Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на светлинния интензитет


Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте,

В тази тема ще изложа един от неразрешимите парадокси на Специалната Теория на
Относителността (СТО), който аз наричам "парадоксът на светлинния интензитет".

Той се базира на известния пример с влака и гарата, който обичайно се дава за
илюстриране на концепцията за относителност на едновременността.

Условието на примера е както следва:
Влак и гара се намират в относително движение. В момента когато наблюдател
на гарата се изравнява с наблюдател във влака, вътре във влака светва крушка.
В задачата се търски как всеки от двата наблюдателя вижда светлината от тази
крушка.

Според наблюдателя във влака, гарата е тази, която се движи, докато влакът е в
покой. Така спред този наблюдател светлината от крушката достига едновременно
до лявата и дясната стени на вагона, както е показано на следната картинка:

Traincar.png.826fff4f0764b2ad406dee9c2b58a6a7.png

Според наблюдателя на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата е в
покой. По тази причина светлината от крушката достига първо до лявата стена на
вагона, и след това до дясната; тоест неедновременно:

Traincar-STR.png.7a8809d654c6183b69fcdc12d6f1cfae.png

Разликата между гледните точки на двата наблюдателя се обяснява с концепцията
на СТО за относителност на едновременността: събития, които са едновременни за
един наблюдател са неедновременни за друг.

Хубаво, но относителността на едновременността има и едно друго последствие.

Както се вижда на втората картинка, светлината достига неедновременно до двете
стени на вагона защото тя изминава различен път: нейният път до лявата стена на
вагона е по-къс отколкото този до дясната.

Проблемът е, че по закона за обратните квадрати, интензитетът на светлината е
обратно-пропорционален на изминатия от светлината път:

inverse.png.78c8bd2f6900be9b9cfe56d524873f9b.png

Така се стига до следния парадокс:

  • Според наблюдателя вътре във влака, светлината изминава еднакъв път до
    двете стени на вагона. Следователно, нейният интензитет при стените на
    вагона ще бъде еднакъв.
     
  • Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различен път до
    двете стени на вагона. Следователно, нейният интензитет при стените на
    вагона ще бъде различен.

С други думи, относителността на едновременността в горния пример неизбежно
води до различен интензитет на светлината при двете стени на вагона.

И наистина, щом разликата в пътя на светлината причинява относителност на
едновременността, същата тази разлика ще причини и различен интензитет на
светлината при двете стени на вагона. Това е неизбежно.

Защо това е неразрешим парадокс?

Първо, според СТО излиза, че интензитетът на светлината не е обективно свойство
на светлината, а субективно "виждане" на наблюдателя. Инензитетът на светлината
в горния пример няма обективна стойност, а е различен за различните наблюдатели.

Втората причина е още по-интересна и е свързана с измерването на интензитета на
светлината. Нека се ограничим само със светлината от видимия спектър, която не
може да преминава през непрозрачни материали.

Ако стените на вагона са непрозрачни, никаква видима светлина, излъчена вътре във
вагона, не може да го напусне. Следователно, само вътрешният наблюдател може да
направи физически измервания на интензитета на тази светлина.

Външният наблюдател, от друга страна, няма достъп до светлината вътре във вагона
и няма как да извърши физическа измервание на нейния интензитет.

Това означава, че само "виждането" на вътрешния наблюдател е обезпечено с
физическо измерване, докато "виждането" на външния наблюдател не е.

Във физиката водещи са измерванията, така че "виждането" на външния наблюдател
в същност е невалидно. То дефакто е една произволна хрумка, която няма как да се
защити с физически измервания, защото това е физически невъзможно.

Извод

Посоченият парадокс показва две неща. Първо, според СТО излиза, че интензитетът
на светлината не е обективно свойство на светлината, а субективно "виждане" на
наблюдателя. Както посочихме, обаче, не всички наблюдатели могат да защитят
своите "виждания" с физически измервания, така че те в същност са невалидни.

В горния пример външният наблюдател няма как да измери интензитетът на
светлината вътре във вагона, защото тя е физически недостъпна за него. Така че
неговото "виждане", че интензитетът на тази светлина е различен при двете стени
на вагона, е просто една произволна хрумка, която по никакъв начин не може да
се защити с физическо измерване.

Изводът от всичко това е, че СТО приема за истина "виждания", които противоречат
на физическите измервания.

Благодаря за вниманието.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 641
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Хехе, Лапландец, ти си нещастна жертва на ефекта на Дънинг-Крюгер "Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, изразява

Шпага, ти се опитваш да навлизаш в една много специфична терминология, която може да е много объркваща... Светлинен поток, интензивност, осветеност, яркост, разсейване са все величини, с които се зани

Обективно първо трябва да вникнеш в написаното. Ако не можеш, няма да разбереш и другото. А ако можеш, тогава пък няма да задаваш такива въпроси.

Posted Images

  • Потребител
Преди 48 минути, gmladenov said:

Здравейте,

В тази тема ще изложа един от нерешимите парадокси на Специалната Теория на
Относителността (СТО), който аз наричам "парадоксът на светлинния интензитет".

Той се базира на известния пример с влака и гарата, който обичайно се дава за
илюстриране на концепцията за относителност на едновременността.

Условието на този пример е както следва:
Влак и гара се намират в относително движение. В момента когато наблюдател
на гарата се изравнява с наблюдател във влака, вътре във влака светва крушка.
В задачата се търски как всеки от двата наблюдателя вижда светлината от тази
крушка.

Според наблюдателя във влака, гарата е тази, която се движи, докато влакът е в
покой. Така спред този наблюдател светлината от крушката достига едновременно
до лявата и дясната стени на вагона, както е показано на следната картинка:

Traincar.png.826fff4f0764b2ad406dee9c2b58a6a7.png

Според наблюдателя на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата е в
покой. По тази причина светлината от крушката достига първо до лявата стена на
вагона, и след това до дясната; тоест неедновременно:

Traincar-STR.png.7a8809d654c6183b69fcdc12d6f1cfae.png

Разликата между гледните точки на двата наблюдателя се обяснява с концепцията
на СТО за относителност на едновременността: събития, които са едновременни за
един наблюдател са неедновременни за друг.

Хубаво, но относителността на едновременността има и едно друго последствие.

Както се вижда на втората картинка, светлината достига неедновременно до двете
стени на вагона защото тя изминава различен път: нейният път до лявата стена на
вагона е по-къс отколкото този до дясната.

Проблемът е, че по закона за обратните квадрати, интензитетът на светлината е
обратно-пропорционален на изминатия от светлината път:

inverse.png.78c8bd2f6900be9b9cfe56d524873f9b.png

Така се стига до следния парадокс:

  • Според наблюдателя вътре във влака, светлината изминава еднакъв път до
    двете стени на вагона. Следователно, нейният интензитет при стените на
    вагона ще бъде еднакъв.
     
  • Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различен път до
    двете стени на вагона. Следователно, нейният интензитет при стените на
    вагона ще бъде различен.

С други думи, относителността на едновременността в горния пример неизбежно
води до различен интензитет на светлината при двете стени на вагона.

И наистина, щом разликата в пътя на светлината причинява относителност на
едновременността, същата тази разлика ще причини и различен интензитет на
светлината при двете стени на вагона. Това е неизбежно.

Защо това е неразрешим парадокс?

Първо, според СТО излиза, че интензитетът на светлината не е обективно свойство
на светлината, а субективно "виждане" на наблюдателя. Инензитетът на светлината
в горния пример няма обективна стойност, а е различен за различните наблюдатели.

Втората причина е още по-интересна и е свързана с измерването на интензитета на
светлината. Нека се ограничим само със светлината от видимия спектър, която не
може да преминава през непрозрачни материали.

Ако стените на вагона са непрозрачни, никаква видима светлина, излъчена вътре във
вагона, не може да го напусне. Следователно, само вътрешният наблюдател може да
направи физически измервания на интензитета на тази светлина.

Външният наблюдател, от друга страна, няма достъп до светлината вътре във вагона
и няма как да извърши физическа измервание на неиния интензитет.

Това означава, че само "виждането" на вътрешния наблюдател е обезпечено с
физическо измерване, докато "виждането" на външния наблюдател не е.

Във физиката водещи са измерванията, така че "виждането" на външния наблюдател
в същност е невалидно. То дефакто е една произволна хрумка, която няма как да се
защити с физически измервания, защото това е физически невъзможно.

Извод

Посоченият парадокс показва две неща. Първо, според СТО излиза, че интензитетът
на светлината не е обективно свойство на светлината, а субективно "виждане" на
наблюдателя. Както посочихме, обаче, не всички наблюдатели могат да защитят
своите "виждания" с физически измервания, така че те в същност са невалидни.

В горния пример външният наблюдател няма как да измери интензитетът на
светлината вътре във вагона, защото тя е физически недостъпна за него. Така че
неговото "виждане", че интензитетът на тази светлина е различен при двете стени
на вагона, е просто една произволна хрумка, която по никакъв начин не може да
бъде защитена с физическо измерване.

Изводът от всичко това е, че СТО приема за истина "виждания", които противоречат
на физическите измервания.

Благодаря за вниманието.

Ако се " вижда" със дарчик на интензитет на светлина, няма да има субективно " виждане" на интензитета на светлина. Един датчик вътре във вагона и един извън него, могат да констатират разлики във интензитета ако има такава. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Поредните глупости на един заблуден мозък.

Преди 59 минути, gmladenov said:

Проблемът е, че по закона за обратните квадрати, интензитетът на светлината е
обратно-пропорционален на изминатия от светлината път:

inverse.png.78c8bd2f6900be9b9cfe56d524873f9b.png

Това разбира се, е вярно за един много частен случай - за сферична вълна от неподвижен източик.

В общият случай интензитетът се дефинира чрез формулата:

466f15f7987062bae6055d8f24394e0fbe92fe2c

където в числителя е светлинният поток за елементарен пространствен ъгъл, делен на единица пространствен ъгъл.

При подвижен източник, видяхме че явлението аберация предизвиква преимуществено накланяне на светлината по посока на движението, един вид "фокусиране" на светлината в това направление. Което пък би позволило и на по-голямо разстояние интензитетът да се запази по дадена величина, сравнена с неподвижният източик.

И точно този ефект разрешава всичките парадокси. Проста геометрична оптика.

Тук изпъква и интересната разлика: импулсен източник винаги ще създава сферичен фронт, независимо дали се движи или не. Непрекъснат източик обаче ще създава несферичен фронт, когато се движи, поради наслагването на непрекъснато възникващите но отместени сферични фронтове. Това довежда до нееднороден интензитет по произволно избран моментен фронт. Което се получава лесно чрез геометрията, в лицето на аберацията, или чрез принципа на Хюйгенс-Френел: по посока на движението всички вълни ще интерферират, под другите ъгли степента на интерференция намалява и съответно интензитетът на светлината също. Което не е за учудване, защото всичките закони на физиката на едно ниско ниво си взаимодействат и преливат един в друг и са в пълна кохерентност. Но на този етап аберацията е по-понятното обяснение.

 

Още Конфуций е казал: преди да правиш нови грешки, поправи старите. А ти, грам мисъл по въпроса няма...

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Понеже си фен на конспирации, прегледай поне как се правят:

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kakav-e-problemat-s-konspiratciite_158883.html

Какъв е проблемът с конспирациите

1603780700_4_559x*.jpg

“Маски долу! Манипулират ни яко!”, ще заяви един, а друг ще му отвърне, че “това е просто конспирация и параноя”.

Някои подозират, че COVID-19 е създаден в китайска лаборатория като оръжие за биологична война, докато други настояват, че ваксина вече има, но елитите просто крият за нея. Има дори теория, че новият вирус се използва, за да се прикрият ефектите, причинени от новите 5G мрежи.

Макар че конспиративните теории са често срещани около нас, според философа на науката Мартън Баудри те като цяло имат някои сериозни недостатъци, които ги правят съмнителни.

Хората винаги са подозирали тайни заговори с участието на могъщи хора. През Средновековието например много набожни християни вярвали, че Черната смърт се разпространява от евреи, които умишлено тровят кладенци. Защо обаче теориите на конспирацията са толкова трайни и привлекателни? И как така се случва, че едно или друго историческо събитие води с такава лекота до теории на конспирацията?

Несъвършени връзки

През последните десетилетия много учени проведоха изследвания върху конспиративното мислене и теории. Едно от основните открития в тези изследвания е, че хората са по-склонни да прибягват до конспирации в условия на несигурност и когато изпитват ниско чувство на контрол. Вярата в конспирации също така се свързва с по-ниски нива на аналитично мислене, с неблагоприятни социални и икономически условия и със склонност за разпознаване на модели в околната среда. Има обаче една подробност в тези изследвания и тя е, че статистически връзките между тези неща далеч не са силни. И можем да го видим дори с просто око. Високото ниво на образование не предпазва някого от вярата в конспирации и има много хора с добър статус и възможности, които разпространяват какви ли не конспиративни теории. Всъщност на пазара има толкова много различни теории на конспирацията, че както пише политологът Джо Ускински в скорошната си книга по темата, всеки “вярва в поне една или няколко конспиративни теории“.

Причината да се занимаваме с такива предположения е всъщност проста и можем да се допитаме до който и да е конспиролог за нея: конспирациите са нещо реално. Никой разумен човек не би отрекъл, че хората от време на време създават тайни коалиции, за да постигнат някаква подла цел. Страниците на историята са пълни с примери за подобни сюжети: убийството на Юлий Цезар е било конспирация, както и Октомврийската революция в Русия; прикриването на чернобилската авария от БКП; или опитите за масово следене на граждани през компютри и телефони, за които се говори в Уикилийкс. Всъщност почти всички държавни преврати, убийства и политически революции попадат в рубриката „конспирации“. Хора правят заговори срещу други хора откакто човечеството съществува. Вид, който има мисловните способности да участва в стратегическо планиране, да сформира коалиции с други и да прикрива стратегически информация, почти със сигурност ще участва в конспирации.

Може веднъж да се живее, но и веднъж се умира

Затова и от гледна точка на еволюцията е разбираемо, че сме разработили защити срещу конспирациите. Както един Юлий Цезар може да потвърди, пренебрегването на вероятните заговори срещу нас може да бъде доста вредно за здравето ни. И за да осуетиш заговор, първо трябва да повярваш, че е реален. Онези наши предци, които били нащрек за улики, подсказващи кроежи срещу тях, и които успели да разкрият даден заговор, преди да стане твърде късно, било по-вероятно да оцелеят достатъчно дълго, за да предадат гените си нататък.

Както при много други повтарящи се опасности, проблемът с откриването на конспирациите се решава чрез „теория за управление на грешките“, която описва как да се справим с грешки, носещи асиметрични разходи. Разпознаването на конспирация, когато няма такава (фалшива положителна преценка), е по-малко опасно от провала в разпознаването на конспирация, когато има наистина такава (фалшива отрицателна преценка). Още древните философи коментират ценността на този подход към опасностите. Публий Сир например казва, че "няма опасност за този, който се предпазва, дори когато е сигурен."

Еволюционният психолог Рандолф Несе сравнява това правило с дизайна на детектор за дим: искаме устройството да подава аларма, когато има действителен пожар, дори ако това означава да се примирим със случайната фалшива тревога. Опитваме се да постигнем баланс: точно колкото не искаме да ни събужда детекторът за дим всяка вечер, не искаме да се превърнем в пълнокръвни параноици. Но си струва да сгрешим заради предпазливостта си и теорията за управление на грешките определя с точност до каква степен човек е допустимо да сгреши, в зависимост от съответните разходи.

В това отношение конспиративните вярвания имат сходства с вярата във вълшебства и суеверия, която също може да бъде резултат от логиката на управлението на грешките. Тъй като хващането на причинно-следствените връзки било доста важно за нашите предци, ние сме развили мозъци, които са податливи на фалшиви причинно-следствени връзки (Все пак както един математик веднъж постна във Фейсбук: “Може веднъж да се живее, но и веднъж се умира”). Но има нещо специално в конспиративните теории отвъд тези психологически корени: тяхната изкривена епистемология (т.е. критерии за познание). За епистемолога конспиративните теории са странни зверове.

Всъщност те са единствените теории, които може да приемат, че липсата на доказателства е в тяхна подкрепа; и същото да важи за доказателствата, които ги опровергават. Ако заговорничите срещу някого, обикновено не искате вашите планове да бъдат известни на този човек, за да не се провали някак заверата. Дори след осъществяването на вашите нечестиви планове, може да предпочетете да ги запазите в тайна, поради страх за репутацията ви или обществено порицание. Ако подозирате, че някои хора заговорничат срещу вас, следователно, едва ли подозренията ви ще спрат, щом предполагаемите заговорници отрекат всичко, или ако не намерите убедителни доказателства за някакво злодеяние. Ако враговете ви са наистина умни, те дори могат да изфабрикуват доказателства срещу вашата конспиративна хипотеза, за да ви объркат.

Липсата на доказателства = доказателство, че не липсват?

Въпреки че разсъждения като горните не са безсмислени, можете да видите колко лесно биха ви вкарали в заблуда. Чрез самата си структура конспиративните теории ви позволяват да обясните всяко очевидно опровержение или липса на доказателства. Вашата теория винаги може да бъде спасена от опровержения или противоречиви аргументи, като просто разширите кръга на конспираторите или като ги направите по-умни и по-могъщи. Ако някакво веществено доказателство, изглежда, опровергава вашата теория, можете да кажете, че е поставено нарочно там. Ако очевидец противоречи на вашата история, може би той е бил подкупен. Ако разследване от някой уважаван вестник или правителствена организация не успее да открие никакви признаци за конспирация, това просто потвърждава, че и те трябва да са участници в заговора. В действителност учените, които изследват конспиративни общности, са редовно обвинявани в зловещи злоупотреби от собствените си изследвани лица.

Това не са просто куци оправдания, които човек използва, за да съхрани предпочитаните от него възгледи. Псевдоучените и шарлатаните от всякакъв калибър прибягват до т. нар. имунизиращи стратегии и ад хок маневри, когато реалността оказва съпротива. Разбира се, в историята на науката също има немалко случаи на ад хок маневри; или “заобикаляне” на доказателствата срещу някаква хипотеза с позоваване на странични причини. Например възгледите на Галилео за кръглата земя, въртяща се около слънцето, били успешно “фалсифицирани” по неговото време, защото всъщност изисквали повече сложност в разсъжденията и технологиите, с които да бъдат адекватно проверени.

Проблемът с конспиративните теории е, че заобикалянето на доказателствата произтича от самата им логика. Ако все още сте на ранен етап от разследването на една възможна конспирация, няма защо да ви възпира неспособността ви да откриете доказателства за неправомерни действия. Всеки детектив знае, че веществените доказателства (пръстови отпечатъци, ДНК, оръжие на престъплението) е вероятно да са били поставени от истинския виновник така, че да “натопят” някой съвършено невинен човек (въпреки че такива неща не се случват толкова често в реалния живот, колкото в престъпни драми с неочаквани сюжетни обрати). Но в кой момент трябва да изоставите конспиративната си хипотеза? За съжаление, няма ярка линия, разделяща разумното теоретизиране от пълната параноя. Баудри намира за полезно следното правило: ако вашата конспирация може да бъде спасена от опровержение единствено като приемете предполагаемите конспиратори за изключително умни и невероятно мощни, тогава вероятно е време да се откажете от теорията си.

Да вземем за пример твърдението, че кулите на Световния търговски център са съборени чрез контролирано разрушаване на 11 септември 2001 г. Никой не е намерил доказателства за такава операция, но точно това бихме очаквали, ако тя беше внимателно организирана в тайна от могъщи хора, нали? Проблемът е, че както ще ви кажат експертите по събарянето, подготовката на голяма сграда за контролирано събаряне е сложна и трудоемка процедура, която може да отнеме седмици или дори месеци. Идеята, че тези огромни сгради са били подготвени за разрушаване през седмиците преди 11 септември, без нито един служител или посетител да забележи нещо подозрително (и без нито един човек да си отвори устата след това), е сериозно изпитание пред убедителността. Както веднъж отбелязал Бенджамин Франклин: „Трима души могат да пазят тайна, ако двама от тях са мъртви.“

Но с изкривената си епистемология, конспиративните теории лесно биха могли да обяснят горните възражения. В края на краищата, ще отвърнат поддръжниците, откъде сте толкова сигурни, че е невъзможно да се извърши толкова сложен заговор? От миналия ви опит с истински конспирации? Но ние чуваме само за случаите, в които фактите наистина са били разкрити. Ако някога е имало конспирации от мащаба на контролираното разрушаване през 11-ти септември, те никога не биха попаднали в историческите книги. Дори очевидните доказателства за тезата на Бенджамин Франклин (а именно многобройните неуспешни опити за запазване на тайна) могат да бъдат обяснени с конспиративен обрат. Може би конспираторите понякога умишлено позволяват да се изпуснат някои дребни и маловажни истини, за да ни приспи фалшиво чувство за сигурност. Чрез даването на малки порции доказателства, които предполагат, че всяка конспирация се разкрива рано или късно и че е невъзможно да се опази тайна, нашето внимание се отклонява от действително случващото се зад кулисите.

Как да станем майстори на конспирацията?

Сега можем да видим защо нито едно историческо събитие не е защитено от появата на конспиративни теории и защо те винаги ще никнат около големи новинарски истории като гъби след силен дъжд. Ако искате да създадете своя собствена теория на конспирацията следващия път, Баудри предлага една проста рецепта, която да следвате:

Официалната версия. Каквато и да е официалната версия за събитията, приета от масови медии, правителства или учени, кажете, че е измислена и разпространена от тайна група от могъщи хора, за да се прикрие нещо много по-зловещо. По определение усилията на конспираторите ще изглеждат успешни, тъй като възгледът, който искат да наложат на останалата част от обществото, е точно официалният и общоприет. Леко усложнение възниква, ако приетата гледна точка за нещата вече включва конспирация; както при официалната версия за 11 септември (която в крайна сметка включва престъпен заговор на Ал Кайда срещу САЩ). Но такива случаи се решават лесно: Просто помислете за конспирация от по-висок ред, в която конспирацията на официалната версия е просто операция под фалшив флаг. Който е обвинен в официалната версия, всъщност е невинен.

Изнервете критиците си. Хората ще се опитат да обяснят вашите грешни данни в рамките на официалната история. Не се отказвайте. Продължавайте да задавате повече въпроси и да изхвърляте повече грешни данни. (Можете дори да измисляте неща; ако опонентът ви не може да намери източника, той трябва да е бил изтрит от интернет от конспираторите.) В крайна сметка критиците ви ще загубят търпение и ще започнат да ви игнорират, тъй като винаги отнема много повече време, за да отговорите на въпрос, отколкото да го зададете. След като вдигнат ръце, попитайте ги защо отказват да отговорят на всички тези нерешени въпроси? Кажете им, че сигурно крият нещо.

КОЙ? Намерете всеки, който се е възползвал по някакъв начин от въпросното събитие или би могъл да се възползва. Това е вашият виновник. Тъй като основните исторически събития винаги ще се случват в полза на един или друг, тази стъпка също няма да се окаже особено трудна. Ако нямате под ръка достатъчно добър виновник, можете просто да пропуснете тази стъпка. Винаги имате удобното извинение, че извършителите са били толкова опитни в прикриването на следите си, че е невъзможно да бъдат идентифицирани.

Липса на доказателства за вашата конспиративна теория. Както вече беше посочено, липсата на доказателства никога не трябва да ви обезсърчава. Ако наистина има заговор, липсата на доказателства е точно това, което бихте очаквали. Много са коварни тия заговорници!

Доказателства срещу вашата конспирация. Каквито и доказателства да има, винаги можете да ги обърнете с краката нагоре и да ги обясните чрез теорията си. В крайна сметка е разумно да се предположи, че извършителите са измислили доказателства, за да отклонят смелчаци като вас от истината.

Как да се справим с критиците. Ако ви нападнат, обвинете критиците си, че те самите са съучастници, че са им платили, за да дискредитират честни изследователи, които рискуват да разкрият заговора. Или, разбира се, просто лековерни глупаци, които са заблудени от официалната пропаганда.


Заключение

С оглед на всичко казано до тук, не бива да бързаме с отхвърлянето на всяка конспиративна хипотеза, която ни попадне. Конспирацията не бива да бъде смятана за "мръсна дума" или хората да бъдат автоматично заклеймявани само защото са се усъмнили в официалната версия за нещо. Действително случващото се около нас несъмнено би могло да се окаже по-странно, отколкото бихме допуснали обикновено, и за отхвърлянето или приемането на конспирациите няма универсална рецепта. При все това конспиративните разсъждения са като ходенето по тънък лед и границите на основателното съмнение лесно биха могли да се изгубят. Като цяло, до където и да ни отведат търсенията по някакъв въпрос, не бива да забравяме, че все пак… истината е някъде там...


Използвани източници:

Boudry, M. (2020). How Not to Get Sucked Into an Intellectual Black Hole. On the Warped Epistemology of Conspiracy Theories. URL: https://maartenboudry.be/2020/09/how-not-to-get-sucked-into-an-intellectual-black-hole-on-the-warped-epistemology-of-conspiracy-theories.html

...

...

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Ако се " вижда" със дарчик на интензитет на светлина, няма да има субективно " виждане" на интензитета на светлина. Един датчик вътре във вагона и един извън него, могат да констатират разлики във интензитета ако има такава. 

Но не знам дали е възможно да се постави , външен датчик за интензитет на светлина. Вътрешния ще е на стените на вагона, а външният трябва да бъде на гарата. Пита се как ще пристига светлината от вътрешноста на вагона до него.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, Малоум 2 said:

Понеже си фен на конспирации, прегледай поне как се правят:

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kakav-e-problemat-s-konspiratciite_158883.html

Какъв е проблемът с конспирациите

1603780700_4_559x*.jpg

“Маски долу! Манипулират ни яко!”, ще заяви един, а друг ще му отвърне, че “това е просто конспирация и параноя”.

Някои подозират, че COVID-19 е създаден в китайска лаборатория като оръжие за биологична война, докато други настояват, че ваксина вече има, но елитите просто крият за нея. Има дори теория, че новият вирус се използва, за да се прикрият ефектите, причинени от новите 5G мрежи.

Макар че конспиративните теории са често срещани около нас, според философа на науката Мартън Баудри те като цяло имат някои сериозни недостатъци, които ги правят съмнителни.

Хората винаги са подозирали тайни заговори с участието на могъщи хора. През Средновековието например много набожни християни вярвали, че Черната смърт се разпространява от евреи, които умишлено тровят кладенци. Защо обаче теориите на конспирацията са толкова трайни и привлекателни? И как така се случва, че едно или друго историческо събитие води с такава лекота до теории на конспирацията?

Несъвършени връзки

През последните десетилетия много учени проведоха изследвания върху конспиративното мислене и теории. Едно от основните открития в тези изследвания е, че хората са по-склонни да прибягват до конспирации в условия на несигурност и когато изпитват ниско чувство на контрол. Вярата в конспирации също така се свързва с по-ниски нива на аналитично мислене, с неблагоприятни социални и икономически условия и със склонност за разпознаване на модели в околната среда. Има обаче една подробност в тези изследвания и тя е, че статистически връзките между тези неща далеч не са силни. И можем да го видим дори с просто око. Високото ниво на образование не предпазва някого от вярата в конспирации и има много хора с добър статус и възможности, които разпространяват какви ли не конспиративни теории. Всъщност на пазара има толкова много различни теории на конспирацията, че както пише политологът Джо Ускински в скорошната си книга по темата, всеки “вярва в поне една или няколко конспиративни теории“.

Причината да се занимаваме с такива предположения е всъщност проста и можем да се допитаме до който и да е конспиролог за нея: конспирациите са нещо реално. Никой разумен човек не би отрекъл, че хората от време на време създават тайни коалиции, за да постигнат някаква подла цел. Страниците на историята са пълни с примери за подобни сюжети: убийството на Юлий Цезар е било конспирация, както и Октомврийската революция в Русия; прикриването на чернобилската авария от БКП; или опитите за масово следене на граждани през компютри и телефони, за които се говори в Уикилийкс. Всъщност почти всички държавни преврати, убийства и политически революции попадат в рубриката „конспирации“. Хора правят заговори срещу други хора откакто човечеството съществува. Вид, който има мисловните способности да участва в стратегическо планиране, да сформира коалиции с други и да прикрива стратегически информация, почти със сигурност ще участва в конспирации.

Може веднъж да се живее, но и веднъж се умира

Затова и от гледна точка на еволюцията е разбираемо, че сме разработили защити срещу конспирациите. Както един Юлий Цезар може да потвърди, пренебрегването на вероятните заговори срещу нас може да бъде доста вредно за здравето ни. И за да осуетиш заговор, първо трябва да повярваш, че е реален. Онези наши предци, които били нащрек за улики, подсказващи кроежи срещу тях, и които успели да разкрият даден заговор, преди да стане твърде късно, било по-вероятно да оцелеят достатъчно дълго, за да предадат гените си нататък.

Както при много други повтарящи се опасности, проблемът с откриването на конспирациите се решава чрез „теория за управление на грешките“, която описва как да се справим с грешки, носещи асиметрични разходи. Разпознаването на конспирация, когато няма такава (фалшива положителна преценка), е по-малко опасно от провала в разпознаването на конспирация, когато има наистина такава (фалшива отрицателна преценка). Още древните философи коментират ценността на този подход към опасностите. Публий Сир например казва, че "няма опасност за този, който се предпазва, дори когато е сигурен."

Еволюционният психолог Рандолф Несе сравнява това правило с дизайна на детектор за дим: искаме устройството да подава аларма, когато има действителен пожар, дори ако това означава да се примирим със случайната фалшива тревога. Опитваме се да постигнем баланс: точно колкото не искаме да ни събужда детекторът за дим всяка вечер, не искаме да се превърнем в пълнокръвни параноици. Но си струва да сгрешим заради предпазливостта си и теорията за управление на грешките определя с точност до каква степен човек е допустимо да сгреши, в зависимост от съответните разходи.

В това отношение конспиративните вярвания имат сходства с вярата във вълшебства и суеверия, която също може да бъде резултат от логиката на управлението на грешките. Тъй като хващането на причинно-следствените връзки било доста важно за нашите предци, ние сме развили мозъци, които са податливи на фалшиви причинно-следствени връзки (Все пак както един математик веднъж постна във Фейсбук: “Може веднъж да се живее, но и веднъж се умира”). Но има нещо специално в конспиративните теории отвъд тези психологически корени: тяхната изкривена епистемология (т.е. критерии за познание). За епистемолога конспиративните теории са странни зверове.

Всъщност те са единствените теории, които може да приемат, че липсата на доказателства е в тяхна подкрепа; и същото да важи за доказателствата, които ги опровергават. Ако заговорничите срещу някого, обикновено не искате вашите планове да бъдат известни на този човек, за да не се провали някак заверата. Дори след осъществяването на вашите нечестиви планове, може да предпочетете да ги запазите в тайна, поради страх за репутацията ви или обществено порицание. Ако подозирате, че някои хора заговорничат срещу вас, следователно, едва ли подозренията ви ще спрат, щом предполагаемите заговорници отрекат всичко, или ако не намерите убедителни доказателства за някакво злодеяние. Ако враговете ви са наистина умни, те дори могат да изфабрикуват доказателства срещу вашата конспиративна хипотеза, за да ви объркат.

Липсата на доказателства = доказателство, че не липсват?

Въпреки че разсъждения като горните не са безсмислени, можете да видите колко лесно биха ви вкарали в заблуда. Чрез самата си структура конспиративните теории ви позволяват да обясните всяко очевидно опровержение или липса на доказателства. Вашата теория винаги може да бъде спасена от опровержения или противоречиви аргументи, като просто разширите кръга на конспираторите или като ги направите по-умни и по-могъщи. Ако някакво веществено доказателство, изглежда, опровергава вашата теория, можете да кажете, че е поставено нарочно там. Ако очевидец противоречи на вашата история, може би той е бил подкупен. Ако разследване от някой уважаван вестник или правителствена организация не успее да открие никакви признаци за конспирация, това просто потвърждава, че и те трябва да са участници в заговора. В действителност учените, които изследват конспиративни общности, са редовно обвинявани в зловещи злоупотреби от собствените си изследвани лица.

Това не са просто куци оправдания, които човек използва, за да съхрани предпочитаните от него възгледи. Псевдоучените и шарлатаните от всякакъв калибър прибягват до т. нар. имунизиращи стратегии и ад хок маневри, когато реалността оказва съпротива. Разбира се, в историята на науката също има немалко случаи на ад хок маневри; или “заобикаляне” на доказателствата срещу някаква хипотеза с позоваване на странични причини. Например възгледите на Галилео за кръглата земя, въртяща се около слънцето, били успешно “фалсифицирани” по неговото време, защото всъщност изисквали повече сложност в разсъжденията и технологиите, с които да бъдат адекватно проверени.

Проблемът с конспиративните теории е, че заобикалянето на доказателствата произтича от самата им логика. Ако все още сте на ранен етап от разследването на една възможна конспирация, няма защо да ви възпира неспособността ви да откриете доказателства за неправомерни действия. Всеки детектив знае, че веществените доказателства (пръстови отпечатъци, ДНК, оръжие на престъплението) е вероятно да са били поставени от истинския виновник така, че да “натопят” някой съвършено невинен човек (въпреки че такива неща не се случват толкова често в реалния живот, колкото в престъпни драми с неочаквани сюжетни обрати). Но в кой момент трябва да изоставите конспиративната си хипотеза? За съжаление, няма ярка линия, разделяща разумното теоретизиране от пълната параноя. Баудри намира за полезно следното правило: ако вашата конспирация може да бъде спасена от опровержение единствено като приемете предполагаемите конспиратори за изключително умни и невероятно мощни, тогава вероятно е време да се откажете от теорията си.

Да вземем за пример твърдението, че кулите на Световния търговски център са съборени чрез контролирано разрушаване на 11 септември 2001 г. Никой не е намерил доказателства за такава операция, но точно това бихме очаквали, ако тя беше внимателно организирана в тайна от могъщи хора, нали? Проблемът е, че както ще ви кажат експертите по събарянето, подготовката на голяма сграда за контролирано събаряне е сложна и трудоемка процедура, която може да отнеме седмици или дори месеци. Идеята, че тези огромни сгради са били подготвени за разрушаване през седмиците преди 11 септември, без нито един служител или посетител да забележи нещо подозрително (и без нито един човек да си отвори устата след това), е сериозно изпитание пред убедителността. Както веднъж отбелязал Бенджамин Франклин: „Трима души могат да пазят тайна, ако двама от тях са мъртви.“

Но с изкривената си епистемология, конспиративните теории лесно биха могли да обяснят горните възражения. В края на краищата, ще отвърнат поддръжниците, откъде сте толкова сигурни, че е невъзможно да се извърши толкова сложен заговор? От миналия ви опит с истински конспирации? Но ние чуваме само за случаите, в които фактите наистина са били разкрити. Ако някога е имало конспирации от мащаба на контролираното разрушаване през 11-ти септември, те никога не биха попаднали в историческите книги. Дори очевидните доказателства за тезата на Бенджамин Франклин (а именно многобройните неуспешни опити за запазване на тайна) могат да бъдат обяснени с конспиративен обрат. Може би конспираторите понякога умишлено позволяват да се изпуснат някои дребни и маловажни истини, за да ни приспи фалшиво чувство за сигурност. Чрез даването на малки порции доказателства, които предполагат, че всяка конспирация се разкрива рано или късно и че е невъзможно да се опази тайна, нашето внимание се отклонява от действително случващото се зад кулисите.

Как да станем майстори на конспирацията?

Сега можем да видим защо нито едно историческо събитие не е защитено от появата на конспиративни теории и защо те винаги ще никнат около големи новинарски истории като гъби след силен дъжд. Ако искате да създадете своя собствена теория на конспирацията следващия път, Баудри предлага една проста рецепта, която да следвате:

Официалната версия. Каквато и да е официалната версия за събитията, приета от масови медии, правителства или учени, кажете, че е измислена и разпространена от тайна група от могъщи хора, за да се прикрие нещо много по-зловещо. По определение усилията на конспираторите ще изглеждат успешни, тъй като възгледът, който искат да наложат на останалата част от обществото, е точно официалният и общоприет. Леко усложнение възниква, ако приетата гледна точка за нещата вече включва конспирация; както при официалната версия за 11 септември (която в крайна сметка включва престъпен заговор на Ал Кайда срещу САЩ). Но такива случаи се решават лесно: Просто помислете за конспирация от по-висок ред, в която конспирацията на официалната версия е просто операция под фалшив флаг. Който е обвинен в официалната версия, всъщност е невинен.

Изнервете критиците си. Хората ще се опитат да обяснят вашите грешни данни в рамките на официалната история. Не се отказвайте. Продължавайте да задавате повече въпроси и да изхвърляте повече грешни данни. (Можете дори да измисляте неща; ако опонентът ви не може да намери източника, той трябва да е бил изтрит от интернет от конспираторите.) В крайна сметка критиците ви ще загубят търпение и ще започнат да ви игнорират, тъй като винаги отнема много повече време, за да отговорите на въпрос, отколкото да го зададете. След като вдигнат ръце, попитайте ги защо отказват да отговорят на всички тези нерешени въпроси? Кажете им, че сигурно крият нещо.

КОЙ? Намерете всеки, който се е възползвал по някакъв начин от въпросното събитие или би могъл да се възползва. Това е вашият виновник. Тъй като основните исторически събития винаги ще се случват в полза на един или друг, тази стъпка също няма да се окаже особено трудна. Ако нямате под ръка достатъчно добър виновник, можете просто да пропуснете тази стъпка. Винаги имате удобното извинение, че извършителите са били толкова опитни в прикриването на следите си, че е невъзможно да бъдат идентифицирани.

Липса на доказателства за вашата конспиративна теория. Както вече беше посочено, липсата на доказателства никога не трябва да ви обезсърчава. Ако наистина има заговор, липсата на доказателства е точно това, което бихте очаквали. Много са коварни тия заговорници!

Доказателства срещу вашата конспирация. Каквито и доказателства да има, винаги можете да ги обърнете с краката нагоре и да ги обясните чрез теорията си. В крайна сметка е разумно да се предположи, че извършителите са измислили доказателства, за да отклонят смелчаци като вас от истината.

Как да се справим с критиците. Ако ви нападнат, обвинете критиците си, че те самите са съучастници, че са им платили, за да дискредитират честни изследователи, които рискуват да разкрият заговора. Или, разбира се, просто лековерни глупаци, които са заблудени от официалната пропаганда.


Заключение

С оглед на всичко казано до тук, не бива да бързаме с отхвърлянето на всяка конспиративна хипотеза, която ни попадне. Конспирацията не бива да бъде смятана за "мръсна дума" или хората да бъдат автоматично заклеймявани само защото са се усъмнили в официалната версия за нещо. Действително случващото се около нас несъмнено би могло да се окаже по-странно, отколкото бихме допуснали обикновено, и за отхвърлянето или приемането на конспирациите няма универсална рецепта. При все това конспиративните разсъждения са като ходенето по тънък лед и границите на основателното съмнение лесно биха могли да се изгубят. Като цяло, до където и да ни отведат търсенията по някакъв въпрос, не бива да забравяме, че все пак… истината е някъде там...


Използвани източници:

Boudry, M. (2020). How Not to Get Sucked Into an Intellectual Black Hole. On the Warped Epistemology of Conspiracy Theories. URL: https://maartenboudry.be/2020/09/how-not-to-get-sucked-into-an-intellectual-black-hole-on-the-warped-epistemology-of-conspiracy-theories.html

...

...

 

Престани със глупавите си постове. Малоум, нали с този ник пишеш в дира.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, Tahev loren said:

Ако се " вижда" със дарчик на интензитет на светлина, няма да има субективно " виждане" на интензитета на светлина. Един датчик вътре във вагона и един извън него, могат да констатират разлики във интензитета ако има такава. 

Да, но нали по условие говорим за видима светлина и стените на вагона са непрозрачни.
Тогава как светлина, излъчена вътре във вагона, ще достигне до датчиците отвън ??

Освен това дори са отвън, датчиците пак ще се намират в отправната система на подвижния
наблюдател. Значи наблюдетля на гарата - който е стационарен - пак не може да направи
измерване.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Но не знам дали е възможно да се постави , външен датчик за интензитет на светлина. Вътрешния ще е на стените на вагона, а външният трябва да бъде на гарата. Пита се как ще пристига светлината от вътрешноста на вагона до него.

Срязваме вагона по дължина, и поставяме датчик на гарата така, че когато стената на вагона (срязаната) мине край него, в същата точка (максимално близо) да се окаже и вагонният датчик. Естествено, и двата датчика ще отчетат едно и също нещо - до тях ще достигне еднакво количество енергия на единица площ.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, Малоум 2 said:

Понеже си фен на конспирации, прегледай поне как се правят:

Явно дори не си прочел за какво става дума.

Няма лошо. Не е важно да разбираш за какво се говори.
Важното е да участваш.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 минути, scaner said:

Това разбира се, е вярно за един много частен случай - за сферична вълна от неподвижен източик.

Точно като в примера, който съм дал. Благодаря за потвърждението. 😜

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:
Преди 12 минути, scaner said:

Това разбира се, е вярно за един много частен случай - за сферична вълна от неподвижен източик.

Точно като в примера, който съм дал. Благодаря за потвърждението. 😜

В примерът който си дал става дума и за подвижен източник. И точно там се омотаваш като пиле в кълчища в разни парадокси. Докато познаването на формулата позволява да се разрешат "парадоксите" и при подвижен източник, както е в задачата.

Ама като четеш и коментират само първото изречение, нищо няма да схващаш от дискусията.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Така се стига до следния парадокс:

  • Според наблюдателя вътре във влака, светлината изминава еднакъв път до
    двете стени на вагона. Следователно, нейният интензитет при стените на
    вагона ще бъде еднакъв.
     
  • Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различен път до
    двете стени на вагона. Следователно, нейният интензитет при стените на
    вагона ще бъде различен.

 

А в класическата физика еднакъв ли е пътят? Така както си го написал няма отношение към СТО, а е същото и в класическата физика. Това не те ли притеснява!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Gravity said:

А в класическата физика еднакъв ли е пътят? Така както си го написал няма отношение към СТО, а е същото и в класическата физика. Това не те ли притеснява!

Това са въпроси от висшата математика, не го затормозявай. Той много по-прости неща не знае.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 минути, scaner said:

Естествено, и двата датчика ще отчетат едно и също нещо - до тях ще достигне еднакво количество енергия на единица площ.

Хехе, тоагава за каква относителност на едновременността бленува СТО ??

Щом интензитетът в двата края на вагона е еднакъв, значи светлината е
изминала еднакъв път до тях ... и пристига там едновременно и за двата
наблюдателя. Значи няма относителност на едновременността.

Няма две добри, колега. Ти нещо се обърка май. 🤣🤣

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Хехе, тоагава за каква относителност на едновременността бленува СТО ??

Щом интензитетът в двата края на вагона е еднакъв, значи светлината е
изминала еднакъв път до тях ... и пристига там едновременно и за двата
наблюдателя. Значи няма относителност на едновременността.

Няма две добри, колега. Ти нещо се обърка май. 🤣🤣

Ми не е изминала еднакъв път, което е съвсем очевадно. А интензитета е еднакъв по причина недостъпна за кухата ти глава. Първо трябва да я напълниш с подходяща плънка, после да се опитваш да разсъждаваш - основно правило.

Относителността на едновременността няма нищо общо в случая - този ефект с различните пътища го има и в класическата физика. Но е добре да имаш подобни кошмари, може да ти дойде акъла в главата по някое време, има малък шанс...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, Gravity said:

А в класическата физика еднакъв ли е пътят? Така както си го написал няма отношение към СТО, а е същото и в класическата физика. Това не те ли притеснява!

Тц.

Според класическата физика светлината е преносима и достига
едновременно до двете стени на вагона и за двата наблюдателя.

Traincar-Nt2.png.00d3019999970f61a0190b9353febae5.png

Така че в класическата физика няма никакъв парадокс. Интензитетът
на светлината е еднакъв въс всички отправни системи.

Естествено в класическата физика скоростта на светлината не е
еднаква за всички наблдатели, а е относителна.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Хехе, тоагава за каква относителност на едновременността бленува СТО ??

Щом интензитетът в двата края на вагона е еднакъв, значи светлината е
изминала еднакъв път до тях ... и пристига там едновременно и за двата
наблюдателя. Значи няма относителност на едновременността.

Няма две добри, колега. Ти нещо се обърка май. 🤣🤣

Защо набъркваш едновременноста тук? Нали пътят е важен. Във формулата ти няма и помен от едновременост! Пътя не е еднакъв и в СТО и в Кл.Физ. Как така това е парадокс в СТО! Не е ли по-вероятно нещо да си се объркал.

Редактирано от Gravity
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Тц.

Според класическата физика светлината е преносима и достига
едновременно до двете стени на вагона и за двата наблюдателя.

Traincar-Nt2.png.00d3019999970f61a0190b9353febae5.png

Така че в класическата физика няма никакъв парадокс. Интензитетът
на светлината е еднакъв въс всички отправни системи.

Естествено в класическата физика скоростта на светлината не е
еднаква за всички наблдатели, а е относителна.

Въпросът ми е еднакъв ли е пътят или  не? След като скороста на двата лъча е различна, и те тръгват едновременно и пристигат едновременно, следва, че пътят не е еднакъв. Парадокс в класическата физика?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Тц.

Според класическата физика светлината е преносима и достига
едновременно до двете стени на вагона и за двата наблюдателя.

Traincar-Nt2.png.00d3019999970f61a0190b9353febae5.png

Така че в класическата физика няма никакъв парадокс. Интензитетът
на светлината е еднакъв въс всички отправни системи.

Нека докторите да ти сменят и това лекарство.

Тц, няма "преносимост" в класическата физика. Това което си нарисувал се случва в системата на вагона, не в системата на гарата.

За гарата в пълна сила е валиден законът за сумиране на скоростите, поради което - за едни и същи интервали, защото времето е абсолютно и събитията стават в един и същи момент в различните системи - светлината по посока на движението движеща се с по-гояма скорост ще измине по-голям път от светлината срещу посока на движението, която е с по-малка скорост. 

Но както се вижда, ти не познаваш физиката още на ниво събиране на скорости. Не може и да се очаква от тебе внятно обяснение за нещо по-сложно :D

Така че темата се самоизчерпа поради неадекватност на автора и :):)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, Gravity said:

Защо набъркваш едновременноста тук? Нали пътят е важен.

Нека да те цитирам, за да се знае ти какво си казал:

  • В системата на вагона те достигат до двата крайя едновременно т.е. тези две събития се случват
    едновременно. В системата на гарата лъчът към задния край достига първи, после този към предния
    край. Тези две събития не са едновременни, едното се е случило преди другото.

Значи щом скорсотта на светлината е постоянна - и щом светлината от крушката в примера
достига неедновременно до двете стени на вагона (ти си го казал) - тогава очевидно светлината
изминава различни разстояния в двете посоки.

Следователно, по закона за обратните квадрати, светклината ще има различен интензитет.
Тези съждения се базират на а) нещо, което ти си казал и б) нещо, което Айнщаин е казал.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 37 минути, scaner said:

Това разбира се, е вярно за един много частен случай - за сферична вълна от неподвижен източик.

А това не е ли достатъчно, за да приемем, че все пак е налице въпросният парадокс?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 минути, Gravity said:

Въпросът ми е еднакъв ли е пътят или  не? След като скороста на двата лъча е различна, и те тръгват едновременно и пристигат едновременно, следва, че пътят не е еднакъв. Парадокс в класическата физика?

Според класическата физика, пътят, който светлината изминава ... вътре
във вагона
... е еднакъв за всички отправни системи.

Прави разлика между пътя на светлината вътре във вагона - и пътя на
светлината в отправната система.

След като пътят вътре във вагона е еднакъв, то интензитетът при стените
на вагона също е еднакъв. Така че в класическата физика парадокс няма.

Естествено в класическата физика скоростта на светлината е относителна,
каквато е всяка друга скорост - а не еднаква за всички наблюдатели, както
е според СТО.

Traincar-Nt2.png.b7820e422b9b680cc072d3f215bedab7.png

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, Шпага said:

А това не е ли достатъчно, за да приемем, че все пак е налице въпросният парадокс?

Именно. Благодаря.

Един камък е достатъчен да обърне каруцата. Не е нужно
всички възможни камъни да я обърнат.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 минути, scaner said:

Тц, няма "преносимост" в класическата физика.

Има преносимост, ествествено. Това, че ти не я приемаш, е твой
проблем - а не проблем на класическата физика.

Ти под класическа физика сигурно разбираш етърната теория.
Етърната теория също е грешна. Нека сме наясно.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 минути, Шпага said:
Преди 50 минути, scaner said:

Това разбира се, е вярно за един много частен случай - за сферична вълна от неподвижен източик.

А това не е ли достатъчно, за да приемем, че все пак е налице въпросният парадокс?

Не е. Защото това със сферичната вълна е ситуацията в едната система. В другата система поради аберацията вълната не е вече сферична (по разпределение на енергията), там съответно интензитетът не се смята по тази формула, и ако човек се позадълбае, различните пътища на светлината там приложени към пълната формула решават всякакви парадокси. В случая е достатъчно да се покаже, че изискванията за "парадокс" не са изпълнени, и следователно такъв няма.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...