Отиди на
Форум "Наука"

Систематизация на основните качествено различни обществени системи, според Максималния Възможен Дебит на Избирателната Система


bgman13

Recommended Posts

  • Потребител

СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНИ ОБЩЕСТВЕНИ СИСТЕМИ, СПОРЕД МАКСИМАЛНИЯ ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА

(Некакъв университетски преподавател бил номиниран за министър. Но малко след това възникна скандал, че тоя бил плагиатствал от друг. А пък най-важният обществен въпрос според това плагиатство, бил, „ Дали да бъде президентска или парламентарна република?”)

И за капак, току-що, човекът бе уволнен и вече не нито министър, нито преподавател.

 

Господи, слез и си прибери вересиите!

 

Сега ще докажеме, посредством две и две е равно на четири, че няма как това да било най-важния въпрос за една наука, която е истинска наука.

 

 

Важен ли е за вас въпросът за това, дали избирателната система ви дава възможност (на вас), да избирате държавна власт или не е? Не могат разни умници, па преподаватели по право в Софийски Университет, па кандидати за министри, па завършили с пълно отличие, да говорят огромни глупости, които показват едно единствено нещо – тия нищо не разбират от това което преподават. Нищо!

Ето го и самопризнанието на самия Софийски университет – уволониха човека. Ама сега го уволниха. Колко време тоя до сега е преподавал? Чист плагиат, назначен да преподава.

 

Въпросът е изключително важен от гледна точна на днешните обществени проблеми, които са ни сполетели с огромна сила. Вкл. във връзка и с актуалния КОВИД19, който както казвам и продължавам упорито (твърдоглаво) да повтарям – не е медицински, а е политически проблем.

 

Според въпросната т.нар. „наука”, както авторитарно и безотговорно я нарича и Здравният Министър Костадин Ангелов, и на която се позовава като да е аргумент, демокрацията бива два вида:

пряка (т.е. с референдуми);

и

непряка (с избрани от народа народни представители).

Като непряката се разделя основно на президентска и парламентарна.

 

Само от тоя на пръв поглед прост, първичен и разбираем въпрос, вече възниква още по-простият въпрос: „Каква е по същество разликата между двата качествено различни вида демокрация – каква е количествената, т.е. математическата разлика?”

 

 

На практика за да имаме естествена и максимална пряка демокрация, е нужно обществото да бъде относително малобройно. НО дори и в такава ситуация, абсолютната пряка демокрация е напълно невъзможна.

А с увеличение на броя му, без правилна система на организация, това естествено управление на мнозинството става още по-невъзможно, поради обективни (математически) причини. И съответно с повишаване броя на населението, пряката демокрация започва да изчезва. Но започва да изчезва и непряката. А движението на това изчезване изобщо се движи по една скала от теоретично КРАЙНО ЛЯВО към теоретично КРАЙНО ДЯСНО и си е чисто проследяване на последователни математически числа, които представляват зависимост между броя на електората и броя на работещите на най-високото работно място в йерархията (законодателната власт).

Такова управление на мнозинството не е имало и по времето на Аристотел. Твърде голям е бил Атинският Полис, за да е възможно тълпата да се организира, без точно определен и правилно изчислен начин на обществена организация.

 

И се получила следната развиваща се ситуация: Броят на хората в обществото така или иначе неспирано расте. При което, съвсем естествено ситуацията се усложнява. Но при тая ситуация, е нужно и организацията да се развива, за да бъде подредена човешката дейност и хаосът да се организира в ред. За което обаче е нужна система на организация. И именно тая система на организация винаги и при всички случаи изостава от практиката.

Така идваме и до днешните времена, в които де факто сме в апогея на тиранията, която обаче официално е наречена „демокрация” (при това днес уж има всеобщо избирателно право). По древен и добре оттрениран обичай, демокрацията я няма не само за народите от центъра на йерархията (империята), но още повече за съюзниците на по-далечните държави и особено за победените територии. (по Аристотел, според който най-добра е умерената демокрация, т.е. политията. Докато прекалента демокрация е управление на тълпата. И същевременно, атинятните колкото повече разширявали територията си, толкова повече налагали тирания не само на победените народи, но и на съюзниците си.)

 

Независимо от това, че цялата човешка история до сега е низ от преобразувания, които затвърждават и усъвършенстват тиранията, това е станало в периода на растеж на човешкото общество. И именно това е причината и за липсата на нужда от противопоставяне срещу тоя процес на хилядолетно развитие на тиранията. А противопоставянето включва най-вече верен и сигурен анализ на системата.

Какво по същество се е случило за тия хилядолетия? Експанзия на надстройката, която се разраства над базата си, от която съществува, храни се от нея, като изяжда изчерпаемите ресурси. Цялото човечество е надстройка спрямо природата. А пък надстройката на човечеството се разраства над базата на човечеството. Ще рече, че човешката надстройка расте изсмуквайки човешката база, защото човешката база расте, изсмуквайки от природата. В основата на това развитие освен все още неусвоените ресурси на природата, е и развитието на производителните сили, които се свеждат по същество до нарастваща скорост на усвояване на природата.

 

Производителните сили се развиват, а производствените отношения изостават.

 

В това изречение, има много истина, но за да бъде разбрано, трябват известни изменения, предвид и на светлината в която го поставихме с обясненията по-горе. Да го модифицираме по следния начин:

Производителните сили се развиват, а главните обществени отношения изостават.

 

Според Маркс, главните обществени отношения са тия в базата и са свързани с частната собственост над средствата за производство.

Според мене, главните обществени отношения са между базата и надстройката и са свързани с частната собственост над върховното работно място – законодателната власт.

И по точно: ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ НАД ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ НАРАСТВА, А ОБЩЕСТВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ НАД ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ ИЗЧЕЗВА

 

Движението надолу по йерархията е разделение на труда под формата на йерархическа система, при което обществото се подчинява на елита на власт. Това е Дясното Главно Обществено Движение, което е същевременно и управление (на държавата, предприятието, общината). При него има частна собственост, а най-важната частна собственост е частната собственост над законодателната власт. (Оттам и въпроса, дали да бъде президентска република, парламентарна или референдумна охлокрация. А така също и въпроса, дали да бъде премахната изобщо йерархията – нещо което присъства, не само при анархистите, но и при марксистите)

Обратното обществено движение е Лявото Главно Обществено Движение, което е обратно по посока и качество. То е обратното на разделението на труда и на подчинението на елита на власт. С нарастването на йерархията, това движение съвсем естествено изчезва. Т.е. изчезва, както казах обществената собственост над законодателната власт, която е антитеза на частната собственост над законодателната власт.

 

Сега тука има една малко по-сложна философия (не е само математика за шести клас). Когато главно ляво обществено движение изчезва, поради увеличаване на населението (броя на членовете на йерархията, степента на разделение на труда), ние имаме развитие не само на производителните сили, но и на производствените отношения (които не са в базата а са между базата и надстройката). Самото развитие на производителните сили е почти или напълно тъждествено с развитието на дясното нисходящо главно обществено движение надолу по йерархията. И по-точно – развитието на производителните сили, може би е следствие от развитието на дясното главно обществено движение (отношение). Или е следствие, или е напълно тъждествено, но то не може да предхожда развитието на дясното главно обществено движение (отношение). И съответно, не може да се твърди, че дясното главно обществено движение изостава от развитието на производителните сили – изостава само лявото, при това спрямо дясното.

Това е така, защото нарастването на броя на хората, означава нарастване на степента на разделение на труда. Оттам директно произтича развитието на производителните сили. Фактически имаме развитие на дясното обществено движение. А изостава лявото. Степента на изоставане на лявото спрямо дясното е цялостното развитие на обществените отношения, само едната главна част от които е развитието на производителните сили (тъждествена, повтарям, с дясното главно обществено движение, надолу по йерархията; или дори негово следствие).

Изостават не просто производствените отношения, а изостава лявото главно обществено движение (отношение), спрямо дясното главно обществено отношение (което фактически поражда развитието на производителните сили).

И какво излиза – развитието на производителните сили, не поражда промяна на обществените отношения. Защото то е продукт на развитието на дясното обществено движение. А това което изостава е само лявата част на обществените отношения.

 

Тая лява част, изостава от дясната. И все на обществените отношения. Производителните сили са тия, които са осигурявали горивото за тоя процес, но това става, чрез изяждане на клона върху който расте цялото човечество. Това се случва сега, но то е започнало не по времето, а още преди Аристотел.

Ясно е какво предстои – природната база ще свърши. И тогава, лявото ще ескалира като реакция.

 

В съответствие с тия тенденции и още в началото на тоя процес на развитие на тиранията, и Аристотел дава предпочитанията си на ПОЛИТИЯТА (умерената демокрация) пред ДЕМОКРАЦИЯТА (охлокрацията) въпреки че и охлокрацията (прекалената демокрация, според него) по негово време е вече доста ограничена и много далече от пряката демокрация на цялото общество (която аз съм включил като изходен пункт в моето пътешествие). А за умерената демокрация, която предпочита той не би трябвало да се говори, като за демокрация – тя е тирания в процес на растеж.

В крайна сметка, Аристотел застава на субективното си мнение, че от всички политически системи, които той е описал (над 150), най-добра е умерената демокрация. Но кое е умерената демокрация, като математическо число и защо е избрал точно това, той не може да докаже и да обясни. Вероятната причина, за тоя негов пропуск може би е във факта, че по негово време, броят на хората в организираната група, е много по-малък от днешния и вероятно, Аристотел не е могъл да си представи, че е възможно да съществуват и да работят организирано толкова много хора.

Но такава представа е представа на последователно подредени математически числа, произтичаща от най-главната закономерност, и началото на тая редица от числа е била факт още тогава. Самата систематизация която Аристотел е дал на различните обществени системи, дава доста информация както за съществени, така и за несъществени подробности (която информация е много ценна разбира се, заедно с оригиналната му мисъл). Но е пропуснал най-същественото и най-просто развитие (на нарастващите числа).

При наличието днес на тоя железен факт (организираното общество е фантастично увеличено по брой, в сравнение с времето на Аристотел и особено броя на жителите на Атина), това което не е било възможно да си представи човек, по времето на Аристотел, е нещо обичайно. Но бидейки обичайно, съвсем естествено и близко до ума е да се проследи развитието на съотношенията между малцинството на върха на йерархия и броя на всички членове в тая йерархия. Колкото по-малък дял от обществото работи на върха на тая йерархия, толкова по-малък е и дебитът на общественото движение, което сменя елита на власт – т.е. това е лявото обществено движение (абсолютно тъждествено днес с избирателната система), което е движение нагоре по йерархията. За разлика от дясното обществено движение, което е фактическото управление, което е фактическото разделение на труда, работния такт на обществото и което започва със заповед от най-високото работно място в йерархията.

Аристотел ни казва, че демокрацията е най-добрата обществена система, но той има предвид умерената демокрация. Намаляването на дебита на лявото обществено движение обаче, автоматически води до намаляване на демокрацията. И това намаляване на демокрацията включва и намаляване на умерената демокрация, която Аристотел е номинирал за най-добра.

И докъде може да стигне тоя процес на намаляване на демокрацията, поради увеличаване на населението – до нещо повече от древна тирания!

Просто математическо проследяване на една поредица от числа. И ще поставиме след това, на мястото им в тая редица от числа, както днешните парламентарни, така и чисти президентски републики, за да видите съвсем нагледно, че сме именно в зоната на тиранията. Но добре, че изяждаме скоростно природата, и поради това не усещаме острата нужда от демокрация (щото сме си добре).

Поради тая причина, сега ще систематизираме всички възможности, подредени от ляво на дясно, започвайки от най-голямата възможна демокрация – надхвърляща дори представите на Аристотел за прекалена демокрация, или за охлокрация.

 

ВСИЧКО Е САМО ЧИСЛА, ОБВЪРЗАНИ В ПРОСТА ЛОГИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ

 

И така, за да избистрим въпроса, ние трябва да подредим и обвържем в зависимост (формула) следните параметри:

  1. Брой на електората (ще смятаме броя на електората в България) между 30 и 70 годишна възраст (възрастта през която всеки човек е годен да управлява държавата). Обозначавам го с инициалите БЕ. (при Аристотел, тая възраст е започвала от 40 години)

  2. Брой на работни места в най-високостоящата държавна власт, т.е. законодателната. По принцип това са депутатите, когато има Парламент от няколко десетки или стотици човека. Но може да е един човек и тогава тоя човек се нарича Цар или Президент (т.е. това е Диктатор). И тъй като Диктатор и Депутат започват все с буквичката Д, този втори параметър го отбелязваме с БД.

  3. Брой обороти (смени) през законодателната власт за 40 години – усредненото време, за което всеки човек в своя живот хипотетично е годен да управлява държавата (между 30 и 70 годишна възраст) – за разлика от популистите, аз не проявявам никаква склонност, да давам управлението на държавата в ръцете на децата (не че ще им забранявам – нека се пробват, но няма да ги изберат – сега просто смятам годните да бъдат депутати). Броят на тия обороти зависи от Мандата (годините, за които на Депутатата/Депутатите е гарантирано от закона, че ще царуват). Отбелязваме ги с инициалите БО.

Въпросните три прости параметъра имат качествена разлика – Числото в Точка 1. не зависи от системата, т.е. това число е неизменяемо при изменение на системата ( в условията на всеобщо избирателно право).

Числата в Точките 2. И 3. Зависят в много голяма степен от системата - те могат да бъдат променяни от хората които са изобретили системата. Има огромно значение, тия числа дали са грешни или верни.

Числото в Точка 1. не зависи от системата. Но то нараства все пак, поради други причини. ТОВА ЧИСЛО Е ОСНОВНИЯТ ФАКТОР, КОЙТО НАЛАГА ПРОМЯНАТА НА СИСТЕМАТА! Т.е. това число е основният фактор, който налага и промяната на другите две числа в Точка 2. и Точка 3.

 

СЕГА ЩЕ АНАЛИЗИРАМ ПЪРВО ПРОМЯНАТА НА СЪОТНОШЕНИЕТО ПРИ ПРОМЯНАТА НА ЧИСЛАТА В ТОЧКА 2. И ТОЧКА 3.

Ще се движа от ляво на дясно. И когато стигна до крайното възможно число най-в дясно, ще стане ясно, че за да го променям още на дясно, е нужно да повишавам броя на електората. Започваме стъпка по стъпка.

 

Сега пишеме две прости формули, които изразяват

Максималния Възможен Дебит на Избирателната Система.

Всъщност, тъй като тия формули са в състояние да систематизират и двата крайни варианта (управление без представители, т.е. с референдуми; и абсолютна монархия или президентска република), въпросният параметър би трябвало вероятно да бъде наречен

Максимален Възможен Дебит на Лявото Обществено Движение през Горна Мъртва Точка на Обществената Йерархия.

 

И това понятие включва ВСИЧ-КО – т.е. Пряка Демокрация (референдумна), Представителна с Парламент, Президентска, Диктатура (абсолютна монархия). А така също, това понятие включва и първообраза на всички обществени системи – племенната организация.

Да отбележа също така, че тези варианти на обществени системи са чистите им варианти. А междинните са безброй.

Междинните са безброй, но нас точно те не ни интересуват, защото сме се насочили към същината – крайните математически параметри, усреднен вариант на който са и междинните. За да разберем същината, т.е. най-важното а па най-простото, ние елиминираме всичко второстепенно.

И така, ПИШЕМЕ ПРОСТИТЕ ФОРМУЛИ (което е ключов пункт за разбирането на това което искам да обясня с възможно най-простите думи, които могат да съществуват).

 

Формула № 1

БД х БО = БД за 40 години (един човешки живот)

 

Ще го напиша и с думи, за да стане максимално ясно:

 

Броят на Депутатите в Законодателната Власт

Х (умножен по)

Броя на Оборотите (Смените) в Законодателната Власт за 40 години

=

Общия Брой на Депутатите за 40 години

 

Формула № 2:

БД за 40 години : БЕ = Максималния Възможен Дебит на Избирателната Система

 

Ще го напиша пак с думи, за да стане максимално ясно:

 

Броят на Депутатите за 40 години

: (разделен на)

Броя на Електората (но само тоя който е хипотетично годен да бъде депутат)

=

Максималния Възможен Дебит на Избирателната Система

 

 

Сега ще се опитаме да сметнем, каква е разликата между, пряка демокрация, представителна демокрация и абсолютна монархия (президентска република).

Ние ще започнем да се движим по цялата линия на възможностите започвайки от крайното положение, което би трябвало да е ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ БЕЗ НАЗНАЧЕНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.

 

И ТАКА, ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В БЪЛГАРИЯ, 7 млн. българи. Върховният им законодателен орган бил Парламентът. В него работели всички българи между 30 и 70 години, или общо 5 млн. човека. Как успявали да комуникират всичките тия хора на куп, как успявали да изразят всичките си гледни точки, как стотици хиляди спорели всеки ден по между си, как гласували, и накрая как са броели гласовете при всекидневните дебати и гласувания е загадка за съвременната наука. Т.е. ако са заседавали на куп е загадка, как са комуникирали. Но ако са били разпределени в групи от по сто човека най-много- тогава не е загадка. Но пък идва на ред и основният проблем, при ДЕМОКРАЦИЯТА БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – тя е начало на процес на отмяна на йерархията (разделението на труда).

 

За щастие, сега ние се интересуваме ЕДИНСТВЕНО от Максималния Възможен Дебит на Лявото Обществено Движение през Горна Мъртва Точка на Обществената Йерархия.

 

Заместваме в първата формула:

5млн Х 1 = 5млн.

Заместваме във втората формула:

5млн : 5млн. = 1 (100% от целия електорат)

 

И така, сега да разясниме, какво сметнахме. Когато имаме Парламент, равен на броя на целия електорат, смени на депутатите не само че не са ни нужни, но не са и възможни. Защото няма РЕЗЕРВНА АРМИЯ ОТ … за малко да кажа „безработни” (което си е марксически термин).

А Максималният Възможен Дебит на Лявото Обществено Движение през Горна Мъртва Точка на Обществената Йерархия е 100%.

 

Но този Максимален Възможен Дебит, може да бъде 100%, ако намалим Броя на Депутатите в Парламента двойно и въведем мандат. Примерно от 20 години.

Но по-интересното в тоя случай е, че мандатът може да бъде и от 5 години. Половината от електората ще работи 5 години като депутати, след това се сменя с другата половина от електората. И така 8 пъти за 40 години. Но те си се сменяват едни и същи – две половинки се редуват по 4 пъти всяка. Така, че няма да умувам, защо сметката е малко парадоксална (ми защото 2 е по-малко от 8. Поради което общият мандат за всеки човек е 20 години, а оборотите са фактически 2):

2.5млн Х 2 = 5 млн

Втората формула не е мръднала:

5 млн : 5 млн = 1 (100% от целия електорат)

 

Т.е. максималният възможен дебит остана същия, т.е. 100%, макар да намалихме Броя на Депутатите двойно, защото въведохме и мандат. При което освободихме половината от електората, да ходи да върши някаква друга работа. Защото иначе при 100% вожд, индианците са равни на 0.

 

И така, ние се движим по една права с възможности (числа). От коя страна да турим по-горе избистрената количествена ситуация, която курифеите ни я сервират като качествена и не фигурираща в никаква обща количествена систематизация с другата крайна ситуация на представителната демокрация?

 

Нека да изкажа хипотезата, че именно това е легендарното „крайно ляво”. Проблемът при него е в това, че такава система отменя както разделението на труда, така и йерархията. А йерархията е невъзможно да бъде отменена, защото е изобщо формата под която съществува материята. Освен това, „разделение на труда” и „йерархия” е едно и също. „Крайно лявото” е опит да бъде отменено всичко това. Но невъзможността на „крайно лявото” произтича от нещо друго – с повишаване на броя на членовете на йерархическата система, всъщност Максималният Възможен Дебит пада (нарастващият брой на хората има и нарастващ проблем с комуникацията, без правилен начин (система) на организация). Зависимостта е следствие от промяната на параметъра, за който аз казах, че остава неизменен поради всеобщо избирателно право и промяна на системата – Броят на Електората. Но накрая, след като стигна до „крайно дясно”, аз ще започна да търся още по-крайно дясно. След което ще наблюдаваме какво се случва. И е възможно, да се окаже, че хипотезата за математическото ми дефиниране на понятието „крайно ляво” е напълно верна. Т.е. при липса на правилна организация, с повишаване броя на електората крайно дясно и крайно ляво стават все по-крайни.

 

И така, започвам да подреждам числата от ляво на дясно:

n1(5млн Х 1= 5млн : 5млн = 100%); n2(2.5млн Х 2 =5млн : 5млн = 100%); …

 

След това прескачам много междинни варианти, които са точно определени поредни числа от горната (регресия), за да се фиксирам върху първия вариант, който е качествено различен – а именно, аз търся момента, в който Максималният Възможен Дебит ще падне за първи път под 100%. Ще направя всичко възможно да задържа дебита на 100% максимално дълго време. Но в момента, в който въпреки моите усилия, тоя дебит падне под 100%, ще ви съобщя с огромно прискърбие и категоричност, че напускаме все по-стабилно територията на лявото политическо пространство и започваме да навлизаме все по-навътре в територията на дясното политическо пространство. По тоя начин, ще бъдат маркирани понятията, „крайно ляво”, „център” и „крайно дясно”.

 

Понеже е прието, мандатът във въпросната държава България, днес да бъде 4 години, аз първо ще потърся броя на депутатите, които се сменят на всеки 4 години, и дават Максимален Възможен Дебит 100%.

И тоя брой е Парламент от 500 хил депутата:

500 хил Х 10 = 5 млн.

 

Т.е. при мандат от 4 години, за 40 години имаме 10 оборота. Това число, не е много далече от първите две, които поставих най-отляво. Да го поставиме на мястото си:

n1(5млн Х 1=5млн : 5млн = 100%); n2(2.5млн Х 2 =5млн : 5млн = 100%); …

У1(500хил Х 10 = 5 млн : 5млн = 100%); …

 

 

Как сега продължаваме да следваме промяната на системата от пряка демокрация към абсолютна диктатура? Досега ние намалявахме само Броя на Депутатите в Парламента. Но тъй като същевременно увеличавахме Броя на Оборотите за 40 години, Максималният Възможен Дебит, си стоеше 100%. И ето, че стигнахме до брой на оборотите за 40 години – 10. Което означава, мандат от възприетите в момента в България 4 години.

 

Т.е. при такъв приет от днешната казионна наука мандат, за да имаме Максимален Възможен Дебит през Горна Мъртва Точка от 100%, на нас ни трябва Парламент от 500хил. Депутата. В противен случай, политическата система в България се измества от точката на НЕ СЪВСЕМ КРАЙНО ЛЯВО и започва да се движи трърдо надясно – т.е. започва да прави невъзможно на практика декларираното в Конституцията право на всички граждани да бъдат депутати. В началото това качествено развитие е пренебрежимо малко. Но колкото е по-малък Броят на Депутатите в Парламента, под числото 500 хиляди, толкова по-вярно е това. Което означава, че толкова по-дясна е и политическата система. Но ние искаме да разбереме, колко точно дясна е политическата система в България? Понеже може да се окаже, че е крайно дясна. Точно такава е! Но разбира се може да бъде и по-крайно дясна – може да бъде и президентска република.

 

И така, ние продължаваме да намаляваме Броя на Депутатите в Парламента. И същевременно продължаваме да компенсираме това намаление с повишение на Броя на Оборотите за 40 години, което означава че намаляваме Мандата още – т.е. под възприетия в България, а и по повечето световни псевдодемокрации Мандат от 4 години.

С други думи, ние възприемаме идеята, че един Депутат, може да бъде уволнен много по-рано от възприетите за свещени 4 години – прегазваме идеологическата бариера, която е напълно необоснована и не може да бъде обяснена и доказана по никакъв логически начин (може само по авторитарен начин).

Ние ще намерим лесно необходимия Брой на Депутатите в Парламента, който ни е необходим, за да продължаваме все така да го имаме геройски поддържания все още Максимален Възможен Дебит от 100%. Но трябва да знаем, все пак, кой е минимума, наложен обективно от природните закони, който ограничава намаляването на мандата?

 

Да речем че теоретично е възможно, минималният депутатски мандат да бъде една седмица. А пък практически е възможно да бъде един месец.

Това означава, че за една година, това са между 52 и 12 оборота през парламента. А за 40 години, това са между 2080 и 480. Да вземем по-голямото число, за абсолютен минимум, под който мандатът е невъзможно да бъде намален, не защото ние така искаме, а защото просто не е възможно да е по-малък.

И така, максималното число на Броя на Оборотите за 40 години е 2080. Ще го закръглиме все пак на 2000, за да е по-лесна и нагледна сметката.

2500 Х 2000 = 5 млн.

 

Това е числото, след което при движението си по нашата регресия ние за първи път ще наблюдаваме как Максималният Възможен Дебит ще падне под 100%. Да подредим и това число, на мястото си в редицата:

n1(5млн Х 1=5млн : 5млн = 100%); n2(2.5млн Х 2 =5млн : 5млн = 100%); …

У1(500хил Х 10 = 5 млн : 5млн = 100%); … У2(2500 Х 2000 = 5 млн : 5млн. = 100%); …

 

 

Т.е. при Парламент от 2500 човека, ние запазваме 100%ов Максимален Възможен Дебит. Но това е теоретично, защото смяна на всички Депутати на всяка седмица, практически няма да е възможно. От което следва, че е по-вероятно, реалният Брой на най-малобройния възможен Парламент, при който се запазва 100%ов, Максимален възможен дебит е 4 пъти по-голям или 10 000 човека.

 

Сега, аз ще се отклоня от движението по въпросната редица с числа. За да обясня, какво означава, да имаме Максимален Възможен Дебит от 100%. Това означава, да сме дали истинско право на всеки човек, да бъде избиран за депутат. На думи, днес това право е декларирано. Но то е невъзможно, ако Максималният Възможен Дебит на избирателната система е под 100%. Така че, ако в началото на нашето пътешествие, аз казах, че тръгваме от „крайно ляво”, до тоя момент, ние се движехме в лявата част на скалата. С продължаващото си движение на дясно, ние минаваме границата между „ляво” и „дясно” и започваме да се движим в дясната част на скалата. Това от което се интересуваме вече е къде се намира „крайно дясно”? Защото тръгнахме от началото и искаме да поогледаме, ако е възможно и до самия край.

 

Освен това, сега ще повторя на всичко отгоре, отново същината. За да стане кристално, ама кристално ясно и без всякакви съмнение – въпреки че го обяснявам дълго, но това е тъкмо с цел, простото нещо, което би трябвало да е ясно от само себе си, да бъде обяснено „от до”, и „точ в точ”.

 

Ясното и просто нещо, което се разбира от само себе си, но което искам да повторя е, че променливите множители от които зависи Максималния Възможен Дебит са точно два:

Броят на Депутатите в Парламента

и

Броят на Оборотите през Парламента за 40 години.

 

Когато едно от тия две числа намалява, Максималният Възможен Дебит, също намалява. Ако намаляват и двете числа, съответно, Максималният Възможен Дебит намалява още повече.

До тоя момент, аз намалявах Броя на Депутатите в Парламента и компенсаторно повишавах Броя на Оборотите за 40 години, с цел да държа Максималния Възможен Дебит на 100%.

 

ТОЧКА ПЪРВА:

При Брой на Депутатите в Парламента = на 100% от Броя на Електората, не беше възможно да има повече от един оборот за 40 години, поради липсата на резервна армия от Кандидати за Депутати. Но липсваше и работна рака, липсваше индианец, поради многото вожд. Това е пълната отмяна на разделението на труда, поради което работният такт на обществото (дясното) е невъзможно. Това е теоретичното Крайно Ляво, то е фикция и с увеличение на Броя на Електората, става все по-невъзможно

 

ТОЧКА ВОТРА:

В момента, когато намалих Броя на Депутатите двойно, автоматически се отвори възможност да повиша оборотите на числото 2. Това число беше максималното възможно. Съответно, впоследствие, колкото пъти намалявах Броя на Депутатите в Парламента, точно толкова пъти повишавах Броя на Оборотите през Парламента за 40 години. Само това беше математически верният начин, да държа неизменно числото на процентите точно 100.

Същевременно се освобождаваше все повече работна ръка за извършване на други дейности по разделнието на труда, и въпреки че сме принципно все още в зоната в доста близо до Крайно Лявото, ние ставаме достатъчно десни (работни).

 

ТОЧКА ТРЕТА:

И ето че сега, в процеса на намаляването на Броя на Депутатите в Парламента, аз достигнах предела на това намаление, поради това, че увеличението на Броя на Оборотите за 40 години, стигна своя теоретически и практически максимум. Т.е. Мандатът стана достатъчно малък, за да е невъзможно да си представя, че е възможно да стане и по-малък. И все пак, да отбележа, че съществува и още по-малък мандат.

 

За какво става въпрос? Тука е разковничето дори за същината, секундата на депутатския живот. Но както вече се изяснява – депутатският живот и тоя на гражданите които правят референдуми е един и същ – това е броя на гласуванията. Едно гласуване е равно на една секунда депутатски живот.

Но има и още една дейност, която всеки един закондател извършва и тая дейност се нарича „законодателна инициатива”. Тя е по-висша от гласуването. И е свързана с това, че всеки един законодател трябва да има възможност да се изкаже. Но изказването е дълъг процес дори когато се извършва от един само човек. Отсреща започват да му опонират други хора. Завръзва се спор. Тоя спор може да продължи години.

 

В момента, обаче аз няма да обяснявам и доказвам, защо и как повишаването на Дебита на Избирателната система, води до повишена възможност за всички граждани. А само ще отбележа, че за да бъде повишен Дебитът на Избирателната Система, е необходимо пътят на цялостното Ляво Обществено Движение нагоре по йерархическата система, да бъде отпушен, за да може да бъде осъществено това организирано обществено движение. Сега ние смятаме, само как Броят на Депутатите в Парламента и продължителността на Мандата, непосредствено блокират или позволяват и съответно определят наличието или липсата на Демократична Обществена Система.

Но дори Броят на Депутатите в Парламента и Мандатът да са правилни, ако е блокирано движението някъде по целия път на Лявото Обществено Движение, т.е. от долу нагоре по йерархията, Максималният възможен дебит ще бъде малък.

 

И така продължаваме нашата сметка, с която търсим поредицата от числа. Ние търсим само съществените числа, които определят качествено различните обществени системи.

И тъй, ТОЧКА ПЪРВА беше 100% Пряка Демокрация, без Народни Представители но и без работна ръка за други дейности. Или 100% крайно ляво.

ТОЧКА ВТОРА намали крайно ляво, съответно с 2, 4 и т.н. пъти, като обаче беше очевидно, че сме все още в зоната близо до крайно ляво, защото всички имаха параво да бъдат депутати.

При ТОЧКА ТРЕТА, с продължаващо намаляване на мандата, освободихме още работна ръка, но продължихме да подържаме 100% Максимален Възможен Дебит. Поради което със сигурност сме в зоната на лявото, вероятно условно можем да твърдим, че сме все още в зоната на Крайно Лявото, макар че се движим на Дясно.

 

Но продължаваме.

 

Последното число до което бяхме стигнали беше това:

Х2(2500 Х 2000 = 5 млн. :5млн. = 100%)

2500 е броят на Депутатиските работни места в Парламента, а 2000 е броят на оборотите през тези места за 40 години. Което и от тези две числа да намаляваме, ние със сигурност, намаляваме Максималния Възможен Дебит под 100%. Моментът в който дебитът ще ни стане под 50% със сигурност е момент в който, или сме твърдо преминали в дясната част на скалата, или най-малкото няма как някой да твърди със сигурност, че сме си все още в лявата. Ще обознача това число по следния начин:

У3(0,5 Х 2500 Х 2000 = 2, 5млн :5млн = 50%)

 

А цялата поредица от числа, която създадохме до тука е:

n1(5млн Х 1=5млн : 5млн = 100%); n2(2.5млн Х 2 =5млн : 5млн = 100%); …

У1(500хил Х 10 = 5 млн : 5млн = 100%); … У2(2500 Х 2000 = 5 млн : 5млн. = 100%); …

У3(0,5 Х 2500 Х 2000 = 2, 5млн : 5млн = 50%)…

 

От тоя момент нататък, ние, продължавайки да се движим надясно от хипотетичния център между ляво и дясно, вече стигаме и до любимите ни и твърде познати числа – 240 депутата, избрани за 4 години. Да повториме двете формули, ако случайно сте ги збравили:

 

Формула № 1

БД х БО = БД за 40 години (един човешки живот)

 

Ще го напиша и с думи, за да стане максимално ясно:

 

Броят на Депутатите в Законодателната Власт

Х (умножен по)

Броя на Оборотите (Смените) в Законодателната Власт за 40 години

=

Общия Брой на Депутатите за 40 години

 

Формула № 2:

БД за 40 години : БЕ = Максималния Възможен Дебит на Избирателната Система

 

Ще го напиша пак с думи, за да стане максимално ясно:

 

Броят на Депутатите за 40 години

: (разделен на)

Броя на Електората (но само тоя който е хипотетично годен да бъде депутат)

=

Максималния Възможен Дебит на Избирателната Система

 

 

И така смятам:

240 Х 10 = 2400 : 5мл = 0.048%

 

Дали това е крайно дясно? Дали не е крайно дясно? Със сигурност, може числото да се придвижи и още по-надясно – когато 240те депутата се намалят до само един – Президент с мандат от 4 години.

1 Х 10 = 10 : 5 млн = 0,0002%

Числото намаля още. Т.е. мръдна още на дясно. Нас това ни интересува – колко надясно може да се движи това число. Защото числото от което тръгнахме, не можеше да се движи на ляво, при тоя начин на смятане. И ние изразихме хипотезата, че това число което е най-вляво може все пак да отива също така, по-наляво, но това движение наляво, вероятно зависи от увеличението на броя на електората, а не е в зависимост от формулите, по които сега смятаме.

 

Да продължим обаче редицата от числа:

n1(5млн Х 1=5млн : 5млн = 100%); n2(2.5млн Х 2 =5млн : 5млн = 100%); …

У1(500хил Х 10 = 5 млн : 5млн = 100%); … У2(2500 Х 2000 = 5 млн : 5млн. = 100%); …

У3(0,5 Х 2500 Х 2000 = 2, 5млн : 5млн = 50%)…

У4(240 Х 10 = 2400 : 5мл = 0.048%)…

У5(1 Х 10 = 10 : 5 млн = 0,0002%)…

 

И така, в условията на демократическа софистика, в България (т.е. при зададени 5 000 000 човеци електорат) за сега не е възможно да продължаваме движението си надясно. За да се превърне президентът в цар, поне донякъде и на теория, би трябвало да му дадем неограничен мандат, който обаче е ограничен, поради това, че и царят е смъртен.

Мимоходом, да отбележа, че царуването на всеки един от царете на България е продължавало доста кратко, а като вземем предвид и многократно по-малкия брой на населението по онова време, както и факта, че преобладаващият брой на царете са били убити, и стигаме до извода, че Дебитът на Лявото Обществено Движение през Горна Мъртва Точка на Обществената Йерархия по време на царуването на българските царе е бил по-голям отколкото днес.

 

Т.напр. между 803 и 889та години се сменили 5 царе – Крум, Омортаг, Маламир, Пресиян и Борис 1. Средно всеки един от тях е управлявал 76 : 5 = малко над 15 години. Това прави почти четири мандата на сегашен български президент (парламент от един депутат). Но населението на България по онова време е било много по-малко от четирикратно намаление на днешното българско население – т.е. много по-малко от 7 млн : 4 = 1,75 млн.

 

Та както казах, при днешните условията (в България), на този именно брой на населението, както и на системата която е парламентарна, с евентуална тенденция да се превърне е президентска, макар и не чиста, а смесена в някаква степен с парламентарна, не е възможно да отидем още по-надясно в тая поредица от числа.

 

Но е възможно да отидем още по-надясно, когато отидем в някоя днешна, по-многобройна по население държава, при това, президентска република, макар че също така не е чиста президентска република – САЩ. При един президент тази държава има 50 пъти по-голямо население.

 

След което обаче, теоретично ние можем да отидем още по-надясно, което означава, че населението нараства в сравнение с броя на тия които управляват.

 

Да осъзнаем, какво всъщност по същество ние правим с тия наши прости сметки, които водят до подреждане на едни числа от ляво на дясно?

Смятайки дебита през най-високото работно място на йерархията, ние фактически смятаме съотношението между правоимащите да командват останалите. Това което определя броя на тия правоимащи е процентът им от обществото. Което при всички случаи е свързано с броя на населението, броя на депутатите (при един депутат, имаме президент, цар, лорд-протектор и т.н.), както и гарантираното от закона време над тези работни места (мандат).

 

Когато ние сме най-вляво на поредицата от числа, имаме ситуация при която всички граждани на обществото имат абсолютно равно право на съсобственост над върховното работно място. Но същевременно и всичките тези са ангажирани постоянно да работят на това върховно място. В тоя най-краен случай, всичките граждани в обществото са като Моисей, след като получил Божите скрижали и започнал сам, без йерархическа система да съди народа – всеки един гражданин стои по цял ден и съди. Ситуацията е „100% вожд, нула индианци”.

Но тъй като методът на лявото обществено движение е диктат на мнозинството, и това се случва посредством гласуване, с течение на времето, все пак ще се образуват индианци, които ще работят под диктата на вождовете, но тези индианци ще бъдат по-малко от вождовете, поради простия принцип на гласуването – решенията се налагат от над 50% от гласуващите.

Излиза че в условията на едно такова най-крайно възможно ляво положение, всички граждани имат равно право над върховното работно място, при това на несъществуващата йерархия, защото те всички са най-отгоре; хем всички граждани са постоянно ангажирани в това управление, защото 100% постоянно са на работа в тоя постоянен референдум.

 

Но когато тези граждани се разделят на две дежурещи смени, вече се освобождават половината да вършат нещо друго. В тоя момент, лявото не е вече чак толкова крайно ляво, защото се освобождава работна ръка.

 

С прогресивното намаляване на мандата и съответно освобождаване на работна ръка, става възможно и някои от гражданите да делегират правата си на други, на които имат доверие. Фактически това е именно представителството – когато ти си се отказал от право да работиш на върха на йерархията, защото си преотстъпил правото си на някой друг. Но това трябва да е станало доброволно. А основната гяволийка е в това, че за да си преотстъпил нещо, трябва първо да си го имал. Когато системата е в лявата част на числата, всеки гражданин го е имал. Когато системата е в средата, където само 50% от обществото има реално право да управлява, вече преминаваме от ляво на дясно, като все по-малък дял от обществото има право да управлява. И колкото по-надясно по тая скала се движим, толкова по-малко хора имат реално право (собственост) над върховното работно място. Това означава, че повечето хора изобщо нямат право (или собственост), която да преотстъпват на други. Това означава, че тия които уж ги представляват тях във властта, изобщо не ги представляват.

 

И така, възможността за представителство на поне половината от електората във властта, свърши в момента когато стигнахме до числото

У3(0,5 Х 2500 Х 2000 = 2, 5млн : 5млн = 50%)…

Т.е. това число означава парламент от 1250 човека или по-малко, при възможност електоратът да сменя народните си представители във всеки един момент, което обаче на практика не може да се случи по-често от веднъж седмица (и това е само теоретично, защото на практика ще се случва много по-редко). Или пък другият вариант е, когато парламентът е от 2500 човека, но на всеки депутат е гарантиран мандат от минимум две или три седмици.

 

Ситуацията в момента обаче в България е много много по-надясно – тя е при числото

У4(240 Х 10 = 2400 : 5мл = 0.048%)…

 

Т.е. ако някой дето е стигнал до тука, все още не е разбрал – само по тоя параметър дето сега го смятаме, в България има само едни 0,048%, които са правоимащи да управляват. Останалите нямат права над депутатските работни места. След като нямат такива права, те не могат да преотстъпват правата си – не могат да определят кой да ги представлява, кой да работи вместо тях в парламента.

 

Но общественият въпрос, който сега се повдига е, ПРЕЗИДЕНТСКА ИЛИ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ.

 

Правоимащите да управляват в България само според параметрите които сега смятаме са 0,048%. Ако системата стане президентска, автоматически тези правоимащи ги намаляваме 240 пъти. Те и без друго са малко, но ще ги правим по-малко. И на кого още не му е ясно, че с такова намаление, ще се отдалечим още от демокрацията – на дясно?

 

Движейки се на дясно, ние по същество освобождаваме хора, които да бъдат „индианец”. Движението надолу по йерархията е подчинение на върховното работно място, но и разделение на труда. Това е работния такт на обществото, това е дясното организирано обществено движение. Но това организирано движение е именно под формата на йерархия, а тая йерархия има основни параметри. Ако си я представим под формата на пресечен конус, тоя конус има височина и основа. При наличието на само един човек на върха на йерархията, това е конус. ДА речем, че балансът е в относителната съразмерност между височина и основа. Какво се случва при прогресивно увеличение на основата спрямо височината? Отговорът е ясен – започва да изчезва йерархията.

Обратното – увеличението на височината спрямо основата означава, нарастваща степен на йерархична организация.

Но се забелязва и един смешен парадокс – при крайните степени на увеличение на височината спрямо основата на тоя триъгълник, самият триъгълник, започва да клони към инцианска нишка. Такова едно развитие в посока на нарастваща йерархичност неминуемо ще доведе до срив на строежа, поради несъразмерност на отделните части.

Т.е. движението на дясно, не е свързано само с намаляващия брой на работните места най-отгоре, то е свързано и с намаляващ брой на подгласниците, защото ако имаме такъв процес, той ще да е по фундаментални иманентни причини, които действат по цялата система. И процесът на нарастваща йерархичност, който е по същество десен, ще доведе до срив на самата йерархия, поради нарастване на височината спрямо основата.

 

Това означава, че съществува естествена динамика при която съотношението на височината спрямо основата постоянно варира в определени оптимални граници. И това нещо, както вече изведох и по други начини, тоя факт е по-добре да бъде признат от инженерите които са създали системата. Ако те искат тяхната система да работи относително добре, те трябва да признаят природните закони. Природата не търпи никакви крайни съотношения. Промяната на тия съотношения винаги е в някакви оптимални граници.

 

Когато умът на обществото стане прекалено малък като маса (съотношението на депутати и електорат), той е неспособен изобщо да управлява. За да управлява, той е принуден да прехвърли функциите си на йерархическото ниво под него. Когато и това йерархическо ниво се е оказало твърде малко, то се прехвърля функциите си на това още по-надолу.

 

Но за да е възможно това, е нужно поне долните йерархически нива да бъдат читави. А за да са читави е нужно, да са били продукт, както на лявото, така и на дясното обществени движения.

 

При избирателната система, която съм предложил имаме парламент от 600 човека, които могат да бъдат сменени от електората във всеки един момент (т.е. на теоретично през седмица). Това прави:

(600 Х 2080 (оборота за смени на депутатите за 40 години) = 1,248 млн : 5мл = 24,96%)

 

Това е доста висок процент. Но и той е десен, защото е под 50% от електората. Но под него, има друго ниво, при което правото на представителност е 100% с дори над 100% сигурност. Това долно ниво от назначени представители на електората работи с определена от електората заплата, която може да бъде повишавана и намалявана неограничено от електората и именно тоя факт дава възможност на системата да реагира в реално време, вкл. като въпросното по-долно ниво от представители може да изземе напълно функциите на парламента, като го постави под контрол в режим „на къс повод” или дори го суспендира временно.

 

Ако сега имаше такова по-нискостоящо ниво, което да е годно да управлява държавата в режим на извънредно положение, то щеше да влезе в правомощията си и да реши проблемите много бързо. Но такова ниво няма. Системата е брутално бюрократизирана и не работи.

 

Защо се получава така? Да се върнем още в началото, когато аз казах, че при неизменен брой на електората, най-лявото число изглежда също неизменно по формулите които смятах до сега.

Но това съвсем не важи за най-дясното число, което задължително се променя с повишаване на броя на електората. При повишаване на броя на електората, най-дясното число се променя – намалява. Т.е. броят на работещите във върха на йерархията намалява. Намалява като маса, спрямо цялото общество. Но намалявайки като маса, това означава, че общественият ум намалява като маса. От това следва дефицит на обществен интелект. От което пък следва компенсаторно поемане на управленските функции от по-ниското йерархическо ниво. Което пък е движение наляво.

 

И се оказва, че именно повишеният брой на населението предизвиква прекалено движение на дясно и компенсаторно връщане на ляво.

Но за да имаме качествено, а не компенсаторно ляво, е нужна правилна обратна йерархическа система. КАКВАТО НЯМА. При това положение, и да се връща системата компенсаторно назад, тя не може да намери това което търси и то продължава да бъде дефицитно. И все по-остро дефицитно!

На тоя фон, са все по-актуални крайно левите идеи – да бъде унищожена изобщо йерархията и да се управлява само с референдуми.

Но това което предизвиква нарастващото движение надясно, е именно нарастващия брой на йерархическата система.

Нарастващото дясно, поражда и нарастващ апетит за ляво. Т.е. при крайно дясно, се намира достатъчна сила, която да иска крайно ляво. И всичкото това нещо е породено от нарастващия брой на йерархическата система, която е организирана правилно само в движение надолу, т.е. надясно. А нагоре, т.е. наляво, не е организирана правилно, защото изобщо липсва правилна обратна йерархическа система.

 

Това днешно обществено инженерно съоръжение не-ра-бо-ти! Но някой трябва да стопли, че това е така. И тоя някой не трябва да бъде бюрократ – т.е. той не трябва да бъде тъпак със власт. На власт обаче са само тъпаци. Наистина, не можете да осъзнаете в каква уникална ситуация живеем, защото сте вътре в нея, тя е вашето битие, с което сте свикнали от малки.

 

А доказателството, че това е така, е факта, че ни пробутват като най-главния въпрос на т.нар. „наука”, дали да бъдело президентска или парламентарна република. Остави, това, но тоя който го е написал това, го бил доказано изплагиатствал.

Господи – като да е някаква научна ценност!

Остави и това, но той бил хабилитиран за университетски преподавател с научна степен. Остави и това, но тоя сега го предлагат за министър…

 

И ето че сега го уволняват от университета, в който вече колко време е работил като преподавател. Е по-добре късно, отколкото никога. Язък за студентите, дето сега ще се хвалят, че тоя ги е изучил!

 

Редактирано от bgman13
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На мен па ми иде направо да пиша на Цукърбъргър да си го взима обратно в Метата , че тука направо побърка форума с ,,блестящите,, си прозрения.

Редактирано от ДеДо Либен
  • Харесва ми! 2
  • Благодаря! 1
  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Опитах се да прочета и да вникна... нищо не ти се разбира. Това по-горе е някакъв порой от думи. Вземи и си систематизирай мислите, подреди ги и ги поднеси в някакъв ясен вариант, ако искаш да те разберат. 

 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

До тука реакциите на това което обяснявам варираха от "Нищо не ти се разбира" до "образованите, се предполага, че могат да си направят тези сметки на политическите проценти сами за 5 минути без напътствие от учени завършили курса от 6-клас по математика. "

 

Така че, надявам се, все така да успявате да разберете (т.е. средностатистически), това което продължавам да ви обяснявам.

 

П.П. А ако нещата са ясни, тогава на мене не ми е ясно, защо още не са ясни - чак до степен, че един преподавател в Софийски университет преписва от друг, а накрая се оказва, че един дето е открил математиката за шести клас им обяснява и на двамата?

Преди 36 минути, fantom4e said:

Изобщо си нямаш и представа какво е наука! Явно не знаеш и какво е математика

т.е.

още едно тема за пара-та....

Айде вече да спреме с претенциите, че знаеме кво е наука, понеже можеме да цензурираме! Не това е основната идея на понятието "наука".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, ДеДо Либен said:

На мен па ми иде направо да пиша на Цукърбъргър да си го взима обратно в Метата

Т.е. иде ти да му предложиш на Цукърбъргър, да си ми върне и инетлектуалната собственост която открадна. А па той Цукърбъргър, ако ги е развил тия навици, да връща квото е откраднал, едва ли щеше да бъде Цукръбъргър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, самотния вълк said:

Опитах се да прочета и да вникна... нищо не ти се разбира. Това по-горе е някакъв порой от думи. Вземи и си систематизирай мислите, подреди ги и ги поднеси в някакъв ясен вариант, ако искаш да те разберат. 

Уверявам те, че това тука дето си го прочел (ако си го прочел) е много по-просто от оная тема за скоростта на светлината. А така също и от урока по физика, дето е за теорията на относителността на Айнщайн. Погледни си бележника и виж колко имаш по това нещо. И се засрами, че обявяваш публично, че не си разбрал. Да. И очаквам, не само да си разбрал (а преди това прочел), но и да ме опровергаеш по същество. Тва тука, както и колегатa 1 ти каза е форум за наука.

И така, ИМА ЛИ В ТОЯ ФОРУМ МАТЕМАТИЦИ ИЛИ НЯМА В ТОЯ ФОРУМ МАТЕМАТИЦИ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така. А сега освен Михалил Константинов, отивайте да викате Петър Илиев и Наталия Киселова. Щото аз не се майтапя. И ако все още не сте разбрали, пак да ви повторя, че сега сменяваме системата - да политическата система. Ама тва е наука, а не е политизиране.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

П.П. И много моля, Администраторът, Модераторът, Полицията или Цукърбъргър, да не им помага на тия дето не са си учили уроците, като затвори и тая тема. Просто има моменти в тоя живот, в които никой не може да ти помогне - или можеш или не можеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, deaf said:

Нещо,което дълго се обяснява - не струва или този,който го обяснява не струва. 🙂

Колко странице беше преписал Илиев от Киселова? Па после ше разсъждаваме, дали то е било обяснявано дълго или е било преписвано дълго.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, bgman13 said:

Уверявам те, че това тука дето си го прочел (ако си го прочел) е много по-просто от оная тема за скоростта на светлината. А така също и от урока по физика, дето е за теорията на относителността на Айнщайн. Погледни си бележника и виж колко имаш по това нещо. И се засрами, че обявяваш публично, че не си разбрал. Да. И очаквам, не само да си разбрал (а преди това прочел), но и да ме опровергаеш по същество. Тва тука, както и колегатa 1 ти каза е форум за наука.

И така, ИМА ЛИ В ТОЯ ФОРУМ МАТЕМАТИЦИ ИЛИ НЯМА В ТОЯ ФОРУМ МАТЕМАТИЦИ?

Както казах, изчисти си мисълта. Темата не е нито за скоростта на светлината, нито за СТО и ОТО. Предлагаш някакъв словесен порой, в който читателите ти се губят и после се жалваш. Когато няколко човека ти казват, че нищо не ти се разбира, проблемът не е в четящите, а  теб. Всички сме завършили шести клас, ама някои и сме продължили нататък. 

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...