Старлинк vs астрономите или защо конфликтът между Илон Мъск и тях е по-нюансиран

[SAlexandrov]

Конфликтът между Илон Мъск и астрономите е по-нюансиран, отколкото изглежда на пръв поглед

На снимката: диагоналните черти представляват отразена светлина от 25 спътника "Старлинк". Image credit: Victoria Girgis/Lowell Observator

23 януари 2022 г. 12:50 ч.

Светослав Александров. Човешката цивилизация се намира на повратен етап от своето развитие. Днес ние разполагаме с технологичната възможност да изградим спътникови групировки, които ще осигурят интернет достъп за хората, живеещи в отдалечени и затънтени места, но това сериозно ще затрудни способността на професионалните астрономи да провеждат наземни телескопични наблюдения. Илон Мъск е първият, който гради подобна групировка и това неизбежно го въвлича в конфликт с международната астрономическа общност. Но както показва следният анализ от известен професионален астроном, нито Илон Мъск е черният дявол, нито астрономите са невинна жертва в нежелан конфликт. Напротив - сблъсъкът между Мъск и изследователите е далеч по-нюансиран, отколкото хората са подведени да си мислят. 

Анализът е написан от д-р Памела Гей, която е защитила своята докторска дисертация по астрономия през 2002 г. в Тексаския университет и днес работи в Планетарния научен институт.

През 1968 г., пише д-р Гей, планината Мауна Кеа е отдадена под аренда на Хавайския университет с цел конструирането на телескопи. Благодарение на продължаващата 65 г. аренда са построени общо 15 телескопа, като договорните клаузи позволяват на местните жители да имат достъп до планината и да провеждат там своите ритуали и културни празници. Днес кореняците от Хавайските острови се опитват да си възвърнат традициите, които все още се помнят от старейшините и които са описани в местните им литературни произведения. Те не се мъчат да си върнат обратно земята от белите хора, но настояват към нея да се полагат нужните грижи - което не се случва напоследък.

Конфликтът се задълбочава през 2017 година, когато международната астрономическа общност взема решение следващият огромен 30-метров телескоп да бъде построен на Мауна Кеа. Коренните жители на Хаваите изискват да бъдат част от този процес, да продължат да имат достъп до планината и най-общо да бъдат изслушани, вместо фигуративно да бъдат потупани по главата и отблъснати.

Аргументът, изказан от астрономите е, че ползите за науката ще са огромни и тяхната тежест е по-голяма от културните нужди на кореняците. Изречени са думи, които няма как да бъдат върнати назад. Конфликтът влиза в съда. Чак през 2020 г. ставаме свидетели как хората се опитват да изградят отношения на базата на диалог, а не на съдебни сблъсъци, но истината е, че астрономите не за пръв път вършат неща без да се съобразяват с другите. Намеренията им биват преустановени едва след като хавайците блокират пътищата.

Истината е, че съществуват компромисни варианти. Един от тях е новият телескоп да бъде построен на Канарските острови - място, което не е перфектно, но все пак достатъчно добро за изпълнение на научните задачи. Възможно е и друго решение - телескопът да бъде конструиран на Хаваите, по начин, по който жителите имат достъп до планината и техните традиции са уважени. 

Д-р Памела Гей намира паралели между тази случка и другата - от 2015 г., когато Илон Мъск осъзнава, че не всеки в света има достъп до интернет. Астрономката напомня за съществуващото днес Дигитално разделение. Достъпът до глобалната мрежа позволява на всеки да получи възможности, започвайки от това да си отговаря на тривиални въпроси като "къде съм виждал преди този актьор" до това децата да участват в международни състезания по роботика. Хората, които нямат интернет, пропускат тези възможности. Но в съвременния свят липсата на интернет не просто ограничава възможностите, а и затруднява вършенето на ежедневни задачи. Учениците трябва да използват компютрите в библиотеките, за да си предадат домашните - нещо, което другите деца правят от домовете си. И това се случва само когато общността има досег с обществени компютри, свързани с интернет. Понякога и това го няма. Съществуват ферми в американските провинции без интернет, има острови, които не са физически свързани посредством кабели. Въобще има толкова много места, за които никой не е платил да бъдат свързани с глобалната мрежа, защото физическата връзка е непосилно скъпа.

Ето какво се опитват да променят Илон Мъск и неговите конкуренти като УанУеб, проекта Кайпер и други. Но когато първите 60 спътника "Старлинк" биват изстреляни през май 2019 г., хората бързо осъзнават, че те значително отразяват слънчевата светлина. Съответно астрономите се ядосват, тъй като тези спътници влияят ужасяващо зле на наблюденията. Яркостта им е такава, че когато преминат пред зрителното поле на масивен телескоп, тяхната светлина може да насити датчиците - това е по подобие на камерата на телефон, която бъде насочена към Слънцето (днешните астрономически прибори са изключително чувствителни). Единственият начин, по който проблемът може да бъде решен е като астрономите избягват да наблюдават в часовете, когато спътниците "Старлинк" са в небето. Това е възможно, но е дразнещо и отнема време, за да бъдат получени нужните данни. И честно казано повечето астрономи не желаят да оптимизират своите наблюдения спрямо придвижващите се спътници.

Когато д-р Гей присъства на среща на Американския астрономически съюз през януари 2020 г., тя става свидетел на учени, които емоционално спорят как проектът "Старлинк" трябва да бъде прекратен. Аргументите им силно наподобяват тези, изказвани от жителите на Хаваите относно строежа на новия телескоп. Астрономите твърдят, че небето е културно наследство, че трябва да го запазим, за да могат бъдещите поколения да се наслаждават на небе, свободно от светлинно замърсяване.

Но докато новият телескоп може да бъде преместен на Канарските острови, където няма да пречи на никого (макар и с известни последствия за научната продукция), единственият начин, по който може да бъде осигурен високоскоростен интернет до целия свят е посредством спътникови групировки като "Старлинк", твърди астрономката. 

И така, ние сме на кръстопът.

"Имаме избор - или да отнемем интернета на хората, за да направим по-лесно астрономите да вършат своите наземни астрономически изследвания, като в процеса ще лишим другите от образователни, финансови и други възможности. Или бихме могли да забавим прогреса на астрономията и да надградим нашите наблюдателни планове така, че да се задържат по-дълго на обектите, докато получим изображения без спътници, а в същото време позволявайки на "Старлинк" и другите групировки да дадат достъп до интернета, който ви осигурява възможността да прочетете тези думи. Да, небето ще бъде пълно със спътници, но кое е по-голямото добро?", казва д-р Гей. "Също така имаме избор относно Мауна Кеа. Бихме могли насилствено да лишим хората от шанса да изпълняват древните си традиции на върха на Мауна Кеа, увреден от още един масивен телескоп, за който дядовците им не са осъзнавали, че са се съгласили още през 1968-ма година. Или алтернативно, ние бихме могли да излекуваме отношенията си и да намерим начин да превърнем телескопа в нещо, което всеки ще очаква с желание, или бихме могли да го построим на Канарските острови, където науката няма да е толкоз велика. Да, това ще доведе до повече отлагания и до по-малко наука, но кое е по-голямото добро?".

Според известната астрономка именно по-голямото добро трябва да диктува нашите решения занапред. Тя смята, че "Старлинк" ще допринесе до по-голямо добро, стига, разбира се, проектът да доведе до евтин и глобален интернет. Аналогично, по-голямото добро ще настъпи ако бъдат построени нови телескопи на Мауна Кеа, но само ако местните жители също се радват на техните първи изображения. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4331-2022-starlink-astronomers