Какво е било в ума на доброволците през Първата световна война?

[Мълчаливец]

Преди 3 часа, deaf said:

На противоположното мнение съм. Медиите са виртуална реалност,която няма допирни точки с истинската реалност. Няма как медиите да принудят човек да воюва,ако той няма реални причини да го прави. 

Разбирам, но ще илюстрирам мнението си по подобие- медиите са като отпечатана карта на непозната територия. Това не е нарисувана от нас карта, но й вярваме, защото е единствената, с която можем да тръгнем на път.

После можем да я ползваме в окопите с друго предназначение.

[deaf]

Преди 21 минути, Мълчаливец said:

Барбюс иска да види войната отвътре

Когато се говори за Първата световна война често се пропуска най-важната подробност. Че по нейно време за първи път влиза в боя едно ново и страшно оръжие – картечницата. Картечницата превръща войната в безсмислена касапница продължила цели пет години. 

[Стоедин]

Преди 1 час, deaf said:

Когато се говори за Първата световна война често се пропуска най-важната подробност. Че по нейно време за първи път влиза в боя едно ново и страшно оръжие – картечницата. Картечницата превръща войната в безсмислена касапница продължила цели пет години. 

Това не вярно. Картечници се ползват още от 19 век и до ПСВ в повече от 10 войни се тестват. Касапницата е не само заради картечниците, а също заради все по мощните и скорострелни оръдия, танкове, подводници, самолети и бойни отровни газове. Плюс бодлива тел, окопи и комуникации. Плюс остарялото шабно мислене на повечето генерали във всички армии. 

Редактирано Неделя в 13:45 от Стоедин

[deaf]

Преди 4 минути, Стоедин said:

Това не вярно. Картечници се ползват още от 19 век и до ПСВ в повече от 10 войни се тестват. Касапницата е не само заради картечниците, а също заради все по мощните и скорострелни оръдия, танкове, подводници, самолети и бойни отровни газове. Плюс бодлива тел, окопи и комуникации. Плюс остарялото шабно мислене на повечето генерали във всички армии. 

Цитирам Виктор Суворов,а той все пак е военен... Генералите са нямали думата. Войниците без да питат командирите си са се заровили под земята,за да оцелеят от картечниците и оръдията. Войната е станала позиционна и е продължила така пет години,именно заради картечниците и оръдията. Вече преди и през ВСВ се появяват истински танкове,изтребители и наистина мощна артилерия,които превръщат войната в крайно мобилна – който се придвижва най-бързо,той печели. Блицкриг в чист вид. Факт е че ВСВ има много по-малко загинали в сравнение с ПСВ. Повечето загинали през ВСВ се дължат на включването на варварския СССР във войната... 

Много хора на изкуството погрешно мислят,че войната е само ужасяващо зло,защото се подвеждат по ПСВ... 

 

[Skubi]

СМСМ ако сегашните мултита бяха се оформили още по времето на мултинационалните монархии, никога нямаше да има нито първа, нито втора световна война...

Щяха да цъцкат имуществата, богатствата на света, монарсите да ги държат за туристически експонати и всичко щеше да е на ред...

Нещо подобно което сегашните патриоти, консервативи искат да направят....

[Мълчаливец]

Двама Нобелисти, ентусиасти за войната: Ръдиард Киплинг и Фриц Хабер

Ще оставя Хабер за следващия коментар, защото е много труден. С няколко думи ще коментирам ентусиазма на великия Киплинг. Той твърдо и възторжено вярва в британския империализъм. Безспорно, както французи и германци, вижда страната си велика- Едуардинската епоха му дава всички основания, а и слънцето никога не залязва над Империята. Такава страна в представите му можа да бъде само победител, при това мълниеносен- поне от опита с колониална съпротива. Той изпраща двама сина на фронта и чака мълниеносната победа. Получава смъртта на единия. Това е крушение за идеите му и преосмисляне на войната.

Един тилови (сега бихма казали "диванен") ентусиаст по- малко.

[Мълчаливец]

Фриц Хабер е една необяснима и морално разкъсана фигура на ХХ век. Той не е просто „учен, служил на войната“, той е ентусиаст, поставящ я на върха на съществуването си.

Животът му е между 1868 и 1934година, лауреат на Нобел по химия за 1918 г. Евреин от Бреслау/Вроцлав- семейство на правоверни хасиди от поколения наред, който на 28 г. възраст се покръства. Дали се е отрекъл от строгите еврейски нрави и го е запленил немският ред, или е търсил еднаквост вместо различие с "най- добрите", не мога да зная. Обаче е станал фанатично предан на германската държава и култура.

Най-голямото му постижение е синтезът на амоняк от азот и водород (Процесът Хабер–Бош) който става основа за изкуствените торове- едно откритие със спасителен мащаб за нарастналото човечество.

Когато избухва Първата световна война, Германия е под ембарго, блокирана и няма достъп до нитрати, а без тях няма нито барут, нито торове. Тогава Хабер доброволно застава в услуга на армията и оглавява германската програма за химическо оръжие. Дали вярва, че по-бърза и по-ужасна война ще доведе до по-бърз мир или го водят някакви конспиративни идеи от Сион, също не се знае. През 1915 г., при Ипр, Германия използва хлорен газ, като приложението му, както и противогазите са разработвани в подопечните му лаборатории, а Хабер лично присъства, като контролира условията (вятър, влажност) и възприема гърчещите се врагове като научен успех. Може да се каже, че не само войната преминава качествения праг на ескалация и дехуманизация, но и самият той.

Съпругата му, Клара Иммервар, също е химик, пацифист и морален противник на химическата война. След Ипр тя се самоубива с неговия пистолет, а Хабер заминава на фронта още същия ден. Той, очевидно, изцяло е заменил ценностите си с тези на държавната машина, поставяйки ги над личния, хасидски и християнски морал.

През 1918 г. Хабер получава Нобелова награда за процеса по синтез на амоняка. Това предизвиква международен скандал, бойкот от учени и морално възмущение, но комитетът заявява: „Награждаваме науката, не политиката.“ Тази шизофренна разделеност, бележи разкъсването на човека и на възприятието за него в съвремието.

След 1933 г. Хабер е прогонен от Германия като евреин и губи всичко, за което е служил верноподанно. Умира в изгнание, сам и разочарован… в Швейцария  . Лабораториите, които е изградил, по-късно произвеждат Zyklon B — газът за лагерите и евреите. Така Хабер се превръща в морален предтеча на технологичното масово убийство.

Хабер е вярвал, че Германия е над всички, а науката е над морала. Е, не е вярно! Не го приемам като трагична фигура, а като човек, който заради единия успех, предава всички морални устои.

В лабораториите му през Първата световна са били подчинени и са служили на Райха още трима Нобелови лауреати: Джеймс Франк, Густав Херц и Ото Хан. От противниковата страна, защото всички страни- участнички са се стремили да добият военно приложение на науката са други Нобелови лауреати- Франсоа Гриняр и Пол Сабатие. Обаче за тях после.

 

[Skubi]

Преди 1 час, Мълчаливец said:

Хабер е вярвал, че Германия е над всички, а науката е над морала. Е, не е вярно! Не го приемам като трагична фигура, а като човек, който заради единия успех, предава всички морални устои.

Имам съмнението, че фигурата на ученът в филмът Змийешко Яйце на Бергман The Serpent's Egg is a 1977 drama film  от части е взет от подобни фигури.

 

[Мълчаливец]

Преди 12 часа, Skubi said:

Имам съмнението, че фигурата на ученът в филмът Змийешко Яйце на Бергман The Serpent's Egg is a 1977 drama film  от части е взет от подобни фигури.

Много пикантна е историята около смъртта на 72 г. актьор в главната роля ТУК. И на английски го споменават, но не така пикантно.

[Мълчаливец]

Нямам идея, защо тези учени са се записвали в армията. Дали немският милитаризъм ги е принуждавал или е било неизбежност, в която са разчитали да бъдат офицери в тилови и научни звена. Били са награждавани, значи не са саботирали и са служили вярно и съвестно. Във всички случаи университетите са функционирали, но те не са били в тях.

Трима Нобелови лауреати от лабораториите на Фриц Хабер:

Джеймс Франк Нобелова награда 1925 (физика)

С избухването на Първата световна война Джеймс Франк се записва доброволно на фронта. През декември 1914 г. е изпратен да се бие в Пикардия, Северна Франция. В началото на 1915 г. Франк е преместен в поделението на Фриц Хабер, което използва хлорен газ като химическо оръжие. Там, заедно с Ото Хан, той отговаря за определянето на местата за атака срещу позициите на Антантата и също така информира Хабер за резултатите от използването на новото оръжие.  На 30 март 1915 г. Франк е награден с Железен кръст 2-ра степен, а през април е повишен в лейтенант. През есента на 1915 г. се разболява тежко от плеврит, но се възстановява. На 11 януари 1916 г. Джеймс е награден с Ханзейския кръст на град Хамбург, а на 19 септември 1916 г. е повишен в доцент в Берлинския университет. По-късно е изпратен на Източния фронт, където се разболява от дизентерия. След възстановяването си, Франк се завръща в Берлин, където Фриц Хабер предлага на младия учен работа в Института по физическа химия и електрохимия. Тук, заедно с Ото Хан, Ханс Гайгер, Вилхелм Вестфал и Густав Херц, той работи по разработването на нови противогази и лични предпазни средства.  През 1918 г. Франк става ръководител на катедрата по физика в института на Хабер и получава Железен кръст 1-ва степен.   Един от авторите на „Доклада на Франк“ (1945), който предупреждава срещу използването на атомната бомба.

 

Густав Херц – Нобелова награда 1925 (физика)

От 1914 г. Херц служи като офицер в Първата световна война, а през 1915 г. е назначен в специалното газово бойно подразделение, т. нар. Пионерски полк 35, под командването на Фриц Хабер. Херц не участва в първото използване на химическо оръжие при Ипър на 22 април 1915 г., тъй като по това време оценява друг участък от фронта за пригодност за газови атаки. На 7 юли 1915 г. Херц е тежко ранен в Полша по време на газова атака срещу руски войски, когато вятърът се променя по време на атаката, излагайки го на въздействието на газа. След няколко месеца във военна болница Херц е освободен от армията. През 1917 г. той се квалифицира като университетски преподавател с дисертация, озаглавена „Върху енергийния обмен при сблъсъци между бавни електрони и газови молекули“ и впоследствие работи като частен преподавател по физика в Берлинския университет до 1920 г.

 

Ото Хан (Otto Hahn) – Нобелова награда 1944 (химия)

В началото на Първата световна война Ото Хан е призован на военна служба. Първоначално, от август до декември 1914 г., той служи като офицерски кадет в два полка на Западния фронт. След това става офицер (лейтенант) и член на специалното звено за химическа война, ръководено от Фриц Хабер (в което участват още Джеймс Франк, Густав Херц, Ервин Маделунг, Вилхелм Вестфал и Хайнрих Виланд).

Хан първоначално има резерви, защото смята, че използването на отровен газ във война нарушава Хагската конвенция, но е убеден от Хабер. Хан служи в Газовия полк (Пионерски полк 35) от януари 1915 г. до края на войната, само с няколко по-дълги прекъсвания. Той постоянно пътува между Източния, Западния и Южния фронт, Института по физическа химия на Хабер в Берлин и завода на Байер в Леверкузен. Наред с Франк, Хан е единственият, който тества противогазите и филтрите, разработени от Института на Хабер през 1917 г., като носи противогаз и остава в колиба, пълна с фосген, докато газът проникне в маската.

 

[Мълчаливец]

От другата страна на фронта също разработват отровни газове

Виктор Гриняр, носител заедно с Пол Сабатие на Нобеловата награда за химия през 1912 г.

Когато избухва Първата световна война, Гриняр е призован в армията, с чин ефрейтор. Той служи няколко месеца като постови, докато не е известен Генералния щаб. Гриняр е носил своя Медал на Почетния легион, получен след награждаването с Нобелова награда, въпреки че му е нареждат да го свали. След като проучва по-подробно Гриняр, Генералният щаб решава, че той би бил по-подходящ за изследвания, отколкото за постовак, затова го назначава в отдела за взривни вещества. Изследванията на Гриняр се насочват към антидоти срещу химически оръжия, когато производството на тротил вече не е устойчиво, и в крайна сметка Гриняр е назначен да изследва нови химически оръжия за френската армия.

Споменатият Пол Сабатие по време на войната е университетски порфесор... и така можело.

За съжаление, учените не описват интроспекции и не разказват биографии така, както литераторите. Не зная какво е било в ума им по време на войната.

Редактирано вчера от 17:51 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Робърт Мъликен САЩ Нобелова награда по химия 1966 г.
Когато Съединените щати влизат в Първата световна война, Мъликен заема позиция в Американския университет във Вашингтон, окръг Колумбия, където произвежда отровен газ под ръководството на Джеймс Б. Конант. След девет месеца е призован в Службата за химическа война на армията, но продължава със същата задача. Лабораторната му техника не била перфектна и той в продължение на месеци страдал от изгаряния. По-късно се разболява от тежък грип и е хоспитализиран до края на войната.

[Мълчаливец]

Не можем да подминем и Добрия войник Швейк и Ярослав Хашек. Според чешката уикипедия, той е доброволец. 

Цитирай

 

При избухването на Първата световна война Хашек живее с карикатуриста Йозеф Лада, който по-късно илюстрира „Добрият войник Швейк“.

През 1915 г. Хашек се записва в 91-ви полк в Ческе Будейовице и отива с него на Галисийския фронт в Русия. Не казва почти на никого за намерението си да се запише и затова е издирван известно време. На 24 септември 1915 г. е пленен в битката при Хорупан (около 12 км северозападно от украинския град Дубно). До лятото на 1916 г. е в лагера за военнопленници Тоцкое, където се присъединява към чехословашките легиони. След това е назначен в Чехословашкия полк, където работи като писар, пратеник на наборната комисия и стрелец. След това е преместен в комуникационната секция, картечната секция (в която участва в битката при Зборов) и в канцеларията на 1-ви полк. От ноември 1917 г. до февруари 1918 г. публикува в списанията „Čechoslovan“ и „Čs. voják“, и е, наред с други неща, автор на редица антиболшевишки статии.

В края на февруари 1918 г. се присъединява към Чехословашката социалдемократическа работническа партия. Какво е накарало Хашек да се откаже от идеята за анархизъм и да възприеме социалистически идеи, той никога не обяснява. През март чехословашките легиони предприемат известна анабаза, с цел да се присъединят към Западния фронт през Владивосток. Хашек не се съгласява и заминава за Москва, където започва да сътрудничи с болшевиките. През април преминава от чехословашките легиони в Червената армия. Изпратен е в Самара, а на следващата година е директор на армейската печатница в Уфа, началник на отдела за работа с чужденци и др. В края на 1918 г. служи като командир на Чувашкия отряд в Червената армия и като заместник-военен командир на Бугулмския окръг. След това работи в Сибир, където издава няколко списания, включително първото списание на бурятски език „Юр“ (Зора).

Википедия.ру отбелязва, че е мобилизиран, пратен е на фронта с арестантски вагон и въоръжената му служба е част от борбата му за независима Чехия.

Цитирай

 

На фронте

В 1915 году война вошла и в жизнь Гашека. Его призвали в армию и зачислили в 91-й пехотный полк, расположенный в Ческе-Будеёвицах. Многое из похождений Швейка, описанных в романе, в действительности произошло с самим писателем. Так, в полк Ярослав явился в военной форме, но в цилиндре. Из школы вольноопределяющихся он был отчислен за нарушения дисциплины. А его симуляцию ревматизма признали попыткой дезертирства и даже осудили на три года, с отбытием по окончании войны. Так что на фронт Гашек, как и Швейк, отправился в арестантском вагоне.

В армии будущий роман пополнился не только историями и курьёзами, но и персонажами. В 91-м полку служили и поручик Лукаш, и капитан Сагнер, и писарь Ванек, и многие другие персонажи. Часть из них Гашек так и оставил под своими фамилиями, часть всё-таки переименовал. Он получил должность помощника писаря, что позволило ему уклоняться от учений и продолжать творчество. Тогда же он довольно тесно сошёлся с денщиком Лукаша Франтишеком Страшлипкой, ставшим одним из основных прототипов Йозефа Швейка.

На фронте в Галиции Гашек выполнял обязанности квартирьера, позже был ординарцем и связным взвода. Участвовал в боях у горы Сокаль и даже был награждён серебряной медалью «За храбрость» и произведён в чин ефрейтора. Вот только обстоятельства подвига разнятся. По воспоминаниям Лукаша и Ванека, Гашек во многом против своей воли «взял в плен» группу русских дезертиров — он неплохо говорил по-русски и условился с русскими солдатами об условиях сдачи. Сам же Гашек заявлял, что медалью был награждён за то, что избавил батальонного командира от вшей, намазав его ртутной мазью.

Утром 24 сентября 1915 года, в ходе контрнаступления русской армии на участке 91-го полка под Дубно, Гашек вместе со Страшлипкой добровольно сдался в плен.

В плену

Ярослав Гашек в форме красноармейца, 1920 год

Как военнопленный № 294217, Гашек содержался в лагере под Киевом в Дарнице. Позднее он был переведён в аналогичный лагерь в Тоцком в Самарской губернии. В лагере разразилась эпидемия тифа, в ходе которой погибло множество пленных. Гашек также заболел, но выжил. Вскоре, подобно многим другим соотечественникам, Гашек вступил в Чехословацкий легион.

Однако медкомиссия признала его негодным к строевой службе, и в июне 1916 года он стал сначала писарем 1-го добровольческого полка имени Яна Гуса, а затем — сотрудником газеты «Чехослован», выходившей в Киеве. Гашек активно занимался агитацией в лагерях военнопленных в пользу Легиона, публиковал в газетах юморески и фельетоны. Своим острым языком он добился сначала того, что австрийские власти объявили его изменником за оскорбительные рассказы (именно в то время появился фельетон «Рассказ о портрете Франца-Иосифа I», который потом будет переложен в первой главе «Похождений Швейка»), а затем и руководство Чешского национального совета в Париже возмутилось его фельетоном «Клуб чешских Пиквиков». Гашека отправили на фронт и предали суду чести, где обязали принести письменные извинения руководству совета. Своеобразный пролог к «Похождениям бравого солдата Швейка» — повесть под названием «Бравый солдат Швейк в плену» — была написана им в марте 1917 года во время нахождения на гауптвахте в Борисполе и в июне издана в Киеве.

Впрочем, по ряду сведений, Гашек воевал не только на бумаге. Летом 1917 года за бой у Зборова он даже был награждён Георгиевским крестом 4-й степени. На фронт ему пришлось отправиться после нападения на редакцию группы чешских националистов во главе с капитаном Радолой Гайдой.

После заключения Брестского мира между большевиками и Германией и начавшейся эвакуацией чешского корпуса в Европу через Владивосток Гашек порывает с легионом и отправляется в Москву. Там он вступает в коммунистическую партию. В апреле 1918 года его отправили на партийную работу в Самару, где он вёл среди чехов и словаков агитацию против эвакуации во Францию, а также призывал их вступать в Красную Армию. К концу мая чешско-сербский отряд Гашека насчитывал 120 бойцов, которые принимали участие в боях с белочехами и успешно подавили анархистский мятеж в Самаре.

Однако уже в июне 1918 года в ходе мятежа Чехословацкого корпуса чешские отряды, выступившие против Красной Армии, взяли Самару. Среди противостоявших им частей Красной Армии были и три взвода добровольцев, которыми командовали Ярослав Гашек и Иосиф Поспишил. Однако силы были неравными, пришлось отступить. Вспомнив, что в штаб-квартире чешских интернационалистов в гостинице «Сан-Ремо» остались списки добровольцев, которым эти сведения могли грозить репрессиями, Гашек в одиночку вернулся за документами и успел их уничтожить. Однако присоединиться к своему отряду он уже не успел; ему пришлось в одиночку выбираться из города.

Деятельность Гашека в качестве агитатора Красной Армии в чешской среде была недолгой, но не осталась незамеченной. В июле, то есть спустя всего три месяца после прибытия в Самару, в Омске полевой суд чехословацкого легиона выдал ордер на арест Гашека, как «предателя чешского народа». Несколько месяцев он был вынужден, прикрываясь справкой, что он «полоумный сын немецкого колониста из Туркестана», скрываться от патрулей. Самарский краевед Александр Завальный приводит такую историю об этом этапе жизни писателя:

Однажды, когда он прятался у своих знакомых на одной из самарских дач, появился чешский патруль. Офицер решил допросить неизвестного, на что Гашек, разыграв из себя идиота, рассказал, как он спасал чешского офицера на станции Батраки: «Сижу я и думаю. Вдруг офицерик. Точь-в-точь вроде, как вы, такой деликатный и щупленький. Немецкую песенку мурлыкает и вроде бы приплясывает, как старая дева в пасхальный праздник. Благодаря испытанному нюху я сразу вижу — офицерик под мушкой. Гляжу, направляется прямо к уборной, из которой я только вышел. Присел я недалеко. Сижу десять, двадцать, тридцать минут. Не выходит офицер…» Далее Гашек изобразил, как он зашёл в туалет и, раздвинув гнилые доски, вытащил из нужника пьяного неудачника: «Вы, кстати, не знаете, какой награды удостоят меня за спасение жизни чешского офицера?».

Только к сентябрю Гашек пересёк линию фронта, и в Симбирске вновь примкнул к частям Красной Армии.

С октября 1918 года Гашек занимается активнейшей партийной, политической и административной работой при политотделе 5-й армии Восточного фронта, 5 сентября 1919 года он был назначен начальником Интернационального отделения политотдела. Несмотря на то, что в Чехии писатель вёл богемный образ жизни, был завсегдатаем многочисленных пражских трактиров и ресторанов, автором и участником всяческих шуток, розыгрышей и проказ, находясь в рядах Красной Армии он вёл себя по-другому. Здесь он показал себя ответственным и исполнительным человеком, хорошим организатором, к тому же беспощадным к «врагам революции». Неудивительно, что его карьера быстро пошла в гору.

В декабре 1918 года его назначили заместителем коменданта Бугульмы, а вскоре, после смещения начальника, он сам становится комендантом. Позднее его воспоминания об этом периоде легли в основу цикла из 9 рассказов 1921 года, опубликованных в газете «Tribuna». Некоторые историки и литературоведы считают парадоксом участие автора одного из самых антивоенных романов мира в Гражданской войне в России, другие же доказали, что это было естественным результатом его социалистических взглядов, выражавшихся уже с ранней публицистики. Свою деятельность в России Гашек считал продолжением борьбы за самостоятельность чехов и словаков.