Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Което и да е знание е започнало от първите, замислили се за това, отделени от прекия физически труд- жреци, шамани, религиозни дейци. Поради това и абстрактните идеи са били, а и още са обрасли с онова, което е замествало непознатото- а именно божественото.

Вечността е също плод на техните умове.

Цитирай

 

Вечност е философско понятие, което в най-общ смисъл означава състояние, което не зависи от времето или с други думи няма нито начало, нито край във времето.

Понякога думата се свързва с безсмъртие. В религията богът съществува вечно, за него категориите минало, настояще и бъдеще не съществуват. Уикипедия

 

Както всичко в подобно мислене и времето и вечността започват и се конкретизират в Бога.

По- нататък времето, а от там и „безкрайното време” започва да се свързва и материализира с някакви процеси. Процесът на дневните, сезонни, годишни или други природни процеси, които се повтарят. Появяват се двете разбирания, че времето е безкрайно и това, че има начало и край. Аристотел смята, че макар пространството да е крайно, времето е безкрайно. Библията сочи началото на времето в сътворението на света, а съвременните учени поставят началото в „Големия взрив”, макар да не поясняват как преди това се е натрупала енергията и веществото, които експлодирали. Християните, последвали идеята на юдеите във Вавилонски плен и проповядвали едно не-място и едно вечно не- време, състоящо се от вечна пролет, където и душите пребивават вечно. Това отдавам повече на мечта, отколкото на размисли, защото и те са съзнавали, че след пролетта идва време за сърп. Марк. 4: 29. Това в рая не се случва. Мечтано време. Не е необходимо да има реални връзки във време и място там- отвъд реалността.

Друга отколешна представа са идеите за линейно или циклично време. В някои вярвания времето се повтаря, като това включва и повторение на събитията. Вижда се метафоричната представа, че животът на човек е повторим, както в растителния свят. Така вечността може да бъде описвана както като безкрайна линия, така и като безкрайно въртене в кръг.

Убеждението ми е, че науките, свързани с практиката формулират най- добре реалността. Физиката формулира по- добре времето, намира начин за измерването му и за обяснението му. Намират границите и поглеждат отвъд.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едно мнение от 2007 г.

Цитирай

 

G.Mihov Публикува Март 30, 2007

Въпрос1:

За какво бе изградена теорияята за базовата същност на вечността, като база, творец и рушител на всичко преходно от себе си, в себе си, в това число и на човека с тяло, ум и чувства?

Кратък отговор:

Теорията за базовата същност на вечността бе изградена след теорията за безкрайност на енергията във времето и общата теория за енергийните потоци/полета/ на базата на неделимото и съхраниво/ вечно / триединство от: пространство -материя- движение, като всеобща база, творец и рушител на всичко преходно от себе си, в себе си за да даде едно всеобщо теоретично обяснение на резултатите, откритията, изобретенията, които обуславят и гарантират директна гравитационна енергетика с неограничени възможности за икномически изгоден и безопасен добив на енергия на земята и други небесни тела ,на базата на гравитационните им полета, като естествени и неизчерпаеми изоточници на енергия.

Въпрос2 :

С какво се характеризира това триединство?

Кратък отговор:

Характеризира се с:

1. С вечност - безначална и безкрайна.

2. Несъздаемост и неунищожаемост.

3. Необяснимост с нищо друго освен със собствената си същност.

4. Със собствената си същност обуславя и обеснява всичко от себе си и в себе си, като реалност и природен закон. Извън тего няма нищо,което реално да съществува.

Въпрос3:

С какво се храктеризират неделимите компоненти на това триединство?

Кратък отговор:

Пространството се характеризира с:

1.Наличие на измерение

2.Липса на вещева същност.

3. Липса на относителност. Определена част от него, като количествена мярка е еднакво спрямо всички отправни системи

4. Побира всичко в себе си и се намира във всичко.

5. Извън него няма и не може да има нещо,което реално да съществува.

6. Въпреки неделимостта си от материята и движението напълно независимо е от тях и те от него.

7. Няма никакво взаимодействие с материята и движението и те с него.

8. Хомогенно е и представлява непрекъснат неподвижен континиум.

9. Няма никакви свойства и качества. При липсата на вещева същност ,при него няма какво да се движи, разширява и стеснява.

10. Представлява всеобщ терен на Вечността и преходността, която произтича от Вечността, каято е единствения творец и рушител на всяка преходност.

Материята се характеризира с:

1 Вещева същност, каквато пространството и движението нямат.

2.Инертност, и инерция, каквато пространството и движението нямат.

3.Съществува в безкраен брой преходни структурни форми на с размери между две недостижими граници: нулата и безкрайността .

4. С инертността си е единственият инертен строителен материал на Вечноста, който без движението не може да промени своето положение на покой, инерциално и не инерциално движение.

5. Не е относителна. Определено количество от материята, като количествена мярка е еднакво спрямо всички отправни системи.

6. Напълно прозрачна е за пространството и то за нея.

7. Носител е на движението

8. Независима е от пространството и движението, въпреки,че формите й на съществуване се обуславят от движението.

9. Заедно с движението обуслява татива измерения като: време, енергия, импулс, ускорение, сила.

10. Концетрира се в пространството заедно с движението и то с нея.

Движението се харктеризира с:

1. Липса на вещева същност.

2. Независимост от пространството и материята и те от него.

3. Не съществува извън пространството и материята, както и те извън него.

4. Негов носител е само материята.

5. Преносимо е от една структурна форма на манерията в друга такава.

6.То е единственият строител и рушител във всемира. Без него нищо не се изгражда и разгражда.

7. То обуславя вечен сблъсък между структурните форми на материята в резултат та което те непрекъснато се разграждат и изграждат.

8. За разлика от пространството и материята то е относително. Определено количество движение , измеримо, като път, енергия, импулс, ускорение, сила е различно спрямо различните отправни системи.

Въпро4:

Какво представлява гравитацията в светлината на базовата същност на Вечността?

Кратък отговор:

1. Продукт е на неделимото и съхранимо триединство от пространство -материяа-движение и по конкретно на движението.

2. Същноста й са гравитоните, които се излъчват радиално от телата и формират гравитационнитеи им енергийъни полета.

3. Всички тела за гравитоните са напълно прозрачни.

4. При преминаване през телата гравитоните упражняват реактивно силово въздействие върху тях в резултат на което гравитационната сила има обратна посока на движението на гравитоните.

5. Поради радиалното излъчване на гравитоните плътността им намалява с квадрата от растоянието до тялото от което изхождат.

6. Гравитационните полета на телата са наплъно прозрачни едно на друго в резултат на което имаме принципа "Вички в едно и едно във сичики", което значи, че в дадена точка на пространството всички гравитационни полета ,в зависимост от своята плътност в тази точка упражняват независимо от другите силово въздействие върху телата. На базата на тази реалност имаме на зеимята лунните и слънчеви приливи и отоливи на океана.

7. Поради относителността на движението няма и не може да има всеобща гранична стойност за скорост спрямо всички отправни системи .Има частично токава по отношение само към източниците от които изхождат корпускуларните излъчвания .

Повече подробности по темата, която включва всичко в себе и е неизчерпаема интерисуващите се от неа могат да получат от дискусията "За обективната истина с въпроси и отговори", както с задаване на конкретни въпроси по отразеното накратко в това съобщение.

Въпрос 5:

Кои са базовите критерий за една теория в светлината на теорията за базовата същност на вечността?

Кратък отговор:

1. Да не е в противоречие с базовата същност на вечността и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закови и да се базира на конкретните реалности от тази същност.

2. Изводите до които достига да не са в противоречие с конкретните реалности, обосновани от базовата същност на вечността и природните закони.

3. Да има конкретна полза от нея и с базата на която е изградена и изводите до които достига да не въвежда заблуди в обективното познание.

Въпрос 6:

Каква е главната полза от теорията за базовата същност на вечността?

Кратък отговор:

1. Разширение на обективните познания за реалния свят в кйто живеем.

2. Неограничен достъп до гравитационната енергия и неограничени възможтости за добив на енергия на базата на гравитационните излъчвания от небесните тела , формиращи гравитационните им полета ,като естествени и неизчерпаеми изотобници на енергя.

д-р Г. Михов

 

Цитира се и дискусия 

Вж. и 

и 

 

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Препоръчвам предпазливост при четене идеята на проф. д-р Г. Михов за двигател, използващ гравитационните сили. В търсене на абсолютното няма печеливши.

Страна по дело за несъстоятелност

Име ГЕОРГИ К МИХОВ

Теорията, че сумата от пространство- материя- движение е неизменна и е основа на вечността на света ми се струва значима или поне интересна. Може би Енергия или Промяна вместо Движение. Приемливо е и " Всеки индидуален живот на жвжтно и ратение е преходно нещо. Както се появява, таа и чезне,. Но процесът за появата и чезнето му е вечен." (правопис запазен)

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, Втори след княза said:

Едно мнение от 2007 г.

Цитира се и дискусия 

Вж. и 

и 

 

Моето впечатление е, че г-н Михов е забъркал някакъв коФтейл от безсмислици и банални истини, при което най-агресивно се натрапва претенцията му за мъдрост и откривателство.

  • Харесва ми! 4

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Шпага said:

Моето впечатление е, че г-н Михов е забъркал някакъв коФтейл от безсмислици и банални истини, при което най-агресивно се натрапва претенцията му за мъдрост и откривателство.

Нивата, ни все пак не бива да пустее. :) Да я работим, както можем.

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вечност и памет.

Възприемането на време от животните и човека е задължително свързано с паметта. Заради отпечатъците в паметта се е породила и идеята за вечност. Като виждам Балкана неизменен от както го помня, наистина ми се струва, че има вечни неща. Може би такъв е бил и при траките, и още по- рано. За елините пък Олимп.

 

А че животните възприемат времето е известно- ако експериментално животно следи примамка, която се движи равномерно и първо е видима, а после минава зад препятствие, то преценява кога тя трябва да се покаже, като измине пътя зад препятствието. Дори зверчето да определя скорост, тя е път за време. :) .

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тези за дискусия

Вечността е много продължителен, (безкраен) период от време.

Времето се определя чрез някакъв процес или поредица от процеси. Прим. чрез приливите на Нил, а после чрез годините, т.е. обиколките на Земята около Слънцето. Чрез изтичането на пясъка от стъклен съд, а после от въртене на стрелки на механичен часовник.

Времето няма начало и край. Винаги има някакъв процес, който да е актуален. Времето е обективно- всеки процес има някаква продължителност, трайност. Човек обаче възприема времето субективно.

Едни и същи процеси в различни системи текат различно. Това налага понятие за локално време, което се отнася за системата. Забавянето и забързването на процесите, променят и отчитането/възприемането потока на времето, но сравнено с други точки от пространството и други моменти в системата биха го представили по- обективно и те служат за корекция. 

Процесите могат да са линейни, циклични, обратими, а вероятно и други. В зависимост от избора на процес се формира и представата ни за времето. 

Миналото се състои в следи от предишни състояния на процеса. (Беше 5 и 5;наноси от преди 25 хил. години). Бъдещето се състои в очаквани състояния на процеса. (Другото лято)

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 часа, Втори след княза said:

Препоръчвам предпазливост при четене идеята на проф. д-р Г. Михов за двигател, използващ гравитационните сили. В търсене на абсолютното няма печеливши.

Страна по дело за несъстоятелност

Име ГЕОРГИ К МИХОВ

Теорията, че сумата от пространство- материя- движение е неизменна и е основа на вечността на света ми се струва значима или поне интересна. Може би Енергия или Промяна вместо Движение. Приемливо е и " Всеки индидуален живот на жвжтно и ратение е преходно нещо. Както се появява, таа и чезне,. Но процесът за появата и чезнето му е вечен." (правопис запазен)

Света няма вечност. той със сигурност ще умре. Ако вмените на постоянната промяна Вечност , това е друга работа, и засяга цялостно съществуването наднашия Космос,Свят. т.е. засяга Вселена.

 Допуснал съм локална константност на количество в Промените, която е нарушима в локалните светове и в обектите.
 Мога да предположа само една Вселенска константност на количество в Промяната, само едно предположение, ако смятате , че тоева може да бъде Вашата Вечност, поиграйте си с тази идея.За мен има и алтернатива, т.н. < израждане на Вселенско Съществуване>, нещо като внезапна смърт на Вселената и преминаване , прехвърляне в ново <ниво> .

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 минути, laplandetza said:

Допуснал съм локална константност на количество в Промените, която е нарушима в локалните светове и в обектите.

Приятно ми стана да интерпретирам, че вие допускате (позволявате) каква да е константността на количеството в Промените, а аз съм в един форум с вас... :) 

Обаче възразявам, че може да има каквото и да е ограничение на промените- те са безкрайно много. Вероятно влагате особено съдържание в Промяната (с гл. буква) Моля, разяснете какво означава за вас.

Разяснете и съдържанието на "количество в Промяната". Доколкото промяната е процес, а количество се отнася до материя, вещество, това остава неразбираемо. Наистина, да мерим с нещо промяната е необходимо, но с количество... насочете, моля към обяснение или дайте такова

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, Втори след княза said:

Вечност и памет.

Възприемането на време от животните и човека е задължително свързано с паметта. Заради отпечатъците в паметта се е породила и идеята за вечност. Като виждам Балкана неизменен от както го помня, наистина ми се струва, че има вечни неща. Може би такъв е бил и при траките, и още по- рано. За елините пък Олимп.

 

А че животните възприемат времето е известно- ако експериментално животно следи примамка, която се движи равномерно и първо е видима, а после минава зад препятствие, то преценява кога тя трябва да се покаже, като измине пътя зад препятствието. Дори зверчето да определя скорост, тя е път за време. :) .

Памет на структурите --> е, всъщност, памет на връзките, а те, в детайли, са информация "скрита" в полевата форма на материя (невидима от Изследовател, затова скрита😝). Дуализмът "вълна-частица" поправя "виждането" на времеви интервали - в процеси, могат да се удължават до "виждане". Успоредно с нарастване на обема на структурата, в зависимост от честотата (в нея е скрито време) на падащото, външно за структурата лъчение, се формират-преструктурират, както вътре-връзките (промяна в обем), така и формата и движенията на тялото - ротация и транслация, които регистрираме като изменения от отраженията, която информация е пак с вълни... Ама - при окрупняване, регистрираме по-дълги вълни идващи от тялото като информация и ако са във видимия диапазон, даже ги виждаме(?!). Ако е устойчива структурата във времето, може да служи като Памет на структура и да се ползва като "времетраене" в процеси с телата. Ясно е, че заради външните (атакуващите тялото) лъчения, то непременно ще се случва и разпад в някои връзки, а последствие и разрушаване на структура, значи - няма вечни тела.

При живите - има постоянна памет (определя време за съществуване на добитъка), условно постоянна (условни рефлекси - кучето на Павлов) и временна памет (предполага и забравяне при човек). Също не е вечност.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 минути, Малоум 2 said:

Също не е вечност.

Но винаги има няк. актуален процес.

Ако 

Преди 7 минути, Малоум 2 said:

заради външните (атакуващите тялото) лъчения, то непременно ще се случва и разпад в някои връзки, а последствие и разрушаване на структура, значи - няма вечни тела.

То нещо е разрушено, преструктурирало се е, едно- че има нов процес и друго- че има пък други процеси

Прим: Ако Земята се разруши, то 1. може да е начало на ново време- по обиколките на фрагментите около Слънцето, 2. отчитане по друг процес- въртенето на слънцето.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 28 минути, Втори след княза said:

Но винаги има няк. актуален процес.

Ако 

То нещо е разрушено, преструктурирало се е, едно- че има нов процес и друго- че има пък други процеси

Прим: Ако Земята се разруши, то 1. може да е начало на ново време- по обиколките на фрагментите около Слънцето, 2. отчитане по друг процес- въртенето на слънцето.

Да.

(По хипотезата ми - веднъж възникнало движение върху основата - вакуумна пространствена решетка - е неунищожимо. Може да се "развали на дребно", но не изчезва движение, а само си сменя мястото на действие. Но тъй като време (собствена честота на образуване на себе си) се съдържа в основата - зрънчев модел вакуум - и неподвижните по място зрънца в пространствената решетка са и Часовник, то усет за време придобиваме чак в процес-движение - промяна, изменения на пространствено разположение на събития и съответно - бързина на случване на повтарящи "себе си" се събития в процеси.)

...

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Малоум 2 said:

са и Часовник

Да,

ако ги приемем за такъв.

Преди 1 час, Малоум 2 said:

повтарящи "себе си" се събития в процеси

Да

Ако процесът е линеен и няма повтарящи се събития, не става за "часовник"

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, Втори след княза said:
Преди 6 часа, Малоум 2 said:

повтарящи "себе си" се събития в процеси

Да

Ако процесът е линеен и няма повтарящи се събития, не става за "часовник"

Е те тва е голямата загадка: "скрито време" заради огромната честота, с която частиците повтарят себе си 10^(23) Hz при нуклони, а може да мерим до честоти 10^(18) Hz  и то, това  е в последно време --> това са "скрити параметри" за които се е досещал и Айнщайн. Всъщност, тая скритост, дава възможност собствените физични характеристики на частици да се променят по време на облъчване с полета за експеримент - например, това което наричат "спин". Така "спин" става Придобита (придобивана като новост, а не - като несъществуваща) характеристика и се променя вероятностно в зависимост от посока, направление и интензитет на външните за частицата полета. Казват: частицата "забравя" старото си състояние при преминаване през приборите и придобива вероятностно "ново" значение на тази характеристика по посока (за електрон, примерно).

Поради невъзможност за наблюдаване на повтарящите се събития, говорим: всички тези действия се случват Едновременно. (Даже казват: Електронът може да се намира на две места едновременно?!) А, това не е така!.. Това не е един и същ електрон, по "реалните" си свойства .🙄 (при непрестанно образуване на частиците - губи смисъл "линеен" процес - остава само наше незнание за отделните етапи на структуриране)

...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 41 минути, Малоум 2 said:

огромната честота, с която частиците повтарят себе си 10^(23) Hz при нуклони, а може да мерим до честоти 10^(18) Hz

Понеже "Човекът е мерило и т.н.", измерването си го правим със съизмерими мерки. Тези високи честоти стават необходими при измерване на съизмерими процеси. За макрокосмоса пък- с други мерки.

Все пак безукорно точния атомен часовник в GPS координацията и космическите полети е важен. Получава се парадокса, че ако е изпратена космическа сонда към безкрайността й е необходим точен до пикосекунда часовник, а не да се закръглява до ден или година. Такава вечност  и безкрайност се изследват с микроточност. Хм.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Обратимите процеси са ненадежден часовник.

Прим. атмосферното налягане зависи от други явления и не е ритмично. Температурата на въздуха се качва и слиза, но твърде зависимо. Кръговратът на водата е също ненадеждно, но ето- мусоните са относително периодични. С разливите на Нил се е мерила селскостопанската година в Египет, жреческите метеорологични познания са си стрували парите, нищо че е ненадеждно- важно им било... абе "Човекът е мярка..." Искам да кажа, че мярката за време и вечност, това "нечовешко време" мерки  се избират като се ползва паралелен, съпътстващ, съизмерим процес. Ако атомният часовник дава големи неточности заради космически лъчи, сигурно ще бъде потърсен друг.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вечността на човечеството се осъществява по практиката, открита от Адам и Ева под ябълката, иначе традиционна за млекопитаещите.

Човек, който си харесва гените и иска човечеството да продължи с неговите, а не с по- неподходящи, трябва да ги пренесе в поколението. Правенето на деца прави вечността. Сексът е нещо ефимерно. Най- много... хайде да не се хваля или излагам. :) 

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не може да се осмисли вечността, без понятията свързани с времето Вж. Тук Много подробна статия

 

Цитирай

 

Понятия, подобни на времето: терминология

Терминът "време" обикновено се използва за много близки, но различни понятия, включително:

  • момента  като обект - една точка върху осите на времето. Бидейки обект, той няма стойност;
  • времеви интервал  като обект - част от часовите оси, ограничени от два момента. Бидейки обект, той няма стойност;
  • дата  като количество, характеризиращо момент. Като количество тя има стойност, която може да бъде изразена по различни начини, например "2014-04-26T09: 42: 36,75" в стандартен формат ISO или по-разговорно като "днес, 9:42 ч." ";
  • продължителност  като величина, характеризираща времеви интервал. Като количество тя има стойност като брой минути или може да бъде описана по отношение на количествата (като времена и дати) на нейното начало и край.

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вечността, като илюзия, я идентифицираме с неподвижност на нещата (в обозримото пространство).

Например етерът се е считал за неподвижна среда за пренос на светлинни вълни. И след установяване на относителност на движенията, лесно се е предполагало, че при движение на телата по инерция (общо за всички тела), трябва да има "насрещен вятър" - все едно, телата не са от етер, а имат-носят със себе си, собствена част-етер. След СТО - при неподвижност в пространството се оказва, че има подвижност във времето. Ама при тая "подвижност" (движение със скоростта на светлината) - времето "спира" да тече, значи, може да се счита нула. Затова, по-осезаемо е да считаме за "вечност" неподвижността на телата - началните наблюдения в Космоса - всичко се е считало за неподвижно... и следва илюзия за ВЕЧНОСТ.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 минути, Малоум 2 said:

След СТО - при неподвижност в пространството се оказва, че има подвижност във времето. Ама при тая "подвижност" (движение със скоростта на светлината) - времето "спира" да тече, значи, може да се счита нула. Затова, по-осезаемо е да считаме за "вечност" неподвижността на телата - началните наблюдения в Космоса - всичко се е считало за неподвижно... и следва илюзия за ВЕЧНОСТ.

...

Т.е вашето мнение е, че "Вечност" е при неподвижност на атомите (Т= 0 К), а не при ядрена реакция (v=С) ?

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 минути, Втори след княза said:

Т.е вашето мнение е, че "Вечност" е при неподвижност на атомите (Т= 0 К), а не при ядрена реакция (v=С) ?

За него незнам, за мен не, За мен време не съществува.  Предполагам търсиш <време> в локалните обекти, взаимодействия, процес в много ограничена система обекти.Има смисъл, но по скоро онова което прилича на Време е целият комплекс процеси, Механизъм който задава Константа <С> , самото съществуване на ел.мах.излъчване в познатите <форми>, както и познатото т.н. <движение на обектите> и <разположение на  обектите, и частното им <обемно> съществуване< и това задава Пространство в което е вкл. и всички процеси, взаимод, и пр.  Айнщайн е предложил тази вплетеност, като нещо работещо, съществуващо неразделно, Време/Пространство и напълно подкрепям. За това твоето търсене на Време ще те отведе до Пространство. После търсиш споменатата горе причина, Механизъм или както и да го наречеш определящ светлина. Не можеш да избегнеш Гравитация, има пряка връзка със светлина и главна заподозряна за константа <С>, но какво е Гравитация, според моментното разбиране , ........ да речем нещо като псевдоквантово Време/Пространство,според други е привидна несъщ. реално сила/ ентрпиен ефект или ефект породен от космич. еволюция, според други има и мултивселенска намеса, или нещо друго, аз не знам и аз търся......................😀

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да обясня повече, приемам , че  всички обекти взаимодействат с Нещо за да съществуват в познатите форми, това нещо е много вреоятно да е Гравитация. Характеристиката на това взаимодействие с обектите задава за дадената локалност Пространство/Време. Дали Т е нула , няма значение, така или иначе има <движения> на субатомно нево в електрон. облаци и ядрата на атома.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 24 минути, laplandetza said:

приемам , че  всички обекти взаимодействат с Нещо за да съществуват в познатите форми, това нещо е много вреоятно да е Гравитация. Характеристиката на това взаимодействие с обектите задава за дадената локалност Пространство/Време.

т.е. не енергията на температурата, а енергията на гравитацията определя наличието на процеси и "вечност", т.е. отсъствие на промени ще има там- където няма материя.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 27 минути, Втори след княза said:

 

Отсъствие на Материя, само ако разширим съдържанието на думата и Материя означава Всичко Съществуващо, т.е нещо като Абсолютния сбор на Всичкото. Тогава <там където няма> Материя , губи смисъл, няма <там където>, което значи Вечност, така както ти вероятно я рзбираш пълна липса на Промяна , такава Не съществува.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...