Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Gravity]

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Определено не е - заради това научих за физиката неща, които иначе никога не съм имал намерение да уча.

Но дали си ги научил или само имаш илюзията че си научил нещо?

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Няма стимул да учиш вече известни неща, след като за всяко нещо си има утвърдени специалисти, чиито възможности ти най-често никога няма да достигнеш, без да си започнал от дете.

Това е много странно изказване! 

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Написал съм че е постулат. На практика, това е постулата за скоростта на светлината във вакуум на Айнщайн плюс вектора на четири-скоростта. Тук те са обединени като вектор в хиперизмерна, тоест четири-пространствена координатна система (затова и векторът е хиперизмерен). Това е същото като умножаването та t със скоростта на светлината, за да се уеднаквят мерните единици при диаграмата на Минковски и да се получат конусите под 45 градуса (без умножението на t по с конусите щяха да са почти хоризонтални, почти съвпадащи с х). Тук нещо подобно (съчетаването на вектор 1с с четиримерна декартова координата система) се ползва, за да се получи пространствено-времевата координатна система.

Хубаво е постулат, но ти даваш име "хиперизмерен вектор на скорост 1с", но не даваш дефиниция.

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Има скорост на светлината, а няма вектор на четири-скоростта, чрез който да се опише. Векторът на три-скоростта описва всички налични скорости в 3D-пространството, включително и тази на светлината, както и скорости, по-високи от тая на светлината. При вектора на три-скоростта парадокси няма.

Не разбирам какъв е проблема и защо трябва да има и защо е парадокс като няма? Светлината няма и сексуална ориентация но това не е парадокс, нали?

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Шпага said:

Според мен при светлината изобщо не е уместно да се говори за "собствено време" - дори и когато е обявено за "нула". 

Доста неща при пространствено-времевата концепция са сложни, макар в рамките на самата концепция да намират някакви повече или по-малко витиевати решения. Парадоксът с близнаците също е подобен на тоя със скоростовия четири-вектор (и въбще - всички видове четири-вектори, дефинирани в СТО) и за него също се счита, че е напълно решен посредством пространствено-времевата логика.

Пенроуз пък решава тези неща, като прави всичките четири пространствено-времеви координати комплексни и така изгражда комплексно евклидово четири-пространство, от което извлича, като подпространства (сечения), обичайно евклидово четиримерно пространство (за нотация ++++), обичайното пространство-време на Минковски (за нотацията +---) и трето, "лоренцово" пространство-време (за нотацията -+++).

Редактирано Понеделник в 10:23 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 9 минути, Gravity said:

Но дали си ги научил или само имаш илюзията че си научил нещо?

Със сигурност не владея материята уверено и затова пиша тук - да видя какво ще кажете онези, които сте по-напред от мен 

Преди 11 минути, Gravity said:

Това е много странно изказване!

Няма нищо странно - има нещо, което ми е особено интересно в момента (пространствената хиперизмерност и нейната приложимост във физиката) и заради това чета много ховече, отколкото бих го правил, ако го нямаше този по-изразен конкретен интерес.

Преди 15 минути, Gravity said:

Хубаво е постулат, но ти даваш име "хиперизмерен вектор на скорост 1с", но не даваш дефиниция.

Още в третото изречение на цитирания от теб мой текст съм написал, защо го наричам така - върти се във (или спрямо него се върти) четиримерна (тоест - хиперпространствена) декартова координатна система и затова става дума за вектор на четири-пространствена скорост (хиперизмерен вектор). Всичко, свързано с повече от три пространствени измерения е хиперизмерна логика, включително и четирите пространствени измерения.

Преди 21 минути, Gravity said:

Не разбирам какъв е проблема и защо трябва да има и защо е парадокс като няма? Светлината няма и сексуална ориентация но това не е парадокс, нали?

Векторите на едно-скорост, на две-скорост, на три-скорост не се различават помежду си така, както се различава от тях четири-скоростта. Тази разлика (защо реалността е четиримерна пространствено-времева, вместо четиримерна пространствена - примерно галилеево/нютоновата относителност) не е ясно обяснено откъде идва. Докато няма ясно обяснение на причината реалността на макрониво да е съвместима с пространствено-времевата псевдо-евклидова концепция вместо с чисто пространствена евклидова - със сигурност има проблем. Естествено - винаги можем да се престорим, че това не е проблем, че и така всичко си е съвършено, защото работи завидно добре и областите на неприложимост са ограничени (в случая - квантово-механичната област)...

[scaner]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Тази разлика (защо реалността е четиримерна пространствено-времева, вместо четиримерна пространствена - примерно галилеево/нютоновата относителност) не е ясно обяснено откъде идва.

Това е основната база на СТО. Тръгваш от постулатите, правиш това което Айнщайн е направил като следствие от тях, виждаш ясната връзка пространство-време чрез трансформациите, стигаш до ясната интерпретация на Минковски чрез въртене в пространство-времето. Желязна логическа верига, тръгваща от ясни и потвърдени постулати. Тоестчетиримерна пространствено-времева реалност е следствие от наблюденията (постулатите). Защо реалността не е друга, отговорът мисля че е очевиден. 

Затова все те насочвам - има още какво да научиш в основите на СТО, преди да погледнеш над тях... Просто трябва да следваш логиката, и чак после да сравняваш с друга логика, изградена на други предположения. Къща не се гради от покрива. За никакво преструване няма място в тая схема...

[Gravity]

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Със сигурност не владея материята уверено и затова пиша тук - да видя какво ще кажете онези, които сте по-напред от мен 

Защо? Казваме си мнението и ти го отхвърляш. Какъв е смисълът от въпроси, ако ще пренебрегнеш отговрите?

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Няма нищо странно - има нещо, което ми е особено интересно в момента (пространствената хиперизмерност и нейната приложимост във физиката) и заради това чета много ховече, отколкото бих го правил, ако го нямаше този по-изразен конкретен интерес.

Странно е, че отказваш да учиш добре исвестни неща защото са добре известни. Как тогава ще разбереш това което се базира върху тях? Това е като да искаш да напишеш книга, но токазваш да научиш азбуката.

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Още в третото изречение на цитирания от теб мой текст съм написал, защо го наричам така - върти се във (или спрямо него се върти) четиримерна (тоест - хиперпространствена) декартова координатна система и затова става дума за вектор на четири-пространствена скорост (хиперизмерен вектор). Всичко, свързано с повече от три пространствени измерения е хиперизмерна логика, включително и четирите пространствени измерения.

Казал си защо го наричаш така но не си дал определени какво е! Било вектор, но вектори много, какво по точно е?

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

Векторите на едно-скорост, на две-скорост, на три-скорост не се различават помежду си така, както се различава от тях четири-скоростта. Тази разлика (защо реалността е четиримерна пространствено-времева, вместо четиримерна пространствена - примерно галилеево/нютоновата относителност) не е ясно обяснено откъде идва. Докато няма ясно обяснение на причината реалността на макрониво да е съвместима с пространствено-времевата псевдо-евклидова концепция вместо с чисто пространствена евклидова - със сигурност има проблем. Естествено - винаги можем да се престорим, че това не е проблем, че и така всичко си е съвършено, защото работи завидно добре и областите на неприложимост са ограничени (в случая - квантово-механичната област)...

Всичко е ясно обяснено в учебниците. Но ако не ги отваряш няма как да го видиш. Неяснотите ги има в популярните текство е и клиповете, които гледаш. Тук само ти можеш да си помогнеш.

[Станислав Янков]

Преди 45 минути, scaner said:

Първо, за да се получи това което искаш, трябва да се въведе не вектор 1с, а вектор ic.

Ако правилно съм разбрал нещата с комплексните форми, практически имагинерната единица (корен квадратен от минус едно) се ползва за две неща - алгебрично да промени знака пред нещо (чрез умножаването на това нещо по имагинерната единица), а пък геометрично означава завъртане на 90 градуса. Ако това нещо не се прилага към фундаментални неща, тогава има и стандартна (некомплексна) процедура, чрез която да се получи същия резултат. Ако обаче се ползва за фундаментални неща (няма друго, стандаргно решение вместо комплексните практики и те са единствения вариант) - значи има някакви неясноти и скрити моменти, до които все още не се е достигнало по някаква причина.

Например, употребата на i в ротацията на Вик (формулирането на ict). Нещата могат да бъдат описани и по този начин, и по обичайния начин (без употреба на i или гененерално - на комплексни форми). Кой е обичайния начин за превръщането на четиримерна декартова координатна система в пространствено-времева на Минковски? Има ли някаква подобна утвърдена процедура? Става дума просто за теоретическо преобразуване, а не специално за пространствени и непространствени измерения. Теоретична процедура без употреба на комплексни практики, чрез която стандартна декартова координатна система да стане координатна система на Минковски.

[scaner]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

Ако правилно съм разбрал нещата с комплексните форми, практически имагинерната единица (корен квадратен от минус едно) се ползва за две неща - алгебрично да промени знака пред нещо (чрез умножаването на това нещо по имагинерната единица), а пък геометрично означава завъртане на 90 градуса. Ако това нещо не се прилага към фундаментални неща, тогава има и стандартна (некомплексна) процедура, чрез която да се получи същия резултат. Ако обаче се ползва за фундаментални неща (няма друго, стандаргно решение вместо комплексните практики и те са единствения вариант) - значи има някакви неясноти и скрити моменти, до които все още не се е достигнало по някаква причина.

Комплексната единица е следствие, появява се ако много се постараеш (изложението на Айнщайн например е без нея). Насилственото и (временно) въвеждане) е за да се види по-ясно симетрията, например между евклидово и хиперболично въртене, че в случая всъщност имаме въртене. Но формулировката на СТО минава и без нея, напълно достатъчно е да се следва сигнатурата -+++ (или обратната, няма значение) на псевдоевклидово пространство. От тук по общите правила на геометрията (а тях трябва да ги научиш) стигаш до координатните трансформации и останалите свойства на СТО. По определение 4-мерен вектор в случая е такава величина, която спазва определено за векторите правило на трансформация, тензор е такава величина която спазва определено за тензори правило на трансформация и т.н. Имайки съответните величини, може да им сметнеш нормата, и за някои величини тази норма сочи съхранение. За пространствени вектори тази норма е интервалът, и знакът пред интервала дели пространството на времеподобни и пространственоподобни области, съответно води до конусите.

Няма неясноти в СТО, просто трябва да проследяваш нещата от основите. Ей за това се иска да се учи известното, за да може да боравиш с него по пътя към неизвестното. Без да научиш основите, няма да имаш успех в разбирането на по-сложната физика и идеи, и ще продължаваш въртенето в някакъв кръг...

[Станислав Янков]

Преди 16 часа, scaner said:

Комплексната единица е следствие, появява се ако много се постараеш (изложението на Айнщайн например е без нея). Насилственото и (временно) въвеждане) е за да се види по-ясно симетрията, например между евклидово и хиперболично въртене, че в случая всъщност имаме въртене.

Придаването на комплексен характер на само една координата (времевата) въобще не води до преобразуване на пространствено-времева диаграма на Минковски в евклидова такава (нито на евклидова диаграма до пространствено-времева). Ти сам изброяваш недостатъците на ротацията на Вик (или на Уик - все едно!) при употребата и' за подобна цел. Пенроуз подхожда много по-пълноценно, като определя всичките пространствено-времеви координати като комплексни и след това извлича диаграмата на Минковски с нотация +--- чрез операция на комплексно спрягане С.

Единствения смислен начин да преобразуваш обичайна диаграма с декартова координатна система и евклидовото пространство, което тя символизира, на псевдо-евклидовата пространствено-времева диаграма на Минковски е, като вложиш виктора на скоростта 1с (точно 1с, а не каквато и да било друга скорост) в обичайната декартова координатна система (евклидово пространство) и при това въпросния вектор на скоростта 1с оказва ефект на лоренцово скъсяване на дължината по своята посока. Така декартовата диаграма (евклидовото пространство) се деформира до познатото "седло" и се влага като "разкривено" ("седловидно") "вътрешно пространство", наблюдавано през евклидовия екран на диаграмата на Минковски.

Така се стига до хиперболичната права, която може да се определи и като квадрант на хиперболична окръжност, която е свързана с въртенето на примовата координатна система при Минковски. Тука ротацията на Вик (употребата на имагинерната величина i ) не върши никаква работа, работа върши употребата на разслоение, чрез което въртенето на четиримерна декартова координатна система (евклидово пространство) спрямо вектора на скоростта 1с, всичкото това базис, проектира (чрез проекция - функция за преход между базиса и слоевете на разслоението) базовите вектори в основата на диаграмата на Минковски (пространство-времето на Минковски).

Редактирано Вторник в 04:36 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 17 часа, Gravity said:

Защо? Казваме си мнението и ти го отхвърляш. Какъв е смисълът от въпроси, ако ще пренебрегнеш отговрите?

Това, че не те следвам сляпо, само защото ти си казал (написал) нещо не значи, че не ценя коментарите ти и не проверявам и пре-проверявам разни неща, които си споменавал (когато не се занимаваш с постоянни упреци, че не съм чел достатъчно от необятните простори но физиката, сякаш съм на някакъв изпит - и ти не си чел геополитически материали на Кисинджър, Бжежински, Хънтингтън, камо ли пък да ги разбираш, а аз съм ги чел). Ако търсиш религиозен поклонник - няма да съм аз!

Преди 17 часа, Gravity said:

Странно е, че отказваш да учиш добре исвестни неща защото са добре известни. Как тогава ще разбереш това което се базира върху тях? Това е като да искаш да напишеш книга, но токазваш да научиш азбуката.

А книгата на Пенроуз не представя ли добре известни неща (от куп месеци чета основно нея, макар и не само)? Или простото не трябва да противореча, че теориите на относителността и квантовата механика са СВЕТАТА ИСТИНА, макар да не могат да се обединят продуктивно?!

Преди 17 часа, Gravity said:

Казал си защо го наричаш така но не си дал определени какво е! Било вектор, но вектори много, какво по точно е?

Виж предния ми отговор до Скенер.

Преди 17 часа, Gravity said:

Всичко е ясно обяснено в учебниците. Но ако не ги отваряш няма как да го видиш. Неяснотите ги има в популярните текство е и клиповете, които гледаш. Тук само ти можеш да си помогнеш.

Вече попитах книгата на Пенроуз какво е. Вероятно и тя ще излезе популярна литература...

[Станислав Янков]

Да не цикля само с тая СТО (така абсолютно нищо няма да развия, даже и в най-най-груба форма) - бихме могли да кажем, че цялата реалност представлява вълти и полета (електро-магнитните и гравитационните вълни са ясни, пространствено-времевата кривина е като гравитационно поле, само не нютоново, а айнщайново, частиците се представят от квантовата механика като колапси на вълновата функция и като квантово-механични полета - същите, които предизвикват квантово-механичните флуктуации на околопланкови дължини). Тук веднага идва въпросът с масата в покой. Ето как се разсъждава принципно в тази връзка:

https://profmattstrassler.com/articles-and-posts/some-speculative-theoretical-ideas-for-the-lhc/extra-dimensions/how-to-look-for-signs-of-extra-dimensions/

Подходът Калуца-Клайн и още повече суперструнната теория изискват още повече семейства с все по-масивни подобни една на друга частици в сравнение със сегашните четири (три семейства все по-масивни частици от всеки вид, плюс безмасовите). Твърди се (грубо казано), че допълнителни микроскопични измерения могат да се регистрират от 3D-логиката като все по-масивни много подобни една на друга частици. Движенията в допълнителни микроскопични измерения се регистрират от 3D-логиката като по-голяма маса. И така моментално идва въпросът, от движения къде идва масата на вече потвърдените елементарни частици, когато са в покой в 3D-пространството?

[Gravity]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Вече попитах книгата на Пенроуз какво е. Вероятно и тя ще излезе популярна литература...

Книгата не Пенроуз не е точно популярна, но не е и учебник. Тя не става за първо запознаване с материята. Нея може да я четеш, ако вече тези неща са ти ясни или ако искаш да добиеш представа за нещата без пълно разбиране. Но само тя не е достатъчна. 

 

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Придаването на комплексен характер на само една координата (времевата) въобще не води до преобразуване на пространствено-времева диаграма на Минковски в евклидова такава (нито на евклидова диаграма до пространствено-времева). Ти сам изброяваш недостатъците на ротацията на Вик (или на Уик - все едно!) при употребата и' за подобна цел. Пенроуз подхожда много по-пълноценно, като определя всичките пространствено-времеви координати като комплексни и след това извлича диаграмата на Минковски с нотация +--- чрез операция на комплексно спрягане С.

Това е същото, но направено малко по-прецизно математически. 

[Gravity]

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Да не цикля само с тая СТО (така абсолютно нищо няма да развия, даже и в най-най-груба форма) - бихме могли да кажем, че цялата реалност представлява вълти и полета (електро-магнитните и гравитационните вълни са ясни, пространствено-времевата кривина е като гравитационно поле, само не нютоново, а айнщайново, частиците се представят от квантовата механика като колапси на вълновата функция и като квантово-механични полета - същите, които предизвикват квантово-механичните флуктуации на околопланкови дължини). Тук веднага идва въпросът с масата в покой.

Извинявай, но всичко това е напълно безсмислено. Това са само добре звучащи думи и изрази от научно-популярната литература, но се лишени от всякакво съдържание. Всяко едно от тях, наприемр  "частиците се представят от квантовата механика като колапси на вълновата функция" е напълно погрешно. Не частиците не сe представият като колапс на вълновата фунция. 

[Станислав Янков]

Преди 24 минути, Gravity said:

Нея може да я четеш, ако вече тези неща са ти ясни или ако искаш да добиеш представа за нещата без пълно разбиране. Но само тя не е достатъчна.

Мога да я чета и като сложен, но общ сборник на редица базови неща, детайлите по които да трябва да се търсят от други източници (втората част от цитираното твое изречение).

Преди 26 минути, Gravity said:

Това е същото, но направено малко по-прецизно математически.

На мен ми изглежда, че ротацията на Вик си е направо некоректна. Може да се ползва например като нещо от рода на облекчаващ трик, но не и за коректно описание на СТО и на пространствено-времевата концепция (тълкува се като "изместване" на времевата координата ct от нейната, време-подобна област, в пространствено-подобната област на посоката на движение х).

Преди 26 минути, Gravity said:

Не частиците не сe представият като колапс на вълновата фунция.

Какво е по-коректното представяне, което ти имаш предвид? Колапсът на вълновата функция не е ли точковото местоположение на частица (случаят, когато дадено поле и неговата вълна на вероятността се представят като частица)?

[scaner]

Преди 48 минути, Станислав Янков said:

частиците се представят от квантовата механика като колапси на вълновата функция и като квантово-механични полета

А преди да настъпи колапсът, вълновата функция какво описва? Или частиците се появяват само когато имаме колапс на вълновата функция? Това май е солипсизъм  

Проучи, каква е връзката между частица и поле.

[Gravity]

Преди 41 минути, Станислав Янков said:

Мога да я чета и като сложен, но общ сборник на редица базови неща, детайлите по които да трябва да се търсят от други източници (втората част от цитираното твое изречение).

А поглеждаш ли други източници? Кои?

Преди 41 минути, Станислав Янков said:

На мен ми изглежда, че ротацията на Вик си е направо некоректна. Може да се ползва например като нещо от рода на облекчаващ трик, но не и за коректно описание на СТО и на пространствено-времевата концепция (тълкува се като "изместване" на времевата координата ct от нейната, време-подобна област, в пространствено-подобната област на посоката на движение х).

Това го е написал Пенроуз, но нищо от тези неща не е необходимо за СТО. И само обърква преди СТО да е изучена.

Преди 41 минути, Станислав Янков said:

Какво е по-коректното представяне, което ти имаш предвид? Колапсът на вълновата функция не е ли точковото местоположение на частица (случаят, когато дадено поле и неговата вълна на вероятността се представят като частица)?

Можеш ли да посочиш учебник по квантова механика където се казва, че колапсът на вълновата функция е точковото местоположение на частицата?

[Кухулин]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

И така моментално идва въпросът, от движения къде идва масата на вече потвърдените елементарни частици, когато са в покой в 3D-пространството?

Пространството е изпълненно с най-различни квантови полета. Тези полета взаимодействат едно с друго. Когато дадено поле получи енергия, то минава в локално възбудено състояние, което наричаме "частица". Например когато възбуденото електронно поле (електрон) взаимодейства с електромагнитното поле (т. е. фотонното поле), то също може да се възбуди и съответно да се роди фотон. 

Когато квантовите полета взаимодействат с полето на Хигс, ние наричаме това взаимодействие "маса". Полето на Хигс не е в нулево състояние, а има много висока потенциална енергия, затова понякога масата е много голяма. Зависи кое поле как взаимодейства с него, което се определя от съответните константи.

Локалните възбуждания на Хигс полето, наречени бозони на Хигс, много силно взаимодействат със собственото си поле, затова и те имат много голяма маса.

[Станислав Янков]

Преди 39 минути, scaner said:

А преди да настъпи колапсът, вълновата функция какво описва? Или частиците се появяват само когато имаме колапс на вълновата функция? Това май е солипсизъм  

Проучи, каква е връзката между частица и поле.

Доколкото си спомням, преди това (както и след това) протича еволюция във времето (на вектора на състоянието на частицата или още вълновата му функция), описвана от уравнението на Шрьодингер (нерелативистко, линейно, с унитарна, непрекъсната, детрминистична еволюция). При колапса на вълновата функция (редукцията на вектора на състоянието, което по-общо съответства на някакъв, обикновено ермитов оператор Q и на "скок" към някакво собствено негово състояние) - нелинеен процес, прекъснат, пробабилистичен. Това си спомням да беше най-доброто описание на състоянието на частица при и извън измерване или взаимодействие. Още не ми е ясно къде тук се вписва (как се тълкува) откритето на Златко Минев за "плавно", "непрекъснато" (без скок) променяне на енергийното ниво на атомите при облъчването им със съответната светлина.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

А поглеждаш ли други източници? Кои?

Не много - книгата е голяма, обхваща много широк спектър неща и е достатъчно сложна. Основно търся детайли за различни неща, които смятам за нужни ми в някой момент, в Интернет. Много често ползвам материалите в ютуб-канала на eigenchris, но не само.

https://m.youtube.com/watch?v=DvEdm6a-9Tw&pp=0gcJCR4Bo7VqN5tD

Преди 2 часа, Gravity said:

Това го е написал Пенроуз, но нищо от тези неща не е необходимо за СТО. И само обърква преди СТО да е изучена.

Може но е вярно, специално за ротацията на Вик, която също може да се определи като ненужна на СТО, но на няколко места Скенер я дава като възможност за превръщане на диаграмата на декартова координатна система (евклидово пространство) в диаграма за пространство-време на Минковски (или по-скоро обратното). Според мен не работи, прекалено опростено е, превръщането на обичайна диаграма на декартова координатна система в пространствено-времева диаграма на Минковски е по-сложен процес и включва употребата на разслоение. Говорим просто за диаграмни преобразувания, а не за физически процеси (и само между другото - това нещо няма нищо общо с диаграмите на Епщайн и с Евклидовата относителност). Не можем просто така (примерно - чрез ротациите на Вик) да се прехвърлим от декартова координатна система към такава на Минковски, процедурата е по-сложна, ако искаме да я запазим смислена и логична.

Преди 2 часа, Gravity said:

Можеш ли да посочиш учебник по квантова механика където се казва, че колапсът на вълновата функция е точковото местоположение на частицата?

Написах повече за това в последния ми отговор до Скенер но в случая аз имам предвид, че при регистрация на местоположение на частица не могат да се дефинират нейни пространствени (3D) размери и затова наричам устоновеното месоположение точково. Предполагам това означава твърдението, че растиците (елементарните) са точкови, защото в случаите извън замерване/взаимодействие те нямат точно установени местоположения, камо ли пък собствени форми и размери.

Редактирано Вторник в 13:45 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Кухулин said:

Пространството е изпълненно с най-различни квантови полета. Тези полета взаимодействат едно с друго. Когато дадено поле получи енергия, то минава в локално възбудено състояние, което наричаме "частица". Например когато възбуденото електронно поле (електрон) взаимодейства с електромагнитното поле (т. е. фотонното поле), то също може да се възбуди и съответно да се роди фотон. 

Когато квантовите полета взаимодействат с полето на Хигс, ние наричаме това взаимодействие "маса". Полето на Хигс не е в нулево състояние, а има много висока потенциална енергия, затова понякога масата е много голяма. Зависи кое поле как взаимодейства с него, което се определя от съответните константи.

Локалните възбуждания на Хигс полето, наречени бозони на Хигс, много силно взаимодействат със собственото си поле, затова и те имат много голяма маса.

Това е квантовомеханичното описание на възникването на масата (чрез полето на Хигс). От друга страна, различните полета биха могли да се считат за различни пространства. Ако имаме едно общо многообразие (общо пространство), то да има определен брой под-многообразия (под-пространства) и това да са различните полета.

Много ми е интересно, дали съществува възможност да се въведе петмерно пространство-време от типа на Калуца-Клайн, без това да води до увеличаване броя на степените на свобода, но не по изкуствения начин, по който това е направено от Калуца (при него просто се постулира правилото на цилиндъра). За визуализация на петмерно пространство-време на Калуца-Клайн отлична работа би свършила една диаграма от Монтанус, направена с други цели, само там ще се промени названието на координатата, именована от Монтанус сТау на координата w.

Често използваното изображение относно Калуца-Клайн е това:

[Кухулин]

Преди 49 минути, Станислав Янков said:

От друга страна, различните полета биха могли да се считат за различни пространства.

Вероятно биха могли, не съм се замислял. А какво печелим с този модел?

[Станислав Янков]

Преди 4 минути, Кухулин said:

Вероятно биха могли, не съм се замислял. А какво печелим с този модел?

Моделът Калуца-Клайн е потвърдено провален модел, но той предлага и някои плюсове, освен минусите - чрез вграждане на 4D пространство-време в 5D рамка, геометричните уравнения на 5D гравитацията по един вид естественначин се разделят на 4D уравнения на Общата теория на относителността (GR) и уравнения на Максуел за електромагнетизъм. При по-добро разбиране на този процес (имам предвид - от моя страна) би могло да се използва във видоизменено състояние тази полезна жилка от Калуца-Клайн теорията, като се държи ясна сметка за провала на модела като цяло и за неговите слаби страни в частност.

[Кухулин]

Преди 10 часа, Станислав Янков said:

Моделът Калуца-Клайн е потвърдено провален модел, но той предлага и някои плюсове, освен минусите - чрез вграждане на 4D пространство-време в 5D рамка, геометричните уравнения на 5D гравитацията по един вид естественначин се разделят на 4D уравнения на Общата теория на относителността (GR) и уравнения на Максуел за електромагнетизъм. При по-добро разбиране на този процес (имам предвид - от моя страна) би могло да се използва във видоизменено състояние тази полезна жилка от Калуца-Клайн теорията, като се държи ясна сметка за провала на модела като цяло и за неговите слаби страни в частност.

Тоест искаш да осмислиш някаква представа за КТП, която ще ти помогне да я обединиш с ОТО. Мога да ти пожелая успех, но моите цели не се простират чак дотам. Аз гледам да разбера горе-долу как работи КТП на базово ниво.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Кухулин said:

Тоест искаш да осмислиш някаква представа за КТП, която ще ти помогне да я обединиш с ОТО.

Мисля да започна от това, чийто линк съм сложил (то е едно добро начало) и да потърся първоначален вариант за описание на масата чрез движение в пространствено измерение извън трите. Първоначално ще пробвам с четири, но без да е пространство-време (за да няма пето измерение, тоест - фаталната допълнителна степен на свобода). Затова и се опитвам да пресъздам времето от СТО като резултат от четвърто пространствено измерение, вместо самото време да е измерението, но още отсега усещам, че ще имам сериозни проблеми - гравитацията направо си плаче за пето измерение, пък и разни детайли около часовниковия темп в покой също дават възможност за обосноваване на повече от четири пространствени измерения.

Ще бъде интересно! Ще трябва да почета още бая-бая...

https://profmattstrassler.com/articles-and-posts/some-speculative-theoretical-ideas-for-the-lhc/extra-dimensions/how-to-look-for-signs-of-extra-dimensions/kaluza-klein-partners-why-step-1/

[Gravity]

Преди 20 часа, Станислав Янков said:

Не много - книгата е голяма, обхваща много широк спектър неща и е достатъчно сложна. Основно търся детайли за различни неща, които смятам за нужни ми в някой момент, в Интернет. Много често ползвам материалите в ютуб-канала на eigenchris, но не само.

https://m.youtube.com/watch?v=DvEdm6a-9Tw&pp=0gcJCR4Bo7VqN5tD

Това се неподходящи източници. То тях нищо не може да се научи. Трябва да учиш от стандартните учебници.

 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

Това се неподходящи източници. То тях нищо не може да се научи. Трябва да учиш от стандартните учебници.

Аз имам учебници от Софийския университет - и за физика, и за Космология, и за квантова механика (както за Софийския, така и за Благоевградския университет). Не знам какво се преподава на лекциите, но учебните не включват дори неща от книгите на Браян Грийн, които определено не са на нивото на тая на Пенроуз. В учебниците по физика все още присъства лоренцовата промяна на масата в покой за СТО, а това отдавна е отхвърлено като невярно! Няма по-добър формат за самостоятелно учене, поне за моите цели, от настоящия, който ползвам.

Редактирано Сряда в 12:34 от Станислав Янков