Руската азбука не е кирилица!

[ramus]

http://m.24chasa.bg/novini/article/4780679

Едната масова заблуда на руснаците е, че говорят славянски език. Другата е, че пишат на кирилица.

Русия си служи не с кирилица, а с азбука на нейна основа, въведена от Петър I - “гражданската азбука”. Тя не е създадена от Кирил и Методий, а от Имперската канцелария и тъкмо нея при царизма и в съветската епоха Русия налага на съседите си, в Средна Азия и даже на финландците и монголците.

Прави го и сега - неотдавна руската Дума забрани на автономните републики Карелия и Татарстан да се върнат към латиницата. Обвини ги в “сепаратистки уклон”, въпреки че латиницата по-добре пасва на фонетиката на финския и татарския език.

Кирил и Методий създават писменост за чехите и българите, за да четат Библията. Не за татарите, които изповядват исляма.

Пък и защо им е на мюсюлманите православна азбука?

Другата заблуда е, че кирилицата е славянска азбука. Такава е глаголицата. С нея отначало си служат западните и южните славяни, а хърватите я ползват чак до края на XVIII в. Кирилицата е леко изменена гръцка азбука, а гърците не са славяни. Пък и половината славянски народи днес пишат не на нея, а на латиница. Кирилицата е българска азбука, защото възниква в България. Тя е азбуката на църковнославянската книжнина, но тук православната традиция няма нищо общо. Ако имаше, католическа Европа, която през Средновековието си служи с латинския за религиозни цели, би трябвало днес да се върне към него като официален език.

Впрочем беларуският литературен език възниква на латиница, но царят го забранява с указ през 1839 г. Беларуската периодика излиза на латиница чак до ХХ в. (Bielarus, Bielaruskaja krynica, Nazva Niva).

Нея пък я забранява СССР, понеже била “западничество”

Тя напомня на беларуси, литовци и латвийци за тяхното вековно съжителство с поляци, словаци, чехи и украинци във Великото литовско княжество и в Жечпосполита.

В Украйна литературният език възниква на кирилица и все пак през 1863 г. царски указ забранява религиозната литература на украински. През 1876 г. пак с указ е забранена всякаква литература на украински освен белетристиката.

След краха на СССР през 1991 г. 4 републики се връщат към латиницата: Молдова, Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан. Петата вероятно ще е Беларус и тогава ще отпадне нуждата беларуската класика да се превежда на днешния, създаден по заповед на Сталин изкълчен “белоруски” език.

В руската Дума обаче тези тежнения на Беларус се оценяват като “сепаратизъм”, “отдръпване от Русия” и “възприемане на полската азбука”. А дали е “полска” латиница, или “гръцка” кирилица, е все тая - и Полша, и Гърция членуват в НАТО и в ЕС, така че тук няма политически подтекст. Има само демагогия - че Русия е монополистът в раздаването на азбуки на нейните съседи.

Демагогски е и руският култ към

Кирил и Методий Светите братя нямат никакво отношение към Русия, тъй като са умрели много преди Украйна (Киевска Рус) да се покръсти. По тяхно време Московията не съществува. На нейната територия се е простирала Велика Мордовия със столица Ерзя (Рязан). Азбуката си Кирил създава за чехите и тръгва с нея към Моравия още преди набезите на Рюрик, от които възниква езическата Рус.

Кирил знае, че славяни в днешните руски земи няма. Затова и не предприема мисия в по-близките до Византия земи на днешна Украйна и Русия. Дори Киев още не е славянски, а е съюзен с Хазарския хаганат и се обитава предимно от юдеи и сармати. Киевските князе са с еврейски корен и са сродени с хазарските, които също изповядват юдаизма. Затова Киев в средата на IX в. е наричан “градът на синагогите”. Поне така твърди един научнопопулярен сериал по израелската телевизия. В него за Хазарския хаганат се говори като за “още една прародина на израилтяните”.

За какво му е на Кирил да ходи

в Града на синагогите? През 860-861 г. той води диспут в хазарската столица и се е убедил лично, че там почва за азбуката му няма. Именно това тежко противоречие между реалностите и представата за себе си на Руската църква и на руските идеолози като за “славянски” раздува руския култ към светите братя. В Чехия, където Методий проповядва години наред, култът към тях е доста по-умерен.

След като болшевиките завземат властта, комисарите им извършват реформа на великоруския език. Първо го преименуват на “руски”, за да махнат “великодържавното и имперското” от него. Правят го скудоумно и думата за националност на руснаците се оказва прилагателно (“русские”), а не съществително, както е в другите славянски езици и дори в полския.

После Троцки и Свердлов създават “нова гражданска азбука”. Накрая Троцки настоява руският език да мине на латиница “заради целите на световната революция”.

Леле-мале, ако се беше наложил! Латиницата щеше да е официална в СССР, а и в България след 1944 г. чак до 1991 г., когато Елцин я ни върнал кирилицата, я не.

============================

Не съм историк и никога не съм имал интерес към това. Опитах да направя търсене, за да не дублирам темата, но форумът има софтуерни проблеми и ми дава поредици от грешки и кодове за тях. А от известно време се зарежда по-бавно и по-трудно...

Понеже митовете са част от човешкото битие, те имат своето значение. Но ме интересува какво е положението отвъд митовете.

Молбата ми е дали, доколко и кое има фактическо основание в този материал? Кое е хипотеза, кое е мит, кои са фактите точно, а не нужните някому интерпретации за целите на една или друга пропаганда. Молбата ми е - чисто историческо познание - възможно ли е да се реализира? И ако да - нека се опита с пример като този.

Идеологията в случая, ако може да се надрасне, за да не се спами темата със задължителните типични пристрастия нужни на доста хора и тук, сред форума.

Една българска медия инициира проект за 'проверка на валидността на новините' като противовес на явлението "фалшиви новини". Предложението ми е - защо в този форум да не се организира нещо подобно - кръг от хора които да се организират чрез подбор откъм безпристрастност спрямо идеологическото повлияване, за да реализират достатъчно неповлияни от идеология и интереси, изводи.

Редактирано Ноември 23, 2017 от ramus

[ramus]

ето и още от същия автор, като ясно се забелязва дозата пристрастие. От друга страна ме интересува именно фактологичната основа и доколко и докъде се простират основанията за горното:

http://m.24chasa.bg/novini/article/4780596

Отговорите на тези въпроси са в историята на руския език, който с голямо напъване може да се нарече руски и с още по-голямо - славянски.

През 2006 г. историкът Вадим Ростов публикува статията “Неруският руски език” и с нея отвори дебат по отдавна потискани теми. А именно - що за хора са руснаците, откъде са се взели, що за език е руският, кой е техният хан Аспарух - първосъздателят, и пр.

Преди всичко трябва да се има предвид, че Русия не е поначало славянска държава. От огромната й територия само три области - Брянска, Смоленска и Курска, са населени със славяни от древността. Обитавало ги е племето кривичи от балтийската група.

Славяни в останалата част

от Европейска Русия

не е имало никакви

Тя е била населена от угро-фини при Великото преселение на народите. До ден днешен тя се обитава от потомци на угро-финските племена чуди, мордовци, пермци, вятичи, мурома и др.

В историческата област Московия например всички топоними са фински: Москва, Рязан (Ерзя), Суздал, Вологда, Кострома, Тула и др.

Тези земи са нападани и колонизирани от воините на Рюрик, чиито набези през река Лаба (Елба) зачестяват в края на IX век. Те строят близо до Ладога укрепения град

Новгород, който е проекция

на вече изградения на Лаба

Староград (днес Олденбург)

Но тези колонисти са били твърде малко. Дружините им са държали укрепените селища, основани от викинги, нормани, датчани и шведи. Именно тази верига от крепости се нарича в началото Рус. 90-95% от населението около тях обаче е било неславянски туземци, покорени от по-цивилизованите им окупатори.

Езикът на тези колонии е бил славянско койне, пише Ростов. Тоест това е бил езикът на общуването между много племена - всяко със свое наречие и език. С времето местното население го усвоява. Според руския лингвист акад. Александър Янов този процес в Новгородска област е продължил 250 г. Той анализира езика на Брестките грамоти, който от саамски постепенно добива черти на индоевропейски език. Появяват се флексии (представки, наставки и окончания, носещи смислови нюанси). Още по-късно той се развива като синтетичен (с падежи) славянски език.

Нестор, летописецът на Киевска Рус, пише в “Повест за изминалите години” (1113 г.), че саамите от Ладога постепенно научили славянския език на Рюрик и почнали да се наричат “словени”, т.е. “словесни”, “говорещи”. За разлика от “немците”, които са “неми”, т.е. неговорещи словото.

Руски селянин с типично облекло и крака, обути в лапти. Всички славяни се обуват в изделия от кожа - цървули, чизми, ботуши и пр. Само руснаците носят лапти като фините.

 

Етимологията на думата “немец” е позната в науката от столетия. Изложена е и художествено от Хенрик Сенкевич в романа му “Кръстоносци”. Това е величествен епос за битката при Грюнвалд през 1410 г., където полско-литовска войска разгромява Тевтонския орден. Там за втори път след битката при Одрин през 1205 г. кръстоносците са разбити от славяни. В романа Збишко от Богданец обяснява защо тевтонците са

“немци” - защото не

говорят, неми са и

бръщолевят нещо неразбираемо, което за Збишко, а и според шляхтича Юранд от Спихов, не е човешки говор. (Всъщност “славяни” няма връзка с думата “словени”. Тя произлиза от праславянската форма “склавени”.)

След ладожките саами славянското койне става разбираемо и за северните угро-фински племена: мурома, вепси, чуди и др. Но при тях този процес отнема повече време. При най-южните - мордовците в района на Москва, възприемането на славянското койне се проточва чак до времето на Петър I. Тук-там и днес са съхранени туземни езици - например ерзя в Рязанска област и финското наречие на вятичите. А характерното за Централна Русия “окане” погрешно се определя като праславянска черта на руския език (в думи като “роспись”). То е особеност на финските диалекти и всъщност е довод за незавършената славянизация на тези земи.

И още един довод, но неезиков - лаптите са чисто фински атрибут. Славянин лапта не обува. Славяните носят чизми, цървули, обуща, ботуши, гамаши и пр., но все от кожа. Докато всички угро-фински народи са носели лапти. Руснаците също са на лапти, и то чак до времето на Сталин. Дори днес в Северна Русия по замръзналата земя се ходи по-добре с лапти. Само на 90 км северно от Москва

има села, в които калта

се гази само с лапти

За цели 3 века по време на Златната орда населението на Московията се подсилва с етнически сродни угро-фини, монголи, татари и др. Това е и периодът на най-силно влияние на тюркските езици върху руския, както и на най-голямо азиатско влияние в Русия.

Пример за него е книгата на Афанасий Никитин “Хождение през три морета” (XV в.). В нея авторът изведнъж преминава от славянското койне в Твер на езика на ордата и завършва благодарствено:

“В името на Аллаха Милостивия и Милосърдния и на Исуса Духа Божий. Аллах е велик...” и продължава: “Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим.”

В онези времена религията на ордата и на Московията е обща - хибрид от ислям и християнство (ереста на арианите, които почитат поравно Исус и Мохамед). Разделянето по верски принцип става чак през 1589 г., когато Москва приема православния канон с посредничество на български духовници и книги, а Казан - чистия ислям.

Руски “славяни” в битка с монголците - идеализирана рисунка

 

През Средновековието в Московията се говорят няколко езика:

- славянско койне като език за връзка на княжеските елити с угро-финските туземци;

- тюркски наречия за религиозни нужди по време на Ордата, а и след като Иван Грозни сяда на трона;

- български език, на който е написана православната религиозна книжнина.

Тази смесица става основа на съвременния руски език. Лексикално той съвпада едва 30-40% с другите славянски езици, при които лексикалното съвпадение е 70-80%. Съветските езиковеди обаче, а и днешните руски лингвисти сочат два извора на руския език: народния говор и старобългарския в църковнославянска редакция. Но народният говор изобщо не е славянски, а е славяно-финско койне с големи тюркски и монголски примеси.

Трети език в Русия днес е литературният руски. Той обаче не възниква от жив език, а е кабинетно изобретение на Михаил Ломоносов, на Теофан Прокопович и на Александър Сумароков. Той е някакво “есперанто”, основано на изброените езици.

Това обяснява защо руският е по-близък до езиците от южната славянска група - български и сърбохърватски, отколкото до езиците от уж своята източна група - украински и беларуски. Не е ли странно да е така, при положение че

Русия никога не е

граничила с Балканите

и обратното - винаги е граничила с беларуски и украински земи.

От друга страна, в украинския и в беларуския език почти няма българско влияние. Ако нещо българско в тях все пак се открие, то се оказва привнесена чрез руски балканска езикова реалия.

Работата е там, че в Русия кореняци славяни не е имало освен две малки колонии украински заселници в Суздал през XII век. Славяните в Русия са внесени като роби по време на войните на Московията срещу Великото литовско княжество и срещу Жечпосполита. Само във войната през 1654-1667 г. са поробени няколко десетки хиляди беларуси.

Попиването на славянския език сред туземците в Московията е ставало и чрез религията, която се е опирала на български текстове. Това обяснява защо мордовците в Рязан, Москва, Тула, Кострома, Вятка и Мурманск научават руски през българския - те не са имали свое местно славянско наречие.

По същата причина скромният славянски процент в днешната руска лексика (30-40% срещу 60-70% угро-фински и тюркски думи) не е общ с беларуския и украинския, а е общ с българския. Той е навлязъл в руски през двата периода на южнославянското влияние - Х век при Симеон и Петър и XV в. след покоряването на България от турците.

А в Беларус и Украйна процентът е друг, защото населението е друго - в Беларус наполовина са балти, в Украйна - наполовина сармати. В тях е имало славянски народни говори, които не допускат български думи от църковните книги да се наместят, подменяйки изконната лексика със същото значение.

Автентична рисунка на средновековно руско семейство от Ерзя (Рязан)

 

Шапката на Мономах е тюбетейка

От Иван Грозни насетне Московията претендира, че е наследница на Киевска Рус и на Византийската империя. Доказва го с шапката на Мономах (на снимката вляво), уж подарена на киевския княз Владимир Мономах от дядо му - василевса Константин IX Мономах.

Първият княз на Суздал Юри Дологоруки и митичен основател на град Москва през XI век е шести син на Владимир Мономах. Така самото наличие на шапката в Москва доказвало, че царета й са наследници както на киевския, така и на цариградския престол. По-късно е изработено и фалшиво завещание на Владимир Мономах в полза на сина му Юри Долгоруки.

Всъщност Москва е основана през 1288 г. А шапката на Мономах е преправена златна тюбетейка, подарена в Бухара на Иван Калита, който приема исляма и управлява Москва от 1319 до 1340 г.

===========================

и това за последно, като допълнение, макар че са налице и припокривания:

========================

Три факта усилено и целенасочено се укриват от руските езиковеди като шила в торба.

1. До XVII век никой по света не възприема езика на Московията като руски. Наричат го език на московитите, московитски.

2. Руски език дотогава са наричали само и единствено украинския език.

Михаил Ломоносов - основателят на руския език

3. Езикът на Московията не се е признавал от европейските учени за славянски, а е бил отнасян към угро-финските говори.

Владимир Ленин - най-известният представител на народността ерзя

Днес, разбира се, вече не е така. Заради имперските си интереси и с цел завоюването на славянски земи Русия оказва огромен натиск върху своите езиковеди. Поставя им задачата да придадат на руския език “славянски статут”. Ако на запад от Русия живееха германски племена, заповедта би била руският да стане част от германското езиково семейство.

Тези реформи започват от Михаил Ломоносов и подсилват слабите славянски черти на руския език. Но и в средата на XIX в. полският лингвист Йежи Лешчински пише:

“Езикът на прусаците с много повече основания може да се смята за славянски от великоруския език, който има много по-малко общо с полския и с другите славянски езици от пруския.”

Русия започва официално да се нарича така при цар Петър I (от 21 октомври 1721 г.). За него името “Московия” е било мракобесно. Петър I не само бръснел насила брадите на руснаците, но забранил на жените в Московията да носят чадри (фереджета) Забранил и харемите (“тереми”, в които жените са държани под ключ). При пътуванията в Европа Петър I настоявал картографите да изписват на картите си името на царството му не Московия или Московития, както дотогава, а Русия.

Стратегията на Петър I е била да “изсече прозорец в Европа”. Той настоявал, че континентът свършва не на границата между Великото литовско княжество и Московията, а при Урал. Така за пръв път в историята московитите са наречени славяни и за пръв път Московията е включена географски в Европа.

Дотогава чешки и полски автори на славянски граматики отчетливо разграничавали руския (т.е. украинския) език от московитския, който изобщо не причислявали към славянските езици. Той е бил твърде беден на славянски думи, нещо, което се признава от съветския езиковед Игор Улуханов още през 1972 г. в неговия труд “Разговорната реч в Древна Русия”. Той пише, че кръгът славянизми, редовно повтарящи се в живата реч, се разширявал много бавно. Записите на устна реч, направени от чужденци през XVI-XVII век, включват само няколко славянски думи, а основната маса е угро-финска и тюркска лексика, изтъква Улуханов.

В целия “Парижки речник на московитите” (1586 г.) Улуханов открива само 2 славянски думи:

“владика” и “златен” В речника на Ричард Джеймс от 1618-1619 г., воден като дневник, думите са повече - 16 (“благо”, “блажи”, “брани”, “враг”, “време”, “възкресение”, “възкръсна”, “длан”, “немощ”, “пещера”, “помощ”, “празник”, “пряпор”, “разробване”, “сладък” и “храм”). В “Граматика на московитския език” немският учен и пътешественик Хенрих Лудолф е събрал през 1696 г. цели 41 думи (макар че някои са с финско окане в представките - “роскошь”). Другата устна лексика на московитите е финска и тюркска.

За лингвистите в онази епоха не е имало никакво основание да наричат езика на московитите славянски, тъй като по основния критерий - устна реч, той не е съдържал славянизми. Ростов дава много характерен пример: Мордовецът Иван Сусанин от Костромския уезд не е знаел руски и се налага родата му, като прави челобитня пред царицата, да плати на тълмач за превода на молбата им от костромски фински на “господарски” руски.

Днес обаче мордовският град Кострома се смята в Русия за люлка на руския дух и на славянството. Когато реши да вземе руско гражданство, френският актьор Жерар Депардийо бе адресно регистриран именно в Мордовия. Там има и рок група, която пее мордовските песни на руски, ужким са славянски. Но само преди два века в Кострома никой не е говорел на славянски.

Като аргумент за наличие на славянски език се изтъква, че църквата в Московията е проповядвала на славянски.

Това обаче е бил български език,

на който се е водела и държавната преписка. Този аргумент нищо не доказва. В Европа по същото време деловодството е на латински. Това не хвърля никаква светлина по въпроса какви народи са я населявали.

С Люблинската уния от 1569 г. Великото литовско княжество прави обща държава с поляците (на полски “Жечпосполита”). То запазва беларуския за държавен език, а Полша въвежда латинския. Днес в Смоленска, Курска и Брянска област никой не “ока” и не се говори руски, а беларуски, същият като в Минск и Витебск.

Всеки езиковед би заключил, че в тези области живеят беларуси, тъй като говорят този език. Не и руските езиковеди. Те отнасят тези хора към етноса на “окащите” им съседи, които по времето на Лудолф са знаели само 41 славянски думи.

Улуханов уточнява как да се разбира един пасаж у Лудолф - за двата езика в Московията, местния и църковнославянския (българския). Той пише: “Колкото някой иска да се изкара по-учен, толкова повече поръсва със славянски изрази речта си и писанията си, макар някои да се присмиват на тези, които злоупотребяват със славянския език в ежедневната реч.”

В Беларус, Литва или Украйна да се присмиват някому, че използва славянски думи, е нелепо. Не се и случва. Обратно - никой няма да те разбере, ако вместо със славянски думи изграждаш фразите си с угро-финска или с тюркска лексика.

Такова “двуезичие” го няма никъде при славяните,

дори при държаните 500 г. под турски ярем българи

Има го само в Московията.

Тъкмо това двуезичие заради липсата на народна славянска основа е шилото, което строителите на руския език крият на дъното на торбата.

Техният “език” минава през т. нар. стадий на развитие на термина. В началото е “московитски”. После при Ломоносов е “руски”, а след като Русия окупира Беларус и Западна Украйна през 1794 г., сменят името му на “великоруско наречие на руския език”. Срещаме го в “Тълковния речник на великоруското наречие на руския език” на Владимир Дал от 1861 г. В него под “руски” език се разбира беларуски и украински.

Днешните издания на този речник обаче са под името “Тълковен речник на живия руски език”. Дал, който е омъжил щерка си за българин, никога не е правил речник с такова име.

През 1778 г. в Москва излиза брошурата на Фьодор Карин “Писмо за преобразителите на руския език”.

“Ужасната разлика между нашето московско наречие и славянския ни пречи да се разбираме със същата лекота, с коята съживява красноречието при обикновен разговор - пише Карин. - Както опитният овощар подновява старото дърво с млади калеми и чисти изсъхналите филизи и тръни около стъблото му, така великите писатели са преобразили нашия беден език, който, ашладисан със славянския, е станал и безобразен.”

Очевидно “бедният и безобразен” език е чакал Пушкин

и Лермонтов да преобразят есперантото на Прокопович, Ломоносов и Сумароков в днешния “велик и могъщ” руски език.

Другите славяни нямат такъв проблем - при тях наречията органично прерастват в литературен език. Само на руснаците им се налага да съчетават угро-финския говор на простолюдието с официалния славянски на държавата. В Украйна, да речем, би било нелепо да се иска “засилване на славянизмите в писмената реч”, тъй като тамошната лексика си е славянска и няма нужда от подсилване като руската с български думи. Както се казва,

млякото не се пресича с още мляко

В края на XVIII в. строителите на руския загърбват и българския, който от векове е удържал Русия “в славянството”. Обявяват руския език на славянизираните угро-фини за суверенен. Макар да му липсват типичните за славянските езици черти, той е вкаран в тяхното семейство. Патриотизмът побеждава езиковата реалност.

Така стоят нещата и днес. За да ги разберем, помага Мелетий Смотрицки, беларуски просветен деец, работил в Киев и Вилнюс, автор на “Граматiки словенскiя правильное синтагма”. Тя е издадена през 1619 г., т.е. доста преди Ломоносов да положи руската граматика на научни основи. За Смотрицки има разлика между църковния български и руския. Той пише:

“Словенски переводимъ: Удержи языкъ свой от зла и устнъ своъ же не глати лсти. Руски истолковуемъ: Гамуй языкъ свой от злого и уста твои нехай не мовятъ здрады.”

От цялата му книга е ясно, че под руски той разбира украинския (който по онова време е общ с беларуския). А не езика на Московията. “Нехай”, “мовять”, “здрады” са украински думи и затова Смотрицки ги нарича не “преведени”, а “изтълкувани на руски”. В сп. “Руска реч” обаче Владимир Аниченко от университета в Гомел нарича езика, на който Смотрицки превежда, “така наречен руски” - Така наречен от Смотрицки? И така наречен от народите във Великото литовско княжество? Тук личи стремежът на Аниченко да не дразни руските филолози. Един вид той им казва: Всичко е окей, нашият стар език е “т. нар.” руски. А истинският руски, без т. нар. е бил в Русия. Смотрицки е объркал термините.

Да се слагат днешни мисли в главите на стари автори обаче, не е научно. Ако те пишат черно на бяло, че руски е именно украинският език, а не московският, защо да извращаваме думите им? Защо да преиначаваме историята? При такъв подход ще се окаже, че украинският език е аномалия. Паднал е в Киев от Луната, чужд е и затова е “т. нар.” Смотрицки показва, че за него руски са реалиите на украинския и беларуския. Докато днес под руски се разбира език, основан на българския.

Угро-фински езици

Днес ги говорят повече от 20 милиона души. Те единствени заедно с турския и татарския се говорят в Европа, без да са индоевропейски езици. Донесени са през Урал от V век насетне.

Делят се на няколко групи. Пермско-финската се говори от коми, удмурти и бесермени. Волжко-финската - от мордовци (ерзяни, мокшани), мурома, марийци и мешчери. В Балто-финската влизат сету, финландци, ингерманци, естонци, ижорци, квените в Норвегия, загадъчните вод, карели, вепси и мери. В групата на унгарците са още хантите и мансите.

От всички тях само унгарците успяват да си направят остров в славянското море и да оцелеят езиково в него повече от 10 века.

Славянски езици

Днес ги говорят над 400 милиона души. Част са от индоевропейското семейство. Най-ранната им фиксирана в писмен вид форма е старобългарският език от IX век. В езикознанието той се смята за много близък до праславянския, т.е. до езика преди разселването на славяните от прародината им около Балтийско море през IV-V в. Ръсел Грей и Куентин Аткинсън от Оксфордския университет пишат през 2007 г. в сп. “Нейчър”, че цели 20 века по-рано балто-славянското езиково единство вече се е разпадало.

Разселването води до нов разпад и през VIII в. има три групи славянски езици - западна, южна и източна. Но поради интензивните исторически и културни контакти помежду им славянските езици остават фонетично близки, със сходна структура на думата и изречението, с общи граматически категории, семантика и морфологично редуване.

В източната група влизат беларуски, руски и украински.

В западната са чешки и словашки, езиците от лехитската подгрупа - кашубски, силезийски и полски, както и двата лужишки езика. Тук спадат още литовският и латвийският, макар че заради архаичните им черти някои учени ги определят като твърде рано отделили се от славянското семейство балтийски езици или като част от източната група.

В южната група са българският език заедно с македонската езикова норма и сърбо-хърватският. С разпада на Югославия той на свой ред се разпадна на сръбски, черногорски, хърватски, словенски и босненски.

[Du6ko]

Напълно съм съгласен ! Най ужасното е , че ние също си служим с азбуката създадена в канцеларията на Петър 1 Велики ! Призовавам всички да захвърлим азбуката на чиновниците на Петър 1 и да се върнем към създадената по поръчка на Чехия и България кирилица. Дано чехите и българите ни подкрепят нас с Raums. Дано Русия не ни попречи. 

Редактирано Ноември 23, 2017 от Du6ko

[Du6ko]

Преди 15 минути, ramus said:

http://m.24chasa.bg/novini/article/4780679

Едната масова заблуда на руснаците е, че говорят славянски език. Другата е, че пишат на кирилица.

Русия си служи не с кирилица, а с азбука на нейна основа, въведена от Петър I - “гражданската азбука”. Тя не е създадена от Кирил и Методий, а от Имперската канцелария и тъкмо нея при царизма и в съветската епоха Русия налага на съседите си, в Средна Азия и даже на финландците и монголците.

Прави го и сега - неотдавна руската Дума забрани на автономните републики Карелия и Татарстан да се върнат към латиницата. Обвини ги в “сепаратистки уклон”, въпреки че латиницата по-добре пасва на фонетиката на финския и татарския език.

Кирил и Методий създават писменост за чехите и българите, за да четат Библията. Не за татарите, които изповядват исляма.

Освен че забрани на чехите и българите да си служат със създадената за тях  кирилица, руснаците наистина пречат на Татарстан и Карелия да ползват създадената от латинците азбука. Татарите и карелите са близки родствени на латинците племена и езика им е много подходящ за латинската азбука и абсолютно неподходящ за кирилицата ! Латинците са измислили букви за всеки звук от татарският и карелският езици. Разбира се и за турският. Жалко, че турците не си падат много по Библията.

Интересно ми е , американците с каква азбука е по - добре да четат Библията ? Римската империя владеше ли САЩ , Австралия , Канада ? Подходяща ли е латинската азбука за четенето на Библията в тези страни ? Римляните когато пишеха в канцелариите си латинската азбука отчетрха ли тези езици ? Карелският и татарският бяха взети под внимание.

[ramus]

много моля - представата ми за история... има друго измерение, а не това - дали някой е съгласен и неговите житейски, морални или идеологични норми, не виждам какво общо имат с науката ИСТОРИЯ. Толкова ли е трудно да се овладеят реактивностите...

Може би съм прекален идеалист - че предлагам да се опита ЧИСТА ВЕРСИЯ НА факти и контекстите им. Нека след това си е работа на всеки как ще ги интерпретира, възприема нагласи, подбере и асимилира.

[makebulgar]

Авторът на статията за азбуките - Росен Янков, в общи линии е прав и се придържа към фактите, а те са че съвременната руска азбука не е средновековната кирилица, че средновековната кирилица е българска азбука създадена в Преславската книжовна школа, че средновековната кирилица не е гръцка азбука въпреки че произхожда от нея, че много славянски държави не припознават кирилицата като славянска азбука, че Кирил и Методий създават глаголицата, и т.н. 

Рамус греши със втория си пост, в който изтъква останали неща свързани с историята написани от Росен Янков, които в случая са излишни, и дори и да са пристрастни нямат отношение към статията за азбуките. Тоест дори и пристрастен в някои свои статии авторът може да е обективен в други. Това в науката се нарича логическа заблуда Ad hominem (Към човека), при която се прави опит да се контрират нечии твърдения като се атакува човека, вместо да се атакуват самите твърдения. Заблудата е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент.

Следователно, когато някой реши да се бори или да изобличава така наречените "фалшиви новини", първо той трябва да има възможностите и познанията да го прави. И ако в крайна сметка се заеме с тази задача, трябва да се концентрира конкретно върху аргументите на разобличаваната публикация, а не върху останалото творчество на автора на евентуалната "фалшива новина". 

Редактирано Ноември 23, 2017 от makebulgar

[stinka (Rom)]

Преди 6 часа, ramus said:

http://m.24chasa.bg/novini/article/4780679

Едната масова заблуда на руснаците е, че говорят славянски език. Другата е, че пишат на кирилица.

Русия си служи не с кирилица, а с азбука на нейна основа, въведена от Петър I - “гражданската азбука”. Тя не е създадена от Кирил и Методий, а от Имперската канцелария и тъкмо нея при царизма и в съветската епоха Русия налага на съседите си, в Средна Азия и даже на финландците и монголците.

Прави го и сега - неотдавна руската Дума забрани на автономните републики Карелия и Татарстан да се върнат към латиницата. Обвини ги в “сепаратистки уклон”, въпреки че латиницата по-добре пасва на фонетиката на финския и татарския език.

Кирил и Методий създават писменост за чехите и българите, за да четат Библията. Не за татарите, които изповядват исляма.

Пък и защо им е на мюсюлманите православна азбука?

Другата заблуда е, че кирилицата е славянска азбука. Такава е глаголицата. С нея отначало си служат западните и южните славяни, а хърватите я ползват чак до края на XVIII в. Кирилицата е леко изменена гръцка азбука, а гърците не са славяни. Пък и половината славянски народи днес пишат не на нея, а на латиница. Кирилицата е българска азбука, защото възниква в България. Тя е азбуката на църковнославянската книжнина, но тук православната традиция няма нищо общо. Ако имаше, католическа Европа, която през Средновековието си служи с латинския за религиозни цели, би трябвало днес да се върне към него като официален език.

Впрочем беларуският литературен език възниква на латиница, но царят го забранява с указ през 1839 г. Беларуската периодика излиза на латиница чак до ХХ в. (Bielarus, Bielaruskaja krynica, Nazva Niva).

Нея пък я забранява СССР, понеже била “западничество”

Тя напомня на беларуси, литовци и латвийци за тяхното вековно съжителство с поляци, словаци, чехи и украинци във Великото литовско княжество и в Жечпосполита.

В Украйна литературният език възниква на кирилица и все пак през 1863 г. царски указ забранява религиозната литература на украински. През 1876 г. пак с указ е забранена всякаква литература на украински освен белетристиката.

След краха на СССР през 1991 г. 4 републики се връщат към латиницата: Молдова, Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан. Петата вероятно ще е Беларус и тогава ще отпадне нуждата беларуската класика да се превежда на днешния, създаден по заповед на Сталин изкълчен “белоруски” език.

В руската Дума обаче тези тежнения на Беларус се оценяват като “сепаратизъм”, “отдръпване от Русия” и “възприемане на полската азбука”. А дали е “полска” латиница, или “гръцка” кирилица, е все тая - и Полша, и Гърция членуват в НАТО и в ЕС, така че тук няма политически подтекст. Има само демагогия - че Русия е монополистът в раздаването на азбуки на нейните съседи.

Демагогски е и руският култ към

Кирил и Методий Светите братя нямат никакво отношение към Русия, тъй като са умрели много преди Украйна (Киевска Рус) да се покръсти. По тяхно време Московията не съществува. На нейната територия се е простирала Велика Мордовия със столица Ерзя (Рязан). Азбуката си Кирил създава за чехите и тръгва с нея към Моравия още преди набезите на Рюрик, от които възниква езическата Рус.

Кирил знае, че славяни в днешните руски земи няма. Затова и не предприема мисия в по-близките до Византия земи на днешна Украйна и Русия. Дори Киев още не е славянски, а е съюзен с Хазарския хаганат и се обитава предимно от юдеи и сармати. Киевските князе са с еврейски корен и са сродени с хазарските, които също изповядват юдаизма. Затова Киев в средата на IX в. е наричан “градът на синагогите”. Поне така твърди един научнопопулярен сериал по израелската телевизия. В него за Хазарския хаганат се говори като за “още една прародина на израилтяните”.

За какво му е на Кирил да ходи

в Града на синагогите? През 860-861 г. той води диспут в хазарската столица и се е убедил лично, че там почва за азбуката му няма. Именно това тежко противоречие между реалностите и представата за себе си на Руската църква и на руските идеолози като за “славянски” раздува руския култ към светите братя. В Чехия, където Методий проповядва години наред, култът към тях е доста по-умерен.

След като болшевиките завземат властта, комисарите им извършват реформа на великоруския език. Първо го преименуват на “руски”, за да махнат “великодържавното и имперското” от него. Правят го скудоумно и думата за националност на руснаците се оказва прилагателно (“русские”), а не съществително, както е в другите славянски езици и дори в полския.

После Троцки и Свердлов създават “нова гражданска азбука”. Накрая Троцки настоява руският език да мине на латиница “заради целите на световната революция”.

Леле-мале, ако се беше наложил! Латиницата щеше да е официална в СССР, а и в България след 1944 г. чак до 1991 г., когато Елцин я ни върнал кирилицата, я не.

============================

Не съм историк и никога не съм имал интерес към това. Опитах да направя търсене, за да не дублирам темата, но форумът има софтуерни проблеми и ми дава поредици от грешки и кодове за тях. А от известно време се зарежда по-бавно и по-трудно...

Понеже митовете са част от човешкото битие, те имат своето значение. Но ме интересува какво е положението отвъд митовете.

Молбата ми е дали, доколко и кое има фактическо основание в този материал? Кое е хипотеза, кое е мит, кои са фактите точно, а не нужните някому интерпретации за целите на една или друга пропаганда. Молбата ми е - чисто историческо познание - възможно ли е да се реализира? И ако да - нека се опита с пример като този.

Идеологията в случая, ако може да се надрасне, за да не се спами темата със задължителните типични пристрастия нужни на доста хора и тук, сред форума.

Една българска медия инициира проект за 'проверка на валидността на новините' като противовес на явлението "фалшиви новини". Предложението ми е - защо в този форум да не се организира нещо подобно - кръг от хора които да се организират чрез подбор откъм безпристрастност спрямо идеологическото повлияване, за да реализират достатъчно неповлияни от идеология и интереси, изводи.

Това също е 100% идеологическа интерпретация. И то слаба и логически и фактологически.

Почти във всяка държава, където се ползва латиница е видоизменена, за да отрази специфични фонетични звуци. По същата логика и в Турция и в Норвегия не ползват латиница, щото техните латиници са видоизменени...

Ако нашата азбука е "гръцка", то гръцката е финикийска изменена...значи нашата е финикийска.

Татарите "логично" като мюсюлмани не е подходящ езика им за кирилица, а латиницата за мюсюлмани ли е създадена?! щом е по-подходяща?

Довода има сериал в Израел, който казва еди какво си.... направо изкърти всички мивки...

Не мисля че това е начина за борба с руската пропаганда. Имат толкова антибългарски унищожителни политики на руснаците само в 20 век... а да се хващаш затова...

Редактирано Ноември 23, 2017 от stinka (Rom)

[ramus]

Преди 5 часа, makebulgar said:

Рамус греши със втория си пост

думите във втория пост не са на рамус, а са статия от същия автор. Да оставим логическите заблуди и да се концентрираме върху историята. Отношението на автора към самата тема е очевидно и то личи. Дали, доколко се е опирал на исторически положения, приети за факти - това е основния въпрос на рамус и заради това същия пуска тази тема. И заради това същия рамус търси съдействие от хората които имат знания и познания по тази част от историята.

Изцепките на другия колега нямат връзка със същата тема а той страшно напира да изрази личните си тежнения. А има възможност човек да си направи тема в определен за целта раздел на този форум, и в тази тема да си напише личните си въпроси, верую, убеждения, да ги развие, да ги изпише... вече такъв опит е направен и се чете. Както се вижда света не е свършил само защото едно или друго влизат в противоречие с едно или друго сред някой си.

МНого моля за сериозно отношение, а не за закачки, реакции и изблици. Доколкото ми е възможно - направих заявка за това.

Редактирано Ноември 23, 2017 от ramus

[stinka (Rom)]

Фактите са верни. Интерпретацията - НЕ! Щото това са малка част от фактите и на тяхна основа целенасочена субективна интерпретация. 

Че в руската народност има асимилирани много угрофини е факт. Че езика е силно повлиян от старобългарския (стария църковно-славянски) е факт. Но че почти няма славяни в руската народност и мнозинството от населението е езиково славянизирано институционално е вече прекалено и крайно "субективно" интерпретирано... пресолена е манджата много. Асимилацията и езиковата асимилация вървят главно с мигриране на славянско население и неговото смесване с неславянско... а не толкова с институционално налагане на езика. Масова грамотност, масово образование и масови медии са неща характерни за 20 век. 

[Doris]

Има много теми във форума, засягащи кирилицата. По едно време Ворфакс се беше яко развихрил прокарвайки крайни идеи. Цитираният тук текст също е краен и според мен, само че в другата посока и вероятно е реакция на другите крайни идеологически напомпани внушения.

Има и тема за отношението между факти и вярвания, за която тук поставения въпрос би бил добър пример.

Ако ви интересуват чистите факти трябва да се заровите здраво в историческите извори  и лингвистични дадености. Това обаче в пълен обем е по силите на професионални историци и езиковеди. Така че най-доброто, което можем да направим, ако нямаме време да потъваме надълбоко в тези науки е да видим какво казват професионалистите, като имаме едно на ум, че и тяхното е интерпретация, отразяваща все пак ограничеността и на техните знания, а също отразяваща и човешката склонност към пристрастие. Ето един според мен добър пример за професионална интерпретация на въпроса за азбуката:

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/doc-salvija-barlieva-nelepo-e-da-se-tvardi-che-kirilicata-idva-ot-vizantija.html

[resavsky]

Този текст ми напомня анти българските писания в Македония.Няма нужда им слизаме на нивото.

[Doris]

Интересно за мен е, че статиите в уикипедията за кирилицата на македонски, сръбски и украински по смисъл почти съвпадат с българската . Единствено руската се отличава с издигането на теорията, че Кирилицата е възможно да идва в Русия дирекно от Византия (за която се споменава и в предаването на БТВ ) и с акцента върху Гражданския шрифт.

Редактирано Ноември 24, 2017 от Doris

[КГ125]

Мхм, възможно е и от космоса да идва в Русия, само не и оттам, отдето е дошла, т.е. от България.

 

[Du6ko]

Всичко ми стана ясно като бял ден за българската азбука в Русия. Само едно не можах да разбера и моля за популярно обяснение от знаещите.

И как е станало с азбуката ?

1 ) България я налага насилственно на Русия . И така с коварен ход изолира Русия от Европа.

2 ) Или Русия я открадва ? Без да си плати ?

И после за реформираните букви от чиновниците на Петър 1. Как се налана руската азбука реформираната у нас ? Русия ни я налага насилно или ние я открадваме ?

Благодаря за поясненията.

[Doris]

Душко, защо са тези риторични въпроси? Със сигурност ти е известно, че

Цитирай

Обратимся к самому известному источнику — это «Полное собрание русских летописей». С его страниц нам приоткрывается интереснейшая история того, как появилась «кириллица». Ключевая дата: В 860 год. Русичи на 200 ладьях совершают очередной удачный поход на Константинополь. Византия часто испытывала тяготы от военных экспедиций славян-язычников, и ее руководством было принято решение способствовать перерождению Славянских государств в христианские державы, дабы облегчить культурные, торговые и международные отношения. И именно в 860 году, еще за 128 лет до принятия Русью христианства, византийским Синодом назначается первый глава русской церкви.

В этом же самом году проповедники Константин Философ (Кирилл) и Мефодий отправляются в русский город Корсунь (Крым), в то время захваченный Хазарией. Там они изучают Евангелие и Псалтырь, написанные русскими письменами (о чем сами же и упоминают в последующих комментариях к своей азбуке).

Константин Философ (Кирилл) и Мефодий, вернувшись в Византию, создают свою письменность, приспособленную для облегчения переводов с греческого языка на русский: для этого они добавляют еще несколько искусственных букв, а несколько имевшихся ранее в «велесовице» букв модернизируют под похожие греческие. Таким образом был создан новояз, получивший название «кириллица», на котором писались позже библейские тексты русской православной церкви и другие книги. Изменения в азбуке происходили весьма часто в истории разных народов, и это не является удивительным. То же касаемо и русской письменности, которая претерпевала реформы много-много раз.

Христианские проповедники Константин Философ (Кирилл) и Мефодий не изобретали никакой "первой" русской письменности, они лишь приспособили более древнюю азбуку "велесовицу" под близкий греческому стандарт. Эту важную деталь необходимо помнить не только из уважения к нашей истории, но и чтобы не быть "Иванами, не помнящими родства".

 

 

 

http://tainy.net/14441-azbuka-ne-byla-pervoj.html

[КГ125]

Ох мале мила, и ние на титовите тикви в Македония се сърдим ... 

[КГ125]

За щастие, в Русия има (а не имаше, надявам се) хора, които знаят за какво иде реч: 

http://www.orthedu.ru/nev/2-63-07/lihachev.htm

2. Уже древнерусский язык (язык Древней Руси) приобщился к богатству других языков - в первую очередь литературного староболгарского, затем греческого (через староболгарский и в непосредственных сношениях), скандинавских, тюркских, финно-угорских, западнославянских и пр. Он не только обогатился лексически и грамматически, он стал гибким и восприимчивым как таковой.

3. Благодаря тому что литературный язык создался из соединения староболгарского с народным разговорным, деловым, юридическим, «литературным» языком фольклора (язык фольклора тоже не просто разговорный), в нем создалось множество синонимов с их оттенками значения и эмоциональной выразительности.

2. Вече древноруският език, се приобщил към богатството на другите езици  - на първо място литературният старобългарски, после гръцки, (чрез старобългарския и в непосредствено отношение), скандинавски, ............ 

3. Благодарение на това, че литературния език се е създавал от съединението на старобългарския с народните говори ........ 

Редактирано Ноември 25, 2017 от КГ125

[КГ125]

Преди 3 часа, Du6ko said:

Вю

И как е станало с азбуката ?

1 ) България я налага насилственно на Русия . И така с коварен ход изолира Русия от Европа.

2 ) Или Русия я открадва ? Без да си плати ?

И после за реформираните букви от чиновниците на Петър 1. Как се налана руската азбука реформираната у нас ? Русия ни я налага насилно или ние я открадваме ?

Благодаря за поясненията.

Вий, драгий, за културно влияние и взаимодействие чули ли сте? 

 

[Du6ko]

Преди 11 минути, КГ125 said:

Вий, драгий, за културно влияние и взаимодействие чули ли сте? 

 

Културното влияние и взаимодействие е взаимоизгодно и за двете страни. То се приветствуава и от едните и от другите. А тука ми намирисва че тъмни злобни сили действат срещу нас ? Трябвада сме бдителни.

[resavsky]

Преди 23 часа, Doris said:

Интересно за мен е, че статиите в уикипедията за кирилицата на македонски, сръбски и украински по смисъл почти съвпадат с българската . Единствено руската се отличава с издигането на теорията, че Кирилицата е възможно да идва в Русия дирекно от Византия (за която се споменава и в предаването на БТВ ) и с акцента върху Гражданския шрифт.

Разпространението на кирилицата във Византия почти го няма.И ученици на Кирил и Методий почти няма.Няма как да стане дори технически.

[Пандора]

On 11/24/2017 at 4:07, Doris said:

Единствено руската се отличава с издигането на теорията, че Кирилицата е възможно да идва в Русия дирекно от Византия (за която се споменава и в предаването на БТВ )

Поне в момента в уикито пише следното

Цитирай

 

Около 863 года братья Константин (Кирилл) Философ и Мефодий из Солуни (Салоники) по приказу византийского императора Михаила III упорядочили письменность для старославянского языка и использовали новую азбуку для перевода на славянский язык греческих религиозных текстов^[3]:44. Долгое время дискуссионным оставался вопрос, была ли это кириллица (и в таком случае глаголицу считают тайнописью, появившейся после запрещения кириллицы) или глаголица — азбуки, различающиеся почти исключительно начертанием. В настоящее время в науке преобладает точка зрения, согласно которой глаголица первична, а кириллица вторична (в кириллице глаголические буквы заменены на известные греческие). Так, большинство учёных склонны считать, что глаголицу создал Константин (Кирилл) Философ, а кириллицу — его ученикКлимент Охридский, последовательно работавший в Плиске и Охриде в Первом Болгарском царстве.^[4]. Глаголица длительное время в несколько изменённом виде употреблялась у хорватов (до XVII в).

Появление кириллицы, основанной на греческом уставном (торжественном) письме — унциале^[3]:45, связывают с деятельностью болгарской школы книжников (после Кирилла и Мефодия). В частности, в житии св. Климента Охридского прямо пишется о создании им славянской письменности уже после Кирилла и Мефодия. Благодаря предыдущей деятельности братьев азбука получила широкое распространение в южнославянских землях, что привело в 885 году к запрещению её использования в церковной службе римским папой, боровшимся с результатами миссии Константина-Кирилла и Мефодия.

В Болгарии при святом царе Борисе, принявшем в 860 году христианство, создаётся первая славянская книжная школа — Преславская книжная школа — переписываются кирилло-мефодиевские оригиналы богослужебных книг (Евангелие, Псалтирь, Апостол, церковные службы), делаются новые славянские переводы с греческого языка, появляются оригинальные произведения на старославянском языке («О письменехъ Чрьноризца Храбра»). Болгария становится центром распространения славянской письменности.

«Золотой век» распространения славянской письменности относится ко времени царствования в Болгарии царя Симеона Великого (893—927 гг.), сына царя Бориса. Позже старославянский язык проникает в Сербию, а в конце X века становится языком церкви в Древней Руси.

Старославянский язык, будучи языком церкви на Руси, испытывал на себе влияние древнерусского языка. Это был старославянский язык русской редакции, так как включал в себя элементы живой восточнославянской речи.

Первоначально кириллицей пользовались часть южных славян, восточные славяне, а также румыны (см. статью «румынская кириллица»); со временем их алфавиты несколько разошлись друг от друга, хотя начертание букв и принципы орфографии оставались (за исключением западносербского варианта, так называемой босанчицы) в целом едиными.

 

След това пише за реформата на Петър І. Не пише кога се е появила в Русия

На белоруската страница пише следното:

Цитирай

 Шырокае распаўсюджанне славянскага пісьменства, яго «залаты век», адносіцца да часу валадарання ў Балгарыі цара Сімяона Вялікага (893—927 гг.), сына цара Барыса. Пазней стараславянская мова пранікае ў Сербію, а ў канцы X стагоддзя становіцца мовай царквы ў Старажытнарускай дзяржаве.

 

Редактирано Ноември 25, 2017 от Пандора

[Doris]

Да, ето тук, в началото е разликата: "Долгое время дискуссионным оставался вопрос, была ли это кириллица (и в таком случае глаголицу считают тайнописью, появившейся после запрещения кириллицы) или глаголица .".  Това е  хипотезата, че кирилицата е била създадена първа, или че и кирилицата и глаголицата са  създадени едновременно във Византия от Константин Кирил Философ. В уикипедията споменават, че в науката преобладава друга теза , но в популярните образователни текстове тази хипотеза често е единствена версия.

Например:

"Вот потому и занялись Кирилл и Мефодий разработкой новой азбуки. Они создали даже 2 азбуки — кириллицу и глаголицу, но глаголица со временем была забыта (на Руси ею пользовались только в самые первые годы развития и распространения письменности). От кириллицы и происходит наш русский алфавит. На её основе были созданы также украинский, белорусский и болгарский алфавиты — вот почему эти языки так похожи."

http://www.razumniki.ru/kak_poyavilsya_russkiy_alfavit.html

"Кириллица – алфавит, который был создан на основе греческого в 863 г. славянским просветителем Кириллом для перевода греческих церковных книг на старославянский язык. Именно кириллица стала основой для современного русского письма. На Руси кирилловское письмо появилось в конце X в., после официального принятия христианства. " http://scicenter.online/russkiy-yazyik-scicenter/proishojdenie-sostav-russkogo-67584.html

 

[КГ125]

Преди 6 часа, Пандора said:

Поне в момента в уикито пише следното

След това пише за реформата на Петър І. Не пише кога се е появила в Русия

На белоруската страница пише следното:

 

(ох, тоя белоруски как изглежда и звучи .... ) )

Само трябва да послушат Лихачов и да сменят "старославянски" със "старобългарски" и всичко е точно!

[bulgaroid]

Преди 21 часа, Du6ko said:

Културното влияние и взаимодействие е взаимоизгодно и за двете страни. То се приветствуава и от едните и от другите. А тука ми намирисва че тъмни злобни сили действат срещу нас ? Трябвада сме бдителни.

Взимноизгодно друг път. По-силния и културния налага своето а другия се дърпа и неще. Пак си прекалил с пропагандата, чети по-малко тия глупости.

[bulgaroid]

Преди 14 часа, Doris said:

Да, ето тук, в началото е разликата: "Долгое время дискуссионным оставался вопрос, была ли это кириллица (и в таком случае глаголицу считают тайнописью, появившейся после запрещения кириллицы) или глаголица .".  Това е  хипотезата, че кирилицата е била създадена първа, или че и кирилицата и глаголицата са  създадени едновременно във Византия от Константин Кирил Философ. В уикипедията споменават, че в науката преобладава друга теза , но в популярните образователни текстове тази хипотеза често е единствена версия.

Например:

"Вот потому и занялись Кирилл и Мефодий разработкой новой азбуки. Они создали даже 2 азбуки — кириллицу и глаголицу, но глаголица со временем была забыта (на Руси ею пользовались только в самые первые годы развития и распространения письменности). От кириллицы и происходит наш русский алфавит. На её основе были созданы также украинский, белорусский и болгарский алфавиты — вот почему эти языки так похожи."

http://www.razumniki.ru/kak_poyavilsya_russkiy_alfavit.html

"Кириллица – алфавит, который был создан на основе греческого в 863 г. славянским просветителем Кириллом для перевода греческих церковных книг на старославянский язык. Именно кириллица стала основой для современного русского письма. На Руси кирилловское письмо появилось в конце X в., после официального принятия христианства. " http://scicenter.online/russkiy-yazyik-scicenter/proishojdenie-sostav-russkogo-67584.html

 

Типично. Според руснаците те са измислили кирилицата или поне са участвали в измислянето и. Само и само да се докарат пред себе си всякакви глупости съчиняват. Руската азбука е точно кирилица просто е поукрасена което е нормално.