феноменът Ulysses в изкуството от Древността до наши дни

[Мълчаливец]

Къде поставя Данте Одисей? В осма яма, където са тези, които са ползвали измама за да навредят и сега са всред огнени вихри. Отделя му много терцини. 

Цитирай

 

„Кога успях да бягам от Цирцея,

коя година задържа ме там,

де близо има град, кой от Енея

отпосле от Гаета бил назван,

от страх от нова някоя затея,

с дружина слаба, с кораб окован

набързо тук тръгнах по морски бездни,

с премеждия и бури в люта бран.

Ни мисъл радостна за син любезни,

ни благочестие към стар баща,

ни обич към жена, която чезне,

оставена в горчива самота,

не победиха жаждата у мене

да видя свят, народи, доблестта,

пороците им, тяхното живене.

Ведно с испанските на Мавра злий

изходих бреговете аз засмени

и всички острови, които мий

това море с вълните си немирни.

С косми веч побелели бяхме ний,

след толкоз мъки, скитанья безспирни,

кога стигнахме теснините тез,

де на света границите най-дирна

положил е безсмъртний Херкулес.

На малката дружина, коя верна

остала бе в добра и в лоша чест,

казах тогава: «С храброст безпримерна

през хиляди стигнахте вий беди

дотук, де тъне слънцето в нощ черна;

на малкото, що ви остават дни,

завидна ще ли отречете слава,

да видите онези йощ земи

зад слънцето, де люд не обитава?

От род сме ний такъв, за кой е срам

бездушно като скот да прозябява:

живот Зевс гръмовержец дал е вам,

за слава и за знанья да ламтите.»

От доблестен одушевени плам,

в часа платна разтвориха момците:

отплувахме към запад по мой знак.

На полюс нов се виждаха звездите,

а тез от наший полюс бяха в мрак.

Пет пъти месеца на небесата

бе вече подновявал светъл зрак,

кога далек яви се в тъмнината

висока планина, каквато аз

не бях виждал. На всички ни душата

от радост озари се в тоя час,

но много скоро в плач се тя обърна;

защото вихър бесен с страшен глас

подигна се внезапно в нощта чърна

и мачта и платна като сломи,

кораба слаби в бездната превърна

и смърт найдохме в морските вълни.“

 

Описва и смърт сред вълните, защото духът на Одисей, това е авантюрата

От род сме ний такъв, за кой е срам
бездушно като скот да прозябява:
живот Зевс гръмовержец дал е вам,
за слава и за знанья да ламтите.