Отиди на
Форум "Наука"

Нереалната Теория на Относителността


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 13 минути, Tahev loren said:

Но никога няма да станат нула, деленето на безкрайност дава безкрайност.

Да, само клонят към нула, както и скоростта само клони към С. Но за да се добие по-пълна представа за ефектите се ползват граничните стойности. За това и аз ползвам тези гранични стойности, за да обясня идеята си: понеже скъсяването на дължините по СТО не е линеина функция на промяната на скоростта, идва момент, когато темповете на скъсяване ще надвишат скоростта на отдалечаване и постоянно ускоряващият се обект ще започне да се приближава

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Това е идеята развита още преди Айнщайн, от Лайбниц, че времето и пространството са всъщност различни по качесто измерения на пространствовремето. И като се замисли човек, излиза че увеличавайки хипотетично разгледано, пространството, се увеличава и пътя на движението, и също и времето за пътуване, значи двете величини време и пространство, са пропорционални. Скороста пък е пространство върху време, демек, изминат път за единица време. 

Имам изведени зависимости, формули и сметки. Идеята ми е по различна, но ще запазя в тайна за сега, по различна е от нещата хахвърлени в Хипотеза на Лапландеца.

Всъщност да се похваля, изведох чисто зависимост, константност на онова което отговаря за скорост в 4 тото измерение, квадрата му  и сбор с Относит. скорост-квадрата е константа и тя е квадрата на <С>

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Ниkи said:

Да, само клонят към нула, както и скоростта само клони към С. Но за да се добие по-пълна представа за ефектите се ползват граничните стойности. За това и аз ползвам тези гранични стойности, за да обясня идеята си: понеже скъсяването на дължините по СТО не е линеина функция на промяната на скоростта, идва момент, когато темповете на скъсяване ще надвишат скоростта на отдалечаване и постоянно ускоряващият се обект ще започне да се приближава

Логично е да е така, но би трябвало да стане само при ускорения, тогава скъсяването на пространството и времето, стават постоянна променлива от променливата на скороста.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Tahev loren said:

Логично е да е така, но би трябвало да стане само при ускорения, тогава скъсяването на пространството и времето, стават постоянна променлива от променливата на скороста.

Разбира се, само при неспирно ускорение. Радвам се, че ме разбра🙂. Обикновено с теб спорим най-много😉

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно е че Нютон смята, и това не може да се обори, че пространството и времето, т.е пространствовремето, е независимо от наличието на материя в него, демек, ако хипотетично се премахне материята, пространствовремето остава,а наличието на материя в него, го прави динамично и зависещо от материята, но не и като невъзможно при липса на материя. Ако се направи аналогия на пространствовремето със кокошарник, а материя, с кокошки, то господ първо е сътворил кокошарника - пространствовремето, като обител за кокошките - материя, и после е пуснал в него кокошките - материя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, Tahev loren said:

Интересно е че Нютон смята, и това не може да се обори, че пространството и времето, т.е пространствовремето, е независимо от наличието на материя в него, демек, ако хипотетично се премахне материята, пространствовремето остава,а наличието на материя в него, го прави динамично и зависещо от материята, но не и като невъзможно при липса на материя. Ако се направи аналогия на пространствовремето със кокошарник, а материя, с кокошки, то господ първо е сътворил кокошарника - пространствовремето, като обител за кокошките - материя, и после е пуснал в него кокошките - материя.

Това виждане много отдавна си е изпяло песента. Вече играят много по-сложни и интегрирани подходи (благодарение на СТО и ОТО), които показват толкова неинтуитивна спрямо обичайния живот картина, че огромно множество хора банкрутира, въобще не може да си представи обясняваното, а пък тези, които го приемаме и се опитваме да си го представим, изпитваме огромни затрудненя и допускаме множество грешки. Достатъчно нагледно е споменаването дори само на трудностите около представянето на постоянното разширяване на Вселената (на пространството). А това е само началото на трудностите...

Пространството не се разширява просто, само на едно място в него. То се разширява непрекъснато и навсякъде, във всяка една своя точка, което води до разбягването на далечните галактики с все по-голяма скорост в цялата сфера около теб, където и да се намираш - и в нашата галактика, и в бясно отдалечаваща се галактика на няколко милиарда светлинни години от Млечния път (някой квазар). Както от Млечния път ще изглежда, че има постянно разширение на всичко около него все по-бързо с все по-далечното разстояние, така и от онзи квазар ще изглежда, че се разбягва всичко около него, толкова по-бързо, колкото по-далече от него се намира. Затова и се казва, че мястото на Големия взрив е точно това място, на което се намираме в момента, независимо, къде се намираме - както ако сме тук, на Земята, така и ако сме на Луната, на Марс, в другия край на Галактиката ни, в галактиката Андромеда или на най-отдалечения от Млечния път квазар, който сме успели да наблюдаваме до момента. Не стига тази трудност, но има и кривина на пространство-времето на Вселената, предизвикана от масата на Вселената и тази кривина трябва да се съчетава със сложния начин на постоянното разширяване на пространството, който вече беше описан...

Така че, тънкостите на съвременната физика въобще не са за хора с по-ограничен интелект и с лениво въображение. Те или никога няма да проумеят описваните сложни процеси, колкото и усилия да полагат и само ще им се привиждат парадокс връз парадокс (😝 - Лапландеца и ГМладенов в този форум изглеждат да са от тази категория, което не значи, че са лоши, забавни скици са и също си имат своите достойнства и по-специални умения), или просто ще се откажат и ще си се насочат към онова, което им се удава по-добре - плетене, да палнат колата донякъде и други такива също немаловажни неща...

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Вече ти написах - когато започнеш да се движиш със скоростта на светлината, ти нищо няма да виждаш и въобще нищо няма да възприемаш, защото времето за теб ще бъде спряло.

Не си разбрал. Ти винаги си в покой в твоята отправна система и времето за теб никога не спира.

Според страничен наблюдател, обаче, ако ти се движиш с почти-светлинна скорост, твоята глава
ще се сплеска и ще стане на палачинка, а твоето време почти ще спре.

Понеже моята интуиция ми изневерява, ще ми обясниш ли как твоята глава става на палачинка??

Аз съм антирелативист и като такъв моята глава никога не става на палачинка. Но със сигурност знам,
че на релативистите главите им стават (от тикви) на палачинки, ако се движат много бързо. :rofl:

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Ниkи said:

Говорим за ускоряваща се ракета... 

Няма ли, колкото по-висока скорост придобива ракетата, разстоянието до нея да намалява (тя все още видимо ще се отдалечава от нас), но когато скороста й стане по-малка от темпа на скъсяване на разстоянието (което не е линеино) ракетата ще изглежда, че се приближава към нас, и когато достигне "С" (хипотетично), да ни се "лепне пред очите" 

Ами няма.

Когато едно тяло, без значение дали ракета или комар, се ускорява, то променя скоростта си, v = a.t спрямо някаква неподвижна точка в инерциалната отправна система в която описваш движението му. С фиксирана скорост ще измине път S = v.t спрямо избраната за начало точка. Когато обаче скоростта не е фиксирана а расте с ускорението, пътят се получава чрез интеграл по времето, png.latex?%5Cmathbf%7BS=%5Cfrac%7Ba.t%5E. Както виждаш, тук никъде не е намесено нищо от особеностите на СТО, за да имаш скъсявания и подобни чудесии, тук се описва поведението на обекти в една единствена отправна система. Всички тези формули са базови, определящи връзките между скорост път и ускорение и идват още от класическата физика. Първите две са дефиниции, така че няма как да има някакви скъсявания в тях.

Терминът "видимо" в случая изобщо не е на мястото си - само гледайки, ти нямаш оценка какво се случва с разстоянието. Трябва и измерване, а измерването се съчетава с формулите по-горе. 

Представи си нещата така: наблюдателите в СТО са изключително късогледи, те не разчитат на светината да донесе някаква излишна информация до тях, освен базовата - имя/няма светлина в даден момент. Те разчитат само на резултатите от преки измервания, и на тяхна база разкриват закономерностите на реалността.

Скъсяване в случая ще има само в отправната система на ракетата. Преди ускоряването тя ще отчита едно разстояние до стартовата точка, веднага след ускоряването - друго. Защото ще мери с новите еталони и в новата обстоятелственост на друга отправна система, подвижна спрямо началната. Докато земята продължава да си стои в изначалната отправна система. За земята в момента на ускорение на ракетата не се променя нищо, свързано с разстоянието до точката в която става ускорението. И ще са валидни горните закономерности.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Станислав Янков said:

 

Така че, тънкостите на съвременната физика въобще не са за хора с по-ограничен интелект и с лениво въображение. Те или никога няма да проумеят описваните сложни процеси, колкото и усилия да полагат и само ще им се привиждат парадокс връз парадокс (😝 - Лапландеца и ГМладенов в този форум изглеждат да са от тази категория, което не значи, че са лоши, забавни скици са и също си имат своите достойнства и по-специални умения), или просто ще се откажат и ще си се насочат към онова, което им се удава по-добре - плетене, да палнат колата донякъде и други такива също немаловажни неща...

Тук бъркаш. Ти само си мислиш, че си "проумял описваните сложни процеси". Хората, които цитираш, водени от съмнението, са разнищили "описваните сложни процеси" до най-последната запетя, и не са намерили удовлетворителното доказателство, което да им даде мирка. Една теория, за да я докажеш, че е вярна трябва да се опиташ да я обориш, трябва да се абстрахирах и да застанеш от другия й край. Като да играеш сам шах. Тези, вечно съмняващи се хора, са ценни. Хората, които се запознават повърхносно с дадената теория и сляпо й се доверяват, никога няма да успеят да я усъзнаят в дълбочина. 

За това аз уважавам Георги и Лапландеца, не защото винаги са прави, а защото са неуморно търсещи. ВЕрвай ми, познават добре ТО

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Ниkи said:

....

За това аз уважавам Георги и Лапландеца, не защото винаги са прави, а защото са неуморно търсещи. ВЕрвай ми, познават добре ТО

Познавам ТО,  .... значително. Според мен ми се губят някои <моменти> , търся ги ....., не мога  да ползвам матапарата на ОТО и губя прекалено много време в опити за ориентация при ползването и разбирането  на тази математика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Станислав Янков said:

Това виждане много отдавна си е изпяло песента. 

А ако вземеш дървения метър, както казва Лапландеца, ще получиш друга картинка

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Аз съм антирелативист и като такъв моята глава никога не става на палачинка. Но със сигурност знам,
че на релативистите главите им стават (от тикви) на палачинки, ако се движат много бързо. :rofl:

Преди много време говорих с един вярващ християнин. Той гордо заявяваше: аз не вярвам в еволюцията на Дарвин, и моите прародители не са произлезли от маймуните :)

Та и ти така... Не е важно за какъв се мислиш, а фактите какви са.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Това виждане много отдавна си е изпяло песента. Вече играят много по-сложни и интегрирани подходи (благодарение на СТО и ОТО), които

Както споменах, твърдението на Нютон че времето и пространството, са независими от наличната в него материя, никой никога не го е оборил, нито теоретично нито пък на практика. Също на практика не е доказано че пространство и време могат да бъдат динамични.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Ами няма

Ускорение, неспирно, на място, Х=Х1=0, t=t1=0. Датчиците отчитат постоянно скъсяване на Х1, с граници V клонящо към C  и  ос Х1 клоняща към точка

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Tahev loren said:

Както споменах, твърдението на Нютон че времето и пространството, са независими от наличната в него материя, никой никога не го е оборил, нито теоретично нито пък на практика. Също на практика не е доказано че пространство и време могат да бъдат динамични.

Как ще са независими, след като материята произлиза точно от тях, от тяхното глобално, вселенско поведение?! В крайна сметка, ефектът на материята, който наблюдаваме, се получава от доста сложно съчетаване на постоянното разширение на пространството, с постоянно свиване (така има стабилни галактики, около които другите галактики се разбягват с все по-голяма скорост, вместо всичко да си лежи статично едно спрямо друго на едно и също място вовеки) и с всевъзможни различни потоци на времето при всички неща, които се движат едно спрямо друго и не са статични и симетрични. Тук някъде лежи и обяснението на разликата между постоянството на скоростта на електромагнитните вълни във вакуум и ускорителното движение на нещо при силен гравитационен ефект, движение към мощния масивен източник на този ефект. Нещата са толкова сложни, че и днес са далече от по-пълно и адекватно описание. Точно практиката потвърждава СТО и ОТО, които оборват старата, класическа механика - само в този форум има куп статии, как протичат изследванията с космическа техника, особено на далечния Космос (телескопи, сателити, космически апарати...) и как става комуникацията и управлението на тази техника от Земята. Че без практическата употреба на СТО и ОТО всичко това е невъзможно. Порови се малко във форума и лесно ще намериш доста такива разяснения, какво остава пък в Интернет...

Преди 7 часа, gmladenov said:

Аз съм антирелативист и като такъв моята глава никога не става на палачинка.

Виж се отстрани, когато си засилил бу-бу-то си, с теб вътре, нанякъде (например - към село, да береш черници) и после ела пак да си поговорим... 😝

Преди 2 часа, Ниkи said:

Тук бъркаш. Ти само си мислиш, че си "проумял описваните сложни процеси". Хората, които цитираш, водени от съмнението, са разнищили "описваните сложни процеси" до най-последната запетя, и не са намерили удовлетворителното доказателство, което да им даде мирка. Една теория, за да я докажеш, че е вярна трябва да се опиташ да я обориш, трябва да се абстрахирах и да застанеш от другия й край. Като да играеш сам шах. Тези, вечно съмняващи се хора, са ценни. Хората, които се запознават повърхносно с дадената теория и сляпо й се доверяват, никога няма да успеят да я усъзнаят в дълбочина. 

За това аз уважавам Георги и Лапландеца, не защото винаги са прави, а защото са неуморно търсещи. ВЕрвай ми, познават добре ТО

Точно! Не им достига съвсем малко, за да им прещрака и да им просветне! Никой не е казал, че след време няма да стане, а пък ако не стане - значи са си останали на едно място, в което също няма нищо лошо, човешко си е и даже е много често срещано, направо масово! Няма и никакъв проблем да въртиш колело на едно място, като плъх в кутия, вместо да ползваш колелото за придвижване - и двете употреби са равно значими за всеки, който си е избрал съответната от тях.

Винаги съм твърдял, че коментатори като Лапландеца и ГМладенов са забавни, а също са и полезни. Докато се забавляват с тях по-добре подготвените в материята, лаици като мен извличат много ценни и полезни сведения. Много от въпросите, които коментатори като Лапландеца и ГМладенов са задавали и са получавали различни отговори, в различни моменти съм си задавал и аз. Освен това, докато спорим с тях, дори и да не се съгласяваме, несъгласните с тях (тези, които приемаме установените и практически употребявани теории, НЕ БЕЗРЕЗЕРВНО - някога и аз не успявах да ги приема, защото не можех да ги проумея) развиваме детайлите на собствените си виждания. Всички търсим още отговори на някакви въпроси и проблеми, просто - различните хора търсим отговори на различни въпроси.

И въобще - какво всички се разчувстват чак толкова, когато стане въпрос за интелектуалните ни ограничения?! Винаги има някой по-интелигентен и по-разбиращ от нас в харесваната от него сфера! Че, има дори малки деца, които разбират по-добре от мен физиката и направо ще ме изядат с парцалите при математическите изчисления (много слабо запознат съм с математиката зад физиката, какво остава пък да я владея)! Какво да направя?! Да се самоубия ли?! Или пък да отричам, че тези деца са по-интелигентни и драматично по-подготвени от мен в сферата на физиката! Нека не избиваме комплекси, пичове!

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Ниkи said:

Ускорение, неспирно, на място, Х=Х1=0, t=t1=0. Датчиците отчитат постоянно скъсяване на Х1, с граници V клонящо към C  и  ос Х1 клоняща към точка

Човече, прочети си базовите учебници. Когато едно тяло се движи с ускорение в една инерциална система, то разстоянието от него до една фиксирана произволна точка в тази система расте. Това е закон, и той е точен в локално-инерциалната система която може да се построи свързана с ускоряващо се тяло (система в която тялото има малка скорост).  При много големи скорости този закон само се забавя. И причината е релативистският закон за събиране на скорости, който ограничава максималната скорост - скоростта в произволна локално-инерциална система трябва да се добави към скоростта на тялото в началната инерциална система, за да се получи новата му скорост. Но тази скорост е винаги положителна величина, и по тази причина разстоянието непрекъснато ще расте.  И всякакви датчици ще отчитат това, защото в случая сме приели че законите които обсъждаме съответстват на това което дават датчиците.

Съвсем друго е положението ако системата не е инерциална. И това е системата на ракетата, вътре в нея всякакви чудеса могат да ти се случат. И датчиците в тази неинерциална система ще отчитат скъсяване (стига да си избереш подходяща дефиниция на "разстояние" поради липсата на общо време). Но в инерциалната система датчиците ще отчитат нарастване на разстоянието.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, laplandetza said:

Познавам ТО,  .... значително. Според мен ми се губят някои <моменти> , търся ги ....., не мога  да ползвам матапарата на ОТО и губя прекалено много време в опити за ориентация при ползването и разбирането  на тази математика.

Математическият апарат на ОТО и аз не мога да го ползвам, а на квантовата механика ми е още по-чужд (но разбирам, че в момента работи много добре). Осъзнаването на някои разяснения на ОТО обаче не е чак толкова сложно. Например - движенето по крива в много силно гравитационно въздействие. Корекцията с изкривяването, деформирането на пространство-времето при ОТО означава, чисто и просто, че докато извън такова силно гравирацинно въздействие, на теб ти трябва усилие, трябва да изразходваш енергия, за да напуснеш праволинейното, равномерно, инерциално движение, то при силно гравитационно въздействие на теб ще ти трябва усилие, ще трябва да изразходваш енергия, за да напуснеш ускорителното движение по крива, повлияно от много масивния обект, който предизвиква пространствено-времевото изкривяване на мястото. Докато без силна гравитация инерциалното движение, при което не разходваш енергия, не полагаш усилие е праволинейно-равномерно, то при силна гравитация инерциалното движение е криволинейно-ускорително. Така ОТО приема нещата, за да може постулатите и математичския ѝ апарат да опишат вярно практическите наблюдения, при които класическата механика се "чупи". Квантовата механика пък описва същите тези неща по много различен начин, засега несъвместим с ОТО.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, scaner said:

Човече, прочети си базовите учебници. Когато едно тяло се движи с ускорение в една инерциална система, то разстоянието от него до една фиксирана произволна точка в тази система расте.

Нали СТО пренебрегваше тази базова част. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, Ниkи said:

Нали СТО пренебрегваше тази базова част. 

СТО нищо не пренебрегва. Тя е много по-точна от класическата физика, въпреки че и тя нищо не пренебрегва.

С пренебрегване нищо не може да се обясни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, scaner said:

СТО нищо не пренебрегва. Тя е много по-точна от класическата физика, въпреки че и тя нищо не пренебрегва.

С пренебрегване нищо не може да се обясни.

Добре, за финал... Да разбирам ли, че твоето мнение е: при ускорително движение на обект в ИОС датчиците няма да отчетат различна скорост м/у предния и задния край на обекта (скъсяване на обекта)? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 февруари 2021 в 00:08 

Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината. Аз, вие, котката (дори котката на Шрьодингер), Земята, Слънцето, битове и байтове и всякакви частици, включително фотоните.

Става дума за пространство-времето обаче. Разбира се, ние пътуваме с различна скорост през космоса, дори може да стоим неподвижно в нашата координатна система. Тази координатна система се движи относително спрямо други координатни системи, например може да седите неподвижно, докато четете това, но сте на Земята (повечето хора сме тук, на Земята), която се върти с 1600 км/ч при екватора, и Земята също се движи около Слънцето (със 107 000 км/ч), а Слънцето се движи около центъра на Млечния път (828 000 км/ч). Млечният път също се движи спрямо на всяка друга галактика със скорост 600 км/сек или 2 160 000 км/ч.

Но нищо от гореспоменатото, с изключение на фотоните, не се движи със скоростта на светлината (която е 300 000 км/сек или 1 808 000 000 км/ч за сравнение). Нашето движение през пространство-времето, от друга страна, е различно.

Всички пътуваме със скоростта на светлината през пространство-времето.

Пространство-времето

Пространство-времето е 4-измерна концепция, трите пространствени измерения, наричани още пространство, и едно времево измерение. Нашата скорост е разпределена между четирите компонента и тъй като скоростта има посока, тя е 4-мерен вектор U = γ(c, v_x, v_y, v_z), където γ е коефициентът на Лоренц. 

За уравненията няма значение как ще разпределим движенията си в 3-те пространствени измерения x, y и z, ние се грижим само за скоростта, а не за скоростта с определена посока, затова казваме, че движението е разпределено в два компонента, пространство и време.


Когато например не се движим през пространството (в нашата координатна система), тогава ние се движим във времето с максимална скорост. Когато фотонът се движи с максимална скорост, c, той изобщо не се движи във времето. За фотона няма времева компонента.

Можем да нарисуваме координатната система по този начин, с пространство върху оста x и време t, върху оста y.

1613743673_2_559x*.jpg

Нашата обща скорост през пространство-времето е постоянна и се състои както от движение през пространството, така и през времето. Когато се движите по-бързо през пространството, вашата времева компонента ще бъде по-малка в сравнение с някой, който стои неподвижен. Кредит: Wikipedia Commons.

Движението през пространство-времето е показано в координатната система като вектор (стрелката) от началото (0,0) до пунктираната дъга.

Някой или нещо, което стои неподвижно в своята кооординатна система, ще пътува само по оста y (време), без да използва никоя част от пространствения компонент. Някой, който пътува по-бързо, ще има компонент на оста x (пространство) и компонент на оста y (време), но компонентът време ще бъде по-малък от този, който стои неподвижен в пространството.

Колкото по-бързо се придвижваме в пространството, толкова по-малък ще бъде нашият времеви компонент. Това се нарича ефект на забавяне  на времето в теорията на относителността, а компонентът на времето по оста y се нарича собственно време. Това е времето, измерено от часовник в движещата се кооординатна система.

Светлината

Най-бързите обекти в космоса са безмасовите фотони (електромагнитната сила и това, което виждаме като светлина) и глюони (носители на на силното взаимодействие и ядрена сила). Тези частици използват само пространствения компонент и за тях собственното им време е нула.

Това означава, че фотонът не усеща времето. Фотоните, които измерваме от Големия взрив, се улавят от нашите детектори са същите (от тяхна гледна точка), които са възникнали, въпреки че за нас това е било преди 13,8 милиарда години.

За един фотон началото и краят на Вселената и всичко между тях се случва в един и същ момент от времето.

Когато фотоните се движат в пространството с максималната скорост на светлината, без част от компонента на времето, те също ще изпитат ефекта на скъсяване на дължината максимално. Цялото разстояние, през което преминават, ще бъде свито до една точка.

По този начин, ако пътувате само през пространството в пространство-времето, скоростта ви ще бъде максимална в пространството, няма да имате усещане за времето и разстоянието ще бъде сингулярност. Ускорението на маса с такава скорост ще изисква безкрайно количество енергия, поради което само безмасовите частици могат да пътуват с тази скорост през пространството.

Ако пътувате само във времето, вашето собствено време (времето, измерено на часовника ви) ще бъде максимизирано. Това е и най-мързеливият начин - не се изисква енергия.

1613743659_9_559x*.jpg
Мързелива котка, пътуваща със скоростта на светлината през пространство-време с максимален компонент във времето и без компонент през пространството в собствената си координатна система. Кредит: Erik-Jan Leusink/Unsplash

Диаграма на Минковски в пространството и времето

Една по-добра координатна система би използвала c.t на оста на времето, вместо само t, тъй като единиците тогава са сравними: c.t е скоростта на светлината по времето, така че дименсията е метри в секунда по секунди, което ни дава единица метри, и тогава остават само  пространствени координати.

Този вид координатна система се нарича диаграма на Минковски.

1613746342_8_559x*.jpg

Диаграмата на Минковски за пространство-времето, показваща движението през пространство-времето на обект, който стои неподвижно (синьо) и светлина (жълто). Кредит: Wikipedia commons.

Сега човек, стоящ неподвижно в своята координатна система, се е преместил на разстояние c.t по оста y. Тъй като е прекарал време t в изминаването на това разстояние, той се движи със скорост c през пространство-времето. (Скоростта е разстоянието, разделено на времето: c.t/t=c).

Той, разбира се, не пътува през пространството със скоростта на светлината, което би изисквало движение по оста x. Скоростта в комбинацията от пространство и време е c за човека, който стои неподвижно.

Светлината би била диагонална линия през пространствено-времевата координата, движеща се със скорост c.

Нашето движение през пространство-времето може да бъде представено в диаграмата на Минковски като наша световна линия. Диаграмата може да бъде изчертана и с две пространствени измерения в 3D-диаграма, както се вижда по-долу (за съжаление не можем да изчертаем 4D диаграма с трите пространствени оси). Тогава световната линия на светлината ще се превърне в светлинен конус. Всичко от другата страна на светлинния конус е недостъпно за нас, тъй като ще изисква информация, пътуваща по-бързо от светлината през пространство-времето.

1613807741_3_559x*.jpg

Вие (в червено) се движите във времето, а понякога и в пространството. Световната линия на светлината (или светлинният конус, ако нарисуваме диаграмата на Минковски с две пространствени оси на една и съща ос), е границата на това, което може да изпитате.

Като цяло всички се движим с общата скорост на светлината, c, през пространството-времето, като скоростта се разпределя между пространството и времето. Не можем да се движим по-бързо от светлината през пространството. И нито можем да пътуваме по-бързо, нито по-бавно от светлината през пространство-времето. Това е постоянната скорост на всичко в тъканта на пространство-времето.

Луис Карол Епщайн (Lewis Carroll Epstein), автор на няколко научно-популярни бестселъра, обяснява:

„Не можете да вървите по-бързо от светлинната скорост, защото не можете да вървите по-бавно от светлинната скорост. Винаги се движите със скоростта на светлината през пространство-времето. Ако използвате част от скоростта си, за да преминете през пространството, ще имате по-малка скорост във времето".

Авторът Ленка Отап (Lenka Otap) е компютърен учен, изучаваща астрофизика в Университета в Копенхаген.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вселената ли става по-голямa или аз съм все по-малък?

Физикът Джим Пиварски има нов поглед върху разширяване на пространството

НАУКА ОFFNEWS | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 октомври 2015 в 11:15 
1444901510_4_559x*.jpg
Аналогията на разширяващата се Вселена с кекса със стафиди.

Възможно ли е вместо пространството на Вселената да се разширява, всъщност да се свиват галактиките и самото вещество?

Тази оригинална хипотеза изказва физикът Джим Пиварски (Jim Pivarski) от Fermilab в списание "Симетрия на измеренията във физиката на елементарните частици" (Symmetry dimensions of particle physics).

Добре установен факт е, че Вселената се разширява. Тя расте без център като надуващ се кекс със стафиди, но безкраен кекс със стафиди, запълващ цялото пространство във всички посоки. Стафидите са галактиките.

Един от проблемите с това обяснение е, че ако размерът на всичко се удвои - галактики, къщи, вие и аз, тогава никой нищо няма да забележи. Аз може да съм гигант, но ако и стаята ми е също толкова огромна, няма да знам. Ние можем да забележим само относителните разлики в размерите.

Когато учените казват, че Вселената се разширява, това не означава, че обитателите й се разширяват заедно с нея. Стафидите не растат с кекса. Представете си тесто, толкова пълно с стафиди, че те са притиснати една в друга, когато за първи път кексът е поставена във фурната. Това е добра аналогия, но това повдига друг въпрос: Откъде знаем, че стафидите не се свиват?

Да поставим въпроса по друг начин. Ами ако разстоянията между галактиките са фиксирани, но всичко, с изключение на тези разстояния става все по-малко? Или някъде Вселената расте малко, докато ние се свиваме малко. Къде тогава трябва да се сложи гранична линия между мащабите, които растат, за разлика от мащабите, които се свиват?

1444901958_9_559x*.jpgСхема: www.gizmag.com

Всъщност разширението на Вселената се описва с един коефициент, който е съотношението на дължините в пространството и продължителността във времето и понякога се нарича космически мащабен фактор. С течение на времето, това съотношение се променя: мащабът на пространството се увеличава с всяка секунда. Но тъй като това е съотношение - дължината, разделена на времето, т.е. представлява скорост - можем да предположим, че пространството е фиксирано, а скоростите се забавят.

Какво би станало, ако всеки обект, от частици до планети, изведнъж се забавят? Планетите ще се доближават все повече до Слънцето, защото ще имат все по-малко ъглово ускорение. По същия начин, електроните ще се доближават до ядрата на атомите. Молекулните връзки ще се скъсят. Всяка система, обвързана със сила, ще се свие, но разстоянията между несвързаните системи ще останат същите.

Освен това, какво би се случило, ако скоростите на частиците си останат същите, но всичко се разширява равномерно, като пакет бонбони машмелоу в микровълнова фурна? Отново електроните и орбитите на планетите ще се свият до естествените им размери като бонбоните, извадени от микровълновата, но не и пространството между тях.

 

(19) 4.5 lbs of Marshmallows In Microwave - YouTube

Какво се случва с пакет бонбони машмелоу в микровълнова фурна.

 

Независимо от това, как възприемаме основната идея, имаме една и съща картина: Разстояния между свързаните системи се увеличават в сравнение с размерите вътре в тези системи. Но това не трябва да ни изненадва, тъй като говорим за една и съща теория по два различни начина.

Всичко е въпрос на гледна точка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Ниkи said:

Добре, за финал... Да разбирам ли, че твоето мнение е: при ускорително движение на обект в ИОС датчиците няма да отчетат различна скорост м/у предния и задния край на обекта (скъсяване на обекта)?

Защо? Ще си отчетат скъсяване на обекта. Всички неподвижни обекти в системата на обекта ще бъдат скъсени в системата на земята, защото системата на ракетата се движи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Защо? Ще си отчетат скъсяване на обекта. Всички неподвижни обекти в системата на обекта ще бъдат скъсени в системата на земята, защото системата на ракетата се движи.

Разлики в скоростите, постоянно скъсяване, докато има ускорение

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...