феноменът Ulysses в изкуството от Древността до наши дни

[Димитър Йорданов]

Преди 37 минути, Евристей said:

Не е оф топик, темата е точно това

...Духа на времето ...донякъде с великолепната роля на Кърк Дъглас в ролята на Одисей - пасва му и я изиграва великолепно, но все пак това е продукция от средата на XX век 

Специално за облекло и въоръжение ....ако искаш моето мнение (което е в разрез с популярното хейтърство)  най-много се доближава Троя от 2004 г. с Брат Пит и Ерик Бана  ...

 

В ляво как са представени във филма, а в дясно - как трябва да са...

Виждаш - не е чак толкова драстична разликата

..........................

Иначе не....., До скоро  в представите на творците битуваше визията че Микенското общество е едва ли не копи-пейст с гръцкото, което е невярно, грешно и напълно различно.....И като облекло и като въоръжение и като мода и като манталитет и ценностна система и като ...всичко

Аз лично разчитах, че тази нова 300 милионна хипер продукция на утвърден режисьор като Кр. Нолан ще ...сбъдне моите мечти за един по ...така професионално пипнат сюжет , декор, косюми , обстановка ...а, то какво се оказа ? 

Ами УЖАС се оказа, това се оказа

Защо ? 

Можеш да видиш по напред в темата снимки от въоръжение и дрехи - нищо общо, а разминаването е не със столетия а с хилядолетие

Защо го толерира това разминаване Нолан и екипа му - нямам представа. Критиките валят от всички страни и то от сериозни хора

Нолан, екипът и спонсорите му го играят ...кучетата си лаят, керванът си върви

Това облекло и тази екипировка за този свръх нов филм с огромен бюджет е направо - престъпление и гавра ! 

При това на фона на последни масови открития, възстановки, публикации...

 

А, ако не се фокусираме само върху нашия регион, а по-общо? И не само върху филми свързани с древността? 

Сещаш ли се за филми, в които исторически достоверно са докарали облеклото, храната, обичаите, прически, селища свързани с древна Британия, Скандинавия или Иберия, Персия,. Южна Америка или Африка. 

Едно от омразните ми неща  да гледам филм за средновековието или по времето на римската империя и да си хрупат ябълки като от магазина или примерно лимони или кайсии. Или героите да изглеждат като току що излезли от фризьорския салон. Тоест неточности, които се натрапват изключително силно. Темата за негрите и арабите или азиатците във всякакви времена и географски ширини няма да я закачам.

[Евристей]

On 22.11.2025 г. at 20:52, Мълчаливец said:

Погледнах и за Навзикая. Различното ми разбиране вероятно се дължи на различна интерпретация на това

Не знам защо оставаш с впечатление, че Навзикая не изпитва към Одисей точно ... (първа) любов !

И в бг превода се улавят нещата, разбира се под спецификата на Хомер. С две думи той пази честта на момичето, защото ако  разкрие че нещата са прекалени, то момичето ще изпадне в страдателен образ, унижена и отхвърлена. 

Навзикая харесва Одисей, гледа го, следи го, готова е да се омъжи за него, но разбира че обстоятелствата не позволяват и ги приема. Така честта на симпатичната за Хомер героиня е запазена.

On 22.11.2025 г. at 20:52, Мълчаливец said:

Другият проблем, който също отразява изкуството и как то отразява Одисей е преводът на все една и съща книга. Не зная какъв превод четеш, моят е този: https://chitanka.info/text/30732.

 

Понеже си чел бг превода, ще си позволя да дам и малко английски преводи за да сравним нещата (те не са много различни, но все пак има разлика)

Ето един на Самюъл Бътлър

Samuel Butler

She gazed in wonder at Odysseus,
and wished that such a man might one day be her husband.

 Тя гледаше Одисей със захлас
и си пожела тъкмо такъв мъж някой ден да бъде неин съпруг.

 

Тоест ако Одисей я поиска тя дали ще откаже ?

 

Още един на : Robert Fagles

Would that such a man might be called my husband —
living here with me and sharing his life forever.

О, да можеше такъв мъж да бъде наречен мой съпруг —
да живее тук при мен и да дели живота си с мене завинаги.

 

Това как ти се струва ?   Момичето не иска някой от синовете на първенците на феаките, а точно скитника който е на годините на баща ѝ. При това без да знае още кой всъщност е той

...............................................................

Ето малко и мнения

M. I. Finley – The World of Odysseus

Той казва, че сцената с Навзикая е "най-деликатната и нежна сцена в целия епос“.
Според него тя "се влюбва по начина, по който една добре възпитана принцеса може да си позволи.“
Финли говори за емоционално пробуждане у Навзикая, което е напълно осъществимо, но социално невъзможно.

E. T. Owen – The Story of the Iliad and the Odyssey

Той нарича отношението ѝ към Одисей "кротка форма на първа любов“.
Отличава "срамежливо, но искрено чувство“, което Навзикая прикрива от родителите си.
Оуен обръща внимание на факта, че Навзикая мисли за бъдещ брак и не крие, че би взела Одисей за мъж, ако обстоятелствата бяха други.

 Oliver Taplin – (Оксфорд) Homeric Moments

Според него сцената е изиграна с „изключително театрална деликатност“.
Навзикая е емоционално докосната, но се държи "на ръба между задължение и желание“.
Таплин говори за „потенциална любов, която Омир съзнателно НЕ развива – за да запази Одисей верен на Пенелопа“.

Jasper Griffin – Homer: The Odyssey

 Той казва, че Навзикая "вижда в Одисей не само корабокрушенец, но и възможен съпруг"
 Според Грифин в думите ѝ има очевиден намек за брак.
Той я нарича "едно от онези женски сърца, които Омир само докосва, но никога не разгръща“.

....................................................................

Изводи ...много
 

Редактирано Ноември 25, 2025 от Евристей

[Евристей]

On 22.11.2025 г. at 20:52, Мълчаливец said:

Допускам, че в англоезичните преводи Навзикая е къпала Одисей, но в нашия тя изпраща прислужниците.

Навзикая не е къпала Одисей по никой превод... но, това според теб е атестат, че тя не е влюбена в него ? Така ли да разбирам ?

Тогава как ще коментираш, че Одисей е къпан не от кой ѝ да е, а от самата Елена ?  При това тайно, скришом, защото ако бъдат заловени и двамата ще бъдат екзекутирани на секундата ! 

Защо Елена къпейки голия Одисей изтръгва признание за самоличността му (той ѝ се разкрива) а тя дава клетва, че няма да го издаде, която ѝ спазва. А де... ?

Кой по кого си е ...паднал ? (загубил ума си)

Той по нея, защото като глупак се е разкрил, или тя като влюбена глупачка която хуква с риск за живота си в банята да му търка гърба ?  И не го издава ?

 

[Евристей]

On 22.11.2025 г. at 21:39, Димитър Йорданов said:

Сещаш ли се за филми, в които исторически достоверно са докарали облеклото, храната, обичаите, прически, селища свързани с древна Британия, Скандинавия или Иберия, Персия,. Южна Америка или Африка. 

Не. Идеален исторически филм нито игрален нито документален няма и засега не може и да има.

Дори и с помощта на Артифишъла - който представя картини на едни прекрасни чисти улици, площади и отрупани пазари по които се разхождат секси хубавици...от Китай през Индия, Египет, Гърция и Рим. 

Ако питаш мен ...ето един стойностен, реалистичен филм с нисък бюджет, но хванал духа на епохата и пипнат много добре.

La Reine et le Cardinal   

Тайната история на кралица Ан (майка на Луи XIV)  и първия ѝ министър  кардинал Джулио Мазарини/ Жулиен Мазарен/  (наследил на поста Арман Жан дьо Плеси - вездесъщия кардинал дьо Ришельо)

 

Нещата са пипнати при това много добре за нискобюджетен филм.

Сега има и нещо друго, което трябва да се приеме - ако видиш портрет на Ан Австрийска (тая същата от постера) ще останеш разочарован

 

 

Красотата при това ...женската красота ! Тя не е константна през векове и хилядолетия .

Какво има предвид ? 

Можеш да обвиниш режисьорите и сценаристите че са избрали красива актриса да изпълнява ролята на ... непривлекателна дама от портретите...?

И да ги обвиниш в неточно пресъздаване на историческа реалия

Обаче !

Не трябва да се съобразяваш с днешната реалия ! Ни най малко.  Ето ти пример : 

 

 

Това ти е Клеопатра VII !  Баш си Клеопатрата ...на Цезар и Антоний 

Дали този автентичен образ  на теб ти харесва или на мен ....това е без никакво значение за историята.  На Клеопатра и дреме на перуката и за твоето мнение и за моето и за днешната тенденция и мода !

Нея я интересува да се хареса не на теб, мен и днешния стереотип, а на най-силните мъже на своето време ! 

Юлий Цезар и по-късно Марк Антоний ! 

Успява ли ? Харесва ли ли са я те ? 

Важното е Те, а не ние !

Ето ти една прилична реконструкция на база образа ѝ сред запазените руини на Помпей

 

[Евристей]

Преди 23 минути, Мълчаливец said:

Може би защото

Как ще коментираш случая Хелена - Одисей ?  В Троя, в банята

[Димитър Йорданов]

Преди 14 минути, Евристей said:

Не. Идеален исторически филм нито игрален нито документален няма и засега не може и да има.

Дори и с помощта на Артифишъла - който представя картини на едни прекрасни чисти улици, площади и отрупани пазари по които се разхождат секси хубавици...от Китай през Индия, Египет, Гърция и Рим. 

Ако питаш мен ...ето един стойностен, реалистичен филм с нисък бюджет, но хванал духа на епохата и пипнат много добре.

La Reine et le Cardinal   

Тайната история на кралица Ан (майка на Луи XIV)  и първия ѝ министър  кардинал Джулио Мазарини/ Жулиен Мазарен/  (наследил на поста Арман Жан дьо Плеси - вездесъщия кардинал дьо Ришельо)

 

Нещата са пипнати при това много добре за нискобюджетен филм.

Сега има и нещо друго, което трябва да се приеме - ако видиш портрет на Ан Австрийска (тая същата от постера) ще останеш разочарован

 

 

Красотата при това ...женската красота ! Тя не е константна през векове и хилядолетия .

Какво има предвид ? 

Можеш да обвиниш режисьорите и сценаристите че са избрали красива актриса да изпълнява ролята на ... непривлекателна дама от портретите...?

И да ги обвиниш в неточно пресъздаване на историческа реалия

Обаче !

Не трябва да се съобразяваш с днешната реалия ! Ни най малко.  Ето ти пример : 

 

 

Това ти е Клеопатра VII !  Баш си Клеопатрата ...на Цезар и Антоний 

Дали този автентичен образ  на теб ти харесва или на мен ....това е без никакво значение за историята.  На Клеопатра и дреме на перуката и за твоето мнение и за моето и за днешната тенденция и мода !

Нея я интересува да се хареса не на теб, мен и днешния стереотип, а на най-силните мъже на своето време ! 

Юлий Цезар и по-късно Марк Антоний ! 

Успява ли ? Харесва ли ли са я те ? 

Важното е Те, а не ние !

Ето ти една прилична реконструкция на база образа ѝ сред запазените руини на Помпей

 

 

За мен основното е да не виждям банани и огромни ябълки примерно на средновековен пазар в Европа или за действие развиващо се в ранното средновековие да видя архитектура от края му. Костюмите и прическите да са адекватни на периода, да не виждам навсякъде глатко обръснати селяни с прически правени във фризьорски салон. Ей такива очевидни глупости при много от филмите. Благодаря за препоръчаните, ще ги прегледам.

Дано открия и още такива филми, а ако и други знаят за подобни реалистични в описаното от мен може и в раздела свързан с киното да направим един подобен списък само с подобни и без да се ограничаваме само до европейско кино.

Благодаря, отново. 

Редактирано Ноември 25, 2025 от Димитър Йорданов

[Евристей]

Преди 57 минути, Мълчаливец said:

Да изясним контекста.

Още, още е нужно...

Виж на предната страница - 8-ми пост (там някъде )

Там съм дал и преводи от английски

Нещата са най-малкото ...пиперливи

[Last roman]

On 6.02.2025 г. at 14:33, Евристей said:

 

Режисьор е Кристофър Нолан , Мат Деймън в актьорския състав

https://www.theguardian.com/film/2024/dec/24/christopher-nolan-next-film-the-odyssey

Значи, екипировката е в духа на добрите стари холивудски традиции. Демек не струва. Вече за сюжета, доколко е адекватен, ще го видим като излезе на големия екран.

[Евристей]

Преди 20 минути, Мълчаливец said:

Георги Ангелов - Одисей за Пенелопа Авторовата версия е, че Одисей шамаросал Пенелопа за разгула с младежите и потърсил неграмотна и проста жена за спокоен живот

Ивайло Иванов - Одисей минава край сирените (студентски вариант). Студентско стихче в което героят преди изпит се бори с песните на сирените- ритмично скърцане на кревата на също младите съседи. Хубава заакчка с неяснотата за размера- дали поетичен или друг.  

 

Това са вече тъпни и мисля че не е мястото да се появяват дори и в подобие на ...изкуство под какъвто и да е аспект

[Евристей]

Преди 13 минути, Last roman said:

Значи, екипировката е в духа на добрите стари холивудски традиции. Демек не струва. Вече за сюжета, доколко е адекватен, ще го видим като излезе на големия екран.

То старите холивудски продукции са къде, къде  по добре по отношение на екипировка и костюми от тази пародия. Поне да бяха копирали Троя с Брат Пит щеше да са далеч по сносни.

[dario]

Одисея, ако беше исторически коректен:

[Евристей]

При мен излиза това :

 

Би ли обобщил с няколко изречения за какво става въпрос 

Редактирано Ноември 28, 2025 от Евристей

[Евристей]

Античност (архаика — класика — елинистическа епоха)

Класическата Гърция чете Одисея като основен литературен, образователен и културен текст: поеми на Омир се изпълняват устно и влизат в канона на образованието. Одисей е самоуверен, хитър, многостранен — и това предизвиква и възхищение и критика (в някои антични дискусии хитростта му е съмнителна нравствено). От IV–II в. пр.н.е. александрийските граматици (напр. Зенодот, Аристарх и др.) се занимават систематично с текстовете и коментари; обезпечава се текстуалната традиция. Одисей е „любим“ обект на риторически упражнения и литературни реминисценции в целия гръцки свят. 
Bryn Mawr Classical Review

 Римската епоха и късната античност

Римляните възприемат Омир през латинската традиция (Вергилий, Овидий и др.) — Одисей/Улис (Ulysses) става част от латинския канон чрез референции и алегории. В късната античност Homer остава повод за филологични и етически дебати; също така се използва в образованието. 

 Византия и Гръцкият средновековен свят

Византийската (гръцка) традиция запазва Омир като учебен корпус: Омировите текстове се изучават, коментират и илюстрират в манускрипти; те остават част от образованието (макар и трудни — нуждаят се от паратекстове и коментари). Така образът на Одисей продължава да живее в източната християнска култура и в учебните програми. 

 Западна Европа в ранното Средновековие (прибл. 500–1200)

В Западна Европа (латинската църковна зона) Омир през ранното Средновековие е по-малко достъпен — липсват широки латински версии на Одисеята и текстът не е част от латинската образователна норма. Ранната християнска реакция към „паганските“ поети е сложна: някои църковни автори критикуват езическата митология, но не винаги има пряко, системно „изтриване“ — по-скоро фрагментарно знание и латентно влияние (части от Омировия материал проникват чрез извори, етимологии, алегорични четения и т.н.). В резултат — Одисей в западната средновековна култура е относително маргинален до Ренесанса. 

 Средновековна християнска интерпретация (по-специално: как Църквата "гледа"

Източната (византийска) църква — Омир се чете в светлина на педагогика - не е канонизиран като религиозен текст, но се използва образователно.

Западната латинска църква — в ранното и високото Средновековие дълго време няма широко разпространени латински Омирови текстове; когато повтарящи се мотиви се появяват (напр. в рицарски/романтични цикли), те са преформулирани под християнска морална оптика.
Като пример на „църковно прочитане“ е Дантевият Одисей: в „Ад“ (Песен XXVI) Дантe трансформира Одисей в образ на пресищане и неморална амбиция — това е християнска/моралистична интервенция в класическия герой. Тоест църковният дискурс често реформира Омир чрез християнска етика. 
kud-logos.si

 Арабски и ислямски свят - рецепция и „Хомер като мъдрец“

Класическата гръцка литература достигa до арабския/ислямски свят по сложни пътища (преводи на гръцки към сирийски, после към арабски; а също и като адаптирани материали). В много арабски и персийски контексти „гръко-римски“ поети са пречупвани в образа на „мъдрец“ или „рационален поет“ (Homer the sage) — т.е. Омир и неговите легенди често се приспособяват, смесват с местни предания и алегоризирани прочити. По-късно османската/турска литература също има интерес към Троя/Хомер — напр. султан Мехмед II проявява интерес към Троя още през XV в. (исторически бележки за престиж и класическа идентичност). Заключение: Омировите мотиви циркулират в Изтока, но често в променена, „мъдретска“ или адаптивна форма. 

 Ренесанс (XV–XVI в.) — голямото „възраждане“ на Одисея в Западна Европа

Ренесансът възражда интереса към оригиналните гръцки текстове (чрез  нови преводи и печат). Омир става централна фигура за хуманистично образование; сцените от Одисеята се превръщат в любим визуален и литературен мотив (картини, мебели като cassoni — брачни сандъци с изображения на сцени от Одисея, илюстрации и преводи). Този период променя достъпността, възприемането и политическата/културната употреба на Одисей като модел на хитрост, изкуство и „хуманистично“ знание. 
Cambridge University Press & Assessment

 Ранно-модерна и модерна рецепция (XVII — XIX — XX — XXI)

Одисей продължава да бъде инспирация: епоси, поеми, сценични и визуални интерпретации, а през XIX–XX в. — персонализирани национални пробуждания и литературни преразкази (напр. немалко европейски поети/писатели го използват като архетип). В XX–XXI в. Одисея се чете и като роман за травма, скитащ герой, политическа метафора (съвременни романи, театър, филми и пр.). Съвременни интерпретатори четат епоса през феминистки, постколониални и психоаналитични лещи — виждаме това в преводи и адаптации (напр. „The Penelopiad“, „Circe“, съвременни романи и филми). 
Financial Times

Редактирано Ноември 28, 2025 от Евристей

[Евристей]

Одисеомания : Кога, как и къде настъпва ? Степен ?

 

 КЛАСИЧЕСКА ГЪРЦИЯ (V–IV в. пр.н.е.) – първата „Омирова треска“

Тук Одисей е образователна норма. Омир се рецитира, учи наизуст, анализира.
В Атина — в школите на софисти и ритори, както и при Платон и Аристотел — Одисей се дискутира като морален пример, политически модел и логически парадокс.
 Едновременно хвален и критикуван — „мъдрец или измамник?“.

 ЕЛИНИСТИЧЕСКА АЛЕКСАНДРИЯ (III–II в. пр.н.е.) — филологична мания

Тук не просто го обичат — анатомизират го.
Александрийските граматици (Зенодот, Аристарх) трескаво правят коментари, редактират варианти, пишат трактати.
Това е времето, когато Одисеята оцелява като текст — официално и при това критически издаден.

 РИМ (I в. пр.н.е. – I сл.н.е.) — политическо възраждане

Римляните обожават хитрия Улисис:

Цицерон го цитира като образ на красноречие,

Сенека — като мъдрец,

Траяновите и Адриановите елити — като идеал на държавник,

Вергилий му прави „огледална“ роля чрез Еней.

 Одисей тук е модел на политическо оцеляване!

 ВИЗАНТИЯ (V–XV в.) – ТИХА, НО УСТОЙЧИВА МАНИЯ

Докато Западът забравя Омир, византийците го преподават!
В манастирските школи Одисей се изучава като част от образованието.
Пишат се словесни упражнения, имитират се сцени от Одисея, съставят се речникови и морални обяснения.

 Византия е мостът, който спасява Одисея за Ренесанса!

 РЕНЕСАНС – НАЙ-ГОЛЯМАТА „ОДИСЕЙОМАНИЯ“ В ИСТОРИЯТА (XIV–XVI в.)

Това е апогеят! Тук полудяват по него истински.

 Италия – Флоренция, Венеция, Мантуа, Рим, Генуа

Илюстровани издания на Омир (1470–1530)

cassoni – брачни сандъци с ренесансови картини на Одисей

дворцови стенописи със Сцила, Циклопа, Кирка, Калипсо, Навзикая, 

преводи на латински, после на народен италиански език

Одисей като пример за учения, за дипломат, за владетел

 ФРАНЦИЯ и АНГЛИЯ (XVI–XVII в.)

театрални пиеси по Одисея

морални трактати: „Ulysses politicus“

появява се идеята: Одисей като модел на яздещо държавника разум.

 Одисей става герой на сцената, на възпитанието, на брака, на политиката.
 Тук е истинската истерия – „Улисов век“!

 XIX–XX в. — Одисей като герой на модерността

романтизмът го обича като вечния скитник

модернизмът (Joyce „Ulysses“!) – като душата на ХХ век

психологията и фройдизмът – „комплекс на Одисей“

екзистенциалистите – „човек между дома и бездната“

 Съвременност – нови мании :

Феминистка Одисея → „The Penelopiad“, „Circe“

Кино и игри → „Troy“, RPG, Assassin’s Creed, сериали

Постколониален прочит → скитникът като образ на хората без дом

Редактирано Ноември 28, 2025 от Евристей

[dario]

Преди 5 часа, Евристей said:

При мен излиза това :

 

Би ли обобщил с няколко изречения за какво става въпрос 

Нямам идея защо не излиза, но ето още един линк - https://www.pinterest.com/pin/540150549792960000/

[Евристей]

Одисей, или защо Европа избра хитреца

 Одисей „победи“ Ахил, Аякс, Хектор и Агамемнон в паметта на европееца

 

 

 

Хомер създава Одисей като нещо радикално ново:

не е силен и могъщ като Ахил,   
не е непоколебим и лоялен като Аякс,
не е благороден и доблестен като Хектор,
не е властен и богат като Агамемнон,
но е най-умният,
най-издържливият,
най-човешкият.

Той оцелява там, където другите падат.
Той мисли, когато другите удрят.
Той чака, когато другите бързат.
Той се променя, когато другите остават същите.

Ахил е величие.
Аякс е чест.
Хектор е дълг.
Агамемнон е власт.
Одисей е живот.

Европа не избра най-блестящия, не избра най-чистия, нито най-смелия, нито най-благородния
Тя избра този, който може да премине през времето, да говори на бъдещите поколения и да бъде човек със слабости, но с ум, с памет и с хитрост.

Европа живее в история, не в мит 

[Евристей]

Европа живее в история, не в мит

Типът герой, който Европа може да наследи

Ахил – абсолютният воин: божествен, недостижим, кратък живот

Аякс – скалата на честта: мълчалив, недодялан, неоцеляващ

Хектор – трагичният защитник: благороден, но обречен

Агамемнон – царят : власт, вина, провал на управлението

Одисей – човекът : умен, слаб, лъжлив, но …. издръжлив и устойчив

Европа не може да живее като Ахил, не може да мълчи като Аякс, не може вечно да умира като Хектор, нито да властва като Агамемнон.
Тя може да оцелява само  като Одисей.
………………………………………………………………………………………..

Ахил, Аякс и Хектор принадлежат на бойното поле - Кръвта и Честта !

Агамемнон – на лагера и трона - Властта и Арогантността!

Одисей – на морето, острова, дома - Верността и Обвързаността ! 

Европа е лабиринт от граници, не равнина.
Героят ѝ не е дуелист, а навигатор.

Ахил избира вечна слава – кратък живот

Аякс не понася загубата на честта

Хектор знае съдбата си и я приема

Агамемнон загива веднага след победата

Одисей живее след войната

Европа не свършва с победата.
Тя започва след нея.

Ахил – морал на честта

Аякс – морал на абсолютната правда

Хектор – морал на дълга

Агамемнон – морал на правото на власт

Одисей – морал на обстоятелството

Европа избра не чистия морал, а сложния.

[Евристей]

Ахил говори малко, но действа много

Аякс почти не говори

Хектор говори трагично

Агамемнон говори заповедно

Одисей разказва, убеждава, лъже

Европа е цивилизация на езика, не на удара.

Ахил – винаги войн

Аякс – винаги скала

Хектор – винаги трагедия

Агамемнон – винаги провалена власт

Одисей – хитрец, дипломат, грешник, търсач, скитник с чест

Само Одисей може да бъде препрочитан безкрайно.

Европа не е избрала най-силния си герой.
Тя е избрала този, който оцеля.

Ахил живее за кратката слава.

Аякс е стена, която се чупи в бурята на историята.

Хектор умира с чест, която се помни, но не се живее.

Агамемнон пада, защото властта не прощава.

Одисей обаче преживява бурите, измамите, капаните и времето.

 

[Евристей]

Одисей - любимецът на Европа

Архаична Гърция (VIII–VI в. пр. Хр.)

Ключови черти:

polymētis – многоумен, изобретателен;

polytropos – „многообратен“, човек на маските;

герой на νόστος (завръщането), не на завоеванието.

В архаичната Елада Одисей е обичан, но и подозрителен.

Аристократичният идеал все още предпочита Ахил.  Одисей е герой на нов тип общество, което тепърва се ражда – търговско, морско, колониално.

2. Класическа Гърция (V в. пр. Хр.) 

Тук става нещо важно:
Одисей се „проблематизира“.

В трагедиите (Софокъл, Еврипид) той често е:

манипулатор,

циничен политик,

опасно умен.

Причина:   Атина вече е демокрация, риторика и политика вървят ръка за ръка.

Одисей става огледало на софиста.

Популярен? Да.

Обичан безрезервно? Не.

Той вече е интелектуално неудобен.

II. Етруските: Одисей като герой на измамата и съдбата

Етруските обичат Одисей – и това не е случайно.

На етруските огледала и вази:

Одисей (Uthuze, Utuse) се появява често;

сцени с Полифем, Кирка, измами и наказания.

Защо?

Етруската религия е фаталистична;

светът е лабиринт от знаци и предзнаменования;

Одисей е човек, който оцелява чрез тълкуване и хитрост, не чрез сила.

Тук той е идеален герой:
не морален пример, а оцелял сред капаните на съдбата.

Важно:
Етруските предават Одисей на Рим.

III. Рим: Одисей (Ulises) – подозрителният грък

1. Републикански Рим

Римляните са амбивалентни:

уважават ума му, но не му вярват.

За тях Одисей е: прекалено лукав,

прекалено „гръцки“, почти неморален.

Цицерон и римската реторика го използват като пример за свръх интелект, но не и за добродетел.

2. Вергилий и Империята

В Енеида:

Одисей е виновникът за Троянския кон;

символ на измамата, разрушила Троя.

Рим предпочита Еней:

благочестив, съдбовен, основател.

Одисей тук е антигерой, нужен, необходим с гениалния си ум, но нелюбим.

IV. Византия: Одисей като реторичен и морален образ

Това е често подценяван период, но изключително важен.

Византия пази Хомер;

Одисей е четен, коментиран, преподаван.

Но:

християнската етика е подозрителна към хитростта;

Одисей става:

алегория на душата,

образ на странстващия човек в падналия свят.

Той оцелява не като герой, а като текст.
Популярността му е учена, но не масова.

V. Ренесансът: златният век на Одисей

Тук Одисей преживява възраждане без прецедент.

Защо?

Ренесансът обожава:

античния ум,

индивидуалността,

човека с много лица.

Италия е:

морска,

търговска,

политически раздробена.

Одисей е:

дипломат,

измамник,

пътешественик,

оратор.

Най-популярен след Античността.

Данте вече го превръща в:

трагичен търсач на знание,

човек, който прекрачва границите на позволеното.

VI. Класицизъм: Одисей като модел на разум

XVII–XVIII в.

Франция и Германия го четат през:

разума,

мярката,

контрола.

Тук той е:

цивилизован,

рационален,

овладян.

Почитан, но обезопасен.
Одисей губи дивото си лице.

VII. Новото време (XIX–XXI в.): Одисей като човекът на кризата

Тук идва вторият му апогей.

Романтизъм: самотният странник;

Модернизъм:

Джойс (Ulysses) – Одисей като всеки човек;

Архаична и ранна класическа Гърция – като жив мит

Ренесансова Италия и Европа – като модел на човека

Модерното време (XX в.) – като символ на кризата

Най-силно обичан:

в Елада и Ренесанса

 Най-дълбоко разбран:

в модерността

 Най-подозиран:

в Рим и ранното християнство

 

[D3loFF]

@Евристей

Гледа ли му трейлъра на Одисей? Хаххааха... Агамемнон повече прилича на някакъв кибер-спартанец, отколкото на някой от 1200 г. пр. н.е. А пък кораба - някакъв викингски лонгбоут. 

 

[Шпага]

Преди 18 часа, Евристей said:

Одисей разказва, убеждава, лъже

Големият талант се изразява в умелото/пресметливото/ балансиране между трите. Когато някое от тях - например убеждаването, и особено лъжата - стане натрапчиво, цялата "конструкция" може да рухне.

Преди 18 часа, Евристей said:

Европа е цивилизация на езика, не на удара.

Но май балансът се губи...

[Oroles]

От филма на Опенхаймер стана очевидно, че Нолан е надценен в този вид жанрове.

Той трябва да се придържа повече към научната фантастика.

[Евристей]

On 23.12.2025 г. at 0:10, D3loFF said:

Агамемнон повече прилича

На нищо не прилича за съжаление и точното определение за тази гротескна маска в частност и филма като цяло е: 

 художествено и историческо фиаско.

Това НЕ Е Агамемнонов шлем.
Това НЕ Е Микенска епоха.
Това дори НЕ Е Гръцки свят.

Това е визуална пародия, лишена от елементарно познание за XIII–XII в. пр. Хр., и още по-лошо — лишена от уважение към нея.

 

В микенската епоха НЕ СЪЩЕСТВУВАТ:

тъмни, "тактически", почти sci-fi маски;

шлемове тип „анонимен екзекутор“

затворени лицеви брони с гладка, индустриална повърхност.

Съществуват:

шлемове от глигански зъби описани от Омир и открити археологически;

бронзови шлемове с ясно изразени гребени, нитове, орнаментика, рога;

релеф, символика, статут — не „антигеройска анонимност“.

Това, което Нолан показва, няма археологически аналог. Нула. Нито от Микена, нито от Пилос, нито от Тиринт, нито от Дендра, нито от Троя.

Редактирано Декември 27, 2025 от Евристей

[Евристей]

Агамемнон по дяволите  НЕ Е БАТМАН.

Той е:

wanax — сакрален цар;

върховен владетел, чиято власт е ритуална, показна, демонстративна;

фигура, която трябва да бъде разпознаваема, величествена, страховита чрез статут, не чрез маска.

Да скриеш лицето му зад безличен изкуствен и полиран шлем означава:

Да отнемеш самата идея за царственост в бронзовата епоха

И проблемът далеч не е само  шлемът.
Проблемът е, че Нолан и екипът му не разбират какво Е цар в бронзовата епоха.

Агамемнон не е "воин-анонимец", а сакрален владетел

Агамемнон е wanax — дума, която означава:

върховен господар;

посредник между боговете и хората;

носител на харизма, власт и ритуална легитимност.

В микенския свят властта не се крие — тя се показва.

Затворен, тъмен, обезличаващ шлем:

унищожава визуалната йерархия;

прави царя неразличим от редовия боец

отнема сакралното измерение на фигурата.

Това е анти-бронзова епоха като мислене.

[Евристей]

Епохата на Бронза е блестяща, цветът е важен и показен

Нолан заменя това с:

тъмнина

минимализъм

анонимност

сивия цвят властва .

Това е естетика на XXI век, наложена насила върху XIII век пр. Хр.

Това не е просто лош дизайн.
Това е грешна философия за древността.

Нолан не показва как са мислели древните —
той ги кара да изглеждат като съвременници с броня 

И точно тук е най-големият му грях:

не че интерпретира

а че подменя.

Това, което гледаме не са микенски бойци.
Това са Hollywood-генерични герои, които имитират "древността" с визуални елементи, които са:

неправилни за времето,

лишени от историческия контекст и културна идентичност

 

Ако Агамемноновият шлем беше първият удар, то визията на Одисей и хората му е втори — вече системно нарушаване в подхода и пълно незнание към древната култура

The Odyssey костюмите на Одисей и спътниците:
Визуално НЕ отговарят на времето на Троянската война или Хомеровия контекст. 

Нямат характерната за бронзовата епоха блясък, цветове и статусен символизъм. 

Вместо това униформите им приличат от по-късна или направо измислена епоха, често сравнявани в интернет с римски/миксирани форми или абсолютна фантазия. 

Това НЕ Е:

Омир

Микенска Гърция

Троянският цикъл.

Това Е:

съвременен екзистенциален филм

облечен в псевдо-древни дрехи

с напълно подменена културна логика.

Нолан не прави филм за древността.

Той кара древността да играе по неговите правила