Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на тризнаците


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 58 минути, Tahev loren said:

Младенов чел ли си книгата на Сашо Салъков "Теория на абсолюта".

Не бях чувал за тази книга. Благодаря за препратката.

Набързо направих едно търсене из нета и намерих следното описание на книгата:

  • Според [Сашо Сълков], грешката в теорията идва от базата, на която стъпва Айнщайн.
    Той приема за даденост резултата, получен от опита на Майкелсън и Морли, в който,
    той смята, че е допусната фундаментална грешка.

Не знам Сълков как тълкува опита на ММ, но аз тръгвам от същото място като него: че нулевият
резултат от опита на ММ се тълкува неправилно от физиката.

Заради заглавието на книгата ще си позволя да спекулирам, че Сълков е от лагера на "етъристите".
Тоест, че етърът съществува и че е абсолютен.

А моята позиция (с която съм надул ушите на всички тук) е съвсем различна: че дори да има етър,
той със сигурност не е абсолютен, а относителен (увлекаем).

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,5k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Няма изискване да редуцираш тялото до материална точка, както ти правиш.

Твоят начин да асоциираш координатна система с материално тяло е просто един начин, а не
единственият начин. Нищо не ми пречи, например, да определя северния полюс като началото на
координатната система
на земята.

А ти нали точно това правиш? Хем няма изискване, хем задължително избираш от обемното тяло само една точка, останалите не ги използваш за нищо. Тоест редуцираш тялото до точка, защото няма друго решение на задачата. Е, за какво ти е обемно тяло тогава?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, scaner said:

Е, за какво ти е обемно тяло тогава?

Представи си, че в лявата ръка имаш топка, а в дясната ръка имаш предварително
подготвена координатна система с вече-избрано начало.

Сега налагаш координатната система върху топката ... както намериш за добре.

Геометрчният център на топката може да съвпада с вече-избрано начало на
координатната система ... но може и да не съвпада.

Северният полюс на топката може да съвпада с вече-избрано начало на
координатната система ... но може и да не съвпада.

Южният полюс на топката може да съвпада ... идеята ти е ясна.

Стига дадена точка от топката да запазва своите координати във времето (тоест,
да е еднозначно определена), няма никакво значение дали началото на координатната
система минава през центъра на топката, нейния северен полюс ... или дори да е извън
топката.

Пак да кажа, най-удобно от всичко е да третираш телата като материални точки и тези
точки да съвпадат с началата на техните собствени координатни системи ... само че
това въобще не е задължително.

Ние именно това тъним: задължително ли е или не е. И отговорът е, че не е.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, gmladenov said:

Пак да кажа, най-удобно от всичко е да третираш телата като материални точки и тези
точки да съвпадат с началата на техните собствени координатни системи ... само че
това въобще не е задължително.

То това е единственото им предназначение - да се избере една точка за начало на отправната система. Задължително една, както виждаш и от примерите които даваш - защото това е необходимото и достатъчно условие за отправно начало. "Достатъчно условие" означава, че повече точки не са нужни, напротив, могат да внесат неопределеност, както и става. Защото в общият случай телатат се въртят, няма точка от самото тяло която да върши работа. Затова обемността не служи за отправна система, тя е пречка за тази цел

Това вече го повтаряме многократно, и ти по същество това казваш посочвайки конкретна точка, но продължаваш да се тръшкаш, че обемността била нужна. щото не било задължително да е една точката. Ама ще построиш отправна система с две взаимоподвижи точки от обеното тяо на кукуво лято.... Глупости. Виждам, че не разбираш изобщо за какво спориш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, gmladenov said:

Имам аргументи, че аберацията не е причинена от движение ... но нямам добра идея какво я причинява.
Най-логичното е някакво колебание на земята около нейната ос.
 

Колебанието на земята около нейната ос , също е движение. Не знам друго обяснение на явлението , освен ако се покаже через някакъв експеримент, че то не следва от движение а от нещо друго, например от гравитационо влияние.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, gmladenov said:

Не бях чувал за тази книга. Благодаря за препратката.

Набързо направих едно търсене из нета и намерих следното описание на книгата:

  • Според [Сашо Сълков], грешката в теорията идва от базата, на която стъпва Айнщайн.
    Той приема за даденост резултата, получен от опита на Майкелсън и Морли, в който,
    той смята, че е допусната фундаментална грешка.

Не знам Сълков как тълкува опита на ММ, но аз тръгвам от същото място като него: че нулевият
резултат от опита на ММ се тълкува неправилно от физиката.

Заради заглавието на книгата ще си позволя да спекулирам, че Сълков е от лагера на "етъристите".
Тоест, че етърът съществува и че е абсолютен.

А моята позиция (с която съм надул ушите на всички тук) е съвсем различна: че дори да има етър,
той със сигурност не е абсолютен, а относителен (увлекаем).

В момента чета книгата, автора обаче не е твърдо подкрепящ етърната теория, има сходни идеи с твоите за характера на времето , големият взрив, . показва ситуации които опровергават релативизма. Като прочета книгата, може да пусна части от нея тук в отделна тема. Книгата може да се закупи онлайн от сайта на "Книжен пазар".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, gmladenov said:

Не се разбираме, защото ти в крайна сметка приемаш, че има етър и че той е абсолютен.

В такъв случй, обаче, защо приемаш и СТО за вярна?? СТО е несъвместима с идеята за
абсолютен етър.

Да, но сещай се, че наблюдаваната материя (достижима за измервания) е с дуалистичен произход, с дуалистична характеристика. Тогава - и зрънчевият модел, среда, върху която "сърфират"  телата, са сдвоени (така е предположено по хипотезата).

(Центрите на Зрънцата изграждат пространствена решетка - нещо като огромен и "много твърд" кристал - коментирано е при проф.Чирцов, който казва, че това е невъзможно (?), защото при него няма "виждане" за непрестанно образуване на наблюдаемите от Изследовател, обекти (не е признато от физиката). Да, но признава, че единственото което е възможно като движение по такъв хипотетичен кристал е разпространяване на ВЪЛНИ. Е, точна това прави и светлината - разпространява се по неподвижните по място зрънца, с вълнова характеристика, а максималната скорост на разпространение е предопределена от еднаквостта на големината на зрънцата и начинът на подреждане на векторната им характеристика "момент на импулс". Този техен вектор се променя по големина и посока, докато се образуват с огромна честота на образуване и фактически се проявява като "вграден часовник". Остава - да се направят частиците от това, че светлината "се движи", т. е. - всичко "видимо" да е направено от светлина (?!). Това е показано как става в хипотезата - чрез подреждане на полевите характеристики в пространствени линии и възможност за "затварянето им" заради кривина при пренос на импулс. Така - частиците придобиват две характеристики още при раждането си - масова - това е съпротивлението на принудителното им преместване и второ - вълнова характеристика за непрестанното им образуване. Пулсират при съществуването си, а сърфиращото им движение зависи и от структурата на вакуумната подложка, върху която се реализират непрестанно. Затова и честотата на полетата (ЕМП и гравитационно) влияе върху начинът им на поведение)

СТО затова е вярна в себе си, заради принципно правилно приетите постулати: Всяко възможно за наблюдаване от Изследовател (и той, и уредите му, са направени от структурирана светлина) движение е относително. Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника, а от структурата върху която се реализира - например, върху вакуум е максимална, а върху структуриран вакуум е Ссреда.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

Преди 52 минути, Малоум 2 said:

...

СТО затова е вярна в себе си, заради принципно правилно приетите постулати: Всяко възможно за наблюдаване от Изследовател (и той, и уредите му, са направени от структурирана светлина) движение е относително. Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника, а от структурата върху която се реализира - например, върху вакуум е максимална, а върху структуриран вакуум е Ссреда.

...

Tочно Постулатите са неверни, втори постулат е верен в Локалното Състояние Покой, в другите не е . 
Основите на ТО са неверни и го доказахме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Tahev loren said:

В момента чета книгата, автора обаче не е твърдо подкрепящ етърната теория, има сходни идеи с твоите за характера на времето , големият взрив, . показва ситуации които опровергават релативизма. Като прочета книгата, може да пусна части от нея тук в отделна тема. Книгата може да се закупи онлайн от сайта на "Книжен пазар".

Да добавя, авторът смята времето за фикция, а пространството за реално съществуващо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, gmladenov said:

В 19-ти век цари пълно объркване за това какво е светлината и за това
как тя се разпространява:

  • Опитът на Физо показва частично увличане на етъра и светлината.
  • Опитън на Ери с водния телескоп показва нулево увличане.
  • Опитът на Майкелсон и Морли показва пълно увличане.

Тези резултати се опровергават един друг и не е никак случайно, че СТО е крива.
Аберацията в никакъв случай не демонстрира изкривяване на пространството.

Да аберацията не показва изкривяване на пространството, но опита на ейри с водния телескоп, показва пълно увличане на светлината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, gmladenov said:

Не говоря за тези неща, защото все се оказвам в позицията на Тома неверни и
излиза, че не вярвам на науката.

А в същност аз като инженер винаги се опитвам да си предстява как работят
нещата на практика. От там идват моето недоверие  и скептизцизъм за неща,
които не изглеждат реални ... като например СТО.

Та, ако звездните лъчи падаха вертикално на земята, както Брадли си го представя,
тогава аберация въобще нямаше да има. Или по точно тя щеше да е постоянна - и така
незабележима.

А в действителност, аберацията има годишен минимум и годишен максимум.
Значи обяснението на Брадли протоворечи на самото себе си.

1787263235_arth-orbit.png.b03db88b371e6668b79d18a6f4bfe0a4.png

Не Брадли обяснява правилно аберацията с орбиталното движение на земята, аберационите максимуми и минимуми, се получават в точките от земната орбита, на равноденствията и слънцестоянията, когато земята сменя посоките в които пресича светлинните лъчи пристигащи върху нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, Ниkи said:

Сега ще Ви разкрия магията на светлината. Всъщност, ще Ви покажа посоката, а Вие сами ще си извървите пътя.

Аберацията, подвижен и неподвижен телескопи, в един и същ момент и място виждат различни неща. Как е възможно? Да разгледаме аналогията с дъжда. Когато се движите в дъжд, трябва да наклоните тръбата, за да минат през нея капките, за разлика от когато сте спряли, тогава държите тръбата изправена. Да предположим, че капките са „отделните фотонни порции” носители на информацията за събитята а светлината е поток от капки.

Това което се пропуска е че когато тръбата е наклонена, нейния вход стои по-ниско и реално загребва по-долна капка. Загребва по-ранна информация. Колкото скороста е по-голяма, тръбата е по-наклонена и загребва по-долна капка, което ще рече: виждате по-ранно събитие

Грешиш, дори тръбата да е високо горе,  тя пак ще загребва капките под ъгъл.

Link to comment
Share on other sites

Преди 18 минути, Ниkи said:

Цитат: Втори постулат - Скоростта на светлината във вакуум e инвариантна, тя е  универсална константа, независима от движението на източника на светлина. 

На коя вълна скоростта зависи от източника?

Константа и независи от скорост на источник, но измервана в Състояние Покой.
При различен тип прието сверяване на часовници, без ЕМГ сигнали, се измерва различна светлинна скорост.

Link to comment
Share on other sites

Преди 10 минути, Ниkи said:

..

Това не мога да го коментирам

Лесно. Представяш си , че твоята уж неподвижна система с часовници, всъщност не е неподвижна. Имаш скорост спрямо  съществуването на светлина да речем 0,5С . Сверяваш часовници , но по теорията , приемаме за факт <скъсяване>, съобразяваш скъсяване по, спрямо вектор на скорост и движенията на часовници докато ги сверяваш с ЕМГ сигнал или светлина, правиш корекции за правилно сверяване. При неизвестен фактор скорост, тъй като допуснеш ли движения в твоя <,покой> означава , че си приел лоренцови трансформации за неприложими, абсурдни, правиш най проста система за ,<механично> сверяване.става с рамена, става с Вал, имам и други идеи. 
Примерно с вал, нагласяш за минимум ротация, леко ускорение и равномернозавъртане в порвдъка нанометрисекунда и за няколко секунди се задействат спусъци,контактори. Ако лоренц трансформации бяха верни винаги имаш очакваната разлика привсякакви обороти, разбира се при ускорения имаш деформации, но не са тези които се сработват с лоренц трансформации.

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, Ниkи said:

Пак ми е трудно да те разбера, но оставам с впечатлението, че разсверяваш часовниците (вкарваш им корекция според "скъсяването")

Съвет от мен (въпреки, че не съм на твоето ниво :) ), спри да уточняваш дреболии: титаниеви пръти или рамки - по подразбиране всичко е абсолютно твърдо; задействането на спусъците се приема, че е с път клонящ към 0; следователно ускорението клони към 0. Това са неща които се допускат без предварителна уговорка.

Разбирам те, но това е да отменим допълнителни еласт. деформации и пр.
По СТО няма твърди тела, всичко може да се деформира. Работейки изцало по теорията и съобразявайки лоренц трансформации няма начин за различно сверяване, но ниое ги оспорваме и доказваме , че не е така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Не променяй схемата

Какво променям, показах че и при удължаване на тръбата ще има същият ефект на аберация. Като се удължи тръбата тя ще захребва фотони с по късно появяване

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Младенов препоръчвам ти да прочетеш книгата на Сашо Салъков , "Теория на абсолютноста"

https://knizhen-pazar.net/products/books/2321039-teoriya-na-absolyutnostta

Има много сходни идеи с твоите по отношение на СТО.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Ниkи said:

Да те поправя: с по-ранно появяване

Нали по ранно обтазували се фотони пътуват преди още другите да са се образували, и пристигат по близо до земната повърхност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Tahev loren said:

Като прочета книгата, може да пусна части от нея тук в отделна тема.

Пусни някои от основните теми да ги обсъдим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника, а от структурата върху която се реализира - например, върху вакуум е максимална, а върху структуриран вакуум е Ссреда.

Ако структурата е обективно-съществуваща, то различините подвижни наблюдатели
ще имат различни скорости спрямо нея - а от там и спрямо светлината.

Следователно, скоростта на светлината няма да е еднаква за всички наблюдатели.
А според СТО тя е еднаква.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Tahev loren said:

Не Брадли обяснява правилно аберацията с орбиталното движение на земята, аберационите максимуми и минимуми, се получават в точките от земната орбита, на равноденствията и слънцестоянията, когато земята сменя посоките в които пресича светлинните лъчи пристигащи върху нея.

Там е работата, че земята в същност не сменя посоките.

Зематя се обикаля слънцето (почти) в кръг с (почти) постоянна скорост, така че
тя винаги е в (почти) една и съща позиция спрямо далечната звезда.

Затова аз лично не виждам как орбиталното движение на земята може причини
аберацията.

Добро уточнение за движенията.

Като кажа, че движението на земята не е причина за аберацията, аз в същност
имам предвид орбиталното движение. Но си напълно прав, че ако земята се
клати около оста си, това също е движение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Tahev loren said:

Има много сходни идеи с твоите по отношение на СТО.

Не е учудващо за хора с подобен светоглед.

Нещата работят по определен начин и ако различни хора се опитат да разгадаят
как, те неминуемо ще минат по сходни/еднакви пътеки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Не е учудващо за хора с подобен светоглед.

Нещата работят по определен начин и ако различни хора се опитат да разгадаят
как, те неминуемо ще минат по сходни/еднакви пътеки.

Прав си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Ниkи said:

Сега ще Ви разкрия магията на светлината.

Колега, ти го гледаш от позицията на индивидуален наблюдател. От тази позиция
наблюдателят наистина трябва да чака докато дадено събитие стигне до него.

Но от позицията на отправната система, събитията се случват в реално време.

Да кажем, че свръх-нова избухне на разсточние 100св. год. от наблюдателя.
Тогава той наистина трябва да чака 100 год. докато събитите пристигне при него.
Но от гледната точка на отправната система на наблюдателя, избухването е
моментално и никакво изчакване не е нужно.

Не изглежда да правиш това разграничение между индивидуален наблюдател
и отправна система и затова го уточнявам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, gmladenov said:

Там е работата, че земята в същност не сменя посоките.

Зематя се обикаля слънцето (почти) в кръг с (почти) постоянна скорост, така че
тя винаги е в (почти) една и съща позиция спрямо далечната звезда.

Затова аз лично не виждам как орбиталното движение на земята може причини
аберацията.

Добро уточнение за движенията.

Като кажа, че движението на земята не е причина за аберацията, аз в същност
имам предвид орбиталното движение. Но си напълно прав, че ако земята се
клати около оста си, това също е движение.

Мисля че земята сменя посоките си на движение спрямо една звезда при своето орбитално движение. Направи симулация и ще видиш че е така.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...