Отиди на
Форум "Наука"
nik1

Забавни и куриозни случаи от киното/филмите

Recommended Posts

 

Да прецакаш сериала, за който ти плащат
 
 
 
 
В американски ефир бяха излъчени кадри от въображаем бежански лагер, по стените на който е надраскано: „Вътрешна сигурност“ е расистки“
 
На този кадър от втори епизод на пети сезон на „Вътрешна сигурност“ вляво се вижда арабският надпис „Вътрешна сигурност е расистки“.
На този кадър от втори епизод на пети сезон на „Вътрешна сигурност“ вляво се вижда арабският надпис „Вътрешна сигурност е расистки“.
 
 

Трима графити артисти, наети да придадат автентичен вид на бежански лагер в сцена от новия епизод на „Вътрешна сигурност“, се възползваха от случая да обвинят в расизъм американския тв сериал.

Във втория епизод от пети сезон, който беше излъчен в САЩ и Австралия в началото на седмицата, главната героиня Кари Матисън (в ролята Клеър Дейнс) минава покрай стена, надраскана с арабски надпис, който се превежда като „Вътрешна сигурност е расистки“. Други лозунги по зидовете във въображаем сирийски бежански лагер гласят: „Вътрешна сигурност е шега, която не ни разсмива“ и „#blacklivesmatter“ (черните животи са важни).

Графити артистите Хеба Амин, Карам Кап и Стоун сами се похвалиха в интернет какво са извършили. Тримата били наети през юни с посредничеството на техен приятел. С него пък се свързала продуцентска компания за набор на хора, които да придадат достоверност на сцените от бежански лагер на сирийско-ливанската граница. Кадрите били заснети в покрайнините на Берлин.

„Имайки предвид репутацията на сериала, беше трудно да ни убедят. Ние, както и много други хора, не сме съгласни с политическите послания в тази тв продукция. Решихме да участваме, за да се подиграем с посланията в сериала, като за целта използваме самия него“, обясниха бунтарите.

При първата среща с продуцентския екип на тримата артисти били показани снимки на надписи в подкрепа на Башар Асад – явно често срещани в сирийските бежански лагери. Вместо това Хеба Амин, Карам Кап и Стоун решили да покажат на зрителите принципното си несъгласие със сериала, като надраскали по стените в „бежанския лагер“ графитите „Вътрешна сигурност НЕ е сериал“, „Тази ситуация не заслужава доверие“, „Сериалът не представя гледните точки на артистите“ и др.

VS2.jpgСнимка на обвиняващите в расизъм графити, разпространена от
авторите им – артистите Хеба Амин, Карам Кап и Стоун.

Арабските надписи не били проверени от продуцентите.

„Съдържанието на графитите по стените… не предизвика у никого притеснения. В техните очи арабските надписи не са нищо повече от допълнителни визуални елементи в тази хорър-история за Близкия Изток – един билборд, принизяващ цял регион до нечовешки фигури в черни бурки, които този сезон са представени като бежанци. Смятаме, че този сериал налага опасни стереотипи, като изкривява действителността в името на политическата пропаганда. Очевидно е, че те не познават региона, който се опитват да представят. А ние сме хората, които страдат от последиците от тази плитка и погрешна пропаганда“, казва Хеба Амин пред „Гардиън“.

VS3-a.jpgНа графитите вляво пише „Свобода… вече и в 3D”.
Вдясно е надраскано „Вътрешна сигурност е пъпеш"
(жаргонен израз за нещо, което не трябва да бъде приемано на сериозно“.

През всичките си пет сезона сериалът „Вътрешна сигурност“ винаги е бил обект на критики – най-вече заради противоречивото изобразяването на мюсюлманския свят и намеците, че Ал Кайда и Хизбула поддържат тесни връзки. След края на четвърти сезон, в който Исламабад беше показан като ужасяващо място, говорител на пакистанското посолство в САЩ заяви:

„Злепоставянето на държава, която е била близък партньор и съюзник на САЩ…, е в ущърб не само на правителството на САЩ, но и на гражданите на САЩ.“

Компанията Showtime, която прави „Вътрешна сигурност“, все още не е отговорила на провокациите на графити артистите. Създателят и главен продуцент на сериала Алекс Ганса обаче коментира пред Deadline:

„Ще ми се да бяхме премахнали тези кадри, преди да стигнат до ефир. Въпреки това „Вътрешна сигурност“ винаги се е стремял да бъде провокативен, затова няма как да не се възхитим на този акт на артистичен саботаж.“

VS4-a.jpgВляво: „Вътрешна сигурност“ НЕ е сериал“.
Вдясно: „Тази ситуация не заслужава доверие“.

Президентът на Showtime Дейвид Невинс заяви преди началото на снимките на пети сезон, че „Вътрешна сигурност“ няма да се фокусира само върху ислямисти:

„В бъдеще няма непременно да показваме единствено отношенията между САЩ и мюсюлманския свят. Обмисляме няколко други възможности и може да променим леко сериала“. Относно работата на сценаристите Нейвинс допълни: „Те никога не са бягали от трудните теми. Искам отново да докоснат оголените нерви.“

  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Как се ражда киното

Киното се ражда с проектора, раздвижващ серия образи върху екран. Братята Латъм и един млад асистент на Едисън, Диксън, изобретяват проектор Паноптикум, който изважда филмите от кутията. Същата година (1895) братя Люмиер (Огюст и Луи) представят пред публика в Париж свои филми. Моментът е епохален. Ето как го описва един участник в него, Жорж Мелиес: “На този първи сеанс количеството на зрителите бе съвсем скромно – около 30 души, платили по 1 франк за вход, няколко журналисти и приятели на Люмиер. И ето, светлината в залата угасна. Операторът нагласи електрическата дъга. Няколко мига, и на екрана се появи площад Белкур в Лион. Аз се обърнах възмутен към съседа си: “И ни безпокоят само за това неподвижно изображение?!”. Тогава се обади бащата, Антоан Люмиер: “Ние се трудихме повече от 10 години, за да накараме един кон да тръгне към нас и вие сега ще видите това!”. При това зрелище ние всички застинахме с отворени уста. Бяхме зашеметени. После видяхме стена, падаща под ударите на чук в облаци прах, пристигащ влак, закуска на дете на фона на клатещи се от вятъра клони и трепкащи листа, излизане на работници от фабрика и накрая – знаменития Полят поливач. Прожекцията завърши с неистови аплодисменти. Публиката беше покорена, очарована от “движението на фотографии”, улавящи “истинския живот”. Но времето за възторзи свърши. Дойде времето за преговори. Аз направих предложение на мосю Люмиер да купя един от апаратите му за моя театър Робер-Худен. Той отказа. Без да се отчайвам, стигнах до сумата 10 000 франка, която ми се видя огромна. Мосю Тома, директор на музей Гревен, му предложи 20 000. Без резултат. Накрая мосю Льолеман, директор на Фоли Бержер, стигна до 50 000. Напразно. Мосю Люмиер остана непоколебим. Той добродушно ни каза: “Този апарат е голям секрет и аз не искам да го продавам. Искам да го използвам сам.” Ние си отидохме очаровани и разочаровани. Веднага разбрахме какъв колосален финансов успех ще има това откритие.”

Цитираният Жорж Мелиес – един професионален илюзионист, е силно заинтригуван от възможностите на кинематографа. Между 1896 и 1913 той режисира, снима, продуцира и участва в над 500 късометражни филма. През 1902 прави първият филм в историята на киното, получил световна дистрибуция (благодарение на пиратството) – Пътешествие до Луната по Жул Верн.

Никелодеоните

През 1902 в Лос Анджелис е открит първият киносалон Илектрик. Такива салони са наричат никелодеони, защото плащаш никел (5 цента), за да видиш шоуто. Към 1907 вече има около 3000 никелодеона из цяла Америка. Формират се филмови компании – Байограф и Витаграф. Киното е на път да стане бизнес. Никелодеоните са гладни чудовища с ненаситен апетит за 15 или 30-минутни филмчета. Ню Йорк тогава е център на американското филмово производство. Холивуд все още е само предградие на Лос Анджелис, в което растат портокалови горички. През 1903 фабриката на Едисън произвежда запазената марка на американската филмова история – първият истински игрален филм със заглавие Големият влаков обир. Няколко години по-късно, в нюйоркското студио Байограф, един млад актьор на име Грифит случайно замества простудилия се режисьор на късометражното филмче Авантюрите на Доли. Така започва кариерата на големия режисьор Д. У. Грифит. И ако младият актьор Грифит е имал единствената амбиция да стане “сериозен артист”, то отсега ще трябва да се откаже от нея, защото между 1908 и 1913 му предстои да режисира 450 игрални филма. Машината на киноиндустрията се задвижва: киното вече е бизнес!

Първата "звезда"

До 1910 кинокомпаниите се отнасят доста пренебрежително към актьорите: за зрителите те са просто “момичето от Байограф” или “малката Мери”, “момчето с тъжни очи”, “солидният банкер” и т.н.Една такава актириса е и Флорънс Лоурънс. Тя играе главни роли във филмите на Д. У. Грифит и дори, според договора, сама си избира костюмите. Но Карл Лемъл, собственик на конкурентната Индепендънт моушъл пикчърс й прави предложение, на което тя не може да откаже: той й обещава по-висока заплата и, най-важното, разкритие на истинското й име върху рекламните плакати. Лемъл е гений на рекламата: пуска лъжливо съобщение в пресата, че при катастрофа е загинало “известното на всички ви момиче от Байограф, което се казва Флорънс Лоурънс”. В следващият брой на вестниците Лемъл опровергава съобщението, като казва, че то е инсинуация на конкурентите от Байограф, но Флорънс вече работи при него. Следват пресконференции със самата Флорънс, на която възторжени фенове й разкъсват шапката, за да имат "спомен”от нея. Името й вече блести ярко. Не след дълго Лемъл я уволнява поради некадърност, но тя остава първата звезда в историята на киното. Скоро цяла Америка е залята с пощенски марки с ликовете на нови звезди, конкурентните компании не спят. Грифит открива цяла плеяда. На 19 март 1911 Байограф (последна от всички компании) публикува в едно списание фотографии на своите звезди с техните имена. “Момичето на Байограф” сега е Мери Пикфорд, “годеницата на Америка”, както я наричат по онова време, най-популярната звезда на САЩ тогава.

Как и кога Холивуд измества Ню Йорк като център за филмопроизводство

Причините са няколко: независимите продуценти бягат на запад, за да се отърват от лапите на Филмовата Патентна компания, един тръст (в него участват Витаграф и Байограф), основан да налага монопол върху патентите за снимане; предградието на Лос Анджелис е сравнително неразвито и богато на природни условия за евтино филмиране (слънце, пустиня, планини, урбанизирани околности); и най-вече, по-евтина работна ръка от тази в Ню Йорк.

През 1914 е основана компанията на Джеси Ласки Фючър Плей. Към нея се присъединява доведеният му брат Самюел Голдфит (по-късно, Голдуин), както и още едно голямо име на Холивуд – Сесил де Мил. Де Мил заснема първият им филм, Буреносни мъже, в един хамбар. През същата година е основана Парамаунт пикчърс, за да реализира филмите на Плеърс къмпани. Продукцията, дистрибуцията и прожекциите стават трите носещи кита на първите компании.

Мак Сенет и неговият Кийстоун

През 1909 Майкъл Сенет е само един млад канадски ирландец, син на ковач, който от няколко месеца работи като второстепенен актьор в Байограф при великия Грифит и подражава без особен успех на комика Макс Линдер: същите гетри, цвете върху ревера и тръстиково бастунче. Д. У. Грифит обаче го забелязва и харесва, заради безгрижния и същевременно неспокоен дух. В края на 1910 Мак Сенет вече е вторият по ранг след Грифит режисьор в Байограф -  кралят му отстъпва половината си кралство.

През 1911 Сенет напуска Грифит и Ню Йорк и заедно с предприемачът Кесъл основава нова филмова компания с многозначителното име Кийстоун (в превод “основен камък”). И наистина, в следващите години Кийстоун се превръща в основната фабрика за производство на смях. Сенет е нейният гениален двигател. Рецептата му е проста: банална история, добро знание за онова, което зрителят иска да види, абсолютна свобода и майсторство на монтажа (последното е усвоил от Грифит). Най-важното е, че при Сенет смехът винаги има приятен вкус. Актьорите имат карт бланш за всякакви хрумвания. Те подражават на италианската театрална комедия дел арте, прескачат се и се гонят, замерят се с предмети (най-често торти), разменят си удари с палки (слапстик). Филмите на Сенет са грандиозно акробатично шоу. Навремето той самият се е подвизавал като изпълнител на акробатични танци и треньор по бокс. В Кийстоун са привлечени актьори от мюзикълите – Ал Сейнт Джон, Хък Мен, Чарлс Мюри… Героите му са типични глупаци, похотливи, безсъвестни, лукави и по детски жестоки. В крайна сметка винаги печелят, а зрителите са доволни и с превъзходство се смеят. Сенет въвежда своя “картотека на смеха” няколко десетки “гамени”, които сам той подбира (между тях са все още неизвестните Бъстър Кийтън, Еди Клайн и Клод Брукмън) четат хумористичните списания и обелязват на какво се смеят хората. В киносалоните си Сенет монтира “смехографи”, регистриращи нивото на смях при различни сцени. От Грифит той е научил най-важното за киното: то е изкуство на движението. И абсолютизира това във филмите си. В тях преследването и гонитбите никога не секват. Ако гонитбата между двама души е смешна, то гонитбата между цели тълпи трябва да е още по-смешна. През 1913 Сенет формира “кийнстоунска полиция” и назначава за неин началник знаменитият по-късно Фети Арбъкъл. Хората от тази “полиция” непрекъснато се катерят по покриви, плуват през реки, хвърлят се под конски копита или гасят пожари. През 1915 той отива още по-далече и въвежда във филмите си скандално разголени балерини, изпълняващи  чудовищно смели и екстравагантни за времето си танци. Те се появяват в най-неочаквани моменти, без връзка със сюжета и внасят атмосфера на остра чувственост и ритмичност. Опиянен от собствената си свобода, Сенет издевателства над всички обществени институции и норми. Той внушава на зрителите една логика на абсурда: героите му ходят по отвесни стени, автомобилите се движат по телеграфните жици. Камерата му ни убеждава, че персонажите му са безсмъртни. Използва множество кинотрикове, като ускореното движение и двойната експонация, вмъкването на документални кадри и др. С появата на анимацията и Уолт Дисни удря камбаната за динамичните комедии на Макс Сенет. Анимираните Том и Джери имат по-големи възможности и от най-добрите акробати.

Чарли Чаплин и другите

В края на 1913 в Кийстоун се появява един дребничък и изразителен английски мим. Сенет обаче не оценява в него бъдещият крал на комедията и след участие в Проваленият роман на Тили (1914) Чарли Чаплин напуска студиото. Мак Сенет, подобно на цирков директор, залага на трупата, а не на актьора.

Това което повечето хора днес си спомнят от “тихите години” са комедиите и комиците: Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Фети Арбъкъл, Харолд Лойд, Бен Търпин, Лаурел и Харди. И докато комедиите на Мак Сенет са основани само върху лудо движение и акробатика, другите големи комици от “нямата комедия” са със силно индивидуално присъствие. Контръстът с образа на “малкия скитник” на Чарли е най-силен. Слапстиците са сведени до минимум, а мимиката и жестът, доведени до недостижима висота. “Каменното лице” на Бъстър Китън печели симпатиите на публиката най-вече с рафинирана ирония. Фети Арбъкъл е не по-малко знаменит за съвременниците си от Чарли Чаплин, докато не се проваля с трясък, заради един холивудски скандал. Харол Лойд ще се запомни вечно висящ върху покривите на небостъргачи, докато Бен Търпин се изразява по-нюансирано чрез мимиката на лицето. Дебелият и Тънкият, Лаурел и Харди, са емблема на “нямата комедия”, те са толкова ефективни като образи, че малко хора ги помнят в озвучените им филми. Нищо в киното не е така динамично като комедията. Много от звездите на “нямата” комедия са такива, защото са неми. Щом проговорят, всичко рухва. И все пак, онова което най-много се показва от началото на ХХ век днес по телевизията и върху видеокасети е именно американската комедия. И занапред светът ще се смее от сърце на тези легендарни безмълвни лунатици.

Най-великият ням филм за всички времена

"Раждането на една нация" е реализиран през 1915. Той е 12-ролков епос за Гражданската война и нейните последствия. Режисьор е Д. У. Грифит. Филмът получава от критиката статус на “пътеводител” за цялото развитие на киното и определения като “мечта за масите” (които са в сила и до днес). Освен това, има зашеметяващ касов успех. Ала срещу него се надига вълна на гняв и отричане, най-вече от чернокожите. От днешна гледна точка се вижда колко жесток расизъм е заложен в неговата идеология. Ку-Кукс-клан са представени като герои-защитници на цивилизацията, а северняците и “негрите” като негодници. Но като оставим това, Грифит въвежда принципно нови кинотехники – близък план, паралелен монтаж, масови и батални сцени – които вече демонстрират, че киното прави огромна крачка към нови хоризонти

Текстът е от Енциклопедия "Киното: Филми, актьори, режисьори”, 2002

http://www.bgbook.bg/%C5%ED%F6%E8%EA%EB%EE%EF%E5%E4%E8%FF-%22%CA%E8%ED%EE%F2%EE%22.-%D4%E8%EB%EC%E8,-%E0%EA%F2%FC%EE%F0%E8,-%F0%E5%E6%E8%F1%FC%EE%F0%E8-_10564.html

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Цукор, Адольф , Корда, АлександрЛугоши, БелаTarzanПетер Лорре.......И това са само артисти и един от основатерлите на най-голямото студио с унгарски и/или източно европейски произход. И къде са още режисйорите, камераманите и други. Ако поровиме още ще открием почти толкова от другите ни съседи....

Можем да кажем, че Холивуд е основан и възвишен от източна европа...Дстаналото е само вишня върху готовата торта....:bg:

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Марио Пузо започва да пише романа си „Кръстникът” на 45-годишна възраст, беден като църковна мишка и със семейство с 5 деца, които не може да издържа. Преди това е издал два романа, от които е получил общо 6500 долара, но е натрупал дългове от хазарт за 20 000. Пузо започва „Кръстникът” с единствената идея да изкара пари от този роман, той самият в интервюта казва, че не го оценява като литература високо. Предлага в началото идеята си на различни издатели, но среща твърди откази.

Отчаян, с 10 написани страници, той най-после получава шанс, когато един ден негов почитател-читател го запознава с издателите от Putman. Босът на издателството безцеремонно му заявява, че иска от Пузо „съвременен роман, в който да бъдат разработени темите, които интересуват най-много американците днес: семейството, капитализма, престъпността. Роман, който да се продава добре.” Подписват договор за аванс от 5000 долара и процент от бъдещите продажби.

През 1969 романът е завършен, Пузо осребрява аванса в пътнически чекове и заминава за Европа на пътешествие с жена си, на която години наред е обещавал такова пътешествие. Когато се връщат, от аванса не е останало нищо, а към дълговете си от преди, Пузо е добавил още 8000 долара, проиграни в казината в Монако и Монте Карло. Отчаян, той вече обмисля възможността да прекара остатъка от живота си в затвора, когато му се обаждат от издателството и му съобщават, че са му изпратили авансов чек от 100 000 долара, а до три месеца ще му издължат още 300 000 долара от продажбата на книгата му.

Пузо се обажда най-напред на сестра си /той има 7 братя и сестри, отгледани от самотната му майка, властна италианка, за която той пише, че когато слушал гласа на Марлон Брандо в ролята му на Дон Вито Корлеоне, винаги си представял, че чува гласа на майка си/. Реакцията на роднините му отначало е подигравателна, защото Пузо е бил винаги „черната овца” за тях, която те са издържали по милост, но най-сетне майка му, чула погрешно 40 000 вместо 400 000, защото не може да повярва, че нейният „поет” е способен да спечели по-голяма сума, му дава единствения съвет: „Не излизай на улицата с толкова пари, опасно е.”

2017-08-02_235041.jpg.ea2590ea5f717dddfaabfb224f8d27c3.jpg

Романът на Пузо стои 67 седмици като номер едно в топ класациите за бестселър на New York Times, като от него се продават 21 милиона копия, превеждат го на 17 езика и има огромен успех в Европа. Това провокира Френсис Форд Копола да предложи на Пузо да филмира романа му и двамата да направят съвместно като сценаристи вече десетилетия не слизащия от класациите като номер едно филм с три Оскара и седем номинации за Оскар, заснет с бюджет от 6 млн. долара и с приходи от над 245 млн. долара.

Копола дотолкова цени съавторството на Пузо, че предлага на студиото, което го продуцира, заглавието да е „Кръстникът на Марио Пузо”, но предложението му е отхвърлено.

За филма "Кръстникът" ще продължа в следващ пост.

  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 8/2/2017 at 9:49, Skubi said:

Цукор, Адольф , Корда, АлександрЛугоши, БелаTarzanПетер Лорре.......И това са само артисти и един от основатерлите на най-голямото студио с унгарски и/или източно европейски произход. И къде са още режисйорите, камераманите и други. Ако поровиме още ще открием почти толкова от другите ни съседи....

Можем да кажем, че Холивуд е основан и възвишен от източна европа...Дстаналото е само вишня върху готовата торта....:bg:

Скуби, в САЩ всеки втори през онези години е имигрант от Европа, така че тези имена, които цитираш, те наистина са големи и важни за американското кино, обаче не можеш да се каже, че са принос на Източна Европа, машината на Холивуд щеше да открие други подобни, ако не бяха тези. За мен много по-съществен е приносът на метода на Станиславски, наричан накратко Метода и адаптиран от Лий Страсбърг и неговата Бродуейска школа. Повечето велики американски актьори минават през тази школа - Брандо, Ал Пачино, Дъстин Хофман, Де Ниро, много от по-старото поколение; докато нашите актьори се отнасят с високомерна насмешка на аристократи към Станиславски, американският театър и кино го приемат и адаптират, цялата актьорска игра и досега е базирана върху него :)

 

Малко любопитни факти за филма "Кръстникът":

Paramaunt купуват правата за филмиране на “Кръстникът” още докато Марио Пузо е написал 100 страници от романа си за $12,500, с опция да вдигнат сумата до $50,000, в случай, че завършения текст бъде филмиран. Трябва да се отчете пазарната прозорливост на изпълнителния продуцент на Paramaunt, Робърт Евънс, който измъкнал правата за филмиране един ден преди такъв договор да подпише  с Пузо Бърт Ланкастър, който възнамерявал лично да изиграе главната рола на дон Вито Корлеоне.

image001.jpg.24cd7ba70c906ddaf80931ecdf7abc46.jpg

Бърт Ланкастър, който през 1969 година е на крачка да откупи правата за филмиране върху "Кръстникът" на Пузо

Копола не бил първият избор на Paramaunt за режисьор на филма, били обсъждани имената на Артър Пен, Питър Йейтс, Ото Преминджър, Ричард Брукс, Елиа Казан, Фред Зинеман и още половин дузина други известни режисьори. Всички те казали „не”. Най-сетне продуценът Евънс стигнал до заключението, че „филмите за мафията са празна работа, никой не иска да се занимава с това, и ако има такъв режисьор въобще, той трябва да е американец от италиански произход.” Така се стигнало до избора на Копола. Той също бил на път да откаже, като в частен разговор с продуцента споделил, че романът на Пузо му изглежда като „сензационен и популярен опус, твърде евтина изработка.” Но най-сетне приел, отчасти защото точно по онова време /1972/ неговата лична компания American Zoetrope била пред фалит и той спешно се нуждаел от голям хонорар, за да я спаси.

image002.jpg.58bd60e8950826235c2eb5db23746617.jpg

Копола в началото на 70-те

Щом се съгласил да режисира „Кръстникът”, Копола рязко сменил тона си в изказванията си за романа, той го определил като „достоен за древногръцка трагедия, съвременна драма за един Крал и неговите трима синове-наследници.” Двамата с Пузо се сработили много добре и изразявали подчертано взаимно уважение. Копола се преборил за 5-милионен бюджет и поискал от Paramaunt срок от 80 дни за да заснеме филма, студиото му отпуснало исканите пари, но съкратило срока на 53 дни.

Веднага след това изникнал въпросът кой ще играе главната роля на дон Вито Корлеоне? Paramaunt настоявал това да бъде Антъни Куин, но в техния лист по-надолу били и имената на Лорънс Оливие, Жан Габен, Джон Хюстън...Копола настоявал за Марлон Брандо, чието име по онова време било табу в студиата, заради скандалджийския нрав на Брандо и сприхавия му характер. Босът на Paramaunt Стан Джеф направо заявил: „Брандо никога няма да припари до до този филм.” и забранил всякакви дискусии по-натам по въпроса. Копола обаче продължава да настоява, че Брандо е най-добрият избор за ролята и в крайна сметка убеждава босовете на студиото в това.

image003.jpg.056c86ce9e9a9bf8395bc1433c74999c.jpg

Марлон Брандо е бил на 47 години, когато му предлагат да играе главната роля във филма

Останалите роли също са проблематични. Paramaunt искат Робърт Редфорд или Раян О’Нийл за най-малкия син на дон Корлеоне, но Редфорд сам отказва, след него и Уорън Бийти. Обсъждат се имената на Мартин Шийн, Дейвид Карадайн и Дийн Стокуел, пробват за тази роля даже Робърт Де Ниро; единствен Копола настоява за Ал Пачино, кото открива в него „дълбочина”, докато изпълнителния продуцент Фред Рос го наричал „малко хилаво човече”, но Копола надделява с аргумента, че Пачино ще се задоволи само с 35 000 долара за участието си в целия филм.

image004.jpg.632521bf93a2007e095076a9fd3f3c72.jpg

Джеймс Каан в ролята на импулсивния Сони Корлеоне

Джеймс Каан също е тестван в ролята на Майкъл Корлеоне, но накрая му намират по-подходящата за него роля на Сони. Джон Казале още отначало се оказва перфектен за ролята на Фредо. Копола възразява на искането да даде ролята на Кони Корлеоне на сестра си Талия Шиър с аргумента, че сестра му е твърде красива за тази роля, но накрая включва с роли дори родителите си и тримесечната си дъщеря София, като по този начин филмът става семеен.

 

image005.jpg.e4bfc472977cd04e4e0d0d71c3684d8b.jpg

Марлон Брандо в ролята на Вито Корлеоне и Ал Пачино в ролята на Майкъл Корлеоне

Снимането също върви трудно и много нервно, Копола постоянно се оплаква от ограниченията, които му налагат продуцентите и очаква те да го уволнят всеки момент, по-късно той разказва, че често му се е случвало да дочува такива разговори от гримьорните между актьорите: „Този филм е пълен боклук.” или /за него самия/ „този човек просто не знае какво  и как да го прави.” Междувременно продуцентите обсъждат смяната му с Елиа Казан, но Брандо категорично заявява, че няма да участва по-натам в снимането, ако Копола бъде уволнен.

Пачино в спомените си за снимането на „Кръстникът” също се оплаква, че непрекъснато е трябвало да се доказва и е постигнал това едва след кървавата сцена с убийството на Солоцо в ресторанта.

Брандо е безспорният лидер сред актьорите, участващи в заснемането на филма: „той от половин дума схващаше и най-откачената ми идея – спомня си за него Копола, - и я пресътворяваше по най-великолепния начин.”

image006.jpg.3323c6a17aaed114a34336cac0e464f1.jpg

Гримират Брандо, за да изглежда „като булдог”

Брандо иска да направи Дон Корлеоне да изглежда „като булдог”, затова подпъхва подплънки от памук, за да се издуват челюстите му, а по-късно, недоволен от ефекта, кара дентист да му изработи специални протези, които носи за ролята, за да постигне искания ефект.

Брандо често забравя репликите си и се налага да му ги пишат на специални карти, от които ги чете.

Ал Пачино бойкотира церемонията на Академията по връчването на Оскарите, ядосан от факта, че той се появява в повече екранно време във филма от супер-звездата на „Кръстника”, номиниран за най-добър актьор – Марлон Брандо.

image007.jpg.1bfdeefa493d36168d45fe4503894cf6.jpg

„Ще ти направя предложение, на което не можеш да откажеш”

Репликата „Ще ти направя предложение, на което не можеш да откажеш” е включена в списъка на 100-те най-забележителни филмови реплики за всички времена, направен от Американската филмова академия; тази реплика заема почетното второ място в списъка, първото е на „Честно казано, скъпа, не давам пукната пара за това” от „Отнесени от вихъра” /1939/

Гласът на дон Вито Корлеоне е базиран на реалния глас на Франк Костело, който Марлон Брандо наблюдава по телевизията, когато сенатска комисия разпитва публично прочутия гангстер през 1951 година.

image008.jpg.bb39ffa58c3c3f965f0e4ab22702ea15.jpg

Котката в ръцете на Брандо била негово хрумване извън сценария

Въпреки слуховете за консултанти-мафиози, такива не са ползвани нито за филма, нито за написването на книгата на Пузо. Марио Пузо казва, че никога не е имал каквито и да е контакти с мафията и с мафиози и че доколкото познава света на престъпността, това е от посещенията му в заведенията за хазарт. След написването на романа му, той получава много писма от мафиози, които му дават препоръки и изразяват възхищението си от детайлното познаване на техния свят. Пузо, за разлика от героите си Корлеоне, води потеклото си от Неапол, а не от Сицилия.

Единственият реален мафиоз, взел някакво участие в „Кръстникът” е актьорът Лени Монтана, който на младини е бил в тези среди. Монтана изпълнява ролята на Лука Брази. Когато Пузо, в ролята му на консултант, му прави забележка как по-заплашително да върти барабана на револвера в една от сцените, Монтана го изгледал втренчено и казал: „Ти майтапиш ли се с мен?”

Един от главните претенденти за ролята на дон Вито Корлеоне бил Орсън Уелс, личен приятел на Копола. Уелс дори свалил десетина килограма, за да влезе във форма, преди кастинга, но Копола не го допуснал до такъв, с аргувмента, че Брандо е най-добрият избор за тази роля, който той вече е направил.

image009.jpg.b0610f68dc2c19467e6548e5445a9a4e.jpg

Алекс Роко в ролята на Мо Грийн – начинът по който го застрелват във филма повтаря изцяло начина, по който бил убит Бъгси Сийгъл, създателя на Лас Вегас, с тази разлика, че Бъгси не носел очила и реално бил дясната ръка на Майер Лански

Според Марио Пузо, образът на „певеца на мафията” Джони Фонтан не е базиран на прототипа на Франк Синатра. Въпреки това, Синатра бил бесен на Пузо, и вендъж, когато и двамата били в един ресторант, се нахвърлил с вулгарни обиди срещу него. Точно заради този инцидент, появата на Джони Фонтан във филма била сведена до минимум.

Един от поканените преди Копола режисьори от Парамаунт бил Серджо Леоне, който отказал. Според него тази история представяла мафията в прекалено положителна светлина. По-късно Леоне признава, че съжалявал за отказа си. Той прави свой филм за мафията през 1984 – Имало едно време в Америка.

Според Стенли Кубрик „Кръстникът” е най-добрият филм за всички времена, събрал най-силният актьорски състав за всички времена.

От похарчените близо 6 млн. за заснемането на „Кръстника”, Копола отделя около 460 000 за пробни кастинги, в които заснема различни кандидати за ролите, преди да реши на кой актьор да даде ролята. Този негов внимателен и педантичен подбор му се отплаща скъпо с превъзходна актьорска игра.

Когато се снима филма, Брандо е на 47 години и според мнозина кинокритици, въпреки умелия грим, е твърде млад за тази роля.

Босът на италианската мафия в САЩ по онова време, Джо Колобмо, и неговата организация The Italian-American Civil Rights League започват организирана кампания да прекратят прожекциите на филма. Робърт Евънс, продуцентът на Парамаунт, пише в мемоарите си, че хората на Коломбо му се обаждали с лични заплахи към него и семейството му. Най-сетне от Парамаунт се съгласяват с исканията на Колобмо, думите „мафия” и Коза Ностра да бъдат изтрити от репликите в сценария на филма.

Продуцентът Евънс не харесва музиката на Нино Рота и дори след феноменалния успех на „Кръстникът” твърди, че тази музика е „нелепа”.

image010.jpg.d45585c2aa2581e3b5b12eeaae9df2a8.jpg

Копола на снимачната площадка

И за да са пълни трудностите за Копола, като венец на всичко идва стриктното изискване за дължината от страна на студиото: „Ти си заснел цяла сага, сега бъди добър да ми представиш филм”, казва на последната прожекция преди премиерата продуцента Евънс на Копола, който е принуден от оригиналните 180 минути да изреже почти една трета и да натика целия филм в исканите от Парамаунт 135 минути.

 

ползвал съм информация от тези линкове

http://www.telegraph.co.uk/culture/film/starsandstories/6189162/The-Godfather-Nobody-enjoyed-one-day-of-it.html

 

 

http://www.imdb.com/title/tt0068646/

 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 8/2/2017 at 3:42, nik1 said:

 

Да прецакаш сериала, за който ти плащат
 
 
 
 
В американски ефир бяха излъчени кадри от въображаем бежански лагер, по стените на който е надраскано: „Вътрешна сигурност“ е расистки“
 
На този кадър от втори епизод на пети сезон на „Вътрешна сигурност“ вляво се вижда арабският надпис „Вътрешна сигурност е расистки“.
На този кадър от втори епизод на пети сезон на „Вътрешна сигурност“ вляво се вижда арабският надпис „Вътрешна сигурност е расистки“.
 
 

Трима графити артисти, наети да придадат автентичен вид на бежански лагер в сцена от новия епизод на „Вътрешна сигурност“, се възползваха от случая да обвинят в расизъм американския тв сериал.

Във втория епизод от пети сезон, който беше излъчен в САЩ и Австралия в началото на седмицата, главната героиня Кари Матисън (в ролята Клеър Дейнс) минава покрай стена, надраскана с арабски надпис, който се превежда като „Вътрешна сигурност е расистки“. Други лозунги по зидовете във въображаем сирийски бежански лагер гласят: „Вътрешна сигурност е шега, която не ни разсмива“ и „#blacklivesmatter“ (черните животи са важни).

Графити артистите Хеба Амин, Карам Кап и Стоун сами се похвалиха в интернет какво са извършили. Тримата били наети през юни с посредничеството на техен приятел. С него пък се свързала продуцентска компания за набор на хора, които да придадат достоверност на сцените от бежански лагер на сирийско-ливанската граница. Кадрите били заснети в покрайнините на Берлин.

„Имайки предвид репутацията на сериала, беше трудно да ни убедят. Ние, както и много други хора, не сме съгласни с политическите послания в тази тв продукция. Решихме да участваме, за да се подиграем с посланията в сериала, като за целта използваме самия него“, обясниха бунтарите.

При първата среща с продуцентския екип на тримата артисти били показани снимки на надписи в подкрепа на Башар Асад – явно често срещани в сирийските бежански лагери. Вместо това Хеба Амин, Карам Кап и Стоун решили да покажат на зрителите принципното си несъгласие със сериала, като надраскали по стените в „бежанския лагер“ графитите „Вътрешна сигурност НЕ е сериал“, „Тази ситуация не заслужава доверие“, „Сериалът не представя гледните точки на артистите“ и др.

VS2.jpgСнимка на обвиняващите в расизъм графити, разпространена от
авторите им – артистите Хеба Амин, Карам Кап и Стоун.

Арабските надписи не били проверени от продуцентите.

„Съдържанието на графитите по стените… не предизвика у никого притеснения. В техните очи арабските надписи не са нищо повече от допълнителни визуални елементи в тази хорър-история за Близкия Изток – един билборд, принизяващ цял регион до нечовешки фигури в черни бурки, които този сезон са представени като бежанци. Смятаме, че този сериал налага опасни стереотипи, като изкривява действителността в името на политическата пропаганда. Очевидно е, че те не познават региона, който се опитват да представят. А ние сме хората, които страдат от последиците от тази плитка и погрешна пропаганда“, казва Хеба Амин пред „Гардиън“.

VS3-a.jpgНа графитите вляво пише „Свобода… вече и в 3D”.
Вдясно е надраскано „Вътрешна сигурност е пъпеш"
(жаргонен израз за нещо, което не трябва да бъде приемано на сериозно“.

През всичките си пет сезона сериалът „Вътрешна сигурност“ винаги е бил обект на критики – най-вече заради противоречивото изобразяването на мюсюлманския свят и намеците, че Ал Кайда и Хизбула поддържат тесни връзки. След края на четвърти сезон, в който Исламабад беше показан като ужасяващо място, говорител на пакистанското посолство в САЩ заяви:

„Злепоставянето на държава, която е била близък партньор и съюзник на САЩ…, е в ущърб не само на правителството на САЩ, но и на гражданите на САЩ.“

Компанията Showtime, която прави „Вътрешна сигурност“, все още не е отговорила на провокациите на графити артистите. Създателят и главен продуцент на сериала Алекс Ганса обаче коментира пред Deadline:

„Ще ми се да бяхме премахнали тези кадри, преди да стигнат до ефир. Въпреки това „Вътрешна сигурност“ винаги се е стремял да бъде провокативен, затова няма как да не се възхитим на този акт на артистичен саботаж.“

VS4-a.jpgВляво: „Вътрешна сигурност“ НЕ е сериал“.
Вдясно: „Тази ситуация не заслужава доверие“.

Президентът на Showtime Дейвид Невинс заяви преди началото на снимките на пети сезон, че „Вътрешна сигурност“ няма да се фокусира само върху ислямисти:

„В бъдеще няма непременно да показваме единствено отношенията между САЩ и мюсюлманския свят. Обмисляме няколко други възможности и може да променим леко сериала“. Относно работата на сценаристите Нейвинс допълни: „Те никога не са бягали от трудните теми. Искам отново да докоснат оголените нерви.“

Просто филмът е доста провокативен и ходи по "оголени нерви", без да е политически пристрастен. Няма общо с "Рамбо"-сценария, или класическата американска история за "добрите и лошите", (Най-положителния герой във целия пети сезон е сирийски бежанец- лекар, най-отрицателният е американска служителка на ЦРУ. Просто Арабеските и Пакита са били с малко по-оголени нерви).
Филмът не прави еднозначни връзки или паралели между Ал-Кайда и Хизбула, както се твърди от опонените му (главно от хора от арабско- шиитски произход)-  в петия сезон, командир от Хизбула казва че "те са отрепки и боклуци" ( "в лагера пристигат всякакви отрепки и боклуци - от "Ал-Нусра ,Ал-Кайда и ISIS"), което ясно отграничава в сюжета Хизбула от радикалните ислямисти.

Пети сезон се смята за най-добрия американски сериал от десетки години насам, и това не случайно .. Това е така, тъкмо защото се избягва от шаблона (американския или англосаксонския) за "добрите и лошите", (добрия е само добър и герой, а лошия е само лош и злодей, и добрият побеждава);  Всеки герой във филма е сложна личност съчетаваща и добро и зло, правеща както добрини, така и злини, а това дава огромно поле на изява на актьорите, и на развитие на сюжета и сценария! (Двете неща са свързани разбира се)

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Брус Лий е роден в Годината на Дракона – 1940, и в Часа на Дракона – 6.00 сутринта. Той умира на 32-годишна възраст.

image002.jpg.dec4afce52b42771eb1dec8b1f5baf95.jpg

 Брус Лий имал германско потекло – майката на неговата майка е наполовина германка.

Той бил толкова бърз, че обичайните 24 кадъра в секунда не можели да уловят движенията му, затова го снимали с 32 кадъра в секунда и забавяли филма, за да виждат зрителите движенията му. Този изумителен спортист и актьор е бил висок 170 см и тежал 61 кг.

Когато го попитали в радио-интервю дали се смята за китаец или американец, Брул Лий отговорил: „Аз съм преди всичко човек.” 

Кръщелното име на Брус Лий е „Малък Феникс”, семейството му никога не го наричали „Брус”, а предпочитали Сай Фон – Малък Феникс. Брус е записано като име от акушерката в родилния дом в Сан Франциско, където е роден актьорът, по-късно акушерката казала, че го записала с това име, за да няма неприятности с американското кръщелно свидетелство.

Преди да навърши 18 години, Брус Лий бил дете-звезда на хонгонгското кино с 20 филма с негово участие зад гърба си.

Брус Лий, преди да стане американски актьор, далече не е бил „добро момче” – докато учи в английския колеж La Salle в Хонг Конг, той бил изключен за хулиганско поведение. Като тийнейджър бил главатар на улична банда, наричана „Тигрите от Junction Street.” След участие в редица улични сбивания, хонгонгската полиция настояла баща му да го изпрати да живее в родния му Сан Франциско, което и станало.

image004.jpg.c0154ebaceaf7bf254458d5553666755.jpg

Лий бил отличен танцьор и на 18-годишна възраст спечелил първенството по танци през 1958 Cha Cha Championship в Хонг Конг. Същата година той станал и шампион по бокс на Хонг Конг в Boxing Championship.

Брус се записал студент във Вашингтон, където учел философия, фокусирайки се върху философските принципи в източните бойни изкуства. 

Той имал увредено зрение и носел контактни лещи, поради което бил определен като физически непригоден да служи в американската армия.

Тайното му хоби било да пише поезия.

Първият забележител филм на Лий "Golden Gate Girl" бил заснет в САЩ, но бил прожектиран там едва пет години, след като се въртял из киносалоните на Хонг Конг.

Докато учел в колежа, Брус се издържал като преподавал уроци по бойни изкуства. Неговият колега от университета и ученик, Джо Хиъмс, свидетелства, че Брус Лий можел да пробие с удар на пръст кутия на Кока-Кола, по времето, когато контейнерите за безалкохолни напитки били изработени от стомана, много по-дебела от съвременните алуминиеви кутии. Тренирал бързината и прецизността на движенията си, като подхвърлял във въздуха оризови зърна, които улавял с клечки за хранене.

image006.jpg.5b024ec8ad8fb3b7f22e49cd2d4e4a49.jpg

Бързината му била феноменална, специалитетът му бил удар от късо разстояние, който той изпълнявал със скорост пет стотни от секундата на разстояние 75 см, при това силата на удара била достатъчна да счупи 4 см дебела дъска.

През 1970 Брус получил много тежка травма на гръбначен нерв, лекарите му предписали да спре със заниманията си по бойни изкуства, но той се възстановил и заснел четири филма в периода 1971-73.

Брус бил голям фен на Мохамед Али и не пропускал да гледа всеки негов мач.

Джеки Чан започва кариерата си на актьор като каскадьор във филмите на Брус Лий "Fist of Fury" and "Enter the Dragon".

image008.jpg.0959146c557be8372527882266ae74dc.jpg

Ежедневната тренировка на Брус Лий включвала задължително 2000 удара с крака и 5000 удара с ръце. Той създал свое бойно изкуство, Jeet Kune Do, което в превод означава „път на посрещащ юмрук”; тази система е микс от кунг-фу, западен бокс и някои движения във фехтовката.

Когато попитали Чък Норис, ако наистина му се наложи да се бие срещу Брус Лий, кой според него ще победи, Норис отговорил: „Брус Лий, разбира се, той е непобедим.”

В личната библиотека на Брус Лий имало над 2000 книги.

Синът му Брандън Лий е застрелян при „мистериозни обстоятелства”, докато го снимали в кадри  за филма "The Crow".

Според самият Лий, дори създаденото от него бойно изкуство Jute Keen Do не било най-добрият начин да се води бой, той го приемал единствено като метод за самоусъвършенстване и самопознание. По този повод точните му думи са: „да усвоиш каквото става в практиката, да отхвърлиш онова, което не е пригодно и да се движиш по свой собствен път.”

image007.jpg.0177afe32015352ace88e181b947b65c.jpg

“Не спирай.”

„Ако твърде много мислиш за нещо, никога няма да го направиш.”

„По дяволите обстоятелствата; аз създавам възможностите.”

„Целта не винаги трябва да бъде постигната: често тя се поставя пред човек, за да има към какво да се стреми той.”

„Аз се боя не от човек, който тренира 10 000 различни удара, а от такъв, който тренира един удар 10 000 пъти.” 

„Умният ще научи повече от глупав въпрос, отколкото глупакът от умен отговор.”

„Всички заучени модели са непригодни в живота; там нещата се случват извън всякакви модели.”

“Всички видове познание се вливат в едно единствено – самопознанието.”

„Празнотата е извор на всичко: преди да разбереш колко пълна е моята чаша, ти трябва да изпразниш твоята. Приятелю, забрави цялата си персоналност и всичките си предварително фиксирани идеи и стани неутрален. Знаеш ли защо един съд е ценен – защото е празен.”

 

 

 

  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 8/6/2017 at 10:12, nik1 said:

Пети сезон се смята за най-добрия американски сериал от десетки години насам, и това не случайно .. Това е така, тъкмо защото се избягва от шаблона (американския или англосаксонския) за "добрите и лошите", (добрия е само добър и герой, а лошия е само лош и злодей, и добрият побеждава);  Всеки герой във филма е сложна личност съчетаваща и добро и зло, правеща както добрини, така и злини, а това дава огромно поле на изява на актьорите, и на развитие на сюжета и сценария! (Двете неща са свързани разбира се)

По принцип не съм фен на сериалите, точно заради шаблона, почти невероятно е да го избегнеш в поредица от десетки епизоди. Гледам няколко, но ги възприемам като пуканки, мога докато гледам да чета нещо друго или да си мисля и за нещо друго, без да ми пречи да следя сериала. "Черният списък" беше последния, който изгледах почти изцяло, и то заради главния герой, Редингтън, изпълняван от Джеймс Спейдър, много добра игра, според мен. Но дори и при него, след първите десетина серии, нещата зациклиха в шаблон. По същата причина гледам почти всичко от "Елементарно Уотсън!", заради Джони Лий Милър, много добър актьор, според мен.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз не съм фен предимно на ФБР сериалите,(нещо ме депресира еднообразието при ловенето на престъпници), .. Прочетох малко за "Черния Списък", звучи ми интересно като сценарии, а акторите изглеждат добре, но не отлично ("добре, но не отлично" - Меган Буун не е спечелила награда за 70 -те си участия, има  една  номинация само, Джеймс Спейдър е с две номинации за 80 -те си участия , но не е спечелил награда)

Джони Лий Милър ,според мен, е много добър в "Елементарно, Уотсън", Сюжетът и ролята му пасват, изиграва си ролята перфектно.. Екранната му партньорка му също е избрана перфектно за сценария в лицето на  Луси Лиу, и изиграва ролята си блестящо. Търпи му характерът и странностите, толерантна е,  без да се отблъсква от него..(не съм наясно с техниките и методите на сценаристите, по-скоро "подозирам" че имаме нещо като "реверсивни сценарии", "реверсивно инженерство" - сценаристите във всеки епизод или сезон "нагаждат" сценария според актьорите и играта им, а в случая определено нещата са блестящи)

Що се касае до "Вътрешна сигурност" (оригиналното име е Homeland), хмм, филмът е крейзи и много провокативен, не е за всеки вкус и зрител (определено), но 97-те номинации и 35 награди говорят за него много..

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_awards_and_nominations_received_by_Homeland

 

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 минути, nik1 said:

Аз не съм фен предимно на ФБР сериалите,(нещо ме депресира еднообразието при ловенето на престъпници), .. Прочетох малко за "Черния Списък", звучи ми интересно като сценарии, а акторите изглеждат добре, но не отлично ("добре, но не отлично" - Меган Буун не е спечелила награда за 70 -те си участия, има  една  номинация само, Джеймс Спейдър е с две номинации за 80 -те си участия , но не е спечелил награда)

Джони Лий Милър ,според мен, е много добър в "Елементарно, Уотсън", Сюжетът и ролята му пасват, изиграва си ролята перфектно.. Екранната му партньорка му също е избрана перфектно за сценария в лицето на  Луси Лиу, и изиграва ролята си блестящо. Търпи му характерът и странностите, толерантна е,  без да се отблъсква от него..(не съм наясно с техниките и методите на сценаристите, по-скоро "подозирам" че имаме нещо като "реверсивни сценарии", "реверсивно инженерство" - сценаристите във всеки епизод или сезон "нагаждат" сценария според актьорите и играта им, а в случая определено нещата са блестящи)

 

Точно еднообразие, шаблон зациклен около твърдо изградени характери, според актьора - това го има особено отчетливо в Морски детективи Лос Анжелис - Лерой Гибс и другите са като камертони, нагласени на определена тоналност от режисьора, дотолкова, че винаги можеш да предвидиш как ще реагират - принципът е на пристрастяването към нещо познато. И понеже са добре подбрани актьорите и интелигентно написан сценария, създава си почитатели, за мой срам и аз съм сред тях, въпреки, че отдавна ми е писнало да го гледам, но нещата са по навик - като дъвка или цигара. Този тип сериали са много касови, даже му направиха дубликат на Морски детективи от Лос Анжелис - Морски детективи от Ню Ореланс, но е пълен провал, защото имаме отражение на отражение, размит образ, това е според мен, разбира се, може да си има фенове и този сериал.

В "Черния списък" Спейдър играе себе си, доколкото съм чел интервюта с него, той е такъв и в живота, затова му се получава великолепно ролята. Другите около него са гарнитура. Той е звездата в "Секс, лъжи и видео", ама това е през далечните 80-те, там играе съвсем различен персонаж, пък и външността му е неузнаваема. Иначе сериалът е поредица от напълно фрагментирани епизоди, всеки със своя завършена история, само героите си преминават непроменени в следащия, почти няма развитие при тях и се разтяга една дъълга дъвка от сюжетни приумици и лабиринти, това е примамката за зрителите - какво ще стане в следващия.

Сега се сетих за един почти класически епизод, предстои продължение през 2018 - "Западен свят", там звездата е неподражаемия сър Антъни Хопкинс, но не само той играе блестящо, партниращите му роли са на неговото ниво, или поне близо, той ги тегли нагоре. Препоръчвам ти го, ако не си го гледал, има го по торентите, сюжетът е за изкуствения интелект и бъдещето, има преди това реализиран игрален филм със същото име, не съм го гледал, но хора, които са, ми казаха, че е далече по-посредствен от сериала.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 минута, Б. Киров said:

Сега се сетих за един почти класически епизод, предстои продължение през 2018 - "Западен свят", там звездата е неподражаемия сър Антъни Хопкинс, но не само той играе блестящо, партниращите му роли са на неговото ниво, или поне близо, той ги тегли нагоре. Препоръчвам ти го, ако не си го гледал, има го по торентите, сюжетът е за изкуствения интелект и бъдещето, има преди това реализиран игрален филм със същото име, не съм го гледал, но хора, които са, ми казаха, че е далече по-посредствен от сериала.

О, "Западен свят" съм го гледал :), Страхотна игра от актьорите, "надминават себе си" както се казва (мнозинстото не са най-титулованите актьори),

 

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Just now, nik1 said:

О, "Западен свят" съм го гледал :), Страхотна игра от актьорите, "надминават себе си" както се казва (мнозинстото не са най-титулованите актьори),

 

 

Да, освен това режисьорът е вдигнал много нивото, по мое мнение, поставил е някои въпроси така, че да търсиш сам отговорите, а и Антъни Хопкинс играе ролята в дълбочина, защото съм го гледал във филми, където е откровено слаб, правени вероятно за пари или поддържане на форма, нямам идея - в този филм, по мое мнение, е почти толкова блестящ, колкото в "Мълчанието на агнетата".

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Things you don't know about Cote de Pablo


image.png.54f1d72799a831d281fce7c046022538.png

If you're a fan of NCIS, you're probably familiar with the character Ziva David, a Mossad liaison officer from Israel who spoke more than five languages. But what about the actress who played this beloved character? Let's just say, Cote de Pablo has her own impressive resume. She has previously described herself as an old-soul, Latina hippie who loves hanging out with her mom. With a description like that, who wouldn't want to get to know the woman behind this character?

 

Her real name isn't Cote

 

image.png.b45cbdec609377ddc3a8bb39a93b35cd.png

Cote de Pablo's real name is actually Maria Jose de Pablo Fernandez. According to Latinos Post, when de Pablo and her family moved from Chile to Miami, Florida, many of the kids at her school couldn't pronounce her name. She changed it to "Cote," which de Pablo said is a common nickname in Chile.

 

She was a star runner as a child

image.png.64056f504bdefb046ef232cc2ae7088d.png

 

When de Pablo moved to America from Chile at 10 years old, she did not know much English. Learning a whole new language at a young age would be very hard to experience, but de Pablo had one teacher who helped her find her path. She described this on The Late Show with David Letterman (via YouTube), saying, "And so I remember in 5th grade, I had a teacher… who was wonderful and he was an older man. And the only thing I knew really was 'run.' I knew what that meant. And so he put me into the track and field, and so he got me starting to run and all that stuff, and before I knew it, I was a little track and field star. And I remember, he would say in the middle of a competition, he would scream and get very red and scream, 'Cote, run!' And that's all I knew."

 

She didn't always want to be an actress

Now it's hard to picture de Pablo in any other field aside from acting, but she had her heart set on a different life when she was younger. As she shared with TV Guide, "I, believe it or not, wanted to be a secretary, much like Maggie Gyllenhaal in The Secretary. I had clips all over and markers, and you know, the old-fashioned typewriters… I like to follow direction… and, by the way, I became an actor, so I'm kind of doing it anyway."

 

Performing arts became her home
 

And it wasn't just the name that de Pablo had to overcome as she adjusted to a new country. She told Prevention that she didn't start learning English until she moved to Miami. The persistent de Pablo worked hard to learn English, and eventually found her place when she went to a performing arts high school. She described that experience saying, "I had always been interested in the arts, but performing became even more important because it was a way to communicate with people in my new country…My friend had the perfect saying for it: 'You found your tribe.' We're not Chilean or Argentinean or Brazilian or Russian. We're actors."

 

She gave up Broadway
 

Not only did de Pablo go to a performing arts high school, but studied musical theater at Carnegie Mellon University. After graduating, she continued on the theater path, appearing on the New York City Public Theater stage for a Shakespeare production. De Pablo was working in San Francisco when the opportunity to audition for NCIS came up. In an interview for Front Row Features, she said, "I was about to do Broadway (The Mambo Kings) right before I got NCIS…so I went from my chance of doing a Broadway show into doing the series." Her risk obviously paid off, but de Pablo wants to get back on the stage eventually. Describing her chance on Broadway, she said, "It's something still pending that I want to do."

 

She did more than act on NCIS
 

Her musical talents did not go to waste. Originally, de Pablo didn't want her character to sing in the show, even though the NCIS team had toyed with the idea. She told People that after two years, she caved. "Then Shane [Brennan, executive producer] clearly put it in a way I couldn't resist." In the Season 6 premiere of NCIS, she sang "Temptation." The song also appeared on the NCIS: The Official TV Soundtrack, which was released in 2009.

 

She's a quick study
 

Playing fan-favorite Ziva David on NCIS required some intense research. Speaking to TV.com, de Pablo shared that she speaks fluently in English and Spanish but her character has a long resume, including German, Russian and Arabic. "[Ziva]'s like a little prodigy when it comes to languages and that's what makes the character fun to play." So how did de Pablo do it? Hint: It's not easy.

When de Pablo auditioned for the role, the character was described as European. But plans changed. De Pablo told CBS This Morning, "Within 48 hours of actually getting the part, they changed the part to an Israeli woman. And then within 48 hours of that I had to shoot. And then they gave me a huge monologue that I had to learn in Hebrew." Language coaches came in to assist on a tight time schedule. She told TV.com, "But, it doesn't seem to ever be perfect enough, especially when you try to be as perfect as possible, and you have twenty-four hours to learn a language phonetically."

 

She does her own stunts
 

Acting, learning new languages…and stunt work? It's a busy job for de Pablo, who did her own stunts on the set of NCIS when she was able. One time, de Pablo described to Prevention, she had to do a simple stunt but wasn't able to rehearse it before filming. "When the stunt started, I was trying to scream my line, because of course as an actor, you're like, 'Remember your lines — you only have one pass at this, 'cause they can't recreate the entire explosion!' But it was like being in the middle of a war zone." She ended up with a neck injury that did eventually heal, but the incident convinced her to get back into yoga. Now four to five days a week, de Pablo does open-flow Vinyasa at home.

 

Fans petitioned to keep her in the show
 

When de Pablo decided it was time to step away from her role on NCIS, she did not know how fans would react. She had been a cast member for eight years and in more than 180 episodes. The response from fans was, as de Pablo called it, "humbling." Within days of the news breaking that de Pablo would not be returning to the show, fans began a petition to tell CBS to bring back de Pablo. According to International Business Times, fans spoke up on social media and said they would not watch the show again until de Pablo returned.

During an interview with TVLine.com after the big reaction from fans, de Pablo said, "When you make decisions like this, you never expect for people to fully understand. So it was really delicious to feel that kind of love and I'm always grateful for that."

 

Her mom is her BFF
 

After her parents separated, de Pablo's mom moved back to Chile, but distance doesn't keep them apart. Speaking with Prevention, de Pablo shared that her mom will come to visit for two to three weeks at a time. Then, de Pablo will also make the time and go to South America as well. What's their favorite thing to do together? Cooking. "My mom has a rare talent for being able to open up the refrigerator, and with the peas, the leftover eggs, the cream, the spinach, the cheese, and a little rice, she can just whip up incredible risotto." That's true mother-daughter bonding right there.

 

She follows her own path

This star has never been afraid to go on her own path — in both her career and personal life. In an interview with Latina, de Pablo spoke to her thoughts on starting a family and where she felt she was at in her life, saying, "The last time I was home visiting Chile, I was grilled about having kids and about whether I would baptize a child when I have one. Our lives are just very different. I'm not sure if they agree, but I'm not giving up my opinion." De Pablo has set a good example by being who she wants to be and following her own path, even if it's not what's expected of her.

 

Her favorite kind of show

When it comes to television that de Pablo watches when she's not in front of the camera, she has some popular picks. She shared with TV Guide (via YouTube), "I am an avid fan of Game of Thrones." She also describing her ideal show, saying, "Any kind of show where you get to see women wear long beautiful hair, corsets and lovely wardrobe, I'll be there watching. Especially if they have sexy scenes with lovely men that have beards." Sounds like a perfect show.

 

She is happy to stay away from social media

A star who doesn't have a desire to draw attention to herself, de Pablo has never been one to showcase her life via her social media accounts. As she described to Latina, "I'm not on Facebook. I'm not on Twitter. I know a lot of celebrities who go around complaining how little privacy they have. And then my question to that is always, well, how much of yourself are you putting out there? If you are everywhere, then you've sacrificed the very thing that you are complaining about, which is your own privacy."

 

How she picks her next role
 

Even though her time with NCIS is done, de Pablo took away important lessons learned from those eight years. She told RogerEbert.com that the show was "an incredible school." Shortly after her run on the show ended, she accepted a role in the film, The 33, also starring Rodrigo Santoro and Antonio Banderas. The film followed the real-life event of a gold and copper mine collapse, trapping 33 miners underground. Being Chilean, de Pablo said "it really hit close to home."

She continues to act and stressed that she doesn't try to think of the outcome of success for a project when she begins. "There are a lot of factors that may not translate to money and they may not translate to success, but they may translate to a creative freedom which may lead to incredible happiness." Looking at de Pablo's track record, it's safe to say she will keep seeing success with her choices.

 

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, nik1 said:

Things you don't know about Cote de Pablo

+ Благодаря, не ги знаех тези неща, а съм редовен зрител на сериала, почти всичко съм изгледал от него. Знаех за нея само, че е латиноамериканка, но не и за кариерата и като актриса, почти нищо. Много е добра в ролята си, както и другите главни персонажи, разбира се. Постът ти ме провокира да прочета някои неща за Марк Хармън, който играе ролята на специален агент Лирой Джетро Гибс, оказа се, че е имало защо.

Винаги ми е правело впечатление, че повечето американски актьори, преди да станат филмови звезди, имат пъстра и богата професионална и житейска биография зад гърба си. И това не се отнася само за актьорите, така е и при писателите, класически пример е Джек Лондон, който е бил в дузина професии през живота си – ако човек иска да научи повече за живота му лично от него, трябва да прочете „Мартин Идън”, една от любимите ми книги, която съм препрочитал 3-4 пъти.

Оказва се, че същото важи и за Марк Хармън, изпълнителят на главната роля в NCIS /Военни престъпления/. Марк Хармън е бил: професионален спортист, професионален дърводелец, професионален бизнесмен, спасител, завършил е бизнес комуникации, учил медицина, сега се занимава с продуцентство и има своя продуцентска компания. Тези хора не са расли в саксии, познават добре живота в различните му аспекти, което, според мен, ги прави много пълнокръвни актьори.

MV5BYzZlZDYwMWYtMDVjNC00OTA3LWExNDktOWRjZjkyNDhhOWM1XkEyXkFqcGdeQXVyNjc5Mjg0NjU@._V1_.thumb.jpg.5b0c5eb80c9be27ba8208f6120968373.jpg

Томас Марк Хармън е роден на 2 септември 1951 в Бърбанк, предградие на Лос Анжелис, Калифорния. Единствено момче в семейство с три деца, той е син на Том Хармън, звезда в американския футбол, най-популярния спорт с бейзбола в САЩ, и актрисата Елис Кнокс /тя е от австрийски произход. Хармън има две по-големи сестри  - едната, Кристин Нелсън,е актриса и художник, бивша съпруга на певеца Рик Нелсън; другата е актриса и модел, Кели Хермън, бивша съпруга на магната John DeLorean.

Хармън завършва образованието си в Харвард, после го продължава в Южнокалифорнийския университет, където влиза в отбора на колежа като куотърбек във футболния отбор. Колежанските отбори са банка с кадри за професионалния спорт, там има специални квоти за надарени спортисти, а някои от колежанските отбори играят във Висшата лига на много високо ниво – такъв е отбора по баскетбол на Южнокалифорнийския университет. Хармън играе две години за отбора на UCLA през 1972-73 и е звездата на този отбор като куотърбек, сега фотографията му е сложена в тяхната Зала на Славата.

Дипломира се като бакалавър по комуникации през 1974, преди това посещава лекции по медицина в същия колеж, което му помага по-късно да изглежда убедителен в ролите му като медик в киното.

След колежа обмисля да започне кариера като правист или в рекламния бизнес, започва такава като директор по продажбите на дребно във фирма, но скоро разбира, че това не е неговата сфера и се насочва към актьорска кариера.

Междувременно изкарва курсове по дърводелство, той като Харисън Форд е професионален дърводелец, което също използва в ролята си на агент Гибс, тези които следят сериала знаят за какво пиша.

Първата му роля в телевизионен сериал е в ролята на атлет /какъвто той де факто е/, където играе заедно със знаменития си баща, Том Хармън, по онова време вече и прочут спортен коментатор, освен бивша спортна звезда.

През 70-те Марк Хармън участва в много тв сериали, но получава една единствена награда за поддържаща роля, не е особено забележим.

През 1986 е номиниран от People magazine за „Sexiest Man Alive”, след което в кариерата му се забелязва видим възход – главна роля в Prince of Bel Air, партниран от Кристи Али.

Същата година играе главната роля и в Deliberate Stranger – единствения игрален филм за Тед Бънди, сериен убиец и психопат, екзекутиран след залавянето му.

Следват успешни главни роли в Get Harry и комедията Summer School /1987/; през 1988 си партнира с Шон Конъри и Мег Райън в The Presidio и с Джоди Фостър в Stealing Home; въпреки тези успехи обаче, Хармън не успява да стане холивудска звезда в касовото кино и се връща през 1989 пак към ролите си в телевизионни сериали.

През 2002 той играе ролята на агент от тайните служби Саймън Донован в четвърти епизод на West Wing – политически трилър в четири епизода, разказващ почти реално за интригите и политическите борби на американския естаблишмънт в Белия дом. За тази си роля Хармън получава своята втора номинация Еми, 25 години след първата му. Там е забелязан от режисьора на сериалите JAG и NCIS, Доналд Белесарио.

MV5BNTU2MWM2ZDItZjAwMy00NDI4LWI3NTAtYzgwMjA1MWRiYjU5XkEyXkFqcGdeQXVyNjc5Mjg0NjU@._V1_.thumb.jpg.a993e09c00940166b98c8253a60cab5b.jpg

През 2003 Хармън се появява епизодично в две от сериите на JAG, където за пръв път е в образа на Лирой Джетро Гибс, специален агент от военноморските тайни служби.

С тази му роля той започва участието си в NCIS на CBS през април 2003. Като агент Гибс, Хармън печели три номинации за People's Choice Awards.

От 2008 година, освен с главна роля в сериала, Хармън е и продуцент и изпълнителен продуцент на продукцията.

Хармън играе и на театралната сцена в Cast Theatre в Лос Анжелес, той е добър и като актьор в театъра, макар че никога не е преминавал през школата на Бродуей.

Има своя звезда под номер 2483 на Алеята на Славата в Холивуд, поставена там през октомври 2012.

5993fd5558039_MV5BNjQ1OTAxNDgyMF5BMl5BanBnXkFtZTcwNTI2MDUyNw@@._V1_SX1499_CR001499999_AL_.thumb.jpg.a4fd75bb2775bd21be0f572e583c15fa.jpg

Със собствената му продуцентска компания Wings Productions през 2014 стартира сериала NCIS: New Orleans, който обаче, според мен, е пълен провал, защото е копи пейст на NCIS Лос Анджелес.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

„Под наблюдение“ (Person of Interest), режисьор Джонатън Нолън /съавтор и на "Западен свят" - Westworld)/ и Джим Кавийзъл

2.thumb.jpg.82279a9ca3ef30c7a8f625386a065c5a.jpg

/известен с ролята на Христос в "Страстите Христови" на Мел Гибсън и "Тънка червена линия"/.

Сериалът от 5 сезона в 103 епизода на CBS е фантастика в настоящето, допуска се, че е създаден свръхмощен Изкуствен Интелект, записващ и анализиращ всичко, чрез всички съществуващи в цивилизацията камери, микрофони и електронни устройства, поведението на всеки един човек без изключение, нещо като Големия Брат. Създателят на тази Машина е гениалният програмист Харолд Финч /Майкъл Емерсън, известен с ролите си в "Адвокати" и "Досиетата Х"/.

3.jpg.400645fd449ad7884004c322f30fe2e6.jpg

След като създава Машината през 2001 година, мотивиран от атентата на 11 септември, Финч я продава на американското правителство за символичната цена от 1 долар, за да се борят щатските специални служби с тероризма. Предвиждайки обаче злоупотреба с всевиждащата Машина, Финч затваря кода й така, че никой да няма достъп до нея, освен него, като си оставя една невидима "вратичка", през която взема индетификационните номера на хора, застрашени от убийство, но маловажни за правителството. Мотивът му да прави това е да спасява сам тези хора. За целта му е необходим оперативен агент, помощник, и той наема напусналият по лични мотиви ЦРУ, специален агент за "черни операции" Джон Рийз.

1.thumb.jpg.78c1db62e85d1d8d53380dc6a89ebd3a.jpg

 Финч и Рийз, водени от чувство на вина, всеки загубил близък човек и не успял да го спаси, сега се обединяват от това свое чувство, като спасяват застрашени човешки животи, които ежедневно им посочва като номера Машината. Машината /свръхмощен ИИ/ намира и анализира всички минали, настоящи и бъдещи възможности за всяка личност и по съпоставяне на милиарди факти и обстоятелства посочва вероятностите нещо да се случи или не, тя е с възможности на разум бог, оракул.

Джон Рийз и Финч се сблъскват с корумпирани полицаи, политици и бизнесмени и с риск на живота си спасяват хора. В хода на тази тяхна авантюра, към тях се присъединяват още няколко души, всеки от които с различна съдба: забавният нюйоркски детектив Лайънъл Фъско /Кевин Чапман/,  неговата колежка детектив Джоселин Картър /Тараджи Хенсън/, агентът от Секретните служби Самин Шоу /Сара Шахи/ и гениалната хакерка Саманта Гроувс-Рут /Ейми Ейкър/. Всеки от тези хора има своите мотиви да жертва живота си в името на нещо по-голямо, но всички те се превръщат в едно семейство, обединено от голяма цел.

16.thumb.jpg.fb8d7e5031bd8bc9dea0a0cfcee66201.jpg

Агент Шоу

8.jpg.f78456400f26ac0ddd028aaafe3637a9.jpg
Рут

7.thumb.jpg.a96ed5af9de91c77251aea5c800bcfe3.jpg

Детектив Лайънъл Фъско

Нещата вървят горед-долу нормално, докато на хоризонта не се появява конкурент на Машината, друг супер Изкуствен Интелект, наречен Самарианин. Самарианин  е създаден от колега на Финч, друг гениален програмист, който обаче го оставя с отворен код и възможност хората да проникват в него и да го манипулират.

12.jpg.7488832ef369b5f3e31a9f3ab56eba27.jpg

И тук започва истинската фантастика-реалност, за която Джон Рийз ще каже: "Всички ние живеем пулу-будни в една Фалшива Империя". Империята на Злото. Защото Самариан попада в ръцете на възможно най-злите от злите хора - на корпорацията ДЕЦИМА. Децима е управлявана от провалил се бивш агент на МИ-6, геният на злото, Джон Грийър

4.thumb.jpg.acb2c77d20c91d195ab2c047a6e21bcd.jpg

Децима и Самариан постепенно овладяват цялата Власт в света. никой не може да им се противопостави, те владеят всички комуникации, виждат и чуват всичко и мислят по-бързо от всяко правителство и тайна служба. те са новите Господари на света. Единствените, които могат да ги спрат са петимата приятели на Харолд Финч и неговата Машина.

Фантастика, реалност или възможност - полусън в една фалшива Империя, в която всеки един е "под наблюдение" от всевиждащото око на Машината. Много въпроси без отговори за настоящето и бъдещето.

http://www.imdb.com/title/tt1839578/

Според мен заслужава да се гледа, много високи зрителски оценки на линка.

1.jpg

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Narcos - season 4: да снимаш филми за наркодилъри

През септември т.г. мениджърът на филмовата и телевизионна компания Netflix Карлос Портал е бил застрелян в Мексико, докато е избирал местата за заснемане на четвърти сезон на сериала на компанията "Нарко". Досега са реализирани три сезона от по 10 епизода на този сериал - първите два са за картела Меделин в Колумбия на Пабло Ескобар, третият сезон разказва за картела Кали също в Колумбия, четвъртият трябва да пренесе действието на мексиканска територия и да покаже дейността на мексиканските наркокартели. Карлос Портал е бил сам в колата си, когато е бил застрелян от неизвестни извършители неделаче от Мексико-сити, където е правел фотографии на някои места за бъдещи снимачни площадки на сериала.

2017-11-01_130640.jpg.23b74df54faf849c700f3641b00a0a52.jpg

https://www.theguardian.com/world/2017/sep/17/netflix-scout-for-narcos-tv-show-found-shot-dead-in-mexico

Netflix направиха първите два сезона на сериала през 2015-16 година и този им продукт имаше много голям зрителски успех в цял свят, особено в САЩ. Компанията е един от най-мощните производители и дистрибутори на телевизионни филми в САЩ с над 50 млн. абонати там и капитализация над 15 млрд. долара, в която като акционери участват три от най-големите хедж-фондове в САЩ, боравещи с около 12 трлн. долара капитал. Ролята на Пабло Ескобар в първите два сезона бе изпълнявана от бразилския актьор Вагнер Моура, който получи Златен Глобус на Американската филмова академия за тази си роля. Моура е много популярен в Бразилия не само като филмов актьор, той е и вокалист в бенефисното шоу на групата Legião Urbana /Градски легион/ през 2012, играе и в театъра:

59f9adfa6acfe_Legio_Urbana_com_Wagner_Moura.jpg.5b5bdff4d4b0d855d539df930a4953f6.jpg

Вагнер Моура като вокалист на Legião Urbana през 2012

59f9aec810e73_MV5BNzQwOTcwMzIwN15BMl5BanBnXkFtZTgwMjYxMTA0NjE@._V1_SY1000_CR006741000_AL_.thumb.jpg.12d475010930fc14a11d97076fd81b0c.jpg

Моура в ролята на Ескобар в Нарко, сезон 1 и 2.

Картелът Меделин не съществува официално от 1994, когато е бил убит Пабло Ескобар, но филмовата компания е завела съдебни дела срещу брата на Ескобар, Роберто Ескобар, /който е бил и счетоводител на картела, излежал присъдата си/, който използва името на техния сериал Narcos за лого на свои търговски продукти като облекла и слънчеви очила. След доста остра реакция от търговската фирма на Роберто Ескобар Escobar Inc , достигаща до преки заплахи, както твърдят от филмовата компания, Нетфликс са се съгласили на компромиси, като отстъпят част от правата на Роберто. През 1989 г. Пабло Ескобар е бил класиран на 7-ма позиция от сп. Форбс в списъка на най-богатите хора в света. По онова време неговият картел Меделин е внасял между 600-800 тона кокаин годишно в САЩ, по сегашни пари състоянието му се е равнявало на около 55 млрд. долара.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

В  „Под наблюдение“ ... (запомняща се смешка:)).

В напрегнато разследване с много неизвестни, агент Картър, се обръща троснато (ядосана, защото партньорът й - не споделя всичко открито в разследването, а тя е отговорна) - Картър, троснато към Фъско: "Кажи ми истината!"

Фъско (прави се на зает, отговаря, без да погледне към нея): "Няма Дядо Коледа!":)

...

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 11/1/2017 at 13:34, Б. Киров said:

Narcos - season 4: да снимаш филми за наркодилъри

През септември т.г. мениджърът на филмовата и телевизионна компания Netflix Карлос Портал е бил застрелян в Мексико, докато е избирал местата за заснемане на четвърти сезон на сериала на компанията "Нарко". Досега са реализирани три сезона от по 10 епизода на този сериал - първите два са за картела Меделин в Колумбия на Пабло Ескобар, третият сезон разказва за картела Кали също в Колумбия, четвъртият трябва да пренесе действието на мексиканска територия и да покаже дейността на мексиканските наркокартели. Карлос Портал е бил сам в колата си, когато е бил застрелян от неизвестни извършители неделаче от Мексико-сити, където е правел фотографии на някои места за бъдещи снимачни площадки на сериала.

2017-11-01_130640.jpg.23b74df54faf849c700f3641b00a0a52.jpg

https://www.theguardian.com/world/2017/sep/17/netflix-scout-for-narcos-tv-show-found-shot-dead-in-mexico

Netflix направиха първите два сезона на сериала през 2015-16 година и този им продукт имаше много голям зрителски успех в цял свят, особено в САЩ. Компанията е един от най-мощните производители и дистрибутори на телевизионни филми в САЩ с над 50 млн. абонати там и капитализация над 15 млрд. долара, в която като акционери участват три от най-големите хедж-фондове в САЩ, боравещи с около 12 трлн. долара капитал. Ролята на Пабло Ескобар в първите два сезона бе изпълнявана от бразилския актьор Вагнер Моура, който получи Златен Глобус на Американската филмова академия за тази си роля. Моура е много популярен в Бразилия не само като филмов актьор, той е и вокалист в бенефисното шоу на групата Legião Urbana /Градски легион/ през 2012, играе и в театъра:

59f9adfa6acfe_Legio_Urbana_com_Wagner_Moura.jpg.5b5bdff4d4b0d855d539df930a4953f6.jpg

Вагнер Моура като вокалист на Legião Urbana през 2012

59f9aec810e73_MV5BNzQwOTcwMzIwN15BMl5BanBnXkFtZTgwMjYxMTA0NjE@._V1_SY1000_CR006741000_AL_.thumb.jpg.12d475010930fc14a11d97076fd81b0c.jpg

Моура в ролята на Ескобар в Нарко, сезон 1 и 2.

Картелът Меделин не съществува официално от 1994, когато е бил убит Пабло Ескобар, но филмовата компания е завела съдебни дела срещу брата на Ескобар, Роберто Ескобар, /който е бил и счетоводител на картела, излежал присъдата си/, който използва името на техния сериал Narcos за лого на свои търговски продукти като облекла и слънчеви очила. След доста остра реакция от търговската фирма на Роберто Ескобар Escobar Inc , достигаща до преки заплахи, както твърдят от филмовата компания, Нетфликс са се съгласили на компромиси, като отстъпят част от правата на Роберто. През 1989 г. Пабло Ескобар е бил класиран на 7-ма позиция от сп. Форбс в списъка на най-богатите хора в света. По онова време неговият картел Меделин е внасял между 600-800 тона кокаин годишно в САЩ, по сегашни пари състоянието му се е равнявало на около 55 млрд. долара.

Павло Ескобар е човек с забележителна харизма, отворен към хората (това изглежда е политически некоректно да се твърди и пропонира), и е симаптичен по на външен вид (дори е cute) своему, https://www.google.bg/search?q=Pablo+Escobar+is+a+charismatic+person&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&dcr=0&ei=L6r8WfaGPIvZ8Ae1456ICg ,

Въпросният певец и актьор ми изглежда като латино-мутра от Мексико или друга част на Латинска Америка, или като сицилиански мафиот., Няма я харизмата, и отвореното изражение и лице, няма нищо cute в него.

(Ввсе пак ти си по филмите и ги разбираш нещата, аз само отбелязвам първите си впечатления)

Просто мисля, че малко знаем за Пабло Ескобар

Вярно е че най-големия и на успешният наркопрестъпник, но тези неща не изклчнват нито харизмата, нито лидерските качства, мисля напротив, те са причината да е толкова успешен, Знае се че е обичан от местните хора, смятат го за един вид Робин Худ.

 

Пабло Емилио Ескобар

2d1971ae7b0.jpg

 

Вагнер Моура:

https://www.google.bg/search?q=Вагнер+Моура&client=firefox-b&dcr=0&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwiSn_WK_aLXAhUIORQKHUdDCmsQ_AUICigB&biw=1280&bih=843

image.png.a11a4cb2516d4b3843336431f5b9f1c0.png

 

 

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, nik1 said:

Въпросният певец и актьор ми изглежда като латино-мутра от Мексико или друга част на Латинска Америка, или като сицилиански мафиот., Няма я харизмата, и отвореното изражение и лице, няма нищо cute в него.

Така изглежда на плаката, но прави страхотно сполучлива роля във филма /не са му подарили ей така Златния глобус/ - всъщност останалите актьори бледнеят пред него. гледай го, ако имаш време,

http://muvibg.com/filmi/kriminalni/7249-seriali-narcos-narcos-season-1-narko-sezon-1-2015.html

почти документален е, много точно възпроизвежда истинските събития, доста странна сплав от художествена измислица и документалистика. Моура създава точно такъв образ - на предан на семейството си и децата си човек, който същевременно е абсолютен психопат към противниците си. Реалният Ескобар е бил такава смес - не му трепва окото да взриви самолет със стотици пътници, включително деца, за да убие свой опонент, и то не кой да е, а Президента на Колумбия. По негова заповед са екзекутирани над 600 полицаи в Меделин, отделно са избити стотици невинни хора в улични атентати. Моура пресъздава този човек талантливо, влиза му в кожата. Отделно върви една странична линия, повествованието на разказвач в лицето на агент от ДЕА, хрътката преследваща Ескобар, текста на този монолог е фонов и е като страничен разказ в роман на Чандлър, имам предвид много добър. Второстепенните роли без да са блестящи, са прилично изиграни. Който иска да разбере какво е преживяла Колумбия и какъв е бил мащабът на организираната престъпност и корупцията там, ще намери отговори в този филм.

А за това, че истинският Ескобар /и този във филма/ е бил харизматичен си напълно прав - хората от бедняшките квартали на Меделин /Меделин е над 2 млн./ са го боготворели, защото той е направил много за тях - строил е училища и болници, дарявал е пари за образование и лечение. Дори влиза в един момент като депутат в Парламента с крайна цел да се кандидатира за президент, но американците го спират, като го компрометират в пресата. Ескобар е бил от бедно семейство и е познавал живота на дъното на социалната стълба, умеел е да говори с бедните.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Третият сезон на поредицата е за картела Кали. Те са били много по-рафинирани от Ескобар, на границата на "белите якички", държали са в джоба си всички политици включително президента. Моура по понятни причини не участва, филмът е изграден повече върху сюжет и идея, отколкото върху актьорска игра. Идеята е блестяща - борбата на службите срещу организираната престъпност не е толкова борба срещу престъпността, колкото борба да бъде по-организирана, а граница между политици и престъпници почти не съществува, размита е от парите.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

16.thumb.jpg.fb8d7e5031bd8bc9dea0a0cfcee66201.jpg

Гледаме ама не виждаме...Незнам защо но жената в центъра на картината левитира, също и оня от дясно. Евентуално защото минават на червено, докато месните стоят на място чакайки светофара да стане зелен....:af:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, Skubi said:

Fox Film Corporation+Twentieth Century Pictures=20th Century Fox

Малко е заплетена тази история и всъщност двамата - Адолф Цукор и Уилям Фокс - се сблъскват в директен конфликт през 1929 г. за притежанието на една друга компания Loew's Inc., големи дистрибутори и партньори на Famous Players Film Company на Цукор. Фокс иска да я придобие, за да получи неговата компания пълен монопол, прави редица финансови и политически машинации за целта, но по време на Голямата депресия стига до фалит, не може да си покрие инвестициите и заемите. След това кариерата му тръгва надолу - още през 1930 след банкрута той е изхвърлен от позицията му на СЕО на Fox Film Corporation, претърпява тежка автомобилна катастрофа, от която остава с дефект в едната ръка за цял живот, фактически е вън от филмовата индустрия и от собствената си компания. печели добре от патенти и авторски права, но не е фактор в Холивуд. Основаната от него компания Fox Film Corporation, вече с други акционери и изпълнителен директор, се слива с Twentieth Century Pictures на Джоузеф Шенк /Иосиф Михайлович Шейнкер, също емигрант в САЩ/ през 1935 г. в  20th Century Fox.

През 1936 срещу Фокс започва антимонополно дело за опита му да изкупи тайно дяловете на дистрибутарската компания на Джеси Ласки във Famous Players-Lasky . Междувремено Цукор с неговата Famous Players Film Company се обединява с Famous Players-Lasky  в Парамаунт Пикчърс в същата 1936, когато е съдебния процес срещу Фокс; Фокс виждайки че губи делото в съда, се опитва да подкупи съдията, вдига се огромен скандал и той получава  едногодишна присъда затвор, която излежава ефективно през 1941.

Цукор продължава да си управлява Парамаунт до дълбока старост и умира през 1973 на 103 г. като знаменитост, докато Уилям Фокс почива в забрава и с лоша репутация през 1952.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×