Парадоксът на светлинния интензитет

[laplandetza]

Преди 46 минути, scaner said:

След като едни и същи лъчи попадат на една и съща площ и в двата случая, коя енергия се променя? Ай стига с тези предразсъдъци.

Едни и същи уж лъчи,  не са едни и същи, щото лъчите са множества фотони, а броя множества в лъчите е различен.
Ти променяш ъгъла на излъчване като се отдалечава источника, ъгъла намаля ,намаля и енергията която преди това е била увеличени в следствие ефекта на Аберация. Или ако сравниш подвижен, неподвижен источник по посока на движение в следствие на Аберация се повишава енергията на излъчване в единица пространс. ъгъл, когато ти отдалечаваш приемника от подвижния источник ти намаляш простр. ъгъл на излъчване и така компенсираш повишената енергия.
Ако не съобразиш тези неща при увеличено разстояние до приемника, увеличен радиус се получава така че ставаш гаражен гений открил Свободната Енергия от на баба си .........чорапите.
 С тагива тъпунгерски опити затъваш яко, продължавай да се посмеем! 

[Малоум 2]

Преди 1 час, laplandetza said:

...или Аберация...

И за да не се объркваш съвсем. Звездната аберация се обяснява в класическата физика с това, че етерът е неподвижен спрямо движещите се тела. Ползва се скоростта на светлината като вектор и се събира с вектор скорост на тялото (не е необходимо да е известна тая скорост спрямо етера). Заради накланянето на зрителната тръба неподвижна към тялото, за "виждане на звезда", е известен ъгълът на наклона. Би Възникнал "нов" парадокс, ако звездата е неподвижна в Космоса?!. Ще може да си определим абсолютното движение?! (каквото желание имахте с Реликтовото)

...

[scaner]

Преди 4 минути, laplandetza said:

Едни и същи уж лъчи,  не са едни и същи, щото лъчите са множества фотони, а броя множества в лъчите е различен.

Няма "уж" в случая. На най-базово ниво всеки лъч е отделен фотон. Аз показвам, че и от двата източнника едни и същи фотони (излъчени под един и същи ъгъл в системата на източика), попадат на едни и същи места  в другата система, независио че подвижният източик е по-далеко. Това гарантира еднаква енергия върху разглежданата площ.

Това питие не ти се отразява добре.

[scaner]

Преди 4 минути, Малоум 2 said:

И за да не се объркваш съвсем. Звездната аберация се обяснява в класическата физика с това, че етерът е неподвижен спрямо движещите се тела.

Само да поясня: в класическата физика аберацията се обяснява още на ниво светлината като поток частици, както я е разглеждал Нютон, т.е. без нужда от етер. Когато са въвели идеята за етера, тогава се появява изискване той да е неподвижен, за да се обясни при него аберацията. "Пълното увличане", както се интерпретира резултатът на Майкелсън-Морли, убива идеята за етера поради това, че той трябва да притежава едновременно несъвместими качества - хем да се увлича, хем да не се увлича а да е неподвижен, щото аберацията никой не я е отменил.

[Малоум 2]

Преди 3 минути, scaner said:

Само да поясня: в класическата физика аберацията се обяснява още на ниво светлината като поток частици, както я е разглеждал Нютон, т.е. без нужда от етер. Когато са въвели идеята за етера, тогава се появява изискване той да е неподвижен, за да се обясни при него аберацията. "Пълното увличане", както се интерпретира резултатът на Майкелсън-Морли, убива идеята за етера поради това, че той трябва да притежава едновременно несъвместими качества - хем да се увлича, хем да не се увлича а да е неподвижен, щото аберацията никой не я е отменил.

(Според мен - грешката им след ММ е, че са търсили етерен вятър, без да знаят, без да предполагат с какви др. свойства може да е надарен, какво е етерът и как може да се използва за обясняване на факти)

...

[laplandetza]

Преди 25 минути, scaner said:

Няма "уж" в случая. На най-базово ниво всеки лъч е отделен фотон. Аз показвам, че и от двата източнника едни и същи фотони (излъчени под един и същи ъгъл в системата на източика), попадат на едни и същи места  в другата система, независио че подвижният източик е по-далеко. Това гарантира еднаква енергия върху разглежданата площ.

Това питие не ти се отразява добре.

Хахах, глупако, источника е по назад и уж съвпада един и същ лъч, което да речем е вярно, само юе този един и същ лъч е излъчен от по малък простр. ъгъл, което директно означава че ако ъгълът не беше намален Енергията е повишена.
Абе охут, кой ти е дал пиплома на тебе , бе!?

[laplandetza]

Преди 14 часа, scaner said:

Хехе, Бруте, знам че мога да разчитам на тебе за такива удари в гръб Не е изтекъл твоят трайъл период, защото още не е започвал, пък и съм длъжен по обещание да уважа уважителната молба.

Добре, първо ще повторя за какво става дума, за да не се разкъсват нещата. Цитирам от ТУК:

<-----------

Аберацията ни показва, как независимо от по-голямото разстояние, същата енергия е разпределена на същата площ. АКо например светлината попада на точка Y по височината, при движещ се източник в резултат на сумиране на скоростите се получава, че тя ще попадне  в същата точка и когато източникът е по-далеко. Произволността на Y само показва, че всички лъчи ще попадат в същите точки от повърхността и при по-отдалечен източнник, благодарение на аберацията.

Ето ти и количествено нещата. Сметките са за класическата физика, с надежда да ги проумееш.

Нека източникът е на разстояние R от стената. Нека на стената на височина Y да поставим белег. Лъч под наклон tg(x)=Y/R  ще попада в тази точка.

Нека сега друг източник се отдалечава със скорост V от стената. Разглеждаме лъч, който в неговата система е излъчен под същият наклон (tg(x)). Неговата светлина се сумира векторно с тази скорост в системата на стената, и резултатът е лъч който е с по-малък наклон от tg(x) (резултат от аберацията). Тоест когато двата източика съвпаднат, светлината от подвижният ще попадне върху стената на отметка под Y. Следователно, този източик може да се отдалечи още по оста Х, на разстоянние по-голямо от R, когато лъчът светлина му ще попадне в маркера Y. Веднага виждаш как аберацията компенсира по-голямото разстояние, изпращайки светлиният лъч на същото място на което го изпраща и неподвижният източник.

Поради произволността на височината на маркера Y лесно може да се докаже, че това е валидно за лъч  насочен към маркер на произволна височина Y, т.е. разпределението на светлината осигурено от неподвижният източик ще се запази и при подвижният, но когато той е на по-голямо разстояние от стената. Тоест запазва се разпределението на енергията върху площа и при променено разстояние, а от там и интензитета - благодарение на аберацията!

------------>

Повтарям, схемата и обяснението е за класическата физика, защото е по-разбираемо. Който иска СТО, да се съобрази с нейните закони, след като вече зне схемата на решението.

Така, сега ето една картинка, която ще обясни повечето от идеята:

На първата рисунка е изобразена стената на вагона, или стената с датчиците на перона, зависи от случая.

Ако сме във вагона, в точка R имаме неподвижен източник. Той изпуска сноп лъчи към стената, и всеки лъч попада на определено място, като всичките в комплект създават определена осветеност и от там може да се оцени интензитетът им. Нека разгледаме конкретен лъч от източика, който той изпращав определена (произволна!) точка от стената Н. Значи източникът е на разстояние OR от стената и цели точка на височина ОН от пода. Тоест източнникът изпраща лъча си под ъгъл b.

Аз твърдя, че ако направим същият източнник подвижен (или си въведем втори подвижен източник), който се движи към стената, аберацията ще намали ъгъл b до по-ммалка стойност (обозначил съм я с a), и съответно подвижният източик ще изпрати лъч към същата точка H, когато се намира на по-голямо разстоянние от R, на чертежа в точка М (а неговият лъч е със син цвят).

Това лесно се доказва, ако си нарисуваме векторната сума на излъченият светлинен лъч и скоростта на преместване на самият източнник. Това е нарисувано на втората картинка.

Там в системата си на покой подвижният източик излъчва под същият ъгъл b. Векторът С е векторът на светлината в системата на източнника, векторите Сx и Cy са неговите компоненти по оста Х и Y съответно. Векторът V е скоростта, с която източикът се движи в първата картинка (източникът М). Векторната сума определя векторът на скоростта на светлината C' (със синият цвят) в системата, в която източникът се движи (първата картинка).

Тоест в системата в която източнникът се движи, траекторията на светлината търпи наклон, и сключва с хоризонталата ъгъл a < b.  Точно тази ситуация е изобразена на първата картинка - източникът в точка М пуска светлина под наклон a и за да попадне тя в точка Н, източникът трябва да е на по-голяммо разстоянние от стената отколкото R.

Тоест ако сме на перона, тогава източникът във влака се движи (М), стената от датчици на перона съвпада със стената от датчици във влака, и се оказва, че при по-отдалечен източник от стената той ще попадне в същата точка H.

ОК, това беше просто пояснение на цитираната идея но с картинки. Сега да минем малко на количествените сметки.

По първата картинка, имаме следните две зависимости:

По втората каартинка имаме:

Нека сега разгледам един период от време Т, за който светлината от източнника да достигне до стената. Имаме следните съотношения:

OH = Cy.T
OR = Cx.T

Замествайки в първата група и сравнявайки с втората, получаваме че

RM - V.T

Тоест подвижният източник ще е с толкова по-отдалечен от неподвижният и пак ще улучва точка Н, в резултат на наклона на лъча му в резултат от аберацията.

Поради произволността на точка Н горната ситуация ще се получи за всяка друга точка от вертикалата. Лъчите изпратени от източик R и M (всеки излъчвал в своята система под един и същи ъгъл b) ще попаднат в същите точки от стената, осигурявайки идентично разпределение на енергията и интензитета там, независимо че източникът М "стреля" от по-голямо разстояние. И всичко това благодарение на аберацията. Което и трябваше да се докаже, стига да не съм сбъркал нещо .

Цитирам ти поста, да се видят схемите, ясно е кой ъгъл е по малък и защо намаля Енергията. Нали така Нобеларю?

[scaner]

Преди 43 минути, Малоум 2 said:

(Според мен - грешката им след ММ е, че са търсили етерен вятър, без да знаят, без да предполагат с какви др. свойства може да е надарен, какво е етерът и как може да се използва за обясняване на факти)

Етерът, като светоносеща среда, както се е предполагал, има изначални свойства - скоростта на светлината в неговата отправна система е фиксирана. Следователно, за всеки който се движи спрямо етера, самият етер се движи спрямо него, т.е. имаме етерен вятър. И тъй като скоростта на светлината в етера е фиксирана, а допълнително самият етер носи светлината при това относително движение с някаква скорост, то скоростта на светлината при такова движение трябва да е различна в различните посоки, и това е основното свойство на етерният вятър. Него са търсели. Каквото ще друго да е етерът, ако той е средата чийто трептения са светлината, по законите на тогаващната физика горното свойство е следствие. Е, оказва се че светлината не е трептение на такава среда, и не се нуждае от такава среда. Което е стъпката напред. Може светлината да се нуждае от друга среда, но още не сме опряли да ограничим какви свойства тя трябва да има, за да ги търсим.

Преди 29 минути, laplandetza said:

источника е по назад и уж съвпада един и същ лъч, което да речем е вярно, само юе този един и същ лъч е излъчен от по малък простр. ъгъл, което директно означава че ако ъгълът не беше намален Енергията е повишена.

Специално съм наблегнал, че ъгълът b е един и същи за двата източика в тяхната система на покой и това е по условие. Това че ъглите са различни в друга система не променя факта, че фотоните попадат на едно и също място, т.е. енергията е еднаква - тя е такава още при излъчването по условието. Колкото фотони са излъчени в ъгъла b, същата бройка е в другата система в ъгълът a.

Това че и твойто мислене е изпаднало в коловоз, не промення фактите.

Редактирано Октомври 30, 2020 от scaner

[Шпага]

Преди 15 часа, scaner said:

...

Аз твърдя, че ако направим същият източнник подвижен (или си въведем втори подвижен източник), който се движи към стената, аберацията ще намали ъгъл b до по-ммалка стойност (обозначил съм я с a), и съответно подвижният източик ще изпрати лъч към същата точка H, когато се намира на по-голямо разстоянние от R, на чертежа в точка М (а неговият лъч е със син цвят).

...

Сканер, този ъгъл а зависи само от относителната скорост между източника и детектора, така ли? Т.е. посоката, в която се движи източникът, както и на какво разстояние е от детектора, не са от значение за стойността на ъгъла?

[laplandetza]

Преди 13 минути, scaner said:

 

Cпециално съм наблегнал, че ъгълът b е един и същи за двата източика в тяхната система на покой и това е по условие. Това че ъглите са различни в друга система не променя факта, че фотоните попадат на едно и също място, т.е. енергията е еднаква - тя е такава още при излъчването по условието. Колкото фотони са излъчени в ъгъла b, същата бройка е в другата система в ъгълът a.

...

Не става. В тяхната система е така, но пътя на светлина физически е по дълъг според неподвижния наблюдател и ъгълът е по малък. Резултат обаче и според него пак е същият. Това е невъзможно и става единственно чрез повишаване на Енергията , а тя се повишава от брой излъчени фотони. Двете гледни точки трябва да имат физическо покритие. При твоята теза има Противоречие , Парадокс, недопостим за дипломиран физик.
Пак питам как си взел диплома?

[laplandetza]

Почва да ми писва и ще пиша на университета да преразгледа дипломирането ти.
 Хайде сега с  друга радиация, близък до точков источник излъчва по 1000 Бета частици средно за секунда. Пак Хемисфери покриващи 180 гр. радиационен Ъгъл по ос Х. Пак и Неподвижен Наблюдател. 
Има ли Аберация според Неподвижния Наблюдател или няма, в какво се изразява тя

[scaner]

Преди 12 минути, Шпага said:

Сканер, този ъгъл а зависи само от относителната скорост между източника и детектора, така ли? Т.е. посоката, в която се движи източникът, както и на какво разстояние е от детектора, не са от значение за стойността на ъгъла?

Зависи и от посоката. Когато източникът се приближава към стената, ъгълът намалява. Когато се отдалечава, обратно, ъгълът расте. Това е вследствие векторната сума, посоката на скоростта в нея я променя. Това е поведението и на аберацията.

Разстоянието също влияе, косвено чрез ъгълът b. Той се определя от това, как се вижда точката Н от разстоянието на което е неподвижният източник R.

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Има ли Аберация според Неподвижния Наблюдател или няма, в какво се изразява тя

Нарисувал съм картинките. Крайно време е да ги погледнеш.

[laplandetza]

Преди 5 минути, scaner said:

Зависи и от посоката. Когато източникът се приближава към стената, ъгълът намалява. Когато се отдалечава, обратно, ъгълът расте. Това е вследствие векторната сума, посоката на скоростта в нея я променя. Това е поведението и на аберацията.

Разстоянието също влияе, косвено чрез ъгълът b. Той се определя от това, как се вижда точката Н от разстоянието на което е неподвижният източник R.

Неподвижният наблюдател е в Парадокс, по дълъг път на светлина, по голям радиус, по малък ъгъл на излъчване и накрая резултата е един и същ като Интензитет сравнен със срещуположната страна на Вагона, при по къс път на светлина, означаващо много по голям ъгъл на излъчване. Това са фактите за него, неговата реалност според грешната ТО. С Каква Физика ще си обясни Този Мощен Парадокс, Шамар по лицето на Науката?

[Шпага]

Преди 30 минути, scaner said:

Зависи и от посоката. Когато източникът се приближава към стената, ъгълът намалява. Когато се отдалечава, обратно, ъгълът расте. Това е вследствие векторната сума, посоката на скоростта в нея я променя. Това е поведението и на аберацията.

Разстоянието също влияе, косвено чрез ъгълът b. Той се определя от това, как се вижда точката Н от разстоянието на което е неподвижният източник R.

Сканер, не мога да схвана как точно интензитетът на светлината зависи от посоката на излъчването. Това в уикипедия май само се обърква:

"Интензитетът на светлината е физична величина, една от основните фотометрични величини.^[1] Характеризира големината на светлинната енергия, пренасяна в определена посока за единица време."

[scaner]

Преди 42 минути, Шпага said:

Сканер, не мога да схвана как точно интензитетът на светлината зависи от посоката на излъчването. Това в уикипедия май само се обърква:

"Интензитетът на светлината е физична величина, една от основните фотометрични величини.^[1] Характеризира големината на светлинната енергия, пренасяна в определена посока за единица време."

Шпага, ти се опитваш да навлизаш в една много специфична терминология, която може да е много объркваща... Светлинен поток, интензивност, осветеност, яркост, разсейване са все величини, с които се занимава основно фотометрията и хората работещи в областта на оптиката.

Сега ще ти изясня за какво е спорът, защото и самият Младенов не е наясно, а само цитира формули без да ги разбира.

Всъщност не става дума за интензитет. Става дума за осветеност. Осветеността е величината, която се характеризира с разпределението на определено количество енергия върху определена площ. Попадайки върхи някаква площ, тази енергия е способна да инициира материални процеси, да възбуди, да разпадне, да взриви, да стопи и т.н. неща, стига да е в нужната плътност, количество. Тоест ако в двете системи върху дадена площ имаме различна осветеност, това е парадокс - в единият случай ще има енергия която да надвиши прагът на някаква реакция, в другият случай няма да има. И аз смятам сметките по отношение на осветеността.

Интензитетът характеризира самият лъч, колко енергия има той в един пространствен ъгъл. Тази величина не може да доведе до парадокс - тя не засяга праг на материално взаимодействие, затова може да е най-разнообразна във всяка система и ситуация. Един ненасочен източник може да даде същата осветеност, както един по-насочен източнник, но намиращ се на по-голямо разстояние - такова, че на единица площ и двата да дадат еднаква плътност на енергията.  Тоест ако имаме източнници с различна интензивност но на различно разстояие, това няма да доведе до парадокс. И ние имаме точно тази ситуация - аберацията "фокусира" лъчите по-близо към хоризонталната ос, дава в единица пространствен ъгъл повече енергия, по-голям интензитет, и по тази причина източикът ще е по-далече, осигурявайки същата осветеност, което разрешава "парадокса".

Така че осветеността е величината, която може да даде парадокс, не интензитета. Сега, да тръгна на Младенов да му обяснявам каква е разликата между осветеност и интензитет, знаеш че е мисия невъзможна, още 200 коментара трябва да се изпишат минимум и пак няма да стане. Той още не може да схване - я колко коментара вече - че  формулата която копира е само за сферичен източник, който в нашият случай е неподвижният, не подвижният. Затова играх хорото, използвайки осветеността

[laplandetza]

Преди 9 минути, scaner said:

..... И ние имаме точно тази ситуация - аберацията "фокусира" лъчите по-близо към хоризонталната ос, дава в единица пространствен ъгъл повече енергия, по-голям интензитет, и по тази причина източикът ще е по-далече, осигурявайки същата осветеност, което разрешава "парадокса".

Така че осветеността е величината, която може да даде парадокс, не интензитета. Сега, да тръгна на Младенов да му обяснявам каква е разликата между осветеност и интензитет, знаеш че е мисия невъзможна, още 200 коментара трябва да се изпишат минимум и пак няма да стане. Той още не може да схване - я колко коментара вече - че  формулата която копира е само за сферичен източник, който в нашият случай е неподвижният, не подвижният. Затова играх хорото, използвайки осветеността

Хахах, аха сгъстявало и концентрирало лъчите по близо до оста на лъчение. Симетрично нали и в обратна посока ги сгъстява и фокусира, нали така, ххахах. Тея лъчи от какво са <направени>, от вятър и мъгла и ли от фотони. Ако са от фотони, концентрираме и сгъстяваме фотони, аааааааааа  те носели импулс, пък тоя импулс давал енергията. Знаюи увеличаваме броя на фотоните и ги концентрираме към оста на жектора на относит. скорост и в обратна посока, нали така и там е същата Концентрация. Обаче общото лъюение е константа, общия брой фотони средно за единица време. Тогава от къде взимаме да Концентрираме, аааааааааа от областите близки до 90 градуса спрямо оста Х на движение, от там взимаме. Ами там ако мерим енергията на лъюение и брой фотони.............бахти Пак Парадокс, ще открием разлика с по Ос Х. Дъ гу и Оня професор дето ма пусна..........

[Шпага]

Преди 18 минути, scaner said:

... ... ...

Затова играх хорото, използвайки осветеността

Е, браво, Сканер, бравооо! Страхотно ни разигра

[laplandetza]

Преди 16 минути, Шпага said:

Е, браво, Сканер, бравооо! Страхотно ни разигра

Хахах, Шпага, тоя г-ак <осветява> с Етера, тъй като нямало мърдане и промяна за фотони , а и няма промяна в сумарния им импулс, няма доплер ефект, значи на глу-то Етера от Библията 100 му свети и е <виновен> за еднаквата осветеност.

[laplandetza]

Както в повечето случаи нещата не са сложни .
Имаме лимитиран источник на пулcов пакет фотоnи, 1 млн. фотона на пулс средно. Нека си го направим за начало както си е , подвижна система и според неподвижния наблюдател според преместването от момента на пулса едната Хемисфера е на разстоюние 10 метра от пулса когато улавя първия фотон. другата е на разстояние 5 метра от пулса и улавя първи фотон. Според Сканер средно при повтаряне на опта много пъти в Хемисферите ще се отбелязват 500 хил фотони, по равно. 
Повтаряме опита мислено като сега источника  е пак подвижен , но имаме Неподвижни Хемисфери, обграждащи Ъгли 180 гр. като те са на разстояние от 10 метра предната и 5 метра задната. Источика пулсира на това предвидено координатно положение и пак имаме същото разпределение повтаряйки опита много пъти. по 500 хил на хемисфера. В тоя случай импулсите на фотоните ще се различават поради Доплер Ефект.
И за да е всичко То4но , имаме една Айнщайнова Система в Покой, в смисъла на СТО,  и там разбира се Сканер да покаже Победата на здравия разум. поставя същия Источник в една простр. точка и около него гради Хемисфери на Отстояние , радиално от 10 метра една та от источника и 5 метра другата от источника, повтаря опита многократно и , разбира се Здравия разум побеждава отново 500 хил фотона.
Сега променяме задачата.  Взимаме квадратни датчици с площ точно  1 кв.м. Повтаряме опитите, първо както си е редно подвижната система, в системата на  експеримента квадратите са на еднакво разстояние , но според Неподвижния набл. при пулса единия е на 10 метра нaпред, а другия 5 метра назад по движението. Многократни опити и Според Сканер и Висшата наука и Библията  имаме Отново равенство осреднено статистически, както с хемисферите, същата работа, ТО е безкомпромисна  заедно с добрата стара Аберация. Имаме да речем по 5 хил фотона отчетени.
После квадратите от по 1 кв.м. са неподвижни и са на разстояние от пулса пак така от 10 и 5 метра, повтарят се опитите многократно и Отново ТО е Потвърдена , средно по 5 хил фотона регистрирани.
Най накрая  в приетата Система в Покой на Айнщайн , залагаме  Квадратите от по 1 кв.м. на по 10 и 5 метра от истоюника на пулс. да повторя пак на 10 метра и на 5 метра от Источбика на пулс. Повтаряме многократно опитите и средно статист. резултата е Очаквания , по 5 хил фотона регистрирани. както и се Очаква,Т.О. Отново мачка неврниците и им бута летвите, пръчките и ръчките в калта. Аберация и ТО млатят наред. както още класика преди векове е предвидил и очаквал, Нютон, Галилей всички  в Неподвижната система в Покой от <точковия> источник като сложим на 5 метра 1 кв.м. датчик и на 10 метра пак 1 кв.м. датчик  Винаги ще имаме еднакъв брой регистрирни фотони, които дори общо в Системата в Покой носят Еднаква енергия. Сканера отново разперушини всякаквито там антирелативисти и разни глупаци. В системата в покой както още Бащите на квантовата физика са казали на по 5 м. и 10 метра в по 1 кв.м. Винаги попадат Еднакъв брой фотони!
Т.О. е Бетонирана, Няма никакво Мърдане!

[Tahev loren]

Осветеноста на обект не е причина и не може да компенсира интензивност на лъчение.

[scaner]

Преди 40 минути, Tahev loren said:

Осветеноста на обект не е причина и не може да компенсира интензивност на лъчение.

Аз само казвам, че парадокс може да има при осветеността, не при интензивността.

[laplandetza]

Преди 37 минути, Tahev loren said:

Осветеноста на обект не е причина и не може да компенсира интензивност на лъчение.

Ти прочете ли какво написах?

СкаФанатика твърди че няма пространственна анизотропия, хехомогенност при излъчването на фотони според направление на относ. Скорост.С други думи никой не може да открие разлика в детектиран брой фотони заради Аберация. 

Според Неподвижен Наблюдател поради движение на вагона имаме различни пътиюа за светлина, при измерване, Импулса се случва и докато фотоните достигат датчиците има преместване на самите датчизи, до моментите на детектиране нас първите фотони примерно м<предния. датчик е на 1о метра от пулса, заднуя на 5 метра. Според Сканер Въпреки Еднородното , <хомогенно> излъчване от подвиж. источник в простр. на фотони, ние трябва да имаме на  5 и 10 метра от Събитието излъчване Равен брой фотони. Да тии се струва далечко от физиката?

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

Аз само казвам, че парадокс може да има при осветеността, не при интензивността.

А по Събитийност в случая Брой Фотони?

[gmladenov]

Преди 5 часа, laplandetza said:

Едни и същи уж лъчи,  не са едни и същи ...

Той наистина си мисли, че това са същите лъчи ... и не вижда, че разтоянието
е по-голямо и че това в същност са други лучи. Заблудил се е.