Отиди на
Форум "Наука"

Въпроси към знаещите


bojkoiwanow

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 9 минути, gmladenov said:

Казал съм го много пъти: ако твърдим, че две тела са отделни ... а не едно тяло ... то ние дефакто
твърдим, че между двете тела съществува "празно" пространство.

Не може да твърдим, че пространството не съществува ... и също така да твърдим, че две тела са
отделни едно от друго. Какво ги разделя тези тела, ако пространството между тях не съществува.

Единственото което се вижда е, че между телата има отстояние, че материята е делима - и това са качества на материята. Качеството "отстояние" не изисква никакъв пълнеж, то напълно характеризира ситуацията.  Няма никаква нужда от никакво пространство в случая. А за да твърдиш, че "съществува", трябва да обяясниш, как разбра че имало "праазно пространство" там, каквото и да значи това?

Ти тръгваш да мислиш наопъки. Имаш в главата си предразсъдък - някаква средношколска представа за пространството, и за всяка ситуация започва да я прилагаш по дедукция, от общото и вече изградено към частното, както в случая. Докато при наблюдението - отстояние на две тела - трябва да се работи по индукция, от частното към общото. Само по този начин може да ти се изясни как се намесва пространство в цялата картинка. Само тогава ще раазбереш - съществува или не.

Защото тръгвайки от средношколската представа, ти почваш да се въртиш в порочен логически кръг - обясняваш пространството изхождайки от идеята за простраанството, както се случва по-горе.

Опитай да получиш доказателства за съществуване на пространството само на база наблюдението - отстояние на две тела. Това е пътят да разбереш кое какво е. Само тогава ще стане ясно какво можем да тврдим и какво не можем.

Самият термин "пространство между тях" няма смисъл. Също така твърдението "празно пространство" също няма смисъл. Пространството е основна форма на съществуване на материята, то е навсякъде, и не може да е празно по тази причина. Но всичко това да не те отвлича сега.

Та да се върнем на горният пример. Единствената информация, която имаш, е че съществуват два обекта, между които има отстояние, и това изчерпва напълно картинката. Всякакви допълнителни предположения, запълване с божествена енергия, течна невидима магия, пространство, нямат никакво основание за момента, и принципът на Окам ги изключва.  Как се появява пространството? Защото отстянието не е пространство. Между обектите имаш отстояние, не пространство, нито запълване.

От къде се взема тогава информацията за съществуване на пространство?

Преди 20 минути, gmladenov said:

Съществуването на пространството се измерва косвено с това, че на светлината и трябва време
да достигне от едно тяло до друго

Чакай малко. Нали според тебе времето беше измислица? Както си се аргументирал, пространството също става измислица на тази база :)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 422
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 5 минути, scaner said:

Чакай малко. Нали според тебе времето беше измислица?

Да, измислица. Няма протоворечие тук.

Продължителността на процесите е тяхна изконна характеристика; никоя материална
промяна не се случва за нула време.

Времето е наша измислица, с която ние окачествяваме тези продължиелности - и с която
водим хронология на различните събития.

 

Цитирай

Единственото което се вижда е, че между телата има отстояние, че материята е делима ...

Хубаво. И светлината през какво минава, когато пътува между две тела? През отстоянието
между тях ... или през пространството между тях? Мисли малко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Да, измислица. Няма протоворечие тук.

Продължителността на процесите е тяхна изконна характеристика; никоя материална
промяна не се случва за нула време.

Времето е наша измислица, с която ние окачествяваме тези продължиелности - и с която
водим хронология на различните събития.

Значи и пространството е измислица, след като го дефинираш чрез времето. Което и трябваше да се докаже.

За какво още да спорим тогава? :)

Преди 2 минути, gmladenov said:

Хубаво. И светлината през какво минава, когато пътува между две тела? През отстоянието
между тях ... или през пространството между тях? Мисли малко.

А минава ли през нещо светлината? Защо трябва да минава през пространство, а не минава през невидимата течна магия? Или нещо друго и невидимо?

Това ми напомня един виц.
Египетски учени правели разкопки. След известно време публикували информация, че древната цивилизация на Египет била високоразвита и използвала радиотелефони. Защото не били намерени остатъци от медни кабели.

Та и твоето твърдение, било "запълнено с празно пространство", е смислено колкото вица.

Светлината преодолява отстоянието. Но повтарям, отстоянието не е пространство. Защото отстоянието между други обекти е друго, значи е друго пространство? Колко такива пространства ще имаме тогава? Заформя се каша, нали? Така че още нямаш никакви факти, че пространството съществува. Имаме само факти за съществувване отстояния между обектите, качество на материята.

Идеята за "минаване през" се появява на по-късен етап, когато се оформи представата за пространството. Но на етапа на който сме, наблюдения на космоса и околността, тази представа още липсва. Как се появява, на какво основание? Това ще отговори на въпроса съществува или не пространството. После ще го сравним с времето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Скот М. Ауербах, теоретичен химик от Университета на Масачузетс в Амхерст, предлага по-подробен отговор:

„Светлината от слънцето възбужда електрони в атомите, които съставляват тухлената стена. Как тази електронна енергия се превръща в топлина, ще попитате. Ключът е„ безрадиационни преходи “. Ето как работи: атомите на тухлата постоянно вибрират. Някои от тези атоми вибрират достатъчно енергично, че вибрационната им енергия е приблизително равна на електронната енергия (фотони), погълната от слънцето - по същество те са в резонанс с Слънчевата енергия. Тези атоми след това правят квантов преход от „електронно възбудено“ към „вибрационно възбудено“, което означава, че енергията кара целия атом да се движи. Ние усещаме това движение като „топлина“. скоро се сблъскват в съседни атоми, разсейвайки тяхната вибрационна енергия през цялата тухла, което прави тухлата гореща през цялото време."

На същият принцип работят и микровълновите печки. Там е подбрана специална честота, резонансна на вибрационно ниво на водните молекули, така че това дига ефективнността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Ниkи said:

Как точно светлината се превръща в топлина?

Оказва се, че както често се случва в науката, има повече от един начин да се обясни едно и също основно явление.

Том Цепф от физическия факултет на Университета Крейтън в Омаха, Небраска, отбелязва, че „Слънчевата светлина загрява материал като вода или тухла главно защото дължината на вълната или инфрачервената част на слънчевата радиация резонира добре с молекулите в материала, като по този начин ги привежда в движение. Така че енергийният трансфер, който кара температурата на веществото да се повишава, се извършва на молекулярно, а не на електронно ниво. " (Предполагам отдава импулс. (Мои размишления))

Скот М. Ауербах, теоретичен химик от Университета на Масачузетс в Амхерст, предлага по-подробен отговор:

„Светлината от слънцето възбужда електрони в атомите, които съставляват тухлената стена. Как тази електронна енергия се превръща в топлина, ще попитате. Ключът е„ безрадиационни преходи “. Ето как работи: атомите на тухлата постоянно вибрират. Някои от тези атоми вибрират достатъчно енергично, че вибрационната им енергия е приблизително равна на електронната енергия (фотони), погълната от слънцето - по същество те са в резонанс с Слънчевата енергия. Тези атоми след това правят квантов преход от „електронно възбудено“ към „вибрационно възбудено“, което означава, че енергията кара целия атом да се движи. Ние усещаме това движение като „топлина“. скоро се сблъскват в съседни атоми, разсейвайки тяхната вибрационна енергия през цялата тухла, което прави тухлата гореща през цялото време."

https://www.scientificamerican.com/article/how-exactly-does-light-tr/

И двата отговора са полу-верни...

"светлината" навлиза в материала с поглъщане и излъчване на резонансни фотони. Керамиката съдържа метални соли. Именно електроните на металите "отговарят" за пренос импулс навътре в материала с разсейване на ИЧ-фотони - дендритната им структура е като "антена" за ИЧ и така в дълбочина става възможно в междуатомното (междумолекулното) пространство да съществува "нагряване". Тоест - "топлите" фотони са в междините-празнините, като едно общо ЕМПоле. И увеличаване на обема, го показва. Резонансът действа върху фотоните за връзка на електроните с ядрата им и деформира най-външните обвивки до "неравновесно" състояние за достигнатата Т... Следва правотата на по-горните обяснения за електронно и вибрационно трептене.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Ниkи said:

Как точно светлината се превръща в топлина?

Оказва се, че както често се случва в науката, има повече от един начин да се обясни едно и също основно явление.

Том Цепф от физическия факултет на Университета Крейтън в Омаха, Небраска, отбелязва, че „Слънчевата светлина загрява материал като вода или тухла главно защото дължината на вълната или инфрачервената част на слънчевата радиация резонира добре с молекулите в материала, като по този начин ги привежда в движение. Така че енергийният трансфер, който кара температурата на веществото да се повишава, се извършва на молекулярно, а не на електронно ниво. " (Предполагам отдава импулс. (Мои размишления))

Скот М. Ауербах, теоретичен химик от Университета на Масачузетс в Амхерст, предлага по-подробен отговор:

„Светлината от слънцето възбужда електрони в атомите, които съставляват тухлената стена. Как тази електронна енергия се превръща в топлина, ще попитате. Ключът е„ безрадиационни преходи “. Ето как работи: атомите на тухлата постоянно вибрират. Някои от тези атоми вибрират достатъчно енергично, че вибрационната им енергия е приблизително равна на електронната енергия (фотони), погълната от слънцето - по същество те са в резонанс с Слънчевата енергия. Тези атоми след това правят квантов преход от „електронно възбудено“ към „вибрационно възбудено“, което означава, че енергията кара целия атом да се движи. Ние усещаме това движение като „топлина“. скоро се сблъскват в съседни атоми, разсейвайки тяхната вибрационна енергия през цялата тухла, което прави тухлата гореща през цялото време."

https://www.scientificamerican.com/article/how-exactly-does-light-tr/

Това е не квантово обяснение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Ниkи said:

Цитат:

"Оказва се, че галактиките не могат да бъдат стабилни и да се въртят, както го правят, ако няма огромно количество скрита маса, държаща звездите в една галактика свързани."

Въпрос: Какво пречи на нормалната гравитация да постигне този резултат, ми трябва да намесваме тъмната материя?

Нормалната материя мoжем да я видим и няма достатъчно. Следователно трабва да има метерия, която не виждаме (или закона за гравитацията да не е достатъчно точен и да има нужда от модификация).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Ниkи said:

Въпрос: Какво пречи на нормалната гравитация да постигне този резултат, ми трябва да намесваме тъмната материя?

Няма достатъчно маса. Това пречи.

Галактиките се въртят все едно са твърди дискове, а ако погледнеш нашата слънчева система, това не е така.
За да се въртят като твърди дискове, галактиките трябва да имат много повече маса отколкото се вижда ... ако
нашето разбиране за гравитацията е правилно.

Другата възмножност е, че просто не разбираме как работи гравитацията в галактически мащаб.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3.08.2021 г. at 16:11, gmladenov said:

Няма достатъчно маса. Това пречи.

Галактиките се въртят все едно са твърди дискове, а ако погледнеш нашата слънчева система, това не е така.
За да се въртят като твърди дискове, галактиките трябва да имат много повече маса отколкото се вижда ... ако
нашето разбиране за гравитацията е правилно.

Другата възмножност е, че просто не разбираме как работи гравитацията в галактически мащаб.

Според мен и в ЧД няма маса. Има подреден физически вакуум, в резултат на което се получава "хало" - от полева форма на материята, с тороидална форма, обхващаща "видимата" част от галактиката. Полевата Структура на халото влачи въртенето като едно цяло, заради непрестанното образуване на наличните "видими" частици (обекти) - те са излъчватели и на гравитони защото са вещеви обекти. Гравитони откъм централната част на галактиката, принуждават въртящите се частици (тела) от периферията да падат към център на ротация и от "откат" - тангенциалната скорост е по-голяма, ако е само от Гравитационно привличане на "маса в центъра". (Сумират се движения по "геодезични" линии + движения по еквипотенциални от заредени частици+ соствено въртене на отделните тела.)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Според мен и в ЧД няма маса.

Твоите хипотези предимно ми харесват, но тази не съм готов да я харесам :ag:.

Ние с очите си виждаме как черни дупки поглещат звезди и материя ... и според теб излиза,
че масата на погълнатата материя изчезва и се преобразува в полева форма на материя.

А според мен черните дупки представляват друга, преходна форма на материя, която държи
ключа за това как принципно "възниква" материята във вселената.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Спиралните галактики външно приличат на урагани и се въртят по подобен начин.

240081_web.jpg.9bbae1938c7330c2f1fd23d0ed86268d.jpg

При ураганите въздухът се върти и увлича облаците, докато самите облаци просто следват вихрите.

Нещо подобно се случва и с галактиките. Видимата материя просто следва някакви гравитационни вихри
и от там се получава въртене като на твърд диск (и като на ураган).

Според мен на галактиките трябва да се гледа като на гравитационни бури и да се търси как се получават
тези бури. А науката днес прилага модела на слънчевата система към галактиките, пък после се чуди защо
той не пасва.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Ниkи said:

А според мен, тъмната енергия със своята антигравитация създава "гравитационно налягане" върху периферията на галактиките, което намалява с навлизане навътре в тях. С други думи увеличава потенциалната яма на галактиката, в следствие на което по периферията на галактиката звездите изпитват по-голямо гравитационно привличане от колкото предполагаме и за това галактиките се въртят като "твърди дискове" 

Виж сега, тъмната енергия не става за обяснения на всичко. Тя е изключително тънка добавка, и работи само на много големи разстояния. Нейното съществено действие се наблюдава в така наречената "ера на тъмната енергия", т.е. след като вселената мине възраст от 9.8 милиарда години.   Тоест някакви следи от нейното въздействие могат да се видят само в последните окоо 4-5 милиарда години.

Ето какви наблюдения са довели до идеята за ускорено разширяване на вселената. Това е статия от Saul Perlmutter, един от нобеловите лауреати, открили ефекта:

Supernovae, Dark Energy, and the Accelerating Universe

Искам да ти обърна внимание на тази графика от посочената статия:

1.1580050.figures.f3.gif

Водеща е горната графика, като важният участък от нея е показан в долната в голям мащаб. Там се сравняват данните получени от Сол Перлмутер по неговият проект, и кривата (права в случая) показваща теорията без тъмна енергия, без ускорение на вселената. Разликата е нищожно малка, проявява се на червени отмествания от порядъка на z=0.4. В космологията разстоянията е удобно да се мерят в червено отместване. За пример: галактика която се отдалечава от нас със скорост 3800 км/с (най-малката дистанция при която Хъбъл забелязал разширението на вселената) се намира на червено отместване z=0.012. А това е на разстояние около 50 мегапарсека от нас - много по-голямо от размерите на една галактика.  Тъмната енергия според графиката почва да оказва някакво влияние на разстояние с червено отместване над z=0.1, тоест поне 10 пъти повече, и вече става неоспорим факт над z=0.4.

Така че забрави всякакво въздействие на тъмната аенергия в рамките на една галактика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, gmladenov said:

Твоите хипотези предимно ми харесват, но тази не съм готов да я харесам :ag:.

Ние с очите си виждаме как черни дупки поглещат звезди и материя ... и според теб излиза,
че масата на погълнатата материя изчезва и се преобразува в полева форма на материя.

А според мен черните дупки представляват друга, преходна форма на материя, която държи
ключа за това как принципно "възниква" материята във вселената.

Придържам се към следствия от една хипотеза (за непрестанното образуване на обектите). Тя обяснява сравнително добре и наличието на гравитони (фотони на гравитационно поле), които, заради собствено "кръстосано" трептене (спин 2), не могат да "правят вълни". Излъчват се като информация от централната част на вещевите обекти и така околният вакуум е наситен със структура, подобно тяхната. (Файнман има такава "закачка" за обяснение на гравитация - веществата излъчват съчмички като снаряди от оръдие в центъра им. Така съчмичките в междините са по-малко от идващите извън телата и се упражнява сила на привличане между обектите. Единствено - трябва съчмичките да не пропадат като количество...). Гравитоните се държат подобно съчмички, но при мен - вещевите се образуват върху "падащите" към тях гравитони и си излъчват "свои" гравитони - Чуждото поле е структура за образуване на вещевите със стъпка - големината на срещнатите гравитони - възможно най-малката стъпка. Тоест - ентропийна сила на привличане - зависи от подреждания на подложката, върху която обектът "се въди".😎 ЧД е идеално подреден вакуум, достигащ "далеч" с халото си. (както магнитното "поле" около пост. магнит - подредеността достига далеч от обема на тялото)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Да, но това за което говориш ти, е за промяна във въздействието на тъмната енергия и в следствие на тази промяна (последнте 4 - 5 м г) се забелязва ускорение в разширението на Вселената. А аз говорех за взаимодействието на ТЕ с материята и евентуален възможен ефект от това взаимодействие, а именно нелогичното въртене на галактиките. Това взаимодействие си го е имало много преди ускоряването на Вселената. 

А от къде се взе такова взаимодействие с материята, че да обясни нещо в рамките на галактиката?

Всичко което знаем за тъмната енергия се базира на наблюденията, а те сочат, че в рамките на една галактика тя не участва по никакъв начин.

Виж сега, на какво се базира текущият модел за големият взрив? Имаме наблюденията на спътника WMAP, и търсим прост многопараметричен модел, който добре да фитва (да пасва на) данните. Във физиката когато имаме многопараметрични задачи, обикновено се ползват метода на най-малките квадрати за да се намерят най-добрите коефициенти за факторите, които влияят, да имаме най-добро приближение на модела с наличните данни. Най-малките квадрати работят добре при линейни връзки между параметрите. Тук се прави нещо подобно, но връзките не са линейни, задачата е по-тежка.

Най-простият модел за големият взрив е 6-параметричен. Има и модели с повече параметри, но това е друга тема - колкото повече са параметрите, расте грешката на интерполацията и е опасно да се увеличават безконтролно - нужни са по-точни данни за такива модели, затова сега чакаме спътника Plank.

Значи минималните параметри, които определят наблюдаемите данни от спътника са следните:

- физичната барионна плътност (това е видимата материя);
- физичната плътност на тъмната материя;
- възрастта на вселената;
- скаларният спектрален индекс;
- флуктуацията на разпределението на кривината на пространството;
- така наречената оптична дълбочина на рейонизация, или наккратко величината на червеното отместване на момента на рейонизация на вселената.

На база тези параметри може да се определят много други, например хъбъловата константа, плътността на тъмната енергия, дисперсията на гравитационното линзиране и т.н. Всеки от тези параметри има допълнителни ограничения: предполагаме че тъмната материя е гравитационно взаимодействаща, тъмната енергия има фиксирано уравнение на състоянието, идващо от уравненията на Айнщайн, и т.н., още цял куп параметри които считаме че ги знаем).

Така че тъмната материя се пръква от тези данни, и е в достатъчно количество да обясни поведението на галактиките, нали идва от наблюденията? Тъмната енергия също се пръква от данните, и е достатъчна да обясни ускорението на разширяване - то се съдържа в данните, няма от къде другаде да се вземе. Но тъмната енергия дошла от тези данни не е достатъчна да повлияе на материята в галактичните мащаби.

Всякакви опити за обяснение извън тези данни са произволни, ако не се направи съответният модел и не се получат други резултати. Един вид, натопяваме Феята на Зъбчетата (или накисваме Господ) в някаква космологична намеса щото неясно защо, но не и защото имаме данни. Затова и не можем така произволно да фантазираме за ролята на тъмната енергия, няма никакви основания за такова фантазиране.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Ниkи said:

Как можем с наблюдение да установим участието на ТЕ в една галактика?! Няма как. ТЕ не се променя за да забележим нещо. Въздействието й е постоянно (почти) от както има галактиката. 

Защо да няма как? Описаният от мен модел дава най-адекватното количество тъмна материя, което произтича от данните. Това количество в рамките на галактиката не оказва видимо въздействие. Това е резултатът от наблюденията.

Тук не става дума дали тя се променя с времето. В модела е заложена константа (величината на която се търси), според уравненията на Айнщайн където тя участва. Идеята е, че енергията на вакуума е еднаква навсякъде, вакуум тук и вакуум на другият край на вселената не се различават по нищо - това е хомогенността, на която стъпваме, пак според наблюденията.

Преди 4 минути, Ниkи said:

Логиката ми е следната: ТЕ чрез своята антигравитация раздалечава галактиките, и напоследък🙂 ускорено. Значи, все пак, по някакъв начин взаимодейства с материята. Другия вариант е, пространството да се разширява без взаимодействие м/у ТЕ и М. Тогава, от къде се знае за антигравитацията на ТЕ? 

Разбирам ти логиката. Дали и как тъмната енергия взаимодейства с материята, знаем от уравненията на Айнщайн, където нейната роля се играе от космологичната константа. Именно тъмна енергия с такива свойства, описана в тези уравнения, търсим в данните от спътниците. И тези уравнения описват просто казано сила на отблъскване, която нараства с ръста на разстоянието.

Значи, просто казано, сложили сме в модела сила на привличане с някакъв коефициент (тъмната материя), и сила на отблъскване с друг коефициент (тъмната енергия), и търсим какви са тези коефициенти за да паснат най-добре на наблюденията. Ако няма тъмна енергия, трябва да получим резултат около нулата, в рамките на грешката. Но резултатът съвсем не е нула. И сме принудени да се съобразяваме с нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, gmladenov said:

Спиралните галактики външно приличат на урагани и се въртят по подобен начин.

240081_web.jpg.9bbae1938c7330c2f1fd23d0ed86268d.jpg

При ураганите въздухът се върти и увлича облаците, докато самите облаци просто следват вихрите.

Нещо подобно се случва и с галактиките. Видимата материя просто следва някакви гравитационни вихри
и от там се получава въртене като на твърд диск (и като на ураган).

Според мен на галактиките трябва да се гледа като на гравитационни бури и да се търси как се получават
тези бури. А науката днес прилага модела на слънчевата система към галактиките, пък после се чуди защо
той не пасва.

Тук те подкрепят 👍

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, gmladenov said:

Според мен на галактиките трябва да се гледа като на гравитационни бури и да се търси как се получават
тези бури. А науката днес прилага модела на слънчевата система към галактиките, пък после се чуди защо
той не пасва.

Никаква разлика няма между модела на слънчевата система и галактиката, освен мащаба. Причината за въртенето е прозрачно ясна - хаотично разпределение на векторите на съставящите образуванието части, придружено от "естествен подбор" в резултат на колизии.

Никакви "гравитационни бури" или Баба Яга не е нужно да се измислят. Учете материалната част :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, scaner said:

Никаква разлика няма между модела на слънчевата система и галактиката, освен мащаба. Причината за въртенето е прозрачно ясна - хаотично разпределение на векторите на съставящите образуванието части, придружено от "естествен подбор" в резултат на колизии.

Никакви "гравитационни бури" или Баба Яга не е нужно да се измислят. Учете материалната част :)

А ти откъде знаеш че няма разлика, или така си вярваш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, gooogle≪soft≫ said:

А ти откъде знаеш че няма разлика, или така си вярваш.

Както се казва, учил съм и за това знам :)

Познвам модела, който може да доведе от хаотичен облак до въртяща се галактика или планетна система, без излишни измислици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, scaner said:

Познвам модела, който може да доведе от хаотичен облак до въртяща се галактика или планетна система, без излишни измислици.

А тъмната материя какво е?

Истината е, че гравитационният модел на слънчевата система не може да се приложи към галактиките
без измислици (тъмната материя) или без да се модифицира (МОНД).

Това са двете алтернативи в науката днес. Друго обяснение за въртенето на галактиките засега няма.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, gmladenov said:

Истината е, че гравитационният модел на слънчевата система не може да се приложи към галактиките
без измислици (тъмната материя) или без да се модифицира (МОНД).

Напротив.

Моделът на студена тъмна материя, който в момента е най-актуален, без проблем работи както в слънчевата система, така и в галактиката, така и в метагалактиката. Този модел ганатира хомогенност на тъмната материя в малки мащаби (слънчевата система) и нехомогенност в доста по-големи мащаби като галактиката.

Хомогенността в раммките на слънчевата система се изразява в постоянен гравитационен потенциал, създаван от тъмната материя в рамките на обема на слънчевата система. Това от своя страна води до нулев интензитет на гравитационното поле, създадено от нея. Нулев интензитет означава нулева сила, с която тази материя действа на планетите и слънчцето. Тоест, техните траектории се определят само от взаимните им сили, както и  наблюдаваме.

Нехомогенност в рамките на галактиката води пък точно до това което наблюдаваме там - невидима излишна маса, намаляваща към периферията, но достатъчна да движи звездите почти като един твърд диск. Казвам "почти", защото нямаше да ги има извитите ръкави, ако беше съвсем. Също така обяснява и гравитационното линзиране на областта над галактичната плоскост, което МОНД не могат да обяснят.

По тази причина, тъмната материя е само една добавка към общият механизъм, по който възникват въртящите се системи във вселената. Всичко зависи от мащаба :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Напротив.

Моделът на студена тъмна материя, който в момента е най-актуален, без проблем работи както в слънчевата система, така и в галактиката, така и в метагалактиката. Този модел ганатира хомогенност на тъмната материя в малки мащаби (слънчевата система) и нехомогенност в доста по-големи мащаби като галактиката.

Хомогенността в раммките на слънчевата система се изразява в постоянен гравитационен потенциал, създаван от тъмната материя в рамките на обема на слънчевата система. Това от своя страна води до нулев интензитет на гравитационното поле, създадено от нея. Нулев интензитет означава нулева сила, с която тази материя действа на планетите и слънчцето. Тоест, техните траектории се определят само от взаимните им сили, както и  наблюдаваме.

Нехомогенност в рамките на галактиката води пък точно до това което наблюдаваме там - невидима излишна маса, намаляваща към периферията, но достатъчна да движи звездите почти като един твърд диск. Казвам "почти", защото нямаше да ги има извитите ръкави, ако беше съвсем. Също така обяснява и гравитационното линзиране на областта над галактичната плоскост, което МОНД не могат да обяснят.

По тази причина, тъмната материя е само една добавка към общият механизъм, по който възникват въртящите се системи във вселената. Всичко зависи от мащаба :)

Той модела може много добре да обяснява, но уви, няма ли емпирика за нищо не става. То и модела за плоската земя , прекрасно обяснява геодезически, ама ти нали не вярваш че земята е плоска. 😁

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, gooogle≪soft≫ said:

Той модела може много добре да обяснява, но уви, няма ли емпирика за нищо не става. То и модела за плоската земя , прекрасно обяснява геодезически, ама ти нали не вярваш че земята е плоска.

Емпирика има колкото искаш. И гравитацията е добре изучена като явление, и закона за запазване момента на импулса е проверен експериментално, и нуждата от допълнителна маса следва от емпиричните наблюдения и се стикова перфектно с гравитационните лещи, които създава. Какво повече му трябва на човек?

Докато теорията за плоската земя нищо не обяснява, ти явно си заблуден като нейните привърженици :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Моделът на студена тъмна материя, който в момента е най-актуален, без проблем работи както в слънчевата система, така и в галактиката, така и в метагалактиката.

Е да де ... и този модел се базира на измислена/изфантазирана/чудодейна тъмна материя,
която решава проблемите на модела. Без нея моделът пропада.

Тъмната материя съществува ... защото нЕма начин да не съществува. Гениално !!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...