Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[scaner]

Преди 7 минути, gmladenov said:

Времето в една отправна система важи за всяка точка в тази отправна система. Тоест, за цялата вселена.
Ако в момент Т(х) Андромеда гръмне, в този момент Андромеда спира да върши работа като материала отправна точка ...

Ами тя в този и след този момент не ми и трябва за материална точка. Тя ми е нужна като материална точка само докато излъчва светлина, и тази светлина после има самосстоятелен живот и без Андромеда. Наблюдавайки тази светлина, ние съдим с каква скорост се е движела Андромеда когато е можело да се разглежда като материална точка.

Щом има светлина - имало е материална точка, която е била референция, и е определяла поведението на тази светлина. Сега има ли я тази точка или не, не е важно - светлината е запечатала движението в миналото, и това което измерваме е това движение. Същото мерят и спътниците, само дето за тях периода е още по-назад във времето. Наблюдавайки светлината от звездите, ти виждаш историята - и измерените величини се отнасят за нея, не за сега.

Цитирай

Нека да погледнем примера от гледната точка на Андромеда.
Значи в отправната система на Андромеда имаме ракета, която се движи инерциално към нея.
В момент Т(х), Андромеда гръмва.

Валидна ли е отправната система на Андромеда след момент Т(х)?
Ако кажеш "да", значи ние може да имаме отправна система, която не е материална ... защото Андромеда вече я няма.

Няма такъв въпрос "валидна ли е отправната система". Отправната система описва цялото пространство и време. Независимо какво се случва с Андромеда или който и да е, тази отправна система може да опише непрекъсната история, от зараждането на света.

Андромеда не е нужна за отправната система, тя има само свойството да е неподвижна в нея. Ако Андромеда се движи с постоянна скорост, ние можем да пресъздадем отправната система, в която тя е неподвижна, знаейки само нейната скорост и посоката и - така както се пресъздава система с изотропно по честота CMB.

Но, в нашата задача дори не се използва отправната система на Андромеда. Използва се нашата отправна система, защото всички наблюдения са в нея.

Цитирай

Така че ако избереш светлината от Андромеда за отправна точка след момент Т(х), ти не се движиш спрямо Андромеда
(защото нея вече я няма), а спреямо някаква нематериална отправна точка.

Първо, светлината не се избира за отправна "точка" (?!?) в никой момент.

Второ, в нашата задача се определя движението на Андромеда преди тя да е изчезнала - а за това има всичко необходимо, светлината която сега наблюдаваме.

Трето, не ти ли писна да се въртиш в някакъв порочен кръг?

 

[laplandetza]

Завтори път доказах невярност на Т.О , светлината и тясната и връзка с  етерия. В обикновенната относителност има 3 страни , най малко, обекти и етерия, материално пространство/време. Светлината е съвсем нормално и възможно заедно с етерия да е отправна точка .

[laplandetza]

Страхлиявците не искат да коментират Скоростомер Номер 2, той показва абсолютно , както Спътника на Младенов , че светлината <осветява> тъкънта на етерия.Първи постулат е два пъти доказано невалиден, ИОС не са равностойни, има един вид първа всред равни и тя е тази на Етерия, където не откриваме нарушения от вида на тези ползвани за Скоростомерите 1 и 2.

[gmladenov]

Преди 51 минути, scaner said:

Цитирай

В момент Т(х), Андромеда гръмва. Валидна ли е отправната система на Андромеда след момент Т(х)?
Ако кажеш "да", значи ние може да имаме отправна система, която не е материална ... защото Андромеда вече я няма.

Няма такъв въпрос "валидна ли е отправната система".

Добре.

[laplandetza]

Какво се занимяваш  с горкия Сканер, освен реликтовото лъчение , Скоростомер 2 директно доказва каква система <просветлява> светлина.

[Exhemus]

 Ето едно нагледно пособие за Сканер, пък и за всички:

Обяснения:  На картинките пространството е двумерно и е представено като двумерен лист. Скоростта на светлината е =1, затова вълновия фронт се разширява по конус 45°.  Условно подвижния е син на цвят и се движи с 0,5с , закто се забелязва на анимацията.

Статичните картинки са от гледна точка на единия и на другия. Така: от собствена гледна точка вълновия фронт е кръгъл. Чуждия вълнов фронт, който от чуждата гледна точка е кръгъл, от своя гл.т. не е и е съставен от точки в различни времена по своя часовник, т.е. сглобен е от точки от различни свои фронтове. Това словесно не можах да го набия в нечии дървени глави. Дано нагледно успея.

Както се вижда сферите(окръжностите), измерени равни със собствен метър в собственото време Т, въобще не съвпадат!

Не бих си губил времето толкоз със Сканер, но той с авторитета си води народа към пропаст   

Редактирано Октомври 19, 2019 от Exhemus

[Gravity]

 Exhemus, тези картинки разясняват това което не ти беше ясно. Би трябвало сега да не ти се привиждат противоречия.

[laplandetza]

Преди 21 минути, Gravity said:

... Би трябвало сега да не ти се привиждат противоречия.

Ето ти противоречие

 

Скоростомер на Лапландеца Номер 2

Това е опростен модел на мислен експеримент и основа за бъдещи реални експерименти, както и възможен уред за измерване на скорост спрямо и в Етерия, материалното пространство/време, за което е закотвено и предполагаемия Вакуум.

Използва се извода от хипотезата на Лапландеца, че Етерия формира съществуването на светлина, фотони с всички нейни степени на промени, простр. и съществуване, включително и най вче Константа <С>. Светлина съществува в Етерия , чрез непрекъснато взаимодействие с нея.

Мислен експеримент. Движещ се инерциално вагон с наблюдател и крушка по средата, два датчик/часовника по стените на вагона на равно разстояние от наблюдател и източник на светлина разпростр. във всички посоки, за удобство крушка.Вагон/ ИОС Вагон движещата се иос.

Гара , статичната ИОС, ИОС Гара сприготвени огромен брой наблюдатели със сверени часовници, готови да свидетелстват, застанали на сантиметър от където ще мине вагона.

В Иос Вагон , наблюдател сверява двата датчик часовника по своя часовник, датчик/часовниците са регистратори на фотони от крушката, когато засекат първия фотон от фронта на светл.вълна те сработват и отчитат времето, абсолютно еднакви са. Вагона се изравнява с Гарата , системата сработва , светва крушката , фронтовете прогресират, отчитат се датчиците.Наблюдател от Вагона събира данните от записа на датчици/часовници, отчита разлика във времето, задният е сработил по напред, това потвърждават и от Гарата. Разликата във времената е пропорционална на скорост на Вагон спрямо Етерия.

Скоростомер на Лапландеца Номер 2

Скоростомер 2 се доказва по следния начин , за трудно загряващите в Гара и нейната ИОС, са организирани многобройни наблюдатели със сверени предварително в ИОС Гара часовници разполовени до линиитв и там до прозорците на влака , гледат и засичат с часовниците, снимат, те са за да имаме поглед едно като ползвае СТО, за да разобличим грешките и и второ като Гара близка до състояние на неподвижност спрямо и в Етерия.Според хипотезата на лапландеца отклонения във физичните процеси, явления, закони може да има за обекти в такива ИОС които са подвижни спрямо Етерия. Вагона го описахме със собствено сверените детектор/часовници и наблюдател. Преминава вагона , светва източника , сработват детектори и от гарата следят и засичат, от Гара потвърждават разлика във времето, от вагон след анализ на записите потвърждават същото.Това е съвсем логично , защото при светване на лампа, ако детекторите бяха огледала , наблюдател във вагон и тези от гарата буха регистрирали едновременно приемане на двта светлинни фронта от огледалата и тук поради засичае в една точка на пространство време събитие на едновременност , за всички възможни , според всички иос това било така, няма как да не е СПОРЕД СТО и според хипотезата.Тази едновеменност , поради <С> на светлина и симетричното скъсяване на размер/път е възможно само чрез не едновременно отражение от огледалата, поради различния път на светлина отивайки към огледалата .След отражението пътищата на светлина също са различни , но с обратни стойности, общо отиване връщане за предна и задна част са равни.

За сга трябва да отхвърля в този модел , Скоростомер 2, ползването на масови обекти, за да се ускорят , добият скорост има предаване на импулс и тези процеси при движение в Етерия са различно протичащи и предадения импулс е различен по направление на движението и обратно на него, поради това тъй като тук е важно , ключово скорост спрямо етерия и размер на обекта , в този случай ще има относителност и ако пробвам да изчисля може да покрие <разликите> , вероятно няма да има различни времена. При първия скоростомер не беше от решаващо значение предадения импулс, просто там имахме неравенства в скорост спрямо етерия. Светлина е и причина за новата постановка , нейната скорост спрямо етерия, вътре и спрямо нея винаги е <с> , като локална константа, разликите в импулс се изразяват по друг начин , не участва промяна в скорост <с> , има доплер.
 

[laplandetza]

Времето не е каквото е.

 

Размишлявайки върху хипотезата и скоростомерните експерименти, достигнах до детайлите, когато масов обект, такъв с инертна маса, се премества, движи в и спрямо Етерия , настъпващата реална промяна в собственото му време не става просто чрез плавно изместване. Поради квантовия строеж на обектите и квантовата природа на електромаг. поле, както и поради предполагаемите <порции> в самата Етерия, времето не просто се забавя, а както и самото материално пространство/време интервалите между възможните събития се <удължават> събитията се раздалечават, реалността в тъканта си се <разтяга> Това става с разлика при материалните масови обекти и <фотони>. Примерно в една система която е подвижна спрямо Етерия, какъвто и да е вид процеси , лежаши върху промени на масови обекти, частици,които могат да се използват за <часовници>, интервалите в които няма вътрешни промени се увеличават и те биха могли да останат <слепи> за ред събития. Такива са примерно взаимодействие с електром. квантово поле и с фотон. Например ако от гледна точка на инерциална система в ИОС Етерия е възможно даден атом да взаимодейства 2 пъти с , фотони за някакво собственно време, то за същото собственно време пак от нейна гледна точка същия вид атом но движещ се спрямо етерия в друга иос, би могъл да взаимодейства само веднъж примерно. От тук разбира се това е директно нарушение на първи постулат на Айнщайн за еднаквост във физическите закони и процеси. Ако в движеща се система спрямо етерия , бива излъчени фотони , те , вероятност да взаимодействат с отделни материални обекти, примерно атоми намаля, т.е. някои фотони не биха се регистрирали като <събития>, което означава не просто забавено време а <заличено> време, заличено съществуване. <Фотонът> има раличен импулс при излъчването в подвижни системи в зависимост от направлението, доплер ефект , който всъшност е универсален за движение в Етерия. Такъв Доплер ефект е присъщ на всички обекти изразявайки се като анизотропия на импулс,енергия. При фотон е специфично като безмасов, поне на теория обект и различния импулс е за сметка на друг тип количество промени, не изразен като различна скорост през Етерия.Самият фотон <възстановява> своя импулс чрез обратен доплер при взаимодействие с масови обекти, възстановява енергията си, докато при другите масови елем.частици и обекти това не е възможно, според хипотезата промените се трансформират в т.н. <вътрешни>, вътрешни пространств.движения,осцилации.
Този ефект на времето ни дава предвиждане , че при Скоростомер 2 има вероятност разликата във времената практически независимо от конструкцията на <часовник> базиран на промени в масови частици, обекти да не е възможно да бъде отразена поради <заличаване на съществуване, време>.Също означава , че едновременност като понятие сега губи смисъл, поради <заличаване на съществуване> едновременост се дължи не само на различия в приемането на сигнал, чрез <фотони> примерно, а и изобщо на възможност за приемане на сигнал.От тук и съвсем нов до сега механизъм за случване на относителност, нарушаващ безпардонно Т.О на Айнщайн, относителност чрез <несъществуване> липса на измерими промени в обектите с инерциална маса.
При Скоростомер 1 е по оптимистично положението, там разликите във времената биха били по големи и практически биха могли да се засекат, отчитат.

 

[scaner]

Преди 11 часа, Exhemus said:

Статичните картинки са от гледна точка на единия и на другия. Така: от собствена гледна точка вълновия фронт е кръгъл. Чуждия вълнов фронт, който от чуждата гледна точка е кръгъл, от своя гл.т. не е и е съставен от точки в различни времена по своя часовник, т.е. сглобен е от точки от различни свои фронтове. Това словесно не можах да го набия в нечии дървени глави. Дано нагледно успея.

Виж сега, подчертал съм в твоите думи това, което изведох чрез лоренцовите трансформации и което непрекъснато повтарям.

А, както вече споменах, няма гледна точка, в която да виждаш чуждия фронт. От своята гледна точка всеки вижда само един фронт, не вижда "чуждия", защото той не съществува в неговата отправна система - наблюдателят е или в синята или в червената равнина от чертежа. А не съществува, защото фронта физически е само един, създаден от една светлина (или набор,слой фотони ако ти е по-удобно), и само се описва различно в различни отправни системи. Какъв е чуждият фронт може да получиш само чрез координатните трансформации, а те пак водят до сфера, както си споменал сам, и както показах.

Картинките които даваш това обясняват. Останалото са математически проекции на нереални неща.

[laplandetza]

Преди 11 часа, Exhemus said:

 Ето едно нагледно пособие за Сканер, пък и за всички:

Обяснения:  На картинките пространството е двумерно и е представено като двумерен лист. Скоростта на светлината е =1, затова вълновия фронт се разширява по конус 45°.  Условно подвижния е син на цвят и се движи с 0,5с , закто се забелязва на анимацията.

Статичните картинки са от гледна точка на единия и на другия. Така: от собствена гледна точка вълновия фронт е кръгъл. Чуждия вълнов фронт, който от чуждата гледна точка е кръгъл, от своя гл.т. не е и е съставен от точки в различни времена по своя часовник, т.е. сглобен е от точки от различни свои фронтове. Това словесно не можах да го набия в нечии дървени глави. Дано нагледно успея.

Както се вижда сферите(окръжностите), измерени равни със собствен метър в собственото време Т, въобще не съвпадат!

Не бих си губил времето толкоз със Сканер, но той с авторитета си води народа към пропаст   

...

 

Еми нали и на такова <деформиране> при взаимодействие с полетата от материал.простр./време се дължи относителност, чрез светлинна илюзия от една страна,  и от друга на истински реални промени в обектите, измерване на време простр. измерителна метрика.

[gmladenov]

On 18.10.2019 г. at 21:48, Малоум 2 said:

Май, най-сетне, откриваш, че всички събития които ни носят информация, са се случили в миналото. И, трябва Лоренц, за да се разбере "какво е било в миналото".

Това, което откривам, е че тукашните стожери на СТО нещо не го разбират този релативизъм, който защитават като талибани.
Затова нека да им помогна малко. Не че на талибаните им влиза нещо в главата, но защо пък да не ги подразни човек.

Както нееднократно бе обсъдено тук, Нютоновата физика разрешава движение и без отправна точка.
Това е движението в абсолютното пространство (космоса), което Нютон дефинира като преместване от едно място на друго.

Физиците на 19-ти век не се съгласяват с Нютон, защото движението на едно тяло в космоса (уж) е неоткриваемо.
Съответно за движение се изисква друго тяло, което да служи за отправна точка. Така движението се дефинира като промяна
на разстоянието между двете тела. Това повелява доктрината на релативизма.

За да може едно тяло, обаче, да се използва като отправна точка за движение, то трябва да същесвтвува в момента на движение.
Ако тялото е същесвувало в миналото ... но не същесвтува в момента на движение ... то няма как да е отправна точка.
Иначе спрямо какво отчитаме промяна на разстоянието (и съответно движение) ... в момента на движение?

Примерът на колегата с Андромеда е много показателен в това отношение и затова пак ще се върна към него.

Нека бъдеща експедиция тръгва към Андромеда.
Ако Андромеда вече е гръмнала и я няма, тя не може да служи за отправна точка, защото вече не съществува.
На мястото където някога е била Андромеда има само празно пространство ... а доктрината на релативизма
повелява, че точка в празното пространство не може служи за отправна точка.

Значи на теория експедицията към Андромеда няма как да се движи спрямо вече липсващата Андромеда.
Но на практика експедицията мери Доплер и точно това си мисли: че се движи спрямо Андромеда.

На какво се дължи това разминаване между теория и практика?
Ами на куция релативизъм, естествено. На какво друго.

Доктрината на релативизма изисква източникът да същесвтува в момента на движение.
Иначе как се променя разстоянието до несъществуващо тяло?

Реалността, обаче, е таква, че ние няма как да знаем със сигурност дали даден източник на светлина съществува или не в нашето
настоще, защото светлината от него, която достига до нас, винаги е излъчена в миналото.
Така че на практика ние никога не знаем със сигурност дали едно тяло все още съществува или не, за да го изберем за отправна
точка на движение ... в момента на движение, както релативизмът повелява.
Тоест, погледнато по-философски, относитеното движение в същност не може да се е дефинира.

За разлика от куция релативизъм, природата много умно го е измислила движението.
Когато мериш Доплер, ти дефакто мериш собственото си движение, а не относителното си движение спрямо източника.
Ако базовата честота е неизвестна, приемникът не може да отличи дали източникът е в движение или в покой.
Но дори без никакво знание за източника и базовата честота, приемникът винаги може да измери собственото си
движение от измерения Доплер ... в момента на движението.

Така че в природата естественото и измеримо движение е собственото движение, а не относителното движение.
Съответно природата ни е дала и средствата да измерим това движение ... напук на талибаните-релативисти.

Редактирано Октомври 20, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 58 минути, gmladenov said:

За разлика от куция релативизъм, природата много умно го е измислила движението.
Когато мериш Доплер, ти дефакто мериш собственото си движение, а не относителното си движение спрямо източника.
Ако базовата честота е неизвестна, приемникът не може да отличи дали източникът е в движение или в покой.
Но дори без никакво знание за източника и базовата честота, приемникът винаги може да измери собственото си
движение от измерения Доплер ... в момента на движението.

Младенов, не е ли крайно време да спреш да се правиш на психотерапевт на природата, а да научиш основите на физиката?

Какво собствено движение, какви пет лева пак са те унесли? Мериш доплерово отместване спрямо Андромеда, получаваш 120 км/с. Телескопът Гоя открива в периферията на галактиката звезди, чието доплерово отместване дава 700 км/с. Мериш доплеровото отместване спрямо CMB, 370 км/с. Кое от всичките тези сдвижения е "собствено движение", и с какво е получило това превилигировано име?

Глупости разправяш.

Цитирай

Както нееднократно бе обсъдено тук, Нютоновата физика разрешава движение и без отправна точка.
Това е движението в абсолютното пространство (космоса), което Нютон дефинира като преместване от едно място на друго.

Физиците на 19-ти век не се съгласяват с Нютон, защото движението на едно тяло в космоса (уж) е неоткриваемо.
Съответно за движение се изисква друго тяло, което да служи за отправна точка. Така движението се дефинира като промяна
на разстоянието между двете тела. Това повелява доктрината на релативизма.

Нютоновата физика разрешава и зелените еднорози. Физиците с право не се съгласяват с Нютон, защото тази му философия не дава  количествени връзки, и за това не е физична. Единственото абсолютно движение в неговата теория, което е описано от нея и е прието от всички, е ускорителното. Самият Нютон твърди, че равномерното и праволинейно движение (инерциалното) не е абсолютно, а относително. И СТО използва само инерциални системи,

Физиката не разчита на авторитети, какво е казал някой трябва да се свърже с останалата част на тази наука, за да се получи кохерентна система.  "Абсолютното място" и "абсолютното пространство" не са част от тази кохерентна система, и физиците с право са ги разкритикували. И тъй като тази философия не е част от физиката изначално (количествено), нейното отрязване на променя нищо. Абсолютно нищо. Само променя мисленето да е по-всеобхватно.

Цитирай

За да може едно тяло, обаче, да се използва като отправна точка за движение, то трябва да същесвтвува в момента на движение.
Ако тялото е същесвувало в миналото ... но не същесвтува в момента на движение ... то няма как да е отправна точка.
Иначе спрямо какво отчитаме промяна на разстоянието (и съответно движение) ... в момента на движение?

Примерът на колегата с Андромеда е много показателен в това отношение и затова пак ще се върна към него.

Нека бъдеща експедиция тръгва към Андромеда.
Ако Андромеда вече е гръмнала и я няма, тя не може да служи за отправна точка, защото вече не съществува.
На мястото където някога е била Андромеда има само празно пространство ... а доктрината на релативизма
повелява, че точка в празното пространство не може служи за отправна точка.

Това показва, че независимо от толкова писане по темата, нищо не си разбрал. Нищичко.

Андромеда в примера не е отправна точка. Отправната точка е спътника, който я наблюдава, земята ако я наблюдаваш от нея. Ние сме неподвижни в тази отправна система с тази отправна точк, Андромеда е само обект в нея който се описва - обект който възниква, живее, завива и умира, и отправната система може да опише всичко това.  Описва движението на нейните зародиши, описва движението на самата Андромеда, описва движението на продуктите на разпада. Сега още нямаме информация за продуктите на разпада, наблюдаваме движение на Андромеда в миналото спрямо тази отправна система. Тя Андромеда така или иначе се движи във всички отправни системи   може да я описваш във всяка от тях.

Информацията която получаваме чрез светлината носи информация какво е движението на Андромеда когато я е имало спрямо нашата отправна система . Тука няма никакви екзистенциални колизии, ама тя сега била изчезнала вече но не знаем, какво правим... Щом има светлина, Андромеда я е имало, нейното движение спрямо тази отправна система в миналотого е имало и се изучава чрез светлината. Ускоряваш космически кораб към нея, там светлината от нея ще има друг доплер, ще изучаваш нейното движение спрямо този кораб, неговата отправна система. Друга отправна система, други резултати за движението.

Отправната система на Андромеда ще ти е нужна, за да опишеш в нея примерно движението на Земята. В нея може да опишеш и гибелта на Андромеда, нямаш никакви проблеми - просто в тази система Андромеда ще е неподвижна по условие, и в нея може да се опишат новите движения които тя ще придобие в резултат на някакъв катаклизъм. Ако ти си в тази отправна система (която покрива цялото пространство, т.е. не е нужно да си точно до Андромеда, а може да си в рамките на слънчевата система), изчезването на Андромеда не променя нищо - нейната отправна система не изчезва, защото ти си в нея, ти си равноценна отправна точка в тази система - и винаги може да се върнеш в това състояние, дори да го напуснеш). Но за да опишем какво се случва с Андромеда, с реликтовото лъчение, с началната плазма на вселената - нужна ни е само нашата отправна система, всичките споменати обекти са просто материални обекти, чиито закономерности се описват в нашата система. И ако тя е инерциална, това описание е вярно във всяка друга инерциална система, след съответните трансформации.

Но, запомни основното: отправната точка, отправната система е тук, това е предното стъкло на телескопа с който гледаш, движението се измерва спрямо него, или детектора на спътника който мери, или всичко което регистрира каквото и да било с неподвижна спрямо апаратурата система от метри и часовници, защото всичко което се мери е в единици, зависещи от тези еталони.

Цитирай

Значи на теория експедицията към Андромеда няма как да се движи спрямо вече липсващата Андромеда.
Но на практика експедицията мери Доплер и точно това си мисли: че се движи спрямо Андромеда.

Да резюмирам: това което се мери е движението на Андромеда в момента на излъчване в отправната система на кораба на експедицията - сега описваме минало движение. На практика винаги е така, в една или друга степен.

Тебе те обърква това, че скоростта на светлината е крайна. Нютоновата теория насажда мисленето, че информация може да се пренася с неограничена скорост. Едно че фактите сочат, че това не е така и трябва да се съобразяваме с него, второ в случая ние просто наблюдаваме и описваме момент от миналото - какво е било движението на Андромеда, когато още е излъчвала. Физиката има това свойство да описва минали (и бъдещи!) движения, и това трябва да се разбере и използва правилно.

И запомни - релативизма не може да ти е виновен с нищо, защото всичките въпроси до тук са въпроси от класическата физика

[Exhemus]

Преди 13 часа, scaner said:

Виж сега, подчертал съм в твоите думи това, което изведох чрез лоренцовите трансформации и което непрекъснато повтарям.

А, както вече споменах, няма гледна точка, в която да виждаш чуждия фронт. От своята гледна точка всеки вижда само един фронт, не вижда "чуждия", защото той не съществува в неговата отправна система - наблюдателят е или в синята или в червената равнина от чертежа. А не съществува, защото фронта физически е само един, създаден от една светлина (или набор,слой фотони ако ти е по-удобно), и само се описва различно в различни отправни системи. Какъв е чуждият фронт може да получиш само чрез координатните трансформации, а те пак водят до сфера, както си споменал сам, и както показах.

Картинките които даваш това обясняват. Останалото са математически проекции на нереални неща.

  Сканер, май започна леко да се измяташ?  Аз оборвам твоето твърдение, че  сферичния вълнов фронт  във време Т=Т'  във   кс  и кс'  е едно и също.  Той не е !    На картинките има една окръжност и една елипса - това са съответните вълнови фронтове - естествено те не са едно и също. В другата картинка те си разменят вида.

      Да разгледаме елипсата. Това е фронта на другия. Както се вижда елипсата е върху конуса, изобразяващ последователните фронтове  на първия т.е. фронта на другия е сглобен от точки от различни фронтове на първия. Няма съвпадение на сферите(окръжностите) както ти твърдеше.

пс  .. и не се заяждай заради думата  "вижда".  Знаеш, че се има предвид изчислени по Лоренц  координати или такива на сработил синхронизиран датчик.

 

Редактирано Октомври 20, 2019 от Exhemus

[laplandetza]

Ей тЪпанари, говоря за ония ска не ра, ето ви елементарен пример за доплер без определен източник, съвсем изчезнал.  Позитрон и електрон анихилират, два гамакванта в различни <посоки> да се запази импулс , единия гама квант  е въвлечен във взаимодействия и многократно преобразуван, това обаче се било случило преди 11 млрд. години , останалият един квант , лети ли, лети ,старее и линее, и оня ден ударил един сканиращ другар по главата, ма вече от ,старост> не бил гама квант , а ултравиолетов, та го ударил ония по бемката на една му работа, та ходил на космоло...., сори на венеролог. Кой мам/у стара излъчи го тоя квант , позитрон, електрон, ехнатон, или нечий мозъчен балон !

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Андромеда в примера не е отправна точка.

Как да не е? Нали от там тръгна разговора по темата.
 

Цитирай

Информацията която получаваме чрез светлината носи информация какво е движението на Андромеда когато я е имало спрямо нашата отправна система . Тука няма никакви екзистенциални колизии, ама тя сега била изчезнала вече но не знаем, какво правим...

Ти май не се чуваш какви ги бръщолевиш и явно въобще не схващаш концепцията за отправна точка.

Аз на някоко подчертах, че отправната точка трябва да е валидна в момента на движение, но ти продължаваш да си нареждаш бабини деветини.

Нека по детски начин да те попитам, та евентуално да разбереш за какво става дума:
Ти можеш ли, например, да промениш разстоянието между теб и един жив динозавър от преди 70млн години?
Ако не можеш, значи ти няма как да се движиш спрямо този динозавър.
Тоест, този динозавър не може да ти е отправна точка ... в момента.
Ами същото и за Андромеда.

 

Цитирай

Отправната система на Андромеда ще ти е нужна, за да опишеш в нея примерно движението на Земята

Кретенчо, пак показваш неразбиране на понятието отправна точка/система.

Отправните системи в СТО са симетрични. Ако две тела се движат едно спрямо друго, то и двете са отправно точки на другото.
Ти явно не го знаеш това ... но се правиш на учен. Шарлатанин.
 

Цитирай

В нея може да опишеш и гибелта на Андромеда, нямаш никакви проблеми

Ужас! Не мога да повярвам колко си тъп.

В момента, в който Андромеда гръмне, тя престава да бъде валидна отправна точка.
Иначе какво ни пречи да изберем произволна точка в космоса за отправна точка ... и да кажем, че там на времето си е имало
материално тяло. По твоята идиотска логика това ще бъде валидна отправна точка в СТО (която изисква отправна точка).

Вземи научи най-накрая какво е отправна точка и престани да пробутваш езотерики за наука.
Или иди на форум Паранаука и там се разгръщай колкото си поискаш с тези безумия.

 

Цитирай

Но, запомни основното: отправната точка, отправната система е тук

Кретенчо, ако има едно нещо, което човек тряба да знае за СТО, е че отправните системи са симетрични.
Тоест, ти можеш да си избереш което си поискаш от две тела за движещо, а другото за стационарно ... и обратното.

Не мога да повярвам, че ти даже и това базово правило не го знаеш ... а се правиш на познавач.
Моля те иди в Паранаука и ни освободи от твоите шарлатански суеверия.

Редактирано Октомври 20, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 9 минути, Exhemus said:

На картинките има една окръжност и една елипса - това са съответните вълнови фронтове - естествено те не са едно и също. В другата картинка те си разменят вида.

Хайде така. Сядаш, почваш да изследваш вълновият фронт. Премяташ се всякак, през глава и уши, какво ще получиш? Сфера, R=c.T. Какви елипси и други вълнови фронтове имаме в реалността?

Другият, прави същата процедура. Получава ли при изследването си елипса? Не, получава сфера, R'=c.T'. Елипсата не е фронтът на "първия" - за другия този фронт не е наблюдаем по никакъв начин. Няма фронт с елиптична форма за нито един от наблюдателите.

Това което е показано на картинката, е вид от абсолютното пространство-време. Наблюдателите нямат достъп до този поглед, това е погледът на "Бог". Те по необходимост разрязват абсолютното пространство-време на пространство и време, и така формират отправната си система (червената или синята равнина), в която получават това което описах по-горе - собствен светлинен конус, на който всеки е във върха.

Какво ще наблюдава другият, се получава с трансформациите - и те трябва от сферата на единият да получат сферата на другият, което и правят, защото те преобразуват конуса на единия в конуса на другия. Никъде не се сблъскваме с наблюдение на сфера

За съвпадение на сферите не може да се говори - по причина че няма две сфери в нито едната отправна система. Но във всяка от тях светлинният фронт е геометрично място на точки в даден момент, равно отдалечени от център, затова се наричат и сфера.

 

[laplandetza]

Преди 2 часа, gmladenov said:

....

За разлика от куция релативизъм, природата много умно го е измислила движението.
Когато мериш Доплер, ти дефакто мериш собственото си движение, а не относителното си движение спрямо източника.
Ако базовата честота е неизвестна, приемникът не може да отличи дали източникът е в движение или в покой.
Но дори без никакво знание за източника и базовата честота, приемникът винаги може да измери собственото си
движение от измерения Доплер ... в момента на движението.

Така че в природата естественото и измеримо движение е собственото движение, а не относителното движение.
Съответно природата ни е дала и средствата да измерим това движение ... напук на талибаните-релативисти.

Така е, но получаваме и информация за движението на източника, ако знаем нашата си скорост спрямо етерия/вакуум, можем по направлението на светлинната информация от източник да определим неговата скорост, или ако знаем характера на лъчението, какво би било ,ако нащите относителни скорости са нула, да измерим относителната скорост по между ни. Както казахме много пъти, след излъчване, излъчвателят няма думата тук, просто лъчението носи <информация> в себе си , а по нататъшните му изменения на светлина, фотони е в ръцете на етерия/вакуум, дали при гравпотенциал, ще се криви, дали ще губи енергия, импулс , и когато дойде момента, приемника се <удря> с лъчението с ефект ,ако има такъв на обратен доплер.

[laplandetza]

Преди 9 минути, scaner said:

..

Това което е показано на картинката, е вид от абсолютното пространство-време. Наблюдателите нямат достъп до този поглед, това е погледът на "Бог". ........

Айде бе , мушмул, това най  и май ми прилича на поглед в ИОС,ОС Етерия в и през която светлина съществува, напълно реална и възможна система.

[Exhemus]

Преди 10 минути, scaner said:

Какво ще наблюдава другият, се получава с трансформациите - и те трябва от сферата на единият да получат сферата на другият, което и правят,

   Просто НЕ! За кой ли път..   Трансформациите  ти ги разписа  правилно, но не можеш да ги изтълкуваш, а е елементарно.

  Не дават сферата на другия! Пробвай пак      И картинки ти дадох .. не помогна.

 

[scaner]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Как да не е? Нали от там тръгна разговора по темата.

Не е отправна точка, а просто обект описван в отправната сиестема на нашия земен наблюдател. Ти му присвои етикета "отправна точка" и насочи на там азговора, защо се сърдиш на другите. Ти и за първичната плазма я спрягаше за отправна система наместо спътника, ама тогава беше хептен заслепен и не четеше какво ти се обяснява. Това са последствията сега.

Цитирай

Отправните системи в СТО са симетрични. Ако две тела се движат едно спрямо друго, то и двете са отправно точки на другото.
Ти явно не го знаеш това ... но се правиш на учен. Шарлатанин.

Но не и едновременно. Или едното е отправна точка за описание на другото, или обратното - един наблюдател може да бъде само в една отправна система.

И за нашият случай тази отправна система е съвсем естествена - земята. Ако пратиш човек на Андромеда, той ще ти прати после по телефона информация за движението на земята в неговата отправна система. Но това е съвсем друга история.

Разглеждането на двете отправни точки в случая само ни показва, че движението е относително - имаме движение на единия обект в втората отправна система, което е и движение на втората отправна точка в първата система.  И забележи, движението е на обект в отправна система. Обекта може да се е движел в тази отправна система и преди наблюдателя да се е появил на тоя свят, няма значение - отправната система покрива целият възможен времеви и пространствен интервал, за да опишше движенията на обектите в нея. Всеки обект се движи във всички мислими отправни системи, винаги.

Цитирай

В момента, в който Андромеда гръмне, тя престава да бъде валидна отправна точка.

В нашият пример тя не е отправната система, отправната система е земята. На земята се извършват измерванията, изискващи отправна система. В земната отправна система ще опише и гръмването на вселената, стига да има някой способен да пише тогава

Осъзнай се за какво говорим, това вече пет пъти ти го набивам в канчето.

Цитирай

Иначе какво ни пречи да изберем произволна точка в космоса за отправна точка ... и да кажем, че там на времето си е имало
материално тяло.

Пречи ни липсата на каквато и да било информация за това материално тяло. Информацията която получаваш от материалното тяло в миналото, ти дава възможност да опишеш неговото поведение. От произволна точка във вакуума не идва такава информация. Това ни пречи. Като се появи там информация от материално тяло - тогава няма проблем, описваш си движение в съответния прозорец време

Цитирай

ко има едно нещо, което човек тряба да знае за СТО, е че отправните системи са симетрични.
Тоест, ти можеш да си избереш което си поискаш от две тела за движещо, а другото за стационарно ... и обратното.

Това идва още от класическата физика - първи принцип на Нютон Ей ти го за първолаци тук:

В контекста на общата и специалната теория на относителността класически теории са онези, които се подчиняват на принципа на относителност на Галилей.

Казах ти, не ти е виновен релативизма - ти просто не познаваш основите на физиката, от където е тръгнало всичко, и това ограничение те цака на всяка стъпка. Така че и да се пениш, и да не се пениш, проблемите са ясни. Трябва да им намериш решение.

[gmladenov]

Преди 13 минути, laplandetza said:

Така е, но получаваме и информация за движението на източника

Лапландец, светлинните вълни (както всички останали вълни) имат следните свойства:

• интензитет
• скорост
• честота
• дължина на вълната

Това е всичката информация, която вълните носят със себе си.

Ако не знаеш нищо за източника, ти не можеш да прецениш дали тези вълни идват от по-мощен източник, който е по-далеч,
или от по-маломожещен източник, който е по-близо. Също така не можеш да прецениш дали източника се движи ... или просто излъчва
на по-висока/по-ниска честота. Тази информация я няма във вълните.

Ние съдим за движението на източника или за разстоянието до него с помощта на допълнителна информация.
Иначе единствената информация, която вълните носят със себе си, са свойствата, които съм изброил.

[gmladenov]

Преди 3 минути, scaner said:

Не е отправна точка, а просто обект описван в отправната сиестема на нашия земен наблюдател.

Ама нали отправните системи са симетрични, бе Малоумчо. Не може да си толкова зле и да продължаваш да упорстваш.

[laplandetza]

Преди 4 минути, Exhemus said:

   Просто НЕ! За кой ли път..   Трансформациите  ти ги разписа  правилно, но не можеш да ги изтълкуваш, а е елементарно.

  Не дават сферата на другия! Пробвай пак      И картинки ти дадох .. не помогна.

 

Вашият разговор не ми е в ълнота, но какво е тук, за всеки в собствената си ИОС фронта е сферичен , така разбрах аз, но за приетия за неподвижен, аз ще го сложа директно в ИОС Етерия, реконструкцията на светлинната информация, без никакви лоренцови трансформации , не са нужни за това, неподвижния ще <вижда> подвижният спрямо фронта съвсем различно от негова гледна точка за подвижния фронта няма да е сферичен.

[scaner]

Преди 6 минути, Exhemus said:

Трансформациите  ти ги разписа  правилно, но не можеш да ги изтълкуваш, а е елементарно.

Кое от тях не съм изтълкувал? В контекста на задачата - какъв е фронта - съм написал точно резултата, и той не търпи никакви тълкувания - сфера. В контекста с млеконадоя от кравата Пенка, не съм тълкувал нищо.

Цитирай

Не дават сферата на другия! Пробвай пак      И картинки ти дадох .. не помогна.

Картинките които даде дават сфера за другия.

Погледни първата картинка: Чеервената равнина space (първи наблюдател) и перпендикулярно време по оста на конуса, сферичен фронт.

Погледни втората картинка. Синята равнина space (втори наблюдател) и перпендикулярно време по оста на конуса, сферичен фронт.