Лингвистични проблеми: Самураите ли са индианци или обратно?

[Петър_Пейчев]

Вместо да се занимават с българската история предлагам на лингвистите да изразходват таланта си в нещо по-интересно - връзката на самураите с индийците (или индианците, както ги наричаме ние) Тупис, народност от множество племена в Южна Америка, първите археологически сведения за които са от преди 5000 години. Местни колеги събрали думи еднакви или почти еднакви между езика Тупи и японския, което е общо взето висока степен на еднаквост. Та дерзайте, материал има:

Преводът на български на думите по ред е:

стена/преграда;

дъжд;

название на различни птици от рода бъбрици и овесарки/в мъжки род сенчесто, неосветено място

буря

сладки;

кестен;

семена;

щракане с пръсти/пукащ шум;

полски цветя(в смисъл некултивирани);

дълбоко чувство, любов;

Японски - напълно, комплексно, Тупи - точно;

фалшиво, грешно;

неспокоен;

Японски - мравка, Тупи - малко дете, момченце;

Японски - зеленина, Тупи - зелен

Японски - защита, пазач, Тупи - торба, кесия;

Разстояние.

Редактирано Август 29, 2022 от Петър_Пейчев

[Tomata]

Ми много са ни чужди и двата. Виж с португалският е далеч по-лесно: Parede> перде, параван. Paradise ,рай идва от същият  персийски корен. Смислово е изведен от заградената разкошна градина, която е построил цар Кир Велики за възлюбената си, за да не я притеснява простолюдието докъто се разхожда и разпуска     

[Петър_Пейчев]

Преди 5 минути, Tomata said:

Ми много са ни чужди и двата. Виж с португалският е далеч по-лесно: Parede> перде, параван. Paradise ,рай идва от същият  персийски корен. Смислово е изведен от заградената разкошна градина, която е построил цар Кир Велики за възлюбената си, за да не я притеснява простолюдието докъто се разхожда и разпуска     

То и партизанин идва от там, защото щяха да ни водят в рая.

Като мислите за европейски езици не забравяйте, че прочутата сентенция: "Цървулан в каруца"! не била казана от Перо Шопо на Мирча Сърбино, а от Цезар на Клеопатра, защото и цървул и каруца са от латински - цербул, кароса. За да кажем дали една дума е от латински, етруски, персийски, гръцки, трябва да я видим написана на тези езици, с датиран надпис, което ще даде основание за първенство, но оборимо, до следващия намерен надпис.

Между другото едно от племената на тупис е аймара, живее на териториите на Боливия, Перу и северно Чили. Аймара използвали удължаване на черепа, а съм чел много отдавна от български историк, че аймара или нещо подобно се наричало това удължаване около Кавказките планини и Великата степ.

[Tomata]

Преди 5 минути, Петър_Пейчев said:

Между другото едно от племената на тупис е аймара, живее на териториите на Боливия,

Не само, Обичаят се среща по целия свят – при хуни, прабългари, алани, авари, източногермански племена, египтяни, маи, инки, австралийските аборигени и др. А за пердето е доказано. За англиската титла Qeen лингвистите предлагат корен жен, т.е жена..  

[Tomata]

Ето само за думата candarno, командир какво писане е паднало    

 

 

[Петър_Пейчев]

Преди 2 минути, Tomata said:

Не само, Обичаят се среща по целия свят – при хуни, прабългари, алани, авари, източногермански племена, египтяни, маи, инки, австралийските аборигени и др. А за пердето е доказано. За англиската титла Qeen лингвистите предлагат корен жен, т.е жена..  

Тя може да се среща навсякъде, но акцентът е, че племе, което я използва и живее изолирано от Азия поне 10-15 хил. години се казва така, както някой твърди, че се казва самото удължаване

Съмнявам се, че parede идва от перде или параван, те са се появили след стените, а и персите при всички случаи са имали дума за стена, няма смисъл да кръщаващ петела кенгуро, като може да го кръстиш петел на аборигенски.

[laplandeca]

Преди 1 час, Петър_Пейчев said:

Вместо да се занимават с българската история предлагам на лингвистите да изразходват таланта си в нещо по-интересно - връзката на самураите с индийците (или индианците, както ги наричаме ние) Тупис, народност от множество племена в Южна Америка, първите археологически сведения за които са от преди 5000 години. Местни колеги събрали думи еднакви или почти еднакви между езика Тупи и японския, което е общо взето висока степен на еднаквост. Та дерзайте, материал има:

Преводът на български на думите по ред е:

стена/преграда;

дъжд;

название на различни птици от рода бъбрици и овесарки/в мъжки род сенчесто, неосветено място

буря

сладки;

кестен;

семена;

щракане с пръсти/пукащ шум;

полски цветя(в смисъл некултивирани);

дълбоко чувство, любов;

Японски - напълно, комплексно, Тупи - точно;

фалшиво, грешно;

неспокоен;

Японски - мравка, Тупи - малко дете, момченце;

Японски - зеленина, Тупи - зелен

Японски - защита, пазач, Тупи - торба, кесия;

Разстояние.

 

Северно - тихоокеанския древен морски път. Чували сте. 
От китайски, корейски брегове, от Тайван, дори по - далеч , от филипини, а според някои напълно възможно от о. Цайлон, покрайюжен тайланд, малайзия, между малайзия, суматра, от там покрай бреговете по теченията на южнокитайско море, филипини и т.н. т. към северния тихоокеански път.
По бреговете на Британска колумбия още има едни особенни индианци, а преди столетия са били едни такива белезникави и много високи.........
Помните <културата, цивилизация Карал> 

[Tomata]

Преди 7 минути, Петър_Пейчев said:

Преди 30 минути, laplandeca said:

Северно - тихоокеанския древен морски път. Чували сте.

 

А преди това по суша през Владивосток и Аляска докaто са гонили мамутите и всичко още е било замръзнало      

[Tomata]

Преди 46 минути, Петър_Пейчев said:

Съмнявам се, че parede идва от перде или параван

За параван си съвсем прав, имало е друго значение, пак е преграда, разделение, но са гоизползвали за течност от пара- вана, съд. Във всеки случай  звучи доста еднакво както фонетично, така и смислово в днешно време. За пердето идвало от персийски през авестиани гръцки и разбира се ИЕ корен някакъв. Докрали са го до парче плат. В контекста на смисъла не е каменна преграда, а текстилна. 

[Tomata]

Заинтригува ме историята на г-н Пейчев с цървулте на  Клеопатра от лат. "servul" (прислужник) и гръцкото „τσαρουχια“- царухия. За "галош" или "сандал" съм по съгласен, но горното е прекалено абстрактно дори и за мен..     
Meждувременно попаднах на книга на г-н Живко Войников за заемки от аварския език. Той твърди, че думата "вол" е аварска, защото я има във всички славянски езици:

" волоухъ – пастир, бълг. диал. валух  – кастрирано животно (кон, овен). (БЕР-1, стр. 115) Също в руск. валух  – кастриран овен, бик. Произходът е неясен. (МФ-ЭСРЯ-1, стр. 270) Думата вол е общослав., в руск.вол, укр.вiл ,вола,сърбо-хърв. во, род.п. вола, словен. vol,чеш.vul, словаш.vol, полск., лужиц. wоł. Съгл. Мейе и Валде произходът е свързан със слав. велик – голям, голямо домашно животно. Още по-неубедително е мнението на Ст. Младенов, който свързва думата с полск. wołac – викам. Също съмнителни и погрешни са сравненията на Махек и Горяев с нем. Bulle– бик, вол, или сравнението на Томашек с трак. βήλινθος – зубър. (МФ-ЭСРЯ-1, стр. 335-336)Затова път откриваме точен аналог в чув. vыlix,vыllăx,мар.volik – добитък,родствено на тюрк.ulaγ – работен добитък, мандж.ulχa– добитък, ороч. ula – домашен елен. От чув. е заето в коми völ – вол, удмуртски val - кон, мар. ülö – кобила. Ашмаринго обяснява с корена văi – сила. В чув. văjlă– силен, здрав. Аналог. в ТМ, евенк. ulэhit, евен. ulэ, улч. ujlэ, орок. uilэ, мандж. wэjlэ – работа, труд, в пр.монг. *üjile, монг., халха-монг., бурят., ордос. монг. üjle, калмик. ülэ, дагур. weil, uil, кор.īl – работа, труд, праалтайски*īĺi  – работа, труд. (МФ-ЭСЧЯ-2, стр. 135-136), (ССТМЯ-2, стр. 263, 266),(S-AE, стр. 585) Или волъ – работен добитък. Интересен паралел и ваханското wulo γ –вол, но то е също алтайска заемка. (ТП-ВЯ, стр. 287)Общослав. дума „вол“ е заета от езика на аварите, които са използвали основно волове и бикове за своите коли, като впрегатен добитък. Най-вероятно от формата волоухъ произлиза и второстепенното значение на думата влах, не като етноним 23 , акато професия – пастир, чрез контаминациа на различни думи (волоухъ – волох –влах), поради факта, че основния поминък на средновековните власи е било скотовъдството (Н.А.Баскаков). (МФ-ЭСРЯ-1, стр. 335-336)"

 

Поне за впрегатен добитък е намекнал, но не потърсил никаква връзка с други езици. Напр. Старобълг. волъ (Супр.) (u-основа), прилаг. волоуи < прабълг. *wulu(q)
Aнг. бизон (н.)
° С. 1600, „европейски див вол“, от френски bison (15в.), от латински bison „див вол“, заимствано от протогермански *wisand- „зубр“ (източник също от старонорвежки visundr, старогермански wisunt „бизон, „Староанглийски/средноанглийски wesend, който не е засвидетелстван след около 1400 г.). Вероятно в крайна сметка от балтийски или славянски произход и означава "вонящото животно", във връзка с миризмата му, докато бяга (виж невестулка). 
бивол (н.)
1580 (по-рано buffel, 1510, от френски), от португалски buffalo "воден бивол", от средновековен латински bufalus, вариант на латински bubalus "див вол", от гръцки boubalos "бивол", първоначално име на вид африканска антилопа, по-късно използвана за вид опитомен вол в Южна Азия и средиземноморските земи, дума с неясен произход. Изглежда, че съдържа bous "вол, крава" (от PIE корен *gwou- "вол, бик, крава"), но това може би е народно-етимологична асоциация. Погрешно се прилага от 1630 г. за американските бизони. Другите германски думи (холандски buffel, немски Büffel, датски böffel и др.) са от френски; от средновековния латински идват руски buivolu, полски bujwoł, български bivol и т.н. 

T.е, ako в славянските езици вече е имало думата–вол, за какво им е тряблала нова идентична дума като бивол. Ако това е означавало определена порода говеда, то няма как да се спрегне с обобщеното на чув. vыlix- "животни", "скот".

И накрая скитски(saka) език:

 

С две думи впрегатен добитък за придвижване, теглене и работа. И двете думи са с корен "val".  Вал, Вол, влека,влача. Изглежда ми по приемливо отколкото досегашните опити. Ето и една подобна дума:

buva’d- [DKS] ‘mount’, оседлавам, впрягам.