Отиди на
Форум "Наука"

Веществено и Полево взаимодействие в природата


Recommended Posts

  • Потребител
Just now, fantom4e said:

Със сигурност не си виждал как работи науката, или си видял, но не си разбрал.

Не изглежда да си запознат с това, което обсъждаме. Иначе нямаше да се изказваш неподготвен. 🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 743
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Не изглежда да си запознат с това, което обсъждаме. Иначе нямаше да се изказваш неподготвен. 🤣

смешко, h индекса или Scopus ще си мерим?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, fantom4e said:

смешко, h индекса или Scopus ще си мерим?

Със смехурко като теб няма никакъв смисъл да си ги мерим. Така работи науката. 🤣

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Със смехурко като теб няма никакъв смисъл да си ги мерим. Така работи науката. 🤣

бягай бягай, кат рушистите Ха!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен, между тези две:

On 3.10.2022 г. at 8:23, Шпага said:

Сканер, така, както ти разбираш понятието "знание", не мислиш ли, че все пак има нещо като градация? Нещо от сорта:

- знания, които водят до научен прогрес.

- знания, които водят до зацикляне в науката.

- знания, които водят до деградация, до научен регрес.

В този смисъл въпросното понятие се оказва прекалено неточно - все едно да си служим с едно и също определение за описанието на противоположни неща.

и

On 3.10.2022 г. at 9:56, scaner said:

Новите факти водят към прогрес - откриват се нови явления и взаимовръзки, моделите се променят и стават по-точни и всеобхватни, съответно с по-голяма обяснителна и предсказателна сила, тогава казваме че знаем повече. Просто казано, можем да решаваме повече задачи, а това е сигнал че знаем повече, нали?

Липсата на факти води до стагнация (зацикляне не е точната дума). Но от друга страна, при това положения и няма какво ново да се обяснява. Остават стари нерешени проблеми.

може да се направи "сечение" с общ продукт!

То би било производно на това, че знанията за определени факти, обработени разумно, довеждат до твърдения, части от хипотези, които след експериментална  проверка за тяхната валидност, се превръщат в теории, даващи способност за точно прогнозиране.

Съответно, може да се въведе допълнителен термин, с които да се обозначи разликата между "входящото" значение на "знание" и последващата му форма, в края на предноописания цикъл.

И самият продукт от "сечението" е, че има "знание" има и "познание"!

Смисловата разлика между понятията е, че "знание" е информираност за факти, а "познание" е вършенето на полезна работа при налично "знание".

Т.е. "шаблонът" от предното изречение, екстраполиран в двата поста на Шпага и Скенер, модифицира споделеното в постовете им в кратки форми:

- в поста на Шпага: "знанията" могат да доведат до научен прогрес (, но и застой или регрес), ако интерпретацията им е достатъчно разумна, че да довежда до "познание" как да действаме полезно за всички;

- в поста на Скенер: новите "знания", интерпретирани разумно, водят до повишаване на "познание"-то ни  за динамиката и същността на заобикабящия ни свят. А познанието ни за това се явява инструмент за по-точно планиране на адекватни действия съобразно условията на средата. 

Според мен, де...

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 4.10.2022 г. at 6:18, Шпага said:
On 3.10.2022 г. at 19:14, scaner said:

Скептикът изоснови познава явлението, с което не се съгласява, и има за това достатъчно сериозни  основания, не някакви сърбежи. :)

Сканер, въз основа на това, което си написал, как мислиш:

Можем ли да считаме антитеистите за скептици?

П.П. Въпросът ми е извън спора ви. Просто ми е интересно какво е мнението ти. И не само твоето, разбира се:)

Според мен, няма основание антитеисти да се оценяват като скептици.

За да е основателно подобно действие, то някакъв човек, да бъде определен като скептик и "антитеист", е нужно да има достатъчно изказани мненията, от които да е видно, че познава какво е гледната точка на теистите, в които да е предложил контра-аргументи на аргументите, с които е посторена парадигмата на теизма.  ....иначе ще си е чисто и просто "заядливко", който се заяжда, а не прави критика, основана на скепсис(съмнение).

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3.10.2022 г. at 10:25, Малоум 2 said:

Разбира се - много от отдавна съм споменал: има два вида сили - на привличане и на отблъскване. И също - силите с ентропиен произход, когато говоря за макро-мащаби, са изключително слаби  (ентропия и информация), съизмерими по големина с грави-сили. "Прескачането" в мащаби не е чак толкова сложно за разбиране - ако можем да ги измерваме - например като еластични сили за гумата - са сили на привличане-отблъскване в общоприетия смисъл. Тоест - в този среден мащаб има яснота как ентропията предизвиква механични сили. Ентропията е право пропорционална на информацията. А, дали се увеличава или намалява (нега-) - е известно - общо, в по-голям мащаб от "локално" - се увеличава. При локално затворено пространство - може и да намалява, а навън от затвореното - общо ентропията се увеличава. Но - с хипотезата се разбира с непрестанното образуване на частиците и обвивките им, сравнително лесно се обяснява по "Закон - количествените натрупвания водят до качествени изменения". При това - се разграничават два вида информация - физическа (във фотоните на различните полета и взаимодействия, и въздействия) и психическа - идеалните образи в главите ни, като Изследователи.

...

Пак има "разминаване" между това, което ти споделих и твоята интерпретация.

Споделих ти - накратко - когато използваме "сили с ентропиен произход", похождаме еднопосочно в моделирането, описанието. Поставяме "начало"  и тръгваме в една посока, но "извървявайки" този път при описването, чисто формално математически може да се опише и "обратния път". Образно - почваме да пишем по западен стил - от ляво надясно, но същевременно, в обратен ред се получава и изписване в арабски стил - от дясно на ляво.  ...въпросът е в кой подход е фокусирано вниманието ни. .....и в това се сътоеше примера ми за различните производни дефиниции - "системата се стреми към хаос/ред".

Най малкото, имаме ясно видим пример как може да се получи различна интерпретация на два установени факта, навързани в описателна система - ясните габарити на обект в мащабите на класическата физика и неопределените габарити на обект в мащабите на квантовата физика.

Както можем да твърдим, че от конвенционално възприемаемите ни мащаби "Вселената клони към хаос", така можем да твърдим, че от квантови мащаби към класически "Вселената клони към ред".   ....демек да си стигнем до "яйцето и кокошката", да си се въртим между "иди ми" и "дойди ми". 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, kipen said:

И самият продукт от "сечението" е, че има "знание" има и "познание"!

Смисловата разлика между понятията е, че "знание" е информираност за факти, а "познание" е вършенето на полезна работа при налично "знание".

Не се бях замислял каква е разликата между знание и познание и реших да питам чичко Гугъл.
https://www.google.com/search?q=знание+и+познание+разница

Според първия резултат ще излезе, че не си прав:

  • Познанието е набор от процеси, процедури и методи за придобиване на знания 
  • Знанието е резултат от процеса на познавателна дейност

Значи познанието дефакто е събиране на знания ... а не както ти казваш, че е полезна работа при
налично знание.

Така погледнато става ясно, че теорията за Големия взрив, например, може да се нарече познание.
Ние не знаем със сигурност дали е имало голям взрив или не, но се приема, че това е така ... докато
не натрупаме повече знания, които да оборят тази постановка. С други думи, ТГВ е част от
познавателния процес ... но със сигурност не е знание, ествествено.

Нещо друго което се сетих. Когато говорим за тъмна материя, например, тук на формума се
заплитаме в следната кръгова логика:

  • наблюдаваме неочаквано въртене на спираловидните галактики
  • как да обясним това въртене ... ами чрез тъмна материя
  • и какво доказва съществуването на тъмна материя ... ами неочакваното
    въртене на галактиките
  • значи ето, имаме доказателства за съществуването на тъмната материя

По същата тази кръгова логика, обаче, преспокойно можем да направим и следния аргумент:

  • наблюдаваме неочаквано въртене на спираловидните галактики
  • как да обясним това въртене ... ами чрез Баба Яга
  • и какво доказва съществуването на Баба Яга ... ами неочакваното
    въртене на галактиките
  • значи ето, имаме доказателства за съществуването на Баба Яга
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

По същата тази кръгова логика, обаче, преспокойно можем да направим и следния аргумент:

  • наблюдаваме неочаквано въртене на спираловидните галактики
  • как да обясним това въртене ... ами чрез Баба Яга
  • и какво доказва съществуването на Баба Яга ... ами неочакваното
    въртене на галактиките
  • значи ето, имаме доказателства за съществуването на Баба Яга

Не е кръгова логика. На кръгова логика го избива твоят едностранен и изкривенн пример.

Кажи ми сега, колко пъти трябва да повторя, че в науката се взема най-простото и обосновано обяснение? В този ред на думи, Баба Яга такова обяснение ли е? И ако не е, защо се мъчиш да намериш неадекватни оправдания на незащитимата позиция с която се бъхташ?

Научи се да мълчиш когато нямаш аргументи. Палци не ти останаха да изсмукваш глупости от тях...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

Кажи ми сега, колко пъти трябва да повторя, че в науката се взема най-простото и обосновано обяснение?

Обяснението, дори да е най-просто и обосновано, не е доказателство.

Никой не отрича, че ТГВ е смислена и логична теория. Но защо трабва да се спори,
че тя е базирана предимно на "прости и обосновани" обяснения, а не на факти.

Както и да е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, gmladenov said:

Нещо друго което се сетих. Когато говорим за тъмна материя, например, тук на формума се
заплитаме в следната кръгова логика:

  • наблюдаваме неочаквано въртене на спираловидните галактики
  • как да обясним това въртене ... ами чрез тъмна материя
  • и какво доказва съществуването на тъмна материя ... ами неочакваното
    въртене на галактиките
  • значи ето, имаме доказателства за съществуването на тъмната материя

Пропускаш нещо много съществено тук. 

Първо: странното въртене на галактиките не е единственото наблюдение. Разрови се да намериш и други. Дори уикипедията има предостатъчно информация.

Второ: логиката не е така както я описваш. Наблюдаваме въртенето на галактиките. Виждаме какво има в галакитките и правим изчисленията на базата на наличната материя и на теорията за гравитацията, как би трявало да се въртят галактиките. Има разлика, на какво се дължи? Една възможност е теорията за гравитацията да не е достатъчно точна за тези ситуации. И доста хора работят в тази насока, но до сега изглежда неуспешна. Другата възможност е че теорията е достатъчно добра. И тук е нещо което пропускаш. Галактиките се въртят по начина, по който  трйбва да се въртят, ако в тях има повече материя. Естественото предположение е , че има материя който не излъчва светлина т.е. някаква тъмна материя. Има и доста хора, които работят в тази насока. До сега тия изглежда най-добрата и за това е част от днешното обяснение. 

Същото е и за останалите наблюдения, и те сочат, че има повече материя отколкото се вижда.

Преди 16 часа, gmladenov said:

По същата тази кръгова логика, обаче, преспокойно можем да направим и следния аргумент:

  • наблюдаваме неочаквано въртене на спираловидните галактики
  • как да обясним това въртене ... ами чрез Баба Яга
  • и какво доказва съществуването на Баба Яга ... ами неочакваното
    въртене на галактиките
  • значи ето, имаме доказателства за съществуването на Баба Яга

Тук се вижда, че логиката е друга. Наблюдаваме, че галктиките се въртят неочаквано, но те се въртят сякаш има повече материя в тях, а не сякаш има Баба Яга в тях. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.10.2022 г. at 12:42, kipen said:

... Споделих ти - накратко - когато използваме "сили с ентропиен произход", похождаме еднопосочно в моделирането, описанието. Поставяме "начало"  и тръгваме в една посока, но "извървявайки" този път при описването, чисто формално математически може да се опише и "обратния път"...

Това е предоверяване на математическия модел.🙂

Всяко събитие, което се наблюдава (вижда) е в миналото на наблюдателя. Изследовател, правейки се хитър наблюдател, си въвежда "0", демек "нещо е равно на друго нещо". Няма такъв филм (колкото и да го "пускат" на обратно.😎) И при създаването на "ред" има излъчване на фотони от мястото на събитието - затова Човекът е "топъл"😇, т. е. - ентропията тотално расте. (отделно - всички сили имат ентропиен произход🙄)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.10.2022 г. at 18:34, gmladenov said:
  • Познанието е набор от процеси, процедури и методи за придобиване на знания 
  • Знанието е резултат от процеса на познавателна дейност

Значи познанието дефакто е събиране на знания ... а не както ти казваш, че е полезна работа при
налично знание

Г-н Младенов, ако исках да използвам "познание" като процес, и то на добиване на "знание", бих си използвал "когниция"(която е по-скоро процесът на опознаване)

"Познание" го употребих за именуване на състояние, а не на процес.... в смисъл на състоянието достигнато след разумно интерпретиране(анализ) и развиване на умения за управление и/или контрол, основани на знания(апропо, информираност за факти).

Иначе правилно сте отбелязал, че не съм го изразил коректно!

Употребеното ми (а "познание" е вършенето на полезна работа при налично "знание"), спокойно, при повече внимание в изразяването ми, можех да уточня, че е способността за вършене на полезна работа, а не самото извършване на работата.

Примерно- едно е да опознаеш какво е трактор, но друго е да притежаваш познанието как се управлява трактор. Почти всеки знае какво е трактор, ама не всеки може да върши полезна работа с трактор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Изследовател, правейки се хитър наблюдател, си въвежда "0", демек "нещо е равно на друго нещо".

Нещо за "0"-та не съм съгласен!    

Излиза, че без да искаш казваш, че х-1=0 е неква математеческа хитрост, ама както и да е...

Доколко 0 отразява от една страна  концепцията за "нищо" е въпрос на друг раздел, но от друга страна с 0 се въвежда и нещо дето го няма или е недостижимо за наблюдаване.....

Та Малоуме, как въведе "етер*частиците" ти в модел?!?

 

П.п. 0-та е въведена на територията на днешна Индия през 6ти век. Когато са търгували са отбелязвали с камъчета на пясък от кое колко е било налично като предложено и след продажбата са махали камъчетата. Сделката е била прикрючвана като се махнат всички камъчета от пясъка и така са се оформяли горе-доле кръгли като периметър дупчици в пясъка. Така на един индийски мислител му хрумнала идеята как да отбелязва със знак нищото. Същият (гледах едно предаване по НатГео с Арвин Аш, в което сподели тази история), последствие развива и идеята за отрицателните числа, та и за коренуването... и това през 6ти век сл.хр., а 6века по-късно, това познание достига чрез арабите и до Европа...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, kipen said:

Г-н Младенов, ако исках да използвам "познание" като процес, и то на добиване на "знание", бих си използвал "когниция" ...

Разбирам ви г-н Кипен. Просто ви посочих, че терминът "познание" вече е дефиниран.
Има ли нужда да преоткривате топлата вода и да използвате въпросния термин по
нестандартен начин? 😎

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Г-н Младенов, никога не съм твърдял, че съм кой знай какъв ерудит. Просто съм срещал "познание" да се използва и в употребения от мен смисъл, което е доста по-оптимизирано спрямо други многословни дефиниции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, kipen said:

Нещо за "0"-та не съм съгласен!    

Излиза, че без да искаш казваш, че х-1=0 е неква математеческа хитрост, ама както и да е...

Доколко 0 отразява от една страна  концепцията за "нищо" е въпрос на друг раздел, но от друга страна с 0 се въвежда и нещо дето го няма или е недостижимо за наблюдаване.....

Та Малоуме, как въведе "етер*частиците" ти в модел?!?

 

П.п. 0-та е въведена на територията на днешна Индия през 6ти век. Когато са търгували са отбелязвали с камъчета на пясък от кое колко е било налично като предложено и след продажбата са махали камъчетата. Сделката е била прикрючвана като се махнат всички камъчета от пясъка и така са се оформяли горе-доле кръгли като периметър дупчици в пясъка. Така на един индийски мислител му хрумнала идеята как да отбелязва със знак нищото. Същият (гледах едно предаване по НатГео с Арвин Аш, в което сподели тази история), последствие развива и идеята за отрицателните числа, та и за коренуването... и това през 6ти век сл.хр., а 6века по-късно, това познание достига чрез арабите и до Европа...

Нула в математиката не е израз на нищо, а на количествена неопределеност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.10.2022 г. at 17:55, gmladenov said:

Нали се сещаш., че щом червеното отместване е първото доказателство за разширение на
вселената, то на времето то е било единственото доказателство.

Разбираш ли я тази логика или имаш нужда от разяснение?

Значи когато на времето са решили, че вселената не е статична, а разширяваща се, е имало
едно единствено доказателство за това: червеното отместване.

Реликтовото излъчване (РИ) също не доказва разширение на вселената.

То потвърждава идеята, че ако е имало голям взрив - по начина, по който спекулираме - то
тогава в един момент би трябвало да имаме и рекомбинация на атомите, която да причини
(реликтово) излъчване.

Значи тълкуването на реликтовото излъчване в същнос изисква вече да сме прили, че
наистина е имало глоям взрив ... по начина, по който спекулираме.

👍

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Ниkи said:

 

Г-н Младенов, г-н Кипен

радвам се, че се разбрахте. Много харесвам да гледам "двубой" м/у умни хора, но... признавам си, поизморих се🙂

Значи разходваш много сила докато си взаимодействаш(вещево или полево) с огледалото във фитнеса(форума).

Ако се съобразиш със Закона за запазване на енергията, то за да ти остава сила(да не се изморяваш) или трябва да спреш да се оглеждаш или да не изразходваш енергия да се себезаявяваш излишно.

Но ирационалното желание за изява, независимо какво ще споделиш, трудно се поддава на разумно управление от изпитващият това желание. И в този контекст...

Преди 3 часа, Dok_1969 said:

Нула в математиката не е израз на нищо, а на количествена неопределеност.

Как би изписал математически изречението "Последните три поста на Док_1969 сами по себе си не допринасят с нищо за темата"?

Жокерче - прочети отново поста ми, който си цитирал и обърни наистина внимание какво точно съм написал... виж отново и "математическата хитрост".

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, kipen said:

Как би изписал математически изречението "Последните три поста на Док_1969 сами по себе си не допринасят с нищо за темата"?

Жокерче - прочети отново поста ми, който си цитирал и обърни наистина внимание какво точно съм написал... виж отново и "математическата хитрост".

Ти си припомни първата част на коментара ти, който цитирам, и не хаби енергия за комуникация с такива тъпунгери. Вярвай ми на оценката, всичките ти съвети към такава талпа са безпредметни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това добре обобщава:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kak-filosofiiata-na-sferichnata-krava-pravi-trudnite-fizichni-zadachi_190547.html

Как философията на сферичната крава прави трудните физични задачи лесни (видео)

Има един стар физичен виц за сферична крава. Въпреки че не е много забавен, той обяснява защо физиката работи толкова добре

1665420250_3_559x*.jpg

Има един стар виц във физиката, в който фермер иска да увеличи производството на мляко и пита съседа си физик за съвет. Физикът прави известен брой сложни изчисления и се връща с впечатляващо изглеждащ куп уравнения. "Мисля, че реших проблема ви", казва физикът. "Какъв е той?", отговаря развълнувано фермерът. "Ами, първо да приемем, че кравата е сферична и може да се размножава във вакуум...“

Смисълът на шегата е (ако не е ясен), че физиците често правят изключително нереалистични предположения: кравите не само не са сферични, но и тяхната несферичност е от решаващо значение за това какво означава да си крава. Една сферична крава не би била крава. Това предположение може да опрости изчисленията, които физикът би искал да направи, но по този начин рискува да се отдалечи напълно от прозренията, които биха били полезни за млекопроизводителя.

spherical.gifДа приемем, че имаме една сферична крава...Кредит: Keenan Crane

Въпреки че това може да изглежда като лош начин за правене на наука, всъщност е мощен инструмент.

Вицът е известен не защото е страшно смешен - никой никога не е твърдял това, а защото еквивалентът на "приемете, че кравата е сферична" действително работи във физиката, и то невероятно добре. Това е пример за общ принцип - а именно, да идеализираме труден проблем до прост, пренебрегвайки възможно най-много усложнения. Получаваме отговор на простия проблем. След това въвеждаме отново усложненията и изчисляваме как те влияят на отговора.

Да вземем за пример движението на нещо като чаша за кафе, която седи спокойно на масата. А именно, няма никакво движение: чашата просто ще си седи там, освен ако нещо не я бутне. И ако я бутнете леко, тя ще се раздвижи като реакция, но след това бързо ще се върне в покой, когато бутането спре. Това накарало древни мислители като Аристотел да изкажат тезата, че "покой" е естественото състояние на материалните обекти и че те биха се движили само ако се приложи някаква сила.

По-късно обаче философите се притесняват как тази представа се съгласува с нещо като стрела, изстреляна във въздуха, която очевидно може да се движи във въздуха дори след като е напуснала лъка. Те предполагат, че може би естественото състояние на движението е по-скоро постоянна скорост по права линия.

Проблемът с това е, че почти нищо не се движи с постоянна скорост по права линия. Тогава идва отговорът, че това е така, защото почти винаги има сили, които действат върху обектите. В случая с чашата на масата силата на триене е тази, която я довежда бързо до покой. Ако си представим обект върху напълно лишена от триене повърхност, в среда без въздушно съпротивление или други влияния - кинематичният еквивалент на сферична крава - тогава нещата ще се движат по права линия с постоянна скорост. Винаги можем да добавим по-късно и възможните усложнения в реалния свят.

Галилей е бил майстор на този вид разсъждения. Той е успял да разбере кои неща са съществени и кои могат да бъдат пренебрегнати на пръв поглед. Аристотел е твърдял, че по-тежките предмети падат по-бързо от по-леките. На пръв поглед, не е погрешно - пуснете едновременно книга и един лист хартия и вижте какво ще покажат резултатите от експеримента. Но Галилей твърдял, че ако няма съпротивление на въздуха, те ще падат с еднаква скорост. Това е експеримент, който никой не е могъл да извърши реално до векове по-късно, но Галилей е успял да конструира гениални експериментални постановки, които са успели да установят основния принцип.

Съвременният еквивалент на Галилей би бил не кой да е, а Алберт Айнщайн, който е имал невероятен талант да прави умни мисловни експерименти, които разкриват същността на даден проблем. Специалната теория на относителността е вдъхновена отчасти от мислите му за това какво би било да пътуваш по лъч светлина. А Общата теория на относителността, последвалата я теория, която обявява изкривеното пространство-време за източник на гравитацията, се дължи на мисълта за това какво би могъл да открие един физик, ако бъде затворен в непрозрачна кутия. Той разсъждава, че не би могъл да открие дали се намира в гравитационно поле - няма как да е сигурен, че не се ускорява просто в ракета. Айнщайн стигал до заключението, че гравитацията трябва да е по-скоро характеристика на пространство-времето, отколкото конвенционална сила, и оттам нататък това било просто въпрос на математика.

(картинки)

http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/inertial-system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Accelerated_up_system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Suspended_gravitational_field_system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Free-falling_system.gif
Инерциална система Ускорена нагоре система Окачена в гравитационно поле система Свободно падаща система

Номерът, разбира се, се състои в това да се разбере кои аспекти на даден проблем са от основно значение и кои могат да бъдат пренебрегнати. Никой не може да напише алгоритъм, който гарантирано да отговори на този въпрос. Изглежда, че най-добрите физици просто умеят да разграничават кои аспекти на една система могат да бъдат пренебрегнати в началото, а техните ефекти да бъдат добавени по-късно.

Колкото и полезна да е философията на сферичната крава, тя не е универсален метод за намиране на истината. Тя не работи толкова добре в млечното животновъдство например. В много сложни системи, с каквито често се сблъскваме в макроскопичния свят на човешките мащаби, различните аспекти на основната ситуация взаимодействат по решаващ начин помежду си, така че не може просто да ги пренебрегваме един по един и да коригираме ефектите им по-късно. В области като биологията или икономиката всичко често зависи от всичко останало.

Изненадващото не е, че методът на сферичните крави не успява да бъде полезен за някои сложни проблеми, а че е толкова невероятно полезен в системите, които физиците обичат да изучават. В реалния свят всичко, което наблюдаваме - от галактиката до отделния атом - е вградено в богат контекст от други системи, които непрекъснато се сблъскват и си влияят взаимно. Билярдните топки наистина произвеждат и шум, когато се сблъскват, а плотовете на масите не са без триене. Но природата е устроена така, че можем временно да се преструваме, че ги няма и все пак да постигнем напредък. Едва ли някой наистина разбира защо това е така, но имаме късмет, че е така.

Причината, поради която физиката изглежда толкова трудна, е, че всъщност тя е доста лесна в сравнение с други науки. Винаги има усложнения, но те често могат да бъдат пренебрегнати на първо време. В резултат на това физиците могат да конструират изключително прости теории и да ги разширяват до сфери, далеч надхвърлящи първоначалните им представи.

Исак Нютон е написал законите за гравитацията, за да опише падащите ябълки и планетарните орбити - той никога не е предполагал, че те ще помогнат за изстрелването на ракети до Луната, но уравненията му са били повече от подходящи за тази задача.

Самият Айнщайн никога не е мислил за черни дупки или за условията няколко минути след Големия взрив, но съвременните космолози ги описват със същите уравнения, които той е записал преди повече от век. Във физиката добрите теории винаги са по-умни от нас.

Това не означава, че физиката не може да изглежда наистина трудна, когато се опитваме да я разберем. Самата ѝ простота ни позволява да откриваме удивителни и неинтуитивни характеристики на света - от квантовата механика до относителността и Големия взрив. Никога не бихме могли просто да се досетим за тези неща - бяхме принудени да ги измислим, опитвайки се да ги съобразим с експерименталните данни, а задачата е изключително улеснена от способността ни да оставим настрана несъществените усложнения. Но именно защото тези идеи са толкова неинтуитивни, те могат да бъдат трудни за разбиране, поне на пръв поглед. 

(видео)

Има известен цитат, приписван на Айнщайн, който гласи, че учените трябва да направят своите теории „колкото е възможно по-прости, но не по-прости“. Но има сила, която може да се намери в модели, които са „твърде“ прости, защото проправят пътя към по-дълбоко познание.

Източници:

Spherical Cow, Brian Koberlein

How spherical-cow philosophy makes hard physics problems easy, Sean Carroll, NewScientis

...

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 8.10.2022 г. at 13:20, kipen said:
On 8.10.2022 г. at 9:43, Dok_1969 said:

Нула в математиката не е израз на нищо, а на количествена неопределеност.

Как би изписал математически изречението "Последните три поста на Док_1969 сами по себе си не допринасят с нищо за темата"?

Жокерче - прочети отново поста ми, който си цитирал и обърни

Какво да чета постовете на такива като теб, които не си напрягат сивото вещество, за да проумяват елементарни неща.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 8.10.2022 г. at 18:46, scaner said:

Ти си припомни първата част на коментара ти, който цитирам, и не хаби енергия за комуникация с такива тъпунгери. Вярвай ми на оценката, всичките ти съвети към такава талпа са безпредметни.

Обадила се жабата в компанията на другите жаби защото всичките жаби са без сивото вещество.😆

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...