Отиди на
Форум "Наука"

Прекаленият оптимизъм


Recommended Posts

  • Потребител

Има един анекдот за Люли. Като диригент на кралската музика, подавал темпото с масивен жезъл, следван от ударите на големия тъпан. При един такъв концерт си смазал палеца на крака. Последвало възпаление, гангрена и лекарите, съобразно тогавашните познания, решили, че е необходима ампутация на крака. Именитият композитор отказал с мотива, че тогава не би могъл да танцува. А после умрял. Шегичка някаква.

Предполагам, че той е вярвал безумно в силите на живота и в своето божествено покровителство. Велик оптимист, който е имал не малко чудеса в живота си, издигнали го от бащината мелница, до любимец на краля. 

Може би Люли нямаше да напише ненадминат шедьовър, ако бе спасен за живот, но пък сред сонма от ангели танцува. :) 

Не бива, не бива да се губи поглед за реалното, защото животът не прощава никому.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Неадекватното възприемане на ситуацията, особено когато е съпроводена със силни емоции изразени в смях, безгрижна активност е белег за дезориентация и остър психичен проблем. Планинари разказват, че преди бяла смърт, измръзващите е възможно да се кикотят не на място. Искам да кажа, че прекалените оптимисти е добре да бъдат следени, те са загубили чувство за ориентация и е възможно за тях да идва нещо лошо. Естествено не става дума за професионални актьори. Те умеят да се преструват.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Какво те мъчи, майна. Изплюй камъчето. Чий оптимизъм е прекален? Този на актьора Зеленски ли?

По- скоро един съсед, който се разведе когато децата им станаха самостоятелни и казваше, че се чувства отново млад да сваля мадами. Само че вече му беше минало времето. По- симпатична беше една стринка, която се пенсионира и започна да рисува с молив. Тя си въобразяваше, че ще стане художник. По отношение артистите, Молиер, който настоява да изиграе "Мнимият болен" и припада на сцената, а умира след няколко часа.

... но оценявам как мислиш. :) 

Искам да споделя едно стихче или хайку, или не зная какво, което добре се отнася с темата

Жестока съдба, като фас на леда,
с последния си плам стопяваш,
това, което ще те загаси.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, deaf said:

Ницше го определя като "позорен оптимизъм". Пример за такъв е така нареченото позитивно мислене...

Имам прекаленият оптимизъм като симптом, а не като трайна нагласа. Като нагласа е приемливо- оптимистите по- леко приемат несгодите и шансът за успех е по- голям.

Много близък, в 40-те има рак на панкреаса. Надежда няма. Когато казва "Ще се оправя", мълчим, защото знаем, че няма. Не го и лъжа, но се надяваме... безпочвено. Ако и ние пред себе си или помежду си речем "Абе, ще се оправи", значи нещо не ни е наред и на нас. Нещо психопатно ще е. Прочее, Ницше умира след остра психична болест, последвана от няколко мозъчни удара. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, deaf said:

Не е вярно. Умира от сифилис...

 

Сигурно го е прихванал от успокоителните, докато си е лекувал нихилизма и склонностите за самонараняване..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, cucumerario said:

Сигурно го е прихванал от успокоителните, докато си е лекувал нихилизма и склонностите за самонараняване..

Като студент посещава публичен дом...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, deaf said:

Не е вярно. Умира от сифилис...

Два спорни въпроса.

Първият е по- интересен: Какво правим, когато за едно събитие има два разминаващи се разказа? Примерно за смъртта на Ницше от Уики има няколко. За произходът на прабългарите, също. Тогава НА ВЯРА и според предразсъдъците си всеки си избира разказ на който да вярва. Да не мислиш, че на следователите им е по- лесно, когато един свидетел разказва едно, а друг съвсем друго. 

Вторият въпрос е Симптоми на сифилис или на психична болест са следните писма на Ницше, пак от уики

„Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати"

При това не пречи психическата болест да е следствие от сифилис, но както писах по- горе, причина за смъртта са мозъчни удари/кръвоизливи. Нейсе, ти вярваш в друг разказ и толкова.

Прочее и за Молиер е известно, че е боледувал от туберкулоза. Поради това не казвам, че е умрял защото е играл на сцената. Моят разказ е за това, че е бил оптимист, че ще му се размине и може да си играе... а ако не беше играл, дали нямаше да му се размине?- и тогава някои са надживявали Жълтата гостенка.

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Втори след княза said:

Два спорни въпроса

Мисля,че няма спор. Тогава сифилиса не се е лекувал и е завършвал с тежки психически увреждания... Но дори и в лудостта си Ницше е най-великият луд. 🙂 Той иска от свръхсилите да оковат Германия,защото иначе тя ще започне война... И това пророчески го казва в края на 19-ти век,когато вече е бил "полудял"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, deaf said:

сифилиса не се е лекувал и е завършвал с тежки психически увреждания...

Небрежен си. Добрият изказ, за да защитиш тезата си, би бил "завършвал със смърт". Но щом завършва с психически увреждания... 

Link to comment
Share on other sites

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...