ПостИстина - що е то и един синтезен обход по психологическите и социалните му аспекти.

[ramus]

Постистина като следствие от личностни и групови кризи на „истината“: Социалнопсихологически и когнитивни механизми

Въведение: Постистина и кризата на истината
В последното десетилетие понятието постистина (post-truth) се превърна в ключова характеристика на съвременния обществен и политически живот. Оксфордският речник определя „постистина“ като „обстоятелства, при които обективните факти са по-малко влиятелни за формирането на общественото мнение, отколкото апелите към емоция и лични убеждения“. Това явление не е просто резултат от технологични промени или политически манипулации, а е дълбоко вкоренено в социалнопсихологическите и когнитивни механизми, които управляват начина, по който индивидите и групите възприемат, конструират и защитават „истината“. В този контекст постистината се явява симптом на по-дълбоки личностни и групови кризи, свързани с идентичността, сигурността и моралната правота.
Настоящият анализ разглежда как нуждата от утвърждаване на идентичност, сигурност и морална правота води до подмяна на фактите с емоционално и групово валидирани „истини“. Ще бъдат изследвани ролите на когнитивния дисонанс, груповата идентичност, епистемологичната несигурност, емоционалната аргументация и социалните медии. Ще се анализира и вписването на постистината в по-широкия контекст на идеологията, вярването и социалната истина, като се използват научни източници от социалната психология, медийните изследвания и философията на познанието.

     1. Когнитивни механизми и пристрастия: Фундаментът на постистината
1.1 Когнитивен дисонанс и защитата на егото
Един от най-дълбоките корени на постистината е когнитивният дисонанс – психологическият дискомфорт, който възниква, когато човек се сблъска с информация, противоречаща на неговите убеждения или самовъзприятие. Класическите експерименти на Леон Фестингер показват, че хората са склонни да променят убежденията си не толкова в посока на фактите, а така че да запазят позитивния си образ за себе си. Например, когато човек е инвестирал значителни ресурси или публично е защитавал дадена позиция, изправянето пред доказателства за грешка води до силен дисонанс, който често се разрешава чрез рационализации, отричане или пренаписване на собствената история.
Този механизъм е особено силен, когато залогът е идентичността или моралната правота. В такива случаи индивидите предпочитат да адаптират възприятието си за фактите, отколкото да признаят грешка, което би застрашило тяхната цялостност и социален статус.
1.2 Потвърждаващо пристрастие и селективна обработка на информация
Потвърждаващото пристрастие (confirmation bias) е тенденцията да се търси, интерпретира и запомня информация, която потвърждава съществуващите убеждения, докато противоречащата информация се игнорира или омаловажава. Това пристрастие е особено силно при емоционално заредени теми и дълбоко вкоренени вярвания. Експериментите на Питър Уейсън и други показват, че дори интелигентни хора рядко търсят опровержения на собствените си хипотези, а предпочитат да събират доказателства в тяхна подкрепа.
В социалните медии този механизъм се усилва от алгоритмичната персонализация, която показва на потребителите съдържание, съответстващо на техните предпочитания, създавайки така наречените филтърни балони и ехо-камери.
1.3 Мотивирано мислене и защитна рационализация
Мотивираното мислене (motivated reasoning) описва процеса, при който хората оценяват информацията не според нейната обективна стойност, а според това дали тя подкрепя желаните от тях изводи или групова лоялност. Изследванията показват, че дори хора с висока когнитивна рефлексия са по-склонни към мотивирано мислене, когато става дума за теми, свързани с тяхната идентичност или групова принадлежност. Това означава, че рационалността не е гаранция срещу пристрастията; напротив, тя може да бъде използвана за по-умело рационализиране на желаните изводи.

       2. Социална идентичност, групова динамика и морална сигурност
2.1 Теория на социалната идентичност и групово валидиране
Теорията на социалната идентичност (Tajfel & Turner) обяснява как хората дефинират себе си чрез принадлежност към социални групи (нация, религия, политическа партия и др.) и как това води до фаворизиране на „своите“ (ингрупа) и негативно отношение към „другите“ (аутгрупа). Груповата идентичност осигурява чувство за принадлежност, сигурност и самоуважение, но също така води до стереотипи, предразсъдъци и конфликти.
В условията на постистина груповата идентичност се превръща в основен критерий за валидиране на „истината“. Хората са склонни да приемат за истина твърдения, които са подкрепени от тяхната група, дори когато те противоречат на обективните факти. Това се засилва в ситуации на социална или морална несигурност, когато групата предлага утеха и валидиране на идентичността.
2.2 Социална идентичностна комплексност и устойчивост на дезинформация
Изследванията показват, че хора с по-сложна и разнообразна социална идентичност (т.е. множество, не напълно припокриващи се групови принадлежности) са по-устойчиви на дезинформация и по-отворени към факти, които противоречат на една от техните идентичности. Обратно, когато всички аспекти на идентичността се припокриват (напр. политическа, религиозна и социална идентичност са в една и съща група), всяко предизвикателство към една от тях се възприема като заплаха за цялостното „аз“, което води до по-силна защита и отхвърляне на неудобни факти.
2.3 Групови норми, морал и социално влияние
Групите не само валидират „истината“, но и определят моралните норми и стандарти за поведение. Изследванията показват, че хората са склонни да приемат морални норми и вярвания, които са доминиращи в тяхната група, дори когато те противоречат на личните им убеждения или на обективните факти. Груповото влияние се проявява чрез конформизъм, социално одобрение и санкции за отклонение.

        3. Епистемологична несигурност и философия на познанието
3.1 Кризата на епистемологията: Наивен реализъм и фрагментация на истината
Съвременната криза на истината често се описва като епистемологична криза – неспособност на обществото да се съгласи по въпроса какво е истина и как се валидира знанието. Наивният реализъм – убеждението, че „виждам нещата такива, каквито са“ – води до отхвърляне на възможността за легитимно несъгласие и до демонизиране на опонентите като „зли“ или „заблудени“. Това създава условия за епистемична фрагментация, при която различни групи живеят в паралелни реалности, всяка със собствена „истина“ и критерии за валидност.
3.2 Теории за истината: Кореспонденция, кохерентност, прагматизъм и плурализъм
Философията на познанието предлага различни теории за истината:
•     Кореспондентна теория: Истината е съответствие между твърдението и реалността.
•     Кохерентна теория: Истината е вътрешна съгласуваност в система от твърдения.
•     Прагматична теория: Истината се определя от полезността и практическите последствия.
•     Плуралистичен подход: Признава съществуването на различни видове истини – научна, морална, социална и др.
В постистинната епоха се наблюдава размиване между тези подходи, като често се предпочита кохерентността с груповите вярвания или прагматичната полезност пред кореспонденцията с фактите.
3.3 Социална конструкция на знанието и епистемични общности
Епистемичните общности са мрежи от експерти и професионалисти, които споделят общи ценности, критерии за валидност и практики за създаване и разпространение на знание. В условията на епистемологична несигурност, различни групи конструират „истината“ според собствените си стандарти, което води до конкуриращи се епистемични общности и социални истини. Това явление се засилва от недоверието към традиционните институции (наука, медии, съдебна система) и от възхода на алтернативни източници на авторитет.

        4. Емоционална аргументация и ролята на емоциите в убеждаването
4.1 Емоции срещу рационалност: Патос, етос и логос
Класическата реторика (Аристотел) различава три основни начина на убеждаване: логос (логика, факти), етос (авторитет, морал) и патос (емоция). В постистинната епоха патосът често доминира над логоса – емоционалните аргументи, историите и моралното възмущение са по-влиятелни от сухите факти.
Изследванията показват, че емоционалната аргументация не е непременно ирационална; тя може да бъде интегрирана с рационални аргументи и да засили тяхната убедителност. Емоциите сигнализират за важността на дадена тема, мотивират действие и улесняват идентификацията с групата или каузата.
4.2 Емоционална валидност и „емо-истина“
В постистинната комуникация често се наблюдава явлението емо-истина – възприемане на нещо като истина, защото то „се усеща“ като вярно, независимо от фактите. Емоционалната автентичност, спонтанността и изразяването на чувства (гняв, възмущение, страх) се възприемат като маркери за истинност, особено в социалните медии и риалити формати.
4.3 Морална сигурност и морални норми в групите
Моралната сигурност – усещането, че човек или група са морално прави – е мощен мотиватор за отхвърляне на противоречащи факти и за поддържане на груповата истина. Групите често изграждат и поддържат специфични морални норми, които служат като критерий за приемане или отхвърляне на информация. Нарушаването на тези норми води до социални санкции, а потвърждаването им – до засилване на груповата кохезия и идентичност.

          5. Социални медии: Алгоритми, ехо-камери и разпространение на „истини“
5.1 Алгоритмична персонализация и филтърни балони
Социалните медии използват сложни алгоритми за персонализация, които подбират съдържанието според предпочитанията и поведението на потребителя. Това води до филтърни балони – информационни среди, в които човек е изложен предимно на гледни точки, съвпадащи с неговите собствени. Така се засилва потвърждаващото пристрастие и се ограничава достъпът до алтернативни гледни точки.
5.2 Ехо-камери и групово валидиране
Ехо-камерите са социални среди, в които потребителите взаимодействат предимно с хора, споделящи техните убеждения, което води до усилване на груповата идентичност и поляризация. В тези среди дезинформацията и емоционално заредените „истини“ се разпространяват по-лесно и бързо, тъй като се валидират от групата и се възприемат като социална норма.
5.3 Валидация, търсене на утеха и психологически зависимости
Социалните медии се превръщат в основен инструмент за търсене на валидация, утеха и социално одобрение. Потребителите често публикуват съдържание с цел да получат лайкове, коментари и подкрепа, което временно повишава самочувствието, но води до зависимост и цикъл на постоянно търсене на външно одобрение. Това поведение засилва нуждата от групово валидиране на „истината“ и намалява способността за критично мислене и самостоятелна оценка на фактите.

          6. Идеология, вярвания и социална истина
6.1 Идеология като рамка за интерпретация на фактите
Идеологиите предоставят когнитивни и морални рамки, чрез които хората интерпретират света. В постистинната епоха идеологическата принадлежност често определя кои факти се приемат за валидни и кои се отхвърлят като „фалшиви“ или „манипулирани“. Това води до идеологическа асиметрия – склонност да се вярва на информация, която подкрепя собствената идеология, и да се отхвърля противоречащата.
6.2 Система за оправдаване на статуквото и психологически ползи
Теорията за оправдаване на системата (system justification theory) обяснява защо хората, включително и тези в неравностойно положение, често защитават съществуващото социално и политическо статукво. Това служи за намаляване на несигурността, страха и социалното напрежение, като предоставя усещане за стабилност и предсказуемост. В този контекст идеологията функционира като психологическа защита срещу епистемологичната и екзистенциална несигурност.
6.3 Социална истина и консенсусна валидност
Социалната истина се формира чрез процеси на групово валидиране, консенсус и споделени норми. В условията на постистина различни групи изграждат паралелни социални истини, които са устойчиви на корекции и често са несъвместими една с друга. Това води до фрагментация на обществения дискурс и затруднява постигането на общи решения на социални проблеми.

          7. Механизми на групово убеждаване: Конформизъм, социално влияние и норми
7.1 Класически експерименти: Соломон Аш и силата на групата
Експериментите на Соломон Аш демонстрират, че хората са склонни да се съобразяват с мнението на групата, дори когато то е очевидно грешно. Около една трета от участниците в експеримента на Аш се съгласяват с явно невярно твърдение, за да избегнат социално неодобрение или изолация. Това показва, че социалното влияние и нуждата от принадлежност могат да надделеят над личното възприятие за реалността.
7.2 Фалшив консенсус и групова поляризация
Фалшивият консенсус (false consensus effect) е склонността да се вярва, че собствените убеждения са широко споделяни, което засилва устойчивостта към промяна и отхвърлянето на корекции. Груповата поляризация води до засилване на крайни позиции в рамките на групата, особено когато членовете ѝ са изложени предимно на съгласни мнения.
7.3 Социални норми и морална регулация
Групите регулират поведението на членовете си чрез социални норми и морални стандарти. Нарушаването на тези норми води до санкции, а потвърждаването им – до засилване на груповата кохезия и идентичност. В постистинната епоха груповите норми често определят кои факти са приемливи и кои се отхвърлят като „чужди“ или „опасни“.

         8. Медийни изследвания: Рамкиране, наративи и медийна пристрастност
8.1 Рамкиране и наративно структуриране на реалността
Медийното рамкиране е процесът, чрез който медиите избират, акцентират и структурират определени аспекти на събитията, създавайки специфични интерпретации и емоционални реакции у аудиторията. Наративното рамкиране използва елементи на разказ (герои, злодеи, жертви, конфликт, разрешение), за да опрости и емоционализира сложни проблеми. Това улеснява възприемането на определени „истини“ и затруднява критичното мислене.
8.2 Медийна пристрастност и идеологически наративи
Медиите често представят събитията през призмата на определени идеологически рамки, което води до селективно акцентиране на факти, емоции и морални оценки. Това засилва груповата поляризация и създава паралелни наративи, които трудно комуникират помежду си.
8.3 Емоционални масиви и динамика на рамките
Изследванията показват, че рамките са динамични и могат да се променят бързо под въздействие на емоционално заредени събития или образи. Например, една снимка или история може да промени доминиращия наратив и да предизвика масова промяна в общественото мнение.

         9. Корекции на дезинформация и стратегии за противодействие (technocognition)
9.1 Ефективност на корекциите и фактори за успех
Корекциите на дезинформация са по-ефективни, когато предоставят алтернативно обяснение, идват от доверен източник и се повтарят многократно. Въпреки това, корекциите често се сблъскват с устойчивостта на вярванията, особено когато те са свързани с идентичността или груповата принадлежност.
9.2 Инокулиране и медийна грамотност
Инокулирането (prebunking) – предварително излагане на техники за манипулация – може да повиши устойчивостта към дезинформация, особено ако се комбинира с обучение по медийна и дигитална грамотност. Това е особено важно за младежите, които са по-уязвими към алгоритмични манипулации и емоционално заредени послания.
9.3 Технокогниция: Интердисциплинарен подход
Технокогницията е подход, който съчетава когнитивната наука и технологичния дизайн за създаване на информационни архитектури, които насърчават разпространението на достоверна информация и ограничават дезинформацията. Това включва алгоритмични проверки на факти, промяна на препоръчващите системи и насърчаване на критичното мислене.

        10. Психологически защити и утвърждаване на идентичност (self-affirmation)
10.1 Теория на самоутвърждаването
Теорията на самоутвърждаването (self-affirmation theory, Claude Steele) обяснява как хората защитават чувството си за цялостност и морална адекватност, когато са изправени пред заплахи за идентичността или самоуважението. Когато човек се сблъска с информация, която застрашава неговата идентичност, той може да реагира с рационализации, отричане или селективно възприемане на фактите, за да запази позитивния си образ.
10.2 Адаптивни и защитни стратегии
Самоутвърждаването може да бъде адаптивно – чрез приемане на заплахата и промяна на поведението – или защитно – чрез избягване, омаловажаване или изкривяване на информацията. В постистинната епоха защитните стратегии често доминират, особено когато заплахата е свързана с груповата идентичност или моралната правота.
10.3 Групово самоутвърждаване и поляризация
Групите също използват механизми на самоутвърждаване, като подчертават своите ценности, морална превъзходство и исторически заслуги. Това засилва груповата кохезия, но също така води до поляризация и отхвърляне на алтернативни гледни точки.

        11. Исторически и културни предпоставки за постистината
11.1 Постмодернизъм и релация на истината
Много анализатори свързват възхода на постистината с постмодернистките идеи за относителността на истината и множествеността на интерпретациите. Постмодернизмът отхвърля съществуването на една обективна истина и подчертава ролята на езика, властта и социалните конструкции в създаването на реалността.
11.2 Технологичен напредък и информационна експлозия
Развитието на интернет и социалните медии радикално променя начина, по който се създава, разпространява и валидира информацията. Информационната експлозия и лесният достъп до алтернативни източници подкопават традиционните авторитети и създават условия за конкуриращи се истини и наративи.
11.3 Кризата на доверието в институциите
Доверието в традиционните институции – наука, медии, съдебна система – е в исторически минимум. Това води до търсене на алтернативни източници на истина и засилва ролята на груповата идентичност и емоционалната валидност като критерии за истина.

 

12. Обобщение на ключовите механизми и концепции

Заключение: Постистината като социалнопсихологически и културен феномен
Постистината не е просто резултат от технологични иновации или политически манипулации, а е дълбоко вкоренена в човешката психика и социална динамика. Тя възниква като следствие от личностни и групови кризи, свързани с идентичността, сигурността и моралната правота. Когнитивните пристрастия, груповата идентичност, епистемологичната несигурност, емоционалната аргументация и социалните медии създават условия, в които фактите отстъпват място на емоционално и групово валидирани „истини“.
В този контекст борбата с постистината изисква не само технологични решения, но и дълбоко разбиране на социалнопсихологическите механизми, които управляват възприемането и защитата на истината. Необходима е интеграция на образователни, институционални и технологични стратегии, които да насърчават критичното мислене, медийната грамотност и междугруповия диалог. Само чрез осъзнаване на собствените пристрастия, разширяване на социалната идентичност и възстановяване на доверието в институциите може да се създаде по-устойчива основа за споделена истина в съвременното общество.

Ключови изводи:
•     Постистината е резултат от взаимодействието между когнитивни пристрастия, групова идентичност, емоционална аргументация и технологични фактори.
•     Груповата динамика и нуждата от морална сигурност водят до подмяна на фактите с емоционално и социално валидирани „истини“.
•     Социалните медии усилват тези процеси чрез алгоритмична персонализация и ехо-камери.
•     Епистемологичната несигурност и кризата на доверието в институциите създават условия за конкуриращи се социални истини.
•     Борбата с постистината изисква интегрирани стратегии, насочени към критично мислене, медийна грамотност и междугрупов диалог.

Този анализ интегрира широк спектър от научни изследвания и теоретични подходи, за да предложи цялостна картина на постистината като социалнопсихологически и културен феномен.

====================================================================================================================

Този синтез е реализиран от ИИ Copilot, след дълга и многодневна серия от "разговори" и насоки, като внимателно и систематично е инструктиран да не "халюцинира" и имитира емоционалничене, само за да се хареса на боравещия с него. По този начин се ражда твърде много плява, но пък доста самотни и травмирани субекти именно така си го предпочитат... 

Така се роди това и според мен е СЕРИОЗЕН резултат.

Само в скоби да добавя - евала на програмисти и науката, която докара да ни даде всичко това.

Редактирано Декември 3 от ramus

[Atom]

Готино. ЗА да разберем обаче  напълно какво е постистината, трябва да разберем и какво е било състоянието преди това, или какво е истината. Възползвах се от опита ти и си поговорихме малко с Copilot.  След кратък диалог ето какво предложи като синтез:

 

 

Истината: Социалнопсихологически и когнитивни механизми

Въведение: Истината като основа на обществения консенсус

Истината традиционно се разбира като съответствие между твърденията и реалността. В модерната епоха тя се е превърнала в основен регулатор на социалния живот – гарантира доверие, стабилност и обща рамка за дискурс. Но „истината“ никога не е била абсолютна; тя винаги е била социално конструирана, институционално валидирана и когнитивно поддържана.
Кризата на истината настъпва, когато механизмите за нейното колективно валидиране отслабват – институциите губят доверие, науката се фрагментира, а идентичностите се разпадат на множество микро-общности.

---

1. Когнитивни механизми: Как се появява „истината“

• Когнитивен дисонанс – хората приемат за истина онова, което намалява вътрешния конфликт и запазва позитивния образ на „аз“ и „ние“.
• Потвърждаващо пристрастие – истина е онова, което съвпада с вече приетите убеждения.
• Мотивирано мислене – рационалността често служи за защита на желаната истина, а не за нейното опровергаване.

Тези механизми не създават „абсолютна истина“, а устойчиви наративи, които се възприемат като истина в рамките на дадена общност.

---

2. Социална идентичност и колективно валидиране

• Макро-Ние – нации, религии, институции, научни общности. Те са били арбитри на истината.
• Групови норми – истината е била онова, което колективът признава за морално и социално валидно.
• Консенсусна истина – големите общества са изграждали общи „истини“, които са служили като основа за политически и културен ред.

---

3. Епистемологични основи

• Кореспондентна теория – истина = съответствие с реалността.
• Кохерентна теория – истина = съгласуваност в система от твърдения.
• Прагматична теория – истина = полезност и практическа ефективност.
• Плурализъм – различни видове истини (научна, морална, социална).

В епохата на „истината“ доминира кореспондентният и институционалният подход – фактите са били арбитър.

---

4. Емоции и морална сигурност

Истината е имала морален статус – да казваш истината е било добродетел. Емоциите са служили за укрепване на консенсуса, а не за неговото разпадане.

---

5. Ролята на институциите и науката

• Науката – арбитър на истината чрез методология, проверимост и фалсифицируемост.
• Медиите – разпространители на институционално валидирана истина.
• Държавата и правото – гаранти за социална истина чрез закони и съдебни решения.

---

6. Защо „истината“ изпадна в криза

1. Социална фрагментация – макро-Нието се разпадна на множество микро-Ниета.
2. Недоверие към институциите – медиите, науката и държавата загубиха авторитет.
3. Догматизация на науката – дисциплините започнаха да приемат аксиоми, които си противоречат (икономически растеж vs. термодинамика, индивидуализъм vs. антропология).
4. Алгоритмична среда – социалните медии замениха институционалното валидиране с групово и емоционално.
5. Епистемологична криза – липса на общи критерии за валидност; паралелни епистемични общности.

---

7. Последици

• Фрагментация на дискурса – липса на обща основа за дебат.
• Поляризация – групите изграждат паралелни истини.
• Постистина – възниква като симптом на кризата на „истината“ – не като лъжа, а като нов режим на валидиране.

---

Заключение

Истината никога не е била абсолютна – тя винаги е била социално конструирана, институционално валидирана и когнитивно поддържана. Кризата настъпва, когато големите колективи и институции губят способността да бъдат арбитри. Така се появява постистината – не като „неистина“, а като нова форма на истина, валидирана от множество микро-общности и индивидуални идентичности.

---

 

[ramus]

Преди 7 минути, Atom said:

ЗА да разберем обаче  напълно какво е постистината

 Сега - за да не наливаме само пейстове с 'разговори' вие, специално, "разбрахте ли го"? 

Аз, например, мога да напиша и аспекти, които ИИ няма как да роди. И не защото съм специален или гениален, а защото се занимавам много години с теми, на които тази е само аспект. 

Друг е въпросът, че изследвания на битието на човешките психични процеси и механизми, индивидуално или групово, са неща, които задължително касаят всички ни... без никакви изключения. Касаят ни, защото всеки един участва в тях...

Именно заради това реших да използвам рационалното познание, за да доловя какво правя, защо го правя, защо го правят другите и какво им носи "правенето"... 

Редактирано Декември 3 от ramus

[deaf]

 Терминът "постистина" е манипулативен като термина "фалшива новина". Или е истина,или е лъжа. Няма средно положение. Както или има новина,или няма...

[ramus]

Преди 6 минути, deaf said:

Или е истина,или е лъжа. Няма средно положение.

В научното познание отдавна не се разглежда света като чернобял (дуален, на принципа Или/Или). Има много повече цветове и нюанси от 'чернобялото". 

Дори можете да се заиграете и с понятието ИСТИНА и да ви покаже ИИ колко е разнолико значението й...  А форумът тук не ви ли го показва достатъчно ясно? 

Редактирано Декември 3 от ramus

[deaf]

Преди 1 минута, ramus said:

В научното познание отдавна не се разглежда света като чернобял (дуален, на принципа Или/Или). Има много повече цветове и нюанси от 'чернобялото". 

Дори можете да се заиграете и с понятието ИСТИНА и да ви покаже ИИ колко е разнолико значението й...  А форумът тук не ви ли го показва достатъчно ясно? 

Фактите са обект на науката,не истините... 

[Atom]

Преди 27 минути, ramus said:

 Сега - за да не наливаме само пейстове с 'разговори' вие, специално, "разбрахте ли го"? 

Аз, например, мога да напиша и аспекти, които ИИ няма как да роди. И не защото съм специален или гениален, а защото се занимавам много години с теми, на които тази е само аспект. 

Друг е въпросът, че изследвания на битието на човешките психични процеси и механизми, индивидуално или групово, са неща, които задължително касаят всички ни... без никакви изключения. Касаят ни, защото всеки един участва в тях...

Именно заради това реших да използвам рационалното познание, за да доловя какво правя, защо го правя, защо го правят другите и какво им носи "правенето"... 

А защо си мислиш, че не знам какво правя? Какво за теб е истината?

[ramus]

Преди 48 минути, Atom said:

А защо си мислиш, че не знам какво правя

 така ли си мисля? Не знаех, но щом така го пишете - добре. 

За мен ИСТИНА има много значения. В психологичен аспект ли да ви отговоря?

Ето съвсем импровизиран пример - вижте вашите думи, като коментар и следствие на тия на рамус. Авторът им вероятно има ясното усещане че 'знае', че мисли, че прави нещо си. Дори знае "какво мисли рамус"...  

Но нищо от това не е обективна истина, а възможно ли е да е само личната истина на нуждаещия се от нея? 

Защо хората имат нужда от "ИСТИНА" и какво точно носи това понятие на всеки човек? Има много общо в текста от антрето, но от пейстове може би няма време за четенето им. 

Най-важните думички към понятието ИСТИНА са ЛЪЖА и ЗАБЛУДА. Защото за един може едно и също нещо да е истина, а същото нещо за друг - да е лъжа или заблуда на първия. Това е един от най-сложните казуси и тази тема е аспект от него. За човека, който живее в свой свят от лично сглобени заблуди, те са НЕГОВАТА истина и той живее според това, като това е явление, което има сериозна психологическа и когнитивна обосновка и тя също е засегната в антрето на темата, макар и не като основен вектор. 

Релативността в значенията на понятията е нещо, което малцина хора имат възможност да 'понесат'. И това също е част от антрето в темата. 

Редактирано Декември 3 от ramus

[ramus]

Преди 1 час, deaf said:

Фактите са обект на науката,не истините...

 така ли ?

А кой факт... е истина? и Коя "истина е факт"?

А за науката? Или пък "за човека"? За вас примерно - кое е факт, кое е "истина"? 

Нека ползваме компетентност в познанието за нещата, като основна база за обмен. Иначе разминаванията са неминуеми и до обмен може и да не стигне въобще. 

[Atom]

Преди 23 минути, ramus said:

Най-важните думички към понятието ИСТИНА са ЛЪЖА и ЗАБЛУДА. Защото за един може едно и също нещо да е истина, а същото нещо за друг - да е лъжа или заблуда на първия. Това е един от най-сложните казуси и тази тема е аспект от него. За човека, който живее в свой свят от лично сглобени заблуди, те са НЕГОВАТА истина и той живее според това, като това е явление, което има сериозна психологическа и когнитивна обосновка и тя също е засегната в антрето на темата, макар и не като основен вектор. 

ОК, вероятно не се изразих правилно. Питането ми беше, не какво е истината по принцип, а какво и истина в контекста на постистината. За да има постистина, преди това трябва да е имало истина.  В противен случай няма нужда от термина "постистина". Само "истина" или "истини" е достатъчно. 

[insighting]

Всичко се свежда до "интелектуално пижонство".

[ramus]

Преди 20 минути, Atom said:

В противен случай няма нужда от термина "постистина". Само "истина" или "истини" е достатъчно. 

Понятието ПОСТ-ИСТИНА не го е измислил рамус. Нито си играе с него на "нови думички" и "имало ли нужда от него или не". 

Според същия тоя рамус:

Думите имат значения, които имат значение за Ползващия ги. Ако нямат... той играе само ролята на папагал. 

Относно любопитството ви по отношение на заблудите и грешките на Айнщайн - попитайте ИИ и направете справка. Детерминизмът е бил дълбоко море, твърде привлекателно за много хора, а гениалността е холистична само тогава, когато самият индивид е холистичен, а Алберт не е такъв. Дори и в самата физика е направил някои генерални грешки, едната от която я е нарекъл и е вярвал че е такава, а след него се оказва че не е така. Относно квантовата реалност и отношението му към нея... е вторият условен пример. Има проблеми и с личния си живот, обществени възгледи... и тн.

В съчиненията на Платон има описани маса залитания и съвсем откровени негови заблуди - някои са просто част от начина на живот, други - от социални и културни порядки... и тн.

Отдавна Платон има само историческо значение - нещо като записките в бележника на Дарвин за еволюцията. 

Редактирано Декември 3 от ramus

[ramus]

Преди 29 минути, insighting said:

Всичко

ВСИЧКО...  е малко странно понятие - обикновено с него само се генерализира, и то заради опростяване в изказа.

В когнитивен аспект кратката ви фраза въобще не е "всичко", без значение за кого/какво/кое се отнася, защото така изразявате по друг начин "личното си отношение " като "всичко". А няма как  без вас няма как да има отношение и то е само ваше производно, с доста тесен смисъл, значение и роля - нито една от които не е съзнателна.  

Редактирано Декември 3 от ramus

[deaf]

Преди 1 час, ramus said:

 така ли ?

А кой факт... е истина? и Коя "истина е факт"?

А за науката? Или пък "за човека"? За вас примерно - кое е факт, кое е "истина"? 

Нека ползваме компетентност в познанието за нещата, като основна база за обмен. Иначе разминаванията са неминуеми и до обмен може и да не стигне въобще. 

Божията заповед "Не кради" е истина,но е факт че всички хора крадат. 

[Atom]

Преди 48 минути, ramus said:

Понятието ПОСТ-ИСТИНА не го е измислил рамус. Нито си играе с него на "нови думички" и "имало ли нужда от него или не". 

Защо я отваряш тогава тази тема. За да има "пост" нещо си, преди него трябва да има нещо друго, което е било преди "пост" момента. Нещо неясно? Питах те нещо съвсем елементарно. Толко ли е трудно? Или ти самия повтаряш като папагал чужди идеи, но не можеш сам да ги осмислиш и затова не можеш да отговориш на елементарен въпрос.  

[ramus]

Преди 14 минути, deaf said:

Божията заповед "Не кради" е истина

няма такова нещо

[ramus]

Преди 20 минути, Atom said:

Толко ли е трудно?

не, никак не е трудно, но не намирам въпроса за сериозен . В излишни игри на полемики, нечии утвърждения  и "или пък", не участвам по принцип. 

Питайте си, предполагайте си... пък защо съм я направил тази тема, пък дали съм разбирал, пък дали не... Това са си ваши неща и не виждам защо ме занимавате с тях и защо принципно някой трябва да е длъжен да се заиграва във ваши игри на "щом това било така, значи че преди него трябвало да е иначе".

Ваша си работа, аз няма да играя в тях, не съм и длъжен и в това няма нищо лично.  Подминах го вече по-горе, но вие сте упорит да стане на вашето и просто обяснявам че няма как. 

Редактирано Декември 3 от ramus

[insighting]

Преди 1 час, ramus said:

ВСИЧКО...  е малко странно понятие - обикновено с него само се генерализира, и то заради опростяване в изказа.

В когнитивен аспект кратката ви фраза въобще не е "всичко", без значение за кого/какво/кое се отнася, защото така изразявате по друг начин "личното си отношение " като "всичко". А няма как  без вас няма как да има отношение и то е само ваше производно, с доста тесен смисъл, значение и роля - нито една от които не е съзнателна.  

Ясно. Ще седна да помисля по тази типотеза.

[vvarbanov]

Преди 1 час, deaf said:

Божията заповед "Не кради" е истина,но е факт че всички хора крадат. 

„‘Не кради’ е заповед, не твърдение. Императивите нямат истинностни стойности — не са нито истина, нито лъжа. Истинно или неистинно може да бъде само описанието, че хората крадат.“

Заповедите не са истини. Ако кажа ‘Затвори вратата’, това не става автоматично истина — просто е искане. ‘Не кради’ е норма, а фактът, че някой краде, е… факт. Двете не се смесват.

[ramus]

Преди 13 минути, insighting said:

Ще седна да помисля по тази типотеза.

Аз по Типотезите "мисля" само прав.  (шегувам се).

[deaf]

Преди 4 минути, vvarbanov said:

не са нито истина, нито лъжа.

За честния и почтен човек кражбата е измама/лъжа. И за него изискването да не се краде е истина. 

[ramus]

Преди 17 минути, vvarbanov said:

че някой краде, е… факт

Не знам - аз като неразбиращ по темата имам субективното усещане че "НЯКОЙ КРАДЕ" не може да е факт, а само предположение.

Х краде , също не може да бъде факт - защото ние гледаме, но не виждаме каквото гледаме, а внасяме в него интерпретация на гледаното.  Интерпретацията не може да бъде факт... И не е, защото можем и да установим че някой краде, а това да не се окаже кражба, нито субектът на действието - крадец. Тук идва и силата и значението  на явлението УБЕЖДЕНИЕ.  

Когнитивните изследвания отдавна са установили че между ГЛЕДАМ и ВИЖДАМ разликата може да е значителна.

Същото се отнася и до самия форум тук, например - чета и прочетох. Аз, например като нищо неразбиращ по темата тук, с лекота намирам непрекъснато примери за него.  

Естествената заблуда идва, когато тия два процеса инстинктивно ги сливаме като един, но изненадващо те не са. Инстинктите повеляват че каквото гледаме това и виждаме - както е било в пещерния етап. Тогава може и да е било така - но отдавна вече не е, но атавистичната заблуда още работи с пълни обороти. 

Редактирано Декември 3 от ramus

[deaf]

Преди 7 минути, ramus said:

имам субективното усещане че "НЯКОЙ КРАДЕ" не може да е факт, а само предположение.

Никога няма да повярвам,че вие като дете например,не сте краднали ябълки от двора на комшията. Или не сте се возил без билет в автобуса/трамвая. 

[ramus]

Преди 22 минути, deaf said:

Никога няма да повярвам

Вие не разбрахте нищо от горното.  Именно с това давате пример как "четенето" не е еквивалент на "прочита"... 

Може би причините са в инерцията или бързането... или дисонанса. Но не виждам в какво може да се състои проблема ако търпеливо и спокойно зачетете, а не само "на диагонал" и с приоритет на емоционалното сработване. 

Вярванията са си ваша работа и могат да са в какво ли не, но така или иначе те изразяват историята на личностния растеж и проблемите в него. И това не е "ад-хоминем", а само констатация. 

И така - да поясня - возил съм се без билет, при това съвсем преднамерено, крадяхме дини от близката "клетка" през нощта цялата махала от деца, през лятото. ( Имам в личната си легенда много по-сериозни престъпвания на закона от това...  Готов съм дори да влезна в ада и да обяснявам на адските същества колко съм грешен, но поправим...)

Но не е работата в това "да е факт", защото това е спомен. А паметовите записи не са отпечатъци на действителността, а са деривати на моментното състояние на "запомнящия ги". Проблемът е че спомените не са просто сензорни отпечатъци, а следи на моментни състояния, вълнения, страхове, преживявания или импулси. Силата им в даден момент, се пренася като "силен паметов отпечатък". 

Най-стабилни паметови записи се образуват при негативни реакции и преживявания и това е следствие на еволюционен оцеляващ механизъм. Проблемът е, че е атавизъм и в днешни условия носи по-скоро проблеми, особено при фиксации и обсесии. 

Редактирано Декември 3 от ramus

[insighting]

Преди 5 часа, Atom said:

Питането ми беше, не какво е истината по принцип, а какво и истина в контекста на постистината.

Имаме пътно строителство. Иска се да установим дали пътният проект е в съответствие със спецификацията на договора. За целта трябва да направим оглед на ширината и дебелината на пътя, както и проверка на носещите слоеве. И кернингова проба. Ако се докаже, че са ползвани строителни материали с ниско качество, с надценова база и с един подкупен инженер, това ще породи много емоционални лични възприятия и желания, въпреки всичките факти и обективност взети заедно.