Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Станислав Янков]

Преди 47 минути, kipen said:

Ами според мен, точно липсата на разлика в интервалите по 4те оси на ВП е производна на постулата за с=const. Та и за това данните от наблюденията на движение на материален обект са относителни за различни инерциални системи.

А вече последният ти пример касае разпределянето на различните компоненти на 4-вектора по 4-те оси на ВП е за да се опише движението на обект спрямо наблюдател.

Ако няма разлика при движението на материята по четирите оси - защо е създадена показаната от мен диаграма на Минковски, при която има преливане на движението между вертикалната ос (при Минсковски ос на времето, докато аз твърдя, че е четвърта пространствена ос), и хоризонталната ос надясно, която представя пространството с трите обичайни, не времеви измерения? Ако всичко беше еднакво - вертикалната ос щеше да е също надясно, при оста на останалите три, нали? А тук ясно се вижда някакво НЕПРОИЗВОЛНО преливане от вертикалната към хоризонталната (надясно) ос. Това, че ние не регистрираме като типично пространствено измерение вертикалната ос не значи, че тя не е точно такова, особено пък и след като тя има характеристики на измерение, макар и различно (“обърнато”, “противоположно”)! Защото ние не регистрираме пряко и електромагнитните вълни... Освен това, по вертикалното измерение също има налична материя - част от материята на всичко, което не се движи със скоростта на светлината по трите обичайни, невремеви измерения, се намира по вертикалното, “времево” измерение.

Редактирано Януари 24, 2023 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 37 минути, Станислав Янков said:

Кои точно са забележките ти - да ги взема предвид? Защото в случая просто съм използвал една от диаграмите на Минковски и само твърдя, че оста надясно  е Space 1D+2D+3D, а оста нагоре не е Time, а е Space 4D.

Общо взето всичко. Започни от там, защо има (според теб) повече от три пространствени измерения?

[kipen]

Преди 28 минути, Станислав Янков said:

Ако няма разлика при движението на материята по четирите оси - защо е създадена показаната от мен диаграма на Минковски, при която има преливане на движението между вертикалната ос (при Минсковски ос на времето, докато аз твърдя, че е четвърта пространствена ос), и хоризонталната ос надясно, която представя пространството с трите обичайни, не времеви измерения?

Аз като ходя в гората виждам много формирани материални обекти - дървета. В зависимост от показателите на средата са ми определили лесоустроителите колко дървесина мога да ползвам от дадено насаждение, а аз от моя лесовъдски опит изхождам при определянето на отделните дървета за сеч, така че да запазя жизнено и продуктивно самото насаждение.

Но ако трябва да измеря колко дървесина съм маркирал - измервам диаметрите на маркираните дървета на височина 1,30м. Ако тези данни ги обединя със скица-карта на насаждението(2Д), с нанесени точки-местоположения на отделните дървета и изобразен кръгово диаметъра на всяко дърво, то ще получа 2Д-сечение на слой от 3Д обекта гора.

Това би ми бил помощен инструмент при работата ми, а не изражение на реалния обект гора. Него няма как да го предам на 2Д.

Но все пак ето ти два "инструмента", примерни геометрични похвати за изобразяване на развитие на събития във ВП, чрез 2Д-сечения в условно 3Д пространство(графика с придадена планиметрична перспектива) със сведено до 0 измерението по височината.

от цитирана тук - https://megavselena.bg/zhivotyt-e-plitka-v-prostranstvo-vremeto/ , популярна статия на Макс Тегмарк.

Редактирано Януари 24, 2023 от kipen

[Станислав Янков]

Преди 26 минути, Gravity said:

Общо взето всичко. Започни от там, защо има (според теб) повече от три пространствени измерения?

Защото регистрираме аномалии с хода на часовниците по СТО и ОТО, до пълното им спиране при движение със скоростта на светлината и тези времеви ефекти имат точна пропорция в зависимост от движението спрямо налюдателя. Това изцяло може да се обясни като изминаване на повече/по-малко път през допълнително, неосезаемо по друг начин, освен като времеви аномалии пространство.

Редактирано Януари 24, 2023 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

Защото регистрираме аномалии с хода на часовниците по СТО и ОТО, до пълното им спиране при движение със скоростта на светлината и тези времеви ефекти имат точна пропорция в зависимост от движението спрямо налюдателя. Това изцяло може да се обясни като изминаване на повече/по-малко път през неосезаемо по друг начин, освен като времеви аномалии пространство.

Ето пак! Какви аномалии? Какво движение на часовници със скоростта на светлината? Защо това се обяснява с изминаване в друго измерение?

[Станислав Янков]

Преди 41 минути, Gravity said:

Какво движение на часовници със скоростта на светлината?

Не четеш какво пиша!

Преди 51 минути, Станислав Янков said:

... хода на часовниците ... до пълното им спиране при движение със скоростта на светлината ...

 

[Gravity]

Преди 8 минути, Станислав Янков said:

Не четеш какво пиша!

 

Преди 1 час, Станислав Янков said:

до пълното им спиране при движение със скоростта на светлината

Ако не са часовниците, кой се движи със скоростта на светлината?

[Станислав Янков]

Преди 10 минути, Gravity said:

Ако не са часовниците, кой се движи със скоростта на светлината?

Електромагнитните вълни, гравитационните вълни - това са съвсем реални феномени, които се движат със скоростта на светлината и часовниците там щяха да са спрели.

[Шпага]

Преди 28 минути, Станислав Янков said:

Електромагнитните вълни, гравитационните вълни - това са съвсем реални феномени, които се движат със скоростта на светлината и часовниците там щяха да са спрели.

Да, но за тези вълни, освен че часовниците ще са спрели, пространството ще е "свито" в точка. Това взел ли си го предвид?

[Станислав Янков]

Преди 24 минути, Шпага said:

Да, но за тези вълни, освен че часовниците ще са спрели, пространството ще е "свито" в точка. Това взел ли си го предвид?

Само дължината по посока на движението (по широчината и по височината са разположени електрическото и магнитното поле, които изграждат електромагнитната вълна и са перпендикулярни едно на друго, както и на посоката на движение на вълната със скоростта на светлината). Освен това не съм сигурен, дали дължината не се скъсява до планковия размер, нито дали подобно ограничение въобще важи за електромагнитните вълни, защото те се образуват от ход на множество електрони по дължината на антена първо към единия и’ край, а после и към противоположния и’ край (от това се определя дължината на вълната) и тази им особеност би трябвало да се запазва по някакъв начин, дори и да се скъсяват до Планкова дължина или до точка по посока на движението.

Редактирано Януари 24, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

On 24.01.2023 г. at 14:39, kipen said:

Също така и при равномерно праволинейно движение по геодезична в ОТО не изразходваш енергия, за да се приближаваш към центъра на масата на "по-тежкия" обект(примерно Земята). Имаш само движение по права линия във ВП.

Тук също всичко опира до начин на взаимодействие на спрялата или почти спрялата средно компонента на материя по оста на пространството 1D+2D+3D и движещата се със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината средно компонента на материята по оста на пространството 4D. Очевидно тук става дума за нещо по-различно в сравнение с пространство-време с плоска геометрия и за да опитаме да разберем по-точно, за каква разлика става дума - може да помогне сравнението на следващите три изображения. Можем да кажем, че движението винаги със скоростта на светлината става само по едно направление през четирите пространствени измерения (не можем едновременно да се движим и напред, и назад или пък и наляво, и надясно). Именно затова и понеже 4D-измерението може да се нарече "огледално", "преобърнато", с точно противоположните характеристики на останалите три измерения - при движението през този 4D-континуум става нещо като "преливане" на делът материя, която преминава през измерението 4D спрямо преминаващата през измерението 1D+2D+3D. Изясняването на разликата по отношение на 4D-пространственото измерение при пространство-време с плоска геометрия и при такова с огъната геометрия (кривина) може да даде някакви насоки относно формата и взаимоотношението от наша гледна точка на това измерение с двете пространствени измерения, които не са по посока на движението на съответен обект.

[kipen]

Станиславе, опитваш да смесиш комплексни представи, при което вероятността да се получи объркване, да се изпусне влиянието на даден фактор, е доста висока. "Малко камъче да преобърне каруцата".

Бързаш, воден от фикс идея, чиято форма все още е неопределена, не е придобила синхронизирани с научното познание до момента черти. ( и за това те избива и на "проповеднически" стил - "може да даде някакви насоки относно формата и взаимоотношението от наша гледна точка на това измерение", ами за кой може да даде? Подобно безличностно обръщение+"насоки"+без точни параметри = се ползва като похват при индоктринирането. Т.е. след като не знаеш със сигурност се опитваш да си затвърдиш незнанието с надежда, че нещо ще ти даде насоки, но без да променяш утвърдените си методи на интерпретиране и да ползваш математика, сам се вкарваш отново в циклажа, независимо че осъзнаваш, че зацикляш)

В бързането пропускаш смисъла на качествените насочващи въпроси на Гравити. 

След като те насочи да си уточниш, че перспективата, от която разглеждаш ситуацията е от "яхнал светлината", то:

Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Можем да кажем, че движението винаги със скоростта на светлината става само по едно направление през четирите пространствени измерения (не можем едновременно да се движим и напред, и назад или пък и наляво, и надясно).

, би следвало да си го коригираш. Защото твърдението е за материални обекти, но е вярно за движение в макромащаби.

При смесването ти на представите, въвеждаш и представа за размери около Планковата дължина, а там, в микромащабите, твърдението ти не е вярно. Защото там съществува "проблемът с измерването".

Отделно пък квантовото състояние на елементарна частица в материална среда, се задържа изключително кратко, защото доста бързо си предава физическата информация, която се абсорбира в структурата на останалата материя. А, ако решиш амбициозно захванатата ти задачка, ще изнамериш и теория за квантовата гравитация. Дано! ама без да си изясниш и математическите връзки - едва ли...

Напанагон, при такъв подход на "смесване", често се получава заддържане в една от перспективите и се получават сериозни разлики в проекто-отчетите. Особено при мащабната разлика между наблюдател и матер.обект, която ползваш - движение с "с". 

Ти се опитваш по някакъв начин да опишеш, че има разлика, а и да "хванеш" механиката на промяната на отчетите по 4те оси на ВП. Ама това без да използваш математика ще е просто опити за по-точно гадаене, което винаги е свързано с доста условности и нагаждане. (отделно на това, е наложително да се ползват и проекции на 4Д движение в 3Д простанство, а тука си има Лоренцови трансформации, дето са строго математически похват, със съответните му изисквания при ползването)

Като пример бих ти дал решение на задача, без да се ползва математика: Един човек се движи бързо спрямо мен. Ще успее ли да се качи на трамвая, който не се движи толкова бързо спрямо мен. Отговор - ще успее!

В смисъл, че предният метод за решение се прилага при ежедневни задачи, но не и при научни. Т.е. към подходът на Гравити да те насочи към изясняването на основната гледна точка, на различните перспективи, които ползваш при изследването ти, бих добавил и съвета да си прецениш дали не се опитваш да прехвърлиш решението на ежедневни задачи, но в научното поприще. Просто като съвет от изпатил.("Питай патило, а не старило")

 

 

п.п. с второто изображени на права геодезична от предния ти пост, предполагам сам можеш да прецениш защо ти написах, че не хабиш енергия за да се движиш гравитационно към Земята...

Редактирано Януари 26, 2023 от kipen

[Станислав Янков]

Преди 55 минути, kipen said:

 

Станиславе, опитваш да смесиш комплексни представи, при което вероятността да се получи объркване, да се изпусне влиянието на даден фактор, е доста висока. "Малко камъче да преобърне каруцата".

По-скоро съм приел предположението, че времето като четвърто подобие на измерение при Айнщайн всъщност си е съвсем пълноценно 4D-пространствено измерение, но по което материята се движи по точно противоположния начин, в сравнение с движението и’ по останалите три измерения и всичко това е взаимосвързано в континуум чрез оня радиус от предишните ми коментари. Въобще - това съвсем не е някаква моя измислица, а си го има отдавна:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vsichki-patuvame-prez-prostranstvo-vremeto-sas-skorostta-na-svetlinata_165070.html
 

Сега просто включвам един след друг детайлите от реалността, за да опитам да си представя геометрията на това четвърто пространствено измерение. Много е вероятно да стигна до нещо вече измислено от други, единственият въпрос е, кое точно от всичко измислено досега е то.

Редактирано Януари 26, 2023 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

По-скоро съм приел предположението, че времето като четвърто подобие на измерение при Айнщайн всъщност си е съвсем пълноценно 4D-пространствено измерение,

На какво основание и с каква цел?

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

но по което материята се движи по точно противоположния начин, в сравнение с движението и’ по останалите три измерения и всичко това е взаимосвързано в континуум чрез оня радиус от предишните ми коментари. Въобще - това съвсем не е някаква моя измислица, а си го има отдавна:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vsichki-patuvame-prez-prostranstvo-vremeto-sas-skorostta-na-svetlinata_165070.html

Всичките тези неща са само популярни изолжения. Те са неточни и подвждащи.

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Сега просто включвам един след друг детайлите от реалността, за да опитам да си представя геометрията на това четвърто пространствено измерение. Много е вероятно да стигна до нещо вече измислено от други, единственият въпрос е, кое точно от всичко измислено досега е то.

Измислиците нямат допирни точки с науката. Така няма да стигнеш до нищо ново нито до разбиране. Най-много до самовнушение, че правиш наука.

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, Gravity said:

На какво основание и с каква цел?

При СТО и ОТО се приема времето като подобно на останалите три пространствени измерения, но условно, времево измерение. Аз съвсем леко променям това (ще е добре, ако някой срещне това по-добре разработено някъде и го сподели тук) и приемам четвъртото измерение не като условно времево и подобно на останалите, а като четвърто пространствено, но различно от останалите три пространствени, с точно противополжни на техните особености. Така всичко по СТО и ОТО се запазва без никакви измерения, но изглежда по-последователно и по-лесно представимо.

[Gravity]

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

При СТО и ОТО се приема времето като подобно на останалите три пространствени измерения, но условно, времево измерение.

Не е точно така.

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Аз съвсем леко променям това (ще е добре, ако някой срещне това по-добре разработено някъде и го сподели тук) и приемам четвъртото измерение не като условно времево и подобно на останалите, а като четвърто пространствено, но различно от останалите три пространствени, с точно противополжни на техните особености.

И по този начин то казваш че няма време. Как го съвместяваш с факта, че ние наблюдаваме последователност на събитията т.е. те имат характеристика за която е нужно време?

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Така всичко по СТО и ОТО се запазва без никакви измерения, но изглежда по-последователно и по-лесно представимо.

Нищо подобно. Така става само някава каша нищо не е последователно или лесно представимо.

[Станислав Янков]

Преди 14 минути, Gravity said:

И по този начин то казваш че няма време.

Никъде не казвам такова нещо! Казвам, че едно четвърто компактифицирано измерение, през което материята се движи във форма, точно противоположна на формата и’ на движение през трите обичайни пространствени измерения, на нас ще ни изглежда като време с неговите особености по СТО и ОТО.

Ние сме масивни, подсветлинни форми и различните съчетания на подсветлинни скорости, свързани с нас и около нас, създават усещането ни за време във връзка със СТО и ОТО - нещата при нас са коренно различни в сравнение с движещите се със скоростта на светлината електромагнитни и гравитационни вълни, където движението е със скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател и часовниците там щяха да са спрели. И между другото, електромагнитните вълни са макроскопични феномени, тъй като са съставени от огромен брой фотони и потенциални гравитони (това уточнявам заради Кипън).

Начинът, по който се формират масивните форми, чрез някакъв различен вид на взаимодействие с това “огледално”, “противоположно” четвърто пространствено измерение при пространство с кривина, за разлика от пространство с плоска геометрия, водят до всички особености, свързани с подсветлинни скорости, както и до част от усета за време (специфично за всяка отделна ИОС, съобразно нейната специфична подсветлинна скорост спрямо всичко останало).

[Gravity]

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Никъде не казвам такова нещо!

Това което казваш е изключетелно неясно.

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Казвам, че едно четвърто компактифицирано измерение, през което материята се движи във форма, точно противоположна на формата и’ на движение през трите обичайни пространствени измерения, на нас ще ни изглежда като време с неговите особености по СТО и ОТО.

Какво означава движение тук? Имаш ли допънителен параметър време или не? Ако да, значи размерността е 5. Ако не какво точно е движение?

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Ние сме масивни, подсветлинни форми и различните съчетания на подсветлинни скорости, свързани с нас и около нас, създават усещането ни за време във връзка със СТО и ОТО - нещата при нас са коренно различни в сравнение с движещите се със скоростта на светлината електромагнитни и гравитационни вълни, където движението е със скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател и часовниците там щяха да са спрели. И между другото, електромагнитните вълни са макроскопични феномени, тъй като са съставени от огромен брой фотони и потенциални гравитони (това уточнявам заради Кипън).

Ето говориш за скорости, които създават усещане за време. Но скорост иска време за да се дефинира. Получва се някаква кръгова логика.

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Начинът, по който се формират масивните форми, чрез някакъв различен вид на взаимодействие с това “огледално”, “противоположно” четвърто пространствено измерение при пространство с кривина, за разлика от пространство с плоска геометрия, водят до всички особености, свързани с подсветлинни скорости, както и до част от усета за време (специфично за всяка отделна ИОС, съобразно нейната специфична подсветлинна скорост спрямо всичко останало).

Една камара думи използвани в някакъв неясен смисъл, но различен от общоприетият.

 

ps Каква е целтта на всичко това което пишеш? Ако смяташ, че по този начин се прави наука, се заблуждаваш. Първо трябва да се учат вече направени неща и то от учебници и научни статии, а не от популярни книги и клипове. До тогава това което правиш е абсолютно непотребно за никого. Само си губиш времето.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Gravity said:

Какво означава движение тук? Имаш ли допънителен параметър време или не? Ако да, значи размерността е 5. Ако не какво точно е движение?

Ето говориш за скорости, които създават усещане за време. Но скорост иска време за да се дефинира. Получва се някаква кръгова логика.

Не знам, защо с Кипън толкова сте се фокусирали върху мотивацията ми. Може би затова не успявате да ме разберете - защото не искате да ме разберете (определенията ми със сигурност не са перфектните научни, но пък едва ли са и чак толкова драматично неразбираеми). По презумпция приемате, че друго освен неверни неща не мога да пиша и затова и не се задълбочавате особено, а само търсите слабости от гледна точка на стриктните дефиниции (такива при мен не е трудно да се намерят).

Целта ми е да успея да си обясня по-добре нещата и на основата на разбраното досега - по описвания в момента начин ми е най-лесно и логично да си ги представям. Ако сегашния ми подход наистина не става - накрая пак ще изляза обогатен с по-добро разбиране, нищо че сегашните ми представи няма да работят толкова добре, колкото си мисля в момента. Но ще се откажа от тях, само когато ясно разбера, че имат някакви непреодолими противопоказания. Засега не виждам нищо, което да не може да се преодолее след някакви усилия и модификации.

Представи си Вселената съставена от две различни, но тясно свързани части (най-доброто, което успявам да намеря е долното изображение):

Двете части са трите обичайни пространствени измерения (лявата част от “осморката”) и четвъртото пространствено измерение (дясната част от “осморката”). Материята се движи през тези две части, но по точно противоположен начин между тях - колкото по-голям дял от материята се движи през лявата част, толкова по-малък дял от нея се движи през дясната част и обратното.

Всичко си е точно по тази диаграма и напълно съвпада с всичко по СТО и ОТО, само оста надясно е Space 1D+2D+3D с V=ct=1, а оста нагоре не е Time, ами е Space 4D с V=ct=1 и няма стойности по-големи от 1 по нито една от двете оси (конкретно при тази диаграма, а не при другите видове диаграми на Минковски, които представят други, съвсем различни неща). Конкретно тази диаграма представя “преливането” на движението на материята със скоростта на светлината между двете части на Вселената (между хоризонталната ос надясно Space 1D+2D+3D и между вертикалната ос нагоре Space 4D). Всичко, което се движи със скоростта на светлината (електромагнитни вълни, гравитационни вълни, които НЕ СА 4D-оста, дясната част на “осморката”, а са макроскопични феномени в лявата част), се движи със скоростта на светлината изцяло по долната ос надясно (Space 1D+2D+3D) и няма никакво движение по вертикалната ос нагоре (Space 4D). Всичко напълно неподвижно, в пълен покой, се движи със скоростта на светлината само по оста нагоре и няма никакво движение по оста надясно. Всичко останало, което се движи спрямо произволен наблюдател с някакъв дял от скоростта на светлината по някоя от двете оси, с останалия дял до скоростта на светлината се движи по другата ос. На този етап не се сещам, по какъв друг по-нагледен начин от този да ти представя вижданито си до момента за движението на материята през четири пространствени оси, едната от които с огледално поведение на материята в нейния обхват, в сравнение с поведението на материята през останалите три. При времевата координата в стандартния подход, която е “измерение” само условно, осакатено, ти не можеш да се връщаш обратно по нея и не можеш да обясниш ясно, защо не можеш да се връщаш, обаче пък на квантово равнище може и да можеш...

В лявата част на “осморката”, долната координата надясно Space 1D+2D+3D, имаш едно фундаментално, много бавно средно движение на материята в тази област на Вселената, при това супер-бавно движение, което продължава да се забавя още повече, което пък води до наблюдението на разширението (раздуването) на Вселената, при това с ускорение. Това базово движение “от тази страна” представлява носещата ни представа за време, базирана на около 13,8 милиарда години възраст на Вселената от Големия взрив (по някои оценки, базирани на разширението и на други съображения) и това базово състояние на материята “отсам” е “балансирано” от базово движение почти със скоростта на светлината “отвъд”, в дясната част на “осморката” или вертикалната ос Space 4D нагоре. Това базово движение почти със скоростта на светлината прави пространственото измерение 4D компактифицирано и неосезаемо за нас по друг начин, освен като разлики в хода на часовниците по СТО и ОТО.

Всички други движения на масивни обекти с подсветлинни скорости стават на основата на изключително бавното движение на материята средно в лявата част на “осморката” (Space 1D+2D+3D долу, надясно) и в повечето случаи говорим за движения с много по-ниски скорости от тази на светлината, но пък доста по-високи от супер-бавното средно движение на материята в тази част от Вселената, лявата на “осморката”, поради което и размерите на тези обекти са доста по-малки (особено като дължина по посока на движението) от общия размер на Вселената по трите измерения. Движението предимно със скоростта на светлината в 4D-пространството и супер-бавното и все по-забавящо се движение на материята средно в Space 1D+2D+3D са “лъчът” и “плаката”, които “прожектират” холографски триизмерната, досветлинна реалност.

Това е представата ми за момента и не мога да я опиша по-добре от това.

Редактирано Януари 26, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, Gravity said:

Ето говориш за скорости, които създават усещане за време. Но скорост иска време за да се дефинира. Получва се някаква кръгова логика.

Впрочем, като имаме предвид, че ние определяме денонощието чрез въртенето на Земята около оста си (движение със скорост) и определяме годината чрез обиколката на Земята около Слънцето (движение със скорост) - това не е ли определяне на времето чрез движение със скорост, чрез някаква кръгова логика при това кръгова логика в буквален и в преносен смисъл?!

Редактирано Януари 26, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Усещането ни за време се формира между двете крайности на движението във Вселената през четири пространствени измерения, от които движението на материята през едното от тези измерения е точно в противоположна, "огледална" форма спрямо движението на материята през останалите три измерения. Едната крайност е движението със скоростта на светлината, където часовниците са спрели, а другата крайност е възможно най-бавното движение във Вселената - средното движение на материята през трите пространствени измерения, където часовниците се движат възможно най-бързо (секундите са с най-къс интервал помежду им). Имаме два вида геометрия на пространство-времето - плоска и огъната. Огънатата геометрия от своя страна също се дели на две различни форми - такава, при която геодезичните линии се събират в една точка и това е гравитационната кривина и такава, при която геодезичните линии излизат от една точка и това е разширението на Вселената.

Средното движение на материята през трите обичайни измерения с най-ниската възможна скорост, която продължава да се забавя, дава размерите на Вселената, отстоянията по трите обичайни пространствени измерения и всичко това продължава да се разширява, с ускорение (тъмната енергия). Това е най-бързото възможно, базовото време, с най-късото възможно отстояние между секундите, часовниците с възможно най-бърз ход във Вселената. Все по-големите отстояния между галактиките продължават да забавят все повече средната скорост на материята през трите обичайни измерения, кривината на пространство-времето води до геодезични линии, които излизат от точка и от всичко това ние регистрираме разширението на Вселената с ускорение - най-бързото възможно, базовото време в основата.

На следващия етап имаме гравитационното движение на галактиките в галактическите свръх-купове и купове, както и въртенето на самите галактики около осите им и тези движения представляват следващите, по-бавни ходове на часовниците на всяка отделна галактика в сравнение с базовото време на средното материално движение по трите измерения. Всяко следващо още по-бързо движение спрямо споменатата база още повече забавя хода на часовниците, докато не се стигне до движението със скоростта на светлината, където часовниците спират.

Има три ключови разлики между пространство-времето с плоска и огъната геометрия и те са, че при плоска геометрия движението по инерция е с постоянна скорост по оста х на графиката, няма въздействие по осите у на височината и z на широчината, перпендикулярни на посоката на движение (х) и заедно с това, всички наблюдатели регистрират една и съща скорост на светлината. За разлика от това, при гравитационната кривина движението по инерция е с ускорение към центъра на масата, по геодезична линия (оста х по посока на движението) и този път по перпендикулярните по посока на движението оси на височината у и на широчината z има въздействие за събирането им към центъра на масата, а също така всички наблюдатели регистрират една и съща маса в покой.

Движение през пространство-време с плоска геометрия:

Движение през пространство-време с гравитационна кривина:

При наличие на гравитационна кривина, преносът на движението между трите обичайни и четвъртото "огледално" пространствено измерение вече не е под формата на неподвижен радиус, както е при плоското пространство-време, а е радиус, който се завърта отгоре-надолу с ускорение:

Освен това имам сериозни съмнения за възможността на масивна материя с доста малка дължина на вълната на неопределеността да достигне не само скоростта на светлината, ами да успее да достигне дори до радиус под ъгъл от 45 градуса (някъде около 0.7 пъти скоростта на светлината). Единствено масивни обекти с доста дълга вълна на неопределеността (електрони, протони и други подобни) нямат чак такива пречки, да бъдат ускорявани до над 0.9 пъти скоростта на светлината (например - в ускорителите на елементарни частици).

Най-доброто разполагане на оста w на четвъртото "огледално" измерение (под формата на време t за нас) не е по оста на височината у, както обикновено се прави, а по оста х по посока на движението, защото така би било по-лесно да се представи преносът на скорост между осите х и w, като винаги трябва да имаме предвид, че оста w e недоловима за нас (разбираме характеристиките ѝ само благодарение на СТО и ОТО) и освен, че е перпендикулярна на осите у и z, също така е перпендикулярна и на оста х, което обаче ние няма как да си представим. Така се оказва, че абсолютно всеки обект се характеризира с уникална комбинация от четири числа, които го описват по осите w, х, y и z и не би могло да има две различни неща с една и съща комбинация от тези четири числа.

Следва да видим, какво значи всичко това като взаимодействие на трите обичайни пространствени измерения с "огледалното" четвърто пространствено измерение. Също стои въпросът, дали има нужда от още две допълнителни, компактифицирани измерения при "преливането" на широчината и височината, когато материята по тях се свива гравитационно или "огледалното" четвърто пространствено измерение е достатъчно за обяснението на всичко.

[gmladenov]

On 26.01.2023 г. at 8:37, Станислав Янков said:

Целта ми е да успея да си обясня по-добре нещата ...

Хехе, въобще не изглежда това да правиш. По всичко личи, че се опитваш да направиш някакво ново откритие
във физиката. Нещо, което никой не е забелязал, или пък логическа връзка, която никой досега не е установил.

Погледнах статията, която си цитирал горе. Авторът твърди, че ние се движим във времето със скоростта на
светлината, но не е посочил защо и как. Тоест, това си е чиста проба голословие.

Времето не може да се третира като 4-то пространствено измерение. Помисли малко: могат ли две материални
точни да се отдалечат във времето една от друга? Не могат. Всички материални точки във вселената се движат
в пакет във времето и не могат да се отдалечат една от друга. Понятието разстояние между материални точки
във времето е безсмислено. Разстояние има само между събития, но събитията не са материални точки.

За сравнение, разстоянието между материални точки в пространствените измерения може да се променя без
никакви ограничения. От това следва, че времевото измерение принципно се различава от трите пространствени
измерения.

Редактирано Януари 28, 2023 от gmladenov

[kipen]

Преди 2 часа, gmladenov said:

По всичко личи, че се опитваш да направиш някакво ново откритие
във физиката. Нещо, което никой не е забелязал, или пък логическа връзка, която никой досега не е установил.

По-скоро логическа връзка, която никой досега не е доказал...

....за установяване - доста от елементите му са производни на концепцията за 4тото измерение при теософите или при П.Д.Успенски, само дето се опитва да добави и 5то измерение, но чрез художествени похвати, каквито са и предноизброените...

Доста по-обоснован е подхода за въвеждане на 4-то пространствено измерение на друг човек (нещо ме наведе към този пример, след използването на въвеждане на ос "w" от Станислав Янков).

Онзи с профил в ютуб -"Крис мозъка", поне въвежда (като хипотеза) 4-то пространствено измерение по пространствена ос "w" от общо 5 (3+1+1време). ...прави го и по забавен начин(доста му е развито чувството за хумор и самоиронията)

Приема допълнително пространство, като компресия от концентрация на маса, което предизвиква кривина в останалите 3пространствени измерения, и съответстващото "забавяне на времето" в гравитационно поле. И поне прави коректна съпоставка с приетото до момента в науката, а не като Станислав - взема си някакви извадки и си ги апликира в некъв безкраен цикъл към индивидуалното съзнание и после обратно и затвърдително към субективните му извадки.

 

Станислав просто влага прекалено много страст и не си прави труда, изглежда, да обръща достатъчно внимание какво пишат другите.

On 26.01.2023 г. at 14:36, Станислав Янков said:

И между другото, електромагнитните вълни са макроскопични феномени, тъй като са съставени от огромен брой фотони и потенциални гравитони (това уточнявам заради Кипън).

Благодаря за загрижеността! Виж сега и прочети по-внимателно какво съм написал:

On 26.01.2023 г. at 10:28, kipen said:

Защото твърдението е за материални обекти, но е вярно за движение в макромащаби.

При смесването ти на представите, въвеждаш и представа за размери около Планковата дължина, а там, в микромащабите, твърдението ти не е вярно. Защото там съществува "проблемът с измерването".

Отделно пък квантовото състояние на елементарна частица в материална среда, се задържа изключително кратко, защото доста бързо си предава физическата информация, която се абсорбира в структурата на останалата материя.

Ако се очакваше да напиша в "материална среда с по-висока от вакуммната плътност на материята", за да ме разбереш, би било основателно че не си му обърнал внимание. Твоя си работа! Поне по 2 важни структурни елемента от художествения ти разказ съм дал препратки към научна информация за казуса. Но Ники вероятно е прав да изказва съмнения, че наистина искам да ти помогна... май е по-адекватно да не ти се бъркам в изложенията, че само наливам излишно инфо, на което така и не обръщаш подобаващо внимание.  

Редактирано Януари 28, 2023 от kipen

[Станислав Янков]

Преди 8 часа, kipen said:

On 26.01.2023 г. at 10:28, kipen said:

При смесването ти на представите, въвеждаш и представа за размери около Планковата дължина, а там, в микромащабите, твърдението ти не е вярно. Защото там съществува "проблемът с измерването".

Отделно пък квантовото състояние на елементарна частица в материална среда, се задържа изключително кратко, защото доста бързо си предава физическата информация, която се абсорбира в структурата на останалата материя.

Ако се очакваше да напиша в "материална среда с по-висока от вакуммната плътност на материята", за да ме разбереш, би било основателно че не си му обърнал внимание. Твоя си работа! Поне по 2 важни структурни елемента от художествения ти разказ съм дал препратки към научна информация за казуса. Но Ники вероятно е прав да изказва съмнения, че наистина искам да ти помогна... май е по-адекватно да не ти се бъркам в изложенията, че само наливам излишно инфо, на което така и не обръщаш подобаващо внимание.

Проблемът с измерването не е свързан с размера на Планк (ако беше - нямаше да можем да определим точно и самият размер на Планк), а с размера на импулса - колкото по-малък е импулсът, толкова по-голяма е дължината на вълната на неопределеността. Няма проблем да имаме макроскопичен размер на Планк (например дължината на електромагнитната вълна, когато си се движи със скоростта на светлината, би могла да е "събрана" в размера на Планк по посока на движението), когато импулсът в съответния участък е висок (когато дължината на вълната на неопределеността е по-къса, тоест - когато говорим за не само един фотон, а за множество фотони под формата на вълна в малък участък от пространството). Специално подчертавам, че НЕ ГОВОРЯ ЗА ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ, с доста малък импулс, а за множество частици, с голям среден импулс и доста по-къса вълна на неопределеността.

Каква е разликата между вакуумната плътност на един празен (на макрониво, без квантови флуктуации) участък от Космоса и вакуумната плътност на същия участък о Космоса, но с преминаваща електромагнитна вълна през него? Електромагнитната вълна няма маса в покой и по никакъв начин не променя вакуумната плътност в участъка. А определено там има нещо различно, НА МАКРОНИВО, с по-голям импулс и по-малка дължина на вълната на неопределеността, защото електромагнитните вълни са доказан реален феномен, различен от празния (НА МАКРОНИВО) вакуум.

Цялото ти възражение е в това, че не може да има четвърто пространствено измерение, независимо с колко различни свойства на материята, която се движи през него, ами задължително може да бъде само осакатеното времево псевдо-измерение. Обаче ти също не можеш да потвърдиш безусловно твоето възражение, защото тогава отиваш на "опровергаването" ми от Младенов, че СТО и ОТО не са верни, часовниците навсякъде си вървят по еднакъв начин, независимо от скорости на движение и кривини на пространство-времето и затова не съм прав.

Геометрията на четвъртото измерение, ако е "огледално" пространствено, не може да бъде кръг, защото в 3D имаме както събиране на геодезичните линии в точка при гравитационната кривина, което е аналог на "вливането" на материалния поток към 4D, така имаме и изхождането на геодезичните линии от точка при разширението на Вселената, което е аналог на "изливането" на материалния поток от 4D. Това би могло да се обясни само с по-сложна от кръг геометрия на евентуалното четвърто пространствено измерение.

[Станислав Янков]

Преди 45 минути, Ниkи said:

Сигурен ли си, че това за ос У и Z важи за свободно падащия? 

Ако движението по геодезични линии към център не оказваше въздействие по осите у и z (както не оказва такова въздействие праволинейното равномерно движение при пространство-време с плоска геометрия) - всичките масивни обекти като Земята и Слънцето, независимо от големината на масите им, щяха да са с произволни форми, вместо сферични. Например като при Таласа (спътник на Нептун), чиято маса е прекалено малка, за да успее да му придаде сферична форма.

Редактирано Януари 29, 2023 от Станислав Янков