Причина и следствие

[Втори след княза]

Подведоха ме някои съображения относно причинно- следствената връзка между фрустрация и агресия. 

Обикновено като причина за агресията се представя някаква фрустрация. Според логиката, кова се изразява като "Ако фрустрация, то агресия". Само че първо, фрустрацията не е така добре дефинирана, че да кажем "Съществува фрустрация!" Второто е, че обикновено казваме "Съществува агресия, значи има фрустрация". Това обаче би било вярно само ако фрустрацията е ЕДИНСТВЕНА  причина за агресията. 

В случая, споменатото "Съществува агресия, значи има фрустрация" е логически некоректно. 

Иде ми на ум по подобие "драсни-пални клечицата", в която се смята, че щом я драснеш и пали. Знаем, че може и да не запали. Знаем и че клечицата можем да запалим другояче. Така че тези, които откриват агресия, да не бързат да слагат фрустрация прибързано.

[Втори след княза]

Припомних си някои моменти от темата Има ли смисъл компатибилизма ?  тук , тук и  тук

В темата стигам до извода, че измежду многото причини за едно явление, една е и човешката дейност, а това е и проява на свободната воля. При това разбиране, детерминизмът не изключва свободната воля като една от детерминантите за явленията, а съответно и за морална или правна отговорност на действащия/бездействащия. Обаче тук не искам да коментирам онази тема, а да се отнеса към съвсем друг момент.

Тези философски, може да се каже умозрителни, спекулативни обсъждания показват, че Галилеевски преврат във философията още не е настъпил. Казано простичко. Галилей въвежда експеримента, практиката като критерий за вярност. Пренесено, искам да кажа, че обсъждайки отговорността, съдържаща се в идеята за свободна воля, трябва дълбоко да изследваме конкретно събитие и съставящите го причини. Вместо в кабинет да философстваме дали подредените плочки на доминото падат по изчислими следствия от физически закони или поради волята, изразена в показалеца на този, който е бутнал първата плочка, по- важно е в практиката да решаваме случай подир случай, да правим обобщения и трупаме индуктивни съждения, породени от практиката. Естествено, настоящите ми размисли са незначителни, но ето, част от Нобел за икономика тази година е даден за анализ на причинно-следствени връзки.