Нереалната Теория на Относителността

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Виж сега, тук има много дискусионни въпроси...

Първо, материята не може да приключи съществуването си, може само да промени своята форма под която да съществува. Това е много базов философски въпрос, опира до създаването на нещо от нищо и обратното...

Хипотезата, че при приближаване на хоризонта на събитията има някаква огромна енергия, която ще раздроби всичко и т.н., е възникнала през 2012 г. и се нарича black hole firewall, "огнена стена на черната дупка". Нуждата от тази идея е свързана с ред проблеми, свързани със сплитането на частиците. Например, черната дупка може да излъчва, т.н. радиация на Хокинг, и тази радиация се генерира като на хоризонта на събитията се създава двойка частица-античастица, едната се изхвърля навън, под формата на лъчението, другата се поглъща вътре. При това се получава проблем, изхвърлената частица може да бъде сплетена с друга частица от същата радиация, и в същото време да е сплетена и с погълнатата в дупката частица. И огнената стена е измислена за да разреши този проблем. Но няма единодушие сред физиците че това е механизмът, че изобщо е нужен, и това съвсем не е общоприета хипотеза.

Без тази огнена стена хоризонта на събитията е доста беззъб. Обект, свободно падащ в черна дупка, няма да забележи с нищо, че преминава през този хоризонт. Там нито има някаква промяна в гравитационното поле, нито нищо. Нещо повече, колкото по-голяма е една черна дупка, толкова напреженията на разтягане в зоната на хоризонта на събитията са по-малки, те зависят обратно пропорционално размера на дупката. Може да се сметне, че една дупка с размера на орбитата на земята, на хоризонта на събитията напрежението което би усещал човек е колкото на морското равнище, т.е. съвсем пренебрежимо.  Много пъти по-екстрени сили се получават, ако пресичаш хоризонта на събитие на десеткилометрова черна дупка, в каквато би се превърнало слънцето.

Силите на разтягане се засилват при приближаване на истинската сингуларност, в центъра. Там вече се получава т.н. "спагетизация", всеки обект независимо от опитите му за поведение се издължава на дълги и тънки ивици, които се разкъсват на все по-малии парченца, приближавайки се до сингуларността. Това, разбира се, са следствията от Айнщайновата теория. Теорията на струните предлага други варианти, намесване на брани и подобни обекти, но това е друга тема.

 

Да, твоето е много по-детайлно описание. Аз не съм проучвал темата за черните дупки в такава дълбочина - в коментара ти имаше няколко неща, които не знаех и са ми от полза. Обаче, не успях да разбера, какво по-точно имаш предвид под превръщането на Слънцето в черна дупка? Ако липсваха съпротивленията, за които се смята, че няма да позволят нашето Слънце да стане черна дупка ли? Защото, доколкото съм чел правилно, звездите към края на живота си експлодират (нови, свръхнови) и в зависимост от масата на остатъка след експлозията се превръщат в джуджета (нашето Слънце), в неутронни звезди (остатъци след взрива, чиято маса значително надхвърля масата на Слънцето) и само най-тежките остатъци, на най-големите звезди (те приключват живота си най-бързо), стават на черни дупки (както и центровете на повечето галактики, разбира се). Значи, както предполагам, имаш предвид - ако можеше Слънцето, с неговата маса, да стане на черна дупка.

Много ме интересува, дали си срещал книгата на Христо Коларов, която споменах в коментари от по-рано ("Трактат по електричество, магнетизъм и гравитация") и имаш ли мнение за нея? Не говорим за предположенията му за протона и неутрона - ясно е, че там се е провалил. Но виждането му за фотона, за електрона, позитрона, неутриното и антинеутриното изглежда доста достоверно. Особено, описването на фотона в неподвижна спрямо него инерциална система като сплеснат, поради което наблюдателят от неподвижната система ще го регистрира като вертикална чертичка или казано по друг начин - като трептяща суперструна от теорията за суперструните (аз правя тази съпоставка, в книгата никъде не е спомената теорията на суперструните).

Редактирано Март 8, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Да, твоето е много по-детайлно описание. Аз не съм проучвал темата за черните дупки в такава дълбочина - в коментара ти имаше няколко неща, които не знаех и са ми от полза. Обаче, не успях да разбера, какво по-точно имаш предвид под превръщането на Слънцето в черна дупка? Ако липсваха съпротивленията, за които се смята, че няма да позволят нашето Слънце да стане черна дупка ли? Защото, доколкото съм чел правилно, звездите към края на живота си експлодират (нови, свръхнови) и в зависимост от масата на остатъка след експлозията се превръщат в джуджета (нашето Слънце), в неутронни звезди (остатъци след взрива, чиято маса значително надхвърля масата на Слънцето) и само най-тежките остатъци, на най-големите звезди (те приключват живота си най-бързо), стават на черни дупки (както и центровете на повечето галактики, разбира се). Значи, както предполагам, имаш предвид - ако можеше Слънцето, с неговата маса, да стане на черна дупка.

Да, твърдението ми е колко голямо би било Слънцето, ако стане някак на черна дупка.  Тоест сравнявам с размера на черна дупка с маса равна на слънчевата. Замята ако стане на черна дупка, радиусът и ще бъде сантиметър и половина, например.

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Много ме интересува, дали си срещал книгата на Христо Коларов, която споменах в коментари от по-рано ("Трактат по електричество, магнетизъм и гравитация") и имаш ли мнение за нея? Не говорим за предположенията му за протона и неутрона - ясно е, че там се е провалил. Но виждането му за фотона, за електрона, позитрона, неутриното и антинеутриното изглежда доста достоверно. Особено, описването на фотона в неподвижна спрямо него инерциална система като сплеснат, поради което наблюдателят от неподвижната система ще го регистрира като вертикална чертичка или казано по друг начин - като трептяща суперструна от теорията за суперструните (аз правя тази съпоставка, в книгата никъде не е спомената теорията на суперструните).

Не съм срещал тази книга, но не ми звучи добре...

Фотонът принципно не може да го опишеш в неподвижна спрямо него инерциална система, защото такава не съществува. Според вторият принцип на теорията на относителност, фотонът във всяка инерциална система ще има една и съща скорост.  Значи няма как да има система, в която скоростта му е друга, нула, демек да е в покой. И от тук, самото допускане за съществуване на такава система чупи логиката, и нататък не ми се мисли...  Не може с нарушаване на логиката да описваш фотона, или да правиш каквито и да е заключения.

Често съм срещал разни автори да опитват да създадат "конструкции" на електроните и другите елементарни частици. Не са сериозни тези подходи. Това което ни казва физиката на елементарните частици е, че на база всичките налични данни, електроните и позитроните нямат размер, нямат структура. Или и да имат, размерът им е под границата която можем да изследваме. А тази граница в момента е някъде под 10 на степен -18 метра, или поне беше толкова преди над 10 години, сега може да е и по-малка. Но под тази граница нямаме знание какво се случва, нямаме и информация на база която да спекулираме, така че всякакви конструкции са белетристика.

Струните теоретично са с много по-малък размер, петнайсетина порядъка по-малки. Едва ли някога ще се приближим в експериментите до такива размери. Много по-вероятно е преди това да се доближим до размерите на колапсиралите измерения, тези от четвърто до десето. Те могат да имат някаква роля, за сега никой не знае.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, scaner said:

Не съм срещал тази книга, но не ми звучи добре...

Фотонът принципно не може да го опишеш в неподвижна спрямо него инерциална система, защото такава не съществува. Според вторият принцип на теорията на относителност, фотонът във всяка инерциална система ще има една и съща скорост.  Значи няма как да има система, в която скоростта му е друга, нула, демек да е в покой. И от тук, самото допускане за съществуване на такава система чупи логиката, и нататък не ми се мисли...  Не може с нарушаване на логиката да описваш фотона, или да правиш каквито и да е заключения.

Често съм срещал разни автори да опитват да създадат "конструкции" на електроните и другите елементарни частици. Не са сериозни тези подходи. Това което ни казва физиката на елементарните частици е, че на база всичките налични данни, електроните и позитроните нямат размер, нямат структура. Или и да имат, размерът им е под границата която можем да изследваме. А тази граница в момента е някъде под 10 на степен -18 метра, или поне беше толкова преди над 10 години, сега може да е и по-малка. Но под тази граница нямаме знание какво се случва, нямаме и информация на база която да спекулираме, така че всякакви конструкции са белетристика.

Струните теоретично са с много по-малък размер, петнайсетина порядъка по-малки. Едва ли някога ще се приближим в експериментите до такива размери. Много по-вероятно е преди това да се доближим до размерите на колапсиралите измерения, тези от четвърто до десето. Те могат да имат някаква роля, за сега никой не знае.

Жалко, но все пак очаквах да не си срещал книгата. В нея се намират разни слабости, които подготвен човек би забелязал веднага, а някои от тях забелязвам дори и аз. Въпреки това - има някои прозрения, които засега ми се струват адекватни. Постепенно ще започна да ги описвам във форума и се надявам подготвените коментатори като теб да отбелязвате несъвместимостите с различните, твърдо установени досега закономерности, когато ги забелелжите.

Аз изхождам, че установеното засега описание на електромагнитна вълна също страда от проблеми, когато към него се приложат закономерностите на СТО и особено лоренцовите преобразувания за дължината и за времето при движението със скоростта на светлината. Според сегашните представи, движението на електромагнитната вълна се представя като два допрени с перифериите си един в друг кръга на вихрово електрическо поле. Те се движат изправени по посока на движението, подобно на двете (предно и задно) колела на двуколесен велосипед, но за разлика от двете колела на велосипеда, които се въртят в една и съща посока, двата кръга на вихровото електрично поле се въртят в противополжни един на друг посоки. Около всеки от описаните два кръга на вихровото електрическото поле се въртят, обикалят в перпендикулярната на електрическите кръгове плоскост, кръгове на магнитното поле, също в противополжни един на друг посоки, в зависимост от това, с електрическо поле с каква посока на въртене са свързани. Противоположно-вътящите се магнитни полета, които се доближават едно-друго в перифериите на кръговете на вихровото електрическо поле, служат за нещо като зацепване на отделните, въртящи се в противоположни посоки един след друг кръгове на вихровото електрическо поле.

Големият проблем на това общоприето за момента представяне на електромагнитните вълни е този, че макар вълните да се движат със скоростта на светлината във вакуум, те са представяни както с налична дължина по посока на движението, така и с ход на времето (времето им не е замръзнало неподвижно, въпреки движението със скоростта на светлината), който ход на времето, докато си летят със скоростта на светлината, им позволява да се променят нагоре-надолу по едната диаграма и да се въртят с протяжност по посока на движението в другата диаграма. Това сякаш нарушава изискванията на лоренцовите трансформации при движение със скоростта на светлината и налага опит за по-прецизно разглеждане на начина на възникване на промените в електрическото и в магнито поле при движението на електромагнитните вълни. Трябва да има нещо друго, по-вътрешно, което да предизвиква ефекта на промените на електрическото и на магнитното поле така, че тези промени да не нарушават изискванията за дължината и за хода на времето на лоренцовите трансформации. (Актуалното описание на електромагнитна вълна е дадено след 23-тата минута на клипа в следващия линк.)

https://www.youtube.com/watch?v=b5uTFYWAhGE&t=3s

[Станислав Янков]

Как да опитам да представя по накратко нещата? Да започна с няколко извадки от предговора на книгата. Той е написан на 11 Октомври 1998 г. от А. С. Карастоянов, автор на физ. теории (така е даден в книгата). "Книгата на инж. Христо Коларов "Трактат по електрочество, магнетизъм и гравитация" е фундаментално изследване на уравненията на Максуел. От тях, по чисто дедуктивен път, изследвайки свойствата на определени полеви модели, се достига до материални същности, които са аналози, а навярно и прототипове на основни структурни елементи а познатата ни материя: фотони, неутрино, електрони, протони и др. ... Това следва още повече от установената в нуклеодинамиката аналогия между основните полеви уравнения на електродинамиката и ядрените взаимодействия, включително до уравненията на Максуел и квантовата теория на полето. Особен интерес представлява появата на електричен заряд, магнитен момент и други характеристики на елементарните частици като следствие от първичния полеви вихър. Полевият модел на елементарните частици може да се окаже този етап в нашето разбиране за природата, който позволява да преодолеем противоречието между огромната плътност на вакуума и свободното движение на частиците в него. ..."

Ето част от увода на книгата: "... Математическият апарат е векторния анализ, създаден също от Максуел на база теорията на кватернионите на Хамиллтън, т. е. диференциране по координати и време на две аксиоматични, нефеноменологични векторни диференциални уравнения на Максуел, допускащи диференциране по координати и време от втори и по-висок ред. ..."

Част от въведението: "... С езика на макросвета, в който живеем това нещо е елементарен, несъставен (първичен) електрически токов контур, който извършва всички възможни свободни (по инерция), в т. ч. съставни (собствени и преносни) движения. Този токов контур е без източници и не е съставен от същински токоносители: електрони, протони, йони и т. н. ... Той е първоизточника на материята (самата тя). Когато токовият контур е прекъснат (несвързан), съгласно теорията на Максуел, той не създава нито електрически, нито магнитни полета и не си взаимодействува с останалата материя. Това е свободното неутрино (антинеутрино). Когато токовият контур е свързан (затворен), от съображения за симетрия той е кръгов, върти се със собствена периферна скорост, равна на скоростта на светлината и се движи транслационно в произволна посока със същата преносна скорост, спрямо всички инерциални отправни системи (ИОС). Той има целочислен спин, равен на единица, създава електрическо и магнитно поле и се проявява като фотон. Той няма маса на покой, не защото се движи със скоростта на светлината с, а защото само в това състояние електрическите и магнитните сили, които създава при своето абсолютно движение, се уравновесяват във всички инерциални отправни системи. ... Тези форми на движение са наречени "Първо стационарно състояние на токовия контур". При извършване на съставното движение, наречено регуларна (свободна) прецесия, като тяло с една неподвижна точка (случай на Ойлер), кръговият токов контур, въртящ се със скорост по-малка от скоростта на светлината, създава само положително или само отрицателно електрическо поле и представлява модел на стабилните елементарни токоносители: електрони, протони и техните античастици. Той притежава маса, кинетичен момент или получислен спин (1/2) и магнитен момент, чиято големина зависи от ъгъла на нутацията. При израждане на регуларната прецесия в ротация само около един от диаметрите на токовия контур, той престава да съществува самостоятелно, защото се разкъсва по оста на въртене. Неговото съществуване обаче е възможно в чужди полета (потенциални ями), например в полето на системата протон-електрон (водороден атом), при което придобива индуцирани (несобствени): маса, получислен спин и магнитен момент. Това е моделът на неутриното (антинеутриното) в неутрона и атомните ядра. При напускане на чуждите полета той се разпада на две свободни частици, неутрино и антинеутрино, по законите на квантовата статистика - преодоляване на потенциална яма (потенциална бариера) и тунелния ефект, спазвайки законите за съхранение. Тези форми на движение са наречени "Второ стационарно състояние на токовия контур". Съществуват и неограничен брой принудени, под действието на външни сили, нестационарни форми на движение на токовия контур, на които съответсвуват неограничен брой нестабилни елементарни частици. Техният брой расте неограничено с усъвършенствуването и увеличаване мощността на ускорителите на елементарни частици. Те могат да се разглеждат като частици на прехода от една стационарна форма на движение в друга и на тях няма да се спираме подробно. ..."

[Малоум 2]

On 9.03.2021 г. at 3:29, Станислав Янков said:

(Актуалното описание на електромагнитна вълна е дадено след 23-тата минута на клипа в следващия линк.)

https://www.youtube.com/watch?v=b5uTFYWAhGE&t=3s

(А видя ли как си кръстоса пръстите в "захват" кръстосани магн. полета от палец-показалец на лява и дясна ръка, в бримка- сега е важно - пръстите на дясна ръка да са към страната на тялото, а - на лявата ръка, пръстите да са не към тялото. Ако въобразим, че конфигурацията е "наглед" по силови линии на магн. полета - бримките и ел. полета - линии от пръстите - всичко странно си идва на мястото. Структурата наподобява на това което се случва в микро-света - "разрошена" структура на заредена частица и, ако направим "захват" пръсти срещу пръсти в шепа, а палците да "влизат" към образуванието - затварят захвата от към кутретата- има цялостно подреждане на структура подобна към структура на незаредени частици. Самодостатъчни са си за себеобразуване незаредените, докато заредените - "дърпат" фотони от околните полета към себе си за цялостно формиране.)

ЕМВълни са възбудени от ускоряващи се заредени частици - електрони, протони, йони. За да "хванем" вълни от ускорени заряди е нужно време, та да дойдат части от вълната до хващащия датчик. При това, най-добре е зарядите да се движат "нагоре-надолу" спрямо датчика и нулевата точка от нагоре-надолу (като в клипчето). Тогава, ако се знаят и бързината, и скоростта на движение на възбуденото - се извеждат зависимости (още от Лоренцово време). Но - важно е това, че може да се изчисли мястото и момента на Случване на събитието Излъчване.

И, понеже - всичко което "изчисляваме" е свързано с време-интервали - най-точно ще бъде, ако отчитаме с най-голяма бързина промените. А те стават най-бързо със скоростта на светлината в средата на експеримента.

...

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

(А видя ли как си кръстоса пръстите в "захват" кръстосани магн. полета от палец-показалец на лява и дясна ръка, в бримка- сега е важно - пръстите на дясна ръка да са към страната на тялото, а - на лявата ръка, пръстите да са не към тялото. Ако въобразим, че конфигурацията е "наглед" по силови линии на магн. полета - бримките и ел. полета - линии от пръстите - всичко странно си идва на мястото. Структурата наподобява на това което се случва в микро-света - "разрошена" структура на заредена частица и, ако направим "захват" пръсти срещу пръсти в шепа, а палците да "влизат" към образуванието - затварят захвата от към кутретата- има цялостно подреждане на структура подобна към структура на незаредени частици. Самодостатъчни са си за себеобразуване незаредените, докато заредените - "дърпат" фотони от околните полета към себе си за цялостно формиране.)

ЕМВълни са възбудени от ускоряващи се заредени частици - електрони, протони, йони. За да "хванем" вълни от ускорени заряди е нужно време, та да дойдат части от вълната до хващащия датчик. При това, най-добре е зарядите да се движат "нагоре-надолу" спрямо датчика и нулевата точка от нагоре-надолу (като в клипчето). Тогава, ако се знаят и бързината, и скоростта на движение на възбуденото - се извеждат зависимости (още от Лоренцово време). Но - важно е това, че може да се изчисли мястото и момента на Случване на събитието Излъчване.

И, понеже - всичко което "изчисляваме" е свързано с време-интервали - най-точно ще бъде, ако отчитаме с най-голяма бързина промените. А те стават най-бързо със скоростта на светлината в средата на експеримента.

...

Проблемът на цялото това описание на електромагнитните вълни е, че противоречи на следствията на СТО. Ако самата електромагнитна вълна се движи със скоростта на светлината във вакуум - тя не трябва да има дължина по посока на движението, а в това описание се дава да има подобна дължина. Още по-големият проблем е, че при движение със скоростта на светлината всичко, което се движи с тази скорост, трябва да е застинало като на моментна снимка - времето там е спряло и нищо в него не може да се променя, докато протича движението със скоростта на светлината. Всичко показва, че нещо друго (фотона) се движи със скоростта на светлината, а промените на електрическото и на магнитното поле са следствие от това движение, последица от движението на фотона със скоростта на светлината. Фотонът предизвиква промените на електрическото и на магнитното поле със своето движение в пространството.

Редактирано Март 10, 2021 от Станислав Янков

[Tahev loren]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Проблемът на цялото това описание на електромагнитните вълни е, че противоречи на следствията на СТО. Ако самата електромагнитна вълна се движи със скоростта на светлината във вакуум - тя не трябва да има дължина по посока на движението, а в това описание се дава да има подобна дължина. Още по-големият проблем е, че при движение със скоростта на светлината всичко, което се движи с тази скорост, трябва да е застинало като на моментна снимка - времето там е спряло и нищо в него не може да се променя, докато протича движението със скоростта на светлината. Всичко показва, че нещо друго (фотона) се движи със скоростта на светлината, а промените на електрическото и на магнитното поле са следствие от това движение, последица от движението на фотона със скоростта на светлината. Фотонът предизвиква промените на електрическото и на магнитното поле със своето движение в пространството.

Промяната в интензитета на електричното и магнитното поле, не е скорост на разпространение на електромагнитното поле. Когато се изменят векторите Е и В, с определена  скорост на промяна ∆  във времето , фотоните се движат винаги със скороста на светлината независимо колко голяма или малка е тази промяна  ∆ на векторите Е и В от която зависи само честотата на фотоните но не и тяхната скорост на разпространение.

[Станислав Янков]

Преди 5 минути, Tahev loren said:

Промяната в интензитета на електричното и магнитното поле, не е скорост на разпространение на електромагнитното поле. Когато се изменят векторите Е и В, с определена  скорост на промяна ∆  във времето , фотоните се движат винаги със скороста на светлината независимо колко голяма или малка е тази промяна  ∆ на векторите Е и В от която зависи само честотата на фотоните но не и тяхната скорост на разпространение.

Тоест - Е и В са продукт от движението на фотоните. Мисля, че твърдя същото, по различен начин.

[Tahev loren]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Тоест - Е и В са продукт от движението на фотоните. Мисля, че твърдя същото, по различен начин.

Не, бъркаш, промяната на В и Е, не е свързана със скорост на електромагнитното поле, защото електромагнитното поле преминавайки през някои среди си намалява скороста на разпространение, но това не оказва влияние на честотата на промяна на Е и В, демек, фотоните макар и да си забавят скороста на движението през някаква среда, те не си изменят първоначалната честота. Пример, преминаване на светлината през прозрачни за нея среди, въздух , вода , стъкло. Тя си забавя скороста в тези среди, но си запазва честотата.

[Станислав Янков]

Преди 19 минути, Tahev loren said:

Не, бъркаш, промяната на В и Е, не е свързана със скорост на електромагнитното поле, защото електромагнитното поле преминавайки през някои среди си намалява скороста на разпространение, но това не оказва влияние на честотата на промяна на Е и В, демек, фотоните макар и да си забавят скороста на движението през някаква среда, те не си изменят първоначалната честота. Пример, преминаване на светлината през прозрачни за нея среди, въздух , вода , стъкло. Тя си забавя скороста в тези среди, но си запазва честотата.

Забавянията на скоростта на светлината в разни среди се дължи на верига от поглъщания и излъчвания на фотоните, докато преминават през средата. Ние обсъждаме разпространението на електромагнитните вълни във вакуум, без нищо да им пречи, никави забавящи среди и аз твърдя, че ако електромагнитната вълна беше промените на електрическото и на магнитното поле, ако тези промени не бяха следствие от нещо друго, а самите те бяха, единствени, вълната - те трябваше да са без дължина по посока на движението и със спряло време, тоест - нямаше да могат да се променят и така нямаше да може да има и електромагнитна вълна. А ако се твърди, че ефектите на СТО не важат за електрическото и за магнитното поле на електромагнитна вълна (ако нямаше нещо друго, което да се движи със скоростта на светлината и така да предизвиква регистрираните промени на електрическото и на магнитното поле на вълната) - ЗАЩО?!!! Какво им е толкова специалното на тези полета, че за тях да не важат изискванията на СТО?!!!

Редактирано Март 10, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Всичко показва, че нещо друго (фотона) се движи със скоростта на светлината, а промените на електрическото и на магнитното поле са следствие от това движение, последица от движението на фотона със скоростта на светлината. Фотонът предизвиква промените на електрическото и на магнитното поле със своето движение в пространството.

Точно така, релно електромагнитна вълна няма, имаме ансамбъл от фотони, и всичко е резултат от тяхното взаимодействие с материята.'

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

А ако се твърди, че ефектите на СТО не важат за електрическото и за магнитното поле на електромагнитна вълна (ако нямаше нещо друго, което да се движи със скоростта на светлината и така да предизвиква регистрираните промени на електрическото и на магнитното поле на вълната) - ЗАЩО?!!! Какво им е толкова специалното на тези полета, че за тях да не важат изискванията на СТО?!!!

Споко, важи СТО за електромагнитните полета със страшна сила

Лоренцовите трансформации, приложени за вектора на магнитното или електричното полета показват, как в подвижна система се поражда и другото поле, т.е. електромагнитната индукция е въплътена в СТО. Нещо повече, СТО показва как магнитното поле се поражда на база ефекта от скъсяването на дължините.

Изобщо, основите на СТО се зараждат още с появата на уравненията на Максуел, макар че тогава това не е било осъзнато. Още по времето, когато Майкелсън прави първият си интерферометър, друг учен, Хевисайд, показва че уравненията на Максуел не се трансформират (не са инвариантни) с галилеевите трансформации, а с едни други, които после били наречени лоренцови. И които стават основно следствие от СТО. Изобщо, когато Айнщайн е започнал да създава СТО, пред него е стоял много важен въпрос.: коя от двете теории да промени, за да може физиката да опише проблемните експерименти, които са се натрупали тогава? Дали да промени електродинамиката, без да пипа класическата физика, или да промени класическата физика, без да пипа електродинамиката. Той е избрал вторият път. Други учени, като Ритц, избрали първият път. Теорията на Ритц се различавала съвсем слабо от СТО, едва във второ приближение, в първо приближение и двете теории давали еднакви следствия. И чак 60-те години на миналия век се появяват достатъчо точни експерименти, които да определят коя е по-вярната теория, тогава вече можел да се провери експериментално и вторият постулат.

Така че екелктромагнетизма е залегналл в основата на СТО, няма как нейните закони да не важат за него. Вече нещата малко се усложняват с квантовата механика, но в това отношение СТО не конфликтира с нея, и обединението им е довело до квантовата теория на полето - една от най-точните съвременни теории.

 

[Tahev loren]

Преди 51 минути, Станислав Янков said:

Забавянията на скоростта на светлината в разни среди се дължи на верига от поглъщания и излъчвания на фотоните, докато преминават през средата. Ние обсъждаме разпространението на електромагнитните вълни във вакуум, без нищо да им пречи, никави забавящи среди и аз твърдя, че ако електромагнитната вълна беше промените на електрическото и на магнитното поле, ако тези промени не бяха следствие от нещо друго, а самите те бяха, единствени, вълната - те трябваше да са без дължина по посока на движението и със спряло време, тоест - нямаше да могат да се променят и така нямаше да може да има и електромагнитна вълна. А ако се твърди, че ефектите на СТО не важат за електрическото и за магнитното поле на електромагнитна вълна (ако нямаше нещо друго, което да се движи със скоростта на светлината и така да предизвиква регистрираните промени на електрическото и на магнитното поле на вълната) - ЗАЩО?!!! Какво им е толкова специалното на тези полета, че за тях да не важат изискванията на СТО?!!!

Ако честотата на фотоните зависеше по някакъв начин от скороста им на разпространение, както мислиш ти, тогава със намаляване на скороста им на разспространение в някаква среда, щеше да им се променя честотата, а то не е така.

[laplandetza]

Just now, Tahev loren said:

Ако честотата на фотоните зависеше по някакъв начин от скороста им на разпространение, ..

Има връзка, в ОТО е показана, при фотон в гравипотенциал .Промяна на скорост при гравивтздействие е истинската промяна на скорост и импулс, честота.

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Проблемът на цялото това описание на електромагнитните вълни е, че противоречи на следствията на СТО. Ако самата електромагнитна вълна се движи със скоростта на светлината във вакуум - тя не трябва да има дължина по посока на движението, а в това описание се дава да има подобна дължина. Още по-големият проблем е, че при движение със скоростта на светлината всичко, което се движи с тази скорост, трябва да е застинало като на моментна снимка - времето там е спряло и нищо в него не може да се променя, докато протича движението със скоростта на светлината. Всичко показва, че нещо друго (фотона) се движи със скоростта на светлината, а промените на електрическото и на магнитното поле са следствие от това движение, последица от движението на фотона със скоростта на светлината. Фотонът предизвиква промените на електрическото и на магнитното поле със своето движение в пространството.

Не си ме разбрал - няма проблеми с постулираното в СТО. За да се движат ускорително заредените тела, то - трябва да поглъщат и излъчват фотони от ЕМПоле в околността им. Така - внасят хаос-изменения в принципно неподвижното ЕМПоле - ние можем само да измерваме (регистрираме) Измененията заради тоя хаос. Вълните имат скорост на фронт на вълната и Дължина на вълната са нарекли размерът от фронт до фронт на светлинните вълни. Съответно - и честотата им от фронт до фронт. Това е било измервано. В оптична среда - се променя тази Дължина на вълна, но честота - не. Така Промените на вълните в телата, посредством честотата, може да се отчитат време-интервали и е без значение как "тече" време във самата светлинна вълна. Затова - важи втори постулат: скоростта на светлината във вакуум не зависи от скоростта на излъчвателя на същата. Само светлинните вълни се движат със скорост на светлина във вакуум. Нищо друго - не може!

Но, исторически, при установяване, че самата светлинна вълна е сума от множество фотони, започва да се говори и за честота на фотон - задавана посредством Планковото уравнение E = h.w. Това не е честота на вълна "от фронт до фронт", а честота на фотон. Обаче: Дали фотон се движи с Свак или е неподвижен, а се движат разликите в пренос на импулс при сфазиране трептенията на съседни фотони - е въпрос на интерпретации.

...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Точно така, релно електромагнитна вълна няма, имаме ансамбъл от фотони, и всичко е резултат от тяхното взаимодействие с материята.'

Споко, важи СТО за електромагнитните полета със страшна сила

Лоренцовите трансформации, приложени за вектора на магнитното или електричното полета показват, как в подвижна система се поражда и другото поле, т.е. електромагнитната индукция е въплътена в СТО. Нещо повече, СТО показва как магнитното поле се поражда на база ефекта от скъсяването на дължините.

 

Знаеш ли някое място, където прилагането на трансформациите към векторите на електричното и на магнитното поле и самопораждането, както се нарича, на едното поле от другото и обратното, да е представено по-нагледно - място с изображения и/или видео-клипове? Накъде, от където човек по-вярно да успее да си представи нагледно процеса.

Ако не греша - всички ефекти, които се отчитат при вълни с огромен брой фотони, остават съвсем същите, когато се разглежда и само един фотон. Това, все пак, е само универсален отрязък електромагнитна енергия, конкретен за всяка отделна честота на лъчението и не би следвало да има коренна разлика в поведението на един фотон или на милион фотона заедно, със същата честота като единия.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Tahev loren said:

Ако честотата на фотоните зависеше по някакъв начин от скороста им на разпространение, както мислиш ти, тогава със намаляване на скороста им на разспространение в някаква среда, щеше да им се променя честотата, а то не е така.

Аз никъде не съм говорил за връзка между честотата на фотоните и скоростта им - скоростта на фотоните е еднаква за всички наблюдатели, независимо от устатите им. Имам предвид, че регистрираните ефекти на промяната на електричното и магнитното поле при разпространение на фотон (вълна) могат да се дължат на пръстен от компресирана енергия с диаметър около планковата дължина, който да се върти около оста си със скоростта на светлината във вакуум, докато едновременно с това и се движи праволинейно (когато не му въздейства силна гравитация), също със скоростта на светлината във вакуум.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Не си ме разбрал - няма проблеми с постулираното в СТО. За да се движат ускорително заредените тела, то - трябва да поглъщат и излъчват фотони от ЕМПоле в околността им. Така - внасят хаос-изменения в принципно неподвижното ЕМПоле - ние можем само да измерваме (регистрираме) Измененията заради тоя хаос. Вълните имат скорост на фронт на вълната и Дължина на вълната са нарекли размерът от фронт до фронт на светлинните вълни. Съответно - и честотата им от фронт до фронт. Това е било измервано. В оптична среда - се променя тази Дължина на вълна, но честота - не. Така Промените на вълните в телата, посредством честотата, може да се отчитат време-интервали и е без значение как "тече" време във самата светлинна вълна. Затова - важи втори постулат: скоростта на светлината във вакуум не зависи от скоростта на излъчвателя на същата. Само светлинните вълни се движат със скорост на светлина във вакуум. Нищо друго - не може!

Но, исторически, при установяване, че самата светлинна вълна е сума от множество фотони, започва да се говори и за честота на фотон - задавана посредством Планковото уравнение E = h.w. Това не е честота на вълна "от фронт до фронт", а честота на фотон. Обаче: Дали фотон се движи с Свак или е неподвижен, а се движат разликите в пренос на импулс при сфазиране трептенията на съседни фотони - е въпрос на интерпретации.

...

Скенер изглежда е разбрал точно, какво се мъча да напиша и ще видя, какви са ми пропуските, за да съм по-адекватен в разговора, но на този етап - струва ми се, че дължината на вълната може да се опише чрез фотон-пръстен от компресирана енергия (например такава от постянното разширяване и свиване на пространството - тези ефекти би трябвало да присъстват на микрониво, след като ги има в макромащаби), чието пълно завъртане около оста му на един диаметър дава дължината на вълната.

[scaner]

Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Знаеш ли някое място, където прилагането на трансформациите към векторите на електричното и на магнитното поле и самопораждането, както се нарича, на едното поле от другото и обратното, да е представено по-нагледно - място с изображения и/или видео-клипове? Накъде, от където човек по-вярно да успее да си представи нагледно процеса.

За магнитното поле като ефект от скъсяването на дължините може да прочетеш в ТАЗИ тема, Relinquishmentor добре го е излзожил.

Сега, филмчета не знам, трябва да се търсят. Мога да ти посоча самите формули на преобразуване, в края на тази глава, Тук са дадени като част от по-сериозна наука (електромагнитният тензор), но всъщност конкретно за тях нещата са прости: лоренцовите трансформации преобрауват 4-вектори, и тези формули са директно следствие от това.  По-опростено в момента ми е трудно да ти намеря...

 

[scaner]

Преди 9 минути, Станислав Янков said:

Скенер изглежда е разбрал точно, какво се мъча да напиша и ще видя, какви са ми пропуските, за да съм по-адекватен в разговора, но на този етап - струва ми се, че дължината на вълната може да се опише чрез фотон-пръстен от компресирана енергия (например такава от постянното разширяване и свиване на пространството - тези ефекти би трябвало да присъстват на микрониво, след като ги има в макромащаби), чието пълно завъртане около оста му на един диаметър дава дължината на вълната.

Не залитай в тази посока...

Дължината на вълната е вторичен параметър. Основният параметър е енергията на фотона, която е пряко свързана с неговата честота.  И дължината на вълната се получава чрез тази енергия, т.е. честота. Докато енергията на фотона се съхранява (докато той не взаимодейства нееластично), то дължината на вълната се мени, в зависимост от скоростта му. В среди например тя трябва да се промея, намалява.

Всякакви опити за някакви форми на фотон (и изобщо, пренасяне на понятието "форма" в микросвета) са обречени на неуспех, поради квантовомеханичните принципи. Самото понятие "компресирана енергия" няма голям смисъл, ако се замислиш, че енергията не е самостоятелна същност, за разлика от материята,. Еннергията е само скособността на материята да извършва работа, какво значи тогава "компресирана способност  за вършене на работа"?

Това са доста отречени механистични сособи за описание на света. Не са изградени елементарните частци от топки, тиксо и пластилин, там работят законите на квантовата механика. Не от добро учените са се отказали от механистичният подход, да описваш някаква структура с обичайните класически понятия. Та в микросвета няма понятието "траектория", понятието "място" е в голям конфликт с другите неща (опринципът на неопределеност, ако знаеш точо импулса на даден обект, то няма определеност къде е той, ще бъде с равна вероятност навсякъде).

[Малоум 2]

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Скенер изглежда е разбрал точно, какво се мъча да напиша и ще видя, какви са ми пропуските, за да съм по-адекватен в разговора, но на този етап - струва ми се, че дължината на вълната може да се опише чрез фотон-пръстен от компресирана енергия (например такава от постянното разширяване и свиване на пространството - тези ефекти би трябвало да присъстват на микрониво, след като ги има в макромащаби), чието пълно завъртане около оста му на един диаметър дава дължината на вълната.

За ориентация, щото е показано накратко и на достъпен език, понякога гледам от този "сериал":

https://www.youtube.com/watch?v=EHlcWzFO_iA

...

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

За ориентация, щото е показано накратко и на достъпен език, понякога гледам от този "сериал":

https://www.youtube.com/watch?v=EHlcWzFO_iA

...

Ето нещо, което "отваря" очите, доколко е реалност матмодел:

...

...

(Мое мнение: Без етер* не е възможно да се построи този свят. По-добре е да "вярваме" в неговото съществуване, отколкото на грешно тълкуване на факти)

...

[laplandetza]

Преди 25 минути, Малоум 2 said:

..

...

(Мое мнение: Без етер* не е възможно да се построи този свят. По-добре е да "вярваме" в неговото съществуване, 

...

От едно време си е така, гда Етера го ползвахме за друсане, поради липса на пудра, тя дойде по късно.

[scaner]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Искам да благодаря, че чрез дискусията си изясних какво е това "относителност". В различни етапи влагах различно съдържание, ту че относителност е, когато търсим някакво отношение а:б, ту че процесите в равномерно движеща се система и в стационарна са еднакви, ту че за различни наблюдатели явленията не са абсолютно еднакви, а относителни. Спрях се на това, че законите в движеща се равномерно система са същите като тези в стационарна.

Дай да бъдем по-прецизни. Това, на което си се спрял, е основен принцип, нарича се "принцип за относитеност". Коректната му формулировка е:

"Във всички инерциални системи физическите закони имат една и съща форма".

Първо, наблгам на инерциални системи. В системите, които не са инерциални, които се движат с ускорение, този принцип не е верен.

Второ, след като законите са еднакви във всички инерциални системи, то ние можем - за удобство - да разглеждаме коя да е инерциална система като стационарна. Защото според принципа и в нея законите ще са същите, пък от друга страна, мисленето в такава система е много по-привично. А вече изборът на стационарна система по този подход ни гарантира, че - изучавайки физическите закони - ние не можем да установим разлика между стационарната и другите движещи се спрямо нея системи, т.е. не можем да установим някакво особено нейно движение, което другите да не притежават. И от тук поема своят път мема, че не може да се установи собственото движение... Макар че не става ясно какъв е смисъла на "собствено движение", защото единственото движение е по отношение на избран репер, относително движение... Затова е мем, а не следствие.

Важното в цялата картинка е - физическите закони са еднакви за всички инерциални системи. А това че те се движат една относно друга, е заложено по дефиниция, и може да бъде установено с директно наблюдение.

Преди 1 час, Втори след княза said:

Така Теорията за относителността би трябвало да рухне, когато капитанът от горната картинка намери промяна в някой закон (а не наблюдение), която да му отговори на въпроса- движи ли се или стои. Самата теория би следвало, да събира и обяснява феномени и техните различия в системи с различни скорости по отношение една към друга.

Прав си. Само че защо намесваш теорията на относителността? Принципът за относителност е валиден и в класическата физика. Въвеждането тук на теорията за относителността е само психологически товар който обърква и отвлича, а не прояснява.

Иначе заключението ти е верно: ако се установи различие във физическите закони в две инерциални системи, то принципът на относителност рухва, а от там и всяка теория, която разчита на него.

Докато това не се е случило, ние можем да разчитаме на този принцип, който е едно много сериозно ограничение, което природата налага. Класическата физика е изградена на предположението, че този принцип е верен. Теорията на относителността (СТО) също. Като се опровергае този принцип - а това може да стане само експериментално - ще трябва да измислим нещо ново.

Преди 1 час, Втори след княза said:

Обаче, това, че теорията е всеобща, означава ли, че се разглежда само относителната скорост между системите? Ами натрупаните маси, енергии, структура и др. свойства на системите, също ли не се отразяват на законите, а само относителната скорост? Ами когато две тела се движат с различна скорост и ускорение едно спрямо друго, то това означава ли, че физическите закони на тях са различни или само, че трябва да се преобразуват- както хвърлянето "отвесно", а всъщност под ъгъл нагоре тяло от пътник на движещ се кораб? Има си много останали въпроси, но във всички случаи ми е приятно, че следя темата и малко по малко я проумявам.

Не трябва да забравяме, че принципът за относителност, а следователно и теорията която разчита на него, се отнася само за инерциални отправни системи. Всяко ускорение, в което участва една система, елиминира нейната инерциалност, и принципът, и теорията стават неприложими за такава отправна система.

Ускорението е вътрешна характеристика на една система. То може да се измери безотносително всякакви репери, в този смисъл то е абсолютно (поне в класическата физика и СТО).

Във всяка инерциална система ние можем да описваме поведението на тела със скорости и с ускорения, това е част от занаята. Проблем имаме когато самата отправна система се движи с ускорение. Тогава в сила влиза обобщеният принцип на относителност формулиран в общата теория за относителността, където ускорението се приравнява с намеса на гравитационно поле, и се извеждат общи закони, имащи еднаква форма във всякакви отправни системи, и ускорени, и в частен случай, инерциални. Но там нещата са малко по-сложни. Ако останем в рамките на инерциалните системи, нещата са много по-прости и обозрими.

 

[gmladenov]

Преди 7 часа, scaner said:

И от тук поема своят път мема, че не може да се установи собственото движение... Макар че не става ясно какъв е смисъла на "собствено движение", защото единственото движение е по отношение на избран репер, относително движение... Затова е мем, а не следствие.

Нека да направя дежурното уточнение, че въпросният мем уж е подкрепен от експериментални
резултати ... но в дейсвителност нито един от експериментите, които го подкрепят, не е извършен извън
атмосферата на земята.

А първите такива екесперименти - спътниковите мисии за картографиране на космическия фон - веднага
откриват движение без репер: така наречената диполна анизотропия.

Значи "собственото движение" на едно тяло в космоса - което според релативизма се води за
неоткриваемо и безсмислено - в дейстителност е експериментално установен факт.

 

Цитирай

Като се опровергае този принцип - а това може да стане само експериментално - ще трябва да измислим нещо ново.

Диполната анизотропия е експериментално опровержение на принципа, че "собственото движение" е
неоткриваемо.

Редактирано Март 15, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Нека да направя дежурното уточнение, че въпросният мем уж е подкрепен от експериментални
резултати ... но в дейсвителност нито един от експериментите, които го подкрепят, не е извършен извън
атмосферата на земята.

Всички физически закони, които ползваме, и с които описваме движението на всичко що мърда извън атмосферата на земята, са следствие на този принцип. И съответно резултатите от тези закони го потвърждават непрекъснато. Така че няма никакво опровержение, само потвърждения.

Всяко потвърждение, и директно, и индиректно, върши работа. Така работи физиката. Ти като мериш скорост, мериш само индиректно тази величина. Като ти кажат: скоростта е 5 м/с, що не се жалваш във връзка с това положение, че не е измерено директно?

Преди 1 час, gmladenov said:

А първите такива екесперименти - спътниковите мисии за картографиране на космическия фон - веднага
откриват движение без репер: така наречената диполна анизотропия.

Пълни глупости. Движение спрямо какво откриват? Спрямо Филанкешията? Иска ти се, ама не дават.

Преди 1 час, gmladenov said:

Значи "собственото движение" на едно тяло в космоса - което според релативизма се води за
неоткриваемо и безсмислено - в дейстителност е експериментално установен факт.

Какво значи "собствено движение"? Спрямо какво? Дай дефиниция, а не работи с темини без съдържание. Термините без съдържание са най-прекият път към парадкси и глупости, както в момента ни го демонстрираш.

Колко пъти ще ни повтаряш тея халюцинации? Толкова време мина, все щеше да научиш нещо, само да беше поискал. Но очевадно не искаш. Страх те е, че ще откриеш огромната празнина в представите си? Няма друга причина да не си поправяш грешките. Те предразсъдъците убиват, казвал съм го...

 

Преди 1 час, gmladenov said:

Диполната анизотропия е експериментално опровержение на принципа, че "собственото движение" е
неоткриваемо.

Диполната анизотропия регистрира относително движение, защото друго няма - по дефиниция. Требва да се мисли, майна, не да се повтарят заучени измислени простотии. Това е болестно състояние.