Кой е източникът на „Именник на българските ханове“

[sir]

Преди 5 минути, Янков said:

Възможно е. Но има Кристофър Скелтън-Форд писал по въпроса. От неговото споменаване на 70 източника питах ИИ.

https://www.new.ox.ac.uk/sites/default/files/2025-07/23NCN6 (2025) Skelton-Foord on Stapleton and Sigebert.pdf

Все пак би трябвало да има нещо вярно.

Ясно. Този Кристофър очевидно работи в Оксфорд в някоя от библиотеките на университета. И тук описва нов или по-скоро новопридобит от Оксфорд ръкопис на Зигеберт. ИИ е копнал от тази публикация името Скелтън-Форд, добавил е някакво измислено Стефани вместо Кристофър, променил е Оксфорд на Кеймбридж и си е съчинил цяла докторска дисертация.

Уви.

[Янков]

Преди 3 минути, sir said:

Ясно. Този Кристофър очевидно работи в Оксфорд в някоя от библиотеките на университета. И тук описва нов или по-скоро новопридобит от Оксфорд ръкопис на Зигеберт. ИИ е копнал от тази публикация името Скелтън-Форд, добавил е някакво измислено Стефани вместо Кристофър, променил е Оксфорд на Кеймбридж и си е съчинил цяла докторска дисертация.

Уви.

 Не съвсем. Той споменава за тези 70 източника, така че може и да има нещо вярно. Е не от тази Стефани, но някой все ги е преброил. Защото в линка към източниците на Зигеберт ( а този списък е написан от Зигеберт), има 170 източника. А от тази Стефани не мога да намеря и следа за съществуването и.

Смятам да поразровя още.

[sir]

Преди 8 минути, Янков said:

 Не съвсем. Той споменава за тези 70 източника, така че може и да има нещо вярно. Е не от тази Стефани, но някой все ги е преброил. Защото в линка към източниците на Зигеберт ( а този списък е написан от Зигеберт), има 170 източника. А от тази Стефани не мога да намеря и следа за съществуването и.

Смятам да поразровя още.

Това за 70-те източника сигурно си е вярно - в статията пише 70 потвърдени източника, т.е. може би има 100, които или са изгубени, или по някаква друга причина не е или не може да бъде потвърдено дали са ползвани от Зигеберт. Там в бележка под линия са дадени няколко публикации, на някоя от тях следва да се позовава Кристофър.

Но тази Стефани не съществува. Няма смисъл да ровиш за нея.

[Янков]

Преди 1 минута, sir said:

Това за 70-те източника сигурно си е вярно - в статията пише 70 потвърдени източника, т.е. може би има 100, които или са изгубени, или по някаква друга причина не е или не може да бъде потвърдено дали са ползвани от Зигеберт. Там в бележка под линия са дадени няколко публикации, на някоя от тях следва да се позовава Кристофър.

Но тази Стефани не съществува. Няма смисъл да ровиш за нея.

Точно за бележките ход линия говорех. Тази Стефани няма нищо. Ни профил, ни следа от нея.

Но поне има хора които го проучват.

[Янков]

Прегледах отново по-внимателно Зигеберт и до голяма степен сведенията съвпадат с 3 разлики:

1. Годините на Телериг са 2, а не 8 както е при Зигеберт, при това в сведението на Зигеберт се споменава че Телериг е избягал в Константинопол и непосредствено след това се възцарява Кардам.

2. Сведенията след Крум не мога да ги открия при Зигеберт.

3. Сведенията за сарацините прекъсват след 755, а при Зигеберт продължават.

[Янков]

On 16.12.2025 г. at 17:09, sir said:

Ами ако няма преводи, трябва да се кара по латинските издания. Което за интересуващия ни период не е проблем, тъй информацията се свежда само до въпросните хронологични бележки, над които си блъскаме главата тук. Всички останали допълнителни сведения у Зигеберт и Алберих (за Тервел и Юстиниан, за бягството на Телериг, за походите на Константин V) изглежда като да са с първоизточник Теофан, очевидно през Анастасий или някоя от смесените истории.

Лично мен са ми любопитни следните неща: 1. Анализ на сведенията след Кардам, т.е. за Крум и евентуално ако има нещо след него. 2. Анализ на арабските сведения - най-вече на датировките и доколкото те съвпадат или се различават от тези на Теофан, на Анастасий или някоя от тези смесени истории, както и датировките по Табари и други арабски извори. 

Източник или източници на уникалните сведения надали ще успеем да намерим. Доколкото успявам да се ориентирам, някои извори изобщо дори и не са публикувани. Примерно този Хуго, когото Алберих цитира, който изглежда е Хуго от Сен Виктор (стига да не бъркам) и който е написал един куп произведения - сред тях има и хроника, обаче от тази хроника са публикувани само фрагменти. Очевидно там се съдържат царски списъци, но публикувани са само списък на римски консули и императори, на царете на древни държави (асирийски, персийски, македонски и т.н.) и на владетели на германски народи. Дали има и българи, араби или някакви други - може и да е възможно да се установи, но по някакъв заобиколен начин в някое описание на хрониката му в академична публикация. На разните по-късни компилации от типа на La Saincte Chronologie пък явно изобщо не е обръщано внимание - аз лично за пръв път чух за нея от твоята тема - т.е. и да има някъде нещо, което да може да ни помогне, то явно трябва човек сам да си го намери. Което всичкото това не е никак малко работа.

 Явно ще се кара само по латински издания. Обаче хрониката на Зигеберт е била доста популярна и има 65 ръкописа, някои от които с допълнения от други автори. Явно за да придадат тежест на сведенията си (поне според това което прочетох). Но поне има запазен ръкопис за който се смята че ако не е автограф на Зигеберт, то е протограф писан по негово време и под негово наблюдение. Пази се в кралската библиотека на Белгия и има дигитален досъп:

https://uurl.kbr.be/2046452

 Поне знаем на кое можем да разчитаме като достоверен източник.

 Направих един приблизителен анализ на хрониката му за период от около 300 години и резултата поне за мен беше изненадващ. Изглежда че сведенията му за „доминаторите” са уникални и се отличават от всички останали сведения в хрониката му. Ето една работна табличка:

ЦАРСТВО	НАРОД	КРАЙ НА ЦАРСТВОТО	РЕГ. ГОДИНИ	СВЕДЕНИЕ	КРАЙ НА СВЕДЕНИЯТА
H	ХУНИ	520	ПРЕКЪСВАТ	ДА	520
WA	ВАНДАЛИ	532	ПРЕКЪСВАТ	ДА	532
O	ОСТГОТИ	548	ПРЕКЪСВАТ	ДА	548
WI	ВИЗИГОТИ	720	ПРЕКЪСВАТ	ДА	720
A	АНГЛИ	733	ПРЕКЪСВАТ	ДА	733
L	ЛОНГОБАРДИ	774	ПРЕКЪСВАТ	ДА	774
S	САРАЦИНИ	820	ОЩЕ 7	НЕ	813
B	БЪЛГАРИ	820	ОЩЕ 5	НЕ	815

 

 Във всички случаи освен при българи и сарацини имаме сведение което съобщават причините  за края на царството и регналните години прекъсват. Само при нас и сарацините регналните години продължават без никаква връзка със сведения. Това може да се обясни с факта че в източника който е ползвал няма повече сведения, а царствата си съществуват ( факт, който без съмнение е знаел), но по никакъв начин не обяснява продължаването на регналните години до 820 година, нито защо е избрал именно нея за край на сведенията, което повдига доста въпроси.

 Другата разлика е в начина по който се представят новите владетели. Във всички случаи имаме сведение в което се дават причини за смяна на властта, независимо дали става въпрос за смърт или преврат. Само при нас е без информация. В слачая с Телец и Сабин въпреки че имаме сведение за войната на Телец, между него и възцаряването на Сабин имаме междинно сведение което не се отнася за България „Херцог Тасило е напълно отблъснат от крал Пипин” и едва след него като ново изречение идва „ Sabinos Bulgaribus dominator”. При Паган и Кардам ситуацията е подобна. Въпреки че там няма междинно сведение, следва край на изречението и като ново изречение се споменава кой се възцарява над българите, което изречение  по съвременните литературни норми  би се изписало направо като нов абзац. При останалите царства, включително и сарацините формулировката е по-различна. Ето едно типично за Зигеберт сведение за тези моменти: „Хайстулф, крал на лангобардите, умира и по Божия воля  е наследен от Дезидерий, който царува деветнадесет години.”

 Както се вижда, няма прекъсване, няма ново изречение. Но другото интересно е че навсякъде при възцаряване на нов врадетел, дава и колко години е управлявал. С изключение на сведенията за нас. Липсата на регнални години за българските владетели показва че Зигеберт или е ползвал хроника посредник между оригиналното сведение и неговата хроника, или е имало хроника посредник при „La Saincte Chronologie”.

  От друга страна между двете хроники има огромни разлики при сведенията за сарацините. В „La Saincte Chronologie” сведенията за тях прекъсват с края на Омаядския Халифат през 750 година с управлението на Маруан II (въпреки че описва разделянето на халифата на няколко части), докато при Зигеберт сведенията за сарацините си продължават. Това, както и някои други разлики, показва че Зигеберт не е източник за „La Saincte Chronologie”. Поне според мен.

 Но разликите в хрониката на Зигеберт между българските „доминатори” и останалите владетели ясно показват че сведенията за тях не са били изначално в „насипно” състояние, а са били формирани като строен и последователен текст от източник който не е свързан, или поне не е бил използван за останалите му сведения. Следователно говорим за напълно отделна хроника или хронология която е била източник на тези сведения, но определено това не е „Именника” защото там присъства уникална информация като брой регнални години, титла и родова принадлежност, а тази информация не е част от хрониката на Зигеберт.

[byzz]

Темата изглежда е замряла, но ще спомена някои мои хрумвания.

Става дума отново за разказа на Никифор за бъркотиите около 765 г. Там като цяло са дадени причинно-следствените връзки – напр. заради неуспеха си в битката Телец е убит и сложен Сабин; заради свалянето на Умор и поставянето на Токт, Константин нахлул в България и др. Споменава се, че Токт е брат на Баян, който до този момент не  е споменаван. После се говори за убийството на Токт и без никаква връзка се споменава убийството на Кампаган.

Нямам представа дали Кампаган се споменава в други източници с това име. В  българския вариант на ГИБИ то е записано като „Καμπαγανον“. Поне на мен ми изглежда напълно възможно той всъщност да е въпросният Баян. Ако се вярва на Уикипедия, съчетанието „μπ“ се чете като „б“ още от 2-3 в. Изглежда е възможно името обаче да се запише като “Βαιαν”, “Βαϊαν“ или „Βαυαν“. В някои изписвания буквата „Ипсилон ϒ“ много наподобява „Гама γ“ и лесно може да бъде объркана.

Не намерих никаква информация кога е къде е открит печатът на Баян патриций, но е датиран между средата на 7 и средата на 8 век (ако става дума за един и същ човек, а не е просто съвпадение на имената). Според Пл. Павлов титлата е важна и се е давала и на чужди владетели, така че е възможно собственикът за кратко да е бил такъв. Ако Баян е бил владетел, то Никифор не го споменава изрично – той говори за Паган. Тогава съобщението за убийството на Кампаган може би е добавено по-късно за изясняване на причината за поставянето на Умор и последващата му смяна от брата на Баян – Токт.

В българският вариант на разказа на Никифор наистина се споменава, че двамата са убити заедно. Обаче в руския вариант, за който някой беше пуснал линк в тази тема, е даден малко по различен текст: „Болгарские беглецы укрылись в лесах по реке Истру; немало из них было убито, среди них был умерщвлен и Токт и другие. Другой же их властитель (arcwn), которого называют Кампаганом (Kampaganon), бежал в Варну...“, т.е. тук не се говори за това, че Баян и Токт са загинали едновременно. Не знам дали става дума за свободен превод или е ползван различен препис на хрониката, тъй като не е даден оригиналния текст.

И понеже Sir зададе въпрос дали се знаят родовете на всичките тези юнаци, ми хрумна нещо крайно малко вероятно, но пък кой да знае...Кампаган, според разказа, е убит от собствените си роби, като е употребена думата“ δουλων“ в българския вариант и „δοωλον“ в руския. Това ми напомни начина на записване на „Дуло“ на някои места в Московския препис на Именника – „Доуло“.