Истинската история на Македония

[Atom]

  On 16.02.2022 г. at 7:09, Кухулин said:

Въпросът с робството е сложен - каква роля играе в историята на България, защо се акцентира на него. Османската империя играе ролята на универсална държава спрямо Православната цивилизация, която преди това е представлявала доста тъжна гледка. Под османска власт най-накрая намираме покой и... разцвет. После Русия поема щафетата в ролята на Трети Рим и измества ОИ. Тъй че опозицията русофилство-русофобство може да има много измерения.

Expand  

Сложен въпрос. Аз бих то разделил н две:
1. Робството като категория  в историческия ни  разказ. Каква роля играе във формирането на мирогледа на съвременния българин.
2. Робството като историческа реалност.

По втория въпрос, за да се изследва туй нещо което наричаме "робство" би трябвало да се използват всички подходи, а не само "цивилизационния" модел към който се насочваш. Освен това философията на Тойнби е само частен случай на този модел. Въпреки, че Тойнби е най-яркият представител има и други визии които се опират на същия  цивилизационен подход   Освен този подход обаче има и други. Преди време бях отворил специална тема за моделите и подходите при историческите изследвания, но нямаше интерес, пък и според мен не се разбра идеята на темата.  Ако искаш хвърли един поглед и ако ти  е интересно може да дискутираме въпроса за робството там. Тази тема се разводни достатъчно. 

 

[bulgaroid]

  On 15.02.2022 г. at 19:12, Atom said:

Да, би могло да е добро, но ако енергията се пренасочи към решаване на важните и неотложни проблеми..  Както писах в темата за демографията, най-големият проблем в момента е демографския спад. И не толкова самия спад, колкото скоростта с която става това. Тази скорост е ужасяваща и ще доведе след себе си куп други необратими процеси в резултат на които нацията ще изчезне. При това не става въпрос за някакво неопределено бъдеще, а съвсем скоро. 

Оцеляването минава през много, на пръв поглед най-обикновени нещица. Всяко едно обаче е по-важно от Македония, историята и всичко свързано с миналото. Не е нужно да се отказваме от тях,  а просто да  не отделяме толкова усилия и емоции по Македония, а да се съсредоточим към истински важните неща. 

Фиксирани ли сме по Македония, без да забелязваме нищо друго, работата ни е спукана.  Такава Македония и история на такава цена лично на мен не ми е нужна. Не ги искам. 

Expand  

Аз като гледам не сме се ангажирали кой знае колко. Попресилваш.

[bulgaroid]

  On 15.02.2022 г. at 22:45, Янков said:

Май национализма в България е на любителско ниво.

Expand  

Тия са ирландци и са бесни националисти,ама там никой не ходи да ги обвинява в това,защо ли?

 

  On 16.02.2022 г. at 4:05, Кухулин said:

Първо, когато имаме такъв шаблон с многократни повторения, винаги възниква въпросът дали това не са случайни съвпадения. По принцип всяко едно от тези събития би могло да се обясни локално, без връзка с другите. Ето например Атом много добре описва ситуацията около Освобождението - Русия е твърда и процесът не може да се развие по друг начин. На пръв поглед няма нужда да привличаме допълнителни фактори като някаква глобална историческа закономерност. Но ако в тая работа се разрови добре подготвен специалист, може да се окаже, че нещата не са съвсем предопределени - оказали ли сме някаква съпротива на руснаците, дали е имало изобщо воля за съпротива и т. н. И ако се разрови достатъчно дълбоко, току-виж са възникнали други въпроси "а защо", които вече изискват по-широк отговор.

Expand  

То първо дай да изясним въобще защо се стига до тая ситуация пък после да разсъждаваме.И не мисля, Конституцията да е някакъв проблем за каквото и да е.

 

  On 16.02.2022 г. at 4:05, Кухулин said:

Второ, причината за тези многократни повторения може да се търси в някакъв константен фактор. Например географското  разположение на България. Разположени сме на кръстопът, постоянно ни натиска поне една "велика сила" и съответно нямаме възможност да развием собствена социално-политическа система. Принудени сме да ползваме чуждото. Дали тази хипотеза издържа на критика - трудно е да се каже без задълбочен анализ, но на прима виста е имало и периоди, когато ние  сме били "великата сила". Трябва да се види защо тогава не са протекли някакви процеси. Там папоцезаризъм, цезаропапизъм и т. н.  

Expand  

Как да няма? Имало е и то доста добра. Сега няма. 

 

  On 16.02.2022 г. at 4:05, Кухулин said:

Трето, може да се търси някакъв импринтинг в историческите дълбини, който се възпроизвежда и се затвърждава във всеки следващ цикъл. Например по славянска линия. Праславяните в своята ранна история са имали нещастието да се срещнат с хуните и съдбата не им е дала възможност да се развият самостоятелно. По-късно са инкасирали по брутален начин аварската власт и тук може да се е заформил устойчив модел. След това вече Аспарух идва като по шаблон, след него Василий Българоубиец и т. н. Освен това по другите славянски линии също се наблюдава такъв афинитет към чуждите модели - и при източните славяни, и при западните. Не знам дали твоите исторически познания са достатъчни, но много от пишещите в тази тема ще разберат за какво говоря.

Expand  

А ние какво общо имаме? 

 

  On 16.02.2022 г. at 6:54, dora said:

Аз бих добавила православието и обвързването на нашата приказка с Русия - русофилията. Русия не би могла да се лансира като освободител, ако преди това не е имало поробител. Плюс четиридесет и пет годишната подмяна на исторически факти по идеологически причини.

Expand  

Православието не идва от русия. Русофилията по нашите ширини е добре платена,и затова още се шири. И русия се лансира като освободител и защитник, но интересното е друго, за това се крещи на всеки ъгъл и се намират достатъчно глупави хора да повярват. А в другите балкански страни където русия също има водеща роля в освобождението се мълчи по темата,примери,сърбия,румъния,гърция,македония,там ни хък ни мък. Но у нас само това се повтаря. Защо?

 

  On 16.02.2022 г. at 7:05, deaf said:

Както и не може да си освободител,ако само искаш да заемеш мястото на поробителя.

Expand  

Ами това е станало по недоразумение. И историята е много интесна, и даже смешна.

[Кухулин]

  On 16.02.2022 г. at 17:14, bulgaroid said:

То първо дай да изясним въобще защо се стига до тая ситуация пък после да разсъждаваме.

Expand  

До коя ситуация, до Освобождението ли? Ами давай, изясни.

  On 16.02.2022 г. at 17:14, bulgaroid said:

Как да няма? Имало е и то доста добра.

Expand  

Какво е имало?

  On 16.02.2022 г. at 17:14, bulgaroid said:

А ние какво общо имаме?

Expand  

Със славяните ли?

[bulgaroid]

  On 16.02.2022 г. at 17:31, Кухулин said:

До коя ситуация, до Освобождението ли? Ами давай, изясни.

Expand  

Мислех визираш конституцията но няма проблем и за освобождението. В 1875г Австрия и Русия с гаранциите на Германия подписват договор за разделянето на балканите, или Райхщадското споразумение,според което Австрия получава Босна, Русия -Южна Бесарабия.Създават се България и Румелия като османски васали. Това е потвърдено в Будапещенската конвенция. Обаче Русия след войната въпреки договорите създава прелюменарния договор от Сан-Стефано и окупира България,това кара другите велики сили да започнат Берлинския конгрес за да накарат Русия да спази договора от Будапеща, и да се изтегли от България.Фактически създаването на България и Румелия е било договорено още в Райхщат. Констируцията е била създадена с оглед на това да има княз зависим от Русия, и изпълняващ нейните искания,затова избират Александър,той е роднина и силно зависим. Крайната цел е анексия на България при удобен момент,което не се крие . 

 

  On 16.02.2022 г. at 17:31, Кухулин said:

Какво е имало?

Expand  

собствена социално-политическа система

  On 16.02.2022 г. at 17:14, bulgaroid said:

А ние какво общо имаме? 

Expand  

да

Редактирано 16, 2022 от bulgaroid

[Димитър Йорданов]

  On 16.02.2022 г. at 14:54, Atom said:

Сложен въпрос. Аз бих то разделил н две:
1. Робството като категория  в историческия ни  разказ. Каква роля играе във формирането на мирогледа на съвременния българин.
2. Робството като историческа реалност.

По втория въпрос, за да се изследва туй нещо което наричаме "робство" би трябвало да се използват всички подходи, а не само "цивилизационния" модел към който се насочваш. Освен това философията на Тойнби е само частен случай на този модел. Въпреки, че Тойнби е най-яркият представител има и други визии които се опират на същия  цивилизационен подход   Освен този подход обаче има и други. Преди време бях отворил специална тема за моделите и подходите при историческите изследвания, но нямаше интерес, пък и според мен не се разбра идеята на темата.  Ако искаш хвърли един поглед и ако ти  е интересно може да дискутираме въпроса за робството там. Тази тема се разводни достатъчно. 

 

Expand  

ОТ: Мисля си дали няма да е интересно да се направи една отделна тема изцяло за робството по света - от първите известни случаи до съвремието. И да не е дискусионна, а единствено фактологична. Да се опише в различните цивилизации какъв вид робство е имало, какви са били правилата и правата на самите роби и съответно на робовладелците. Масово хората като чуят "робство" си представят окаяни негри под жаркото слънце в южните щати работещи в някоя памучна нива. А робството нито започва тогава, нито всички роби са били като тях. Евристей и последният римлянин в много теми са писали за различни робовладелски практики, но ако всичко е на едно място ще може да се съпоставят една спрямо друга - както в различните части на света, така и в различните времеви периоди.

[Atom]

  On 16.02.2022 г. at 18:42, Димитър Йорданов said:

ОТ: Мисля си дали няма да е интересно да се направи една отделна тема изцяло за робството по света - от първите известни случаи до съвремието. И да не е дискусионна, а единствено фактологична.

Expand  

Говорим конкретно за "турското робство".  Проблемът там е, че първо трябва да се дефинира какво представлява т.н.  турско робство и едва след това  да се  класифицира заедно с други сходни явления по света и да се търсят някакви аналогии. Ако не знаем какво представлява,  може ли да говорим за факти. Факти за какво?  Темата няма как да не е  дискусионна, по простата причина, че не знаем какво представлява  обекта който ще се изследва.

[deaf]

  On 16.02.2022 г. at 19:07, Atom said:

първо трябва да се дефинира какво представлява т.н.  турско робство

Expand  

Потърси тук във Форум Наука "Резюме на софийските османски шериатски архиви" е ще добиеш представа какво е било през "турското робство"...

[Atom]

  On 16.02.2022 г. at 19:19, deaf said:

Потърси тук във Форум Наука "Резюме на софийските османски шериатски архиви" е ще добиеш представа какво е било през "турското робство"...

Expand  

Дефинирай го като е толкова просто. Турското робство е........ И дай да видим кои са аналогиите му по света. Хората искат факти за робството по света.  

[deaf]

  On 16.02.2022 г. at 19:33, Atom said:

Дефинирай го като е толкова просто. Турското робство е........ И дай да видим кои са аналогиите му по света. Хората искат факти за робството по света.  

Expand  

Колега дадох ти съвет да потърсиш тема тук във форума. Добре. От тези архиви се вижда за някаква тайфа българи убили турци,(османци) и кадията (съдията) ги оправдава и пуска да си ходят по живо и по здраво,защото го е било страх да не му "видят сметката". Този факт как се връзва с "робството"?

[Atom]

  On 16.02.2022 г. at 19:38, deaf said:

Колега дадох ти съвет да потърсиш тема тук във форума. Добре. От тези архиви се вижда за някаква тайфа българи убили турци,(османци) и кадията (съдията) ги оправдава и пуска да си ходят по живо и по здраво,защото го е било страх да не му "видят сметката". Този факт как се връзва с "робството"?

Expand  

Никак. Аз затова и питах как може да се дефинира термина "турско робство", че да го сравняваме с други робства и да събираме факти  Аз не мога, за мен това е една голяма глупост.  Виждам, че и ти не можеш...... 

[Кухулин]

Аз нещо не разбирам за какво става дума в този спор. За това дали "турското робство" е било робство или за ролята на самия период в българското национално съзнание.

По първия въпрос не знам какво толкова има да се дискутира. Науката му вика "владичество", хората му викат "робство". Дали от определението "робство" следват някакви дълбоки народопсихологически ефекти - надали. Виж, от съдържанието на  периода следват достатъчно ефекти, сред които може би и някаква "робска психика". Макар че лично аз не я долавям, но кой  знае.

 

[Atom]

  On 16.02.2022 г. at 20:15, Кухулин said:

Дали от определението "робство" следват някакви дълбоки народопсихологически ефекти - надали. Виж, от съдържанието на  периода следват достатъчно ефекти, сред които може би и някаква "робска психика". Макар че лично аз не я долавям, но кой  знае.

Expand  

Аз съм на обратното мнение. Точно от определението "робство" идват един куп "народопсихологически ефекти", включително и непрекъснатото търсене на външни причини за всичко, повсеместен песимизъм и липса на увереност в собствените ни възможности.  Историческият ни разказ е написан така, че набива в главите на хората именно тези качества. 

При това става въпрос за сравнително модерно явление. В самия период "на робството"  думата е просто метафора. Възрожденците се обръщат с "робе" към българите да ги ядосат и нахъсат. Неслучайно в този период има и "гръцко робство", че и двойно робство. Никой обаче не е приемал термина за нещо повече от метафора и литературен похват. 

[Янков]

  On 16.02.2022 г. at 19:46, Atom said:

Никак. Аз затова и питах как може да се дефинира термина "турско робство", че да го сравняваме с други робства и да събираме факти  Аз не мога, за мен това е една голяма глупост.  Виждам, че и ти не можеш...... 

Expand  

Никак не се дефинира този термин. Нашата представа за робство е различна от прадставата за робство на други страни. Но и там има и трета, четвърта и т.н. прадстава за робство. Така че първо трябва да си уточним какво означават термините и след това да дискутираме.

  On 16.02.2022 г. at 20:48, Atom said:

Аз съм на обратното мнение. Точно от определението "робство" идват един куп "народопсихологически ефекти", включително и непрекъснатото търсене на външни причини за всичко, повсеместен песимизъм и липса на увереност в собствените ни възможности.  Историческият ни разказ е написан така, че набива в главите на хората именно тези качества. 

При това става въпрос за сравнително модерно явление. В самия период "на робството"  думата е просто метафора. Възрожденците се обръщат с "робе" към българите да ги ядосат и нахъсат. Неслучайно в този период има и "гръцко робство", че и двойно робство. Никой обаче не е приемал термина за нещо повече от метафора и литературен похват. 

Expand  

Съгласен. На всичкото отгоре в световната практика в робството се заробват индивиди, а не народи.

Но е добре да се прочете пак и Венелин.

[Кухулин]

  On 16.02.2022 г. at 20:48, Atom said:

Аз съм на обратното мнение. Точно от определението "робство" идват един куп "народопсихологически ефекти", включително и непрекъснатото търсене на външни причини за всичко, повсеместен песимизъм и липса на увереност в собствените ни възможности.

Expand  

Крайно съм озадачен от това мнение. Но окей, така усещаш нещата, значи може и да има нещо вярно. Не си от хората, чието мнение може да се пренебрегне   

  On 16.02.2022 г. at 20:48, Atom said:

Историческият ни разказ е написан така, че набива в главите на хората именно тези качества.

Expand  

Това е далеч по-разбираемо. Обаче конкретно определението "робство" да играе чак такава  роля... По-скоро липсата на свобода и най-вече борбата за нея са сред основните мотиви в тази плоскост. И по-точно неуспешната борба. А как ще ги наречеш е петостепенен фактор.

[Atom]

  On 16.02.2022 г. at 21:04, Кухулин said:

Това е далеч по-разбираемо. Обаче конкретно определението "робство" да играе чак такава  роля... По-скоро липсата на свобода и най-вече борбата за нея са сред основните мотиви в тази плоскост. И по-точно неуспешната борба.

Expand  

Писах вече, че това е много дълбока тема, а и важна и не и е мястото тук.  Но добре, ще се опитам да бъда кратък. Първо, чия свобода? Свободата на аристокрацията? (каквато нямаме), или свободата на народа?, или свободата на някой друг?

19 век за българите е преломен. Там за нас са концентрирани и протичат на бързи обороти всички процеси накуп, които иначе стават в западна Европа за доста по-дълго време. И ренесанс, и просвещение, и национално изграждане, че дори ако щеш в известна степен и реформация. 

На всичко това обаче е турена чертата и е заменено от "робството" и "неуспешната борба".  Малко ли е това? От една страна "роби", а от друга "неуспешна борба". Какво се внушава от нашия разказ? Че не ставаме за нищо защото сме наследници на роби, че сме водили някакви борби, но неуспешни.  Трябва ли при това положение да се чудим защо във всичко търсим външна причинност и не вярваме на себе си?  

[Кухулин]

  On 17.02.2022 г. at 8:01, Atom said:

Първо, чия свобода? Свободата на аристокрацията? (каквато нямаме), или свободата на народа?, или свободата на някой друг?

Expand  

Всеки гледа нещата от своята камбанария - аристократът иска едно, селянинът - друго. Но универсалният мотив навсякъде, не само у нас, е адекватното представителство във властта на съответното ниво. Най-общо хората са се замогнали и искат да се разпореждат с бъдещето си, както преценят. Конкретно у нас това е следствие най-вече от животновъдството. 

  On 17.02.2022 г. at 8:01, Atom said:

19 век за българите е преломен. Там за нас са концентрирани и протичат на бързи обороти всички процеси накуп, които иначе стават в западна Европа за доста по-дълго време. И ренесанс, и просвещение, и национално изграждане, че дори ако щеш в известна степен и реформация. 

На всичко това обаче е турена чертата и е заменено от "робството" и "неуспешната борба".  Малко ли е това? От една страна "роби", а от друга "неуспешна борба". Какво се внушава от нашия разказ? Че не ставаме за нищо защото сме наследници на роби, че сме водили някакви борби, но неуспешни.  Трябва ли при това положение да се чудим защо във всичко търсим външна причинност и не вярваме на себе си?  

Expand  

Добре, съгласен съм. Но това не променя факта, че борбата ни е неуспешна. Постижения има, много работа е свършена, обаче в крайна сметка без решаваща помощ отвън нищо не става.

По същество се пита следното: ако никога нищо не сме успели да финализираме със собствени сили, откъде знаем, че днес ще успеем. Оптимизмът е хубаво нещо, но и реализмът не е лош. Разумно е да се търси помощ отвън.

[Atom]

  On 17.02.2022 г. at 8:22, Кухулин said:

Но това не променя факта, че борбата ни е неуспешна. Постижения има, много работа е свършена, обаче в крайна сметка без решаваща помощ отвън нищо не става.

Expand  

Опитай се да видиш нещата в общ план, а не в рамките на историческия ни разказ. Има ли българска нация в началото на 19-ти век? Няма такова нещо. През втората половина на века обаче има, при това официално призната и със своя собствена парадържавна институция - Екзархията.  Това е абсолютно наше, българско, собствено постижение. През по-голямата част на 19-ти век борбата е за изграждането и съществуването на нацията и тя  абсолютно успешна.  Екзархията е преди всичко политическа институция, а не толкова религиозна. Има ли друг начин  за "адекватното представителство във властта" на Османската империя освен този?  

Без изграждането на нацията всякакви "помощи" губят смисъла си.  На кого ще помага Русия, ако го няма субекта, ако няма на кого да се помага. С други думи точно това е основния камък върху който се гради всичко.  Дори и след т.н освобождение Екзархията е тази институция, която продължава да е олицетворение на нацията, а не толкова Княжеството.  Македонските революционери например поставят политически искания за автономна Македония и издигат лозунга "Македония на македонците".  За тях интересите на Македония са над интересите на Княжество България. Те обаче в нито един момент не поставят под съмнение единството на Екзархията.  

Нашият разказ обаче е зачертал този въпрос. В него Екзархията е дело на султана с неговия ферман (външна причина).  Станало е ей така от само себе си покрай някакви църковни (разбирай чисто религиозни) борби. Само дето в т.н. църковна борба няма нищо религиозно. Става въпрос за изцяло светска борба за "адекватното представителство във властта" която завършва успешно.

[Кухулин]

  On 17.02.2022 г. at 9:16, Atom said:

Опитай се да видиш нещата в общ план, а не в рамките на историческия ни разказ. Има ли българска нация в началото на 19-ти век? Няма такова нещо. През втората половина на века обаче има, при това официално призната и със своя собствена парадържавна институция - Екзархията.  Това е абсолютно наше, българско, собствено постижение. През по-голямата част на 19-ти век борбата е за изграждането и съществуването на нацията и тя  абсолютно успешна.  Екзархията е преди всичко политическа институция, а не толкова религиозна. Има ли друг начин  за "адекватното представителство във властта" на Османската империя освен този?  

Без изграждането на нацията всякакви "помощи" губят смисъла си.  На кого ще помага Русия, ако го няма субекта, ако няма на кого да се помага. С други думи точно това е основния камък върху който се гради всичко.  Дори и след т.н освобождение Екзархията е тази институция, която продължава да е олицетворение на нацията, а не толкова Княжеството.  Македонските революционери например поставят политически искания за автономна Македония и издигат лозунга "Македония на македонците".  За тях интересите на Македония са над интересите на Княжество България. Те обаче в нито един момент не поставят под съмнение единството на Екзархията.  

Нашият разказ обаче е зачертал този въпрос. В него Екзархията е дело на султана с неговия ферман (външна причина).  Станало е ей така от само себе си покрай някакви църковни (разбирай чисто религиозни) борби. Само дето в т.н. църковна борба няма нищо религиозно. Става въпрос за изцяло светска борба за "адекватното представителство във властта" която завършва успешно.

Expand  

Добре, как предлагаш да се измени националният разказ в този пункт? На децата да се обясни, че социално-икономическите и политическите процеси са кристализирали в някаква църковна институция, която после какво? Е реформирана от руската армия наред с всичко останало и се губи в историята. И това да ни служи за пътеводна звезда, а не Хаджи Димитър, дето го ближе самодивата. Хм, не съм социален антрополог, обаче ми звучи съмнително.

[Atom]

  On 17.02.2022 г. at 9:29, Кухулин said:

Добре, как предлагаш да се измени националният разказ в този пункт? На децата да се обясни, че социално-икономическите и политическите процеси са кристализирали в някаква църковна институция, която после какво? Е реформирана от руската армия наред с всичко останало и се губи в историята. И това да ни служи за пътеводна звезда, а не Хаджи Димитър, дето го ближе самодивата. Хм, не съм социален антрополог, обаче ми звучи съмнително.

Expand  

А как го правят другите? Въпросът за изграждането на нацията изобщо не се разглежда от разказа ни, от страх да не би случайно да помрачи ореола на "робството".   Този въпрос обаче не може да се подмине защото в противен случай разказът ни не отговаря на реалиите. Така наречените църковни борби са всъщност национални борби, а не религиозни. Например в "История на османската империя" на Мантран, този момент е описан като "възраждането на нациите (миллет)" и обхваща не само българите, но и самите гърци, арменците и евреите. Общото е желанието за засилване на светския елемент и светските характеристики в управлението на дадената общност, а това на този етап и в конкретната реалност, може да стане само през религиозните институции. С други думи общото е това за което писа ти: "адекватното представителство във властта" и въобще не става въпрос за спорове от  религиозен характер.

Сега как е? В македонския разказ "българизацията на македонците" е представена като резултат от пропагандата на Екзархията, пък тя видиш ли сигурно е паднала от небето или е създадена по прищявка на султана. Трябва ли да им се сърдим, че разказът им е менте, като точно по този пункт нашият собствен разказ също е менте. В какво да ги убеждаваме - че са роби?  Ами ако не искат. И аз да съм и аз няма да искам. 

[Кухулин]

  On 17.02.2022 г. at 9:58, Atom said:

Например в "История на османската империя" на Мантран, този момент е описан като "възраждането на нациите (миллет)" и обхваща не само българите, но и самите гърци, арменците и евреите.

Expand  

Тука е някъде, сега ще ме караш да ровя в прахоляка  Иначе какво да кажа - всичко това е хубаво, така е, разказите трябва да се изменят към съвместимост и т. н. Обаче в същото време трябва да са функционални и във вътрешен план - да дават  достатъчен емоционален заряд за подхранване на лоялността. Сложна задача.

А нямаше да е толкова сложна, ако всички бяхме станали европейци    

[Atom]

  On 17.02.2022 г. at 10:06, Кухулин said:

Тука е някъде, сега ще ме караш да ровя в прахоляка  Иначе какво да кажа - всичко това е хубаво, така е, разказите трябва да се изменят към съвместимост и т. н. Обаче в същото време трябва да са функционални и във вътрешен план - да дават  достатъчен емоционален заряд за подхранване на лоялността. Сложна задача.

Expand  

То именно за вътрешния план говоря. Нашият разказ си е наш и на никой друг не му пука какво точно ще пише вътре.  Робството и робофилията нанасят вреди на нас, а не на околните. С какъв точно емоционален заряд подхранва националния ни разказ?  Създава спойка на основата на ценности като тази, че "не ставаме за нищо", подхранва бягството от собствена отговорност и ни кара непрекъснато да търсим някакви външни причини, освободители или опори. И ей така между другото ни втълпява вечна признателност и лоялност към Русия.

Виж националните празници на държавите по света: https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_националните_празници_по_държави

На колко от тях, националният празник е свързан с "освобождение"? Повечето празнуват ден на независимостта, а не се "освобождават".  Причината е елементарна. Независимостта е вътрешно-обусловена категория, докато "освобождаването" е по-скоро външна и предполага освободител. 

Нашите деди са имали по-добър усет за тези неща от нас самите.  Например след учредяването на Екзархията се честват дните около нейното учредяване, а не датата на султанския ферман. Първото е вътрешно-обусловено събитие, докато второто външно.  Трети март (тогава 19 февруари) непосредствено след т.н. "освобождение" се чества като ден на „възшествието на престола на император Александър ІІ и заключение на Санстефанския мир“.  Няма освобождение, роби или иго-та, а просто един празник свързан с руската монархия. Т.е. това на практика е монархичен празник, а не национален.   Като ден на "освобождението на България" (но пак без робство или иго) е обявен от Фердинанд с указ от 31 декември 1887г. Това става в разгара на т.н. българска криза и е опит за някакъв политически реверанс към Русия и омекотяване на отношенията (нещо като - признателни сме) в момент в който политическите отношения между двете страни са изключително изострени.  

С други думи т.н. "освобождение" става освобождение чисто случайно и по конюнктурни причини. 

Като стана въпрос за 3 март, хвърлих едно око на Санстефанския договор. Чл.6 изрично гласи: България ще образува автономно, трибутарно княжество, с християнско правителство и народна милиция. Т.е. конституирането на България като монархия е договорено още тогава (а може би и по-рано в някакви договорки  между великите сили) и никой не пита българите искат или не монархия.  Това, че българите искат република никой не го интересува. Тя и съвременна Гърция стартира като република, но бързо-бързо републиканските им мераци са порязани. 

Редактирано 17, 2022 от Atom

[nik1]

  On 17.02.2022 г. at 9:16, Atom said:

В него Екзархията е дело на султана с неговия ферман (външна причина). 

Expand  

И още нещо показателно има според мен -   ферманът е написан и на български (аз доскоро не знаех)
Т.е.- преминали сме като нация през етапа на създаване на национален език - норма. Това е вътрешно дело.
(Да,  нормата ще се променя, но това изглежда съвсем нормално с оглед на историческите процеси)

Редактирано 17, 2022 от nik1

[Atom]

Ето два примера за съвременната робофилия набивана в главите на хората. И двата са от в.Труд:

За турското робство и османското владичество   Няма да преразказвам цялата статия, но това е показателно:
"И в този смисъл може да се отдаде нужното на премиера Бойко Борисов, който въпреки че не може да бъде определен като русофил, преди време напомни за Русия, че „те са ни освободили от турско робство“. Робство или иго- да, а не всякакви други увъртени термини, като господство, владичество, власт и съжителство, които представляват поругаване на историческата правда и народната памет."

Искам закон срещу отричането на турското робство  И тук два кратки откъса:
"В последно време самозвани учени от БАН, както и други родоотстъпници, соросоиди, майцепродавци, отцеубийци и отявлени българофоби изписаха тонове хартия да доказват, че турско робство въобще не е имало, а имало съжителство, присъствие, владичество, поданство, обща история и др."
.......
"Искам Закон срещу отричането на петвековното турско робство и на турските зверства! Мъките на българите в общ план са по-големи, далеч по-дълготрайни и по-жестоки от Холокоста, представляват демоцид, и имат несравнимо по-тежки последствия за българската нация."

Създаването на българската нация е дело чисто българско и успешно. По  една или друга причина то се случва точно по време на османския период. Огромният заряд на тогавашните българи им позволява да свършат колосална  и невероятна работа.  Стартирайки от дълбините на средновековието те изграждат училищна мрежа, поставят началото на  изграждането на общ литературен език, построяват една камара църковни и образователни сгради във всеки град и паланка, организират читалища и научни дружества, създават първите медии (периодични печатни издания) и т.н. и т.н..   Цялото това нещо е една огромна победа на целия народ, увенчана с учредяването на Екзархията - първата общо-национална институция призната от всички останали. 

Всичко това по-горе не може да се оцени подобаващо, ако същия период през който се случват тези неща е квалифициран като "робство".  Нямаме успешно завършили борби в националния разказ не защото няма такива реално, а защото не присъстват в разказа. Те са пренебрегнати, скрити и заметени под килима в името на робството и издигането му в култ. Парадоксът е, че ако човек се опита да да изтъкне заслугите на възрожденските българи, техните успехи и победи ще бъде обявен за родоотстъпник, соросоид, майцепродавец, отцеубиец и отявлен българофоб.  Българите нямат право да са успешни, да са победители и да са постигнали нещо сами. Имаме право да сме безгласни и неуспешни роби, или пък ако не сме такива  в най-добрия случай се допуска да бъдем жертви.  Победител може да бъде само чужда сила. Ясно е коя е тя и г.н. Борисов ни го припомни, цитиран в първата статия.

Редактирано 17, 2022 от Atom

[nik1]

  On 17.02.2022 г. at 13:34, Atom said:

Ето два примера за съвременната робофилия набивана в главите на хората. И двата са от в.Труд:

За турското робство и османското владичество   Няма да преразказвам цялата статия, но това е показателно:
"И в този смисъл може да се отдаде нужното на премиера Бойко Борисов, който въпреки че не може да бъде определен като русофил, преди време напомни за Русия, че „те са ни освободили от турско робство“. Робство или иго- да, а не всякакви други увъртени термини, като господство, владичество, власт и съжителство, които представляват поругаване на историческата правда и народната памет."

Искам закон срещу отричането на турското робство  И тук два кратки откъса:
"В последно време самозвани учени от БАН, както и други родоотстъпници, соросоиди, майцепродавци, отцеубийци и отявлени българофоби изписаха тонове хартия да доказват, че турско робство въобще не е имало, а имало съжителство, присъствие, владичество, поданство, обща история и др."
.......
"Искам Закон срещу отричането на петвековното турско робство и на турските зверства! Мъките на българите в общ план са по-големи, далеч по-дълготрайни и по-жестоки от Холокоста, представляват демоцид, и имат несравнимо по-тежки последствия за българската нация."

Създаването на българската нация е дело чисто българско и успешно. По  една или друга причина то се случва точно по време на османския период. Огромният заряд на тогавашните българи им позволява да свършат колосална  и невероятна работа.  Стартирайки от дълбините на средновековието те изграждат училищна мрежа, поставят началото на  изграждането на общ литературен език, построяват една камара църковни и образователни сгради във всеки град и паланка, организират читалища и научни дружества, създават първите медии (периодични печатни издания) и т.н. и т.н..   Цялото това нещо е една огромна победа на целия народ, увенчана с учредяването на Екзархията - първата общо-национална институция призната от всички останали. 

Всичко това по-горе не може да се оцени подобаващо, ако същия период през който се случват тези неща е квалифициран като "робство".  Нямаме успешно завършили борби в националния разказ не защото няма такива реално, а защото не присъстват в разказа. Те са пренебрегнати, скрити и заметени под килима в името на робството и издигането му в култ. Парадоксът е, че ако човек се опита да да изтъкне заслугите на възрожденските българи, техните успехи и победи ще бъде обявен за родоотстъпник, соросоид, майцепродавец, отцеубиец и отявлен българофоб.  Българите нямат право да са успешни, да са победители и да са постигнали нещо сами. Имаме право да сме безгласни и неуспешни роби, или пък ако не сме такива може да бъдем жертви.  Победител може да бъде само чужда сила. Ясно е коя е тя и г.н. Борисов ни го припомни, цитиран в първата статия.

Expand  

Това да не го е писал Фружин? 

Извинявай, ако ако се притесняваме какво ще каже някой фрустиран невеж идиот, то за какво коментирираме изобщо българската парадигма?

Танзиматът е факт; Факт е че българите се въздигат (през това време и заради него) и създават нация, Оттам нататък какво да говорим  след като историята е ясна?