Балкхара

[Борис Балкх]

За прародината и произхода на името българи,

моля, отворете тази връзка, към книгата "Миналото или историята".

Менюто на сайта, е съдържанието на книгата.

http://minaloto.simplesite.com/433539249

[makebulgar]

Преди 49 минути, Борис Балкх said:

За прародината и произхода на името българи,

моля, отворете тази връзка, към книгата "Миналото или историята".

Менюто на сайта, е съдържанието на книгата.

http://minaloto.simplesite.com/433539249

Написаното в книгата не е за тема Праистория, а е за тема Езотерика или по-скоро за Паранауки.

Най-ясно псевдонаучността на труд от този вид става ясна когато видиш в началото как авторът обяснява как историците грешат, как методите им да ужастни, как има други по-революционни методи, и как учените лъжат.. Това е основен псевдонаучен похват - почерни останалите, така че читателят да бъде отвратен от тях, а твоя труд колкото и нелеп и ненаучен да е, да бъде прочетен от него. 

Редактирано Април 3, 2019 от makebulgar

[Пандора]

On 3.04.2019 г. at 1:43, Борис Балкх said:

За прародината и произхода на името българи,

моля, отворете тази връзка, към книгата "Миналото или историята".

Менюто на сайта, е съдържанието на книгата.

http://minaloto.simplesite.com/433539249

 

Цитирай

 

ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ, Канасубики поражда много спорове между съвременните български изследователи на миналото ни. Тези, които са привърженици на източния произход на българите, твърдят, че тя е Кан, Кана, а привържениците на местния ни произход твърдят, че тя е Канас, Княз. По същество и двете думи означават едно и също – подвластен владетел.

Аз разделях Канасубиги на Кана-суб-иги. Превеждах суб – под, отдолу, а иги, си е българското иго. Привържениците на местния произход я разделят на Канас Убиги и ми задаваха въпрос в нета, "Що ще таз латинска дума "суб" в българския език?" Странен въпрос, след като е известно, че нашите земи няколко столетия са били римска провинция и латинският е бил официалният език тук. А и заради общият индоевропейски произход, в много езици има общи думи. Ако сега суб я няма в езика ни, това не означава, че преди хиляда и триста не я е имало. Това беше спорът.

По късно разбрах, че спор няма, а има  недоразумение. Че и двете страни са прави, защото Кан и Канас са една и съща дума, но на различни езици. Кан е на говоримия, а Канас на писмения български – каквато писменост сме ползвали тогава. Без да съм специалист, за да посоча точната причина за недоразумението ще споделя следното. На "тракийски", "гръцки" или латински език, в края на някои думи, според някакво граматическо правило се добавят окончанията: АС, ЕС, ИС, ОС или УС. Примери:

• Кан > Канас, Мид > Мидас, Леонид > Леонидас.

 

П оследно - от какво е част "с"-то в "канасубиги" - от латинското "суб", от гръцкото "ас" или и от двете ?

[Capitainofmarine]

Преди 2 часа, Пандора said:

Кана-суб-иги. Превеждах суб – под, отдолу, а иги

Само да допълня че иго не е нашенското "иго" а е латинско и нашенската думичка е "ярем". Човек трябва да знае соственияси език първо, а след това ако иска да превеждатрябва да учи и чужди езици ...

Това не е предназначено за Пандора, а касае Балхареца.

 

On 3.04.2019 г. at 11:43, Борис Балкх said:

За прародината и произхода на името българи,

моля, отворете тази връзка, към книгата "Миналото или историята".

Менюто на сайта, е съдържанието на книгата.

http://minaloto.simplesite.com/433539249

 

[Skubi]

Преди 22 минути, Capitainofmarine said:

Само да допълня че иго не е нашенското "иго" а е латинско и нашенската думичка е "ярем". Човек трябва да знае соственияси език първо, а след това ако иска да превеждатрябва да учи и чужди езици ...

Това не е предназначено за Пандора, а касае Балхареца.

 

 

Ярем- JÁROM-  Коренът на думата е JÁR- ходи, върви, разхожда се.

В унгарският 117 думи имат този корен ЯР

иго- коренът на думата е   IG 227 думи почват с този корен- Всичко което е свързано или свързва за някаква цел, да тегли, държи.  IGA 99 думи има в унгарският.

 

[makebulgar]

гр. ἄρμενος „присъединен“

[Пандора]

On 9.04.2019 г. at 7:19, Capitainofmarine said:

Само да допълня че иго не е нашенското "иго" а е латинско и нашенската думичка е "ярем".

изглежда - общо индоевропейско

праслав. *jьgo със съответствия в лит. jungas, латв. jūgs, староинд. jugam „ярем, чифт, род, поколение“, нперс. ĵuɣ, лат. iugum, гот. juk, ст.в.нем. juh, англ. yoke, старогр. ζυγόv „ярем, хомот“.

[Пандора]

On 9.04.2019 г. at 8:00, Skubi said:

иго- коренът на думата е   IG 227 думи почват с този корен

В посочения речник / за който благодаря/ са посочени три значения на корена   IG , едното от които, ако разбрах правилно е "истина, справедливост, добро". В турските езици, ако не се лъжа "иги" - добър. Отделно е дадено и IGA - ярем. Изглежда в едни езици думата е запазила положителният смисъл - двойка животни, брачна двойка, а в други - отрицателен смисъл, като мъчение.

[Пандора]

On 9.04.2019 г. at 7:19, Capitainofmarine said:

Човек трябва да знае соственияси език първо, а след това ако иска да превеждатрябва да учи и чужди езици ...

Ето това си е истинско "иго" и в двата смисъла на думата - познанието е добро, но до него се стига с големи мъки

Редактирано Април 10, 2019 от Пандора

[Skubi]

Преди 41 минути, Пандора said:

В посочения речник / за който благодаря/ са посочени три значения на корена   IG , едното от които, ако разбрах правилно е "истина, справедливост, добро". В турските езици, ако не се лъжа "иги" - добър. Отделно е дадено и IGA - ярем. Изглежда в едни езици думата е запазила положителният смисъл - двойка животни, брачна двойка, а в други - отрицателен смисъл, като мъчение.

Няма защо.

Винаги слагам изворите, ако някой се интересува, да може да си направи интелектуална разходка в един спец език.....

IGaz- истина,

IGazság - истината,

IGazgatás -управление,

IGazodás -подреждане,

IGazol -опръвдава,

IGazul -опръвдава се,

и тнт....после идват другите гласни и съгласни.

[tantin]

Попаднаха ми интересни материали и ще се възползвам от тази тема за да ги споделя тук.  Горе долу по същата тема както е заглавието.

"

Краткая предыстория “Западных жунов” (ПЧН)

    В главе «хунно-угры» мы обусловливали: первоначально рассмотреть историю «восточных жунов», а только потом уже – «западных жунов».
    Предысторию «восточных жунов» мы оставили в периоде расцвета «державы Хунну», заканчивающуюся для них постепенным растворением среди монгольских, маньчжурских и уйгурских племён.
    Метисные племена, сложившиеся в результате смешения потомков серов (восточных жунов) со степными угорскими племенами, мы именовали «хунно-уграми».
    После затопления Турфанской впадины часть земледельческих потомков серов, оказалась в степях Восточной Сибири. Проживая в среде кочевых племён, потомки серов (восточные жуны) здесь растеряли все свои земледельческие навыки, превратившись в кочевые хунно-угорские племена.
    Теперь же наступила очередь к рассмотрению истории «западных жунов» – другой ветви тюркоязычных (огурских) племён, предки которых (кидане, или тюрки) в XIV–XIII веках до н. э. ушли из оазисов Турфана на север – в верховья Иртыша и Селенги; где, проживая вперемежку с динлинскими племенами савиров не утрачивая своих земледельческих навыков, продолжали заниматься в долинах рек, стекающих с южных склонов Алтайских гор, как поливным, так и богарным земледелием.
    Эта часть тюркоязычных савиров стала в дальнейшем именоваться по названию их угорской племенной знати савирами, или обобщённо «жуно-уграми». Таким образом, во главе савиров осталась угорская племенная знать, а у их подданных верх одержал тюркский (огурский) язык пришельцев (сижунов). В дальнейшем алтайские савиры уже числились в составе тюркоязычных племён, аналогично тому, как тюркоязычные протоболгары, переженившись на женщинах южнославянских племён (переняв язык своих матерей и жён), стали числиться уже в составе славянских народов.
    Третья же часть здешних потомков серов, спасшаяся от наводнения в предгорьях Наньшаня (хребет Пржевальского), освоила после наводнения оазисы реки Данхэ и Тарима, занимаясь здесь орошаемым земледелием.
    Потомков серов, проживавших в долине Тарима, китайцы именовали – «каракиданями», а проживавших в долине реки Данхэ – «усунями», или «большими жунами».
    В III-ем веке до н. э., в начале правления Модэ, юэчжи силой захватили усуньские земли в Турфане. Много воинов и усуньской знати полегло в сражении с юэчжами. Их предводитель с малолетним сыном и остатками своего народа отступил во владения Модэ-хана. Пограничные воинские отряды Модэ (усуни и шупаши), посчитав это вражеским нападением, вступили с ними в бой, а пока разобрались, убили их государя. Модэ отнёсся милостиво к оставшимся без государя и племенной знати усуням.
    Они не были ни перебиты, ни разогнаны. Модэ расселил их среди (родственных им) потомков серов (алтайских савиров), проживавших на западных склонах Монгольского Алтая, а малолетнего сына убитого государя усуней Модэ взял в свою ставку для надлежащего его воспитания. Насчёт усуней и их малолетнего государя у Модэ были свои, далеко идущие планы (см.35, с.100).
    В связи с тем, что «восточные жуны» (хунно-угры) с течением времени перестали заниматься земледелием, а перешли на кочевой скотоводческий образ жизни, в «державе Хунну» всё острее становился вопрос обеспечения населения продуктами земледелия (см.34, с.121).
    Если до поражения Туманя (отца Модэ) в войне с китайцами и юэчжами эта проблема худо или бедно решалась поставками продуктов земледелия из орошаемых земель Турфана и Илийской долины, а также с земель на западных склонах Монгольского Алтая и верховьев Иртыша, то после поражения Туманя все эти земли оказались в руках юэчжей, лишив хуннов их основной зерновой житницы.
    Чтобы решить эту продовольственную проблему за счёт набегов на плодородные земли Китая, уМодэ не было ещё достаточных сил.
    В целях решения этой сложной продовольственной проблемы, после возвращения из успешного похода против дунху, Модэ-хан не распустил свои войска, а неожиданно напал на юэчжей и прогнал их со склонов Монгольского Алтая, восстановив свои прежние границы с дружественными кангюйцами (одними из предков современных казахов).
    Объединив земледельческие племена усуней и часть савиро-чувашей, Модэ в дальнейшем планировал очистить от юэчжей Илийскую долину и оазисы Турфана и переселить туда племена усунь и алтайских савиров, поставив во главу их сына убитого усуньского государя, воспитываемого для этой цели в ханской ставке Модэ, с присвоением ему хуннского титула – «гуньмо» (см.34, с.58).
    Для начала молодому «гуньмо» (уже после смерти Модэ) силами усуней и алтайских савиров поручалась нетрудная задача по охране западных границ «державы Хунну» с дружественными кангюйцами (предками казахов) (см.35, с.100).
    То обстоятельство, что предки чувашей были поставлены для совместной охраны с усунями западных границ с Кангюем, повлияло на то, что предки казахов (кангюйцы) стали именовать их не по самоназванию «чăваш», а словом «шупаш», которое в языке предков казахов означало «пограничник». То есть, одни из предков казахов (кангюйцы) воспринимали самоназвание чувашей не в значении «мирный» или «кроткий», а в значении
    «хуннских военных поселенцев», поставленных для охраны западных границ «империи гуннов».
    Метисные племена жуно-угров, сложившиеся в результате смешения сижунов с угороязычными савирами, под защитой «державы Хунну», в скором времени так сильно выросли в числе, что к концу I-го века до н. э. они заполнили степные пространства и долины рек: от Алтайских гор на севере, до хребта Пржевальского на юге.
    С течением времени жуно-угры (алтайские савиры) всё больше обосабливались как по внешним морфологическим признакам, так и по образу жизни от «восточных хунно-угров». Южнее Алтайских гор их все чаще стали именовать «жунгурами», или «джунгарцами». Их западные лули-князья так возвысились, что образовали свою ставку в «Западном крае» и стали соперничать по своему могуществу с «восточными великими князьями». Проживание жуно-угров (джунгарцев) на территории между Алтаем и Тянь-Шанем подтверждается тем, что здесь сохраняются до сих пор горы под названием «Джунгарского Алатау».
    Проживавшие же севернее Алтайских гор жуно-угры (те же алтайские савиры) именовались местными сибирскими племенами за их знания и умения «мудрым народом» или «чародеями». В памяти славянских племен они сохранились как мифический народ под названием «чудь».

 

 

 Ссылка статьи :: Версия для печати

"

https://ru.chuvash.org/wiki/Предыстория чувашского народа (А. Илитвер)

[tantin]

"

Среднеазиатская версия происхождения чувашского народа

    Оказавшись по службе на второстепенных ролях, отуречившиеся турфанские и илийские серы перестали подчиняться ираноязычным согдийцам и создали свое собственное племенное обьединение, с центром орды в Турфанском оазисе.
    В случае войны, метисные турфанские и илийские серы избирали (по законам военной демократии) обшего для них временного вождя, которого они именовали словом «гун» или «хун», что значило — «князь военного времени».
    Этот титул не передавался по наследству и действовал только в случае войны.
    Стечением времени слово «хун» или «гун» было перенесено на название жителей Турфана, которые в дальнейшем так и именовались — «гуннами» или «хуннами», а их племенная знать и само племенное объединение получило название — «Хунну».
    Если в случае войны, отуречившиеся турфанские серы или гунны жили по законам военной демократии, то в мирное время они жили по законам общинно родового строя, что подтверждается данными исторических хроник, говоряших об отсутствии у них, в этот исторический период, твердых семейных традииий и резким ослаблением их родственных связей. Дети у них в этот период были общими. Воспитанием их занимался весь род.
    Значительной властью у гуннов пользовался старейшина или глава их рода, который имел больше прав на детей общины, чем даже их биологические родители, поэтому все дети гуннской обшины считали своим отцом — старейшину или главу рода, по имени которого они и получали свое прозвание, то есть в современном понятии — фамилию.
    Кровосмешение внутри гуннского рода строжайше запрешалось, поэтому женшин для воспроизводства и продолжения рода, гунны брали или добывали со стороны. Они именовали их словом — «хун ами», что значило — «мать гуннов» или «самка гуннов». В обязанности «хун ами» входило лишь плодить детей и вскармливать их грудным молоком до шестимесячного или годовалого возраста, потому что к этому времени у них исчезало грудное молоко, ввиду зачатия ими следуюшего своего ребенка.
    Дальнейшим воспитанием подрастаюшего поколения должны были заниматься остальные члены их рода, организуя для них ясельные формы и методы воспитания.
    Биологическим отцом детей родовой общины мог быть не только глава их рода, но и его братья, которых гунны именовали словом — «хун ази», что означало — «самец гуннов».
    Они в роловой обшине не облалали никакими правами на своих детей, поэтому их и именовали здесь не отцами, а просто — «самцами».
    В случае смерти главы рода, продолжателями рода становились поочередно (по старшинству) его братья.
    В современном же чувашском языке гуннские слова — «хун ази» и «хун амм» (самец и самка) сохранились в значении — тесть и теща.
    Создав свою орду, отуречившиеся турфанские и илийские серы окончательно отделяются от ираноязычных зеравшанских серов, сложившись здесь в обособленную «р»-язычную ветвь тюрко-ираноязычных племен.
    Можно сказать, что наши среднеазиатские предки разделись здесь на ираноязычных согдийцев и на метисных тюрко-ираноязычных турфанских серов или гуннов, которых мы и будем считать нашими предками в последующих их поколениях.
    Отцовскую же ираноязычную генеалогическую линию наших предков, не являюшуюся целью наших изысканий, мы не рассматриваем.
    Это прерогатива сторонников скифской версии происхождения чувашей, потому что отуречившиеся турфанские серы или гунны к этому времени уже сильно отличались от ираноязычных согдийиев (предков среднеазиатских скифов, самаркандских таджиков и бухарских евреев), как по физиологическим, так и по морфологическим признакам.
    Это уже был совсем другой народ, говоривший уже не на языке фарси (как современные таджики), а на смешанном тюрко-огурском (гуннском) языке наших исторических предков.
    Отметим, что до прихода в центральную Азию индоиранских племен в здешних степях (на Тургайском плато и Туранской низменности) паслись бесчисленные стада диких туров, дармовая шкура и мясо которых были основой жизнедеятельности пратюркских племен.
    Дикий бык «тур» считался у кочевых пратюркских племен — священным животным, по названию которого турфанские серы и стали именовать их — «турками».
    «3»-язычные турки занимали низшую ступень в обшественном устройстве Турфанской орды гуннов и олицетворялись в понятиях их «р»-язычной (огурской) племенной знати, аналогично «смердам» древней Руси или «неприкасаемым» древней Индии, как — «темный, невежественный народ».
    Свяшенным же животным турфанских серов был домашний бык «огур» (вăкăр), по названию которого они и именовались — «огурами».
    С исчезновением дикого быка «тура» пратюрки тоже стали поклоняться домашнему быку — «огуру», но ввиду отсутствия в их языке звука «р» они переиначили слово «огур» на «огуз» и поэтому они именовались здесь также и — «турками-огузами».
    Вот с таких древнейших времен и произошло разделение тюркоязычных племен на «р»-язычных огуров (наших предков) и «з»-язычных огузов.
    Причем, «огуры» занимали высшую, а «огузы» низшую ступень в иерархической лестнице Турфанской орды гуннов.
    Это разделение тюркоязычных племен на огуров и огузов сохраняется и по настояшее время.
    Например, мы (чуваши) — огуры, а ближайшие наши тюркоязычные соседи татары и башкиры относятся к огузам, потому что одни из последних носителей этого языка: хазары исчезли из исторической арены, дунайские болгары (как мы уже упоминали) ославянились, волжские булгары отатарились и лишь чувашам удалось сохранить огурскую (гуннскую) основу этого древнего языка.
    Если «з»-язычные турки-огузы вели исключительно кочевой образ жизни, то турфанские серы (огуры) были земледельческими племенами, сохранившими многие элементы культуры пришлых индоиранских племен: их письменность и календарь; навыки и знания орошаемого земледелия; своды законов; секреты металлургии; обычаи и религиозные верования (зороастризм); умения создавать крупные обшественные образования, такие, как селения, города и даже государства.
    К ХШ-му веку до н.э. Турфанский оазис, освоенный тюрко-ираноязычными серами или гуннами, стал процветаюшим уголком Центральной Азии.
    По утверждению Грумм-Гржимайло (исследователя Центральной Азии) турфанским серам, а значит и нашим предкам, принадлежит слава создания здесь городов и храмов, которые и ныне пленяют, ведуших здесь археологические раскопки ученых.
    Разница этнических черт сложившихся в Турфане гуннов и китайцев была такова, что обычаи и внешность одних вызывали у других (еще со времен династии «Ся») физические отвращения и насмешку, поэтому китайцы, презиравшие своих северных соседей, стали именовать турфанских серов, насмехаясь над ними — «жунами», то есть — «варварами», аналогично тому, как древние римляне презрительно именовали своих северных соседей.
    В рассматриваемый нами исторический период, на северной окраине пустыни Гоби сохранялись еше многочисленные водные остатки сушествовавшего когда-то здесь древнего моря, тянувшиеся (поясом морей и озер, в продолжение Каспию, Аралу и Балхашу) от Алтайских гор — на западе, до Большого Хингана — на востоке, и именовались они (обобщенно) — «Таежным морем южной Сибири», а у китайиев — «Хань-хай морем».
    В ХIV-ом веке до н.э., в результате начавшегося бурного роста Гималаев и вследствие этого приподнятия дна здешних морей и озер, произошло смешение вод «Таежного моря» на юго-запад.
    Северные области Китая и Турфанекая впадина подверглись (в 1327 году до нашей эры) катастрофическому наводнению, отмеченному в китайских преданиях — как «Потоп».
    Население Турфанекого оазиса в спешном порядке стало покидать, четырьмя потоками или частями, свои традиционные места обитания.
    Первая их часть ушла на восток, на возвышенные (незатопленные) места Внутренней Монголии, где и смешалась с местными жителями Халхи, став их новой племенной знатью, первоначально под названием — «Кидань», а впоследствии под названием — Монгол.
    Китайцы именовали их — «дунху», то есть — «восточными варварами».
    Вторая основная их часть, во главе со своей племенной знатью, именуемая «хунну», ушла на северные окраины пустыни Гоби, в предгорья Саян.
    Эта часть гуннов столкнулась в прибайкальских степях и в предгорьях Саян с кочевавшими здесь «десятиплеменными уграми» (вунгурами или венграми).
    Объединившись с угорской племенной знатью, пришедшие из Турфана гунны образовали здесь из хуннов и угров конфедерацию, под названием — «Хунугурия» или «Хунгария», жители которой и стали именоваться здесь — «хунно-уграми» или просто — «хунна-ми».
    Третья часть жителей Турфана спаслась в горах Наньшаня (хребет Пржевальского), сложившись здесь в «усуней» (в одних из предков современных узбеков).
    Четвертая их часть, отпочковавшись от Турфанских наших предков, по отрогам Монгольского Алтая ушла в верховья Иртыша.
    Китайцы именовали их — «сижунами», то есть — «западными варварами». Они и были теми поколениями наших предков, которые продолжили на Алтае свой процесс формирования, в чувашскую народность.
    Чтобы проследить дальнейший процесс формирования, теперь уже алтайских наших предков (сижунов), необходимо иметь в виду то, что в те времена на юге Сибири, от Байкала до Алтая, проживали «десятиплеменные угры».
    Угорские племена, кочевавшие здесь со своими стадами по южным и западным склонам Алтайских гор, именовались — «савирами», а занимавшиеся в верховьях Иртыша охотой и рыболовством именовались словом «пулу» или «пулэйцами». Где слово «пулу» (рыба) было их тотемным отличительным племенным знаком. Савиры и пулэйцы были воинственными племенами, охранявшими западные границы «десятиплеменных угров».
    Пришедшие в верховья Иртыша земледельческие племена потомков турфанских серов (сижуны) не стали воевать или враждовать с этими воинственными угорскими племенами, а мирным путем вошли в состав их племенного обьединения и смешались с ними, подразделяясь на земледельческие и скотоводческие племена.
    Сложившиеся здесь метисные земледельческие племена из сижунов и угров китайцы стали именовать, в отличие от прибайкальских хунно-угров, жуно-уграми или джунгариами, а другие же их метисные племена, занимавшиеся в бассейне Черного Иртыша рыболовством, охотой и скотоводством, китайцы стали именовать «пулугурами» или «пулэйцами».
    Местная угроязычная племенная знать алтайских племен первоначально благосклонно отнеслась к искусным пришлым земледельцам, потому что здешние кочевые племена нуждались в хлебе, главное было еше в том, что пришельцы обладали секретами металлургии и были способны изготовлять из добываемого на Алтае железа — оружие.
    С течением времени более цивилизованная племенная знать Турфанских Серов, постепенно вытеснила местную угорскую племенную знать, и возглавила это метисное племенное объединение, не изменяя их прежнего названия — «савиры».
    Таким образом, племенная знать турфанских серов сменила на Алтае свое прежнее название — «хунну» и стала именоваться — савирами, название которых в дальнейшем и стало именем или самоназванием наших алтайских предков.
    Подобная смена племенного названия в истории народов — не редкость.
    Яркий пример тому волжские болгары, сменившие свое прежнее название булгары, на татары.
    В результате смешения тюрко-иранского языка потомков турфанских серов с угорскими языками, на Алтае сформировался сложный — тюрко-ирано-угорский язык алтайцев (предков болгар и чувашей), в котором присутствуют слова как тюрко-иранского, так и угорского происхождения. Это подтверждается тем, что в этот исторический период в чувашский и болгарский языки проникло довольно большое количество угорских (венгерских) слов.
    У оставшихся же в Турфане, родственных нам усуней не контактировавших с алтайскими савирами, влияние на их язык слов угорского происхождения — незначительно.
    Кроме того, во внешности сложившихся здесь алтайских наших предков, в отличие от усуней, появляются значительные европеоидные физиологические признаки, потому что местные угорские племена, будучи людьми европеоидного физического типа, передали нашим предкам не только некоторый словарный запас своего языка, но и часть своих европеоидных физиологических признаков.
    Поэтому-то, чуваши и болгары и стали отличаться от остальных тюркских народов (например, от узбеков), как по физиологическим, так и по морфологическим признакам.
    Встретив в излучине Иртыша среди воинственных кочевников миролюбивые земледельческие племена савиров, пришедшие сюда (во II-ом веке до н.э.) среднеазнатские скифы (юэчжи), стали именовать этих миролюбивых земледельцев не словом «савир», а сходным их языке (метким к этому случаю) словоы «сабир», что в их языке и означало миролюбивый (незлобивый) характер человека.
    Слово «сабир», (по мнению юэчжей) более соответствовало миролюбивому образу жизни наших алтайских предков, чем непонятное и незнакомое для них слово — «савир». Воинственных же кочевников (пулугуров) ираноязычные среднеазиатские скифы (юэчжи) стали именовать тоже по своему — «булугурами», то есть «возмутителями спокойствия».
    Местность же, где проживали «сабиры» (савиры), юэчжи стали именовать «Сабирией» то есть «Сибирью».
    С легкой руки юэчжей и другие соседи савиров, стали их именовать — «мирным племенем», или «мирными людьми», но уже на своих наречиях.
    Так, например, окружавшие савиров кочевые «з»-язычные тюркские племена, менявшие звук «р» на «з», а звук «а» на «у», стали именовать савиров — «сувазами».
    Монголоязычные племена именовали их словом — «чааш», кангюйцы (предки казахов), а в последствии и узбеки (из династии среднеазиатских Караханидов) стали именовать их словом — «шупаш», а пулэйцы (предки болгар) именовали этих миролюбивых земледельцев, словом — «джууаш».
    Следует заметить, что все эти вышеперечисленные названия были лишь прозвишами савиров, подразумевавшие по своей сути, лишь миролюбивый или дружелюбный характер наших алтайских предков.
    Сами же себя наши алтайские предки еше длительное время, вплоть до VIII-го века, считали себя — савирами.
    

Антей Илитвер
    «Тăван», №19-20, апрель-май 2006

 

 

 Ссылка статьи :: Версия для печати

https://ru.chuvash.org/wiki/Среднеазиатская версия происхождения чувашского народа

"

[resavsky]

Май си имаме във форума отявлен фен на угро-фините.Браво не се среща всеки ден.Между другото това е перспективна тема за изследване.

[tantin]

Преди 8 часа, resavsky said:

Май си имаме във форума отявлен фен на угро-фините.Браво не се среща всеки ден.Между другото това е перспективна тема за изследване.

Не знам, опитвам се да събера някакъв смислен модел за Вликата България, откъде са дошли тези 10 племена или оногури.

Прекалено много версии циркулират и при това си противоречат.

Оногури = 10 племена

Оногури = хуно-угри

оногури = хунгари

 

Фините са по-късен продукт, ако може така да го кажем. Те не участват активно в процесите около Великата България.  Връзката е по-скоро от другото разклонение на финно-угорските езици:  Манси.

От там се появяват Мансо-угри, ако завъртим езика би трябвало да е ман-угри, магуар, маджар, магияр.

Това би трябвало да е директната връзка, произхода на унгарците откъм езиковата страна.. Вече кои други народи са били асимилирани към тях е друг въпрос.

Да речем че Великата България са били 10 племена, вклучващи множество подчинени народи. Хуно-угрите ще са едно от тези племена. А може и да са били неподчинени, все още обитаващи територия на изток от Великата България.  (това ми се струва по-вероятното).

Да изолираме маджарите за момента. Обръщаме поглед към Аварите.  Аварите са вече на Запад, изградили са бойни бази, чак до Панония. Те са бирниците, събирачи на данъци и основната им задача е да събират данъците от славяните. Но не само това; аварите са и ударното звено, непосредствената заплаха, биячите и наказателните отряди, принуждаващи голямата Империя да си плаща данъците.  Нищо доброволно в случая,  ИРИ е принуждавана да си плаща скъпо за мира, а в случай на отказ е заплащала с цели градове и територии, откъсвани на сила или тотално разрушавани за наказание.  Аварите - това са сегашните дагестанци. Знаем какъв език говорят - при всички случаи е неславянски. Да речем че освен аварите имаме и алани  - чиито сегашни наследници са осетинците.

Това ще са остриетата, ударната сила на хунските нашествия.

Основната част, столицата на тази могъща империя за кратко е в Панония по времето на Атила, но след разпада на "Виртуалната" аварска империя идва времето на Великата България на Кубрат. (Прескачам 100- 150 години,  като не-свързаани със събитията които имат връзка с нашето внимание за момента) 

Великата България на Кубрат е донякъде продукт на Римската империя,  съюзник и защитник. И в същото време това са същите тези народи, които допреди 100-150 години тотално опустошават Италия и Балканския полуостров.

Сега за езика: докато хуно-угрите създават своя език основно на базата на фино-угорските езици с малки турки примеси, то прото-българите запазват донякъде езика, но много за кратко. Може да се каже до времето на Великата България.

След преселението на Аспарух само за някакви си 100 - 150 години - от прото-българския не остават дори и следи.

Какво може да бъде обяснението: ПРОСТО ТАКЪВ ЕЗИК НЕ Е ИМАЛО.  

  

[tantin]

Реално е имало език, но той е бил съшия или подобен на езика на хуно-угрите  . Някакъв прото-тюркски, примесен с незначителна доза финно-угорски е започнал да добавя от новите: сарматски, славански, не знам още какви там е имало...

При всички случаи едва ли езика им за него време са го наричали "български" , защото прото-българския не е бил по-различен с много от останалите хуно-тюркски и хуно-финно-угорски.  Може да е имало и ирански примеси ... Някакъв сорт на украйнски език, смесица от всичките славани.

След създаването на първата Българска "Балканска" държава и 100- 150 години по-късно вече знаем кое се нарича "църковно-славянски" или "български" език.

Другата България - Волжската  - също си загубва "прото-българския" и говори на "татарски" доколкото чета тези дни..  Тоест как така в 2 държави българите си губят езика, при условие че са властващи в продължение на векове.

И как така славянизираните българи не губят езика си цели 5 века?

Ми много е просто: "прото-български" няма.  Има "хуно-угурски" . Има тюркски, обаче това е все едно Сталин да накара Съветския Съюз да проговори на грузински.  Прото-Българите са част от голям съюз и щат не щат проговарят лингуа-франка - езика, който е бил най-лесно разбираем и достъпен за всички. (Вероятно сарматски).

[makebulgar]

Преди 21 минути, tantin said:

Реално е имало език, но той е бил съшия или подобен на езика на хуно-угрите

Имало го е езика на българите, но със сигурност не е бил някаква подобна измислена комбинация като "хуно-угрите". Няма такова племе хуно-угри нито има такъв език. И нито чувашкия, нито кипчакския на татарите е прабългарския език. Прабългарския не е алтайски или тюрко-монголски някакъв, а е бил по скоро класичеки северноирански език от групата на скитските и сарматските, като в него е имало и някои алтайски заемки, но много малко и само в разни служебни термини - календарни, титли, оръжие. Заемките са се появили по линия на тюркското и аварското надмощие в степите. По-късно на Дунав прабългарския се слива по естествен път със близките до него в лексикално отношение склавски езици. На Волга българите живеят заедно с няколко други не-български племена, като при инвазията на татарите държавата им е унищожена и в центърът ѝ татаро-кипчаките си правят столица. От там и съвременния татарски език. Нищо общо с прабългарския. Чувашкия пък е някаква смес от езика на хуните сувари и разни угро-фини, но не е прабългарски.  

[tantin]

Преди 6 минути, makebulgar said:

Имало го е езика на българите, но със сигурност не е бил някаква подобна измислена комбинация като "хуно-угрите". Няма такова племе хуно-угри нито има такъв език. И нито чувашкия, нито кипчакския на татарите е прабългарския език. Прабългарския не е алтайски или тюрко-монголски някакъв, а е бил по скоро класичеки северноирански език от групата на скитските и сарматските, като в него е имало и някои алтайски заемки, но много малко и само в разни служебни термини - календарни, титли, оръжие. Заемките са се появили по линия на тюркското и аварското надмощие в степите. По-късно на Дунав прабългарския се слива по естествен път със близките до него в лексикално отношение склавски езици. На Волга българите живеят заедно с няколко други не-български племена, като при инвазията на татарите държавата им е унищожена и в центърът ѝ татаро-кипчаките си правят столица. От там и съвременния татарски език. Нищо общо с прабългарския. Чувашкия пък е някаква смес от езика на хуните сувари и разни угро-фини, но не е прабългарски.  

Нека да уточним: Прабългарите или прото-българите не са многоброен народ.

Точно обратното, те са по-малобройни в сравнение с много други заобикалящи ги народи. Ако бяха многобройни - щеше да има и други вълни на преселения, щеше да има и други градове с имена започващи с Бул- ,  щеше да има много още информация от китайски, гръцки и други източници.  Прото-българите живеят в началото в географски ограничена среда: котловина вероятно с ограничени ресурси.

2.  Тази не-многобройност има значение по-отношение на езика им.  Те не са някой от пра-старите народи, не са някакво библейско племе, тръгнало и заселило цели континенти... Те са едно изолирано население, вероятно северно-иранско по произход или централно азиатско.  Дали езика е бил първоначално северно-ирански или сибирски или прото-тюркски или финно-угорски ?? И това е трудно да кажем със сигурност, но поне предположения имаме, при това повече отколкото по отношения на тракийския език..

Трето:  В периода на преселение на народите: вижда се какви големи промени настъпват, езикови, политически, социални.. Смесвания между народи с никаква езикова съвместимост, създаване на съвсем нови смесици и езици или претопяване на едни за сметка на други.  Прото-българите имат своя мисия за създаването на няколко държави. 

Добре би било да можем да кажем със сигурност:  Това е езика:  ххххх ;  Това им е хаплогрупата:   ууууу  ;  Добре би било да знаем генетически кои са техните предшественици.  Това би могло да ни помогне да оценим техния количествен елемент при основаване на Първата Българска държава на балканския полуостров.  

Мейкбулгар, имаш ли доказателства за това:  " Прабългарския не е алтайски или тюрко-монголски някакъв, а е бил по скоро класичеки северноирански език от групата на скитските и сарматските" ??  Или това е само едно предположение ?

Имаме ли достатъчен набор от думи с които да го подкрепим това твърдение?

 

 

[makebulgar]

Преди 6 минути, tantin said:

Нека да уточним: Прабългарите или прото-българите не са многоброен народ.

Е айде сега, били малоброен народ. Че кой ги е смятал и кой ги е броил? Да не би хуно-угорски някакви книжа да са изскочили от някой сейф със точната бройка преброена точно от Атила хунът или от брат му?! Подобни спекулации с малката или супер голямата бройка на българите си остават просто голи спекулации и всички размили и страсти на тяхна база стават за раздумка в кръчмата, но не и за наука.

В миналото се спекулираше че прабългарите са били малко тъй като се били претопили и изчезнали в славянското море, но се оказа, че тия спекулации са безпочвени. Генетиката доказа, че българите са били основното население на Първото българско царство на Дунав.

 

[makebulgar]

Преди 13 минути, tantin said:

Мейкбулгар, имаш ли доказателства за това:  " Прабългарския ... е бил по скоро класичеки северноирански език от групата на скитските и сарматските" ??  Или това е само едно предположение ?

Имаме ли достатъчен набор от думи с които да го подкрепим това твърдение?

Имаме огромен набор от стари ирански думи в езика си, които вероятно са съществували и в езиците на скитите и сарматите, но днес приемаме че са славянски. Ето малък списък с думички - http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html

 

[tantin]

Преди 1 минута, makebulgar said:

Е айде сега, били малоброен народ. Че кой ги е смятал и кой ги е броил? Да не би хуно-угорски някакви книжа да са изскочили от някой сейф със точната бройка преброена точно от Атила хунът или от брат му?! Подобни спекулации с малката или супер голямата бройка на българите си остават просто голи спекулации и всички размили и страсти на тяхна база стават за раздумка в кръчмата, но не и за наука.

В миналото се спекулираше че прабългарите са били малко тъй като се били претопили и изчезнали в славянското море, но се оказа, че тия спекулации са безпочвени. Генетиката доказа, че българите са били основното население на Първото българско царство на Дунав.

 

Има си методи за приблизително оценяване на числеността. На базата на обработваемата земя: изчисляваш какво количество зърно може да изкараш. На базата на територията по площ и пасищата: може да прецениш максималното количество добитък: овце, коне, крави...

Ако караш на лов и риболов: пак е възможно, но не разчитай на огромна популация.

[makebulgar]

Преди 1 минута, tantin said:

Преди 6 минути, makebulgar said:

 

Има си методи за приблизително оценяване на числеността. На базата на обработваемата земя: изчисляваш какво количество зърно може да изкараш. На базата на територията по площ и пасищата: може да прецениш максималното количество добитък: овце, коне, крави...

Ако караш на лов и риболов: пак е възможно, но не разчитай на огромна популация.

А ако караш на грабеж и плячкосване на съседите каква територия ти трябва?

[tantin]

Преди 27 минути, makebulgar said:

Имаме огромен набор от стари ирански думи в езика си, които вероятно са съществували и в езиците на скитите и сарматите, но днес приемаме че са славянски. Ето малък списък с думички - http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html

 

Естествено че ще се намерят такива думи. Нашият език е индоевропейски, също като иранския , кюрдския и много други езици.

По линия на индо-европейските езици можеш да намериш прилики с още 20 езици от цяла Европа до почти цяла Азия.

Този списък нищо не доказва.  При това много от думите тук са съвременни и осъвременнени.

Първо: нямаме доказателства че посочените думи са само и единствено български, използвани само и единствено от българите, а не от всички славяни.

2. Много от посочените думи могат да имат произход от времето на османското владичество.  Нужно е да се види дали тези думи са част от църковно-СЛАВЯНСКИЯ , старобългарски речник.

3. За предпочитане би било да се изровят още по-стари думи - от волжска България например...

 

Но както се вижда това си е обемиста и неблагодарна работа... Ако някой иска да я свърши - да заповяда..

А да ми доказва близостта с думи като: луканка, суджук, захар, кюфте...

Аз знам поне 20 такива думи които са с "ирански" !!! Подчертавам дебело : ИРАНСКИ произход...

Дори и думата кайма: идва от иранското кафта.. Поне така аз си мисля.. Там е и кюфтето.

 

И в музиките ни има известно преплитане,  но най-не обичам когато някои хора посочват за доказателствен материал гюрлите, тъпаните и всякакви пискливи музикални инструменти за кючеци, и подобни пак такива "ирански" стилове  и чалга... Сигурно и чалга и чалгарството са не-толкова турски по произход колкото ирански.

 

 

Редактирано Ноември 19, 2019 от tantin

[bulgaroid]

Това със някакви хуно угри са страшни измислици и глупости на търкалета. Ще ме извинявате. А пък разните обяснения и преводи са същите глупости. Хуни и угри нямат нищо общо и няма данни за някакви връзки. Къде са доказателствата, в погребенията и артефактите няма нищо общо.

[tantin]

Преди 24 минути, makebulgar said:

А ако караш на грабеж и плячкосване на съседите каква територия ти трябва?

Грабителските народи и империи знаем какво постигат: бърз растеж, ама като опоскат всичко и като няма откъде после да вземат зърно и фураж: постига ги съдбата на Наполеон...  Трябва си умереност и в грабителството, тоест държавничество... Самата структура на държавите от онова време е също грабителска по самата си същност: едни народи подчиняват и властват над други, но някои го умеят това по-добре от другите.

[tantin]

Преди 2 минути, bulgaroid said:

Това със някакви хуно угри са страшни измислици и глупости на търкалета. Ще ме извинявате. А пък разните обяснения и преводи са същите глупости. Хуни и угри нямат нищо общо и няма данни за някакви връзки. Къде са доказателствата, в погребенията и артефактите няма нищо общо.

Доказателство за хуно-угрите са Унгария.

По-добро доказателство от това не може да се даде.  Хем е създадена от хуните, хем говорят езика на фино-угрите.  ( угро-фински езици)