Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на светлинния интензитет


gmladenov

Recommended Posts

Преди 9 минути, scaner said:

Ако погледнеш отново сметките, за които става дума, ще забележиш следното дребно нещо - интензитетът на подвижният източик ще съвпадне с интензитетът на подвижният но когато е на друго разстояние от стената. Което по никакъв начин не пречи интензитетът да зависи от разстоянието.

Сам се сещаш, както е нарисуван ъгълът а, когато източникът се отдалечи повече, то лъчът ще покрива по-голяма площ от стената, съответно енергията на единица площ ще намалява. Така че всичко си зависи от разсстоянието, просто при подвижният източник зависимостта е друга, поради несферичното светлинно поле което той създава.

И изобщо, в обясненията ми става дума за осветеност - при нея ще има парадокс. При интензитет няма да има. Така че като казвам интензивност, разбирай осветеност.

Осветеност зависи от светлиннен поток , а той зависи от импулса носен от различните по импулс фотони и разбира се зависи и от броя фотони. Тъй като не се променя средния импулс за фотон, нулев Доплер сумарен ефект, промяна в светлинния поток става с промяна броя на фотони. 

Осветеност за единица площ при различни разстояния за да е равна изисква различен Светлинен поток,когато е измерван на Еднакви по големина светлинни пътища, а той различен брой фотони.......

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 629
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 17 минути, scaner said:

Ако погледнеш отново сметките, за които става дума, ще забележиш следното дребно нещо - интензитетът на подвижният източик ще съвпадне с интензитетът на подвижният но когато е на друго разстояние от стената.

Ако твоите сметки излизат за всяко разстояние между подвижния
източник и стената, значи интензитетът не зависи от разстоянието.

Твоите сметки за всяко разстояие ли важат (между крушката и стената)?

Ако не, значи имаме парадокса, който аз посочих.
Ако да, значи интензитетът не зависи от разстоянието.

Кой от тези два парадокса избираш за "верния" парадокс ? 🤣🤣

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Tahev loren said:

Аберацията може да възниква на границата на увлекаемост на етера.

И като как така?

Където и да става, увличането означава да се компенсира точно скоростта на земята спряммо източника. Тоест резултатът ще е липса на аберация.

Освен това Земята е кълбо. Това значи лъчи попадащи под различен ъгъл в атмосферата (за разични географски ширини) да дават различна аберация (защото подобен ефект би бил близък по геометрия с пречупването). А опитът сочи, че не е така.

И друго, опитът на Физо сочи, че увличането от въздух е пренебрежимо. Докато опитът на Майкелсън и Морли изисква обратното.

Трябва да се гледат всички експерименти. За всеки поотделно може да се измисли някакво обяснение, важното е то да обяснява всичките, което е проблемът.

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, scaner said:

...

Трябва да се гледат всички експерименти. За всеки поотделно може да се измисли някакво обяснение, важното е то да обяснява всичките, което е проблемът.

Аха и за това един като наруши Първи, Първи и Втори нямало никакво значение, нарушението не Обяснявало Светът, нали така?, Всичко е наред, мед и масло и по старо му.:D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Ако твоите сметки излизат за всяко разстояние между подвижния
източник и стената, значи интензитетът не зависи от разстоянието.

Ами погледни чертежите де. Нали смятам за да определя именно разстоянието, на което осветеностите се получават еднакви. Значи не е за всяко разстояние. В случая това е разстоянието което светлината ще измине допълнително в подвижната система, догонвай бягащата там стена.

Тоест за всяко разстояние на което е неподвижната крушката, има разстояние на което ще отстои подвижният източникза да са им еднакви осветеностите които правят. И то е пропорционално на нейната скорост както се и очакваше.

Е, ще повтаряме ли още пъти?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

И като как така?

Където и да става, увличането означава да се компенсира точно скоростта на земята спряммо източника. Тоест резултатът ще е липса на аберация.

Освен това Земята е кълбо. Това значи лъчи попадащи под различен ъгъл в атмосферата (за разични географски ширини) да дават различна аберация (защото подобен ефект би бил близък по геометрия с пречупването). А опитът сочи, че не е така.

И друго, опитът на Физо сочи, че увличането от въздух е пренебрежимо. Докато опитът на Майкелсън и Морли изисква обратното.

Трябва да се гледат всички експерименти. За всеки поотделно може да се измисли някакво обяснение, важното е то да обяснява всичките, което е проблемът.

Аберацията може да възникне на границата на увличането от ефира и нищо не пречи за това . Физо е констатирал че водата частично увлича светлината, и това е естествено, след като водните молекули взаимодействат с водата. Ефирът обаче ако е светоносна среда, може напълно да увлича светлината, ако има такива свойства че да се движи подобно на флуид, но това е друга тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, scaner said:

И друго, опитът на Физо сочи, че увличането от въздух е пренебрежимо. Докато опитът на Майкелсън и Морли изисква обратното.

А така. И като знаем, че прецизността на Физо е дърварска, а тази на ММ е много
висока, очевидно Физо е грешен и ММ е верен. Значи имаме пълно увличане.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Tahev loren said:

Аберацията може да възникне на границата на увличането от ефира и нищо не пречи за това .

Значи, аберацията може да се наблюдава от наблюдател извън атмосферата, и тя трябва да даде наблюдаемият резултат който дава, защото той е потвърден и по други методи - ъгъл на отклонение, съответстващ на скоростта с която земята обикаля слънцето.

Нека сега влезем в атмосферата. Тя някак увлича, под някаква граница светлината. Какво ще се случи? Ще наблюдаваме същата величина, и тогава увличането не променя нищо? Или ще трябва да наблюдаваме друга величина, което пък противоречи с другите данни по-горе? Не е това пътят, нали?

Преди 5 минути, Tahev loren said:

Физо е констатирал че водата частично увлича светлината, и това е естествено, след като водните молекули взаимодействат с водата. Ефирът обаче ако е светоносна среда, може напълно да увлича светлината, ако има такива свойства че да се движи подобно на флуид, но това е друга тема.

Етерът не усвлича светлината, тя е негово собствено трептение.

Физо е предполагал, че материята може да увлече етера, и от там светлината. Тоест каквато и причина да има за взаимодействие и увличане на светлината, то и етерът ще се увлича с нея, поради базовата им връзка. И той е установил, че това увличане е пропорционално на коефициента на пречупване приблизително. Значи и атмосферата, ако увлича, ще го прави много слабо, защото нейният коефициент на пречупване практически е единица. А ние очакваме по ММ пълно увличане, което противоречи на тези наблюдения.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Значи не е за всяко разстояние.

Щом не е за всяко разстояние, то за други разстояния стигаме до парадоск.
Значи в общия слуачй прадоксът съществува.

Според теб разтоянието до източника един път не определя интензитета,
а друг път го определя.

Няма две добри, драги ми смехурко. Оплел си се като пате в калчища.

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, scaner said:

...

Е, ще повтаряме ли още пъти?

Ще повтаряме. 

Ти твърдиш като последна твоя <легенда> , че Излъчванео на фотони като разпределние в Пространство Изобщо не зависи дали источник е подвижен или в покой, дали има аберация или не и това разпределение е Винаги Равномерно Според Всички Наблюдатели и Всички Експерименти.

Според Неподвижния Наблюдател След Пулса от Подвижната система Регистрирането става на 10 метра по посока двжение и 5 метра обратна посока. Броят регистрирани фотони на 5 и 10 метра е Равен при Изотропното , Хомогенно, Равномерно Излъчване от Источника.

Неподвижния Прави Опит в Неподвижна експериментала система, такава както е и Той в Покой. Отново на % и 10 метра датчиците за приемане , напълно еднакви, источника като подвижния и Отново регистрират Еднакъв Брой Фотони на 5 и 10 метра, напълно в съгласие и в подкрепа с Науката и Физичните актуални Теории.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, gmladenov said:

А така. И като знаем, че прецизността на Физо е дърварска, а тази на ММ е много
висока, очевидно Физо е грешен и ММ е верен. Значи имаме пълно увличане.

Ще повторя и за тези с капаците.

Физо се е постарал да установи зависимост на увличането от коефициента на пречупване. Тоест опитът му е достатъчно прецизен, за да не може да пропусне някакво пълно увличане. И е повтарян многократно от други хора, дори в наши дни. Със същият резултат, само точността се вдига.

Та тази зависимост от коефициента на пречупване отслабва с намаляване на този коефициент. И за въздуха увличане на практика не може да има. Което, при цялата му дърварщина, е несъвместимо с резултата на Майкелсън и Морли.

Преди 6 минути, gmladenov said:

Щом не е за всяко разстояние, то за други разстояния стигаме до парадоск.
Значи в общия слуачй прадоксът съществува.

Не, не стигаме до парадокс. И вече написах защо. Но пак не четеш.

Е, както искаш. Кой разбрал, разбрал. Точка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:

Физо се е постарал да установи зависимост на увличането от коефициента на пречупване. Тоест опитът му е достатъчно прецизен, за да не може да пропусне някакво пълно увличане.

Тц. Това е пълна заблуда.

Ето схематична диаграма на опита на Физо. Така нареченото "увличане"
в същност представлява различен път на светлината в двете посоки
(на схемата разликата е дадена като d) :

light-fizeau1.png.db59448e6dd066f0d77e28733e64f3cf.png

Ако направиш сметките излиза, че ти трябва под-микронна прецизност
за дължината на тръбите в опита.

Такава прецизност на времето не е съществувала.

Резултатите от опита на Физо не могат да се взимат на сериозно.
Те показват единствено, че увличане има ... и нищо повече.

Степента на това увличане не може да бъде определена от този опит.
Това е друга гршка на физиците на времето: да приемат резултатите
от този опит за чиста монета.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Ако направиш сметките излиза, че ти трябва под-микронна прецизност
за дължината на тръбите в опита.

Така прецизност на времето не е съществувала.

Дали е съществувала, и дали изобщо е била нужна най-вече, ти  явно не знаеш. Физо е публикувал резултатите си преди 170 години, и всички последващи повторения дават много близък до неговият резултат, иначе нямаше опитът му да е сред трите основни, показали взаимоизключващите се свойства на очакваният етер.

Което само означава, че произволните фантазии, чрез които правиш "заключенията" си, не разботят изобщо.

Младенов, трябва много четене преди писането...

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, scaner said:

Значи, аберацията може да се наблюдава от наблюдател извън атмосферата, и тя трябва да даде наблюдаемият резултат който дава, защото той е потвърден и по други методи - ъгъл на отклонение, съответстващ на скоростта с която земята обикаля слънцето.

Нека сега влезем в атмосферата. Тя някак увлича, под някаква граница светлината. Какво ще се случи? Ще наблюдаваме същата величина, и тогава увличането не променя нищо? Или ще трябва да наблюдаваме друга величина, което пък противоречи с другите данни по-горе? Не е това пътят, нали?

Етерът не усвлича светлината, тя е негово собствено трептение.

Физо е предполагал, че материята може да увлече етера, и от там светлината. Тоест каквато и причина да има за взаимодействие и увличане на светлината, то и етерът ще се увлича с нея, поради базовата им връзка. И той е установил, че това увличане е пропорционално на коефициента на пречупване приблизително. Значи и атмосферата, ако увлича, ще го прави много слабо, защото нейният коефициент на пречупване практически е единица. А ние очакваме по ММ пълно увличане, което противоречи на тези наблюдения.

Не си ме разбрал, аберацията може да възникне хичотетично на границата където ефира е увлечен от някаква маса, например земната маса може да има това свойство. Дръг е въпроса как става това увличане, и докъде достига то. Ако има такова пълно увличане, съвсем естествено и опита на М&М  да дава нулев резултат за ефирен вятър, понеже установката е в зоната на пълната увлекаемост на ефира. За опита на физо, ами той установява само частично увличане на светлината, но не изяснява как и защо водата и въздуха имат свойството на увличане на светлината. Това става вероятно чрез взаимодействието на молекулите на флуида със светлината. Но ние бистрим етерно увличане на светлина, което е съвсем друго. Всъщност веществото влачи етера при своето движение, той пък влачи светлините вълни заедно със преместването си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Не си ме разбрал, аберацията може да възникне хичотетично на границата където ефира е увлечен от някаква маса, например земната маса може да има това свойство.

Ами аз точно срещу това давам примерът. Ще го повторя.

Знаем причината за аберацията която се наблюдава при звездите - движението на земята около слънцето, и знаем величината на тази аберация, знаейки скоростта на това движение. Тоест знаем аберационната константа за земята, 20.5 ъглови секунди.

Пита се в задачата: ако имаме увличане - независимо каква е причината му, голяма маса или някъде във високите слоеве, какво ще наблюдаваме?

Щом наблюдаваме аберацията която съответства на движението на земята (както и реално наблюдаваме), то увличането не оказва никакво влияние на светлината. Тоест липсва.

Би имало увличане, ако резултатът от наблюдение на аберацията не съвпада с теоретично очакваният. Но не сме в тази ситуация.

 

За водата и въздуха Физо проверява има или няма увличане на етера от тях. Причини за това увличане може да се измислят много, всяка теория си има собствено обяснение - квантовата физика едно, максуеловият електромагнетизъм друго, етерната хипотеза трето и т.н. Резултатът Физо е използвал да провери хипотезата за етера. И показва достатъчно слабо, т.е. частично увличане на етера върху земната повърхност. Опитът на Майкелсън и Морли също е правен на земната повърхност (после и високо в планината Маунт Уилсън, със същият резултат), т.е. ако има увличане то трябва да е частично, както при Физо. И това също е проблем.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, scaner said:

Дали е съществувала, и дали изобщо е била нужна най-вече, ти  явно не знаеш. Физо е публикувал резултатите си преди 170 години, и всички последващи повторения дават много близък до неговият резултат ...

Да, всикчи такива опити и до днес се нуждаят от под-микоронна прецизност.
И нито един от тях я няма.

Не знам защо хората продължават да ги правят, без да разбират каква
точност се изисква.

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, gmladenov said:

..

Младенов , какво се занимаваш с физо и пр. Доказах Парадокса, има ли Аберация Край , Приключват, няма ли реални промени при Аберация, Пак Край и то много, мнпго по Бомбастично !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Да, всикчи такива опити и до днес се нуждаят от под-микоронна прецизност.
И нито един от тях я няма.

Напротив, има я. Всички тези опити разчитат на интерференчни картини, което е доста усъвършенствана техника. Самата дължина на вълната е под микрон, хората отчитат до 1/60 отместване спрямо нея в картината.

Схемата в LIGO например позволява да се измери чрез интерференцията отклонение под размера на протона. И е интересно да научиш как става :)

Преди 3 минути, gmladenov said:

Не знам защо хората продължават да ги правят, без да разбират каква
точност се изисква.

А може би ти нещо не разбираш в цялата тази работа? Не си ли се замислял в тази насока? Дали един курс по експериментална физика няма да ти дойде добре?

Замислял ли си се как хората са успявали още преди 300 години да измерват ъглови отклонения на положението на звездите от порядъка на едва няколко ъглови секунди, при това при въртяща се земя? Това е отклонение от порядъка на  сантиметър на разстояние 1 километър. Има адски много интересни похвати в измерителната техника, за справяне със всякакви проблеми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, scaner said:

Ами аз точно срещу това давам примерът. Ще го повторя.

Знаем причината за аберацията която се наблюдава при звездите - движението на земята около слънцето, и знаем величината на тази аберация, знаейки скоростта на това движение. Тоест знаем аберационната константа за земята, 20.5 ъглови секунди.

Пита се в задачата: ако имаме увличане - независимо каква е причината му, голяма маса или някъде във високите слоеве, какво ще наблюдаваме?

Щом наблюдаваме аберацията която съответства на движението на земята (както и реално наблюдаваме), то увличането не оказва никакво влияние на светлината. Тоест липсва.

Би имало увличане, ако резултатът от наблюдение на аберацията не съвпада с теоретично очакваният. Но не сме в тази ситуация.

 

За водата и въздуха Физо проверява има или няма увличане на етера от тях. Причини за това увличане може да се измислят много, всяка теория си има собствено обяснение - квантовата физика едно, максуеловият електромагнетизъм друго, етерната хипотеза трето и т.н. Резултатът Физо е използвал да провери хипотезата за етера. И показва достатъчно слабо, т.е. частично увличане на етера върху земната повърхност. Опитът на Майкелсън и Морли също е правен на земната повърхност (после и високо в планината Маунт Уилсън, със същият резултат), т.е. ако има увличане то трябва да е частично, както при Физо. И това също е проблем.

 

Дали аберацията възниква със или без участието на някакво увличане, няма никакво значение, ще има едни и същи аберационен ъгъл на пречупване, който зависи само от скороста на транслиране на приемника и скороста на светлината във вакуум. Опита на физо установява светлинно увличане, това е факт, друг е въпроса как става то, дали посредством ефир или без него, което не е установено. Напълно възможно е, флуид да увлича хипотетична среда като ефир, и по този начин да увлича светлината. Възможно е увличането да става и без ефир, молекулите на флуида движейки се, прихващат фотони светлина за кратко ги задържат при своето движение, после ги изпускат, получава се увлекаемост на фотоните без участието на етера.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

Напротив, има я. Всички тези опити разчитат на интерференчни картини, което е доста усъвършенствана техника. Самата дължина на вълната е под микрон, хората отчитат до 1/60 отместване спрямо нея в картината.

Схемата в LIGO например позволява да се измери чрез интерференцията отклонение под размера на протона. И е интересно да научиш как става :)

А може би ти нещо не разбираш в цялата тази работа? Не си ли се замислял в тази насока? Дали един курс по експериментална физика няма да ти дойде добре?

Замислял ли си се как хората са успявали още преди 300 години да измерват ъглови отклонения на положението на звездите от порядъка на едва няколко ъглови секунди, при това при въртяща се земя? Това е отклонение от порядъка на  сантиметър на разстояние 1 километър. Има адски много интересни похвати в измерителната техника, за справяне със всякакви проблеми.

Младенов е прав, опита на физо е груб, то и сега не може да се изработи тръба със точност до микрони. Интерферентна картина е друго, тя е само показател който се влиае от точността на експеримента.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Дали аберацията възниква със или без участието на някакво увличане, няма никакво значение, ще има едни и същи аберационен ъгъл на пречупване, който зависи само от скороста на транслиране на приемника и скороста на светлината във вакуум.

Тогава как се проявява увличането? Защото какво значи хем да има увличане, хем да не се проявява? Нали увличането е точно това - светлината да промени траекторията си от увличащата я среда? Това няма как да не се отрази на аберацята. А не се отразява. Което говори против увличане.

Преди 5 минути, Tahev loren said:

Опита на физо установява светлинно увличане, това е факт, друг е въпроса как става то, дали посредством ефир или без него, което не е установено. Напълно възможно е, флуид да увлича хипотетична среда като ефир, и по този начин да увлича светлината.

При този вариант проблемът остава. Увличането хем не се наблюдава, хем е само частично, хем трябва да е пълно.

Преди 6 минути, Tahev loren said:

Възможно е увличането да става и без ефир, молекулите на флуида движейки се, прихващат фотони светлина за кратко ги задържат при своето движение, после ги изпускат, получава се увлекаемост на фотоните без участието на етера.

Да напомня, етерът е хипотетична среда, чиито собствени трептения са светлината. Собствените трептения обезпечават постоянна скорост на светлината относно етера. Всяко увличане на светлината, било фотони или каквото и да е, изисква етерът да се увлича също (при предположение че го има и е свързан със светлината).

Всичките тези противоречия по-горе показват, че минимумът, необходим за тяхното разрешаване е разкъсана връзка между етер и светлина. Тогава етерът не задава кинетичните свойства на светлината, неговото увличане ако го има не влияе на светлината (а по предположението това е единственото проявление на неговото качество "движение"), а самата светлина си има собствено поведение, и така стигаме до СТО.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...