Какво е било в ума на доброволците през Първата световна война?

[Мълчаливец]

Причините за Първата световна война като имперски интереси са проучени и въпреки това, историците спорят кой е по- виновен и до сега. (Фриц Фишер срещу Кристофър Кларк)

Това, което ме интересува е, кое е подтиквало хората да воюват за тези имперски интереси? Като доброволци са се записвали работници, селяни, учители, интелектуалци, средна ръка буржоа, политици. Тези хора не са имали имперски амбиции... или не е така?

Започнах с идеята, че в Европа е имало някакъв "хранителен бульон" от идеи за война. После се спрях на идеята за някакъв идеен "боб с наденица" , който храни с мечта за артилерийски салюти разделно- за едни боба, за други наденицата.

Участието ми ще бъде кратко- колкото да споделя вижданията си, но идеята, че за война викат хора с надежда за възторзи и слава, без да видят трагедията, е безутешна констатация и в наши дни.

[Мълчаливец]

Началото на 20 в. е някакъв букет или фойерверк от интелектуални експлозии.

Айнщайн формулира основите на Теория на относителността, а Нилс Бор е в английски университет.

Идеите на Блаватска са общоприети, Петър Дънов реализира идеите си за Бялото братство. Окултното, тайнственото е стил за наличие на високи интереси. Спиритизмът и гадаенето по Нострадамус са разпространени сред всеки, който се смята за модерен и интелигентен.

Ницше е ценен не само в Германия, а в цяла Западна Европа.

Постимпресионизмът преминава в неочаквани форми при Пикасо, Кандински, Матис. Време е за връх на модернизма. 

В литературата блести символизмът- Метерлинк, Верлен, Маларме. В изобразителното изкуство- Климт, в музиката Скрябин.

Алфонс Муха и Бедржих Сметана са световно известни, а с тях и чешкото славянофилство и панславизъм. Сенкевич става Нобелов лауреат за литература.

Чехов и Толстой възславят Русия, а графът става родоначалник на социално- етичното движение "Толстоизъм". Тръгва Трассибирската железопътна магистрала.

Фройд разкъсва християнската завеса пред половите влечения

Марксизмът има последователи в цял свят, а Ленин вече гради идеите за Империализмът като висш и последен...

Експресионизъм, Кубизъм, Абстракционизъм....

Просто имало е идеи за всеки вкус и намерения. Защо тръгват на война? Отговорът, който се набива на очи е, че всички тези идеи са революционни. Бъдещето е било виждано през революцията. Във всяко отношение.

Редактирано Сряда в 22:13 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

За индустриалното общество чрез историята на цилиндъра

Винаги съм се чудил защо цилиндърът – тази висока, твърда и на пръв поглед крайно неудобна шапка – е бил толкова разпространен и желан. Той не пази особено от студ, не е практичен при дъжд и вятър, и със сигурност не е подходящ да бързашслед обществен транспорт. И все пак десетилетия наред именно цилиндърът е бил знакът на „доброто общество“. Отговорът се оказва прост и показателен: цилиндърът не служи на тялото, а на погледа. Той прави носещия го да изглежда по-висок, по-изправен, по-значим. Това е шапка за общество, в което външните знаци са толкова важни, колкото и реалното положение. Дръж се като голям, ще те приемат като голям, ще станеш голям.

Цилиндърът не е просто форма, а материален символ. Изработван е от скъпи материали – фина коприна, бобров филц, лъскави покрития – които не само струват пари, но и изискват сложна технология и специализиран труд. В този смисъл той е продукт на богатството и едновременно негово публично доказателство. Да носиш цилиндър означава не просто, че имаш средства, а че можеш да си позволиш да го демонстрираш. Това е шапка на хората, които управляват богатство, а не се борят за него- индустриалци, банкери, юристи, висши чиновници.

Не е случайно, че времето на цилиндъра съвпада почти идеално с времето на индустриалната революция. Индустриалното общество е общество на вертикалата – на рязкото социално разслоение, на ясно видимите и подчертавани класови различия, на култа към прогреса, растежа и „издигането“. Самата форма на цилиндъра е вертикална, изкуствено удължена, сякаш човешкото тяло трябва да бъде надстроено, подобно на фабричен комин или градска сграда. Това е епоха, в която височината означава значение – по-високи сгради, по-високи доходи, по-висок социален статус!

Но както индустриалното общество има своя възход, така има и своя край. Историята на цилиндъра приключва с Първата световна война – катастрофата, която разрушава не само империи и икономики, но и самочувствието на старата буржоазна цивилизация. След войната цилиндърът изглежда неуместен, дори гротескен. На негово място идват по-ниски, по-практични шапки: мака шапка, борсалино, бомбе, каскет. Те не извисяват, а приравняват; не демонстрират власт, а функционалност. Това вече е свят на масовото общество, на служителя, на гражданина, а не на индустриалния велможа.

В този смисъл цилиндърът може да се разчита като миниатюрна, но изключително красноречива история на модерността. Той се ражда с индустриалния капитализъм, служи му вярно като визуален знак на йерархията и умира, когато самата идея за непоклатима социална вертикала се срутва под тежестта на войната и масовото производство. Постиндустриалното общество вече няма нужда от шапки, които правят човека по-висок – то предпочита такива, които го правят незабележим, мобилен, адаптивен. И така една неудобна шапка се оказва ключ към разбирането на цяла епоха. Виждаме най- високи политици с бейзболна или вълнена шапка и само в някои протоколни  британски кралски комедии- цилиндър. Останал като  сценичен реквизит за магьосници, вариететни и поп- звезди, той бележи само минало.

[Skubi]

Според мен, цилиндърът е чисто и просто съзтезание на пишките.

През тези времена много от чъжете на аристокрацията обичали да се перчат в разни униформи. В арсенала на които е бил хусарският калпак.

Което ги е правило по- ......... от цивилните.

И те за да не изостанат от своя страна носят цилиндрите. СМСМ

[Мълчаливец]

В навечерието на 1914 г. Европа е достигнала висока степен на материално, научно и културно развитие. Индустрията работи ефективно, търговията е интензивна, комуникациите са бързи, образованието е разширено. Водещите държави участват в общо културно пространство и са свързани икономически.

***

 Франция

Франция преживява период на културна активност и обществена динамика. Изкуството, литературата и философията са разнообразни и влиятелни. Париж играе централна роля в интелектуалния живот на Европа. Политически страната е република с чести кризи и силно разделено общество. Споменът за поражението от 1871 г. и загубата на територии влияе трайно върху националното самосъзнание. Войната се възприема като възможност за възстановяване на справедливост, но и като сериозно изпитание.

***

 Германия

Германия е бързо развиваща се индустриална и научна сила. Държавата е централизирана, администрацията и образованието са добре организирани, а армията заема важно място в обществото. Научните и техническите постижения се свързват с национален престиж. Политическата система комбинира парламентарни елементи с силна монархическа власт. Съществува усещане за необходимост от утвърждаване на международната роля на страната.

***

 Великобритания

Великобритания разполага с широка колониална мрежа и водещо място в световната търговия и финанси. Политическата система е стабилна и еволюционно развита. Обществото цени реда, правото и постепенното изменение. Външната политика цели поддържане на баланс между великите сили. Войната първоначално не е търсена, но се приема като задължение, когато балансът е застрашен.

***

 Австро-Унгария

Австро-Унгарската империя обединява народи с различни езици и интереси. Управлението се основава на компромиси и традиционни институции. Националните напрежения са постоянни и трудно управляеми. Държавата разчита повече на запазване на установения ред, отколкото на реформи. Войната се възприема като средство за защита на имперската цялост.

***

 Русия

Русия съчетава бърза модернизация с дълбоки социални противоречия. Индустриалният растеж не е съпроводен от стабилни политически институции. Интелигенцията е силно критична към съществуващия ред и търси морални и духовни обяснения за обществените проблеми. Преобладаващото население живее в условия на бедност и ограничени права. Войната се възприема като историческо изпитание, което трябва да доведе до промяна, но вместо това ускорява разпада на държавата.

***

 Италия

Италия е млада държава с ограничени ресурси и вътрешни различия между региони. Националното обединение е постигнато наскоро и усещането за незавършеност е силно. Политическите елити търсят международно признание и териториално разширение. Обществото е разделено по отношение на участието във войната. Влизането в конфликта се мотивира от очаквания за укрепване на националния статус.

***

Европа преди Първата световна война не е в упадък, а в състояние на напрежение между връх в развитието и несигурност в продължението му. Всяка голяма държава има собствена логика, интереси и вътрешни проблеми.Част от решението им се вижда в териториална експанзия, а това променя континента необратимо.

[Мълчаливец]

Европа. Знаменити личности в навечерието на Първата световна

Франция

Наука и философия

 Анри Бергсон – философия (Нобел 1927, но световно влиятелен преди 1914)

 Пиер Кюри – физика (Нобел 1903)

 Мария Склодовска- Кюри – физика/химия (Нобел 1903, 1911)

 Анри Поанкаре – математика, физика

Литература и изкуство

 Марсел Пруст – литература

 Емил Зола – литература, обществена роля

 Клод Дебюси – музика

 Огюст Роден – скулптура

 Анри Матис – живопис

 Пабло Пикасо (в Париж) – живопис

***

Германия

Наука

 Макс Планк – физика (Нобел 1918; пробив 1900)

 Алберт Айнщайн – физика (Нобел 1921; пробив 1905)

 Вилхелм Рьонтген – физика (Нобел 1901)

 Паул Ерлих – медицина (Нобел 1908)

 Фриц Хабер – химия (Нобел 1918; дейност преди войната)

Философия и култура

 Макс Вебер – социология

 Едмунд Хусерл – философия

 Рихард Вагнер (цялостно влияние)

***

Великобритания

Наука

 Дж. Дж. Томсън – физика (Нобел 1906)

 Ърнест Ръдърфорд – физика (Нобел 1908)

 Уилям Рамзи – химия (Нобел 1904)

 Чарлз Шерингтън – физиология (Нобел 1932; активен преди 1914)

Литература и мисъл

 Джордж Бърнард Шоу – литература (Нобел 1925)

 Хърбърт Джордж Уелс – литература

 Джон Мейнард Кейнс – икономика (ранна дейност)

 Вирджиния Улф – литература (начало)

***

Австро-Унгария

Наука и психология

 Зигмунд Фройд – психоанализа

 Ервин Шрьодингер – физика (по-късно Нобел, формиране преди 1914)

Философия и култура

 Лудвиг Витгенщайн – философия

 Карл Краус – критика, публицистика

Изкуство

 Густав Климт – живопис

 Егон Шиле – живопис

 Арнолд Шьонберг – музика

***

Русия

Литература

 Лев Толстой – литература, морална философия

 Антон Чехов – литература

 Александър Блок – поезия

 Анна Ахматова – поезия

 Осип Манделщам – поезия

Философия и мисъл

 Владимир Соловьов – религиозна философия

 Николай Бердяев – философия

Наука

 Иван Павлов – физиология (Нобел 1904)

 Иля Мечников – биология (Нобел 1908)

***

Италия

Наука

 Гулиелмо Маркони – физика (Нобел 1909)

 Камило Голджи – медицина (Нобел 1906)

Философия и култура

 Бенедето Кроче – философия

 Джовани Папини – философия, литература

Изкуство

 Умберто Бочони – футуризъм

 Филипо Томазо Маринети – футуризъм (манифести)

***

Белгия

 Морис Метерлинк – литература (Нобел 1911)

***

Скандинавия

Швеция

 Сванте Арениус – химия (Нобел 1903)

 Август Стриндберг – литература

Норвегия

 Бьорнстерне Бьорнсон – литература (Нобел 1903)

 Хенрик Ибсен – драматургия (основно по*рано, доминиращ в момента)

***

Швейцария (културен център)

 Карл Юнг – психология

 Фердинанд дьо Сосюр – лингвистика

***

Ужас! Тези умни хора дори не опитват да спрат войната. 1900–1914 събира:

 върхова научна концентрация,

 философско преосмисляне на човека,

 културни авангарди,

 и личности, които пишат най- значимата глава от науката на века.

Редактирано Четвъртък в 08:54 от Мълчаливец

[Skubi]

Това всичко е истина. Ако си рливърженик на заговорските идеи за масоните, илуминатитер там има един много прос отговор.

Този просперитет е бил ръководен от кансервативни монархични правителства.  В повечето страни. Самите царе са били сравнително либерални относно капиталистите и капитализвът. Само на една сила не се е харесвало това сравнително спокойствие на масоните отвъд Атлантическият Океан. 

Затова се търси повод, да свалят правителстана, царете. Това става само чрез война или револьция. И така става....

А сега виж какво правят пак. Казват, че конците във Венезуела ги дърпат Ротшилдите.....

 

[Мълчаливец]

Преди 2 часа, Skubi said:

Само на една сила не се е харесвало това сравнително спокойствие на масоните отвъд Атлантическият Океан. 

Затова се търси повод, да свалят правителстана, царете. Това става само чрез война или револьция. И така става....

През 1893-1897 г. САЩ изживяват икономическа криза, която слага край на варакосания им век ТУК. В периода, който разглеждам е свързан с прогресивизъм, президенти са Теодор Рузвелт и Удроу Уйлсън. Формират се държавни структури и учреждения, които са в основата на САЩ и до днес. ТУК.

Имам впечатление, че САЩ успешно са решили една тежка криза и по- леко преживяват тази от 1907 г. Радват се на успешния инфраструктурен проект със закупуване на Панамския канал. Занимават се с бизнес хората, търсят да печелят. Имперските им амбиции са без конкуренция в Западното полукълбо.

Добре ще е да ме допълниш или апострофираш.

Не зная доколко са били свързани с масоните. Уилсън е имал някои положителни действия след войната относно България. Ще опитам без конспирология.

[Мълчаливец]

Една от идеите, за масовата саможертва на доброволци по бойните полета би била заради някакъв особен дух на времето.

Мари Франсоа Сади Карно – президент на Франция Убит: 24 юни 1894 г., Лион

Емил Лубе - президент на Франция. Нападнат и ударен с бастун 1905

Елизабет Баварска (Сиси) Съпруга на австро- унгарския император Франц Йосиф I  Убита 10 септември 1898 г., Женева

Александър II  Император на Русия  Убит: 13 март 1881 г., Санкт Петербург

Александър III, Император на Русия  неуспешен атентат от 1888 г.

Пьотр Столипин  Министър-председател на Русия  Убит: 14 септември 1911 г., Киев

Умберто I, крал на Италия  Убит през 1900

Антониу Карлуш де Браганса, крал на Португалия. Убит през 1908 (заедно с престолонаследника)

Антонио Кановас дел Кастийо, министър-председател на Испания Убит през 1897

Уилям Маккинли, президент на САЩ  Убит през 1901

Добавям и нашите, подготвящи в  1903 атентат срещу Абдул Хамид II или поне срещу Отоман банк. Така че Сараевският атентат е в съзвучие с някакви саможертвени нагласи, при които хора са готови да умрат и да убиват заради свои идеи.

Това не е абсурдно, но не мога да си представя нагласи сред анархисти, национал- терористи и радикално леви да се пренесат върху самодоволни буржоа и работници, които във време на просперитет не са на границата на издръжливостта си. 

Изключвам това да е бил водещ "дух на епохата", ,макар да е имало масово недоволство от монархиите.

[Мълчаливец]

Продължавам размислите дали атентатите срещу монарси и президенти са създавали някаква особена среда.

На първо място, отбелязвайки нарастващото значение на пресата, може да се каже, че тази честота с която се публикуват вести за атентати срещу държавни глави неминуемо води до тяхната десакрализация. Хората разбират, че кръвта им не е синя и божията им закрила е доста уязвима. Научават какви рани са имали, какви думи са казали, а това ги прави все повече хора и все по- малко недостъпни, заменими, а то и ненужни за държавата. 

После, тази масова преса прави "нормална" новина цареубийството и убийството заради възгледи. Немислимото става нормално. То може да е морално осъдително, но се приема вече като "Ами, да, случва се". Това не прави анархистите и терористите приети, но ги прави достъпни за знанието ни за тях. Те вече не са изчадия, а могат да се конкретизират.

Така че самите атентати е могло да останат като черна страница в държавната история преди, но с развитието на пресата, те стават масово известни. Да бъдеш Херострат или цареубиец вече не е присъда за премълчаване, а шанс да стаеш известен. Ролята на пресата да формира знаменитости е станала твърде значима.

[Мълчаливец]

Съществен факт, отразяващ силата и властта на медиите става "Аферата Драйфус" 1894 – 1906 ТУК. 

Какво прави пресата? Тя извършва три радикално нови неща: Променя гледната чочка и персонифицира съдения. Драйфус престава да е „офицерът“, "шпионинът" и става човек, символ, лице. После самата преса се поляризира и избира страна и позиция и трето, поддържа актуалността на темата с години, излизат все нови статии, памфлети, действителни и мними разкрития. От този момент нататък, реалността започва да следва пресата, а не обратното.

С "Аферата ..." се ражда модерното медийно общество. То е обусловено от масовата грамотност, достъпна цена, национално покритие и ежедневен ритъм, от включването на интелектуалци с тяхното мнение като публични фигури. Постига се това, че представяното обществено мнение се превръща в участник и фактор, а не във фон. Жителите започват да се идентифицират с предложените позиции, отношения и нагласи. Пресата вече не е неутрален посредник, тя формира рамка и поддържа темата във времето, създава лагери и превръща позицията в идентичност. 

Това ми беше нужно пояснение, за да вникна в средата. Пресата вече е толкова силна, че може да издига и убива. Може да е насочена към вариететни постановки, индустрия,  бизнес, милитаризация и читателите, които се влияят от нея е много вероятно да се идентифицират с идеите и възгледите, които им предлага. Големият избор на заглавия дава илюзорен шанс за достъп до алтернативни мнения. Веднъж избрал своя източник, никой не си създава когнитивен дисонанс да прегледа и други. Въжето на което се свъзваме е твърде здраво.

От тук до медийно създадена среда на милитаризъм, чест, подвиг и дълг към Родината, на очакване, че сме най- силни и войната ще е кратка е лесно разбираем. 

Няма обаче да остана само до тук. Дори само заради това, че редакторите по онова време са имали свои и различни виждания. Със сигурносте имало пацифисти, които са против войната. Обаче това, че медиите- пресата вече влияят е важното за отбелязване.

[Мълчаливец]

Не е съществено пояснение, но е необходимо да вметна, че влиянието на пресата се проявява при условия на масова грамотност и достъпност като цена. Руският мужик не е бил осведомен за смисъла на войната и е приемал като достатъчно обяснение, че воюват заради някой си "ерц- херц- перц". Прочее, не съм запознат, но в руската армия не зная да е имало доброволци сред нисшите чинове. Няколко месеца след началото на войната, не е имало доброволци и в другите воюващи армии. Всички отиват към мобилизация.

Това го пиша не с ирония към русите, а с нелепото, парадоксално ограничение на медийната зависимост: грамотните, имотните, са по- зависими от медийни внушения, отколкото неграмотните. Нищите духом са освободени от нея.

[Мълчаливец]

Трима поети:
Димчо Дебелянов. Доброволец на Македонския фронт. Мотивът му е патриотичен дълг „Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная, че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна“

Сергей Есенин. Прави възможното и не бъде мобилизиран. Не пише за мотивите си, нито оценява войната.

Гийом Аполинер. Записва се доброволец като мотивите му са освен заявен патриотизъм, но и шансът, това да ускори процедурата по получаване на гражданство. Възприема войната и като лично и литературно приключение, възможност за лично и художествено израстване. По- късно, за него фронтът е ужасен, безсмислен, но същевременно личен и драматичен. Две години и половина след осколочна черепно- мозъчна травма и непълно възстановяване, през 1918 г. умира от грип.

Опитах се да морализаторствам кой от тримата е най- морален. Не намерих отговор. Обаче в поведението на Дебелянов трагизмът е най- чист- той съзнава, че ще умре, но не може да постъпи иначе. Прагматичността на мотивите на Аполинер обезценяват в някаква степен решението му. Решението на Есенин е най- оптимистично, жизнеутвърждаващо. 

[Мълчаливец]

Ремарк е мобилизиран на 19 г. Вижда и пише за жестокостите на войната.

Силно впечатляващ е епизодът от Черния обелиск в който военни другари са в ресторанта, когато нахлуват вманячени нацистчета, заповядват на оркестъра да свири химн и тормозят тези, които не стават. Групата ветерани си седи и пие. За тях химнът е осквернен от фанфарите при казармата и последвалата гибел на толкова бойни другари. Те на гърба си знаят какво е да "служиш" на знамето. Когато тия нахъсани пикльовци идват на масата им и врещят, че те не уважават химна, един от ветераните вдига кълка и шумно се изпърдява. Те ли не са уважили химна...? Нацистчетата още не са готиви за безредици в ресторанта, но чакат в тъмното.

[makebulgar]

On 14.01.2026 г. at 23:26, Мълчаливец said:

Това, което ме интересува е, кое е подтиквало хората да воюват за тези имперски интереси? Като доброволци са се записвали работници, селяни, учители, интелектуалци, средна ръка буржоа, политици. Тези хора не са имали имперски амбиции... или не е така?

Започнах с идеята, че в Европа е имало някакъв "хранителен бульон" от идеи за война. После се спрях на идеята за някакъв идеен "боб с наденица" , който храни с мечта за артилерийски салюти разделно- за едни боба, за други наденицата.

Участието ми ще бъде кратко- колкото да споделя вижданията си, но идеята, че за война викат хора с надежда за възторзи и слава, без да видят трагедията, е безутешна констатация и в наши дни.

 

Първата световна война е все още война на хората, а не на танковете, ракетите и машините. Хората са били есенциално нужни, за да се спечели която и да е война по онова време. И хората са разбирали това много добре, без да е нужно царете да ги привикват в армията. 

Владетелите въпреки, че са организирали войните и са имали някакви цели, били те имперски или други, не са били като сегашните, а са били избирани от мнозинството или са били наследствени монарси. Хората не са гледали на тях като ненужен излишък, начело на държавата, който само им вгорчава живота чрез данъци, а са гледали на тях като някаква сигурност, като началници, които знаят и могат повече както по отношение на финансите, така и по отношение на войната. 

А войната по онова време не е била изключение мъмрено от международната общност и съда в Хага, а е била неизбежна реалност, която се е случвала на всеки и на всички поколения преди тях. 

Царя по онова време е осигурявал определена стабилност и хората са предпочитали тази установена стабилност в която могат да отглеждат децата и внуците си, пред всяка друга власт, която би дошла след някоя война. 

След войната ако дойде друга власт и друг народ на власт сигурността ти отива на боклука, и може децата ти и внуците ти да бъдат убити, отвлечени, къщата ти да бъде запалена, и ти самия да бъдеш убит, просто защото така действат завоевателите. 

Пред всеки по този начин е стоял избора да воюва и да даде всичко, за да победи неговия цар и армия, или да си седи пред телевизора и да гледа как чуждите армии превземат държавата му, крадат добитъка му, отвличат жената и децата му, и как остава без земя и препитание.

Тоест, по-добре да отидеш в армията и заедно със сънародниците си - млади и силни мъже, с оръжия в ръце да направиш всичко възможно да спечелиш войната, дори при възможността да умреш, вместо да чакаш чуждата армия да дойде пред дома ти и така или иначе да те убие, тъй като в дома си ще си слаб, само със жените, децата и старците. 

Редактирано Петък в 08:40 от makebulgar

[Мълчаливец]

Бих искал да изложа и централният тезис, който ме поведе по темата

Преди 23 часа, Мълчаливец said:

Европа преди Първата световна война е в състояние на напрежение между връх в развитието и несигурност в продължението му.

Когато една социална система постигне своя връх и усети признаците на застой, решенията за бъдещето, които по принцип са с непредсказуеми последици, стават много по-рискови. Неуверени, хората приемат не тези решения, които изглеждат по- разумни, макар също рискови, а тези, които са изказани с най- самоуверен вид. 

А когато философията е, че волята е присъща на Свръхчовека (профанизиран Ницше), че Републиката е носител на прогреса и е епоха на революции във всичко- физика, изобразително изкуство, психология, етика и най- вече индустрия, че Империята, над която слънцето не залязва или тази, която носи тайнствена душа имат право да управляват, като това бива викано всеки ден от хилядите гърла на вестниците, обикновеният човек като хипнотизиран тръгва към мобилизационните пунктове.

Всеки вярва, че неговата страна е най- развита, защото като се огледа вижда безспорните признаци на успеха. За дни, тя ще смачка враговете. Само че нито гражданите, нито политиците не съобразяват, че другите са също толкова развити и също толкова силни. Разхайтените и изнежени французи, с модерна техника са също толкова силни като дисциплинираните прусаци с модерна техника. Победителите над въодушевените фермери в Южна Африка застават срещу други победители.

Чувството за спешност, че върхът е минат и иде страшно и стръмно занапред, кара всички да бързат, а не да мислят. А в недостатък на време и страх, винаги се взимат грешни решения. 

[Мълчаливец]

Преди 46 минути, makebulgar said:

Царя по онова време е осигурявал определена стабилност

С примерите за атентати, които дадох, разчитах, че съм защитил де-сакрализацията на царското достойнство. Левски, в периферията на Европа иска република, а съседите на Наполеонова и републиканска Франция определено не смятат наследствените царе за по- подходящи от избираните президенти. Но дори да са влезли във войната възпявайки владетеля, в окопите са разбрали неговата ненужност, при това не само в Русия.

Като споменах Русия, да се разчита на това, че Европа е покрита от родствени връзки на самодържци е безмислено. Николай II поискал от британския си братовчед, съюзник във Войната, достъп и спасение от революцията, онзи отказал...

Преди 46 минути, makebulgar said:

Първата световна война е все още война на хората, а не на танковете, ракетите и машините. Хората са били есенциално нужни, за да се спечели която и да е война по онова време.

Не бих се клел в това. Още с артилерията на Наполеон, техниката започва да решава изхода на боя. (Дори по- рано- с превземането на Константинопол. . Шега, разбира се)А с танковете и аеропланите, с химическите вещества, индустрията и техниката стават решаващи.

Защо обаче Първата световна е толкова масова? Отговорът ми е, че тогава е време на масовото производство- екзистенциално развитие. Интензификацията на Форд е по- късно и към момента се смята, че който притури повече хора, той увеличава производителността, включително и на смърт.

Преди 46 минути, makebulgar said:

След войната ако дойде друга власт и друг народ на власт сигурността ти отива на боклука, и може децта ти и внуците ти да бъдат убити, отвлечени, къщата ти да бъде запалена, и ти самия да бъдеш убит, просто защото така действат завоевателите. 

Струва ми се, че влиянието на турската и монголската военна тактика пренасяш върху Западна Европа. Там войната, преди Световната е дело на професионалисти. Тези професионалисти се срещат със себеподобни и воюват. Прочее Френско- пруската война е все още от кадрови армии. Разоряването на градове за отмъщение е рядкост. Когато испанците завоюват сегашна Нидерландия, градовете остават непокътнати, културата на войната изисквала да се бият в полето. Гьоте разказва, че когато французите превзели свободния град Франкфурт през Седемгодишната война и в дома им бил разквартируван кралския комендант граф Торанк, той не си позволил дори да забие един пирон за да си окачи картините, за да не повреди интериора на хазяите. Същият този граф създал Франфуртския театър, а битките, естествено, се водили без да се съсипва града.

Редактирано Петък в 09:24 от Мълчаливец

[makebulgar]

Еми явно гледните точки са различни. И в България мотивите са различни от тези в Франция и Германия. Патриотичните мотиви при българите след освобождението и двете балкански войни са едно, а имперските и икономически войни на французи, германци и руснаци са друго. 

Различни са и мотивите на интелектуалеца във Варна и на селянина живеещ на българо-сръбската и българо-гръцката граница. Първия може да е станал доброволец заради патриотични чувства, а втория заради братята и сестрите си от другата страна на границата и заради баща си и дядо си, които са воювали в предходните войни. 

Ставали са доброволци и от чисто финансова гледна точка. В бедна къща с 10 деца момчетата са виждали начин да излязат от селото чрез армията. 

 

Редактирано Петък в 09:34 от makebulgar

[Мълчаливец]

Мисля, че дори преобладаващо антивоенни, защото всички са осъзнавали войната като трагедия след двете Балкански войни. Изглежда идеалите са били силни и живи, след като не са изтрепали Кобургите с камъни, а пък военната машина е действала, щом спират с огън въстаналите войници на половин час пеш от двореца.  

Преди 6 часа, makebulgar said:

имперските и икономически войни на французи, германци и руснаци са друго.

Силно подозирам Фердинанд в имперски амбиции. Може би в по- малък, балкански мащаб, но имперски. Сърбите също.

Но понеже си мисля за доброволците, несъмнено патриотични мотиви. Не са искали "България на три морета", а "България са земите на българи"

Редактирано Петък в 16:24 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Ще подкрепя мнението си, че масовата преса е формирала масовото мислене чрез ония 10 точки, които са първи искания от страна на Австро- Унгария след убийството на крон- принца и с които, ако се бе съгласила Сърбия, войната щеше да бъде избегната (?  ). Трите първи се отнасят до пропагандата, а в девета точка се предполага, че враждебно отношение срещу Монархията е разпространено чрез медиите.

1. Да се сдържа всяка публикация, която възбужда омраза и презрение към Монархията.
2. Веднага да се разпусне „Народна отбрана“, да се конфискуват всички пропагандни средства и да се подхожда по същия начин срещу подобни дружества.
3. Незабавно да се спре всичко, което служи или може да послужи за пропаганда срещу Австро-Унгария.
4. Да се отстранят от армията и администрацията всички онези офицери и функционери, които работят в тази пропаганда от името на сръбското правителство срещу дуалистичната монархия.
5. Да се приеме австро-унгарската помощ за сдържане на превратаджийското движение, което е насочено срещу териториалния интегритет.
6. Провеждане на съдопроизводството срещу участниците в комплота от 28 юни с участие на австроунгарски представители.
7. Незабавно да се арестуват комендантите Войя Танкошич и Милан Циганович.
8. Чрез ефикасни мерки да се спре нелегалната контрабанда на оръжие и строго да се накаже граничната служба в Шабац и Ложница, защото е улеснила преминаването на границата на инициаторите и престъпниците от Сараево.
9. Австро-унгарското правителство да получи обяснение за тези личности, които, намирайки се в официално положение, без да се колебаят, след атентата се изразяват враждебно срещу Монархията.
10. Виенското правителство да се уведоми за предприетите мерки.

Факт: Преди да се сблъска с реалността, човек формира пред-разсъдъчното си мнение чрез медиите!!!

Редактирано Петък в 16:52 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Какво е било в ума на Хемингуей, когато тръгва да воюва?

Хемингуей, още от 12 г. възраст ловува с пушка. На 18, първо опитва да се запише в американската армия, като мотивите му са сравними с това, че войната е юношеска инициация която го признава за мъж и са романтично неясни. След като бива отхвърлен заради лошо зрение, постъпва като доброволец към Червения кръст и заминава за Италия като шофьор на линейка. За него войната е приключение, а Италия е екзотична страна. Той отива там не защото има идеи, а за да намери такива, да намери смисъл на живота си. В полу-биографичният роман "Сбогом на оръжията", героят му Фредерик Хенри, както и Хемингуей не знае защо е там. Войната запълва една празнота от смисъла на съществуване или несъществуване. Обаче, когато Фредерик разбира, че войната еднакво безсмислено умъртвява всички, без да дава отговори, той избира живота... който поне в романа е също трагичен и също не дава смисъл и отговор.

Една идея, която Хемингуей открива, за мен поне, е идеята, че той, а общо и доброволците, вярват в своето безсмъртие, когато се записват. Сигурен съм вече, че всички са вярвали, не само че страните им са силни, но и че те няма да загинат. Тази илюзия се разпръсва обикновено много скоро.

[Мълчаливец]

Какво е било в ума на Толкин, когато тръгва на война?

Толкин имал високи научни и литературни амбиции и прекрасна среда преди Войната- (T.C.B.S., Tea Club and Barrovian Society) . Той добре съзнава, че войната ще ги разруши и се опитал да отсрочи мобилизацията си поне до получаване на бакалавърска степен, като се записва в Корпус за военна подготовка. След завършването, бива призован, но вече като лейтенант и впоследствие изпратен на фронта. 

Той няма желание за битки, а за кабинетна дейност, така че от начало е имал съзнанието за някаква отговорност, дълг, но не и желание за бойни подвизи. Изразил се е по- късно с историите за Пръстена и Фродо. 

Изживяването на Толкин е предадено простичко. Протагонистът/ самият Толкин, се чувства "малък човек". Първоначният живот в Ширът/Англия е сред сигурност, културен ред, приятелства и радости. Обаче идва нещо, което се знае, че ще го разруши- Пръстенът/силата, властта. Хората и властниците мислят, че чрез него ще носят добро, (че войната ще донесе добро), но Пръстенът/войната винаги носи деформирана и нехуманна власт, разрушения, трагедии. Да напуснеш Ширът, както и младостта е неизбежно, другият свят- на войната не е по желание. Той променя не така, както човек би искал. Битките, орките са безмислени и жестоки. Няма предварително обяснение, нагласа, ред за тези безумства. Обикновените хора/Хобитите, които оцеляват и се връщат не са същите.

Като цяло, „малкият човек“ не иска войната/Пръстена. Участието му не е за да воюва активно, а да понася воюването, да преживее и оцелее. Това е страдателна нагласа, пасивна и принудена, която точно описва мисленето на Толкин преди да се сблъска с фронта.

 

[deaf]

On 16.01.2026 г. at 18:48, Мълчаливец said:

Преди да се сблъска с реалността, човек формира пред-разсъдъчното си мнение чрез медиите!!!

На противоположното мнение съм. Медиите са виртуална реалност,която няма допирни точки с истинската реалност. Няма как медиите да принудят човек да воюва,ако той няма реални причини да го прави. 

[Skubi]

Не съм експерт на .......... не съм. Но това което гледа човек във връзка с ПСВ е изумителният етусиазъм който обвхваща хората тръгващи на фронта. Цветя, усмихвки, весели, щастливи даже, че отиват на касапница....Ужас направо ужас. Тази до безумие увеличена еурофория е същинска на сегашните ИСИС войници на исламската държава. Малко, за съжаление много малко хора осъзнаватр говорят, пишат против войнатар против месомелачката на хората....

И с каква полза?

Къс е на плебса акъла. И като го обработят добре пропагандистите.....

След 20-21 години почват пак...

 

[Мълчаливец]

През 1914 г. Анри Барбюс е на 41 години– доста късна възраст за фронт, при това е вече утвърден писател и интелектуалец с възможности за тилова служба или журналистическа дейност далеч от окопите. Въпреки това, за доброволец го подтиква идеята за републикански и граждански дълг. Той е искрено републикански настроен и в началото възприема войната като защита на Френската република срещу милитаризма и монархиите. Той не тръгва с омраза към немците, а с любов към родината, с чувство за гражданска отговорност.

На тази възраст Барбюс не е романтичен доброволец, не очаква слава, подвизи, „пречистване“, а действа по скоро с гражданска почтеност, което можем да формулираме в изречението- „Когато тези хора умират, аз нямам право да пиша за тях от креслото.“ Това, конкретно, е етика на писател, а не на войн. В своята честност, Барбюс иска да види войната отвътре, да не се води и да не участва в лъжите на патриотичната преса. Фронтът за него е добиване на нов морален опит, изпитание на човешкото в себе си и наблюдение у другите, поредно очистване от илюзиите.

         Впоследствие войната затвърждава възгледите му. Той преживява окопния ад, заболява тежко, става радикален антимилитарист. В резултат романът му „Огънят“ става документ за обезчовечаването- една от първите книги, които казват открито, че войната не възвисява, а смазва, че тя е морален провал на обществото, който трябва да бъде посочен, за да не се повтори. Това го поставя в центъра на антивоенната литература на ХХ век.