Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Станислав Янков]

Вселената като мулти-измерен фрактал на Роб ван Линден (The Universe as a Multi-Dimensional Fractal) не дава по-добра дефиниция на времето от утвърдената досега, нито решава проблемите със съчетаването на Общата теория на относителността с Квантовата механика. Тази концепция обаче, с известно ключово доразвитие, много-много наподобява (не е идентична, но изключително много наподобява) ADS/CFT-съотношението (One Theory Connects Everything! AdS/CFT Correspondence Demystified)! Основната логика при Вселената като мулти-измерен фрактал са повтарящи се модели чрез измерно приближение. За разлика от обичайните фрактали, повтарящите се модели корелират с броя на измеренията в наблюдението, т.е. увеличаването и намаляването на мащаба се осъществява чрез добавяне или премахване на измерения, а не чрез промяна на мащабиращата скалата. Описват се 1, 2, 3 или 4-измерни светове, които са затворени в следващото по-високо измерение. Описват се затворени вселени, където ако пътувате достатъчно дълго в една посока, в крайна сметка ще се върнете до точката, от която е започнало вашето пътуване, а кривината на вселенското пространство се регистрира от плоско (евклидово) пространство с едно пространствено измерение повече (това е много близко до Общата теория на относителността).

Принципно, броят измерения на Вселената може да е само еднакъв във всички случаи, просто описанието на някои особености не налага употребата на всички измерения като цяло и нещо подобно (не идентично) на подхода на ван Линден са и подтеориите на суперструнната теория (различните подтеории там имат различен брой измерения). По-интересното е, че симетрично пространство-време (с всички четири базови вектора на координатната система еднакви - например със стойността на планковото време по координатата сt и със стойността на планковата дължина по координатите х, у и z, като планковото време и планковата дължина се приемат за равни едно на друго, а произведението им дава скоростта на светлината) и несиметричното пространство, където броят измерения е равен на пространствено-времевия, но всички измерения са пространствени (не всички базови вектори на координатната система да са еднакви - например базов вектор със стойност планковата дължина по координатата w и базови вектори с безкрайна дължина по координатите х, у и z, като всички обекти с техните форми са различни пространства и за да могат да се изследват се приема условно, че и базовите вектори на координатите х, у и z са планковата дължина), могат да се определят също като съответствие, подобно на ADS/CFT-съответствието - двете страни на една и съща монета, два различни начина на разглеждане на едно и също нещо (физическата реалност). Тук още не мога да реша, дали има основание подхода на ван Линден, автоматично да се добавя ново времево измерение към изцяло пространствените измерения, а алтернативата на това е, времевият ефект да не е измерение, а един от многото останали параметри като температура, цвят (дължина на вълната/честота на светлинните лъчения) и други. То и сега като степени на свобода (три транслационни и три ротационни) времето не фигурира, а развиването на чисто пространствения 4D-подход би могло да доведе до ограничаването на степените на свобода само до четири - три транслационни и една ротационна. Сега обаче е все още рано за подобни разсъждения, затова - да се ограничим до симетрично пространствовреме/несиметрично пространство-съответствието (СПВ/НП-съответствие ).

Има един любопитен момент във връзка със светлината и движенията на масивните обекти в симетрично пространствовреме/несиметрично пространство-съответствието (СПВ/НП-съответствието) и по-конкретно във втората част от съответствието, защото първата част (симетричното пространствовреме, СПВ) е просто пространство-времето на Минковски и Специалната и Обща теория на относителността. Можем да кажем, че има два вида светлина - 3D-светлина, която е обичайната светлина и се движи със скоростта на светлината в обичайното 3D-пространство, но също може да се дефинира и 4D-светлина или хиперизмерна светлина, която се движи със скоростта на светлината в четириизмерното пространство и това са всички масивни обекти, които се движат с подсветлинни скорости в пространство-времето на Минковски. Естествено това не означава, че обичайната, 3D-светлина няма никакви хиперизмерни компоненти - тя разполага с дължина на вълната/честота, поляризация и други параметри потенциално извън нейното движение със скорост 1с в 3D-пространството, но това е една много интересна аналогия, която би могла да донесе някои ползи!

Редактирано Октомври 18 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Проблемът на AdS/CFT-съответствието е този, че нито Анти де Ситер-пространството е обичайното (плоско, евклидово) триизмерно пространство, нито конформната полева теория е квантовата теория на полето. Анти де Ситер-пространството е трансформация на обичайното, евклидово триизмерно пространство, при която връзката между пространството и времето като хиперболична ротация от подхода на Минковски се трансформира в хиперболично естество на самото пространство (така то представлява Анти де Ситер-пространство) - съвсем подобно на затворените Вселени (де Ситер-пространства?) на Роб ван Линден от неговата Вселена като мулти-измерен фрактал.

Цялата тази работа със суперструнната теория, примковата квантова гравитация, туистърната теория, мултиизмерния фрактал на ван Линден, Общата/Специалната теория на относинтелността, квантовата механика и всичко останало е различни опити за разноизмерни тълкувания на реалността. В цялата тази сложна мрежа от още по-сложни и разнородни логики, всяка с най-различен брой измерения (пространствени и не само пространствени), се губи нещо ключово и същностно, дори и ако е нещо малко и доста трудно за открояване и така не се стига до по-цялостна и добре структурирана теория на реалността на всички равнища.

[Станислав Янков]

Много странно! Не намирам нищо за физическо обяснение на съответствие (correspondence), а това е особеност, която присъства не само в AdS/CFT-съответствието и в dS/CFT-съответствието! В диференциалната геометрия има разграничението на външна и вътрешна гледна точка:

"От началото и до средата на 19-ти век диференциалната геометрия е изучавана от външна гледна точка: кривите и повърхностите са разглеждани като лежащи в евклидово пространство с по-висока размерност (например повърхност в обгръщащо пространство от три измерения). Най-простите резултати са тези в диференциалната геометрия на кривите и диференциалната геометрия на повърхностите. Започвайки с работата на Риман , е развита вътрешната гледна точка, при която не може да се говори за движение „извън“ геометричния обект, защото той се счита за даден по самостоятелен начин. Основният резултат тук е теоремата на Гаус за егрегиума , според която Гаусовата кривина е вътрешен инвариант.

Вътрешната гледна точка е по-гъвкава. Например, тя е полезна в относителността, където пространство-времето не може естествено да се приема като външно. Има обаче цена, която трябва да се плати, под формата на техническа сложност: присъщите дефиниции на кривината и връзките стават много по-малко визуално интуитивни.

Тези две гледни точки могат да бъдат съгласувани, т.е. външната геометрия може да се разглежда като структура, допълнителна към вътрешната. (Вижте теоремата за вграждане на Наш .) Във формализма на геометричното смятане както външната, така и вътрешната геометрия на многообразието могат да бъдат характеризирани с една единствена бивекторно- значна еднозначна форма, наречена оператор на формата ."

Разграничението външна/вътрешна гледна точка е съответствие, точно както AdS/CFT-съответствието и dS/CFT-съответствието, само тук сравнението не е особености в даден брой измерения спрямо по-малко измерения, а даден брой измерения спрямо повече измерения (външната гледна точка, защото вътрешната гледна точка е друг вид съответствие - един и същи брой измерения, но през "евклидов екран" /допирателни и срезове/). Съответствията са приложими на страшно много места във физиката, а никъде не намирам никакво по-детайлно физическо обяснение за тях!!!

[Станислав Янков]

Когато нещо (произволен обект) се движи инерционно (по права линия и с една и съща скорост), то не усеща движението и счита себе си в покой. Това означава, че ако има четвърто пространствено измерение w, то не само базисния вектор по направлението на координатата w, при покой в 3D-пространството хуz, е съкратен до планковата дължина (равнозначна на планковото време), поради движението на цялата триизмерна координатна система с темп 1с по направлението на координатата w, както е показано на долното изображение

но има и огъване на същото това движение в спиралообразна форма, което значи наличие на ускорение (ситуацията b на следващата фигура):

Ако движението на цялата 3D-координатна система хуz по направлението на w беше просто с темп 1с по права линия, това щеше да бъде обикновено инерционно движение и нямаше да може да се регистрира никакъв времеви ефект. Понеже обаче това движение е с ускорение, заради спиралоподобното му естество по направлението на измерението w, то се регистрира като часовников темп при покой в 3D-пространството хуz.

Дали спираловидната кривина се простира в триизмерното пространство хуz или е изразена в пето пространствено измерение (даже и едномерна, една окръжност не може да бъде представена по начин, различен от правата линия на нейния диаметър, ако това представяне не се случва в двуизмерно пространство - външната гледна точка през евклидово пространство с едно допълнително измерение) - това е отворен за размисъл въпрос (гравитацията получава някакви сякаш перспективни обяснения при пет измерения, макар и да става дума за пространство-време).

Това е едва първи опит за анализ в подобно направление и е силно спекулативен и недоработен. Просто начало, за да може да се почне от някъде с проверките за точно съответствие между симетрично четиримерно пространство-време (обичайното евклидово проктранство-време от СТО и ОТО) и несиметрично четиримерно (или дори над-четиримерно) пространство, където базовите вектори по направленията на координатите хуz и по направлението на координатата w(+?) не съвпадат (не са симетрични, не са еднакви, макар и да са ортогонални един на друг).

Редактирано Октомври 30 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Съответствията са ясно изразени в квантовата механика, макар да ги има и навсякъде другаде във физиката като цяло (например външната гледна точка, с допълнително измерение и обгръщащо пространство и вътрешната гледна точка на Римановата геометрия са съответствие - два различни, равноправни подхода на описание на едно и също нещо - кривините). Каноничното квантуване на Дирак е съответствие, както и принципът на съответствие на Бор преди това, който се е оказали неуспешен.

Принцип на съответствие – Уикипедия

[insighting]

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

окръжност не може да бъде представена по начин, различен от правата линия на нейния диаметър, ако това представяне не се случва в двуизмерно пространство 

Спомням си един невероятен полет на птица, прелетяла над 1100 км с тайфун. Когато той връхлитал, птицата се издигнала на височина 4700 м, като летяла със скорост от 90 до 170 км/ч. Проследяването станало възможно благодарение на имплантирания в нея чип. Случаят е публикуван в американското сп. Екология.

Може да дадете задача на чатGPT да ви опише полета на птицата и да я изрази с формули, като представи и графика накрая.

Неговият отговор гласеше:

Много хубава задача — поетична, но и математически наситена.
Нека съчетаем образа на гигантския буревестник и динамиката на тайфуна в една символична формула.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, insighting said:

Може да дадете задача на чатGPT да ви опише полета на птицата и да я изрази с формули, като представи и графика накрая.

Принципно това не е необходима - всички необходими формули са налични отдавна и дори не са чак толкова сложни. Ето, например, как се описва окръжност (едномерна, в двуизмерно пространство):

Също така, ако една окръжност се промени на спирала - при завъртането ѝ към поглед "отгоре" тази окръжност няма да може да се затваря, за разлика от когато не е спирала, понеже тогава има и пространство в трето измерение ("нагоре"):

Всичко това, обаче, са твърде базови и начални разсъждения. Изключително голямото предизвикателство е да се изгради от всичко това някаква свързана и цялостна концепция, която да изразява всичко, което дават утвърдените сега теории, без досега да е работено в подобно направление почти по никакъв начин (може би има само някакви най-общи, без никакви детайли, споменавания в разни езотерични текстове - някакви споменавания от Успенски/Гурджиев, ако си спомням точно едни критики към мен тук, че съм се бил занимавал с нещо такова). И при това - занимавам се с това нещо точно аз, чиито физични познания и подготовка са, меко казано, скромни. Това значи, че ако е възможно изграждането на съответствие между четиримерно пространство-време и четиримерно пространство (а няма причина да не е възможно, защото това са просто два различни подхода за оценяване на едно и също нещо, четиримерната реалност, точно както външната и вътрешната гледна точка са два различни подхода за оценяване на едно и също нещо, кривината) - това няма да се случи лесно и скоро... 

Редактирано Октомври 31 от Станислав Янков

[ramus]

Преди 46 минути, Станислав Янков said:

споменавания в разни езотерични текстове - някакви споменавания от Успенски/Гурджиев,

 може ли по това нещо повече, че ми стана любопитно. А и малко весело - те щото и двамата с тия имена са математици и физици ли? 

[ramus]

Преди 47 минути, Станислав Янков said:

някаква свързана и цялостна концепция, която да изразява всичко, което дават утвърдените сега теории,

аз съм с далеч "по-скромни възможности" от вас, но ми се струва че това е по-скоро мечтание - изразяването на ВСИЧКОто...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, ramus said:

 може ли по това нещо повече, че ми стана любопитно. А и малко весело - те щото и двамата с тия имена са математици и физици ли? 

Аз не съм чел техни работи. В друга тема ("Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях") преди време Кипен ме разкритикува, че съжденията ми били подобни на езотеричните твърдения на Успенски за четвърто измерение и затова не трябвало да пиша в раздел "Физика". Тогава ми стана интересно какво има предвид и си изтеглих някаква книга на Успенски, в която се говори и за това четвърто измерение (покрай купища други неща), но все още не съм успял да прочета за какво точно става въпрос - не разбирам стотици неща от физиката, които считам за важни в момента и още по-лошото е, че всичко това прилича на лавина: за колкото повече неща успявам да науча и поразбера нещо - толкова още повече неща изникват като важни, за които не знам нищо!

При най-повърхностния ми поглед засега, попаднах някъде на кратък синтез за Успенски и Гурджиев, който ми допадна като за начало:

"През 1907 г. започва увлечението на Успенский по езотеричните учения като в началото го интересували "висшите измерения", за които науката не знаела нищо. Пътешествувайки на Изток, Успенский се запознава със системата на Йога, европейския окултизъм, пише книги (най-значителната, от които е "Tertium Organum"), чете лекции в Москва и Петербург. Завръщайки се в Русия след поредното си пътешествие, непосредствено след започването на световната война, Успенский се среща с Г. И. Гурджиев, през пролетта на 1915 година. Тази среща слага отпечатъка си върху целия по-нататъшен живот на Успенский. В Гурджиев той намира всичко онова, което дълго и безуспешно е търсил на Изток: логическата система, школата по медитация, разработената техника за достигане на "висшите измерения". Сътрудничеството на Успенский с Гурджиев, обаче не било дълготрайно. Попречили не само революцията и гражданската война в Русия, но и несходството в характерите и стремежите на учителя и ученика. Окончателният разрив между двамата станал през 1924 г., когато са били вече в емиграция, макар че Успенский продължава да счита себе си за последовател на Гурджиев. Своите дореволюционни публикации, Успенский преработва в духа на усвоената от него система. През 1931 г. излиза на английски неговият "Нов модел на Вселената". В последствие Успенский работи над създаването на психологическа теория, откъси от която се съдържат в лекциите "Психология на човешките еволюционни възможности". Успенский умира в Лондон през 1947 г. След смъртта му, ръкописът на книгата "Фрагменти от едно неизвестно учение" бил изпратен на Гурджиев и публикуван от него на английски език със заглавие "В търсене на чудотворното". Гурджиев не притежавал таланта на популяризатор и пропагандатор. Тези функции поел Успенский, който със своите книги и лекции разпространявал учението му. Лекциите, четени в Лондон и Ню Йорк, били предназначени за запознаване със системата на Гурджиев в такава форма, каквато й придава Успенский. В началото той прочел пет лекции по космология, съдържанието на които, в основата си, съвпадало с по-късно публикуваните "Фрагменти от едно неизвестно учение". Следвали пет лекции по психология. Обикновено някой от старите ученици четял лекциите пред групата на "неофитите"(новоприетите ученици). Понякога Успенский присъствал на четенето на лекциите, а след това отговарял на поставени въпроси и изнасял беседи. Своеобразието на текстовете се обяснява с това, че целта им била не само запознаването на слушателите с нови знания. Те били предназначени за тези, които са започнали да се "пробуждат", които са поставили под съмнение науката, започнали са да търсят нещо по-различно. На тези хора им била необходима школа и много от слушателите на лекциите на Успенский се отправили към Фонтенбло, където през 20-те - 30-те години действувала школата на Гурджиев. Много видни интелектуалци са слушали тези лекции, достатъчно е да споменем О. Хаксли. Първоначално, "Психологически лекции 1934г. - 1940 г." били публикувани на английски език в незначителен тираж през 1940 г. и съдържали шест лекции. В последствие заглавието било променено на "Психология на човешките еволюционни възможности", а количеството на лекциите, съкратено на пет. В някои издания, освен лекциите "Бележки за решението да се работи", е включена и автобиографията на Успенский. Учението на Гурджиев, главен теоретик и пропагандатор на което бил Успенский, получило широка популярност на Запад. Към загадъчната фигура на Гурджиев не веднъж са се обръщали интерпретатори: достатъчно е да споменем книгата на Л. Поуел, филма на Питър Брук: "Срещи със забележителни хора", разказващ за духовните търсения на Гурджиев през младежките му години. Школата на Гурджиев включвала обучение по музика, танци, специалния балет на Гурджиев", техниката на медитацията. Някои изследователи посочват синтетичния характер на доктрината: освен елементи на йога, в нея влизат и елементи от други източни езотерични учения, преди всичко на "суфитите". Биографията на Гурджиев е непозната в подробности и ние едва ли ще изясним днес, откъде и кога той е получил своите познания. Във всеки случай Учението, което преподавал, се е отличавало от всички теософски учения по това време, със своята непосредствена връзка с първоизточниците. Пишейки за Четвъртото измерение, по материали на съвременната физика и математика, добре запознат с естествознанието на XIX век, Успенский внася в изложението на тази, източна по своя произход доктрина, редица новости. От тук идва и своеобразното съчетание на механистичната физиология и психология със Законите на Карма, съчетаването на тайните учения с математиката и даже с ницшеанската доктрина за свръхчовека (осмислена в религиозно — философски дух) в "Новия модел на Вселената". Такова съединение на рационално — научната аргументация и техниката на медитация, в известна степен е характерно и за лекциите "Психология на човешките еволюционни възможности". За осъзнаването на необходимостта и възможността за "вътрешно развитие", е необходимо да се разбере механичността на съществуването, безсмислието на прекарания в "буден сън" живот. Разбира се, става дума не за религията на спасението, а за източната доктрина за "освобождаването", като се подчертава далечния характер на източните учения от гледна точка на западноевропейския начин на живот. Това Учение е интересно и от историческа гледна точка. Интересът към Изтока и преди всичко към Индия, е бил характерен за руската интелигенция от началото на века и "Феноменът Гурджиев-Успенский" е не по-малко значим в този смисъл, от например, "Феноменът Рьорих". Ето защо е необходимо да се преиздадат дореволюционните работи на Успенский, преди всичко "Tertium Organum", но не по-малко значими са и публикуваните в емиграция произведения - "Новият модел на Вселената" и "Фрагменти от едно неизвестно учение". Публикуваните лекции не дават пълна представа за дадената "школа". Те представляват интерес в друго отношение: бидейки своеобразен синтез на съвременната наука и източната философия, лекциите представляват пример за съединяването на две разнородни по своята същност форми на познанието. Те бяха избрани защото от тях достатъчно ясно, се виждат особеностите на съвременния окултизъм в една от най-добре разработените му логически форми."

Накратко, Успенски определя броя на измеренията като 7 - три пространствени три времеви и седмото е квинтесенция на шестте на по-висше ниво. Не зная дали това е свързано с Успенски, но:

"От великото Нищо, което няма форма или продължителност - произлязла една единствена точка.Това е азът, който носи безкраен потенциал, който още не се е проявил и превърнал в качество. Това в съществуване в нищото на пространството, представено от една единствена точка или място. Жизнеността на единствения аз поражда резониращ пулс, който разстяга точката, докато се отрази в своята собствена субстанция, за да стане аз съм. Tака създава измерение в пространството. Това измерение има дължина, но няма ширина или височина. То се означава с линия, и е Първото Измерение. Когато това, което отразява или се отразява се разглежда в по-висша перспектива, тогава се създава повърхност - Второто Измерение, което има дължина и ширина, но няма дълбочина. Още в древността било изобразявано като триъгълник. Чрез "преместване" на осъзнание над дължината и ширината, се ражда Трето Измерение - това е на дълбочината , която осигурява стабилност на формата. То се изобразява като триъгълник върху квадратна основа и изразява концепцията за форма, която се ражда от една единствена точка, точка в нищото на пространството. Представата за дистанция създава Четвъртото Измерение - измерението на трайността, което наричаме време. Времето дава продължителност, в която формата може да се прояви и развие. физическият свят съществува в Четвъртото Измерение, макар, че създава усещане, че е вън от времето. Символ на Четвъртото Измерение е пирамида. Петото Измерение е съзнанието, което е отвъд и извън материята и няма продължителност, но и действа и се променя чрез измерението на времето. Именно посредством съзнанието човек осъществява своя избор. Шестото Измерение е душата. То е измерение на творчеството. Не съзнанието е извор на творчеството, а душата. Съзнанието е процес, през който творчеството може да се насочва, моделира и оформя. Седмото Измерение е духът, който е субстрат без форма, но намира израз и облагородява опита чрез формата. Той е първичният разум, който създава формата. Осмото Измерение е Ни-Щото, от което произлиза първичния дух. В Китай го назовават Дао. Индийците - "Великата Тайна". Има и следващо измерение, в което се събират всички измерения. Деветото Измерение е Земята: централната точка, средата на осемте измерения. Тя е мястото, в което всички измерения се проявяват едновременно. Това измерение се изобразява в древната символика като два взаимозависими триъгълника - единият насочен нагоре, а другия надуло, всеки с точна над своя връх и с око в средата."

А пък на Кабала се приписва да намеква за 11 измерения (някакво Господарско число) - много забавно съвпадение с 11-те (когато не са 12) измерения на суперструнната теория! 

С това се изчерпва всичко, което съм успял да прегледам относно Успенски досега.

Преди 1 час, ramus said:

аз съм с далеч "по-скромни възможности" от вас, но ми се струва че това е по-скоро мечтание - изразяването на ВСИЧКОто...

Не-не! Целият ми фокус в момента е над въпроса, дали четиримерното пространство-време може по някакъв начин да се представи като четиримерно пространство (времето да не е измерение, а параметър, произтичащ от геометрията на вселената и от начина, по който я възприемаме и проектираме чрез сетивата и мозъка си). Мотивираха ме категоричните заявления тук, че не може, а аз въобще не съм сигурен, че е чак толкова невъзможно (хиперизмерното пространство и проекциите предоставят изключително големи възможности, за да се каже просто така, че не може и че пространствено-времевия подход е единствения релевантен и приложим).

Редактирано Октомври 31 от Станислав Янков

[insighting]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Всичко това, обаче, са твърде базови и начални разсъждения. Изключително голямото предизвикателство е да се изгради от всичко това някаква свързана и цялостна концепция

Как да не е сложно? Това е сложна система от динамични уравнения. Имаме аеродинамично съпротивление, центростремително ускорение и балансиране на енергийните ресурси на птицата, които тя прецизно трябва да управлява чрез хемодинамика. 

Имаме четиримерен вектор на граничното: време, пространство, движение, енергия. Имаме динамично взаимодействие с хаотична система, където всяка точка от този път е хаотична функция от пространство и време.

Получава се графика с красив фрактал извън приемливото класическо пространство-време.

Буревестникът използва хаоса, за да остане жив. Ето го петото измерение! Устойчивостта на самото съществуване! Невероятна осцилираща сила по ръба между хаос и ред! Това е духът на полета! Сянката на птицата извън 4-мерното пространство! Красив динамичен акт на оцеляване! Живот извън рамките! 

Можете ли да си представите тази траектория, "огъната" в 4-5 мерна проекция?

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, insighting said:

Как да не е сложно?

Аз имах предвид друго - примера с птицата като метафора на моите усилия. От една страна може просто да се отговори, че пространство-времето не може по никакъв начин да се представи чрез изцяло пространствени измерения и без времето (или каквото и да било друго, различно от пространствено) да е измерение - пространство-времето е развито до невероятни степени, а за другото няма нищо сериозно ("Много хубава задача — поетична, но и математически наситена. Нека съчетаем образа на гигантския буревестник и динамиката на тайфуна в една символична формула."). От друга страна - пространствената хиперизмерност и проективните техники дават изключително богати възможности, макар да няма начин за алтернативно пресъздаване на пространствено-времевия подход, който начин да не е изключително сложен дори за много по-добре подготвени от мен във физичната (и математическата) област. И през ум не ми е минавало да отричам, че има страшно-сложни (и точни) физически начини за представяне на полета на птицата!

[insighting]

Преди 22 часа, Станислав Янков said:

пространство-времето не може по никакъв начин да се представи чрез изцяло пространствени измерения и без времето

 

Преди 22 часа, Станислав Янков said:

макар да няма начин за алтернативно пресъздаване на пространствено-времевия подход

Вие за дифеоморфност ли говорите? Метриката на 4D пространството нали е риманова?

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, insighting said:

Вие за дифеоморфност ли говорите? Метриката на 4D пространството нали е риманова?

Метриката в 3D+1D пространство-времето на Общата теория на относителността е псевдо-риманова (тази на 3D+1D пространство-времето на Специалната теория на относителността е псевдо-евклидова) - използват се квадратични уравнения, които могат да имат и компоненти с отрицателен знак, за разлика от стандартната Питагорова теорема, където знаците пред всички компоненти на уравненията са само положителни. Аз имам предвид съответствие между пространствено-времевата концепция на Минковски и алтернативна изцяло пространствена концепция със същия брой измерения. Не аналогия (подобие), при която да съвпадат само ограничени елементи между двете концепции, а пълно съответствие, при което всяко нещо от едната съвпада с нещо от другата, даже и някои детайли да не са напълно еднакви в някои отношения (пространствено-времевия подход представлява статична Блокова Вселена на съвместно минало, настояще и бъдеще, при която отделните моменти от настоящето представляват последователни срезове от общия минало-настоящо-бъдещ "блок" на Блоковата Вселена, докато алтернативния, изцяло пространствен подход се базира на перманентно движение на вселенската материя с константен темп 1с в хиперизмерното пространство, докато движенията в 3D-пространството представляват проекции с различни скорости в 3D-пространството между 0с и 1с). И също така - не пространствено-времевата концепция на Минковски или алтернативната изцяло пространствена да са неверни. И двете различни концепции са верни и тясно свързани със съответствие помежду си, точно като двете различни страни (предна и задна) на една и съща монета (реалността) или като съответствието между външната и вътрешната диференциална геометрия.

Разликата между 3D+1D пространствено-времевата концепция и 4D изцяло пространствената концепция се корени само в една област (но със сериозни последици на следващите равнища, на които тази област се явява фундамент) - координатните системи на пространствено-времевата концепция разчитат на равностойни базови вектори при формирането на мрежите и координатите на системите, докато базовите вектори на изцяло пространствения 4D-подход са асиметрични:

Както знаем от линейната алгебра, базовите вектори в основата на различните координатни системи могат да са най-различни, стига тензорите (инвариантните параметри) да остават едни и същи според всички различни координатни системи. Защото това е основната функция на макроскопичната физика - да показва, как се описват разни събития, обекти и движения на обекти в различните координатни системи, как протичат различни трансформации:

Дали се ползват напълно симетрични или асиметрични един спрямо друг базови вектори - няма драматично значение, когато между двете концепции, макар и различни една спрямо друга (едната пространствено-времева, а другата изцяло пространствена) има пълно съответствие (няма особености на единия подход, които да не могат да бъдат представени чрез особености на другия подход, макар да става дума за страшно много работа, защото досега всичко във връзка с потенциалния изцяло пространствен подход е само в съвсем начален зачатък). Нерешените въпроси са много, но и потенциалът е добър - все пак говорим за хиперизмерно пространство и всякакви проективни техники (елиптична, хиперболична, гномонична, стереографска...)! Единствено аз не съм подходящия за тази работа (физичните ми познания са видимо доста повърхностни), но - с това разполагаме за момента... 

[deaf]

Цитат от книгата на Стивън Кинг "22 ноември 1963г.":

"Искате ли да ви кажа нещо смешно? Дори хората,които могат да живеят в миналото,не знаят какво ги очаква в бъдещето." 

[Станислав Янков]

Ето пример за съответствие пряко от Специалната теория на относителността, който ясно показва, че могат да се ползват всякакви базови вектори, когато споменатото съответствие е налично: Обичайно параметрите на базовите вектори са секунда по координатата t и метър по координатите х, у и z и няма фатални проблеми СТО да си работи и по този начин (само е по-неудобно). Вместо това, най-често във връзка със СТО се ползват различни от споменатите базови вектори, а именно - сt или светлинни секунди за координатата t и приблизително 300 000 километра за координатите х, у и z. Това е пряк пример от Специалната теория на относителността за безпроблемната употреба на различни базови вектори, когато двата различни случая са свързани с пълно съответствие помежду си.

[insighting]

On 1.11.2025 г. at 22:25, deaf said:

Цитат от книгата на Стивън Кинг "22 ноември 1963г.":

"Искате ли да ви кажа нещо смешно? Дори хората,които могат да живеят в миналото,не знаят какво ги очаква в бъдещето." 

Затова най-важният момент е сега. А смешното може да се породи от факта, че ако нещо няма съответствие по класическия модел, можем да изнамерим някоя алтернативна теория, която да вградим в този модел "между другото", като приемем, че 'пространство' и 'време' са два аспекта на едно и също движение. 

Днес е хубав ден и можем да разпределим задачите си за целия месец напред и се подготвим добре за декември, когато Сатурн и Меркурий няма да са вече в ретроград. Тогава много пречки ще отпаднат от самосебе си, очите ще виждат ясно и много учени ще направят пробив.

Много са математическите средства, които не са "реални" и някои аналитични продължения в квантовата теория изискват Шварцшилдова метрика. 

Но затова ще мисля друг път. Шварц кафето ме чака.

 

[Станислав Янков]

Взаимодействията и по-специално електромагнитното и гравитационното (макроскопичните взаимодействия, най-вече електромагнитното - зрението и осезанието, допира, са електромагнитни феномени) са средствата за регистриране и дефиниране на произволни обекти в пространството. Например, отчитането на неподвижно черно кълбо в пространството става чрез отразените или излъчените от него лъчи, които попадат в зрението или в светлинни сензори (фотоапарати, камери и прочее).

 

За да могат да се оценят подобни ограничени в пространството обекти, планковата дължина по направлението на координатата w в асиметричното 4D-пространствено многообразие wXУZ от състоянието в покой се екстраполира и върху обединената три-пространствена координата корен квадратен от х²+у²+z². Реално, дали протяжността в покой на трите координати х, у и z е безкрайна или някаква друга се определя от космологичната геометрия на вселенското пространство (елиптична, хиперболична или евклидова). Всеки регистриран обект представлява на практика друго (различно) 4D-пространство, което счита себе си за покоящо, точно както се счита за покоящ и наблюдателя и кога и как тези различни пространства встъпват във взаимодействия помежду си (електромагнитните и гравитационните взаимодействия на макро-ниво), се определя от особеностите на 3D-светлината и на 4D-светлината (хиперизмерната светлина, векторът 1с по направлението на координатата w в първото изображение) във връзка с тях.

Изглежда тук моите предположения и опити за съставяне на изцяло пространствен 4D-подход (който много лесно може да се окаже и над-4D!) започват все повече да се отличават от другите подходи около Евклидовата относителност, макар Хосе Алмейда с неговата "4D-оптика" да се доближава в някаква степен до всичко това - трябва да проверя по-внимателно тази работа!

Редактирано Четвъртък в 04:41 от Станислав Янков

[insighting]

On 6.11.2025 г. at 6:37, Станислав Янков said:

дали протяжността в покой на трите координати х, у и z е безкрайна

В контекста на безкрайно пространство работи динамиката. А това е основа за изграждане на различни физични процеси, каквито се наблюдават при ЯМР и БТ, например.

Въпреки че двата научни подхода са различни, те използват магнитни полета. При ЯМР те служат за анализ на атомни ядра, а бетатроните ги използват за ускоряване на заредени частици. 

Ако при първия подход изучаваме поведението на частиците в молекулярната структура и химичните взаимодействия, то при втория наблюдаваме ускорението на електроните и ядрените реакции.

Пространственият обем е критичен за разбирането на взаимодействията между молекулите и магнитните процеси.

Според това какво се случва в клетката на Фарадей или в бункерите, когато свършат възможностите на традиционната томография, се преминава на високоенергийна.