Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Препръчано мнение

  • Потребител
Публикувано
Преди 8 часа, Кухулин said:

Две отдалечени тела, свързани с въже. Тъмната енергия опъва въжето.

Наличието на въжето ще елиминира въобще наличието на разширение на Вселената между двата обекта, със или без тъмна енергия. Значителна област от пространството между двата обекта трябва да бъде с изключително ниска концентрация на материята, за да има някакво раздалечаване между тях.

  • Мнения 5,1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикувано
On 9.07.2025 г. at 0:03, Кухулин said:

Аз имам чувството, че някакво количество от тази отрицателна маса би могло да се преобразува в положителна нормална маса с посредничеството на друга нормална маса в ролята на "катализатор".

След като е възможно преобразуването на положителна маса в отрицателна, значи би трябвало да е възможно и обратното - при някакви напълно естествени процеси, за които все още нямаме никаква представа:)

https://nauka.offnews.bg/fizika/ustrojstvo-sazdava-otritcatelna-masa-101037.html

"Като накарахме екситона да се откаже от част от своята идентичност и заедно с един фотон да създаде поларитон, ние получихме в крайна сметка обект, който има отрицателна маса", обяснява Вамивакас. "Това е своего рода нещо побъркано, защото, ако се опитате да го бутнете или дръпнете, то ще отиде в обратната посока от това, което ви подсказва интуицията".

  • Потребител
Публикувано
Преди 11 часа, Станислав Янков said:

"Имат координати" аз го разбирам като точките да имат собствена координатна система, свързана с техния център и това да е трета координатна система, освен други две, по координатите на които се регистрират параметрите на точките. 

Точките са безразмерни, така че не става ясно за какъв "техен център" говориш...

  • Потребител
Публикувано
Преди 1 час, Шпага said:

Точките са безразмерни, така че не става ясно за какъв "техен център" говориш...

За никакъв. Може би не сте прочели написаното след първото изречение.

  • Потребител
Публикувано
Преди 39 минути, Станислав Янков said:

За никакъв. Може би не сте прочели написаното след първото изречение.

И аз го разбирам така както Шпага. Може би трябва да пишеш по-ясно.

  • Потребител
Публикувано (edited)
Преди 14 часа, Станислав Янков said:

"Имат координати" аз го разбирам като точките да имат собствена координатна система, свързана с техния център и това да е трета координатна система, освен други две, по координатите на които се регистрират параметрите на точките. Така би излязло, че точките са обект, на който се присвоява координатна система

Стори ми се, че става дума за приписване на координатна система на събитията.

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

и съм сигурен, че нямаш предвид това - второто ти изречение потвърждава тази моя увереност.

Наясно съм, че не съм разбрал правилно и в действителност не се има предвид такова нещо.

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Много често се обърквах от това, макар да е ясно, че не е имало нищо умишлено от ваша с Гравити страна. Сега вече смятам, че разбирам какво имаш предвид.

И друг път съм се объркал по подобен начин (когато се напише "събитията/точки имат координати" вместо "събитията/точки имат параметри по координатите на системите, които ги отчитат"). Проблемът е в мен - не съм свикнал с всички жаргони. Струва ми се, че сега вече го разбирам по-добре.

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Сега за първи и последен път давам пример със събития, за да покажа, че разбирах тези ваши обяснения, просто не разбирах, защо постоянно насочвате разговора към тях, при условие, че аз се стремя да анализирам детайлите във връзка с движещи се един спрямо друг обекти, с присвоена към всеки от тях координатна система, техните мирови линии (дължините им, които са пространствено-времевите интервали, след като се намират по формулата за интервалите) и откъде биха могли да произхождат релативистките особености във връзка със стойностите на тези линии (ясно е, че пространствено-времево произлизат от геометрията на пространство-времето, става дума според моя алтернативен подход с четирите пространствени измерения и асиметрията между тях).

Никога преди не съм обсъждал ситуация със събития/точки, сегашния е първия и последен път, в който го правя. С изключение на този случай, във всички останали случаи съм обсъждал два обекта с приложени към тях координатни системи, които са били заедно, след това единия е тръгнал с някаква скорост нанякъде, върнал се е обратно при другия и са си сравнили показателите. В тези ситуации трябва да има разлики между дължините на мировите линии на двата обекта, от там и между пространствено-времевите интервали на единия и на другия обект, които интервали те отчитат след срещата им (дължините на мировите линии трябва да са интервалите). След като дължините на мировите линии са различни и се определят чрез формулата на интервала - значи интервалите на двата обекта в този случай се различават.

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикувано
Преди 27 минути, Станислав Янков said:

Никога преди не съм обсъждал ситуация със събития/точки, сегашния е първия и последен път, в който го правя. С изключение на този случай, във всички останали случаи съм обсъждал два обекта с приложени към тях координатни системи, които са били заедно, след това единия е тръгнал с някаква скорост нанякъде, върнал се е обратно при другия и са си сравнили показателите. В тези ситуации трябва да има разлики между дължините на мировите линии на двата обекта, от там и между пространствено-времевите интервали на единия и на другия обект, които интервали те отчитат след срещата им (дължините на мировите линии трябва да са интервалите). След като дължините на мировите линии са различни и се определят чрез формулата на интервала - значи интервалите на двата обекта в този случай се различават.

Няма такова нещо като пространствено-времеви интервал на обект. Има пространствено-времеви интервал между две събития. В този пример двете събития са когато единия обект тръгва, и когато се върне.

  • Потребител
Публикувано
Преди 28 минути, Станислав Янков said:

Стори ми се, че става дума за приписване на координатна система на събитията.

Много е важно да си изчистиш понятията. Координати на събитя, а не кооординатни системи на събитя. 

  • Потребител
Публикувано
Преди 1 минута, Gravity said:

Няма такова нещо като пространствено-времеви интервал на обект. Има пространствено-времеви интервал между две събития. В този пример двете събития са когато единия обект тръгва, и когато се върне.

Дължините на мировите линии в единия и в другия случай (които се различни), не се ли определят и като интервали? Особено, след като се изчисляват по формулата на интервала?

  • Потребител
Публикувано
Преди 1 минута, Gravity said:

Много е важно да си изчистиш понятията. Координати на събитя, а не кооординатни системи на събитя. 

Аз по принцип това го изразявам като параметри на събития, отбелязани (параметрите) върху координатите на някакви координатни системи. Координати на събития ме объркваше досега, преди да изясним този детайл.

  • Потребител
Публикувано (edited)

Имаме някаква спирка и неподвижни на нея, един до друг, наблюдател и мотоциклетист - два обекта. На всеки от двата обекта се присвоява декартова координатна система (това са две различни координатни системи, макар да са с общ център - координатите на основната са перпендикулярни една на друга, а примовите координати на втората система са под ъгъл, по-малък от 90 градуса). Мотористът тръгва с някаква скорост, после обръща, връща се към неподвижния през цялото време наблюдател на спирката и спира на старото си място до него. Има няколко събития - тръгването и спирането след връщането на моториста (едната координатна система) според неподвижния през цялото време наблюдател на спирката (втората координатна система) и тръгването, обръщането и връщането (спирането) според моториста. Да опростим нещата и да приемем, че мотористът е тръгвал, обръщал и спирал мигновено, без никакви неинерциалности. Събитията са моментите на тръгването, обръщането и връщането (спирането), а мировите линии са на моториста и на наблюдателя. Защо да не може да се каже, че мировите линии и интервалите (дължините на мировите линии) са на двата обекта? Събитията в случая не са ли моментите на тръгване, обръщане и връщане (спиране) на моториста, което не пречи и на двата обекта да са се придвижили през пространство-времето и да си имат мирови линии с дължини и от там и интервали?

Редактирано от Станислав Янков
  • Глобален Модератор
Публикувано
Преди 24 минути, Станислав Янков said:

Защо да не може да се каже, че мировите линии и интервалите (дължините на мировите линии) са на двата обекта?

Защото мировата линия на наблюдателя е права линия, между събитието тръгване на моториста и събитието пристигане. Докато мировата линия на моториста е начупена, от момента на тръгване до момента на обръщане, и после под друг ъгъл в пространство-времето от момента на обръщане до момента на срещата (движението тук е с две различни, противоположни по посока скорости). За наблюдателят имаме само един интервал, за моториста имаме два интервала. Дължината по мировата линия не е равна на интервала между събитията, оформящи крайщата на мировата линия.

Ето ти го тук нарисувано, само че за парадокса на близнаците (неподвижен наблюдател и подвижен близнак, в твоя случай моторист):

388245_28_i_037.png

  • Потребител
Публикувано
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Имаме някаква спирка и неподвижни на нея, един до друг, наблюдател и мотоциклетист - два обекта. На всеки от двата обекта се присвоява декартова координатна система (това са две различни координатни системи, макар да са с общ център - координатите на основната са перпендикулярни една на друга, а примовите координати на втората система са под ъгъл, по-малък от 90 градуса). Мотористът тръгва с някаква скорост, после обръща, връща се към неподвижния през цялото време наблюдател на спирката и спира на старото си място до него. Има няколко събития - тръгването и спирането след връщането на моториста (едната координатна система) според неподвижния през цялото време наблюдател на спирката (втората координатна система) и тръгването, обръщането и връщането (спирането) според моториста. Да опростим нещата и да приемем, че мотористът е тръгвал, обръщал и спирал мигновено, без никакви неинерциалности. Събитията са моментите на тръгването, обръщането и връщането (спирането), а мировите линии са на моториста и на наблюдателя. Защо да не може да се каже, че мировите линии и интервалите (дължините на мировите линии) са на двата обекта? Събитията в случая не са ли моментите на тръгване, обръщане и връщане (спиране) на моториста, което не пречи и на двата обекта да са се придвижили през пространство-времето и да си имат мирови линии с дължини и от там и интервали?

Взимаш молив отбелязваш една точка върху лист хартия, чартаеш права линия и отбелязваш другият край. Дължината на тази отсечка какво е? Разстоянието на молива или разстоянието между двете точки. Същото е и със събитията. Интервалът е между двете събития, а не на който и да е обект.

  • Потребител
Публикувано (edited)
Преди 1 час, Gravity said:

Взимаш молив отбелязваш една точка върху лист хартия, чартаеш права линия и отбелязваш другият край. Дължината на тази отсечка какво е? Разстоянието на молива или разстоянието между двете точки. Същото е и със събитията. Интервалът е между двете събития, а не на който и да е обект.

Дължината на отсечката е разстоянието, изминато от обекта "наблюдател" (щом е права линия - не е "моториста"). Точките и молива са само пособия (математически и материални) за намиране на търсения отговор, свързан с разглеждания обект - дължината на отсечката, която той е изминал. Говорим конкретно за този случай, а не, че може да има и задачи с различни условия. Когато двете събития са свързани с поведението на един обект (неговото местоположение, а от там и скорост в два различни момента и т.н.) - ние описваме този обект и намираните характеристики са неговите характеристики (в случая - пространствено-времеви характеристики).

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикувано (edited)
Преди 1 час, scaner said:

Дължината по мировата линия не е равна на интервала между събитията, оформящи крайщата на мировата линия.

Да, тук движението е разделено на два участъка. Двата интервала не се ли съчетават по някакъв начин (например - да се събират или да се вадят, в зависимост от знаците пред стойностите) и така да се стига до определяне дължината на цялата мирова линия на обекта? Ако не е правилно дължината на мировата линия да се нарича пространствено-времеви интервал (макар принципно да се изчислява по същата формула като интервала, но като се вземат под внимание и чупките) - има ли друго правилно название, освен "дължина на мировата линия"?

Редактирано от Станислав Янков
  • Глобален Модератор
Публикувано
Преди 9 минути, Станислав Янков said:

Двата интервала не се ли съчетават по някакъв начин (например - да се събират или да се вадят, в зависимост от знаците пред стойностите) и така да се стига до определяне дължината на цялата мирова линия на обекта?

Интервалите са между събития. Между две събития имаш един интервал. Между 3 събития имаш три интервала.

 

Преди 11 минути, Станислав Янков said:

Ако не е правилно дължината на мировата линия да се нарича пространствено-времеви интервал (макар принципно да се изчислява по същата формула като интервала, но като се вземат под внимание и чупките) - има ли друго правилно название, освен "дължина на мировата линия"?

Не е правилно дължината на мировата линия да се нарича пространствено-времеви интервал. Тя е равна на собствено време (в подходящи единици), и  е най-фундаменталната времева мярка, защото не зависи от наблюдателя – тя е инвариант.

В реалността тя се определя като интеграл от траекторията между всички събития от които линията е изградена, за разлика от интервала който е само между две събития (например началното и крайното).

  • Потребител
Публикувано
Преди 4 минути, scaner said:

Тя е равна на собствено време

Да, не може да е интервала, защото собственото време се получава, като се раздели интервала на скоростта на светлината.

  • Глобален Модератор
Публикувано
Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Да, не може да е интервала, защото собственото време се получава, като се раздели интервала на скоростта на светлината.

Това е само когато имаш мирова линия между две събития. Когато е между повече (начупена), не е така.

  • Потребител
Публикувано (edited)
Преди 57 минути, scaner said:

Между 3 събития имаш три интервала.

Тук сигурно си имал предвид два интервала (отсечките между последователност от точки са с една по-малко от броя на точките). Разбирам смисъла, това е препратка към разлагането (диференцирането) на произволна линия (особено - крива) на безкрайно-малки (но различни от нула) фрагменти (същите, които после се интегрират).

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикувано
Преди 20 минути, Станислав Янков said:

Тук сигурно си имал предвид два интервала (отсечките между последователност от точки са с една по-малко от броя на точките). Разбирам смисъла, това е препратка към разлагането (диференцирането) на произволна линия (особено - крива) на безкрайно-малки (но различни от нула) фрагменти (същите, които после се интегрират).

Три точки A, B, C  определят три отсечки AB, BC, AC.

  • Глобален Модератор
Публикувано
Преди 27 минути, Станислав Янков said:

Тук сигурно си имал предвид два интервала (отсечките между последователност от точки са с една по-малко от броя на точките).

Имаш събитията А,Б,С. Имаш интервали АБ, БС и АС. При 4 събития вече имаш 6 интервала.

Преди 28 минути, Станислав Янков said:

Разбирам смисъла, това е препратка към разлагането (диференцирането) на произволна линия (особено - крива) на безкрайно-малки (но различни от нула) фрагменти (същите, които после се интегрират).

Не, нямам това пред вид.

  • Потребител
Публикувано
Преди 37 минути, Gravity said:

Три точки A, B, C  определят три отсечки AB, BC, AC.

Да, бях изпуснал цялата отсечка между началната и крайната точка.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.