Живот, изпълнен с любопитство и предизвикателства

[makebulgar]

Психолозите въвеждат трети път към "добрия живот" – такъв, изпълнен с любопитство и предизвикателства

от Карън Дули, Университет на Флорида

 

Ново изследване показва, че психологическото богатство – живот, изпълнен с преживявания, променящи перспективата – може да има значение точно толкова, колкото щастието или смисълът.

 

 

 

В продължение на векове учени и изследователи определят "добрия живот" по един от двата начина: живот, който се корени в щастието, характеризиращ се с положителни емоции, или такъв, който е съсредоточен върху смисъла, ръководен от цел и лична реализация. Но какво ще стане, ако има друг, също толкова ценен път – такъв, който дава приоритет на предизвикателството, промяната и любопитството?

Това трето измерение, което може да доведе до по-психологически богат живот за някои, се изследва в ново проучване, публикувано в Trends in Cognitive Sciences, ръководено от психолога от Университета на Флорида д-р Ерин Уестгейт в сътрудничество с д-р Шигехиро Оиши от Чикагския университет. Според техните изследвания някои хора дават приоритет на разнообразието, новостта и интелектуално стимулиращите преживявания, дори когато тези преживявания са трудни, неприятни или нямат ясен смисъл.

"Тази идея идва от въпроса: Защо някои хора се чувстват неудовлетворени, дори когато имат щастлив и смислен живот?" каза Уестгейт. "Открихме, че това, което липсва, е психологическото богатство – преживявания, които ви предизвикват, променят гледната ви точка и задоволяват любопитството ви."

Изследванията на Уестгейт и Оиши показват, че психологически богатият живот е различен от живота, определен от щастието или смисъла. Докато щастието се фокусира върху това да се чувстваш добре, а смисълът е да правиш добро, богатството е да мислиш дълбоко и да виждаш света по различен начин. И за значително малцинство от хората по света този трети път е този, който биха избрали – дори ако това означава да се откажат от щастието или смисъла.

 

Нов начин на мислене за "добрия живот"

Според Уестгейт и Оиши психологическото богатство се определя като живот, изпълнен с разнообразни, променящи перспективата преживявания – независимо дали са външни, като пътуване или предприемане на нови предизвикателства, или вътрешни, като поглъщане на мощни книги или музикални произведения.

"Психологически богатият живот може да дойде от нещо толкова просто като четене на страхотен роман или слушане на натрапчива песен", каза Уестгейт. "Не е задължително да става въпрос за драматични събития, но може да промени начина, по който виждате света."

За разлика от щастливите или смислени преживявания, богатите преживявания не винаги са приятни или целенасочени.

"Колежът е добър пример. Не винаги е забавно и може да не винаги изпитвате дълбоко чувство за смисъл, но променя начина, по който мислите", каза Уестгейт. "Същото важи и за преживявания като преживяване на ураган. Не бихте го нарекли щастливо или дори смислено, но това разтърсва перспективата ви."

Изследователи от лабораторията на Уестгейт в UF изучават как хората реагират на събития като урагани, проследявайки емоциите и реакциите на студентите, когато бурите наближават. Резултатите показват, че много хора гледат на тези предизвикателни преживявания като на психологически богати – променяйки начина, по който виждат света, дори и да не им се наслаждават.

 

Корените на идеята

Въпреки че проучването е ново, концепцията се създава с години. Уестгейт и Оиши за първи път въведоха термина "психологически богат живот" през 2022 г., надграждайки по-ранни изследвания и развитие на мащаба около 2015 г. Последната им статия разширява идеята, показвайки, че концепцията резонира с хората от различни култури и запълва празнината в начина, по който хората определят благосъстоянието.

"В психологията и философията, датиращи от времето на Аристотел, се фокусира върху хедонистичното срещу евдемоничното благополучие – щастието срещу смисъла", каза Уестгейт. "Това, което правим, е да кажем, че има и друг път, който е също толкова важен. А за някои хора това е този, който ценят най-много."

Докато много хора в идеалния случай искат и трите – щастие, смисъл и богатство – има компромиси. Богатите преживявания често идват с цената на комфорт или яснота.

"Интересните преживявания не винаги са приятни преживявания", каза Уестгейт. "Но те са тези, които ни помагат да растем и да виждаме света по нови начини."

Уестгейт се надява, че проучването ще разшири начина, по който психолозите и обществеността мислят за това какво означава да живееш добре.

"Не казваме, че щастието и смисълът не са важни", каза Уестгейт. "Те са. Но също така казваме не забравяйте за богатството. Някои от най-важните преживявания в живота са тези, които ни предизвикват, изненадват и ни карат да виждаме света по различен начин."

https://medicalxpress.com/news/2025-07-psychologists-path-good-life-full.html

Повече информация: Shigehiro Oishi et al, Psychological richness offers a third path to a good life, Trends in Cognitive Sciences (2025). DOI: 10.1016/j.tics.2025.04.002

 

[mnogoznaiko]

Това изследване много точно описва начина, по който аз възприемам живота! Цял живот се чувствам различно от повечето хора около мен, които търсят главно комфорт и стабилност.

За мен истинското щастие винаги е било свързано именно с това психологическо богатство - постоянното търсене на преживявания. Стремя се непрекъснато да пътувам, да чета книги, да опознавам нови култури, идеи и емоции. Дори когато тези преживявания са трудни или дискомфортни, те ме правят по-богат като личност или поне така си мисля

Богатството в живота според моите разбирания трябва да бъде изпълнен с разнообразни преживявания, силни емоции, книги, които ме карат да мислиш по нов начин, и смислени разговори със смислени хора. Предпочитам една вечер с дълбок разговор за философия или литература пред десет вечери със "забавни" но повърхностни дейности.

Сега разбирам защо понякога се чувствам неудовлетворен, дори когато нещата в живота ми вървят добре по традиционните мерки. Липсва ми именно това интелектуално и емоционално предизвикателство, тази промяна в перспективата, която ме кара да виждам света с нови очи.

[deaf]

Как може човек да стои изправен пред феноменалния (загадъчен) свят и да не задава въпроси подтикван от трескаво любопитство?! Въпросите са тези,които ни тикат към нови преживявания и емоции...

[makebulgar]

On 22.07.2025 г. at 21:09, deaf said:

Как може човек да стои изправен пред феноменалния (загадъчен) свят и да не задава въпроси подтикван от трескаво любопитство?! Въпросите са тези,които ни тикат към нови преживявания и емоции...

Факт е, че много хора не четат и не се интересуват от нови неща. Колкото по-малко стабилност са имали в миналото още като деца, толкова повече се стремят да я постигнат през живота си и затова наблягат на работата, парите и обичайните удоволствия от сигурния живот...

[ramus]

On 22.07.2025 г. at 21:09, deaf said:

и да не задава въпроси подтикван от трескаво любопитство?!

Реших да спиша две вметки по това...

с предложение да НЕ се четат с емоционална нагласа, нито да се приемат с негативна конотация. Ако трябва да се приеме за ОФ-ТОПИК или просто да не се чете.  

----------

предварително уточнение:

ЛЮБОПИТСТВО - обобщен етикет за сбор от проявено поведение, носещо възможност за разширение на ареала на жив организъм сред такъв, който е непознат или нетипичен за него.

Колкото са по-висши организмите, толкова по-широко е значението и проявите на "любопитството".

За да "работи" в позитивен план то трябва да е придружено от широката гама от адаптивни процеси и стратегии. 

В това понятие са включени широка гама от придружаващи емоционални и чувствени процеси и явления. 

---

ЛЮБОЗНАНИЕ - обобщено понятие за сбор от висши когнитивни качества, предпоставени от достатъчното развитие на такива възможности в даден субект. В някакъв смисъл това е форма на надграждане на съдържанието на понятието ЛЮБОПИТСТВО, но е твърде различно от него, в много по-широк план и обхват.  

Когнитивните висши процеси надхвърлят далеч стойността на чувствените и емоционални процеси. Придружават ги, но би трябвало да стигнат до състояние да са независими от емоционалната динамика. Това е огромно предизвикателство, всъщност... и повечето хора не могат да си го позволят през целия си живот, въпреки че са разработени системи за обучение как практически да се стигне до това ниво... 

------------

1. ТРЕСКАВО любопитство... е някак пресилено и ако е адекватно описание това не е здравословния вариант на любопитството ... Често при хората любопитството се използва за да им донесе "нови форми на чувства и емоции, нови усещания"... но така става емоционално предпоставено и зависимо. 

Има и вариант на "любопитство", който е насочен да донесе успокояващ ефект за субекта... 
 

---------------------------

On 22.07.2025 г. at 21:09, deaf said:

Въпросите са тези,които ни тикат към нови преживявания и емоции...

Това е етикет за емоционално предпоставеност на любопитството. 

Всъщност от самата психична структура и типаж на всеки субект зависи за какво и спрямо кое ще се ползват "въпросите". 

Но най-ползвания мотив за "питането" е отново емоционално-чувствения - "задавам си въпроси" има не толкова когнитивна стойност, а търсене на успокояващ ефект, когато е налице "подходящо описание". Наличен е механизъм, който при подходяща за субекта образна среда, дадено обяснение има ролята да намали стреса, напрежението и тревогата от непредсказуемостта и неизвестното... 

----------------

Има огромно значение предварителното състояние, етап на зрелост и характеровите особености на субекта. Стабилността му в емоционален план е задължително за да може висшите когнитивни зони да работят без да им се "пречи" от емоционалните мрежи. Ако в последните е налице повишено ниво на тревожност, безпокойство... дори несъзнавано, това веднага оказва ограничително въздействие на широтата и дълбочината на мрежите на висшата когниция. 

Точно от емоционалния натиск и някои допълнителни особености, се определя и явлението ПРИСТРАСТИЕ, чрез проявите на УБЕЖДЕНИЕ...

Широта и множественост на гледните точки...

проектирането на "други възможности",

условността,

относителността,

многозначността,

моделирането,

концептуалността,

високите степени на абстрактност...

- са възможности само на висшите когнитивни мрежи и те могат да се проявят само когато не е налице потискане от емоционални напрежения, конфликти, дисонанси, безпокойства или тревожност... 

Именно от горните изброени възможности на висшата когниция се раждат най-високите достижения на ПОЗНАНИЕТО. Така те далеч надхвърлят границите и значението на самия субект... 

Редактирано Юли 26, 2025 от ramus

[insighting]

Щастливи сме, когато научаваме нещо важно и полезно, което веднага да приложим на практика; когато разберем какво се случва при различните явления; когато опознаем някого и т.н. 

Любопитството ли е водещото, или любознателността?  

Бях на 5 г. и моята баба ми каза, че съм много любознателна. Тогава всичко ми беше интересно и исках да знам. Бях щастлива, когато научавах нещо. И тъй като тя беше учителка, си мислех, че трябва едва ли не да знае всичко. Затова питах най-много нея. 

Иначе не бях много любопитна - не исках да знам какво правят съседите, но при среща на улицата ги питах как са. От уважение. 

Сега си представете един дислексик, който разбира, че не може да бъде фармацевт, защото сложният материал трябва да бъде запомнен по съвсем друг начин. Или друг, страдащ от витилиго, който така се е вкопчил в миналото си и не го пуска, че това избива по кожата му. 

Стана модерно да се говори за бодинамика, за телесно осъзнаване, за психосоматика...

Може би този дислексик би бил по-щастлив, ако разбере, че по-трудно би учил езици, отколкото фармация. А страдащият от витилиго само с един монопрепарат може да си реши проблема.

Щастието е в това - ДА ЗНАЕШ.

[ramus]

без да искам с нещо да ви засегна, ще напиша, че импресиите, спомените и дневниците пред огледалото са нещо чудесно.

И аз го ползвам често този похват, но за мен ПОЗНАНИЕТО стои някъде по-далеч от личната ми приказка, спомени и заблуди. 

Няма как на 5 години да сте ЛЮБОЗНАТЕЛНА - предположително има тук понятиен проблем, в значението кое какво е и какво означава. 

Извън сухият анализ иначе разказът е чудесен, но аз гледам на важностите и ценностите по друг начин. Пак за мен, например - да си в своята приказка няма как да общуваш с друг, и то пълноценно. Трябва да излезеш, той да излезе от неговата и чак тогава отивате двамата на ОБЩа територия на която може да се реализира ОБЩуване. 

Не може от личния ми филм да достигне до мен, нещо, което не влиза в него или не му е сходно, особено пък дисонансно. Пробвал съм го много години... опитвах да го заобиколя - не стана...

Скрити всеки в личната ни утроба няма как да се проведе общуване и обмен в сериозния му смисъл - поне както е според мен. Скритите хора в личния си филм винаги напират да привлекат други в него, само и само да не го напускат. Особено наранените - са най-уязвими и те са направо вкопчени и решени в никакъв случай да не го допускат. 

Иначе да - можем да спишем всеки неговата си изповед, през призмата на личната си приказка... но ПОЗНАНИЕТО не е направено от приказки, вкл и сбор от тях. То е някъде извън приказките, извън шелтера им, извън укритията... в някаква "неутрална територия". И ако сме загубили вече различимостта на "границата", то няма и как да стигнем до този "неутрал". 

За мен, например - щастието (каквото и да значи това) няма особена стойност на "награда" за това че съм открил или разбрал нещо, че съм разширил хоризонта си и наученото ще го поставя като възможност за разкриване пред нови непознати хоризонти... и така това върви в геометрична прогресия. 

Това някой да ми каже нещо... дори и вярно да е, няма стойността на личното ми откритие, на извървения път към него, на грешките или уцелването, от търсенето, усета или интуицията... от това да го проверя дали "работи", дали е валидно или е погрешно, ограничено или само преходно... 

==========

Витилиго... не се оправя с Монопрепарати - от личен опит го заявявам.

Иначе като част от общия ви разказ и аналогиите в него - пак не са за мен така нещата. Но пък те са си "вашите неща" и за мен няма проблем да си останат "ваши". 

Редактирано Юли 26, 2025 от ramus

[Шпага]

Преди 2 часа, insighting said:

... ... ...

Щастието е в това - ДА ЗНАЕШ.

А понякога се случва и този вариант:

Щастието ни е БИЛО в това, че НЕ сме знаели

 

[deaf]

Знанието носи мъка. Повече знание,повече мъка. 

[ramus]

Преди 3 часа, deaf said:

Знанието носи мъка.

за кого е така? Защото за мен това не е така

Давате примери за емоционален приоритет на когнитивната работа в мозъка. Това е смесване поради неразличаване.

Съществува състояние на съзнанието при което емоционалния живот "спира да има значение", докато по-голямата част на ресурса отива в когнитивните мрежи. Те, принципно изискват огромен ресурс. 

За емоционално-изнесените хора, знам че това им изглежда напълно невъзможно и фантастично, но е факт. Пак пиша че това са набор от умения , нужно е усвояване и практика. Налични са професии в социума при които устойчивостта на стрес , шок и силно негативни преживявавния е от огромно значение и има начини и прийоми с които се запазва приоритета на съобразителността, вярната ситуативна преценка... Понякога от тия качества на един зависят животите на много хора, които хал-хабер си нямат понятие каква е цената на това да "останат живи". 

Непрекъснатият натиск на емоционалности и преживявания винаги са някакво ехо от емоционални травми или дефицити. Нуждата непрекъснато да се ползва перцепцията за да "стимулира" преживявания и вълнения, смените и динамиката им... е също свързано с някои психологически моменти, които тук не са мястото да се коментират. 

Така или иначе всички започваме живота си емоционално-предпоставени. С това се раждаме... следват етапи в развитието при които постепенното натрупване и усложняване на мрежите започва да дава основа на когнитивните дялове. 

Хората сме различни... това не ни прави нито по-добри или по-лоши - просто различни. Умението да се различат менталните процеси от емоционалните е дял от психологическото развитие и сега се доближава до понятието "емоционална интелигентност". 

Има психологическа концепция, която определя типа на зависимост на когнитивната работа от емоционалната динамика. И т.н. с което просто се опитвам да кажа, че всичко това не си го измислям за да се правя на интересен, а е част от познанието и хората. 

[scaner]

Преди 3 часа, deaf said:

Знанието носи мъка. Повече знание,повече мъка. 

Книга на Еклесиаст 1:18:

"Защото в многото мъдрост има много скръб;
и който увеличава знание, увеличава и печал"

Преди 6 часа, Шпага said:

Щастието ни е БИЛО в това, че НЕ сме знаели

Шастието ни идва от вътре, няма значение дали нещо сме знаели.

[ramus]

Преди 10 минути, scaner said:

Книга на Еклесиаст 1:18:

"Защото в многото мъдрост има много скръб;
и който увеличава знание, увеличава и печал"

 не познавам автора, нито той мен. Това че го е написал не означава нищо за мен - всеки може да си пише, и си пише това, дето му е отвътре.

За въпросния може и да е било така - това е негов проблем...

Нито в мъдростта има скръб, нито в знанието печал. Нещо повече - според мен и опита ми - този, който си докарва скръб от мъдрост няма как да е мъдър. С този, който привижда печал през знанието - е същото. 

Мъдростта е етап в развитието, който е приоритетно когнитивна зрялост. Тя не може да дойде ако не е вече преминат етапа на емоционалната зрялост. Просто няма как едното да не е преминато а да е стигнало до другото. В развитието няма как да се прескачат етапи - отработването в един, дава основата на "следващия" и "прескоци " няма как да има. 

Емоционарите винаги измислят драми и генерализацията на частни случаи е една от когнитивните заблуди. Вероятно въпросния автор няма как да ги е знаел... преди хиляди години. 

Редактирано Юли 26, 2025 от ramus

[Кибик]

Аз се отнасям много подозрително към хамериканските психологически "открития". Всички тези "изследователи" целят най-вече да открият нови "хронични болести" с неясна и размита дефиниция, срещу които разбира се има скъпо лекарство, което трябва да се взема всеки ден сутрин до края на живота на даден индивид.

Пример: ADHD - измислиха синдром на липса на внимание. Масово си дрогират децата. 

Който иска си пътува, който не иска си гледа спокойствито и секви хамерикаски експерти да си гледат собственото щастие ако може моля моля.

[scaner]

Преди 59 минути, ramus said:

Нито в мъдростта има скръб, нито в знанието печал. Нещо повече - според мен и опита ми - този, който си докарва скръб от мъдрост няма как да е мъдър. С този, който привижда печал през знанието - е същото. 

Смисълът на думите на Еклесиаст са горе долу следните. Колкото повече човек опознава и разбира света, толкова по-ясно вижда несправедливостта, страданието и празнотата на много човешки усилия. Мъдрият вижда временността на живота, че всичко е „суета“ (друг стих от Еклесиаст). Разкрива се ограничеността на човека – и колкото повече човек знае, толкова по-силно усеща какво не може да промени. 

Освен това с увеличаване на познанието идва и усещането, че трябва да действаш морално. А това често е свързано с болка – виждаш какво е зло и не можеш да го игнорираш. Мъдрият човек вече не може да бъде безучастен. Той страда не само за себе си, а и за другите.

Да виждаш всичко това и да не страдаш, значи да си напълно лишен от емпатия. Тогава просто имаш сухи познания, не мъдрост.

[makebulgar]

 

[ramus]

Преди 22 часа, scaner said:

Разкрива се ограничеността на човека – и колкото повече човек знае, толкова по-силно усеща какво не може да промени. 

Не че не разбирам за какво е писал и за какво става въпрос.  Все пак ЕКЛЕСИАСТ, значи "проповедник". Това е религиозно четиво и едва ли някой очаква да е с висшата степен на синтез в "ДаоДъДзин" , на Лао Дзъ.  

Мъдростта е с вектор към висш синтез. А проблеми като "нещастието на света" и как "не може мъдреца да промени нищо" няма нищо общо с този вектор. Това са преди всичко религиозни и частни въпроси - като "нещастието и страданието в света". 

ПОЗНАНИЕТО е нещо, което включва и частни въпроси, но и вектори с много широк обхват. Никой астроном, например, не се занимава с частните въпроси за човешкото страдание, според мен... 

Според мен описаното от теб и интерпретациите му,  са  от представи на хора, които не са мъдри, относно мъдростта.  Това е нещо подобно на това хора, които не са виждали вода, да проектират какви са проблемите на плувците, водолазите, гмурците и моряците. 

Разбира се  - преекспонирам го, за целта на разбираемост на основната идея. 

Вече написах... че смесването между емоционалните и чувствени страни на психичния свят, с когнитивните висши аспекти на същия, е проблем и предизвикателство, но сепарацията между тях е не само задължителен етап. И ако някой си представя че рационалният изследовател за да се превърне в мъдрец означава да си пререже емоционалните и чувствените си страни, то това е заблуда. 

РАЗБИРАНЕТО НА ЕМОЦИИТЕ и ЧУВСТВАТА, както и стигането на ниво за техния мониторинг и управление... е част от това, през които минава "мъдреца". 

Да знаеш - не е нищо. Всеки може да знае, като стига до някаква информация и я запомня или асоциира. Или пък да стигне да я ползва. Както се вижда през виртуала вече да "знае някой" не е никакъв проблем. Но да знаеш, означава "да научиш". После... да схванеш. 

МЪДРец не е човек, който много знае и който има много знания и информация. Няма как ЕКЛЕСИАСТ да е мъдрец. Има проблем кога точно е писано произведението, но все пак...  мъдреците никога не са проповедници, нито религиозни водачи. 

Именно заради това лично аз предполагам че в популярното пространство и народните информационни канали, понятието МЪДРОСТ и етикета МЪДРЕЦ... не са адекватни на явлението и на разбирането на субектите, за които това се отнася. То изразява само онези, които си представят или етикетират някого като някакъв - защото нито един МЪДРЕЦ не се самонарича така - така го наричат тия, за които това е лесният начин да си го :обяснят' и вкарат в техния си 'свят'. 

 

[insighting]

On 26.07.2025 г. at 23:48, scaner said:

Колкото повече човек опознава и разбира света, толкова по-ясно вижда

Че трябва да живее според вселенските закони. Нарушаването само на един от тях носи страдания и неволи.

On 26.07.2025 г. at 23:48, scaner said:

Освен това с увеличаване на познанието идва и усещането, че трябва да действаш

Съгласно съвестта си.

On 26.07.2025 г. at 23:48, scaner said:

Да виждаш всичко това и да не страдаш, значи да си напълно лишен от емпатия.

Емпатията е първото нещо, което изчезва при болните, диагностицирани с Алцхаймер или фронтотемпорална деменция.

On 26.07.2025 г. at 23:48, scaner said:

Тогава просто имаш сухи познания, не мъдрост.

Мъдростта е да знаеш и това знание да можеш да го предадеш другиму.

Напр. предотвратяването на едно сгромолясване изисква знание за някои технически решения и анализ. Който знае да прави анализи за пазара и околната среда, винаги ще бъде една крачка напред. Това е и причината в миналото анализаторите за съдържание на нефт да сбъркат и AEG "Oili" да преустанови производството си.

[ramus]

Преди 1 час, insighting said:

Мъдростта е да знаеш и това знание да можеш да го предадеш другиму.

! да знаеш... и си мъдър? Сега всеки може да знае... с ИИ или с гугъл - значи ли че е мъдър? 

Примерът, който сте дала ( за сгромолясването) изисква само едно от условията "наличие на знания". Има и други условия - например субект, който може да извлече от знанията есенция, връзки, да ги комбинира... за да е "с една крачка напред". 

Дори  в кухнята за готвенето на ястия не са нужни само рецепти... 

Редактирано Юли 28, 2025 от ramus

[scaner]

Преди 1 час, ramus said:

да знаеш... и си мъдър? Сега всеки може да знае... с ИИ или с гугъл - значи ли че е мъдър? 

От ИИ и Гугъл до знание са светлинни години. ИИ и Гугъл дават информация. Знанието е продукт на изграждане на множество връзки с тази и други информации, продукт на мърдането на мозъка....

[ramus]

Преди 52 минути, scaner said:

Знанието е продукт на изграждане на множество връзки с тази и други информации, продукт на мърдането на мозъка...

а ПОЗНАНИЕТО?

[scaner]

Преди 29 минути, ramus said:

Преди 1 час, scaner said:

Знанието е продукт на изграждане на множество връзки с тази и други информации, продукт на мърдането на мозъка...

а ПОЗНАНИЕТО?

Процесът на създаване на знанието.

Бях пуснал в съседна тема подробна статия с мнението на един преподавател, защо например многото свалени книги от интернет не са знание а само информация, защо тъпото питане на ИИ и Гугъл също не дава знания:

 

[ramus]

Значи че субект, който има широка база от знания... е мъдрец ли?

[scaner]

Преди 20 минути, ramus said:

Значи че субект, който има широка база от знания... е мъдрец ли?

Кой е казал това? 

Твърде линейно заключение...

[ramus]

Това е въпрос, а не заключение.  

Освен това за мен цялата работа тръгна от "мъдростта" и "мъдреците", щото някой си, дето бил посочен за такъв, бил написал че... мъдростта носила печал, а знанието - мъка - перефразирам... 

Също така посочих и че никой мъдрец не се има такъв. За такъв го смятат тия, дето такъв етикет им е нужен... заради тях си. 

И така - какво е мъдрост и кой е МЪДРЕЦ - носител на мъдрост ли, може ли въобще тя да има "носител" или е само "изразител"? А може ли въобще мъдростта да се изрази... 

МЪДРЕЦИТЕ са човешки субекти, които принципно не "живеят сред социума"...

Другото е, че и с огромни знания да е някой, уменията за авторефлексия - самонаблюдение, самоанализ, самопознание си остават в "различна вселена". Зрелостта през личностното и психичното развитие, не се опира на количеството и качеството на обработената информация, колкото и "мозъчни връзки или подскоци" да са налице. 

Например - най-огромната база данни, която да касае емоционалната интелигентност и усвояването на огромни знания по същото... не спомагат с нищо един субект да изучи, опознае и стигне ниво да управлява и балансира проактивно СОБСТВЕНИЯ СИ ЕМОЦИОНАЛЕН СВЯТ. 

И огромни знания да са налице при даден човек, ако той е с психични и емоционални дефицити, въобще не е възможно знанията да ги компенсират - дори и знанията да са от психонауките. Налице е именно сред психиатри и психолози често пълната невъзможност да използват знанията и познанията си относно хората, пациентите и клиентите си, спрямо себе си. 

Редактирано Юли 28, 2025 от ramus

[scaner]

Преди 24 минути, ramus said:

И така - какво е мъдрост и кой е МЪДРЕЦ - носител на мъдрост ли, може ли въобще тя да има "носител" или е само "изразител"?

Мъдростта е осъзнаване и приложение на знанието. Другояче казано: да разбираш и прилагаш знанието правилно, разумно, етично, уместно. За това е нужна преценка, придобива се чрез опит, наблюдение и морално съзерцаание. Свързана е с дълбоко разбиране на живота и последиците от действията.

За разлика от знанието (независимо от количеството му), което е информация, факти, теоретични данни, придобити чрез учене, четене, наблюдение.

Или както казват разни мъдреци  
- знанието: да научиш „какво“, „кога“, „как“;
- мъдростта: да знаеш „дали“, „защо“ и „какво следва“.

Явно е, че има и носители на мъдростта, както и носители на знанието ("знаещи").