Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на светлинния интензитет


gmladenov

Recommended Posts

Преди 1 минута, Relinquishmentor said:

Обективно първо трябва да вникнеш в написаното. Ако не можеш, няма да разбереш и другото. А ако можеш, тогава пък няма да задаваш такива въпроси.

Хах, давай направо, повтори писаното в учебниците.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 629
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Аз питам - как увличането познава, че мерим светлина за да определим аберацията, за да не и въздейства? Как познава, че повтаряме опита на Физо, за да му пусне слабо увличане? И как познава че правим опита на Майкелсън и Морли, за да увлече цялата светлина? Това ми е въпроса.

Но ити явно спориш заради спора.

Както казах, увличането не влиае на аберацията, но влиае на М&М влиае на Физо експериментите. Как, ами просто е , ако има увличане обаче частично, при физо, той го показва, ако има пълно увличане при М&М, той също го показва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, scaner said:

Аз питам - как увличането познава, че мерим светлина за да определим аберацията, за да не и въздейства? Как познава, че повтаряме опита на Физо, за да му пусне слабо увличане? И как познава че правим опита на Майкелсън и Морли, за да увлече цялата светлина? Това ми е въпроса.

Много е просто. Увлиачането е пълно и това показва опитът на ММ.
Опитът на Физо е много неточен и затова не показва пълно увличане.
Какъв ти е проблемът?

Също така увличането наистина не влияе на аберацията.
Атмосферата е много тънка (относително казано) и светлината преминава
през нея много бързо. Така увличанете няма време да повлияе видимо на
аберацията.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

Преди 15 минути, Relinquishmentor said:

Първо ,,,

Второ гледай тука😀

 

<<<<<  Както в повечето случаи нещата не са сложни .
Имаме лимитиран источник на пулcов пакет фотоnи, 1 млн. фотона на пулс средно. Нека си го направим за начало както си е , подвижна система и според неподвижния наблюдател според преместването от момента на пулса едната Хемисфера е на разстоюние 10 метра от пулса когато улавя първия фотон. другата е на разстояние 5 метра от пулса и улавя първи фотон. Според Сканер средно при повтаряне на опта много пъти в Хемисферите ще се отбелязват 500 хил фотони, по равно. 
Повтаряме опита мислено като сега источника  е пак подвижен , но имаме Неподвижни Хемисфери, обграждащи Ъгли 180 гр. като те са на разстояние от 10 метра предната и 5 метра задната. Источика пулсира на това предвидено координатно положение и пак имаме същото разпределение повтаряйки опита много пъти. по 500 хил на хемисфера. В тоя случай импулсите на фотоните ще се различават поради Доплер Ефект.
И за да е всичко То4но , имаме една Айнщайнова Система в Покой, в смисъла на СТО,  и там разбира се Сканер да покаже Победата на здравия разум. поставя същия Источник в една простр. точка и около него гради Хемисфери на Отстояние , радиално от 10 метра една та от источника и 5 метра другата от источника, повтаря опита многократно и , разбира се Здравия разум побеждава отново 500 хил фотона.
Сега променяме задачата.  Взимаме квадратни датчици с площ точно  1 кв.м. Повтаряме опитите, първо както си е редно подвижната система, в системата на  експеримента квадратите са на еднакво разстояние , но според Неподвижния набл. при пулса единия е на 10 метра нaпред, а другия 5 метра назад по движението. Многократни опити и Според Сканер и Висшата наука и Библията  имаме Отново равенство осреднено статистически, както с хемисферите, същата работа, ТО е безкомпромисна  заедно с добрата стара Аберация. Имаме да речем по 5 хил фотона отчетени.
После квадратите от по 1 кв.м. са неподвижни и са на разстояние от пулса пак така от 10 и 5 метра, повтарят се опитите многократно и Отново ТО е Потвърдена , средно по 5 хил фотона регистрирани.
Най накрая  в приетата Система в Покой на Айнщайн , залагаме  Квадратите от по 1 кв.м. на по 10 и 5 метра от истоюника на пулс. да повторя пак на 10 метра и на 5 метра от Источбика на пулс. Повтаряме многократно опитите и средно статист. резултата е Очаквания , по 5 хил фотона регистрирани. както и се Очаква,Т.О. Отново мачка неврниците и им бута летвите, пръчките и ръчките в калта. Аберация и ТО млатят наред. както още класика преди векове е предвидил и очаквал, Нютон, Галилей всички  в Неподвижната система в Покой от <точковия> источник като сложим на 5 метра 1 кв.м. датчик и на 10 метра пак 1 кв.м. датчик  Винаги ще имаме еднакъв брой регистрирни фотони, които дори общо в Системата в Покой носят Еднаква енергия. Сканера отново разперушини всякаквито там антирелативисти и разни глупаци. В системата в покой както още Бащите на квантовата физика са казали на по 5 м. и 10 метра в по 1 кв.м. Винаги попадат Еднакъв брой фотони!
Т.О. е Бетонирана, Няма никакво Мърдане!

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, Relinquishmentor said:

Какво пише там? Чел ли си?

Аз съм тъп, дърт и грозен, дебел ,плешив и не ми става. Вода не пия и съм обезводнен

Давай направо, ако Дръзнеш?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Tahev loren said:

Както казах, увличането не влиае на аберацията, но влиае на М&М влиае на Физо експериментите. Как, ами просто е , ако има увличане обаче частично, при физо, той го показва, ако има пълно увличане при М&М, той също го показва.

А как увличането разбира нашите намерения, че мерим аберация, за да не повлияе на светлината? Това е въпроса. Но вече г задавам за не знам кой път, а отговорът е никакъв.

Не става така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Много е просто. Увлиачането е пълно и това показва опитът на ММ.
Опитът на Физо е много неточен и затова не показва пълно увличане.
Какъв ти е проблемът?

Опитът на Физо документирано достига точност 1/100 от интерференчната линия, което е страшно много за времето си. Ти си фантазирай, без да си се запознал с него. Интересни хитрости прилага Физо. По-късно, 1886 г. Майкелсън и Морли повтарят опита му с подобрен интерферометър и получават много бблизки резултати.

Преди 9 минути, gmladenov said:

Също така увличането наистина не влияе на аберацията.
Атмосферата е много тънка (относително казано) и светлината преминава
през нея много бързо. Така увличанете няма време да повлияе видимо на
аберацията.

Тъй. А при опита на Майкелсън и Морли пътят на светлината е под 15 метра. Хептен не трябва да има увличане значи, щом на една нищо и никаква атмосфера от няколко километра не повлиява.

И пак опираме до противоречието :)

Младенов, много по-умни хора от тебе са ги мислили тея неща, глозгани са по много книги и статии във всякакви разцветки. Ти нищо не си прочел, разчиташ на една бедна фантазия и с нищожни математически познания. Ми бедна е фантазията, не става.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

А как увличането разбира нашите намерения, че мерим аберация, за да не повлияе на светлината? Това е въпроса. Но вече г задавам за не знам кой път, а отговорът е никакъв.

На този въпрос вече ти беше отговорено: атмосферата е прекалени тънка.
Сетлината преминава през нея за мили-секунди (хилядни от секундата).
Бях правил сметки, че за това време земята се премества примерно с 10м.

Значи имаш преместване от 10м спрямо звезда, която е на светлинни
години разстояние. Това по никакъв начин не можеш да го измериш.

Така че увличането на светлината от атмосферата по никакъв начин не
влияе на аберацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, scaner said:

Опитът на Физо документирано достига точност 1/100 от интерференчната линия

Ти като луд продължаваш да не разбираш.

Физо се опитва да долови разлика в скоростта на светлината от порядъка на
24/300000000 (24/300млн).

За целта се изисква абсолютен контрол върху скоростта на водата в тръбата,
така че да се улови тази разлика. Физом, обаче, няма такъв контрол.

Вземи вдени най-накрая.

С тези опити принципно е невъзможно да се измери точно увличането, защото
нямаш абсолютен контрол върху скоростта на водата (и върху средата като цяло).

Ти повтаряш съшата грешка като физиците от едно време: приемаш резултата на
Физо за верен ... а той в същност не показва нищо друго, освен че има увличане.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Физо се опитва да долови разлика в скоростта на светлината от порядъка на
24/300000000 (24/300млн).

За целта се изисква абсолютен контрол на скоростта на водата в тръбата, така че
да се улови тази разлика. Физом, обаче, няма такъв контрол.

Не се изисква такъв контрол. Грешка в 10% на скоростта на водата ще доведе почти толкова в крайния резултат, което е съвсем приемливо. А той е взел мерки за ламинарно движение на водата и много по-добра точност.

Преди 3 минути, gmladenov said:

Вземи вдени най-накрая.

Е нали ти дадох неговата статия, дето всичко е опиано? В линк по-горе. Чел съм я, за разлика от тебе, дето се изказваш без да си в час.

Преди 4 минути, gmladenov said:

С тези опити принципно е невъзможно да се измери точно увличането, защото
нямаш абсолютен контрол на скоростта на водата (и средата като цяло).

Както се вижда от статията, не миу трябва абсолютен контрол. Както и не му трябва микронна точност на каквито и да е размери. :)

Преди 10 минути, gmladenov said:

На този въпрос вече ти беше отговорено: атмосферата е прекалени тънка.
Сетлината преминава през нея за мили-секунди (хилядни от секундата).
Бях правил сметки, че за това време земята се премества примерно с 10м.

И колко тънка е тази прекалено тънка атмосфера? За да видим сметките?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, scaner said:

А как увличането разбира нашите намерения, че мерим аберация, за да не повлияе на светлината? Това е въпроса. Но вече г задавам за не знам кой път, а отговорът е никакъв.

Не става така.

Не му трябва на увличането да разбира нищо( макар че то е лишено от когнитивност щото не е разум) казах 100 пъти вече, със или без увличане, аберацията си е факт, Защо зацикляш ? Явно се изчерпа по доводи и вече няма какво да кажеш, и спориш заради спора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

казах 100 пъти вече, със или без увличане, аберацията си е факт, Защо зацикляш ?

Тя че е факт, факт. Но увличането трябва също да е факт, т.е. трябва да и повлияе. Питам, защо не и повлиява?

Пак повтарям, знаем че не повлиява. Зашо се случва така?

Link to comment
Share on other sites

Скоростомер на Лапландеца Ном. 7   ( СуперДупер Лапландолазарен Парадокс) 😀

 

Приемаме , че съществува Състояние на Покой, пък макар и неотличимо уж според Айнщайн.

В това състояние имаме специален експериментален Кораб В него е Експеримента.

Експерименталната постановка е проста. В кострукция Равнобедрен триъгълник със основа 50 метра , имаме Два такива тиъгълника. В основите им по ъглите са разположени Два Лазера с тесни снопове, те са със срешуположни ъгли по триъгулника , 60 градуса. Единият триъгълник, основата му е разположрна по оста на Кораба , Ос Х, а към върха му има специален детектор, който засича фокуса на двата лазера с определени параметри. Върха е по Ос У.

Вторият триъгулник е по Ос Z Основата, перпендикулярно на Ос Х, Върхът е обърнат обратно на първия триъгълник по Ос У с датчика на върха. Този също лазери по ъглите на 60 градуса..

Двата <триъгълника> са настроени и фокусите в датчиците са премерени и стандартизирани. 

Корабът Ускорява спрямо Покайващото се състояние до 2/3 С 😀, според Неподвижен Наблюдател, Основата на първия триъгълник би се Скъсила, но ъглите не биха се променили от 60 градуса , а дори и да биха се променили, за да се запази положението промените трябва да са Антагонистични, което е Невъзможно. При излъчване Аберацията е в действие и за 4 те лазера.Този скъсения се Разфокусира и за Состемата на Експеримента и за Неподвижен Наблюдател.  Другият <триъгълник>, с  Основа по Ос Z , няма да скъси основата си и неговият Фокус няма да се промени !

Открива се Разлика, Противоречие в протичането на Електром. процеси по разпростр. на светлина  и Отчитане в детекторите, това е според пространственното положение спрямо Вектора на Относителна Скорост. Първи Постулат е Разбит, Имаме Парадокс и Мъртва теория !.

 Друг вариант е с Двата триъгулника, кръстосани и Фокус в един Датчик за 4 те лазера. Има и много други Варианти.

Някой да не се обърка, лазерите са <свободни> , не са хванати в конструкция, не са част от помощни триъгълници или конструкции, хванати са Точково на Ос Перпендикулярна на Движението, така че никакви ,скъсявания< не биха променили Ъгълът. 

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, scaner said:

Тя че е факт, факт. Но увличането трябва също да е факт, т.е. трябва да и повлияе. Питам, защо не и повлиява?

Пак повтарям, знаем че не повлиява. Зашо се случва така?

Хипотетично, разглеждано, ако има увличане на светлината от ефир, това не променв аберационият ъгъл на пречупване на светлината. За кой ли път да го повторя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Хипотетично, разглеждано, ако има увличане на светлината от ефир, това не променв аберационият ъгъл на пречупване на светлината. За кой ли път да го повторя.

За който път искаш, повтори отговора поне веднъж: ЗАЩО става така?

Аберационният ъгъл не е ъгъл на пречупване. Това е ъгъл, получен в резултат векторно съмиране на скоростта на светлината и скоростта на земята.

Ако има увличане, то ще се промени посоката на вектора на светлината, който наблюдаваме, в резултат ще се промени аберацията. Просто е, не разбирам защо не отговаряш конкретно а само увърташ?

 

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, Relinquishmentor said:

 

 

Преди 58 минути, scaner said:

..

Преди 24 минути, Tahev loren said:

 

 

 

Преди 1 час, Tahev loren said:

..

 

Преди 1 час, gmladenov said:

..

 

Скоростомер на Лапландеца Ном. 7   ( СуперДупер Лапландолазарен Парадокс) 😀

 

Приемаме , че съществува Състояние на Покой, пък макар и неотличимо уж според Айнщайн.

В това състояние имаме специален експериментален Кораб В него е Експеримента.

Експерименталната постановка е проста. В кострукция Равнобедрен триъгълник със основа 50 метра , имаме Два такива тиъгълника. В основите им по ъглите са разположени Два Лазера с тесни снопове, те са със срешуположни ъгли по триъгулника , 60 градуса. Единият триъгълник, основата му е разположрна по оста на Кораба , Ос Х, а към върха му има специален детектор, който засича фокуса на двата лазера с определени параметри. Върха е по Ос У.

Вторият триъгулник е по Ос Z Основата, перпендикулярно на Ос Х, Върхът е обърнат обратно на първия триъгълник по Ос У с датчика на върха. Този също лазери по ъглите на 60 градуса..

Двата <триъгълника> са настроени и фокусите в датчиците са премерени и стандартизирани. 

Корабът Ускорява спрямо Покайващото се състояние до 2/3 С 😀, според Неподвижен Наблюдател, Основата на първия триъгълник би се Скъсила, но ъглите не биха се променили от 60 градуса , а дори и да биха се променили, за да се запази положението промените трябва да са Антагонистични, което е Невъзможно. При излъчване Аберацията е в действие и за 4 те лазера.Този скъсения се Разфокусира и за Состемата на Експеримента и за Неподвижен Наблюдател.  Другият <триъгълник>, с  Основа по Ос Z , няма да скъси основата си и неговият Фокус няма да се промени !

Открива се Разлика, Противоречие в протичането на Електром. процеси по разпростр. на светлина  и Отчитане в детекторите, това е според пространственното положение спрямо Вектора на Относителна Скорост. Първи Постулат е Разбит, Имаме Парадокс и Мъртва теория !.

 Друг вариант е с Двата триъгулника, кръстосани и Фокус в един Датчик за 4 те лазера. Има и много други Варианти.

Някой да не се обърка, лазерите са <свободни> , не са хванати в конструкция, не са част от помощни триъгълници или конструкции, хванати са Точково на Ос Перпендикулярна на Движението, така че никакви ,скъсявания< не биха променили Ъгълът. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, scaner said:

За който път искаш, повтори отговора поне веднъж: ЗАЩО става така?

Защото светлината преминава прекалено бързо през атмосферата, за да може
увличането на светлината от атмосферата въобще да се забележи.

Това вече ти беше обяснено.

Атмосферата в горните слоеве е толкова рядка, че няма с какво да увлича.
Само долните слоеве увличат.

Ако приемем, че само долните 30км на атмосферата увличат, светлината
преминава през тях за 30/300000 = 0.0001сек. Това е една десетохилядна от
секундата.

Ако приемем, че скоростта на земята в космоса е 300км/с (диполната анизотропия),
за 0.0001сек земята ще се е преместила на разстояние 0,03км, което е 30 метра.

Значи докато светлината премине през атмосферата, земята ще се е преместила с
30м спрямо звезда, която се намира на светлинни години разстояние.

Такова преместване по никакакъв начин не може да повлияе на ъгъла на аберацията,
за да може преместването да има значение.

Така увличането на земята от атмосферата дефакто не влияе върху аберацията.

Ето ти картинка, за да разбереш:

  • прекъсната линия: привидна посока на звездата (звездна аберация)
  • непрекъсната линия: действителна посока на звездата

30м отместване на земята не променят привидната посока на звездата спрямо земята.
Така че увличането на светлината от атмосферата не влияе на аберацията

aberation-bradley-explanation.png.dc2914c10eec4821ad08690ebfec9682.png

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, scaner said:

За който път искаш, повтори отговора поне веднъж: ЗАЩО става така?

Аберационният ъгъл не е ъгъл на пречупване. Това е ъгъл, получен в резултат векторно съмиране на скоростта на светлината и скоростта на земята.

Ако има увличане, то ще се промени посоката на вектора на светлината, който наблюдаваме, в резултат ще се промени аберацията. Просто е, не разбирам защо не отговаряш конкретно а само увърташ?

 

Тц, заблуждаваш се, увличането по никакъв начин не може да влиае на ъгъла на аберацията, който е векторно събиране от скороста на приемника и скороста на светлината. Увличането само променя разстоянието при което разделя се установява аберацията, демек, ако нямаше увличане, аберация щеше да се наблюдава по цялото разстояние от източника до наблюдателя, ако има увличане, тогава аберацията, щеше да е наблюдаем факт,  само от границата на увличането, до самият изсточник на светлината. Като се движиш нагоре в небето с един телескоп, ще доловиш аберацията ,едва на границата на увлекаемост на ефира. Там телескопа ще трябва да се наклони за да се види светлината от звездата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Ако приемем, че само долните 30км на атмосферата увличат, светлината
преминава през тях за 30/300000 = 0.0001сек. Това е една десетохилядна от
секундата.

Ако приемем, че скоростта на земята в космоса е 300км/с (диполната анизотропия),
за 0.0001сек земята ще се е преместила на разстояние 0,03км, което е 30 метра.

Значи докато светлината премине през атмосферата, земята ще се е преместила с
30м спрямо звезда, която се намира на светлинни години разстояние.

Чудесно. Но това не е увличане.

Значи от височина 30 км като идва светлината, сумарно навърта 30 м отклонение поради движението си спрямо някакъв етер.

Но това трябва да е без никакво влияние от страна на земята, без някакво увличане, нали? При пълното увличане какво става с тези 30 метра? Как им повлиява увличането от страна на земята, т.е. как увличането от страна на земята повлиява на светлината, създаваща това отклонение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, Tahev loren said:

Тц, заблуждаваш се, увличането по никакъв начин не може да влиае на ъгъла на аберацията, който е векторно събиране от скороста на приемника и скороста на светлината. Увличането само променя разстоянието при което разделя се установява аберацията, демек, ако нямаше увличане, аберация щеше да се наблюдава по цялото разстояние от източника до наблюдателя, ако има увличане, тогава аберацията, щеше да е наблюдаем факт,  само от границата на увличането, до самият изсточник на светлината.

Виж сега.

Векторното събиране събира вектора на светлината и вектора на скоростта на земята.

Увличането влияе на светлината. Ако светлината пада вертикално на земята, а земята се движи хоризонтално, в резултат на увличането на светлината трябва да се получи хоризонтална съставка. Наприер както ако пускаш пясък в течаща вода, малките песъчинки се захващат от водата и получаваш хоризонтално движение. Тоест увличането трябва да изкриви вектора на светлината в земната атмосфера, и така да повлияе на векторната сума. Така че към аберацията ще имаме добавка с плюс или минус от увличането, която ще промени величината и.

Пълно увличане означава хоризонталната съставка на светлината да стане равна на земната скорост, което автоматичнно ще анулира аберацията.

Е това е проблемът, че никакво изменение на величината на аберацията не се забелязва.

Преди 29 минути, Tahev loren said:

Като се движиш нагоре в небето с един телескоп, ще доловиш аберацията ,едва на границата на увлекаемост на ефира. Там телескопа ще трябва да се наклони за да се види светлината от звездата.

Да, но хората долавят аберацията и на земната повърхност, че и в дълбоки дупки, така са я открили преди 300 години. Как става тая работа? Граница на увлекаемост няма значи? :)

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Виж сега.

Векторното събиране събира вектора на светлината и вектора на скоростта на земята.

Увличането влияе на светлината. Ако светлината пада вертикално на земята, а земята се движи хоризонтално, в резултат на увличането на светлината трябва да се получи хозинонтална съставка. Наприер както ако пускаш пясък в течаща вода, малките песъчинки се захващат от водата и получаваш хоризонтално движение. Тоест увличането трябва да изкриви вектора на светлината в змната атмосфера, и така да повлияе на векторната сума. Така че към аберацията ще имаме добавка с плюс или минус от увличането, която ще промени величината и.

Пълно увличане означава хоризонталната съставка на светлината да стане равна на земната скорост, което автоматичнно ще анулира аберацията.

Е това е проблемът, че никакво изменение на величината на аберацията не се забелязва.

Да, но хората долавят аберацията и на земната повърхност, че и в дълбоки дупки, така са я открили преди 300 години. Как става тая работа? Граница на увлекаемост няма значи? :)

Глупости, заблуждаваш се с някакви песъчинки във вода. Увличането не влиае на светлината, никакви хоризонтални съставки няма, увличането не изкривява вектора на скороста на светлината самата аберация го изкривява. Вектора на светлината при увличането се измества подобно при движението на лодка по течаща река, течението измества лодката в отправната система на брега,  но не и в отправната система на водата. Опита на Ейру, пълни телескопа си с вода, и забелязва че от това не се променя аберационият ъгъл на отклонение на наблюдаемата звезда, а би трябвало, защото скороста на светлината във вода е по малка. Значи аберацията ако я има, тя трябва да е високо в небето, там някъде където е границата на увличането на светлината от етъра , на наблюдаемата от него звезда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, scaner said:

Увличането влияе на светлината. Ако светлината пада вертикално на земята, а земята се движи хоризонтално, в резултат на увличането на светлината трябва да се получи хоризонтална съставка.

След като един лъч светлината влезе в атмосферата, заради увличането
той пада на земята 30м напред по посока на движението в сравнение с
мястото, където би паднал ако нямаше увличане.

Това ти е хоризонталната съставка: 30м напред по посока на движението.
Като сметнеш как това отместване променя ъгъла на светлината, веднага
го пренебрегваш.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...