възникнаха редица  кръвопролитни стълкновения, имащи важно, решаващо значение за изхода на източната война.

Един от тези епизоди на Шипка ни показва г. Попов. Това е нападението на руската позиция от отряда на Сюлейман паша. Турците с най-големи усилия се изкачват по стръмния скален скат, докато в същото време руснаците се нахвърлят на тях, защитавайки своите позиции. Картината е изпълнена с неподправено оживление и движение. Руснаците и турците са се смесили – едни стрелят, други хвърлят камъни върху своя противник, трети бързо се спускат от върха да защитят своите другари. Картината прави силно впечатление с хаотичната обстановка, създадена от движещите се с настървение нападатели и защитници.

Специално в живописно отношение г. Попов се е изявил като блестящ талант в композицията и колорита. Той е действал с широк размах на четката и този маниер напълно подхожда на баталната картина.”

Авторът на информацията е допуснал досадна грешка относно времето, когато е произтекло действието, изобразено на картината. С „двумесечния период от време (септември и октомври 1877 година)” явно се визира периода, наречен „стоене на Шипка”. Действително той започва през септември, след боя на 5/17, но продължава до 29 декември/10 януари, когато турските части се оттеглят от Шипченския проход. Художникът на картината обаче, сам е посочил, че „епизодът” е от 12 август.

Алексей Попов като офицер е служил в артилерията. Достигнал е чин подполковник. Познавал е тънкостите на воинската служба и е възпроизвел убедително картината на битката. Съществуват сведения, че при създаването на „Защитата на Орлово гнездо”, той се е консултирал с руски ветерани, участвали в сраженията на Шипка. Вероятно е ползвал и снимка от мястото на събитието, тъй като теренът и фонът в изображението създават впечатление за достоверност.

59808e9d18ebf_.jpg.df3f5571ba73afe7ec59fbd7827499f0.jpg

Оригиналната картина, имаща размери 146х204 см, се съхранява във Военно-историческия музей на артилерията, инженерните войски и свързочните войски в Санкт Петербург, Русия. Съвременното ѝ наименование е: „Защитата на Орлово гнездо от орловци и брянци на 12 август 1877 година”.

Историческото събитие

Както е известно, вечерта на 11/23 август 1877 г. защитниците на Шипченския проход получават подкрепление. „Пристигналият с гръм” командир на VIII армейски корпус и началник на Южния отряд ген. Фьодор Радецки поема отбраната на прохода.

Промяната в числеността на руския Шипченски отряд е била неизвестна на турците. Още в ранните часове на 12 август те възобновяват своите действия и руските позиции отново са подложени на артилерийски обстрел от височините около прохода, където били разположени турските оръдия. Таборите също се впускат в атака към руските батареи и техните защитници.

59808ebab9f92_.thumb.png.ffc41f27d932d347991f5e5afd1904b1.png

Руските позиции на връх Свети Никола (днес Шипка): 1. Голямата (Николаевска) батарея; 2. Малката батарея; 3. Стоманената (Турска) батарея; 4. Скалите Орлово гнездо.

На 12 август при Шипченския проход е имало големи боеве в тила на руските войски - северно от Свети Никола, при шосето за Габрово. Също и при така наречената Волинска височина (Кючюк Йешилтепе), намираща се западно от шосето, северозападно от върха.

Сраженията, водени на Предната позиция и имащи отношение към темата, могат да се опишат накратко така:

В ранни зори турските оръдия започват артилерийски обстрел на източния и югоизточния край на връх Свети Никола. Около 10 ч. са предприети две последователни атаки срещу Стоманената батарея, но са отбити. Около обяд е предприета нова атака, този път срещу Малката батарея и Орлово гнездо. Там пламва гореща битка, преминала в ръкопашна схватка. Изпратените подкрепления изтласкват вражеските части на изходните им позиции. Около 14 ч. започва нова турска атака срещу Стоманената батарея, но поради силния огън на защитниците, тя не може да се развие и е преустановена.

Сражението при Орлово гнездо, макар и бегло, е отразено от някои от военните кореспонденти. Всеволод Крестовски в „Двадцать месяцев в действующей армии 1877-1878” е отбелязъл: „На 12-ти август турците не атакуваха почти до обяд. В дванадесет и половина часа започнаха атака към скалите на Свети Никола, където е разположена нашата „Малка батарея”, но тази атака беше бързо отбита от четири роти на Брянския и Орловския полк и на 15-ти стрелкови батальон. В течение на цял час турците водеха непрекъснат огън, буквално обсипвайки нашата позиция с куршуми и снаряди”.

По-подробни сведения се съдържат в телеграмите и рапортите на съответните командири, които са отпечатани в том 36 на „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове”. От докладите, въпреки някои различия при изнасянето на фактите, може да се добие добра обща представа за случилото се при „скалите на връх Свети Никола” на 12 август 1877 г.

Рапортът на командира на VIII армейски корпус генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главнокомандващия действащата армия относно действията на корпуса от 1 до 14 август 1877 г., е публикуван под заглавието „Боят на Шипка (от 9 до 14 август)” в „Иллюстрированная хроника войны” бр. 46 (притурка към бр. 456 на сп. „Всемирная иллюстрация” от 24 септември 1877 г.).  В рапорта се отбелязва:

„На 12-ти август започнаха да пристигат полковете на 14-та пехотна дивизия. От сутринта неприятелят откри пушечен и артилерийски огън срещу връх св. Николай и двата наши фланга. В 12 часа той премина в настъпление срещу св. Николай, избирайки за атаката скалите до Малката батарея. Незабавно флигел-адютант полковник граф Толстой изпрати в траншеите покрай пътя 4-та рота на Брянския полк, а в скалите – 4-та рота на Орловския полк. Като подкрепление им служеха 1-ва стрелкова рота на Брянския полк и 4-та рота на 15-ти стрелкови батальон. Цял табор, под прикритието на други два, се хвърли към скалите и под прикритието на силния огън започна да се катери нагоре. Но беше посрещнат дружно с щикове. Болшинството от него бе унищожено, а на остатъците се наложи да отстъпи под нашия силен кръстосан огън.”

59808ee5e09a7_...jpg.15468320cad7c1755a911c51176af7c2.jpg

Ескиз на „Защитата на Орлово гнездо от орловци и брянци на 12 август 1877 година”, рисуван от А. Попов в началото на 1890-те години, бе показан на изложбата „140 години от войната за освобождението на България”, уредена от Държавния исторически музей на Русия в Москва.

Повече подробности относно атаката при Орлово гнездо се съдържат в доклада „Описание на боя и разположението на ротите на 36-ти пехотен Орловски полк на позициите на св. Николай – прохода Шипка - Балкана, 9-12 август 1877 г.” Той е написан от непосредствения участник в събитията – командира на 3-ти батальон на 36-ти пехотен Орловски полк, подполковник Хоменко.

От описанието разбираме, че на 9 и 10 август при Малката батарея и на Орлово гнездо („скалите”) е била разположена 3-та стрелкова рота, а на 11 август – 10 линейна рота. Задачата на войниците по скалите (в състав полурота) е била да прикриват десния фланг на батареята.

Първия ден към скалите имало няколко атаки от изток, но се оказали неуспешни. Имало и опити за атака от запад, но там турците били обстрелвани от войските, защитаващи Голямата батарея и също не постигнали някакъв успех. След това турските атаки се насочвали изключително към Стоманената батарея. Останалите позиции били обстрелвани главно от турската артилерия. Хоменко не отбелязва през тези дни руските войници да са хвърляли срещу турците камъни или дървета.

По повод на първите атаки на турците от двете страни на Орлово гнездо, проведени на 9 август, ръководителят на Предната позиция граф Толстой е записал в своя доклад: „След като се убеди, че от тези страни твърде трудно ще осъществи настъпление, неприятелят обърна гръб и се насочи към Стоманената батарея.”

На 12 август, след като поредната атака на Стоманената батарея пак се проваля (това се разбира от другите доклади), турците изглежда са преценили, че позицията при скалите до Малката батарея в него момент се защитава от сравнително малък брой войници и решават да проведат още един отчаян, но масиран опит да се изкачат по скалите и да излязат в гръб на батареите, разположени на Свети Никола. Защитниците обаче, своевременно получават подкрепление и турците са отблъснати.

Сводката на Хоменко за този ден гласи:

„12 август. При турската батарея са 4-та лин. и 1-ва стр. роти (останалите не ги знам); вдясно от турската батарея са 3-та стр. и 7-ма лин. роти; при Малката батарея и на скалите е 10-та лин. рота; при Николаевската батарея са 9-та, 11-та и 12-та роти и в резерв е 8-ма лин. рота.

След разсъмване започна пушечен и артилерийски огън. Около 11 часа сутринта турците се хвърлиха към скалите на десния фланг на Малката батарея и заеха отделни камъни, лежащи в подножието на тези скали. Броят на скритите под скалите бързо се увеличаваше. Тогава под прикритието на силен пушечен огън от ложементите (полевите прикрития – бел. К. Г.), под началството на двама офицери турците започнаха бързо да се изкачват на върха на скалите. Виждайки движението на неприятеля, аз веднага насочих към скалите 7-ма и 8-ма лин. роти и 1-ви взвод на 3-та стр. рота.

След пристигането на това подкрепление на скалите започна силна пушечна стрелба. Турците, прикривайки се със своя силен огън, започнаха да завземат и западната страна на скалите. Тогава, изисквайки от резерва като подкрепление 4-та лин. рота, аз сам се отправих към мястото на турската атака. По моя заповед ротите, намиращи се на скалите, се хвърлиха в атака на турците от фланга и западната страна.

В същото време взвод на 3-та стр. рота и току-що пристигналата 4-та лин. рота, ободрявани от ротния си командир кап. Домбровски, се хвърлиха долу под скалите и атакуваха неприятеля. 

В това време по разпореждане на началника на позицията пристигнаха като подкрепление още 1-ва стр. рота на Брянския полк и 4-та рота на 15-ти стр. батальон.  Малко от турците се върнаха в своите ложементи. Част от тях бяха убити с камъни – да се стреля надолу с пушката беше неудобно, а останалите бяха прободени с щиковете. Атаката бе отбита и повече не се възобнови. Канонадата утихна едва с настъпване на вечерта.”

В „Краткий исторический очерк двухсотлетней службы 36-го Пехотного Орловского полка” се отбелязва, че за действията си на 12 август 1877 г. капитан Домбровски е получил орден „Свети Георги” 4-та степен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може да се смята, че темата е продължение на

Поредното художествено-историческо съчинение със скрита идеологическа цел - този път да се опише защитата на Шипка без да се спомене изобщо, че основната част от защитниците на Шипка са български опълченци.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да не отиваме в разни крайности. Българските опълченци са в състава на руската армия, командвани са от руснаци и това е факт. Това там е класическа бойна дружба на два народа - звучи банално но е самата истина. В тези събития българинът се осъзнава като достоен воин, пак след стотици години  - а това е голям тласък в националното самосъзнание и много полезно нещо за в бъдеще. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...