Феноменът поколенчески песимизъм

[vvarbanov]

Той се появява във всяка епоха, независимо дали говорим за античност, Средновековие или TikTok. 

Следния цитат  се приписва  на Сократ (V в. пр.н.е.)

„Нашата младеж обича разкоша, подиграва се с властта, няма уважение към по-възрастните и предпочита бърборенето пред упражненията.  Днешните млади са тирани, не стават от столовете си, противоречат на родителите си и са роби на удоволствията.“

Това също изглежда написано вчера :  „Няма вече надежда за бъдещето на нашия народ, ако той зависи от днешната младеж; защото тази младеж е непоносима, безнравствена и безразсъдна.“ Хезиод (VIII в. пр.н.е.)

Сенека (I в.) също мрънка в типично римски стил: „Младите са изгубили дисциплината, презират труда и живеят в излишества.“

Защо това се повтаря винаги? 

Има няколко дълбоки причини:

Паметта е измамна
Помним себе си и нашето поколение в най-добрия му вариант. Забравяме мързеливите, безотговорните и „изгубените“ от нашето време.

Младите са адаптирани към нов свят
Те не са „по-лоши“ — те са други, защото средата е различна. Това винаги плаши по-възрастните.

Ценностите се изместват, не изчезват
Дисциплина ↔ автономия
Йерархия ↔ равнопоставеност
Търпение ↔ бързина

Еволюционна тревога
Подсъзнателно: „Ако те са такива, дали светът ще оцелее без мен?“

Ако древните автори са били прави…
  цивилизацията трябваше да е приключила още преди 2500 години.

А тя вместо това:

оцелява,

трансформира се,

и всеки път новото поколение я носи по свой начин. 

 

 

[Евристей]

Това е така, но има и още един фактор/феномен - култ към предците. 

Дори в разцвета на своята мощ, силните на деня говорят, че предците им са нещо много повече

Един от най-ярките примери е Рамзес II. 

Този фараон е :

неестествено-самовлюбен,

самопровъзгласен бог,

узурпатор на паметници,

вечно "победител" в Кадеш благодарение на самия себе си

Но когато Рамзес говори за татко Сети I, тонът рязко се променя.

В надписи от Абидос и Карнак: Рамзес благовее и се прекланя

Сети е "Великият-могъщ бик"

"възстановителят на Маат"

"онзи, който върна Кемет/Египет към реда"

Рамзес не се състезава с баща си - той се легитимира чрез него.
Подтекстът е ясен:

"Аз съм велик, защото съм син на още по-велик." 

.....................................................................................................................

Хезиод: "Железният век" срещу героичното минало

Хезиод (VIII в. пр.н.е.):

мрази своето време,

вижда морален разпад,

плаче за златния и героичния век.

В "Дела и дни“:

старите поколения са по-близо до боговете,

героите са по-справедливи,

предците са по-работливи и честни.

............................................................................................................

 

Платон и "старите атиняни"

Платон е прочут с критиките си към младите, но се прекланя пред предците:

В "Закони" и "Държавата":

старите атински закони са по-мъдри,

"първите законодатели" са почти митични фигури,

Солон е представен като образец, който никой жив не може да достигне.

Платон обожествява предишната генерация, за да осъди настоящата демокрация.

.......................................................................................................................

продължение
 

[Евристей]

Рим: mos maiorum – "обичаят на предците"

Тук феноменът е институционализиран.

Цицерон, Ливий, Салустий

Всички повтарят:

"старите римляни" били:

строги, скромни, добродетелни, дисциплинирани, силни, лоялни - истински бащи на Отечеството

Ливий (Ab urbe condita):

"Колкото повече напредваме във времето, толкова повече губим нравите."

mos maiorum = морален златен стандарт, който:

никога не е съществувал в този вид,

но служи като еталон за вина.

Средновековие: "великите отци на Църквата"

Средновековните автори:

постоянно се извиняват, че пишат,

твърдят, че са "джуджета върху раменете на гиганти".

Пример:

Бернар от Шартър (XII в.)

"Ние сме джуджета върху раменете на гиганти."

Тези гиганти са:

Августин,

Йероним,

Амвросий,

Григорий Велики.

Настоящето е слабо
Миналото е  свято

............................................................................................................................

 Китай: Конфуций и древните мъдреци

Конфуций:

смята своето време за деградирало,

възхвалява легендарните владетели Яо и Шун.

Той казва:

"Аз не създавам, аз предавам"

Класически пример за:

морален песимизъм към настоящето,

култ към предците като източник на легитимност.

[Евристей]

имаме троен психологически механизъм:

Миналото не може нито да се изкаже, нито да се обоснове, нито да се защити

То е мълчаливо, удобно и селективно.

Настоящето е шумно

Младите грешат публично.

Личната идентичност иска стабилност

„Аз съм добър, но моите родители бяха още по-добри, а бабите и дядовците – почти светци.“

същото като:

Жена ми готви добре,
майка ми – по-добре,
баба ми – божествено.

[deaf]

Преди 1 час, Евристей said:

феномен - култ към предците. 

Не мисля,че е феномен. Съвременният човек е толкова разглезен и свикнал да получава наготово,че изобщо не може да си представа през какви ужасяващи трудности и опасности е преминавал всекидневно човекът от първобитната епоха,когато се заражда култа към предците. Първобитното поколение е изпитвало към предишното поколение юридическо задължение (НЕ емоционална привързаност). Първобитният човек е бил убеден,че дължи своята устойчивост изключително на жертвите и постиженията на предците – и че отплата за това трябва да бъдат жертви и постижения,(затова първобитния човек е жертвал най-скъпото си – детето си – изгаряйки го на клада в признателност на обожествените си предци). Но дали тази жертва е достатъчна се е питал той. Това подозрение оставало и нараствало все повече. Страхът от родоначалника и неговата власт,съзнанието за ДЪЛГА си към него се увеличавали в гигантски размери,когато забележете,племето е във възходящ тренд. Когато е в упадък и израждане,страхът намалява. Родоначалникът,предтечата накрая неизбежно се е превръщал в БОГ. Тук се крие произхода на боговете,произход от страха. Затова древните египтяни са градели пирамиди. Затова и днес в "изостаналите" краища на България може да се види син да целува ръка на баща си с искрена признателност за "кредитът",който е получил от него. 

[Мълчаливец]

Моето впечатление е, че има и друго лице на "поколенческия песимизъм"

"Не зная как да ползвам нещо си от мрежата, а младото поколение може, значи съм изостанал, неспособен, като питекантроп, а те са качествено по- добри."

Тук се допуска грешката, че поколението ползва инструмент, сечиво, т.е. сечивото е по- добро. Поколенията не са станали по- добри с откриването на каменната брадва, бронзовия нож, пушката уинчестър.

Редактирано Февруари 1 от Мълчаливец

[dora]

On 1.02.2026 г. at 16:10, Евристей said:

имаме троен психологически механизъм:

Миналото не може нито да се изкаже, нито да се обоснове, нито да се защити

То е мълчаливо, удобно и селективно.

Настоящето е шумно

Младите грешат публично.

Личната идентичност иска стабилност

„Аз съм добър, но моите родители бяха още по-добри, а бабите и дядовците – почти светци.“

същото като:

Жена ми готви добре,
майка ми – по-добре,
баба ми – божествено.

Брилятно резюме!

[ramus]

Според мен:

В сегашно време има една особеност, която досега в историята и поколенията не се е случвала, а сега е реалност. 

Налице е проблемът на "отдалечаване" между поколенията. И причините са основно две и са свързани помежду си:

1 - че обстоятелствата и условията на живот се променят толкова бързо, че атавистичният механизъм за предаване на опита на старото поколение на новото, вече става неадекватен и с него настъпва повече бъркотия, отколкото ползи. От което е налице криза в инерцията и социалните порядки. 

2 - проблемът винаги е че старото поколение се отдалечава от реалностите на следващите, поради факторите в точка "1" . В самото "старо поколение" се наблюдава изострящ се проблем с адаптивността към измененията на условията от което възникват всякакви версии на "отказ" или "контра". 

Освен това - мисля че за първи път в историята на човечеството все по-често рационалното психологическо познание изважда на показ проблемите с възпитанието на предишните поколения. За първи път досега по различните канали на виртуала или извън него - да се чертаят картите на това защо хората имат проблеми, какви са те, как се образуват, откъде започват. 

За първи път именно в сегашно време натрупванията в познанието насочват грешките в моделите по които се формира всяко следващо поколение. И това става особено видимо именно в проявите на "настоящото поколение"... 

Никой не е поставял "родителството" и отглеждането и възпитанието на децата досега на познавателна и психологическа основа. Аз съм почти на 6десетилетия и когато станах "баща" преди 33 години никой, никъде не ми предложи начин за да видя какво значи това за децата, на които съм родител. Не само това - никой не беше предложил начин да видя аз самият защо съм такъв, защо са такива моите родители... 

Всичко това го приемаме за 'даденост' и всички карахме на схемата "който както може". А в това е имало купчина проблеми, които ги оставихме на "следващите", както на нас бяха завещали проблеми по същата схема от невежество и непознаване... и  неспособности. 

Сега в публичното пространство се намират все по-често хора, които открито и директно посочват и обосновават проблемите, които ние сме завещали на "младите". Защото самото поколение от "моето" заложи проблемите "след това" и просто не се справи самото то с адаптацията на условията... и тази криза се предаде след това на следващите след нас. 

Проблемът на тия "млади", както и "сегашните" е, че трябва да се адаптират към условията, които са днешните. Ние с нищичко не можем да спомогнем за това, защото ние самите имаме проблеми с тази адаптация към ускоряващите се изменения. Заложените в социалния организъм и хилядолетни инерции начини за приспособяване  чрез преминаване на "опита" от едното поколение към следващото вече не работи и твърде много хора "залитнаха в тази криза". 

В същата криза залитнаха и "децата ни", защото те също са плод на социалните инерции, които са и за нас, но това, което трябваше според схемата да получат, или нямаше как, или го получиха изкривено. 

Сегашните проблеми на "младите" всички имат за корени "предишните". Децата са отражение на това, което сме самите ние, Родителите, както и ние самите отразяваме нашите родители и средата в която сме формирани.  А този естествен мост на приемственост вече не работи и то това не е от миналата година или от преди 10 години. 

Лично аз виждам някои чудесни знаци в сегашното поколение... и днешните "млади хора". Да сте забелязали например, че новите бременни майки вече са значително по-информирани и готови да следват адаптираните "нови" познания и никой вече не се занимава с "бабешките" грешки от рода "яж за двама"...  ( просто като имровизиран пример). 

Никой не му харесва да е родител, който да е предал на децата си  своите, и грешките и дефицитите на своите родители. Да - грешки са - грешни модели, грешни проблеми, грешни цели, грешни ценности, грешни лични желания и проекции... И да заменим за по-коректно думата "грешно" с "неадекватно" - това с нищо не променя онова, което искам да изразя тук. 

Редактирано Сряда в 18:01 от ramus