Програма на НАСА Артемис за полети до Луната

[SAlexandrov 1612]

Ракетата за първата мисия на НАСА до Луната от програмата Артемис най-сетне започва тестове

На снимката: основната степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" бе издигната преди началото на критичното изпитание през тази година. Photo credits : NASA/SSC

24 януари 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. През този месец НАСА най-сетне успя да достави първата степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" в центъра Стенис, където ще започне нейното сериозно изпитание. Изпитанието ще отнеме голяма част от настоящата 2020-та година и ако завърши успешно, ракетата ще е готова за първата мисия на НАСА до Луната в рамките на програма "Артемис" (на български - "Артемида").

Тази дебютна мисия "Артемис 1", очаквана през 2021-ва, ще е безпилотна и ще включва тестово изпращане на кораба "Орион" до орбитата на Луната с цел проверка на системите му. В случай че приключи успешно, втората мисия "Артемис 2" ще е пилотирана и ще е свързана с изпращането на астронавти до окололунна орбита. Това ще е първият пилотируем полет отвъд околоземна орбита след края на експедицията "Аполо 17" през 1972-ра година.

Кулминацията на програмата "Артемис" се очаква да е през 2024-та година, когато на повърхността на Луната ще кацнат хора. 

Преди това обаче трябва да се докаже работоспособността на разработваната от Боинг и НАСА ракета "Спейс Лонч Систъм". Изпитанието, което ще бъде проведено през тази година, ще се проточи няколко месеца и ще завърши с осемминутно запалване на четирите двигателя "RS-25" - също както би било по време на реална мисия.

"Тази критична серия от тестове ще демонстрира, че горивната система на централното ядро на ракетата е в готовност за мисии до далечния космос", съобщава Рик Гилбреч, директор на центъра Стенис. "Обратното броене към следващата голяма епоха в космическите изследвания за тази нация е вече в ход".

След приключването на огневото изпитание, ракетната степен ще бъде инспектирана и подготвена за нейното завръщане към космическия център на НАСА Кенеди. Там тя ще бъде прикачена към останалите компоненти и подготвена за полет. 

Така се очаква да започне следващата пилотирана програма на САЩ за изпращане на хора отвъд околоземна орбита и до Луната. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3158-2020-sls-to-begin-green-run-test

[SAlexandrov 1612]

Първият кораб Орион за полет до Луната се завърна на центъра Кенеди след проведените тестове

На снимката: космическият кораб "Орион" се завръща на центъра на НАСА Кенеди след проведените тестове в Плъм Брук. Credits: NASA/Kim Shiflett

27 март 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. На 25-ти март първият космически кораб на НАСА "Орион", който догодина ще се отправи към Луната, се завърна в центъра на НАСА Кенеди след провеждането на сериозни изпитания, доказващи годността му. Вече на Кенеди "Орион" подлежи на окончателна подготовка преди неговото изстрелване. 

Изпитанията бяха проведени в центъра на НАСА Плъм Брук, намиращ се в Охайо. "Орион" пристигна там през есента на 2019-та, като тестовете бяха изпълнени в рамките на два етапа. По време на първия етап корабът доказа, че може да издържи на екстремните космически температури. При втория етап беше потвърдено, че електронните компоненти на "Орион" могат да преминат безпроблемно през радиационните пояси на път към Луната.

Преди да бъде интегриран с ракета "Спейс Лонч Систъм", космическият кораб подлежи на цялостно утвърждаване на всичките му подсистеми, проверка за течове, инсталиране на слънчевите му батерии и подлагането на някои от резервоарите му на високо налягане.

След това започва дългото пътешествие към Луната - първо предстои изпращането на кораба в съоръжението на Кенеди за зареждане с гориво, впоследствие монтирането на кула за аварийно спасяване (нищо че този първи полет ще е безпилотен и тестов). Накрая "Орион" ще бъде изпратен в сградата за монтиране с ракета "Спейс Лонч Систъм" - когато, разбира се, тази ракета на Боинг стане готова и пристигне на Кенеди. Последната стъпка преди изстрелването включва проверка на общия комплекс ракета-кораб.

И това ще е само първата мисия! Вторият космически кораб "Орион", който ще бъде изстрелян през 2022 или 2023-та година, ще закара първите съвременни астронавти до орбитата на Луната след приключването на програмата "Аполо" през 70-те години на миналия век. Първата експедиция до лунната повърхност е планирана за 2024 година, макар че вероятно ще претърпи забавяния заради коронавируса и производствени отлагания в създаването на "Спейс Лонч Систъм". 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3259-2020-orion-returns-kennedy

[SAlexandrov 1612]

Лунната ракета на Боинг SLS поскъпна с още 30%

30 август 2020 г. 12:30 ч. Никой все още няма да лети до Луната. Това ще е така, докато САЩ не изоставят абсурдната си политика да изискват астронавтите от програмата "Артемида" да бъдат изстрелвани с ракетата "Спейс Лонч Систъм", разработвана от Боинг.

Съгласно информация, публикувана от журналиста Кийт Кауинг от НАСАУоч, американската космическа агенция е оповестила, че цената за разработката на "Спейс Лонч Систъм" възлиза вече на $9.1 милиарда. А не беше много отдавна, когато НАСА ни беше казала, че създаването на ракетата ще излезе $7.17 милиарда. Това е поскъпване с близо 30%. 

И да добавим към всичко това, че ракетата още не е летяла дори веднъж на безпилотен полет. Нещо повече - ДАЖЕ не е изпълнила статичното си огнево изпитание на първата степен - това най-рано ще се случи през октомври. 

За сравнение СпейсЕкс са разработили свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" за $500 милиона, а цената за едно изстрелване в невъзвръщаем вариант (т.е. при максимална товароподемност, доближаваща тази на "Спейс Лонч Систъм") възлиза на $150 милиона.

Или с други думи - за тези над $9 милиарда, които НАСА дава за разработката на "Спейс Лонч Систъм", агенцията може да купи 60 ракети "Фолкън Хеви". 

Ракетата "Спейс Лонч Систъм" май ще си остане само на картинка. Image credit : NASA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3543-2020-sls-costs-30-percent-more

[SAlexandrov 1612]

 

3 септември 2020 г. 08:05 ч. Вчера, на 2-ри септември, екипите на частната компания Нортроп Груман и на НАСА изпълниха успешно статично огнево изпитание на твърдогоривен ускорител. Два такива ускорителя ще извеждат на път към Луната построената от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм". 

Запалването на ускорителя продължи малко повече от 2 минути - колкото би траело и по време на реална космическа мисия.

Следващата стъпка е статично огнево изпитание на основното ядро на първата степен, което все още е планирано за края на октомври. 

За повече информация: НАСА 

Кадър от вчерашното статично огнево изпитание. Photo credit : NASA TV

[SAlexandrov 1612]

Бившият шеф на НАСА: Ракетата SLS трябва да си иде!

Ракетата "Спейс Лонч Систъм" май ще си остане само на картинка. Image credit : NASA

13 септември 2020 г. 17:20 ч.

Светослав Александров. През 2014 година тогавашният шеф на НАСА Чарлз Болден направи следния коментар относно СпейсЕкс и тежкотоварната ракета SLS (или "Спейс Лонч Систъм"), разработвана от Боинг за агенцията: "Нека да бъдем пределно откровени. Все още няма комерсиално достъпна тежкотоварна ракета. Фолкън 9 Хеви може и да се появи един ден. Но тя е на чертожната дъска. SLS е истинска". 

Днес, шест години по-късно, нещата стоят по коренно различен начин. Ракетата "Фолкън Хеви" е летяла вече три пъти, а "Спейс Лонч Систъм" не се очаква да проведе първия си полет преди края на 2021-ва година. На фона на този факт Чарлз Болден си е променил мнението. 

В ново интервю за Политико, бившият шеф заяви следното: "SLS ще си отиде. Тя може да си отиде по време на администрацията на Байдън или по времето на следващата администрация на Тръмп, защото в един момент комерсиалните компании ще наваксат. Те наистина ще построят тежкотоварна ракета от типа на SLS и ще могат да я изстрелват за много по-ниска цена, отколкото НАСА може по отношение на SLS. Това е начинът, по който нещата работят".

Както пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, когато през 2010-та година Конгресът измисли ракетата "Спейс Лонч Систъм" и заповяда на НАСА да я построи, политиците залагаха на две неща. Първото е, че новите частни компании като СпейсЕкс ще се провалят. Това беше логичен облог за времето си, тъй като повече ракети на СпейсЕкс бяха аварирали в сравнение с тези, които бяха достигнали космоса. Второто е, че политиците бяха убедени в способността на традиционните компании като Боинг да се справят по-добре в конструирането на големи ракети.

Концепцията за "Спейс Лонч Систъм" бе съчинена от сенатора на Флорида Бил Нелсън и от неговата колежка в Тексас Кей Бейли Хътчисън. Скоро към тях се присъедини и сенаторът от Алабама Ричард Шелби. Тримата загубиха и двата залога. Към настоящия момент НАСА строи ракета, която ще струва на данъкоплатците десетки милиарди долари - при това тя е невзвръщаема. Конгресът все още подкрепя "Спейс Лонч Систъм", но колкото повече нови ракети се появяват на бял свят, толкова по-трудно ще е на политиците да удържат тази подкрепа.

При това НАСА и основният конструктор на ракетата Боинг вече не се съревновават със СпейсЕкс за "Фолкън Хеви". Те загубиха състезанието от фирмата на Мъск преди две и половина години. Сега НАСА се състезава с новата ракета на СпейсЕкс - "Супер Хеви", която ще извежда кораба "Старшип" към орбита. И макар че СпейсЕкс все още не са построили нито един сегмент от "Супер Хеви", никой няма да се изненада, ако ракетата полети преди "Спейс Лонч Систъм". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3565-2020-sls-has-to-go

[SAlexandrov 1612]

Дайнетикс показа първия пълномащабен макет на модула си за кацане на Луната

16 септември 2020 г. 08:05 ч. Вчера частната компания на САЩ Дайнетикс показа първия пълномащабен изпитателен макет на спускаемия си апарат, с който се надява да закара астронавти на Луната в рамките на програмата "Артемис". 

Макетът е изграден от модулни компоненти, които могат да се преместват лесно. Компонентите не притежават никаква работеща електроника - те са като кубчета Lego. Целта е НАСА и инженерите на Дайнетикс да направят обстоен преглед на продукта, на базата на който ще бъде взето решение дали конструкцията е достатъчно добра и дали на Дайнетикс ще бъде връчен окончателен договор. 

Напомням на читателите, че по-рано през годината НАСА награди три фирми с грантове за първично проектиране на лунен модул - Блу Ориджин, СпейсЕкс и Дайнетикс. 

Но начинът, по който се развива съревнованието, ясно показва какви са подходите на трите компании. Дайнетикс и Блу Ориджин (да, дори Блу Ориджин, компания на 20 години и основана от създателя на Амазон) са категорично "Олд Спейс" - те кандидатстват за първоначален договор, след което правят макет и докато не получат сигурно финансиране, не се втурват в строежа на работещ хардуер. Междувременно ни заливат с пресконференции как ЩЕ станат нещата някой ден. 

СпейсЕкс е единствената фирма, която, вместо да ни занимава с приказки, строи функционален хардуер, който е в състояние да лети. "Старшип" е вече в напреднал етап на разработка и два прототипа извършиха 150-метрови полета. Днес итерацията "SN 7.1" е в етап на т.нар. "тест до провал", за да се видят структурните му слабости, а "SN 8" бива подготвен за суборбитален 20-километров полет, който може да е факт още на 11-ти октомври.

Сега, надявам се, е ясно защо космическите ентусиасти симпатизират на Мъск, а не на другите му конкуренти. 

За повече информация: Dynetics 

На кадъра: астронавтът на НАСА Лий Аршамбо и ветеран от две совалкови мисии се разхожда в макета на Дайнетикс. Photo credit : Dynetics 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3569-2020-dynetics-show-lunar-lander-mockup

[SAlexandrov 1612]

Поредна излагация за стария космически отрасъл на САЩ: Корабът Орион се повреди

Космическият кораб "Орион", построен от Локхийд Мартин за нуждите на НАСА. Photo credit : NASA

1 декември 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Старият американски космически отрасъл на САЩ (т.нар. OldSpace, за разлика от NewSpace - фирмите СпейсЕкс, Блу Ориджин, Рокет Лаб и т.н.) претърпя поредното си унижение - този път с кораба на Локхийд Мартин "Орион". Оказва се, че захранване на борда на кораба се е повредило по такъв епичен начин, че са отказали даже и резервните му системи. И сякаш и това не е достатъчно - корабът "Орион" е построен така, че да не може да се ремонтира лесно. Налага се цялостното му разглобяване, което може да отложи полета с още година. 

Новината бе съобщена от журналистката Лорън Гръш за сайта The Verge. Медията е разбрала за случая, понеже се е натъкнала на вътрешен имейл.

Напомням на читателите, че космическият кораб "Орион" е критичен елемент от плановете на НАСА за завръщане на човек на Луната. Корабът трябва да бъде изстрелван посредством ракетата "Спейс Лонч Систъм", която американската космическа агенция и Боинг строят през последните 10 години. Преди човек да се отправи към естествения ни спътник, НАСА планира в края на 2021 година да изпрати "Орион" на окололунна обиколка в безпилотен режим.

Сега този план е под въпрос. Повреденият компонент се намира в адаптера на кораба, който свързва командния със сервизния модул. За да може да бъде подменен, Локхийд Мартин трябва да разкачи двата модула - но това е продължителен процес, който ще отнеме година. 

Корпорацията разполага с друга възможност, но тя носи допълнителен риск - предвижда се да се изкъртят външните панели на адаптера, за да се стигне до захранването. Но панелите не са проектирани да са ремонтопригодни. НАСА от своя страна преценява, че поправката в този случай може да отнеме само четири месеца.

След като новината бе оповестена в публичното пространство, последваха унищожителни коментари от космически експерти. "Когато строиш космически кораб и той кисне в хангара години наред, чакайки да полети, проблеми се случват", написа Ерик Бъргър от Арс Текника. 

Това е напълно вярно. "Орион" трябваше да излети още през 2016 година на тестова мисия до Луната, но създаваната от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм" непрекъснато се бави и постоянно излизат технически проблеми. И сега, тъй като "Орион" продължава да не лети, търпи повреди на свой собствен етап.

А сега излиза, че "Орион" е построен по такъв начин, че е ремонтонепригоден. Това е абсолютна излагация, но какво може да се очаква от бюрократизиралия се стар космически отрасъл на САЩ, чиято основна цел не е да изучава космоса, а да точи пари от държавния бюджет. 

За пореден път става ясно, че американската космическа индустрия върви напред само благодарение на усилията на предприемачи като Илон Мъск, Ричард Брансън, Джеф Безос и Питър Бек. Да, и при тях има отлагания, но работният процес е гъвкав и резултатите са налице - пилотираният космически кораб "Крю Драгън" е в експлоатация и лети редовно до Международната космическа станция. А и на никого от тези предприемачи не би му минало през акъла да построи машина, която да не подлежи на бърз ремонт. Само че фирмите гонят график за клиента, а не оправдават годишния си отчет за повече финанси...

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3677-2020-orion-malfunction

[Exhemus 783]

Това, че старите гиганти действат по социалистически е вярно, но е вярно също, че концепцията на СЛС е перфектна. Тя е близка до оптимум - централна степен на водород. Това значи максимален товар при минимално тегло на системата, екологичност. Изпитани двигатели на совалката и то в многократен режим. Изпитани, надеждни бустери. Тези компоненти се произвеждат серийно. Всичко това предполага най-ниска възможна себестойност при серия. Каква ще е цената - това е друг въпрос. Правителството наистина може да се изкуши да направи социален буфер от това. Забавянията на СЛС са заради тестовете. Те са тотални, внимателни и много бавни.  Понякога излишно детайлни. 

   Частникът, от друга страна, не страда от морални задръжки. Може да лъже, краде, даже да прави саботажи. Той си спестява тестове, а когато с издъни, гледа да се изниже по индиански.  За добро или за лошо частникът не подлага концепциите си на  научна оценка. Май за лошо, защото най-яловата си концепция оставя за десерт, та да унищожи всичко добро, което е направил до момента.  Така по-реализуемите концепции са в началото и той жъне успехи, но идва момента за големите ялови концепции и ...

[baiGANIO 49]

Преди 6 часа, SAlexandrov said:

Поредна излагация за стария космически отрасъл на САЩ: Корабът Орион се повреди

Космическият кораб "Орион", построен от Локхийд Мартин за нуждите на НАСА. Photo credit : NASA

Това е абсолютна излагация, но какво може да се очаква от бюрократизиралия се стар космически отрасъл на САЩ, чиято основна цел не е да изучава космоса, а да точи пари от държавния бюджет.

Правилно си го казал, право в десетката. Проблема е, че на местата на „старите пушки“, които явно имаха и знанията и заслуги, се намърдаха „младоци“ които само трупат звания пред имената си за да могат да разпределят „усвояването“ на бюджета. И резултата е видим, на реално работещите в космическия отрасъл - ракетите вече летят, при това са много по евтини. Докато на усвояващите бюджета -  ракетите ще се разработва, разработват, докато има кой да  им плаща.

[baiGANIO 49]

Преди 2 часа, Exhemus said:

Това, че старите гиганти действат по социалистически е вярно, но е вярно също, че концепцията на СЛС е перфектна. Тя е близка до оптимум - централна степен на водород. Това значи максимален товар при минимално тегло на системата, екологичност. Изпитани двигатели на совалката и то в многократен режим. Изпитани, надеждни бустери. Тези компоненти се произвеждат серийно. Всичко това предполага най-ниска възможна себестойност при серия. Каква ще е цената - това е друг въпрос. Правителството наистина може да се изкуши да направи социален буфер от това. Забавянията на СЛС са заради тестовете. Те са тотални, внимателни и много бавни.  Понякога излишно детайлни. 

   Частникът, от друга страна, не страда от морални задръжки. Може да лъже, краде, даже да прави саботажи. Той си спестява тестове, а когато с издъни, гледа да се изниже по индиански.  За добро или за лошо частникът не подлага концепциите си на  научна оценка. Май за лошо, защото най-яловата си концепция оставя за десерт, та да унищожи всичко добро, което е направил до момента.  Така по-реализуемите концепции са в началото и той жъне успехи, но идва момента за големите ялови концепции и ...

Силно си пресолил и преиначил същността на успехите и неуспехите, ахъ.

[laplandetza 1934]

Старите и новите са колегите от службите, подобни изроди и копелета са. <Новите> са новото време, политиката на Отдаване Корпоративна Власт, Фирмите на Внуците на Чичо Сам. Същите са алфабетите с гугаля и фирмите около тях, които пробват биотехнологии и първите <киборги>, техни са и вирус/ваксинамейкърите/ Копелдаците се заблуждават , че ще <векуват> и сампо разджуркват ,молекулите>, т.е  контролирана забавена еволюция. Да са живи и здрави, дано ги има и са силни известно време. Демоните остриета  и нераждалите се Същества, ще изкормим Ламята от вътре , ще изтребим заслепените от Власт ,  Времето е Наше, те ще разберат..............., преди Края си !

[SAlexandrov 1612]

НАСА и Боинг не успяха да изпълнят изпитателно зареждане с гориво на свръхтежката ракета SLS

10 декември 2020 г. 10:00 ч. Американската космическа агенция НАСА и нейният партньор Боинг не успяха да изпълнят тестово зареждане на свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" с криогенно гориво на 7-ми декември, съобщи уебсайтът НАСА Спейсфлайт.

Според наличната информация екипите са се сблъскали с проблеми веднага щом са започнали да наливат течен кислород в основната степен. Проблемите със сигурност ще доведат до няколкодневни отлагания на изпитанията. 

Напомням на читателите, че НАСА и Боинг трябва да изпълнят този т.нар. "мокър тест", след което да проведат симулация на обратното броене. Необходимо е процедурата да приключи успешно, за да може да да се пристъпи към следващата стъпка - статично огнево изпитание. 

Очевидно екипите ще почакат още. 

Каква изненадваща новина! Докато СпейсЕкс в рамките на 2020-та година изпълниха всичките си поставени цели за "Старшип" и вчера бе осъществен първият суборбитален полет, през декември НАСА и Боинг още не могат да направят един рутинен "мокър тест" след 10-годишна разработка? Изглежда, че американската космическа агенция изпълнява правилния план за мисии до Луната

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3700-2020-sls-wdr-scrubbed

[SAlexandrov 1612]

Боинг и НАСА отчетоха успешен тест със зареждане на гориво на ракетата Спейс Лонч Систъм

На снимката: ракетата "Спейс Лонч Систъм" бива монтирана към стенда на центъра Стенис за серия от статични изпитания. Photo credit : NASA

21 декември 2020 г. 20:25 ч.

Светослав Александров. На 20-ти декември инженерите на НАСА и Боинг успешно изпълниха т.нар. "мокър тест" на ракетата "Спейс Лонч Систъм".

Това е изпитание, при което ракетата се зарежда с над 2 600 000 литра гориво от течен водород и течен кислород.

Специалистите, работещи към центъра на НАСА Стенис, наблюдаваха внимателно всички подсистеми на основната степен, докато тя бе зареждана. По предварителни данни компонентите са издържали теста според очакванията. 

Все пак инженерите отчитат, че обратното броене е било прекратено няколко минути по-рано от първоначално планираното. Понастоящем се извършва анализ защо това се е случило, но засега данните свидетелстват, че няма никакъв проблем с хардуера. 

След като анализът на събраните данни приключи, специалистите ще вземат решение дали да извършат повторение на "мокрия тест", или ще пристъпят към следващата стъпка - статичното запалване на четирите двигателя с цел потвърждаване на тяхната работоспособност.

Ако и тази стъпка приключи успешно, "Спейс Лонч Систъм" ще бъде одобрена за първото си изстрелване в края на 2021-ва година, когато корабът "Орион" ще полети на дебютната си безпилотна мисия до Луната.  

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3722-2020-wet-dress-sls-complete

[SAlexandrov 1612]

НАСА и Боинг насрочиха 17-ти януари за статичното огнево изпитание на свръхтежката ракета СЛС

На снимката: ракетата "Спейс Лонч Систъм" бива монтирана към стенда на центъра Стенис за серия от статични изпитания. Photo credit : NASA

7 януари 2021 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА и частната компания Боинг взеха решение, че резултатите от проведеното на 20-ти декември "мокро изпитание", при което свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" бе напълнена с гориво, са достатъчно удовлетворителни. С оглед на това статичното огнево изпитание е насрочено за не по-рано от 17-ти януари. 

Напомням на читателите, че по време на "мокрото изпитание", докато беше извършвана симулация на обратното броене, настъпи отклонение и изпитанието бе прекратено няколко минути по-рано от очакваното. Последващият анализ доказа, че става въпрос за клапан, който не се е затворил в очакваното време. Тъй като отклонението е само за части от секундата, екипите стигнаха до извода, че няма нужда да се извършва повторен "мокър тест". Хардуерът и софтуерът са в изправност и в готовност за окончателното изпитание - запалването на двигателите.

По време на предстоящия огневи тест четирите двигателя "RS-25" на първата степен на "Спейс Лонч Систъм" ще бъдат запалени за осем минути - целта е да се симулира цялостната работа на първата степен.

Стига всичко да мине наред, степента ще бъде рециклирана в центъра Стенис и изпратена обратно към центъра Кенеди. Там тя ще бъде окомплектована с останалите компоненти на ракетата, както и с космическия кораб "Орион".

Дебютното изстрелване на "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" на пътешествие до Луната в безпилотен режим е все още планирано за тази година. В случай че този полет завърши с успех, НАСА ще започне подготовката и за пилотирана мисия. Все още агенцията цели следващото стъпване на естествения ни спътник да е през 2024-та година, макар че предстои да видим дали администрацията на новия президент Джо Байдън ще промени датата или плановете. Възможно е в близко бъдеще фокусът да бъде пренасочен не към кацане на Луната, а към строеж на станцията "Гейтуей" в окололунна орбита. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3739-2020-boeing-spacex-jan-17

[SAlexandrov 1612]

ПРОВАЛ: Политически мотивираната ракета Спейс Лонч Систъм изпълни само 1 от общо 8 планирани минути огнево изпитание!

 Кадър от огневото изпитание тази нощ. Photo credit : NASA TV

17 януари 2021 г. 10:20 ч.

Светослав Александров. НАСА и Боинг се издъниха. Не пак, а отново. Късно тази нощ в 00:27 ч. българско време четирите двигателя "RS-25" на ракетата "Спейс Лонч Систъм" се запалиха за пръв път на стенд. Очакванията бяха да работят в продължение на осем минути, но и две щяха да са достатъчни, за да бъдат събрани ценни данни. В края на краищата двигателите се изключиха след само минута работа. 

Това се случи, след като компютрите отчетоха "провал на голям компонент", свързан с Двигател №4. Към настоящия момент специалистите все още не могат да разберат какво точно е дефектирало. 

"Не се получи всичко, което очаквахме", призна администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. "Но събрахме множество съществени данни, множество съществена информация"..."Ние не се провалихме, може би сме имали спънка, но ще се върнем и ще опитаме пак". Класическите клишета, които чуваме след провал. 

Дали обаче наистина не става въпрос за провал? Да, вярно е, че това е тест, а при тестовете на нова ракета всичко се случва. Може би е уместно да напомним, че ранните "Старшип" на Илон Мъск също се издънваха по време на дебютните им пълнения с гориво и огневите изпитания? 

И все пак има един съществен фактор, поради който не може да мерим "Спейс Лонч Систъм" и "Старшип" с един аршин. Илон Мъск разработва своите ракети по т.нар. "итерактивен" подход. Ракетите, които виждате на стриймовете от неговите изпитания, не са окончателен вариант, а ранни прототипи. При това те се произвеждат серийно - ако един от прототипите се повреди, следващият е веднага готов да започне своите тестове. На никого не му пука от евентуална авария, защото следващата ракета ще успее. 

Относно "Спейс Лонч Систъм" обаче, американските данъкоплатци са налели $12 милиарда в рамките на десетгодишен период. Това, което ни беше показано вчера по НАСА ТВ, не бе прототип. Напротив, това се очертава да е първата ракета, която ще изпрати кораба "Орион" до Луната. И след толкова много вложени средства, проведени симулации и наземни изпитания, се очакваше тя да сработи от раз. Спомнете си, че имаше предложение корабът "Орион" да бъде изстрелян даже без проведено огнево изпитание, за да се пести време! 

Фактът, че ракетата не сработи от раз, ни напомня за издънката със "Старлайнър". И тогава се очакваше това да е окончателната версия на кораба, която след един гарантирано успешен тестов безпилотен полет, веднага щеше да е готова за превоз на хора. Но както днес за пореден път ни беше доказано - итеративният подход не може да бъде прескочен. Традиционният модел на работа, който тъй много се отличава от този на Илон Мъск, просто не работи. Влагат се милиарди долари за чертежи, компютърни симулации и сметки, преди да се пристъпи към реалното рязане на метал. Но симулациите не могат да предвидят всичко - до мига, в който не започнеш да запалваш двигатели и да изстрелваш, за да получиш реални числа. 

Специалистите на НАСА още не са наясно дали данните от теста са достатъчни - или ще се наложи повтаряне на огневото изпитание. Няма яснота и относно характера на проблема и дали няма да e необходима цялостна подмяна на двигателя. Ясно е обаче, че агенцията се надяваше на минимум две минути работа, а не на една, тъй като едва след първата минута започва проверка на завъртането на двигателите, докато работят. А този етап от теста не бе изпълнен. 

Продължава също така да не е ясно дали "Спейс Лонч Систъм" може да лети до края на настоящата година. По-скоро не - освен ако НАСА реши да пропусне повторение на огневото изпитание, или успее да го повтори максимум до две седмици. Ракетата задължително трябва да бъде преместена от центъра Стенис към центъра Кенеди през февруари, за да може да се стикова с останалите компоненти като страничните ускорители и кораба. Ако това не бъде изпълнено, край на надеждите за полет през 2021-ва. 

---

Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва "Старшип", преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на "Спейс Лонч Систъм" не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично "Сенат Лонч Систъм". За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта "Съзвездие". За целта беше даден ход на създаването на две ракети - среднотоварна "Арес 1" и тежкотоварна "Арес 5". Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на "Съзвездие". Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът "Съзвездие" би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил. 

С оглед на извода Обама прекрати "Съзвездие", но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името "Орион", да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на "Арес 5". И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени... 

Крайният резултат е, че "Спейс Лонч Систъм" е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели "Раптор", работещи на метан, и вече изстрелва "Старшип" (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), "Спейс Лонч Систъм" разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен "RS-25" са основни двигатели на совалките. Нещо повече - тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита! 

Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите "Фалкън" на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" представлява крачка назад - тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба "Орион" към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана! 

Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция "Гейтуей" ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба "Орион" и "Спейс Лонч Систъм". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3756-2021-sls-fails-first-big-test

[SAlexandrov 1612]

Не всичко в космонавтиката е пари, приятелю...

НАСА разработва ракета за милиарди долари, но след толкова години работа по нея все още няма полет - а вчера дори не можа да изпълни статичното си огнево изпитание изцяло. Image credit : NASA

17 януари 2021 г. 15:25 ч. 

Светослав Александров. Преди години, когато още нямаше социални мрежи и дискутирахме любимите си теми в класическите форуми, много от космическите ентусиасти бяхме обезверени от бавния напредък на НАСА. Подобно на мнозина, така и аз обвинявах политиците, че заради тях космическите агенции са вечно недофинансирани. Бюджетът на НАСА е в пъти по-малък от този на военните и само около 0.5% от федералния бюджет на САЩ. Какво ли щеше да е, ако 1% от бюджета е за космос? А ако НАСА получи $100 милиарда за полет до Марс? 

Тогава един събеседник ми отговори: какво те кара да мислиш, че ако НАСА получи $100 милиарда, ще успее да изпрати човек на Червената планета? Казвам ти, убеждаваше ме той, че ако това се случи, подизпълнителите ще си вдигнат заплатите, шефовете им ще си купят яхти, а когато парите бъдат усвоени, пак ще се наредят на хранилката и ще мрънкат, че средствата не са им стигнали. 

Сега, близо 15 години по-късно, се убеждавам в правотата на този човек. Преди малко повече от десетилетие и половина, или на 1 март 2005, НАСА обяви официално конкурса към индустрията за построяването на космическия кораб, който днес е известен под името "Орион". Замислям се какво ли щеше да е състоянието на космонавтиката, ако за това време не беше изгряла звездата на Илон Мъск и си бяхме останали само с "Орион" и базираните на совалките ракети? Съдейки по случилото се вчера, когато "Спейс Лонч Систъм" дори не успя да запали пробно двигателите си за поне две минути, не смея и да си го представя... Ще забележите, че доста често аз, а и други анализатори, сравняваме правителствената космическа програма на САЩ с Мъск - и има защо. Правим го не заради безкритичност или фенщина, макар че мнозина ни обвиняват в това. Казват, че и Мъск е имал аварии, че в началото и неговите ракети са гърмели, че трябва да критикуваме неговите проекти и останалите на едно равнище. 

Но през декември попаднах на следното експертно сравнение - от журналиста Ерик Бъргър за Арс Текника. Нека да обърнем внимание как НАСА се справя с изпълнението на проекта за кораба "Орион" и да го сравним с прогреса на СпейсЕкс за същия времеви период на фона на усвоените финанси. Бъргър се базира на анализа на Каси Драйър от Планетарното общество, според който НАСА е усвоила $23.7 милиарда за създаването на "Орион". В тази сума не включваме сервизния модул, който се строи от Европейската космическа агенция.

За усвоените досега пари НАСА е успяла да създаде окастрена версия на "Орион", която летя на безпилотен тест през 2014 година и към настоящия момент това е единственият космически полет на кораба за 15-годишния период. Построен е и втори кораб, който отново няма всички необходими животоподдържащи системи. Той ще се използва за безпилотната мисия до Луната "Артемис 1". Или с други думи, за $23.7 милиарда, програмата "Орион" е довела до:

1. Разработката на космическия кораб "Орион".

2. Производството на "Орион" за първия му безпилотен полет през 2014 година във висока околоземна орбита.

3. Производството на "Орион" за следващия му безпилотен полет до Луната, който още не е факт.

4. Начален етап на разработката на космическите кораби за по-нататъшни мисии.

Очевидно резултатът не е нулев. Известен прогрес има. Но това е далеч от желаното, дори за голяма и тромава правителствена програма. За да разберете как същите пари теоретично са могли да бъдат похарчени, нека да сравним "Орион" със СпейсЕкс, фирмата на Мъск. Няма спор, че СпейсЕкс е екстремен пример в космическата индустрия и далеч не всички се стравят толкова добре, но това, което Мъск създава, е доказаният възможен максимум.

Компанията СпейсЕкс е основана през 2002 година. До настоящия момент Мъск е усвоил между $16 и $20 милиарда от НАСА, военния сектор и частните инвеститори. За същия времеви период - т.е. от 2005 досега, тези средства са довели до:

1. Разработката на космическите ракети "Фалкън 1", "Фалкън 9" и "Фалкън Хеви".

2. Разработката на космическите кораби "Карго Драгън" №1, "Крю Драгън" и "Карго Драгън" №2.

3. Разработката на космическите двигатели "Кестрел", "Мерлин" и "Раптор".

4. Построяването на стартови площадки на Ванденберг (два пъти), атола Куаджалин, на космическия център Кейп Канаверал и на космическия център Кенеди.

5. Общо 105 успешни космически изстрелвания до орбита.

6. Общо 20 успешни товарни мисии до Международната космическа станция и две пилотирани.

7. Разработката на системата за вертикално кацане на първите степени, бързо рециклиране и повторно използване на степените.

8. Начало на следващия космически проект "Старшип" и "Супер Хеви".

9. Създаването на спътниковата групировка "Старлинк". Досега с над 955 изстреляни спътника в орбита, Мъск е най-големият спътников оператор в цял свят. 

Или като заключение - СпейсЕкс постигна всичко това за същите пари, които НАСА похарчи за кораба "Орион" от началото на неговия проект през 2005 година.

Фактите са очевидни. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3757-2021-ne-vsichko-e-pari

[Exhemus 783]

Фактите са очевидни, драги, но за тези, които имат инженерен и научен поглед, знаят паричните потоци - явни и тайни и също разбират и от политика. Ти, обаче, не си от тях.

     Колко струва да направиш ракета и да я портошиш дамо за да разбереш,  че резервоарът ще колапсира защото когато го наливаш с течен кислород, газът вътре изстива и налягането пада.  Да беше питал някое старо куче от полигоните на НАСА как се прави това?

  Много ефтин подход, няма що!  По ефтино щеше да му излезе да плати яхтата на някой капацитет от НАСА и да му каже как стават работоте  

  Хайде престани да злословиш по отношение на научния метод на работа и да величаеш аматьорския.

п.с. при вчерашния експеримент нищо не се е счупило и не са потрошени народни средства. 

[SAlexandrov 1612]

Преди 45 минути, Exhemus said:

  Хайде престани да злословиш по отношение на научния метод на работа и да величаеш аматьорския.

 

Корольовата метода не е аматьорски метод.

И все пак НАСА заслужава съчуствие, защото прави най-доброто, на което е способна

 Кадър от огневото изпитание на "Спейс Лонч Систъм" тази нощ. Photo credit : NASA TV

17 януари 2021 г. 17:10 ч.

Светослав Александров. Въпреки че съм, поне така смятам, основателно критичен към НАСА за бавния напредък по проекта "Спейс Лонч Систъм" и "Орион", американската космическа агенция заслужава нашето съчуствие. Агенцията прави всичко, на което е способна, съобразно ограниченията, които ѝ се налагат. 

Защо днес НАСА не постига прогрес? Или по-точно казано, защо агенцията не напредва по същия начин, по който е напредвала през 60-те години на миналия век, когато е пращала хора на Луната? Отговорът би следвало да е очевиден. НАСА е напредвала тогава, защото е работила по различна метода. 

В началото на 60-те години в СССР се е работило по Корольовата метода. В САЩ също, защото американците са били принудени да догонват Съветския съюз в условията на космическата надпревара. Но каква е била тази Корольова метода? Представено най-общо: легендарният съветски учен Сергей Корольов и неговите екипи са създавали множество ракети и космически апарати. Не всички са успявали, но това е водило до прогрес. Една ракета гърми, следва анализ на грешките, прилагане на научените уроци, друга ракета лети, пак гърми, пак анализ на грешките, пак прилагане на научените уроци и така докато се стигне до евентуален успех. 

Съвременната космонавтика дължи почти всичко на Корольовата метода - "Союз", орбиталните станции, междупланетните мисии. Но след това както в САЩ, така и в Русия методата била зарязана за десетилетия напред. И така, докато се появил Илон Мъск. Днес Мъск работи по Корольовата метода - факт, който се признава от най-опитния руски космонавт Генадий Падалка.

И вече не е само Мъск. Другата компания в САЩ, който най-много се доближава до Корольовата метода след СпейсЕкс, е Астра. През изминалата година нейните шефове заявиха: провалите са приемливи, те са част от стъпките ни към успеха. Какво се случи? През март ракетата на Астра се провали, през септември също. А през декември успехът най-накрая дойде и частната компания за пръв път достигна до космическото пространство. 

Но СпейсЕкс, Астра, Рокет Лаб, Вържин Орбит и т.н. биха могли да си позволят да работят съобразно Корольовата метода, тъй като представляват фирми и в по-малка степен зависят от държавата. НАСА, за съжаление, не може. 

След приключването на космическата надпревара, НАСА се е превърнала в поредната правителствена агенция, която трябва да се бори за собственото си финансово оцеляване - т.е. да усвоява държавни пари. Но за тези държавни пари дължи отчет. Представете си какво би се случило, ако НАСА почне да строи "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" съобразно начина, по който Мъск прави "Старшип" - чрез прототипи, които гърмят до мига, в който конструкцията се стабилизира. В такъв случай агенцията би се изложила на яростна критика от нейните противници, а политиците, дебнещи всеки удобен случай да орежат бюджета за космос, са много. Да изстрелва прототипи, които гърмят? Абсурд! В очите на данъкоплатците това е все едно да гориш долари в буквалния смисъл! 

Това обяснява поведението на американската  космическа агенция. Специалистите дълги години провеждат симулации и компютърно моделиране, внимателно изпипват всичко, преди да пристъпят към рязането на метал, за да усъвършенстват космическите апарати още преди да полетят. Но както се вижда от несполуките със "Спейс Лонч Систъм", "Орион" и дори "Старлайнър", това не е възможно. До момента, в който не почнеш да режеш метал, да запалваш двигатели, да изстрелваш ракетата, ти не можеш да предвидиш всеки един сценарий. Компютърните симулации се базират на предположения, но откъде си сигурен, че тези предположения са правилни? Години минават, специалистите се мъчат да познаят всички вероятности за авария и се стремят да ги елиминират преди полета, а през това време ракетата изобщо не лети. Но резултатът е, че парите се усвояват, напредък се отчита и най-важното: агенцията не търпи критика, че прахосва средства.

До момента, в който най-сетне не се стигне до реалното изстрелване и не лъсне истината, че методата на Корольов е незаменима и реално погледнато единствената работеща. Тогава, въпреки множеството симулации и компютърно моделирани, става ясно, че нещо все пак е пропуснато... и НАСА се принуждава да оправя грешките си отново и отново и отново.

НАСА не е виновна. Поне не изцяло. Американската космическа агенция не може да поеме рискове, защото като държавна агенция е ограничена от зависимостта си спрямо данъкоплатците и трябва да се отчита пред тях. Данъкоплатците искат успехи, но не желаят да толерират провалите по пътя напред. Въпреки че след всеки провал администраторите на НАСА се мъчат да напомнят, че без неуспешни изпитания не може да се мине, това не остава разбрано от широката общественост. 

Вероятно проблемите със "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" ще бъдат коригирани и те ще полетят, но след години. Същевременно вече не може да се оплакваме - космонавтиката, слава Богу, е влязла в 21-ви век и не зависи само от НАСА. СпейсЕкс, Астра и останалите компании ще чертаят пътя към бъдещето. Американската агенция ще трябва или да се адаптира, да излезе напълно от сферата на ракетостроенето, защото не може да се справи в конкурентните условия на спътниковия пазар, или да изчезне. Други възможности няма. 

---

Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм - линк тук. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3758-2021-nasa-deserves-compassion

[boyko 831]

Корольовата метода беше успешна докато имаше идеологическата надпревара. Съответно - никой не жалеше средства. И никой не питаше как се харчат тия средства. Но това беше отдавна. От тогава се случиха много неща. Първо, рухна соц. блока и американците реално нямаха конкуренция. Второ, като последица от първото, някои големи корпорации в Щатите осъзнаха, че могат да смучат милиарди през бюджета на НАСА и без да се напъват толкова. Разбира се, не без съдействието на политиците. Трето, Китай стана втора икономика и въпрос на време е да оглави класацията. А това значи и пари, и пропаганда в космическата му програма.

Та, според мен, сегашните успехи на Мъск (не само в областта на космонавтиката) трябва да се разглеждат като изпреварваща стратегия на някои бизнес/политически кръгове спрямо заплахата Китай. Дали тая политика ще е успешна - ще видим. Мъск и хората зад него трябва да се борят на няколко фронта. От една страна - съпротивата на фирмите, които и до сега са на хранилката НАСА. От друга страна - като частна компания СпейсЕкс едва ли би могла да си позволи да прилага методите на Корольов до безкрайност. Нещо което, от трета страна, Китай може да си прави колкото си поиска с цялата мощ на държавата и предвид гореспоменатата идеология.

При всяко положение - очакват ни интересни събития.

[SAlexandrov 1612]

Добри новини за Спейс Лонч Систъм : ракетата е в добро състояние след огневото изпитание!

 Кадър от огневото изпитание тази нощ. Photo credit : NASA TV

19 януари 2021 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Обрат след анализа на резултатите от статичното огнево изпитание на "Спейс Лонч Систъм", проведено в неделя! Сега вече може да твърдим, че то е завършило с частичен успех, тъй като Боинг и НАСА са изпълнили благополучно 15 от общо 23 поставени цели, независимо че двигателите са работили само за една вместо планираните осем минути.

Освен това, въпреки че по време на живото излъчване беше споменато за "сериозна повреда на компонент", оказва се, че става въпрос за обикновен датчик, който е отказал още преди началото на изпитанието. Специалистите на НАСА са преценили, че могат да запалят двигателите въпреки отклонението от работата на датчика. Новината е повече от добра, защото ако няма повреда на двигателя, няма нужда от неговата цялостна подмяна.

Основната причина, поради която изпитанието е прекратено само минута след запалването на двигателите, се дължи на консервативни параметри, заложени в софтуера. Тяхната цел е да предпазят структурата на ракетата от сътресенията на стенда. Тези параметри няма да се използват при реалния полет, така че няма основание да се вярва, че "Спейс Лонч Систъм" би претърпяла повреда по време на изстрелването към Луната.

Американската космическа агенция все още не е взела решение дали ще повтори статичното огнево изпитание на ракетата или ще се задоволи с получените досега данни. Консервативното и правилно становище би било тестът да се повтори, за да може НАСА да е сигурна, че когато се стигне до същинския полет, ракетата ще сработи. 

При евентуално постановление за повторение на теста, това може да се случи най-рано през февруари. Съответно агенцията ще изостава от графика с месец, което гарантирано би отложило изстрелването на "Орион" до Луната за началото на 2022 година. Но далеч по-добре би било всички изпитания да се завършат успешно, дори и това да доведе до забавяне.

По-добре отлагане, отколкото експлозия. 

---

Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва "Старшип", преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на "Спейс Лонч Систъм" не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично "Сенат Лонч Систъм". За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта "Съзвездие". За целта беше даден ход на създаването на две ракети - среднотоварна "Арес 1" и тежкотоварна "Арес 5". Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на "Съзвездие". Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът "Съзвездие" би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил. 

С оглед на извода Обама прекрати "Съзвездие", но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името "Орион", да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на "Арес 5". И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени... 

Крайният резултат е, че "Спейс Лонч Систъм" е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели "Раптор", работещи на метан, и вече изстрелва "Старшип" (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), "Спейс Лонч Систъм" разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен "RS-25" са основни двигатели на совалките. Нещо повече - тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита! 

Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите "Фалкън" на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" представлява крачка назад - тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба "Орион" към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана! 

Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция "Гейтуей" ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба "Орион" и "Спейс Лонч Систъм". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3761-2021-sls-partially-successful

[SAlexandrov 1612]

Администрацията на Джо Байдън подкрепи официално програмата Артемис за завръщане на Луната

На снимката: основната степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" преди да започнат изпитанията в центъра Стенис. Photo credits : NASA/SSC

4 февруари 2021 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. Администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън подкрепи официално програмата "Артемис" за завръщането на човек на Луната. Това стана ясно след изявление от прес-секретарката на Белия Дом Джен Псаки. 

"Посредством програмата "Артемис", Съединените щати ще работят съвместно с индустрията и международните партньори за изпращането на астронавти към повърхността на Луната, друг мъж и една жена, което е изключително вълнуващо. Те ще осъществят нова и вълнуваща наука, ще се подготвят за бъдещи мисии към Марс и ще демонстрират ценностите на Америка. Към настоящия момент само 12 души са се разхождали на Луната - това бе преди половин век", съобщи Псаки. Прес-секретарката повърждава, че програмата за завръщането на човек на Луната среща широка подкрепа, включително от двете камари на американския Конгрес.

Със сигурност промени ще има, категорични са космическите експерти. Очакванията са администрацията на Байдън да отмести датата за следващото кацане на Луната от 2024 г. за по-късен етап, тъй като към настоящия момент "Артемис" няма пълно финансиране. Например Конгресът е дал само $850 милиона за строежа на лунен модул - една четвърт от средствата, които НАСА изисква.

Въпреки всичко тази новина е важна - тя показва, че Джо Байдън няма да направи резки завой от курса, начертан от предишната администрация на Доналд Тръмп и че ще има приемственост между старата и новата власт. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3783-2021-white-house-supports-nasa-moon

[SAlexandrov 1612]

Инженер от НАСА: сега е моментът да бъде прекратена работата по Спейс Лонч Систъм

 Кадър от огневото изпитание на "Спейс Лонч Систъм" през януари. Photo credit : NASA TV

4 март 2021 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. На фона на успехите, които СпейсЕкс постига по отношение на ракетите "Фалкън 9" и "Фалкън Хеви", пилотирания кораб "Крю Драгън" и новия космически кораб "Старшип", все повече се надигат гласове работата по ракетата "Спейс Лонч Систъм" да бъде прекратена.

И това е напълно нормално. След налети $20 милиарда, "Спейс Лонч Систъм" все още не е летяла. Тъй като това е ракетата, която стои в основата на програмата на НАСА "Атремис" за нови пилотирани полети до Луната, всяко едно забавяне се отразява и върху цялостния график. Няма да е преувеличено да кажем, че бъркотията относно лунните проекти на САЩ е пълна. 

По този повод Кеси Хендмър, инженер от НАСА, е публикувал няколко статии в блога си. Естествено, те са изразени в лично качество и не представляват официална позиция на агенцията, но не е трудно да разберем защо много хора от космическия сектор се чувстват така. Препоръчвам ви да ги прочетете в оригинал на следните уеб адреси: 

https://caseyhandmer.wordpress.com/2021/03/04/sls-what-now/ 

https://caseyhandmer.wordpress.com/2021/02/24/sls-is-cancellation-too-good/ 

Тук ще предоставя най-важните акценти - на български език. 

Както нееднократно е подчертавано, решението за строежа на "Спейс Лонч Систъм" е мотивирано политически - да се запазят работните места на хората, работили някога по програмата космическа совалка. Освен това използването на хардуер от космическата совалка би следвало да намали риска при разработката и да ускори работата по ракетата. Но Хендмър подчертава, че е важно да запомним, че въпреки че космическите совалки са летели на над 100 успешни мисии, нито един от компонентите на совалковата система не е бил достатъчно надежден, за да се впише в какъвто и да е сертификационен стандарт.

Хендмър дава пример с авиацията: ако той иска да модифицира "Чесна 182" така че да може да лети със скорост 300 възела, това трудно може да се постигне без по-гъвкаво крило и по-лоши летателни характеристики. И ако самолетът почва да проявява склонност към аеродинамично "увисване" при 61 възела и нагоре, регулаторната агенция никога не би сертифицирала машината. Разбира се, човек може да си сложи стикер, че самолетът му е експериментален, както и да си прекрати застраховката "Живот". Но не може да заблуди себе си, че тунингованата му "Чесна" може да изпълни основните сертификационни изисквания.

Същото е приложимо в случая със "Спейс Лонч Систъм". Частите от космическата совалка не са непременно надеждни. Вярно е, че в хода на 30-годишната история са загубени само две совалки, но подробен анализ е открил хиляди сценарии за потенциални аварии. 

Например главните двигатели на совалките, създадени на принципа на затворения цикъл, притежават склонности да дефектират, в това число витлата на турбините да се напукват и връзките да протичат. Въпреки всичко не е осигурена възможност за спасяване в случай че някой от трите двигателя на совалката откаже, освен ако това не се случи много късно по време на изстрелването. Когато совалките са проектирани, подобно решение звучи разумно - предвидено е двигателите да са също толкова надеждни, колкото самолетните. Но не се оказва така. Склонността към дефекти е причина след всеки совалков полет двигателите да се разглобяват, преглеждат, повторно сглабят и изпитват статично. И разходите за всичко това са огромни.

Двигателите са совалката също така работят с течен водород. Проектантите са се спрели на този вариант, тъй като специфичният импулс е по-голям в сравнение с този на двигателите с друг тип гориво. Днес обаче се счита, че ако вземем предвид цената, комплексността и допълнителната маса, която е необходима, то водородът не се справя по-добре в сравнение с останалите горива като керосин или метан. Водородът е криогенно гориво, което лесно протича през клапаните, промъква се през металите и води до крихтене, освен това водородът е толкова студен, че изборът на материали е ограничен. Също така специфичният импулс не е всичко. При излитане е нужна сериозна тяга, а тук възможностите на водородните двигатели са ограничени. Ето защо разработчиците на совалката е трябвало да играят руска рулетка, като добавят още два странични твърдогоривни ускорителя.

За сравнение ракетата на СпейсЕкс "Фалкън 9", подобно на совалките, може да превозва 22 тона до околоземна орбита, но за 5% от тяхната експлоатационна цена. Това е двадесет пъти по-евтино! Нека се замислим - за строежа на Международната космическа станция е трябвало да бъдат изстреляни 35 совалки. Ако модулите са били пратени на днешната ракета "Фалкън 9", цената за конструкцията на МКС е щяла да възлезе като на два совалкови полета. 

Да се върнем на "Спейс Лонч Систъм", която е базирана на совалков хардуер. Ракетата има по-големи твърдогоривни ускорителя, четири двигателя на водород вместо три - и въпреки всичко нейната товароподемност е само мъничко по-голяма от тази на "Фалкън Хеви". Една добра втора степен би подобрила товароподемността, но нейното финансиране не е осигурено. Ако парите бъдат дадени, за създаването на степента ще са нужни още минимум 10 години. Това ще рече, че "Спейс Лонч Систъм" може да има смисъл едва през 2035 година.

Как е възможно една ракета, която е базирана на вече съществуващи компоненти, да е най-скъпата, най-трудната за разработка, с най-бавен график и най-опасната в сравнение с останалите алтернативи? Хендмър не знае - разпитвал е множество негови колеги и нито един от тях не му е дал удовлетворителен отговор.

Eкспертът не смята да хвали излишно СпейсЕкс, но не може да си затвори очите пред фактите - в рамките на нужното финансиране и на базата на правилния подход са създадени ракетите "Фалкън 9" и космическите кораби "Драгън", които не са толкова екзотични като совалките, но все пак са много по-евтини, безопасни и по-качествено изпълняващи задачите си. Същевременно вече са произведени десетки совалкови двигатели. Те не са по-надеждни, нито по-достъпни, макар и да са възвръщаеми, но въпреки всичко производителят им ги продава за нуждите на "Спейс Лонч Систъм" за $150 милиона. И въпреки че са възвръщаеми, след всеки полет двигателите ще бъдат изхвърлени в океана.

Хендмър е категоричен, че проектът "Спейс Лонч Систъм" трябва да бъде прекратен. Ракетата е плод на политически решения, но резултатът, когато политиците взимат тези решения, без да се съобразят с науката, е винаги катастрофален - Лисенко, Колумбия, Чалънджър. 

Въпросът е ще се намерят ли смели хора в НАСА, които да кажат, че царят е гол? 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3839-2021-why-sls-needs-to-be-canceled

[laplandetza 1934]

Драги ми Гн. Александров, номерата на америкакнката/майката на Централизираната корупция са ни до болка известни. Програмата е обречена да бъде саботирана,т.е. конспирация срещу нрода на САЩ.Трябва да съюествува, номбавно , методично с <квантуване> да се съсипе и да покаже блясъка на корпоративният <инстинкт>, жива сила.

Да ти кажа едни хора, които изобщо не познавам вече създадоха специални сили , способни да извършват <нещастни стечения на обстоятелствата> с всички опити за корпоративно, картелно <пазарно. обсебване на достижимия Космос. Очаквайте доста фоерверги в идните години !