Отиди на
Форум "Наука"

Влиянието на музиката върху личностното развитие.


Recommended Posts

  • Потребител

Класическата и филмовата музика развиват когнитивните процеси. До каква степен музиката може да ни помогне при взимането на правилното решение и в подобряването на здравословното ни състояние? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сами по себе си класическата и филмовата музика не развиват когнитивните процеси.

Напоследък има немалко изследвания на влиянието на музиката върху мозъка, но от това, че човек слуша музика, той не става по-умен. Може да става по-спокоен, по-напрегнат, да си спомни нещо, примерно когато дементни пациенти, които отдавна не разговарят с никого, не показват никакъв контакт, чуват песен от младостта си и показват, че си я спомнят, радват се.

Дългогодишнното свирене на музикален инструмент - професионалното музикантство обаче - води до структурни промени в мозъка, каквито при немузиканти няма, напр. с много по-добра свързаност. Това е защото свиренето на музикален инструмент интегрира множество функции - визуална, слухова, тактилна, емоция, памет, способност за импровизация, това, което учените наричат "екзекутивни функции" - памет, планиране, инициализация, инхибиция, организация (https://en.wikipedia.org/wiki/Executive_functions) Особено полезно за тях - свиренето с други музиканти.

Но за целта трябва да се свири системно през целия живот - use it or lose it.

Друг е въпросът, че мозъкът на един джаз музикант и на един професионален изпълнител на класическа музика правят различни неща, докато свирят.

https://www.jneurosci.org/content/23/27/9240

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5618809/

https://www.classicfm.com/music-news/jazz-classical-musicians-brains/

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Допълнение:  има и изследвания, които показват положителното въздействие на свиренето на музикален инструмент върху забавянето на естествените процеси на стареене на мозъка, свързани с влошаването на когнитивните способности. Ето едно такова изследвание:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4269311/

Някои учени, напр. проф. Шердер (Erik Scherder) препоръчват хората да започват да се учат да свирят на (нов) музикален инструмент в третата възраст, като упражнение за мозъка - точно за забавяне на този процес.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 19.12.2020 г. at 22:47, Fantagero said:

Класическата и филмовата музика развиват когнитивните процеси. До каква степен музиката може да ни помогне при взимането на правилното решение и в подобряването на здравословното ни състояние? 

   Всъщност от така зададената тема,не става ясно дали се има предвид слушането на музика,или свиренето,а разлика има.Голяма е и разликата в слушането на музика от музикант(който свири,композира,аранжира и т.н.) и слушател,който не се е занимавал с музика.До каква степен музиката може да помогне за взимане на правилно решение не се наемам да кажа,зависи от конкретния проблем и редица други фактори.По отношение на подобряване на здравословното състоянние,dora каза най-важното.

 

Преди 2 часа, dora said:

  Дългогодишнното свирене на музикален инструмент - професионалното музикантство обаче - води до структурни промени в мозъка, каквито при немузиканти няма, напр. с много по-добра свързаност. Това е защото свиренето на музикален инструмент интегрира множество функции - визуална, слухова, тактилна, емоция, памет, способност за импровизация, това, което учените наричат "екзекутивни функции" - памет, планиране, инициализация, инхибиция, организация (https://en.wikipedia.org/wiki/Executive_functions) Особено полезно за тях - свиренето с други музиканти.

Но за целта трябва да се свири системно през целия живот - use it or lose it.

 

   За хората,незанимаващи се с музика,е невъзможно да си представят за колко неща трябва да мисли един музикант по време на изпълнение,зависи от стила на музика и рутината на изпълнителя разбира се.

Преди 2 часа, dora said:

 

Друг е въпросът, че мозъкът на един джаз музикант и на един професионален изпълнител на класическа музика правят различни неща, докато свирят.

https://www.jneurosci.org/content/23/27/9240

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5618809/

https://www.classicfm.com/music-news/jazz-classical-musicians-brains/

    Това е така,заради различния подход на изпълнителя.В класическата музика,произведението е разписано точно до най-малкия детайл за всеки инструмент,няма място за свобода и задължението на изпълнителя е да изсвири максимално добре точно определени неща.Джаз музикантите от друга страна,често свирят с хора,които виждат за първи път и без репетиции,разбират се кой стандарт от "The Real Book " ще свирят ,отварят на съответната страница и започват.Идеята е да изсвирят основната тема и после всеки да направи например по два хоруса импровизация .Стандартите са разписани на по една страничка,само тема,бридж и съответната хармония.Оттам нататък музикантът има пълната свобода и може(а и трябва) да свири каквото прецени за добре и то не само във времето,което му е дадено за импровизация,може да заменя дори и акорди и цели хармонични ходове в движение,да си слага странични доминанти когато прецени,да променя гласоводенето и т.н. Това е плод на дългогодишен труд и детайлното познаване на музикалната теория е само началото,нещата се случват в реално време и се иска много практика.Класическият музикант свири по ноти  неща,които е репетирал много пъти и се концетрира в изпълнението основно от техническа гледна точка ,докато джаз музикантът е свикнал и да проиграва варианти в движение.При такъв тип свирене,трябва да се мисли едновременно освен за това което се свири в момента,и за следващия акорд,в кой от стабилните тонове искаме да разрешим фразата,или ако целта ни е да създадем напрежение в кой от тоновете на надстройката  може да отидем..много неща са.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте, Грифин, с удоволствие ви сложих плюсче.

Само с едно уточнение, класическият музикант също интерпретира нотния текст, на основата на познанията си - за периода, за композитора, за технологията, вложена в инструмента, на който свири (вж. барокови инструменти/съвременни инструменти), желанието си да представи музикалното произведение колкото се може по-близо до начина, по който се предполага, че то е било възнамерявано от автора (което е своеобразен вид смирение, това да не се натрапваш на автора, а, доколкото можеш, да го оставиш да говори през теб), както и на основата на собственото си разбиране на нотния текст / вживяване в него. Не можем да отстраним емоцията от музиката, без да осакатим музиката.

Вижте примерно Давид Фрай с Бах:

Това, което намирам за изумително, от гледна точка на работата на мозъка, е способността на джаз музикантите, когато свирят в класическото джаз трио, да улавят без думи намерението на другия части от секундата, преди то да се е реализирало, и да се адаптират към това в реално време. Нищо, че са се разбрали за схемата на импровизация предварително - пак е изумително. Да, вярно е, че и птиците летят с поразителен синхрон в ято.

Само че сложността на синхрон в импровизацията е на светлинни години от това :)

(Няма да пускам видео, изберете си за поздрав нещо от Кийт Джарет Трио)

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, dora said:

Само с едно уточнение, класическият музикант също интерпретира нотния текст, на основата на познанията си - за периода, за композитора, за технологията, вложена в инструмента, на който свири (вж. барокови инструменти/съвременни инструменти), желанието си да представи музикалното произведение колкото се може по-близо до начина, по който се предполага, че то е било възнамерявано от автора (което е своеобразен вид смирение, това да не се натрапваш на автора, а, доколкото можеш, да го оставиш да говори през теб), както и на основата на собственото си разбиране на нотния текст / вживяване в него. Не можем да отстраним емоцията от музиката, без да осакатим музиката.

Вижте примерно Давид Фрай с Бах

 ... Не можем да отстраним емоцията от музиката, без да осакатим музиката, но емоцията никъде не е написана. Тя трябва да бъде изведена от нотния текст. Защо давам за пример това, ами защото Бах казва какво да се изсвири, но не как. Никъде в нотите няма указания, каквито има при по-късни творци. Този концерт не е писан за пиано, а за клавесин. Давид Фрай трябва сам да реши как да звучи той за пиано, така че хем да говори на публиката, хем да звучи достоверно. Класическият музикант не е техничар - защото е музикант. Технически коректно изпълнение може да се изсвири и от компютър :)

Ето и самите ноти, взети от Криейтив Комънс - позволяват единично сваляне (имам ги някъде вкъщи, но не ми се сканира страница по страница) :)

IMSLP292984-PMLP110821-bwv1056.pdf

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, dora said:

 

Само с едно уточнение, класическият музикант също интерпретира нотния текст, на основата на познанията си - за периода, за композитора, за технологията, вложена в инструмента, на който свири (вж. барокови инструменти/съвременни инструменти), желанието си да представи музикалното произведение колкото се може по-близо до начина, по който се предполага, че то е било възнамерявано от автора (което е своеобразен вид смирение, това да не се натрапваш на автора, а, доколкото можеш, да го оставиш да говори през теб), както и на основата на собственото си разбиране на нотния текст / вживяване в него. Не можем да отстраним емоцията от музиката, без да осакатим музиката.

 

Това е точно така ,съгласен съм,и нека да е ясно,че не съм искал да принизя класическия музикант до нещо като МР3 плейър :) ,чиято единствена цел е да възпроизведе нотния запис правилно.Разликата между едно добро и издържано от техническа гледна точка изпълнение,и гениалното такова е именно в детайлите,почерка,емоцията  и музикалния вкус ,с който са поднесени и свободата в  интерпретацията на класическия музикант е ограничена дотам(не е хич малко). Добрия джазов музикант,освен  с тези изразни средства,има свободата да работи и с още много,той често буквално пренаписва аранжимента в момента,а когато започне да импровизира,решава на момента(всъщност с малко предварение) как ще гради своята импровизация,дали ще започне с мотивно свирене и после ще продължи с въпрос-отговор ,кога ще "нагрее", кога ще създаде напрежение(tension),кога ще успокои и ще отведе нещата "в къщи" (release ),подходите са различни,но общото е,че изискват мислене напред с някакъв план паралелно с мисленето за другите неща,и оттам идват според мен разликите в мозъчната активност,което и беше идеята на коментара ми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Grifin said:

Това е точно така ,съгласен съм,и нека да е ясно,че не съм искал да принизя класическия музикант до нещо като МР3 плейър :) ,чиято единствена цел е да възпроизведе нотния запис правилно.Разликата между едно добро и издържано от техническа гледна точка изпълнение,и гениалното такова е именно в детайлите,почерка,емоцията  и музикалния вкус ,с който са поднесени и свободата в  интерпретацията на класическия музикант е ограничена дотам(не е хич малко). Добрия джазов музикант,освен  с тези изразни средства,има свободата да работи и с още много,той често буквално пренаписва аранжимента в момента,а когато започне да импровизира,решава на момента(всъщност с малко предварение) как ще гради своята импровизация,дали ще започне с мотивно свирене и после ще продължи с въпрос-отговор ,кога ще "нагрее", кога ще създаде напрежение(tension),кога ще успокои и ще отведе нещата "в къщи" (release ),подходите са различни,но общото е,че изискват мислене напред с някакъв план паралелно с мисленето за другите неща,и оттам идват според мен разликите в мозъчната активност,което и беше идеята на коментара ми.

Написах горното по-скоро за онези от четящите, на които това, за което си разговаряме, може да не е ясно от пръв поглед :) Много се радвам, че имаме възможност да си говорим тук. Музиката, по скромното ми мнение, е най-достъпното (защото може да се прави музика и с тропане с крака), но и най-абстрактното изкуство. Защото не пресъздава нищо, което може да бъде видяно, пипнато, разказано с думи, а създава преживяване от нулата. Хората, които могат да правят музика, са целунати от Господ.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

Едно уточнение, много музиканти работят и живеят до преклонна възраст поради <природата> на тази <работа> , професия. В гоемия си процент е щадяща .  Според мен музикант се ражда, признавам само тези, които могат да правят музика и на сън, т.е без концентрация, за удоволствие и без никакви ноти и т.н.т.. Аз също си правя музика за себе си, като част от житейско експериментиране, търся постигане на определени параметри в работата на мозък.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, laplandetza said:

Едно уточнение, много музиканти работят и живеят до преклонна възраст поради <природата> на тази <работа> , професия. В гоемия си процент е щадяща .

A други - не, прегарят. За концертиращите музиканти си е тежка, не е щадяща. Първо, конкуренцията е жестока. За да си там, трябва не само висока класа на майсторство, но и огромно самообладание. Те нямат право на грешка. Не могат да спрат за малко и да почнат от начало. Представете си този стрес с години. И незадържане на едно място - живот на  пътя. По хотелите. С всичко, което ви взема това - личен живот, семейство, деца, чувство за сигурност. Реално имате само себе си, двете си ръце. Ако пострадат - край.

Прословутият случай с Мариа Жоао Перез, която чувайки първите акорди, разбира, че се е готвила да свири друг концерт - и й се налага на мига да се настрои да свири нещо, което не е репетирала. Тя се справя добре, но това си е за инфаркт:

 

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, dora said:

A други - не, прегарят. За концертните музиканти си е тежка, не е щадяща.

Прословутият случай с Мариа Жоао Перез, която чувайки първите акорди, разбира, че се е готвила да свири друг концерт - и й се налага на мига да се настрои да свири нещо, което не е репетирала. Тя се справя добре, но това си е за инфаркт:

 

 

Така е, зависи от конкретиката. Познавам музиканти, много от тях са дълголетници. Прословутия Чичо Митко, сменил 3 съпруги и незнайно колко любовници , поне 3 деца.Нивга не видял стрес, самовлюбен и спокоен........, последната женичка я <намери> на 75 години, и стана за пореден път официалнонеофициален татко на 77г.:D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, dora said:

 ... Не можем да отстраним емоцията от музиката, без да осакатим музиката, но емоцията никъде не е написана. Тя трябва да бъде изведена от нотния текст. Защо давам за пример това, ами защото Бах казва какво да се изсвири, но не как. Никъде в нотите няма указания, каквито има при по-късни творци. Този концерт не е писан за пиано, а за клавесин. Давид Фрай трябва сам да реши как да звучи той за пиано, така че хем да говори на публиката, хем да звучи достоверно. Класическият музикант не е техничар - защото е музикант.

  Не можем и не бива да отстраняваме емоцията от музиката,защото наистина ще я осакатим,и в интерес на истината "свиренето с чувство" е много абстрактно и едно от най-трудно обяснимите неща в музиката.До известна степен подлежи на някакъв анализ,но..Все пак, за да може човек да си позволи да свири с чувство,трябва да е минал сериозна практическа и теоретична подготовка,да е изучил детайлно изразните средства, и чак тогава да започне да "чувства" с инструмент в ръка :)

Преди 44 минути, dora said:

 Технически коректно изпълнение може да се изсвири и от компютър :)

  Ами..да,технически коректно е,но от това което съм чувал,звучи в най-добрия случай като музика от електронна игра :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Grifin said:

и в интерес на истината "свиренето с чувство" е много абстрактно и едно от най-трудно обяснимите неща в музиката.

Хахаха, това е защото всички сме чували: "свири ужасно, но с чувство" :))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 А всъщност и самото слушане на определен тип музика няма как да не  повлияе върху личностното развитие ,най-малкото заради средата която до известна степен формира предпочитаната музика.Например,ако имах дъщеря,фенка на Гери Никол,която по цял ден дъни "Яката дупара" и др. подобни произведения на съвременното поп изкуство(някои от които са си направо "скрита" реклама на наркотици),щях да се попритесня за нейното личностно развитие :) .
 

Редактирано от Grifin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Втори след княза said:

 

Основното средство на музиката е ритъмът. Чрез него се предават състояние на релаксация или напрегнатост. Така музиката може да се използва за тонизиране (Рок и прахосмукачка) или за отпускане (барок на диванчето).

   Не е само.Останалите основни са мелодия,метрум,динамика,артикулация,фразиране,темпо,тембър и хармония и в зависимост от комбинациите между тях се получава различен краен резултат.

Преди 4 часа, Втори след княза said:

 

 

Обаче за развиване на "когнитивни процеси" имам почти неразбиране как става. 

Струва ми се,че изхождаш основно от гледната точка,че музиката е изкуство.Да,изкуство е,но не по-малко е и наука .Изучава се доста години,композиране или аранжимент се учат по няколко години във ВУЗ ,като преди това пак трябва да си учил музика.Ако композитор на филмова музика например,има договор за музика към филм на ужасите,той не може да се осланя на сигурността ,че ще го сполети вдъхновението преди крайния срок и в главата му ще зазвучат адски звуци.Той е учил изразните средства ,знае кое как звучи( ладовете например носят различни настроения,оттам идва и наименованието на английски-mood ) , има речника , с който може да се изрази добре и го прави .Без речник и най-добрата идея няма да доведе до желан резултат.Един овчар с речник от сто думи може да изпитва много красиви чувства,докато гледа тайно как се къпе голата мома във вира,но ако трябва да ги облече в думи,това няма да е точно поезия :)
  
  Както всички останали науки,музиката  е построена на математически принципи и логика,има модели ,правила и забрани,накратко -много за учене. И голяма част от всичко това се прилага едновременно в реално време от музикалния изпълнител.При положение ,че основните когнитивни умения са свързани със възприятията,фокуса,концетрацията,паметта,креативността,гъвкавостта и т.н. аз мисля,че връзката между  музиката и развиването на тези умения е очевидна.
Една-две статии за връзката между музиката и науката: 
https://www.bnbmusiclessons.com/blog/the-relationship-between-music-and-science/

https://www.news-medical.net/news/20190124/Exploring-the-connection-between-science-and-music.aspx

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Grifin said:

Както всички останали науки,музиката  е построена на математически принципи и логика,има модели ,правила и забрани,накратко -много за учене.

Джон Колтрейнoвият цикъл, нарисуван от самия Джон Колтрейн :)

coltrane-circle-new.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Втори след княза said:

 

    Втори след княза,ако не се лъжа,с теб сме водили една-две дискусии на ти,не е проблем,на кой както му е комфортно :).  

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Това я поставя в особено положение- само учили науката- музика могат да я разберат и съответно да им развива когнитивните процеси.
Обаче завършилите средно или висше музикално са обикновено на сцената, а в публиката са други, на които споменатите от вас принципи не са познати, т.е. са в позицията на неразбиращи езика. А това е лошо и компрометира основното твърдение на темата.


    Да,до голяма степен това е точно така,за това и има най-различни видове музика-за танцуване,за куфеене,за релакс,за работа,за секс, за приятен фон,за подчертаване на определени емоции,за слушане и т.н.(общо взето маркетинг и целеви групи,ако тръгнеш да я продаваш)  и това ,че в някои ситуации може да се окажеш в позицията на неразбиращ езика,не мисля че трябва да те притеснява по някакъв начин.От гледна точка на потребител,не е необходимо когато чуеш например интервал 5- ,да си учил ,че този интервал звучи напрегнато и нервно,така или иначе точно това ще чуеш,този интервал така си звучи .Не трябва да те учудва това,че един музикант ще разбере повече от теб ,когато слушате дадено музикално произведение.Аз например ,когато прочета статия на тема медицина,съм сигурен ,че ще разбера много по-малко от нея от някой ,който е учил детайлно съответната дисциплина , и го намирам за съвсем нормално.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря на всички участници за изказаните от тях твърдения и мнения, както и за споделените от тях линкове! Радвам се, че предложената от мен тема предизвика толкова голяма и обстойна дискусия. Тук искам да засегна един друг момент, музиката има ли възпитателна функция? Как ще коментирате създадената музика от учителя Петър Дънов? Да тя все още е в процес на развитие, за нейното пълно осмисляне от човека. Естествено не бих си позволила да не спомена невероятния концерт на Маестро Йордан Камджалов и Лиза Джерард."ВЕХАДИ" ..., по мотиви на Петър ДЪНОВ и Х. Горецки , който се състоя в НДК. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Втори след княза said:

Предположението ми е, че музиката не възпитава, защото не влияе на поведението.

Какво национално самосъзнание (и поведение) ще развие едно дете ако от малко слуша една от двете песни:

- българската "Една българска роза"?

- сръбската "Кукавица" на Цеца Величкович?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
  • Потребител

Добра вечер! Намерих интересен текст по темата и го споделям с Вас :) Лично аз смятам, че влиянието на музиката върху развитието на личността е от голямо значение. Тъй като се формират в човека няколко пласта на различни нива. 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
On 29.12.2020 г. at 13:24, Fantagero said:

Благодаря на всички участници за изказаните от тях твърдения и мнения, както и за споделените от тях линкове! Радвам се, че предложената от мен тема предизвика толкова голяма и обстойна дискусия. Тук искам да засегна един друг момент, музиката има ли възпитателна функция? Как ще коментирате създадената музика от учителя Петър Дънов? Да тя все още е в процес на развитие, за нейното пълно осмисляне от човека. Естествено не бих си позволила да не спомена невероятния концерт на Маестро Йордан Камджалов и Лиза Джерард."ВЕХАДИ" ..., по мотиви на Петър ДЪНОВ и Х. Горецки , който се състоя в НДК. 

Възпитателна в какво?

Има хора, които са по-музикални от други. Има и такива, които поради обстоятелствата развиват по-висока музикална култура - свирят на музикален инструмент, растат в среда, където се слуша по-"сложна" като конструкция музика.

Не всеки обаче е длъжен да е музикален - музика има за всички. Човек може да е дисциплиниран или недисциплиниран, независимо от това дали е музикален или не.

Възпитателен елемент има само там, където от човек се изисква да модифицира поведението си по някакъв социалноприемлив начин, или да изгради определени навици, но сама по себе си музиката няма никаква роля за това. Има значение само настойчивостта на средата да го възпитава.

Музиката може да се използва възпитателно, когато на някого му се наложи да прекарва часове и часове в това да се научи да свири добре на музикален инструмент - възпитава самоконтрол, самокритичност, устойчивост на вниманието, настоятелност, постоянство, например. Само че тогава не го възпитава музиката, а това, че полага дългогодишни целенасочени усилия да подобрява уменията си.

Може да се използва и за задаване на ритъм за някакви упражнения, вижте музиката за военни цели, примерно маршовете. Или това, че докато тренират, американските военни пеят някаква повтаряща се песен (това конкретно е от филм, но има и примери с реална армия). Само музиката обаче няма да тренира армията, трябва и да тичат с километри (понякога с пълно бойно снаряжение, което тежи доста) и в какви ли не условия (дъжд, сняг, пек). Тя се използва за синхрон (да тичат в крачка) и за настойчивост (да не се отказват, да не падат по пътя, или ако падат, да стават и да продължават). Понеже пеят, това регулира и скоростта, с която да тичат (за да не се задъхват прекалено).

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Музиката е основополагащ фактор за изграждането на култура в децата. Тя учи на разбиране и възприятие, което оказва влияние и на гледната точка на един човек.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като се вземе предвид, че всеки език си има своя специфична мелодичност, как мислите:

Дали именно въз основа на тази специфична мелодичност може да се търси някаква по-ясно изразена разлика между народопсихологията на общности с много различни по звучене езици? Например "мекият" руски и "отривистият" японски...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...