Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на светлинния интензитет


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 8 часа, laplandetza said:

Хахах, глупако😀, источника е по назад и уж съвпада един и същ лъч, което да речем е вярно, само юе този един и същ лъч е излъчен от по малък простр. ъгъл, което директно означава че ако ъгълът не беше намален Енергията е повишена.
Абе охут, кой ти е дал пиплома на тебе , бе!?😀

Глупако, пространствения ъгъл има значение, когато се излъчва разходящ сноп от лъчи; когато разглеждаш само 1 лъч, той няма разходимост и осветеността, която създава върху дадена площ не зависи от разстоянието до източника. 

Сега да ти обяснявам коректността на това, т.е. защо разходящия сноп, който е излъчен от една малка площ (dS, както я записват физиците) може да се замести при разглеждания с 1 неразходящ лъч със същия интензитет, си е губене на време. Трябва да си покрил поне курса по Анализ 1, за да схванеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 629
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 23 минути, scaner said:

Напротив, има я. Всички тези опити разчитат на интерференчни картини, което е доста усъвършенствана техника. Самата дължина на вълната е под микрон, хората отчитат до 1/60 отместване спрямо нея в картината.

Според теб как работи увличането? Да не би водата да разтваря светлината ??

Като помислиш малко разбираш, че в опита на Физо движещата се вода
съкращава пътя на светлината в едната посока и го удължава в другата.

Само че как контролираш движението на течаща вода с под-микронна
точност?? Никой досега не е показал подобно нещо.

Именно затова тези опити принципно са много неточни.

За тези неща се изисква инженерна мисъл, каквато ти явно нямаш.
Затова не разбираш какъв е проблема.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, Relinquishmentor said:

Глупако, пространствения ъгъл има значение, когато се излъчва разходящ сноп от лъчи; когато разглеждаш само 1 лъч, той няма разходимост и осветеността, която създава върху дадена площ не зависи от разстоянието до източника. 

Сега да ти обяснявам коректността на това, т.е. защо разходящия сноп, който е излъчен от една малка площ (dS, както я записват физиците) може да се замести при разглеждания с 1 неразходящ лъч със същия интензитет, си е губене на време. Трябва да си покрил поне курса по Анализ 1, за да схванеш.

Не ме интересува един лъч, той няма смисъл, онзи <един дето бил същия> ами не е същия, а и няма значение. Интерес са простр. ъгли на излъчване.

Така обратното на глупако😀, обясни ни Как при Всички Случаи и Наблюдения и Експерименти Кой да е источник на <сферичен пулс) или фронт, излучване Винаги излъчва равномерно Фотони , хомогенно , Равно простр. разпределени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Relinquishmentor said:

Глупако, пространствения ъгъл има значение, когато се излъчва разходящ сноп от лъчи; когато разглеждаш само 1 лъч, той няма разходимост и осветеността, която създава върху дадена площ не зависи от разстоянието до източника.

Да, точно така. В условието на парадокса е заложено, че източникът е крушка.
Тоест, източник на разходяща светлина.

Интензитетът точно на тази светлина намалява с разтоянието.
Значи щом светлината в промера е изминала различно разстояние (по условие),
интензитетът е различен до двете стени на вагона. Това е парадоксът.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Tahev loren said:

Младенов е прав, опита на физо е груб, то и сега не може да се изработи тръба със точност до микрони. Интерферентна картина е друго, тя е само показател който се влиае от точността на експеримента.

Тръбата изобщо не трябва да е изработена с точност до микрони, няма такова изискване.

В експеримента се мери разлика в оптическите пътища. И тъй като тази разлика също е произволна (поради произволната конструкция на тръбата), се мери промяна в разликата на оптическите пътища в зависимост от скоростта на течността. Тук вече се намесва интерференцията, и при Физо с доста добра точност. Доколкото мога да се справя с моя френски, точността е 1/100, което е доста добре.

Ето статията с опита и подробно описание на измерването.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

В експеримента се мери разлика в оптическите пътища. И тъй като тази разлика също е произволна (поради произволната конструкция на тръбата), се мери промяна в разликата на оптическите пътища в зависимост от скоростта на течността.

Точно така.

Скоростта на течността определя разстоянието d на долната картинка.
Това разстояние трабва да се контролора с под-микронна точност.
Само че как контролираш скоростта на водата толкова прецизно?

light-fizeau1.png.7714f246063331268f81c6e23399500c.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, gmladenov said:

Според теб как работи увличането? Да не би водата да разтваря светлината ??

Като помислиш малко разбираш, че в опита на Физо движещата се вода
съкращава пътя на светлината в едната посока и го удължава в другата.

Увличането се изразява в "отнасяне" на светлината от нормалната и траектория. При Фио това отнасне внася допълнителна скорост, при напречен лъч, като от звездите, трябва да доведе до допълнително отклонение. Което обаче не се наблдава.

 

Преди 16 минути, gmladenov said:

Само че как контролираш движението на течаща вода с под-микронна
точност?? Никой досега не е показал подобно нещо.

Както обикновено, изобщо идея си нямаш от експеримента, но бързаш да се произнесеш :)

От тука са ти повечето беди...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, scaner said:

Тогава как се проявява увличането? Защото какво значи хем да има увличане, хем да не се проявява? Нали увличането е точно това - светлината да промени траекторията си от увличащата я среда? Това няма как да не се отрази на аберацята. А не се отразява. Което говори против увличане.

При този вариант проблемът остава. Увличането хем не се наблюдава, хем е само частично, хем трябва да е пълно.

Да напомня, етерът е хипотетична среда, чиито собствени трептения са светлината. Собствените трептения обезпечават постоянна скорост на светлината относно етера. Всяко увличане на светлината, било фотони или каквото и да е, изисква етерът да се увлича също (при предположение че го има и е свързан със светлината).

Всичките тези противоречия по-горе показват, че минимумът, необходим за тяхното разрешаване е разкъсана връзка между етер и светлина. Тогава етерът не задава кинетичните свойства на светлината, неговото увличане ако го има не влияе на светлината (а по предположението това е единственото проявление на неговото качество "движение"), а самата светлина си има собствено поведение, и така стигаме до СТО.

Увлекаемост по никакъв начин не влиае на аберацията, тя не се проявява от увлекаемост, увлекаемоста само обяснява нулевият резултат от експеримента на М&М, и то без намесата ма СТО, за да обясни нулевият резултат от експеримента на М&М. Там е работата че няюа опит кпйто покаьва недвусмисленно че етера съществува и е увлекаем, затова измислят СТО, но тя пък страда от парадокси и е на експериментални патерици, демек опитите били я потвърждавали, да ама двусмислено, щото не е установено че само тя е работеща теория, етерната теория също работи много добре и в нея няма парадокси, тя е класика.Няма разкъсана връзка между етер и светлина, няма категоричен експеримент който да отхвърли етера или да го потвърди. Така че има още много да се работи по въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, scaner said:

Доколкото мога да се справя с моя френски, точността е 1/100, което е доста добре.

Хич не е добре.

Скоростта на водата в опита на Физо е 24м/с (ако си спомням правилно).
Скоростта на светлината 300млн метра в секунда.

Значи по най-груби сметки търсим изменение на скоростта на светлината
от порядъка на 24/300000000.

1/100 хич не е достатъчно за това. Трябва ти 1/10млн точност (сто хиляди пъти
по-голяма точност).

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, gmladenov said:

Скоростта на течността определя разстоянието d на долната картинка.
Това разстояние трабва да се контролора с под-микронна точност.

Тц. Реално няма значение това разстояние. Защото резултата от двете тръби се сумира, и то изчезва :)

Заознай се с пълната схема на експеримента, по-горе дадох линк.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, scaner said:

Тръбата изобщо не трябва да е изработена с точност до микрони, няма такова изискване.

В експеримента се мери разлика в оптическите пътища. И тъй като тази разлика също е произволна (поради произволната конструкция

Напротив, точно изискването е тръбата да бъде изработена с точност до микрони, щом се мери разлика в оптически пътища.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Тц. Реално няма значение това разстояние. Защото резултата от двете тръби се сумира, и то изчезва :)

Заознай се с пълната схема на експеримента, по-горе дадох линк.

Много добре съм се запознал.

Точността, която ти трябва, е 1/10млн а не 1/100, както ти си мислиш.
Сто хиляди пъти по-голяма точност ти е необходима, за да може този
опит да се смята за точен.

Точността на Физо е повече от дърварска.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Тц. Реално няма значение това разстояние. Защото резултата от двете тръби се сумира, и то изчезва :)

Заознай се с пълната схема на експеримента, по-горе дадох линк.

Е какво като се сумира, пак си трябва точност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Напротив, точно изискването е тръбата да бъде изработена с точност до микрони, щом се мери разлика в оптически пътища.

... плюс тотален контрол върху скоростта на водата, което е физически непостижимо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Tahev loren said:

Увлекаемост по никакъв начин не влиае на аберацията, тя не се проявява от увлекаемост, увлекаемоста само обяснява нулевият резултат от експеримента на М&М, и то без намесата ма СТО, за да обясни нулевият резултат от експеримента на М&М.

Ако има увлекаемост, тя трябва да влияе на всякаква светлина, независимо дали с нея наблюдаваш аберация, Физо или ММ. И въпросът е, ако не влияе на аберацията, има ли изобщо увлекаемост?

 

Преди 5 минути, Tahev loren said:

Там е работата че няюа опит кпйто покаьва недвусмисленно че етера съществува и е увлекаем, затова измислят СТО, но тя пък страда от парадокси и е на експериментални патерици

Глупости. Чети повече, за да не се манипулираш толкова лесно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, laplandetza said:

Не ме интересува един лъч, той няма смисъл, онзи <един дето бил същия> ами не е същия, а и няма значение. Интерес са простр. ъгли на излъчване.

Така обратното на глупако😀, обясни ни Как при Всички Случаи и Наблюдения и Експерименти Кой да е источник на <сферичен пулс) или фронт, излучване Винаги излъчва равномерно Фотони , хомогенно , Равно простр. разпределени.

Първо разбери какво съм написал, въпросите после.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Tahev loren said:

Напротив, точно изискването е тръбата да бъде изработена с точност до микрони, щом се мери разлика в оптически пътища.

 

Преди 3 минути, Tahev loren said:

Е какво като се сумира, пак си трябва точност.

 

Преди 4 минути, gmladenov said:

Точността, която ти трябва, е 1/10млн а не 1/100, както ти си мислиш.
Сто хиляди пъти по-голяма точност ти е необходима, за да може този
опит да се смята за точен.

Точността на Физо е повече от дърварска.

Хора, четете преди да се изказвате. Дал съм линк, там е описано всичко, и резултатите, и какво точно се мери и защо не трябва такава точост. Какъв е тоя гаден навик да се изказвате без да имате идея какво е направено? По една картинка от Уикипедията не може да разберете нищичко, защото нищо не е дадено в подробности.

Излагате се.

Link to comment
Share on other sites

Just now, Relinquishmentor said:

Първо разбери какво съм написал, въпросите после.

Разбрахте. Сега към Въпроса по Равномерното, Хомогенно, Изотропно излъчване на Фотони при Всички Възможни Положения в Покой или Инерц. движение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:

Ако има увлекаемост, тя трябва да влияе на всякаква светлина, независимо дали с нея наблюдаваш аберация, Физо или ММ. И въпросът е, ако не влияе на аберацията, има ли изобщо увлекаемост?

Не и за аберацията, тя не се влиае от никаква увлекаемост, и явно спориш не от знания а от любов по СТО.

Редактирано от Tahev loren
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Tahev loren said:

Не и за аберацията, тя не се влиае от никаква аберация. Ти явно спориш не от знания а от любов по СТО.

Аз питам - как увличането познава, че мерим светлина за да определим аберацията, за да не и въздейства? Как познава, че повтаряме опита на Физо, за да му пусне слабо увличане? И как познава че правим опита на Майкелсън и Морли, за да увлече цялата светлина? Това ми е въпроса.

Но ити явно спориш заради спора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, laplandetza said:

Нека не си губим времето в някакви лични позиции. 

Обективно към Въпроса, Моля

Обективно първо трябва да вникнеш в написаното. Ако не можеш, няма да разбереш и другото. А ако можеш, тогава пък няма да задаваш такива въпроси.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...