Отиди на
Форум "Наука"
plamen_starbov

Превземането на Константинопол от турците

Recommended Posts

Трагично е, че е превзет градът, който дълго време е столица на центъра на Православието. Но да видим как е станало:

На 5 април 1453 година турците започват обсада на Константинопол, известен като непристъпна крепост. Още по-рано султанът построява на Босфора Румелийската крепост (Румелихисар), която отрязала комуникациите между Константинопол и Черно море, и едновременно започва експедиция в Морея, за да попречи на ромейския деспот на Мистра да окаже помощ на столицата.

Срещу колосалната турска армия, състояща се от близо 160 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере едва по-малко от 9 000 войници, от които близо половината били чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, сключена от техните императори, не изпитвали желание да воюват. Така, въпреки мощта на турската артилерия, първата атака е отбита (18 април). Мехмед II успява да прокара своя флот в залива Златния рог и така поставя под заплаха другия участък от укрепленията на града. Но щурмът на 7 май отново не успява. Но в градската стена на подстъпите към вратата на Свети Роман бил извършен пробив. В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година започва последната атака. Два пъти турците са отбити; тогава Мехмед пуска в атака еничарите. По същото време генуезецът Джустиниани Лонго, който заедно с императора е душата на отбраната, получава сериозна рана и се оказва, че той трябва да напусне своя пост. Това дезорганизира защитата. Императорът продължил доблестно да се сражава, но части на вражеската войска, овладели подземните ходове на крепостта – така наречения Ксилопорт, нападнали защитниците в тил. Това бил краят. Константин XI загинал в боя. Турците завладели града. В превзетия Константинопол започнали грабежи и убийства; над 60 000 души били взети в плен. По османски обичай султанът оставил на хората си да плячкосат града. На третия ден той спрял това. Тук, в този град смятал да пренесе столицата си.На 30 май 1453 година, в осем часа сутринта, Мехмед II стъпил в столицата и заповядал да направят централната катедрала в града – църквата Света София, в джамия. Последните остатъци от някога великата империя – Морея и Трапезундската империя – попаднали под турска власт съответно през 1460 и 1461 година. Османската империя нахлула в Европа.

Откъс от Уикипедия

Според вас възможно ли е било да бъде ако не избегнато, поне отложено малко това превземане?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прецизността не е от качествата на Уикипедията. Двете крепости Румели Хисар и Анадолу Хисар не затваряли просто пътя от Цариград за Черно море, а осигуравали турски контрол върху Босфора. Технически е едно и също, защото полуострова, на който е бил разположен Константинопол се намира западно от Румели Хисар. Но по този начин се поставяли под контрол въобще трансп. връзки между Черно море и Мраморно, Егейско и Средиземно море. Това поставяло в сложно положение търговските републики Венеция и Генуа, които трябвало да се съобразяват с новия повелител на Пролива. Затова и поведението на двете републики в последните години на Византия са доста непоследователни.

Така, въпреки мощта на турската артилерия, първата атака е отбита (18 април). Мехмед II успява да прокара своя флот в залива Златния рог и така поставя под заплаха другия участък от укрепленията на града.
Ето нещо за което сме говорили в две други теми - тур. флот е бил командван от Балтаоглу - потомък на бълг. влад. род. А в "Загадки с картини" беше сложена снимката на веригата, която е затваряла Златния рог. Именно нея благодарение на успешните действия на христ. флот турците не могли да преодолеят. Тогава прехвърлили корабите - но по суша. Иначе доста оригинално решение.

Императорът продължил доблестно да се сражава, но части на вражеската войска, овладели подземните ходове на крепостта – така наречения Ксилопорт, нападнали защитниците в тил.

По-скоро става дума за лош късмет. Цариград ако трябва да се изразя в духа на марксиско-ленинската диалектика е бил исторически обречен и е било въпрос на време да бъде превзет. Византия вече се свеждала до малко територия, която малко надхвърляла столицата, а апанажите управлявани от нелоялните към своя брат и владетел деспоти не можели да спасят себе си, та какво остава да помогнат на Цариград.

Но в случая Мехмед ІІ бил разочарован от развитието на обсадата и дори му се въртяло в главата при неуспех на тази атака да се откаже и да пробва друг път. Но по време на атаката, една от малките врати на Влахернската стена - Керко порта, която се намирала в близост до участъка, където тази стена се съезинявала с двойната Теодосиевата стена останала отворена. Тя била използвана по време на атакатата на анадолските войски, но я забравили отворена. Когато се усетили настъпила паника, проникнали доста турци ... и градът бил превзет.

Цариград, подобно на Търново не бил единна крепост, а е имал отделни укрепени квартали. една част от тях, виждайки че централната част е превзета доброволно се предали и били пощадени от грабеж. Сред тях е бил и добилия лоша слава у нас по време на борбата за църковна независимост - Фенер.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Галахад, да бъда честен - с един мой приятел преведохме от руски език. Вярвам в истиността на думите ти. Но според мен оказва влияние и друг факт. В училище учихме, че унгарецът Урбан създава топове, с които разбива крепостната стена. Та затова, а и многочислеността на врага, Константинопол пада. Даже в същия учебник пишеше, че градът имал 4700 защитници (Георги Сфранцес). Според мен именно топа изиграва малка, но решаваща роля.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има една много добра книга, "Падането на Константинопол" от Стивън Рънсиман; ако ти падне, всичко е написано вътре. Можело е да се отложи с малко време падането, но след като целият полуостров отдавна е османски, вече няма как един град да остане сам непревзет, бил той и Константинопол. Просто въпрос на време. Казват, че Византия пада в оня фатален вторник през 1453 г., но не е така - тя си е паднала много отдавна, още като губи малоазийските си владения, които са естественият й геополитически тил.

Та Цариград всъщност е едно островче в турското море! Да, голям, градът на градовете, обаче убийствено сам...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Галахад, да бъда честен - с един мой приятел преведохме от руски език. Вярвам в истиността на думите ти. Но според мен оказва влияние и друг факт. В училище учихме, че унгарецът Урбан създава топове, с които разбива крепостната стена. Та затова, а и многочислеността на врага, Константинопол пада. Даже в същия учебник пишеше, че градът имал 4700 защитници (Георги Сфранцес). Според мен именно топа изиграва малка, но решаваща роля.

Големият топ на Урбан е успял да улучи крепостната стена и да я срути по протежение на няколко метра, но вечерта гражданите запълнили отвора. Самият топ се взривил и убил своя създател. Разбира се турците имали и други по-малки топове, тъй че загубата на този топ не била чак толкова катастрофална за тях.

Дука: Когато вече рухнали на земята двете части от стената и стоящата в средата между тях кула, и когато паднала кулата при вратата на свети Роман, неприятелите видели тези, които били вътре и самите те станали видими за тях.

Нестор за поправката на стената: и укрепил с друга дървена стена, и земя подсипал от вътре.

Ето какво казва Сфренцес за бройката:

И на 4 април същата година отново се появил султана и, подхождайки към Константинопол, обсадил града с всички средства и приспособления откъм сушата и откъм морето, обкръжавайки града по протежение на 18 мили откъм сушата с 200 000 души. А толкова великият град имал за отбрана 4773 човека, без да броя чужденците, които било едва 200 или малко повече./Сфранцес, Малка хрониса, ХХХVІ-6/

А по Дука числеността е така:

На падналите стени защитниците се сражавали с неговите верни роби, млади и твърде силни, на брой над 10 000, отбранявайки се като лъвове. Отзад пък и по фланговете — мъже войнствени, конници, над 100 000. В долната част пък до пристана до Златните врата—други 100 000 и повече; а от мястото, където стоял вожда, и до края на двореца — още 50 000; а на палубите н акорабите— по-голям брой. Защитниците на града се разделили: царя с Йоан Джустиниани бил на падналите стени, извън укрепленията, на вала, имайки със себе си примерно 3 000 латини и ромеи: великия дук—на папските врата, имайки примерно 500: стените пък срещу морето и укрепленията от Ксилопортата до Красивите врата охранявали над 500 хвърлячи и стрелци; от Красивите врата, правейки целия кръг до Златните врата, на всеки стенен зъбер стоял един стрелец или хвърляч на къси копия (дротици), или хвърляч на камъни.

Сфранцес твърди, че бройката му е известна, тъй като той е получил списъците с хората, които щели да защитават града.

А ето как той описва в Голямата хроника влизането в града:

После, цялата тази тай многочислена, покачила се на стената тълпа от неприятели разпръснала нашите и, оставяйки външните стени, през врата на вътрешната стена, тъпчейки се един друг, се устремила в града.

А ето го и по Дука:

Някои от старците знаели в долната част на двореца един подземен, много преди години преди това надежно укрепен изход, и, когато известили за това на царя, по негова заповед той бил открит: и излезли от него ..... Името пък на тези тайни врата било някогда «Керкопорта».... а в това време пожелалия това бог тайно ги въвел в града по друг път. Виждайки вратата, за която ние говорехме по-горе отворена и нахлули вътре в града, до петдесет от споменатите мъже, роби на тирана, се качили на стената и, дишайки огън, убили излезлите им насреща ....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Галахад, мога само да изкажа съжаление, че нямам възможност да се запозная с изворите. Но ако имах бих ги прегледал обстойно. Това, което написах за големия топ, го знаех единствено от училище. А за броя - пък от учебника по история. Нека да се опитам да се обоснова за топа и изобщо за топовете. Според мен той е нещо като атомната бомба - който я има, има и огромна сила. Можем само да си представим колко унищожителен е бил та дори и за създателя на оръдието при Константинопол. Много крепости са били превзети благодарение на топове, но не мога, не се сещам, да посоча примери. Именно за това мисля, че той е изиграл все пак някаква малка роля, с което, ако правилно съм разбрал думите ти, съм съгласен с теб.

КГ, благодаря за книгата. Според мен е могло малко да бъде отложена гибелта на византийската столица само при едно условие - да получи някаква помощ от западните държави. Но те не и дават в този момент. А последният шанс според мен е пропилян през 1444 година при Варна, но затова не е виновна Византия. Последен, защото вече никой не и помага осезателно. Всеки, който разбира от история знае, че без сигурен тил не може. И си прав, КГ. Все пак има някаква надежда на теория, че има тил, но Трапезундската империя не е равностойна на турците.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като гледам само съотношението на силите... 200 000 срещу 10 000. Ми то нещата са приключили преди армиите да търгнат. Запада не е бил във възможност да помогне. Самият той се е справил с турците едва след 200 години, и то частично...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Точно там е лошото, КГ. Византия е оставена почти сама. Ако са помогнали западните страни в този момент, нещата може би биха приключили другояче.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Ако са помогнали западните страни в този момент, нещата може би биха приключили другояче.

Не знам кой очакваш да дойде на помощ на Византия точно по това време. Англия и Франция воюват по между си след няколко месеца ще подпишат мир и ще свърши сто годишната война. Арагон, Навара, Леон и Кастилия довършва своята реконкиста. Унгария прави опит да се противопостави срещу турците, но през 1444 се провали.

Западните държави са си заети със свой проблеми и не ги интересува много много за една схизматична ( даже еретична :!!!: ) според техните представи държава. А и какво си мислиш че ще стане. По това време турците са прекалено силни и даже можем без притеснение да твърдим че са най-голямата сила в Европа.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Галахад, мога само да изкажа съжаление, че нямам възможност да се запозная с изворите.
Тези които съм цитирал ги има на руски, но изцяло само Нестор Искандер и Малката хроника на Сфранцес. Откъсите жи преведох за случая. Иначе топа определено е направил впечатление и макар да се е скапал е имало още макар и по-малки. Защитниците имали също оръдия, но съставките на барута увреждали крепостните стени. Стените на Цариград не били конструирани за огнестрелно оръжие, а било дошло ново време. учебника ще да е доста подробен, щом и за топа е пишело. В този, от който съм учил се бяха ограничили до историческата неизбежност на падането на Цариград.

Според мен е могло малко да бъде отложена гибелта на византийската столица само при едно условие - да получи някаква помощ от западните държави.
Илюзията на Мануил ІІ и Йоан VІІ за западната помощ. Но западните владетели били затънали в свои проблеми, Европа била в пика на феодален сепаратизъм и даже папите станали 3-ма.

А последният шанс според мен е пропилян през 1444 година при Варна, но затова не е виновна Византия.
Ами както казах в темата за дьо Ваврен виз. император е бил обвиняван, че е пропуснал турците през Босфора (става дума за анадолската армия - това по правило е едното крило на тур. армия, именно те са щурмували Цариград преди фаталната еничарска атака), а също че е забавил съюзния флот на кардинал Кондолмиери. Така при Варна тур. армия била много по-голяма от християнската.

Западната помощ - колкото я видяхме да ни оправя сега, толкова е щяла да ни оправи и тогава. Унията разцепила православния свят и виз. владици-униати били изгонени от Русия - а това били хора с пари, власт и катедра, от която да призовават за средства и хора, които да сформират армия и да спасят Цариград.

И тук бих искал да сложа един цитат от историята на йеромонах Спиридон: "И като видя султан Мохамед такова богатство, удиви се, извика своите чиноначалници и им показа безчисленото богатство на гръцките боляри и веднага заповяда да ги измъчват като сребролюбци... Султанът му рече (на царигр. патриарх - б.м.) Колкото калугери и попове имаш - подарявам ти ги, но миряните не ти подарявам, понеже намерих, че са душмани на отечеството ми и макар че имаха премного злато и сребро, не пожелаха да наемат войска за защита на отечеството си."

Та решението е някъде там - в тратсформиране на феодалните наемни дружини в редовна наборна армия. така числеността на армията е щяла да стигне отново размера на армиите от ранното средновекивие и да са достатъчно големи да се противопоставят на турците. Но докато стано това в Европа, минало още доста време. Хуняди се опитал да направи нещо като опълчение. За да набере средства обаче посегнал на именията на балк. владетели - емигранти в Унгария, с което ги настроил срещу себе си.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хм, т.е., класическо рухване на империя, даже на цивлизация - засилване на центробежните сили, липса на обединителна централна сила, егоистично затъмнение у отделните субекти - в т.ч. и на запад. За щастие, на османците не са им стигнали силите да го емнат и него, просто територията е много голяма за тях.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Филип, казах го чисто хипотетично. Знае се, че никой няма да дойде вече на помощ на Византия, да не говорим пък за Московското княжество. Просто изразих едно предположение, условно. Към Галахад: Галахад, в учебника пишеше само за този топ и с това се изчерпваха всички подробности. Съгласен съм с теб за дружините. Към това мога да прибавя, че и системата на управление по това време не може да ги осигури. Трябва по-здрава власт като централизираната. Така мисля аз.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Османците вкарват нов начин на формиране на армията - освен феодалите спахии формиращи конницата и еничарите-наемници те използан акънджиите - сбирщина, воюваща за грабеж и плачка. Именно тази паплач - зле въоръжена, зле облечена, разпасана и със съмнителен военен опит давала численост и хъс на османската армия. Това са и описваните зле екипирани войници, но образумащи армия от 100-200 000 души. А за битката при Никопол сигизмунд от почти цяла европа успял да събере едва към 60 000 души и те били толкова очаровани от този успех, че гордо заявили, че са толкова много, та и небето да се срутело щели да го задържат на копията си. Ето това били възможностите на Европа, па макар и с изключително впечатляваща екипировка - доспехи и въоръжение. Но както удачно казал Мурад І - предпочитам да имам 100 железни стрели, отколкото 10 златни.

Разбира се в ср. на ХVв. вече е било късно да се очаква, че Царигард е можело да бъде спасен от тур. завоевание. но половин-един век по-рано е можело да се направи друго - турците в Мала Азия били разпокъсани също като цяла Европа на малки, враждуващи помежду си бейлъци - Айдън, Караман... То станало както се казва "Послених гроше первих" - най-мизерния бейлък се превърнал в империя. То всички други се надявали на своите малки, но елитни армии и никой (освен доста късно Хуняди) дори не се опитал да сформира масова наборна армия. Неуспехите на турците започват едва когато Европа вади многочислена наборна армия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Европа, изглежда, късно се е сетила за наборна армия. Тук искам да посоча, че не трябва да забравяме, че и Византия е имала нещо като наборна армия - селското опълчение, създадено от Ираклий. Войниците се биели както за империята, така и за земите си. По този начин в хазната са постъпвали парични средства. Нали така? Що се отнася до падането на Константинопол - същинското начало на края май започва със загубата на малоазийските владения.

Share this post


Link to post
Share on other sites

При Ираклий времената са други. Но през ХІV-ХVв. армиите са малки, професионални, съставени от наемници. Няма наборните армии, вече нямало ги даже акритите по границите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изобщо изглежда, че това бележи края на средновековната епоха - преминаване от феодализъм към абсолютизъм. Но превземането на Константинопол се оказва повратна точка в европейската история. Бих го сравнил с превземането на Рим - "градът, на който се подчиняваше цялата земя", както казва Йероним. Наистина, може би прилича малко. Но това е друга тема.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Лично според мен има много голямо влияние падането на Константинопол за развитието на Европа. След ноговия крах започва масава имиграция на ромейски аристократи в Западна Европа, което тава силен тласък за развитието на Ренесанса. Но чак до преминаване от феодализъм към абсолютизъм е още много рано да се говори. Съдбата на Константинопол е решена още през 1444 след провала на кръстоностния поход.

Ами както казах в темата за дьо Ваврен виз. император е бил обвиняван, че е пропуснал турците през Босфора (става дума за анадолската армия - това по правило е едното крило на тур. армия, именно те са щурмували Цариград преди фаталната еничарска атака), а също че е забавил съюзния флот на кардинал Кондолмиери. Така при Варна тур. армия била много по-голяма от християнската.

Турците не са ли пренесени от "съюзническия" флот генуезците срещу заплащане?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Но превземането на Константинопол се оказва повратна точка в европейската история. Бих го сравнил с превземането на Рим - "градът, на който се подчиняваше цялата земя", както казва Йероним. Наистина, може би прилича малко.

Сравнението е наистина много точно - падането на Стария Рим е формалният край на античността, а превземането на новия Рим - Цариград от турците е формалния край на средновековието.

Но заради географското положение на Цариград - последиците от събитието били по-осезателни. Пътят на коприната и подправките бил затворен и трябвало да се търси друг на запад и юг - на там се отправят Колумб и Вашку да Гама - и идва времето на великите географски открития.

Слабата царска/кралска власт опираща се на малки феодални дружини се оказва безсилна да спре отоманската армия - съставена не само от феодали-спахии, платени еничари, но и от наборни акънджии придаващи помитаща численост на войската. Така армията преминава към наборна и голяма, а централната власт се усилва (като процеса завършва с абсолютизъм). А славните търговски републики Венеция и Генуа залязват - търговските пътища се изместват на запад, а тяхната сила били Изтокът и Средиземноморието.

Турците не са ли пренесени от "съюзническия" флот генуезците срещу заплащане?
Ами аз не случайно подчертах сложното положение на търг. републики - тяхната мощ идела от търговията, а тя зависела от този, който контролира Проливите (т.е. Византия и султана) и от борбата с конкурента. Опитвайки се да лавират, притискани от двете страни, накрая изгубили своята военна, търговска и полит. мощ.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И нека да не забравяме че,по това време *Византия* е банкрутрала империя!Даже покритието на кубетата на св.София е свалено и продадено от последния лат.император!А вишите благоодници са изпълнени със сепаратиски настроения!Благодарение на великия везир(който е бил като наставник на султана) Цариград оцелява така дълго(щото човека обичал кинтите-за което по-късно ще му видят сметката)!А за тези парички императора продавал и интереси и острови!

Да-Цариград е бил разделен на квартали оградени със стени-но самите еничари и и другите подразделения са били удивени когато вратите на тези квартали се отваряли и разни попове са ги срещали с ключовете!Някои го обясняват с някакво природно знамение-което се случило преди щурма!?

интересен е момента с поведението на генуазците в Пера-ако те бяха атакували нямаше да има морска атака -и тогава защитниците се биха концентрирали на крепостните стени със сушата!?

Има и още един интересен факт-интересно ми е -кои византийски благородници са ръководели атаката през прослувутата вратичка(дето я забравили отворена)!?И кои младежи момичета попадат в харема на султана след победата(имам предвид роднините на тези визант.благородници)!?

А за тила -(Трапезундската имерия)-тя си е малчала защото нейните покровители от Караманлиите са си имали трудности с Османския дом!

Но като цяло запада(Венеция и Генуа)е гледал как по добре да си изтъргува интересите-на тях им е писнало от пиратските изпълнения(от османците)и те просто решили да се договорят(или да не предприемат нищо)!Ясно е било на всчки че Византия не владее обстановката и за това чисто и просто я оставили(верно че някои венециански фамилии предполагали че,в случай на успех в отбраната са можели по-ефтино да си купят правото на свободно плаване)!

А относно армията-еничарите са професионални войни и не се бият за плячка(в това време еничарите са могли да бъдат и християни),а помощните войски са всякаква сбирщина(султана ги пуска на юруш неколко пъти-търпят голями загуби(после обвинявали султана че,бил стиснат и за това ги погубвал-за да заграби повече )!Относно флота е интересно защо НАШИЯ-адмирал толкова време не упява да направи прбив и му отнемат адмиралското звание!?

Share this post


Link to post
Share on other sites

А относно армията-еничарите са професионални войни и не се бият за плячка(в това време еничарите са могли да бъдат и християни)

Я! :Oo: Още малко, и ще вземем да ги изкараме християнски корпус :doh:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Я! :Oo: Още малко, и ще вземем да ги изкараме християнски корпус :doh:

Е хайде де, пообъркал се малко - еничари, спахии... Къде ще си прави труд да ги разграничава.:whistling:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като гледам само съотношението на силите... 200 000 срещу 10 000. Ми то нещата са приключили преди армиите да търгнат. Запада не е бил във възможност да помогне. Самият той се е справил с турците едва след 200 години, и то частично...

То и при обсадата на Малта съотношението е било ужасяващо , обаче там друго се случва :tooth:

А и топа на Урбан не е никаква атомна бомба , били са времена когато нещата са се решавали от мотивация и характер.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нещата не се решават само от мотивация и характер. Технологията започва да оказва голямо влияние. Завидната артилерия, която османците притежават не е само тактическо оръжие, но и стратегическо. Да си спомним само как, след като блокират Босфора имат възможност да разстрелват на "пезек" чуждите галери ;) Относно монстерът на Урбан, ето какво съм драскал в Традиция:

Ромеите наистина няма как и няма къде да "монтират" по стените и други оръдия с далеч доста по-малък калибър от споменататото Цар-Пушка (Василика) на Урбан, който е първият по рода си безподобен монстер, и е спешъл едишън за Костантинийе :)

"Чудовището" било дълго според различни източници между 8-12 метра, тежало около 32 тона, и при първоначалните тестове мятало половинтонните каменните ядра на около... 2 километра! По време на обсадата, обаче се амортизирало. Разбира се, то свършило доста добре своята работа.

Макар, че от наша гледна точка, то притежавало редица недостатъци, за онова време си е било уникално постижение на инженерната мисъл. Притежавало огромна пробивна мощ. Така, че ефекта му не е само психологически. Както казва Критовул: "Оръдията решиха всичко". На места крепостната стена е била направо срината точно от османската атрилерия, и защитниците са издигали палисади и земни насипи.

Самият Урбан заедно с целия разчет загинал по време на обсадата от 1453 г., когато едно от неговите оръдия било хубавичко натъпкано и при изстрела се взривило!

Друга по-малка "бомбарда" се взривила, а не Василика-та :) Отчитайки, че за този монстер, хората, т.е. целия разчет по обслужването му наброявал около... 700 души навярно разчета на по-малките оръдия бил наполовина, или една трета от този на Василика-та.

Обаче ударната вълна е помляла целия разчет, заедно със самия Урбан. Интересно е и друго: всъщност Василика бил супер скорострелно оръдие! Презареждало се за около час! Навярно е било разположено на не повече от 100-150 метра от стените, колкото обслужващия персонал да не бъде тормозен от стрелите на защитниците. Дори и при излаз на ромеите, нито може да се отмъкне, нито да се опожари ;)

Ето това е аналог на Василика - излято е около 1464 г. и разположено на Дарданелите.

post-6354-039909800 1307470122_thumb.png

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нещата не се решават само от мотивация и характер. Технологията започва да оказва голямо влияние. Завидната артилерия, която османците притежават не е само тактическо оръжие, но и стратегическо. Да си спомним само как, след като блокират Босфора имат възможност да разстрелват на "пезек" чуждите галери ;) Относно монстерът на Урбан, ето какво съм драскал в Традиция:

Ромеите наистина няма как и няма къде да "монтират" по стените и други оръдия с далеч доста по-малък калибър от споменататото Цар-Пушка (Василика) на Урбан, който е първият по рода си безподобен монстер, и е спешъл едишън за Костантинийе :)

"Чудовището" било дълго според различни източници между 8-12 метра, тежало около 32 тона, и при първоначалните тестове мятало половинтонните каменните ядра на около... 2 километра! По време на обсадата, обаче се амортизирало. Разбира се, то свършило доста добре своята работа.

Макар, че от наша гледна точка, то притежавало редица недостатъци, за онова време си е било уникално постижение на инженерната мисъл. Притежавало огромна пробивна мощ. Така, че ефекта му не е само психологически. Както казва Критовул: "Оръдията решиха всичко". На места крепостната стена е била направо срината точно от османската атрилерия, и защитниците са издигали палисади и земни насипи.

Самият Урбан заедно с целия разчет загинал по време на обсадата от 1453 г., когато едно от неговите оръдия било хубавичко натъпкано и при изстрела се взривило!

Друга по-малка "бомбарда" се взривила, а не Василика-та :) Отчитайки, че за този монстер, хората, т.е. целия разчет по обслужването му наброявал около... 700 души навярно разчета на по-малките оръдия бил наполовина, или една трета от този на Василика-та.

Обаче ударната вълна е помляла целия разчет, заедно със самия Урбан. Интересно е и друго: всъщност Василика бил супер скорострелно оръдие! Презареждало се за около час! Навярно е било разположено на не повече от 100-150 метра от стените, колкото обслужващия персонал да не бъде тормозен от стрелите на защитниците. Дори и при излаз на ромеите, нито може да се отмъкне, нито да се опожари ;)

Ето това е аналог на Василика - излято е около 1464 г. и разположено на Дарданелите.

Според легендата, този Урбан или Орбан бил пленик, роб и като такъв е бачкал на везирът. При обсадата пашата за да има добри точки пред султанът, наредил на Орбан да измисли нещо или ще свърши на дъното на морето вшит в един чувал. Тогава направил скицата на оръдието. Пашата първо показал всякаш той го е измислил, но станало на ясно.

Според легендата султанът лично приел ковача и му наредил да направи оръдието. Тогава Орбан му казъл, че само тогава ако никога не обърне цефта му към родината му. И султанът му обещал това....

:117: :117: :117:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...