Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

:)Здравейте, пътешественици!

Предлагам ви сдна спирална, /и не само!/, разходка в магическия свят на числата, която всеки сам може да извърши, откривайки нови светове. Това не е само забавна игра, а тема за създаване на индивидуални маршрути и откриване на различни закономерности в дву, три и /N/измерното общуване. Интересно е местоположението на числото 5 в средата на спиралата, което не означава, че петицата е извадена от спираловидното подреждане на числата, а, примерно, че се акцентира на петия елемент, или, на петте елемента изобщо...или нещо друго.. Ако имате желание, нека всеки се поразходи из това множество и да започнем тук да споделяме кой до къде е стигнал и какво е открил.

На добър час! :good:

........................................................61, и така нататък.............

........................................................51

........................................................41

........................................................31

........................................................21

........................................................11

.........................................................1

............60...50...40...30...20...10..............2...12...22...32...42...52

.........59...49...39...29...19...9.......................3...13...23...33...43...53

........................................................5

.........58...48...38...28...18...8.......................4...14...24...34...44...54

..............57...47...37...27...17...7..............5...15...25...35...45...55

..........................................................6

.........................................................16

.........................................................26

.........................................................36

.........................................................46

.........................................................56

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Никога не съм бил много добър по-математика и това много много не го разбрах :icon_rolleyes:

Ако може малко по подробно да го обясниш?

От къде се започва? Точките числа ли трябва да значат? И как се играе всъщност? :blink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност, тази схема трябва да изглежда съставена от радиално разположени спрямо 5 лъчи. по които се движат например: 1, 11, 21, 31.............2, 22, 32, 42........, но не успях така да го изчертая на монитора. Сега прилича по-скоро на кръст, отколкото на система от радиуси и концентрични окръжности. Точките се наложи да ги използвам като техническо средство, за да построя спиралата, понеже ако ги няма, числата и цифрите се струпват по лявата страна на страницата.

Колкото до пътуването, то не трябва да бъде емоционална самоцел :excl: , а по-скоро откриване на различни закономерности във математическото взаимодействие между компонентите, в зависимост от избраната посока и начин на придвижване и откриване на нови посоки в зависимост от резултата...

Например: от 1 /ново начало/ можем да стигнем до 6 /единството на противоположностите и противоречията-два триъгълника, Соломонова звезда/ по естествения път на еволюцията, значи, преминавайки през 2/раздвояване, колебание/, през 3/вземане на решение, раждане/, през 4/поемане на посока, започване на работа, пътуване/, през 5/овладяване на човешките добродетели/..., а може от 1 да стигнем до 6 и преминавайки през вратата на петицата в средата на спиралата, тълкувано например, като постигане на хармония с петте елемента, или 1+5=6

Така и от позицията на 2 може директно да се отиде на 7/връзка с нематериалната същност/, или

2+5=7,

4+5=9,

5+5=10,

и следва ново ниво от спиралата: 11, или 21, или 31.....има и хоризонтални връзки между позиции с еднакъв крайна стойност, например 8, 17/1+7=8/, 26/2+6=8/, 35/3+5=8/.......а могат да се прилагат и по-сложни математически действия.........много ще помогнат за осмисляне на тези скокове и поне малко познания по Нумерология... :book:

....Ами ако предположим, че тези концентрични окръжности, по които е разположен последователният ред на числата, са всъщност хоризонтални проекции на сфери, и всичкото това е около нас....? :doh:

До скоро! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

еми от средата с петицата и първият обръч около него се плучават то 1 до 10 числата.

другите като им събереш поотделно цифрите и се получават подред 1,2,3,4,5,6,7,8.... в зависимост от кое число се почва.;)

така се плучава ако съм разбрал правилно кавко трябва да се прави ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:book: предлагам на вашето внимание това есе, като тема за размисъл и като начало за извисяване над графичния образ на числата:

ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА

(есе)

Georg Nordmann (псевдоним на Георги Томалевси)

Има неща, които не биха могли да намерят място и изясняване в нашето съзнание, ако ние не сме подпомогнати от други, които имат по-затвърдена стойност и до които ние отиваме без усилие. Така е с думата измерение. Никой от нас не би могъл да изясни що е това "измерение" (дименсия), ако не подиреше опора в понятието движение. При всичката релативност на понятието движение, ние го разбираме по-лесно, защото живеем в непрекъснато движение. Измерението в тоя случай не е нищо друго, освен придвижване в дадено направление. То е всъщност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес. Правата линия, следователно, е процес или следа на един процес, извършен от една точка. Нека този процес не се схваща само в математичен смисъл, а процес сам за себе си.

В настоящото есе ние ще си послужим с някои математични изрази, защото в математиката ние се доближаваме най-близко и най-лесно до невеществената стойност на идеите.

Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, без измерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преброжда всички измерения и става тяхна градивна сила. В своята същност математичната точка е без атрибути, без белези и е в статично състояние. Тя не участва в света, тъй като тогава тя не може да даде сигнал за своето съществуване. Точката придобива огромно значение и започва да създава всичко останало само в момента, когато почне движението, в съвкупността на чиито моменти се ражда идеята за измерение. Всъщност никой не може да си представи точката - тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия свят. За нея можем да мислим, само след като се е появило движението. Нейното разпознаване, както и всичко останало в света, става чрез един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти значи сливане с процеса. Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, при които, ако речем да ги разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността. От това излиза, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими. Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото.

Да се върнем при точката. За да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува права линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза "триизмерно пространство", защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което, поради нашата ограниченост, приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По- точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.

Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме към нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едно измерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.

В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение (без идеята за движение), което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континууми) започва и е възможно само с движението.

Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето - към новата играчка, гладният - към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично настроените не я познават, тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в Природата.

Изобщо, правата линия или, както я наричат, континиумът от първо измерение се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.

Ако точките от една права линия или, иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижат в посока, перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване на пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която (освен праволинейното еднопосочно движение) е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, докато бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната и докато не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостната представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него.

Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки, лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор. Тя е елемент на чувствено разрастване, на безпределно плъзгане встрани, без вглъбяване и височина. Точката ще владее по особен начин равнината, т. е. двуизмерното пространство, но никога не ще узнае същинския "смисъл" - същност на двуизмерния континиум, ако тя не го напусне. Геометрията на равнината има за свои елементи точката, правата, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, многоъгълникът, окръжността и кръгът. Геометрията на равнината може да разреши най-съществения проблем за разстоянието от точка до права.

Има хора с равнинно съзнание :head_hurts_kr: . Те всякога се разширяват и не съзнават защо. Има хора, които трупат богатство, пари, материали, но никога нямат план за тяхното използване. Такива са и тия, които дирят много и разнообразни преживелици, но само заради преживяванията, които запълват времето, а не за мъдростта, която се добива от тях. Има човеци, които могат да пребродят света от полюс до полюс, без нищо да са видели. Впрочем, това, което са видели, стои като статична, безжизнена панорама в тяхното съзнание или като илюстрована картичка, докато някой друг човек от същия тоя опит би могъл да направи голямо творческо дело. Такива хора приличат на селяните, които имат възможност да наблюдават в най-хубавите часове на предизгревната светлина вълшебните багри по небето, но които никога нищо не са видели, защото считат това за ненужно и безполезно. Хора с такова двуизмерно съзнание се боят от дълбочината и изпитват неловко, граничещо с неприятен страх, чувство, когато се изправят пред някои от големите въпроси на живота. Разговорите, интересите, заниманията и средата им са подбрани така, че да тласкат времето, което отминава забавно, леко и епизодично. :whistling:

Символично първото измерение можем да уподобим на редица фази от развитието на един индивид или даден процес, при което отделно изживените моменти се нареждат един зад друг така, че индивидът не може да има към тях общ поглед. Той може да се връща към тях само ретроспективно, по същия изминат път, като преповтаря изживелиците, без да може да ги сведе в някаква системност.

Веднъж, от един силен удар в главата при падане върху лед имах следната опитност: изкачвах се на планината като турист с мисълта да настигна моите другари, които бяха тръгнали преди мене. Не помня как съм се подхлъзнал с неподкованите си обувки и съм паднал на едно място, което беше силно заледено. Добре че носех каскет с дебела подложка и при удара не се получи рана. Никой не бе минал край мене, за да ме вдигне. По едно време се събудих и седнах на леда. Аз нищо не знаех за себе си. Учудих се как съм попаднал в тая планина. Гледах снежните върхове наоколо и нищо не можех да съобразя, съзнанието ми беше бяла книга: нямах никаква житейска опитност, никакви спомени, дори никакво самочувство. Усещах само слаба и тъпа болка в главата, от която ми дойде наум, че съм паднал и че съм се ударил. Изминаха, може би, една или две минути. Досетих се, че тая сутрин се изкачвах по планината, после се досетих как излязох от дома и че бях закъснял. В ума ми възкръсваха последователно, в първо време изолирано и строго ретроспективно, всички събития и се свързваха едно с друго с някаква връзка. Като че се движех в релси в обратна посока на тая, по която бях дошъл; и след всеки изминат метър виждах познати, но забравени до момента неща, които възкръсваха неочаквано и ясно в съзнанието ми. Най-после си спомних, че съм студент и се готвех за изпит по това време... Ако по някакъв начин беше загубена връзката между отделните моменти, ако асоциативните способности бяха загаснали, щях да преминавам през спомените за отделните събития като през отделни изолирани епизоди, щях да ги изживявам моментално и после щях да ги изгубвам от моето мисловно поле. Нямаше да имам никакво схващане за тях и с това бих бил отличен пример за предишната мисъл - за точка, която се движи в дадена посока неизменно, притежаваща само едноизмерно съзнание.

Пример за двуизмерно съзнание :punk: , както споменахме вече, са тия хора, макар и рядко срещани в наши дни, които са лишени от тая умствена деятелност, наречена причинност. Това са една особена категория, недостигнали още същинското мисловно равнище, животът на които се развива в една площ. Те живеят живота така, както той се аспектира пред тях, без да търсят причините, които произвеждат събитията.

Имаше едно време едни особени съдове - мухоловки, в които насекомите влизаха лесно, но не можеха да излязат, макар че това бе възможно. Наблюдавайки отчаяните им блъскания, схващах, че тия животинки едва ли имат съзнание за третото измерение, защото ако го имаха, лесно биха напуснали това неизгодно за тях положение. Те летят в триизмерното пространство, но това летене е някакво реене, то е дело на крилете повече, отколкото на съзнателната воля. Доказателство за това е следното: когато една муха е кацнала на стъклото на прозореца, може много лесно да бъде хваната, защото при приближавенето на опасността тя, вместо да побегне назад, плъзга се и се натиска в стъклото.

Завладяването на триизмерното пространство започва от момента, когато равнината се придвижи в направление на нейните две измерения, например перпендикулярно на нея:balloons:. Безчислено многото точки на двуизмерния континуум тръгват в ново направление, напущат равнината и влизат в триизмерното пространство.

В тия процеси, описани досега, ние имаме като основен фактор точката. Тя бе проследена в един ред на последователност. От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство. При това разсъждение ние несъзнателно вмъкнахме понятието за времето. Не само това, но ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горен процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение. Затова триизмерният свят, в който живеем и към който са пригодени, съобразно с развитието на човека, неговите сетива, се нарича време-пространствен свят (континиум). Той е мрежата, в която се вграждат събитията.

На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би значило да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни :innocent: .

Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини.

Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем, опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят, и смятаме, че то е всичко. Всъщност ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че светът не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.

Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия - в равнината, в двуизмерния свят. Оттам лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят. И по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от Природата - триизмерния ни свят, значи, че нашето Аз живее в един четири измерен континуум, скрит от обективния разум, който е впрегнат в триизмерната координатна система.

Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя върви по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето Аз - непонятното за мнозина влизане в себе същността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знающите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера.

Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален, имагинерен свят. Това, което тук е несъизмерима, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето Аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения.

Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност. В дескриптивната геометрия има специални начини чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка; точката съществува в дадено място в пространството строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите (нейните проекции) - в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението и по хода на светлинните лъчи да съобрази, че това е измама - сигнал за нещо, което съществува другаде и в друг порядък.

Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство (а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това), имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота.

Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? - Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят. Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот е отликата им от другите хора. Докато за широкия свят - за множеството животът е суетна измама :dance:, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят как попадат в центъра на причините, същият този живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по пътя на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят откъде идват тия обилни снопове светлина :lightbulb: . Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите, радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства. За тия хора, които могат да заемат каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са (защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци), съществува един идеал - да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято Любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове :wub: .

На края искаме да припомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор:frusty2: , а вън кипи живот, веселие и младост. Не бива да мислим, бидейки със затворени очи, че всичко е тъмно и непрогледно. Достатъчно е някога да падне тая превръзка или да излезем от тъмния затвор, за да станем веднага участници в лумналия изобилен живот.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не знам, но тази тема не ми прилича на математика, а по-скоро на литература или философия. А защо е направена важна - това пък съвсем не го разбрах.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
:) Всичко е Енергия в различни форми и състояния, xyz, и взаимодействията между тях са съчетания от взаимодействието на честоти на трептения, което може да се нарече ЖИВА МАТЕМАТИКА. По този въпрос скоро щенапиша нещо. :good:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:bye1:Привет на всички!

Преди да споделя с вас каквото знам за същността на числата, ви предлагам този въвеждащ материал, в който се разказва за Единното Начало. Тези мисли някои наистина могат да ги нарекат повече "философски", отколкото "математически", но аз пак казвам, че в случая не деля науките, защото Началото е едно и всичко е вибрации с различна честота.

Приятно четене.

:book:

“Всичко е Разумна Енергия – Абсолютна, Безкрайна, Вечна и Единна – без възраст, без пол, без полярност, съвършена, с вечно вибриращ Стремеж към самоусъвършенстване. За тази Абсолютна и Безкрайна Вечност, която за по-кратко ще наричам занапред Абсолют, не съществува състоянието “застой”, понеже застоят е енергийно състояние, което подтиска високите вибрации и е носител на смърт и разложение /както бързите реки и потоци не образуват блата, развъдници на множество насекоми, влечуги и земноводни, голяма част от които в митологията са слуги на мрака и разрухата/. И за да не допусне застой в своята еволюция, Абсолютът, тласкан от Първичния Стремеж, се стреми към по - високо ниво на съвършенство, и понеже няма с кого да се съизмери, застава срещу себе си, сам си създава препятствия и след като се самопобеди, се самообогатява. /В подобно състояние е шахматистът, който играе сам срещу себе си/. Идеята за препятствието, което Абсолютът си сътворява, е резултат от едно проявление на Абсолютния Стремеж, в случая, като импулс към ограничаване, затваряне на част от себе си, което води до първата поляризация - уплътнена обвивка от Ограничаваща Вечност и съдържание от Ограничена Вечност. Възникването на тези две състояния на Енергията става едновременно, в мига на ограничаване на Вечното. Те са две Сътворени Части от едно Несътворено Цяло – Сътворено от Несътвореното. Символ на това първично сътворение и на заложеният в него смисъл е яйцето - в момента на затваряне на черупката вече можем да говорим за съдържание, а това съдържание, ако е годно и достойно за живот, ще счупи в един хубав ден черупката и ще излезе на свобода. /Това дава отговор на вековния окултно – философски спор на тема: “Кое е първично, яйцето, или кокошката?”/ Тази мисия е заложена в Ограничената от Абсолюта Вечност и тя ще остане ограничена докато натрупа сили и опит по – големи от силите и опита на своя Ограничител, които в един момент ще се окажат достатъчни, за да се излюпи пилето.

Та, ако накратко обобщим написаното по – горе, схемата е следната:

АБСОЛЮТ, /Разумна, Вибрираща Вечна Безкрайност/,

ПЪРВИ ЕТАП - създаване на модела /неговите творения Ограничаваща Вечност и Ограничена Вечност/

ВТОРИ ЕТАП – разрушаване на модела /завръщане и сливане на плода, резултата, с първоизточника/.

А сега, нека да проследим пътя на Ограничената Вечност до момента на нейната енергийна трансформация и сливане с Твореца.

Ограничената и Вечна Разумна Енергия, която се оказва затворена, обвита от своето второ “аз”, е носител на онаследения от Абсолюта принцип на вибрацията. Този принцип е източник на вечния стремеж към движение, в каквато и да е форма, и на свободната воля за неговото проявление. Когато Ограничената Вечност усеща, че за проявата на този принцип има създадено ограничение, естествено възниква стремеж към неговото преодоляване, за което, обаче, не му стигат силите, понеже ограничителят, неговата втора същност, има същите сили, умения и опит и знае ходовете на затворника. Тогава се проявява принципът на съответствията, съгласно който методите на твореца са идентични с методите на сътвореното, или в случая, както Абсолютът, за да се обогати, сътвори модел в себе си, така и творението /Ограничената Вечност / създава от себе си свой модел за самоусъвършенстване и придобиване на неизвестни за ограничителя сили и способности. “

Това е за сега. Какъв е моделът на Ограничената Вечност ще ви разкажа в следващото писмо, а скоро след това ще започна с теория за появата на числата и тяхната същност, но понеже много харесвам късите лекции, спирам до тук.

Ползотворни размисли :icon_rolleyes: и приятна почивка :bye1: .

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това е интересно, продължавай в същия дух. Все още не съм прочел и осмислил всичко, но има време :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:bye1:Поздрав на всички, които четат това и, надявам се, че не ви отегчавам и затруднявам с нещо, което е трудно за разбиране - само се опитвайте да си го представяте обемно и мисля, че всичко ще е ясно. Ами, да продължаваме нататък в тайните на Сътворението.

“Преди да продължа нататък, искам да направя едно малко допълнение. В официалната наука, а и в окултната, се посочва, че енергията има две състояния:

1. активно, разрушително, освобождаващо,

обозначавано със знак ( +)

наричано мъжки принцип,

2. пасивно, градивно, ограничаващо,

обозначавано със знак ( – )

наричано женски принцип.

Това са двата /и единствени / съставни принципа на обединяващия ги и постоянно срещан по – нататък принцип на рода, логично следствие от появата на поляризацията на Абсолюта /съгласно принципа на съответствията/. И така, по същество, в модела на Абсолюта се наблюдава за пръв път действието на този родов принцип, като вибрациите на Ограничаващата Вечност се приемат за женски, а вибрациите на Ограничената Вечност – за мъжки. От това произтича, че единството между жената и мъжа, още от Великото Начало, е било заложено в противоречията между тях, а противоречията – от една страна - в опита на жената да създаде красива, уютна и удобна ограничена среда за спокоен живот, и от друга страна - в стремежа на мъжа към освобождаване от ограниченията и застоя.

Та, да продължим с модела на Ограничената Вечност. Поради по-различните условия, при които се намира Тя, от условията на Абсолюта, този модел се формира по различен, творчески начин – Абсолютът се стреми към обновление в състояние на абсолютна свобода, а Ограничената Вечност – в състояние на ограничение. /От тук нататък ще наричам тази Ограничена енергия – Творец / в религията го наричат БОГ/, а Ограничаващата – Стена. Тези наименования не са случайно подбрани по род, тъй като в модела на Абсолюта женският принцип остана отвън, а мъжкият - вътре./

И така, верен на принципа на съответствията, Творецът сътворява свой модел. И той, по примера на Абсолюта, използва ограничаващата същност на женския принцип, снижава вибрациите си и сътворява в себе си няколко /едни казват 7, други – 10, трети – 12/ ограничителни зони, концентрични сферични повърхнини, разположени една в друга. След това излъчва частици от себе си /в религията се наричат ДУШИ / и ги изпраща в своите дълбини с единствената задача – да стигнат до зоната на най – голямото отдалечаване от Него, да преодолеят преградите в двете посоки и да се завърнат обратно, обогатени с придобития от тях опит. Това е един мощен Космически процес, който е основоположник на принципа на ритъма, /навътре – навън, вдишване – издишване, нагоре – надолу, напред – назад/, от което следва, че след като движението на тези частици /души/ е обусловено от космически принцип, не е възможно една частица да бъде запратена в дълбините на познанието и да не се завърне при Твореца си. Само че, едни се връщат по – рано, други по – късно, едни с опит, други – провалени на някой изпит. Скъсаните – обратно в дълбините, а отличниците се сливат с Твореца и го обогатяват.”

За днес - толкова, защото това трябва дълбоко да се осмисли, за да се възприеме, пък и да си оставим малко време за една разходка сред природата - там има толкова примери за действието на споменатите до сега принципи.

До скоро! :wavetowel2:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

:bye1:Здравейте!

А сега малко за зараждането на числата:

“Който успя да си създаде виртуален и логически образ на това, което разказах до тук, може би усети, че оградената част от Абсолюта продължава да е вечна, но вече не е безкрайна, или се появява измерението “пространство”, което се характеризира с материално начало и край, дава възможност за определяне на посоки, на количества, на разстояния……Това са някои от най – характерните качества на Ограничената Вечност, която се означава с числото НУЛА. Графично се изразява като кръг без обособен център.

Със зараждането на мисълта, идеята за сътворяване на собствен енергиен модел за самоусъвършенстване, Абсолютът всъщност създава най – важното за Космическия живот творение, идентифициращо се с числото ЕДНО. То характеризира великото начало, поривът към обновлението, към промяна, към свобода, великата първична идея, спомената в “Евангелие от Йоан” / “В началото бе Словото…”/, поради което това число е носител на положителна, мъжка енергия, със знак ( + ). Може да се срещне графично изразено като окръжност с точка в средата, или с ментален център, който осмисля съществуването на тази окръжност. Кръгът, лишен от център, е или празен съд, без съдържание, готов за пълнене, или пълен съд, готов за раздаване, но и в двата случая, ако не се предприеме движение на енергията идва застоят.

След това започва създаването на второто деяние – системата от ограничения, състояща се от практически реализирани ограничителни зони, /концентрични сферични повърхнини/, съставени от уплътнена енергия, разположени една в друга. Поради препятсвения, материален и ограничителен характер на тези зони, те са носители на отрицателна, женска енергия, със знак ( - ), а като втори елемент от творението се явяват характеристиката на първичното число ДВЕ. Графично се изразява като система от концентрични окръжности.

След като вече е създаден поривът към обновление, идеята на Абсолюта за освобождаване от Ограничаващата Вечност чрез самоусъвършенстване ( 1 ) и вътрешните препятствия ( 2 ), чието преодоляване ще направи Ограниченото по – силно от Ограничителя, Абсолютът – Творец излъчва частици от себе си, носители на основните характерности на числото ЕДНО, /в религията ги наричат Души, а Твореца - Отец/ и ги посвещава в тяхната мисия – да влязат дълбоко в Неговата същност, преодолявайки в посоката на отделяне всичките зони на ограничение, да запазят своята Абсолютна /Божествена/ чистота и да се завърнат , /преодолявайки отново, в обратна посока, ограничителните зони/, обогатени с нови знания и опит, който да влее нови сили на Твореца, за да успее Той в решителната битка за освобождаване от Оградата. Това творение на частици, излъчени от самия Него, е същността на числото ТРИ. То характеризира плода, раждането, детето, завършеният първи етап от проявата на ЕДНО и ДВЕ. Този първи етап е етапът на СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯТА. Числото ТРИ осмисля по – нататъшното съществуване на ЕДНО и ДВЕ, а и на целия модел.”

А сега, преди да изляза от темата, искам да ви помоля да споделите нещо за писаното до тук – интересува ли ви тази материя, затруднявате ли се от нещо, и без да си мислите, че ще се засегна, желаете ли да продължавам нататък.

Приятно четене и – чакам мненията ви с предварителна благодарност.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

А сега, преди да изляза от темата, искам да ви помоля да споделите нещо за писаното до тук – интересува ли ви тази материя, затруднявате ли се от нещо, и без да си мислите, че ще се засегна, желаете ли да продължавам нататък.

Приятно четене и – чакам мненията ви с предварителна благодарност.

Това, че не пишем в темата не ознчава, че не ни харесва написаното просто (визирам себеси) не сме толкова компетентни, че да си даваме мнението по дадения въпрос.

Математиката не ме е обичала никога.....

продължавай в същия дух! :good:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:)): Привет на всички, издържали до тук и които все още проявяват интерес към тази тема. Може някой да не е съгласен с теорията за единството на произхода на нещата, но предполагам, че съгласните са повече и че броят им ще расте, независимо дали са в този форум, или не – познавам хора, които дори нямат претенциите да са образовани и интелигентни, но са проумяли тази истина и тя ги крепи в трудните мигове от живота им. Те са осъзнали с помощта на жизнения си опит съществуването, взаимодействието и единството на Принципите, които разгледахме в началото, и които са в основата на всичко, и затова за тях да си “принципен човек” има специфично значение, но то е най – точно, защото в него се съдържа тайната на Космоса и Сътворението.

Та да продължа с произхода на нашия живот и численото му обозначаване:

:book:

“И така, числото НУЛА се изобразява с кръг /без център/, числото ЕДНО – с окръжност /с център/, числото ДВЕ – система от концентрични окръжности, а ТРИ - ?

Условията, характерни за проявлението на числото ТРИ се създават от равновесието, което е нужно за съществуването и осмисля бъдещото действие на модела: ЕДНО – идеята, ДВЕ – средата, ТРИ – онова нещо, което ще реализира идеята в средата, или, учениците, които ще влязат в Школата, за да се върнат в един хубав ден обновени, по - мъдри и по – опитни, от колкото в деня на отправянето си в бездната на тъмната неизвестност. Тук е интересно да се отбележи, че макар числото ДВЕ да е носител на центрираната същност на единицата /центриран кръг, окръжност, всъщност - сфера/, и на производните му концентрични окръжности /сфери/, то самото не е в равновесие, поради липсата на третия елемент, който да осмисли появата на идеята (1) и съществуването на условията (2) / ами помислете си, могат ли две точки да бъдат в равновесие, могат ли да бъдат на еднакво разстояние от трета точка, която липсва, може ли двама да се разберат кой е правият, ако няма арбитър…/. И веднага след създаването на Онова Нещо, на плеядата частици от Твореца /Бога/, Безсмъртни, Вечни, но крайни, ограничени в мисията си Ученици /Души/, моделът придобива завършен вид и понеже неговите съставки са създадени в идеални условия, в момента на стартиране на програмата те са в абсолютно равновесие, което се изразява и изобразява с равностранен триъгълник, вписан в окръжност /сфера/. Затова понеже ЕДНО символизира искането /ум - мисъл/, ДВЕ – моженето /сърце - чувства/, а ТРИ – правенето /воля - постъпки/, народната мъдрост казва, че само искане и можене не са достатъчни, а трябва и правене, за да има резултат , за който ще стане дума по - късно. И така, ако образно си представим, че този равностранен триъгълник е едно хвърчило, то ще си остане като музеен експонат, ако не се появи вятър, който да го понесе из небесата. Този именно вятър, този импулс, който вдъхва живот на модела, е четвъртият елемент, известен с наименованията Импулс, Стремеж, Дух Божи, и се обозначава с числото ЧЕТИРИ. Ако трите точки на триъгълника са минимално необходимото и достатъчно количество точки, за да се обозначи равнина, то четвъртата точка е първата възможна точка, достатъчна, за да напуснем плоскостта на равнината и да се извисим в пространството. Това е първата в първичното познание точка, която дава дълбочина, която открива за модела третото измерение, пространството. Тази импулсна, действена енергия, която е двигателят на плана на Твореца, е силата, която навива и развива спиралата, силата, която спуска Душите в недрата на Космическата неизвестност, от Началото към края, и силата, която ги въздига обратно към Твореца, от края към Началото. Това е известното от древните писания “дихание на дракона”, “издишката и вдишката Божия”, а напоследък официалната наука коментира явленията “разширяване и свиване на вселената”…..И /малко ще наруша хронологията/ понеже ЧЕТИРИ символизира отделянето, издишването, падението, то се явява по същество едната посока в проявата на един Свещен импулс и е брат – близнак:console: на ОСЕМ, което определя завръщането, вдишването, възхода. Близнак по произход, но коренно противоположен по посока и съдържание.”

За сега – толкова. Приятна почивка.:partytime2:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:)): Здравейте отново и – напред към великата ПЕТИЦА.

Но преди това, ще ви разкажа още малко за ДВОЙКАТА :punk: .

"За числото ДВЕ казах, че е число на ограниченията, които Творецът създава по пътя на ТРОЙКАТА /Душите/ към постигане на новото ниво на съвършенство. Тези ограничения са n-броя концентрични сферични пространства, представляващи все по – сгъстяващи се Енергийни форми, така устроени, че всяка по – външна, поради това, че е по – рядка, се съдържа в следващите по - гъсти, или казано по друг начин, едновременно съдържа всички останали и ги прониква. Най – важният ограничителен слой, обаче е онзи, който огражда само частицата от Твореца, която в религиите наричат Душа, и който я създава като самостоятелна, индивидуална форма на Неговото присъствие, подготвена вече за хилядолетния си път към откриване и овладяване тайните на дълбокия Космос. Тази частица, Душата, която е единствената в Творческия план, способна да трупа опит и познание, образно може да си я представим като топче за тенис на маса, което потъва в Космоса /и най – малката неделима частица, известна на официалната наука, има обвивка и съдържание/. Това е единственият ФАКТОР в Плана – всичко друго са УСЛОВИЯ за неговото падение и въздигане. Та, заначи, ДВОЙКАТА се оказва твърде сложно число, с широк спектър на проявление. По – нататък често ще става дума за проявите на числото (2) и за неговата еднопосочна задача – да ограничава, да затруднява, да затваря, да обезкуражава. Всички пречки и ограничения са негово дело.

:read: Нека сега да проследим какво се случва с частиците Души по импулса на ЧЕТВОРКАТА:

Вече беше казано, че Душата, в началото на своето обособяване като такава, има една обвивка, да я наречем – ТЯЛО. Това тяло, което за нея е първо, не може да е друго, освен дадено от самия Творец, Отец, или Бог, но както и да се нарече Създателят на модела, това тяло е дадено от Него за защита на Частицата /Душата/ и за опазване на информацията. Поради изключителната здравина на обвивката, тя може да бъде разрушена само от Него, или от съдържанието, което е натрупало такъв опит и сили, че само да се справи с ограничението, както пилето – с черупката на яйцето. Това тяло е устроено от най – висшата материална форма на енергийно проявление и затова е известно като БОЖЕСТВЕНО.

:post-70473-1124971712: И така, Душите, или Синовете Божи, или Единните Братя, служителите на ТРОЙКАТА, поемат по пътя на отделяне от Твореца, или по пътя на ЧЕТВОРКАТА.

Следва преминаване през първата ограничителна сфера. В процеса на навлизане в нея, аналогично на обвиването си с първото защитно тяло, Душата бива обгърната с балонообразна енергийна обвивка, която вече се явява нейното второ тяло.

След това преминава през втората обвивка, като се сдобива с трето тяло,

....през третата е обгърната с четвърто,

през четвъртата – с пето….

:lightbulb: /тук ще направя само смислов паралел с необходимостта от две точки за първото измерение, от три точки за второто измерение, от четири – за третото и т.н./.

.....И така, до обличането на Душата във всичките и енергийни ограничителни обвивки, или ТЕЛА, които тук ще приемем, че са десет. Резултатът от завършения път на Душата, на ФАКТОРА в плана, приключил с обличането на последното най – грубо и най – уязвимо на въздействията на УСЛОВИЯТА тяло, е носител на проявата на числото ПЕТ (5) и в този разказ можем да го наречем ПЪРВИЧЕН ЧОВЕК. Другото значение, което се дава на резултата от този процес е снемането на всички Върховни Космически принципи, закони и форми на тяхната проява, в “дъното” на Космоса в един материален модел, наречен МИКРОКОСМОС. Затова, ако срещнете някъде паралел между ПЪРВИЧЕН ЧОВЕК и МИКРОКОСМОС, не се учудвайте, защото наистина човекът е създаден ПО БОЖИ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ, както се казва в Библията. :book:

За сега – толкова. Следващият текст ще посветя на ШЕСТИЦАТА – МАКРОКОСМОСА :plane:и на още нещо, но до тогава се полага малко почивка и осмисляне на всичко написано до тук.

До скоро! :))::good:

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

:)):Привет на всички.

:book:Ето ни отново в света на числата.

И така, стигнахме до МАКРОКОСМОСА, числово представляван от ШЕСТИЦАТА. Това е числото на ясното осъзнаване на единството между структурата на Човека и структурата на Космоса и взаимната връзка между тях.

Тук отново се проявява действието на принципът на съответствията, съгласно чието проявление, в случая, структурата на твореца е идентична със структурата на сътвореното, Това е повратен момент от еволюцията на онази върховна частица, наречена Душа, който отваря широко вратите на СЕДМИЦАТА, символизираща осъзнаването на Божествения произход на Душата. В седмицата Душата бива озарена от идеята да се отдаде изцяло в служба на Духа Божи, или да се отдаде на порива да се отправи в обратната посока на четворката, другата посока на Импулса, Стремежа, Духа Божи – пътя към Първоизточника, към дома, към Бога. Това е посоката на ОСМИЦАТА. Ако си спомняте, когато писах за четворката, като числов знак в математическото представяне, отбелязах следната взаимовръзка: “Този именно вятър, този импулс, който вдъхва живот на модела, е четвъртият елемент, известен с наименованията Импулс, Стремеж, Дух Божи, и се обозначава с числото ЧЕТИРИ.Това е първата в първичното познание точка, която дава дълбочина, която открива за модела третото измерение, пространството. Тази импулсна, действена енергия, която е двигателя на плана на Твореца, е силата, която навива и развива спиралата, силата, която спуска Душите в недрата на Космическата неизвестност, от Началото към края, и силата, която ги въздига обратно към Твореца, от края към Началото. Това е известното от древните писания “дихание на дракона”, “издишката и вдишката Божия”, а напоследък официалната наука коментира явленията “разширяване и свиване на вселената”…..И /малко ще наруша хронологията/ понеже ЧЕТИРИ символизира отделянето, издишването, падението, то се явява по същество едната посока в проявата на един Свещен импулс и е брат – близнак на ОСЕМ, което определя завръщането, вдишването, възхода. Близнак по произход, но коренно противоположен по посока и съдържание.” Дойде моментът, в който трябва да дадем заслуженото и на братът – близнак, който достойно може да бъде наречен, както четворката, Импулс, Стремеж, Дух Божи, но с обратна посока, с обратен знак, символизиращ вдишката Божия, събирането на реколтата, сезонът есен. Тук ще спомена, че четворката е числото на пролетта, на раждането, на покълването, на долитането на прелетните птици, на цъфтежа, на детството, на обучението, на любовта :wub: …, петицата, шетицата и седмицата са числата на лятото, на младостта, на прилагане на наученото, на усилената работа, начало на събиране на резултатите от положения труд, на сблъсъка между твърдата и трудно моделируема материя и жегата на изпепеляващата любов :wub::wub::wub: , на оценяването на краткия отдих под сянката на някое дърво, символ на дългия отдих, който ни очаква у Дома под Бащиното крило, осмицата е есента, сезонът на възрастните, приключване със събирането на резултатите, а девятката, единицата, двойката и тройката определят зимата:cold:, сезонът на старостта, на мъдростта, на тихата вътрешна равносметка и на поставяне основите на ново начало, а именно: девятката - на равносметката:doh:, със своите награди и наказания :newyear:и на подбора на годните за нов инволюционно – еволюционен цикъл; единицата - нова проява на великото начало, нов порив към обновлението, към реализиране на великата първична идея, приемане на удостоените от девятката; двойката – новите условия, новите изисквания, регламента на новия цикъл; тройката – запознаване на удостоените от девятката с плана на единицата и с регламентите на двойката, изчакване на четворката.

Тук ще се опитам графично да изобразя числата от едно до десет в тяхната сезонова

характеристика, споделена по – горе, като за яснота ги обозначавам със следните цветове:

Пролет – зелено

Лято - оранжево

Есен – червено

Зима - синьо

Нулата е символ на Единното Начало, което създава и ръководи процеса, и преценява колко цикъла на завъртане на колелото на живота са нужни, за да се достигне до желания от Него резултат от всяка Душа, а 10, 20 30…..са Началата на всяко Негово ново проявление, които се появяват веднага след Великата Равносметка – девятката за всеки цикъл.

....……………28……........................29

....…….…....18….................19

....……………..8……..…...9

…….…………………..… 0......10…....20…...30

17…….7………………..1.......11….….21

16…….6………………..2.......12……..22

15…….5………………..3………13……..23

....……….……...4

....………..…...14

....……..….……24

За сега – толкова. Благодаря за отделеното време и ще се радвам, ако съм допринесъл с нещо положително за вас, навлезлите в необятното пространство на нетрадиционните знания.

До скоро!

:doh:

Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

извинявай че те прекъсвам, но моля те изтрий си нещата редактирай ги и ги вкарай,з ахора които са чели книги с мн неправилна тематика ще им изглежда праивлно но хора които са се знаимавлаи сдругата страна наматемаитката немисля, че кой знае какво ще открият а и такива неща не са за теми те са вътрешни ;) просто наистиан няма смисал за мен аи моля тепогледни някои неща защото грешиш в означенията за числата и прочие :) до скоро а и това не е форум за езотерика и прочие а си е форумз а математика наиситна не му е мястото :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...