Отиди на
Форум "Наука"

Въпроси и "новини"


Recommended Posts

  • Потребител
On 4.12.2016 г. at 17:27, Joro-01 said:

Докато  още сме на магнитна вълна... Говорим за ферофлуиди... Но дали знаете един интересния и малко известен факт, че течният кислород има магнитни свойства (ферофлуид)?

По-долу:

Едното нещо е течем азот - без магнитните свойства

Какво пречи на газообразният кислород да е феромагнетик, след като течният е такъв ? нещо свързано ли е с точката на Кюри, в смисъл че тя е изместена много по надолу в температурната скала за  елемента кислород ?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Не знам, Гагов, не съм проверявал. В момента не ми се тършува из нетя, виж...

Онова дето знам / мисля

Мисля че феромагнизмът има връзка със спина на електрона (спин е манитния момент на електрона, освен, че го представят като вътрене на електрона около остта му), ако имаме много атоми с електрони с еднакъв спин се получават феромагнитните свойства. В твърдите феромагнитни матерали областите с еднакъв спин. Един вид микромагнитчета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 8.01.2017 г. at 21:38, Joro-01 said:

Не знам, Гагов, не съм проверявал. В момента не ми се тършува из нетя, виж...

Онова дето знам / мисля

Мисля че феромагнизмът има връзка със спина на електрона (спин е манитния момент на електрона, освен, че го представят като вътрене на електрона около остта му), ако имаме много атоми с електрони с еднакъв спин се получават феромагнитните свойства. В твърдите феромагнитни матерали областите с еднакъв спин. Един вид микромагнитчета.

И аз знам че е така, различните хим елементи не са всичките феромагнетици, а защо, квантовата механика трябва да обясни. Но знам че при огромни стойности на магнитната индукция, всички материали стават феромагнетици, така карат жабите да левитират във всръхмощни електромагнити :)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Ето една фейк-новина, в смисъл, че неправилно е тълкуван Хокинг:

https://megavselena.bg/stivan-hoking-beshe-prav-chernite-dupki-mogat-da-se-izparyat-pokazva-novo-izsledvane/

Стивън Хокинг беше прав: черните дупки могат да се изпарят, показва ново изследване

00246.jpg

През 1974 г. Стивън Хокинг прави една от най-известните си прогнози: че черните дупки в крайна сметка напълно се изпаряват и изчезват.

Според теорията на Хокинг черните дупки не са напълно „черни“, а всъщност излъчват частици. Това излъчване, вярва Хокинг, би могло евентуално да изтръгне достатъчно енергия и маса от черните дупки, за да ги накара в крайна сметка да изчезнат. Тази теорията е широко приемана за истина, но е почти невъзможна за доказване.

Сега за първи път физици доказаха това неуловимо излъчване на Хокинг – поне в лабораторни условия. Въпреки че радиацията на Хокинг е твърде слаба, за да бъде открита в космоса от настоящите инструменти с които разполагат учените, физици вече са демонстрирали това излъчване в аналог на черна дупка, създадена с помощта на звукови вълни и едно от най-студените неща във Вселената – хипер изстуден газ.

Черните дупки упражняват такава невероятно мощна гравитационна сила, че дори един фотон, който пътува със скоростта на светлината, не може да избяга. Макар вакуумът на пространството обикновено да е смятан за напълно празен, квантовата механика диктува, че вместо това вакуумът е изпълнен с виртуални частици, които се вмъкват и излизат от съществуване в двойки материя-антиматерия. Частиците антиматерия имат същата маса, както и техните партньори – частиците материя, но с обратен електрически заряд.

Обикновено, след като се появи чифт виртуални частици, те веднага се самоунищожават. Около черната дупка обаче, екстремните сили на гравитацията вместо това, разделят двойката частици, като едната частица бива абсорбирана от черната дупка, докато другата се изстрелва в космоса. Абсорбираната частица има отрицателна енергия, която намалява енергията и масата на черната дупка. Когато погълне достатъчно от тези виртуални частици, черната дупка евентуално ще се изпари. Излъчваните частици са известни като радиация на Хокинг.

Тази радиация е достатъчно слаба, за да не е възможно да я наблюдаваме в космоса, но физиците са измислили много креативни начини да я измерват в лаборатория.

Физикът Джеф Щайнхауер и негови колеги от Технологичния институт в Хайфа, Израел, използват хипер изстуден газ, наречен „кондензат на Бозе-Айнщайн“, за да моделират хоризонта на черна дупка – невидимата граница, отвъд която нищо не може да избяга, хванато от гравитацията. В течащ поток от този газ те поставят скала, създавайки „водопад“ от газ. Когато газът тече по водопада, той превръща достатъчно потенциална енергия в кинетична енергия, за да тече по-бързо от скоростта на звука.

Вместо частици материя и антиматерия, изследователите са използвали двойки фонони или квантови звукови вълни в газовия поток. Във физиката на твърдото тяло фононът описва квантово трептене. Въпреки че този режим на трептене има вълнов характер, от гледна точка на квантовата механика те проявяват и свойства на частица. Фононите са вид бозони. Фононът на бавната страна може да се движи срещу потока на газа, далеч от „водопада“, докато фононът на бързата страна не може, защото е заловен от „черната дупка“ от свръхзвуков газ.

„Това е като да се опитваш да плуваш срещу течение, което е по-бързо, отколкото можеш да плуваш“, казва Щайнхауер. „Ще се чувствате, че вървите напред, но всъщност се връщате назад. И това е аналогично на фотон в черна дупка, който се опитва да се измъкне от черната дупка, но гравитацията го тегли обратно.

Хокинг прогнозира, че излъчваните частици ще бъдат в непрекъснат спектър от вълни с различни дължини и енергии. Той също така казва, че може да се опише с една единствена температура, която зависи само от масата на черната дупка. Неотдавнашният експеримент в звуковата черна дупка, потвърди и двете предсказания.

Това е много прецизен експеримент. В експерименталната страна, Джеф Щайнхауер е в момента наистина водещ в света експерт в използването на студени атоми за изследване на физиката на черната дупка“, казва Реуд Парентани, теоретичен физик в Laboratoire de Physique Théorique, към университета Париж-Сюд. Парентани не е участвал в новото проучване.

Парентани обаче подчертава, че това изследване е само „една стъпка от дълъг процес“. По-специално, това изследване не показва, че двойките фонони са корелирани на квантово ниво, което е друг важен аспект на предсказанията на Хокинг.

„Историята ще продължи – казва Парентани. „Това изобщо не е краят“.

Публикувано в Live Science.

...

...

Фононите се проявяват в среда. Лесно "надминават" скоростта на звука в среда.(експериментът е превъзходен, но ... не е същото)

Фотоните, дори и виртуални да са - са във вакуум - там скоростта на светлината не може да бъде надмината от какъвто и да е обект.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Фотоните, дори и виртуални да са - са във вакуум - там скоростта на светлината не може да бъде надмината от какъвто и да е обект.

Сериозно?

А правите ли разлика между "вакуум" и "вакуум + гравитация"? Ако във "вакуум" (без гравитация) скоростта на светлината е лимит, който не може да бъде надхвърлен от нищо, то при "вакуум + гравитация" величината на този лимит е по-малка, и нищо не забранява някакъв обект да я надхвърли (т.е. да се движи над тази скорост, но под скоростта на светлината във "вакуум" без гравитация).

Затова аналогията в случая е съществена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, scaner said:

А правите ли разлика между "вакуум" и "вакуум + гравитация"? Ако във "вакуум" (без гравитация) скоростта на светлината е лимит, който не може да бъде надхвърлен от нищо, то при "вакуум + гравитация" величината на този лимит е по-малка, и нищо не забранява някакъв обект да я надхвърли (т.е. да се движи над тази скорост, но под скоростта на светлината във "вакуум" без гравитация).

Изразът "вакуум + гравитация" според мен е нещо като оксиморон. Все пак вакуумът означава липса на материя, а гравитацията е следствие от наличието на материя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, Шпага said:

Изразът "вакуум + гравитация" според мен е нещо като оксиморон. Все пак вакуумът означава липса на материя, а гравитацията е следствие от наличието на материя.

Не е оксиморон. В науката под "вакуум" се разбира определено състояние на материята. Някога, да, можело и да мине за оксиморон, сега - не. А обсъждаме сегашните изводи на науката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 14.06.2019 г. at 11:23, Малоум 2 said:

Стивън Хокинг беше прав: черните дупки могат да се изпарят, показва ново изследване

00246.jpg

През 1974 г. Стивън Хокинг прави една от най-известните си прогнози: че черните дупки в крайна сметка напълно се изпаряват и изчезват.

Според теорията на Хокинг черните дупки не са напълно „черни“, а всъщност излъчват частици. Това излъчване, вярва Хокинг, би могло евентуално да изтръгне достатъчно енергия и маса от черните дупки, за да ги накара в крайна сметка да изчезнат. Тази теорията е широко приемана за истина, но е почти невъзможна за доказване.

Сега за първи път физици доказаха това неуловимо излъчване на Хокинг – поне в лабораторни условия. Въпреки че радиацията на Хокинг е твърде слаба, за да бъде открита в космоса от настоящите инструменти с които разполагат учените, физици вече са демонстрирали това излъчване в аналог на черна дупка, създадена с помощта на звукови вълни и едно от най-студените неща във Вселената – хипер изстуден газ.

Черните дупки упражняват такава невероятно мощна гравитационна сила, че дори един фотон, който пътува със скоростта на светлината, не може да избяга. Макар вакуумът на пространството обикновено да е смятан за напълно празен, квантовата механика диктува, че вместо това вакуумът е изпълнен с виртуални частици, които се вмъкват и излизат от съществуване в двойки материя-антиматерия. Частиците антиматерия имат същата маса, както и техните партньори – частиците материя, но с обратен електрически заряд.

Обикновено, след като се появи чифт виртуални частици, те веднага се самоунищожават. Около черната дупка обаче, екстремните сили на гравитацията вместо това, разделят двойката частици, като едната частица бива абсорбирана от черната дупка, докато другата се изстрелва в космоса. Абсорбираната частица има отрицателна енергия, която намалява енергията и масата на черната дупка. Когато погълне достатъчно от тези виртуални частици, черната дупка евентуално ще се изпари. Излъчваните частици са известни като радиация на Хокинг.

Тази радиация е достатъчно слаба, за да не е възможно да я наблюдаваме в космоса, но физиците са измислили много креативни начини да я измерват в лаборатория.

"Слаба" е много условно казано. В действителност е най-енергичната (интензивна) радиация, защото преобразува цялата маса в енергия 100 процента от масата се преобразува в енергия.

 

При термоядрените реакции в зездите- процентите не надвишват 4 за  масивните звезди
При пълно изгаряне и синтез -  до желязо, само около 4 процента от масата се пребразува в енергия.. В  действителност при звездите проценът е  по-малък,  защото част от звездната маса директно изхвърля от звездите по време на техния живот и еволюция- постоянно във вид на йони и при процесите на взривявания.

 

При гравитационите колапси/пропадания на/в черни дупки в процентите са 40.
40 от масата се преобразува в енергия.

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, nik1 said:

"Слаба" е много условно казано. В действителност е най-енергичната (интензивна) радиация, защото преобразува цялата маса в енергия 100 процента от масата се преобразува в енергия.

Всъщност, професионалната критика е в ютюб - в статията, в червеничко съм оцветил несъответствията в приетото, но по-ясно е във видеото:

https://www.youtube.com/watch?v=NPZBkEwqp0E

Виртуалните частици - нямат характеристика "маса" в гравитационен смисъл - т. е., не са излъчватели на гравитони, нито са с инертност за проява на "сила". Но, тъй като се движат, съдържат импулс: сила по време, а времето им е неизмеримо кратко и от тук илюзията, че могат да предават кинетична енергия на частици с маса. (Затова - не ги възприемам за хипотеза за възможно обяснение. Математическите модели с тях са "достоверни", доколкото "честота" на възникването им  и анихилация, съответства на хипотезата ми за непрестанното образуване на обектите  с огромна честота на образуване на себе си. )

Преди 4 часа, Шпага said:

Изразът "вакуум + гравитация" според мен е нещо като оксиморон. Все пак вакуумът означава липса на материя, а гравитацията е следствие от наличието на материя.

Естествено, учените искат да е вярно, че съществуването на гравитацията ще е "оправдано" от гледна точка теория за  "Квантова гравитация", която се търси. Това не е същото - не е гравитация от "тежко тяло", а по-скоро - от невъзможност нещо да го задвижи, тялото или обекта. (Зърнестият модел на вакуум, който съм избрал, се състои от такива "неподвижни по място" зрънца и могат да се оприличат на "възли на пространствена решетка" на вакуума.) Търсят се частици или части-образувания на тъмната материя, които да "правят" гравитационно привличане във вакуум само заради съществуването си, но не взаимодействащи с нормалната-позната материя, "привличане" както при тяло с нормална маса. По косвени признаци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хубаво но аз не вижбдам слабо място в това което съм написал ха-ха-ха-ха :).

Е= m.c2

Което най-просто значи

Масата не се губи ей така, а се преобразува в енергия , независимо начините и механизмите на преобразуването..

Виртуалните частици нямат маса, говорим за масата на черната дупка

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On ‎14‎.‎6‎.‎2019‎ г. at 14:03, scaner said:

Сериозно?

А правите ли разлика между "вакуум" и "вакуум + гравитация"? Ако във "вакуум" (без гравитация) скоростта на светлината е лимит, който не може да бъде надхвърлен от нищо, то при "вакуум + гравитация" величината на този лимит е по-малка, и нищо не забранява някакъв обект да я надхвърли (т.е. да се движи над тази скорост, но под скоростта на светлината във "вакуум" без гравитация).

Е, казано по този начин, може да се стигне до извода, че при наличието на гравитация някакъв обект би могъл да настигне и дори да изпревари светлинен лъч. Но това не е ли абсурдно?:Oo:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, scaner said:

В науката под "вакуум" се разбира определено състояние на материята.

Тоест,  материята в това "определено състояние" не поражда гравитация. А споменатото от теб съчетание "вакуум + гравитация" може да бъде обозначено като материя в две състояния - безмасово и масово? Така ли?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, nik1 said:

... говорим за масата на черната дупка

Само да вметна, че масата на черната дупка не е величина, която характеризира количеството материя в черната дупка. Черните дупки са описват от вакумни решения, без каквато и да е материя. Самата маса не е на черната дупка, а на цялото пространство-време. Тя (масата) не  може да се локализира.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Шпага said:

Е, казано по този начин, може да се стигне до извода, че при наличието на гравитация някакъв обект би могъл да настигне и дори да изпревари светлинен лъч. Но това не е ли абсурдно?

Не точно. Пък и кое му е абсурдното, след като не се забранява от законите на физиката? Обект на собствен ход не може да настигне и изпревари светлината и в такава ситуация. Но обект, който изначално има по-висока скорост, ще има поведението каквото е описано в статията дадена от Малоум. А такива обекти могат да бъдат понякога само реализираните двойки виртуални частици.

Подобна е ситуацията и в електродинамиката. Там в някаква среда, колкото и да ускоряваш частиците, те не могат да надхвърлят скоростта на светлината в тази среда. Но външни частици, движещи се с по-голяма от тази скорост, при попадане в такава среда изпитват нещо като съпротивление и излъчват, лъчение на Черенков, забавяйки се. Е, тук лъчението на Черенков е с еквивалент излъчването от черна дупка.

Цитирай

Тоест,  материята в това "определено състояние" не поражда гравитация. 

Гравитацията се създава от разпределението на енергията и импулса на материята. Вакуумът като среда с отрицателно налягане е способен да създава отблъскваща сила на гравитацията, която на големи разстояния се идентифицира като "тъмна енергия" - механизъм зад който се приема че стои ускореното разширение на вселената. Независимо че силата е на отблъскване, това пак е гравитация.

Цитирай

А споменатото от теб съчетание "вакуум + гравитация" може да бъде обозначено като материя в две състояния - безмасово и масово? Така ли?!

И това заключение не следва от никъде.  Още повече че не е ясно, кое в случая е "масово" и кое "безмасово".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Шпага said:

... А споменатото от теб съчетание "вакуум + гравитация" ...

Важен е контекста. Понятието "вакуум" може да има различен смисъл. Например може да означава отсъствие на каквато и да е материя. Може да означава и отсъствие на изтучници на дадено поле. Например заряди и токове в елктродинамиката. Така вакуумните решения на уравненията на Максуел описват електромагнитно поле при отсъствието на заряди и токове, но има налична материя (електромагнитното поле). Може да означава и някаво основно състояние на дадено поле, например най-ниското енергиино състояние.

Така, че "вакуум+гравитация" трябва да се разбира в смисъла, който това понятие има в ОТО.  Това може да изглежда странно защото в Нютоновата гравитация такава ситуация няма. Там отсъствието на материя означава отсъствие на гравитация. В ОТО има една камара случаи, където няма материя, но има нетривиална гравитация. Например гравитационните вълни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

Гравитацията се създава от разпределението на енергията и импулса на материята. Вакуумът като среда с отрицателно налягане е способен да създава отблъскваща сила на гравитацията, която на големи разстояния се идентифицира като "тъмна енергия" - механизъм зад който се приема че стои ускореното разширение на вселената. Независимо че силата е на отблъскване, това пак е гравитация.

Дори и при нулева космологична константа има такива ситуации (имам предвид нетривиална гравитация, не отблъскване). Има решения за които Ricci=0, но Riemann=/=0.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Gravity said:

Дори и при нулева космологична константа има такива ситуации (имам предвид нетривиална гравитация, не отблъскване). Има решения за които Ricci=0, но Riemann=/=0.

Е, тук вече мозъкът ми даде... заето😫 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 16.06.2019 г. at 19:19, Шпага said:

Е, тук вече мозъкът ми даде... заето😫 

Може да се доизясни, малко, от почти популярното описание в уикито:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитация

"... Нютон не успява да създаде теория за гравитацията, която обяснява кое причинява самото притегляне. Трудът му „Principia“ завършва с думите: „До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане, но аз не посочих причините на самото притегляне. Тази сила произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието… Причината за тези свойства на силите на привличане аз досега не мога да изведа от явленията, а хипотези аз не измислям“.

Обща теория на относителността

300px-GPB_circling_earth.jpg
 
Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация.

В повечето случаи, отнасящи се за слаби гравитационни полета (например изпращане на ракети до Луната или в Слънчевата система), формулата на Нютон е достатъчно точна. Според Общата теория на относителността обаче вместо на някаква сила, ефектът на гравитацията се приписва на изкривяването на пространство-времето. В основата на Общата теория на относителността лежи принципът на еквивалентността, който уеднаквява свободното падане с инерционното движение и описва свободно падащите инерционни обекти като ускорени спрямо неинерциалните наблюдатели на Земята[16][17]. Проблемът, който изниква е, че свободно падащите тела се ускоряват и в Нютоновата физика такова ускорение може да се появи само ако на едно от телата действа сила (и следователно то не се движи по инерция). За да се справи с тази пречка, Айнщайн предполага, че пространство-времето се изкривява от материята и свободно падащите тела се движат по частично прави пътища в изкривеното пространство-време. Тези прави пътища се наричат геодезически. Подобно на първия закон за движението на Нютон, теорията на Айнщайн гласи, че ако се приложи сила върху обект, той ще се отклони от геодезическия път. Например, ние вече не следваме геодезическия, докато стоим, защото механичната устойчивост на Земята упражнява сила върху нас, насочена нагоре и в резултат на това не сме инерционни на земята. Това обяснява защо движението по геодезиката в пространството се смята за инерционно.

Айнщайн открива полевите уравнения на общата теория на относителността, които свързват присъствието на материята и кривината на пространство-времето. Тези уравнения са кръстени на него. Уравненията на Айнщайн за полето са съставени от 10 едновременни, нелинейни, диференциални уравнения. Решенията на уравненията за полето са компоненти на метричния тензор на пространство-времето. Даден метричен тензор описва геометрията на дадено пространство-време. Геодезичните пътища на дадено пространство-време се изчисляват чрез метричния тензор.

В научната терминология гравитацията и гравитационната сила са различни понятия. „Гравитацията“ представлява привличащото влияние, което всички тела си упражняват едно на друго, докато гравитационната сила е директно следствие от това влияние, обусловено от наличието на гравитация, но определено от конкретните параметри на привличащите се тела."

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност най-много ме озадачи споменатата от Гравити възможност Космологичната константа да е нулева. Свързвам тази константа с ускореното разширяване на Вселената, а също и с повсеместното "наличие" на тъмна енергия. А според мен не би трябвало да съществуват условия/области, при които разширяването на Вселената или наличието на тъмна енергия да са нулеви. Пък и самото понятие "константа" някак си противоречи на представата за промяна - в някои случаи константата да е нула, в други да не е...:book:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Всъщност най-много ме озадачи споменатата от Гравити възможност Космологичната константа да е нулева. Свързвам тази константа с ускореното разширяване на Вселената, а също и с повсеместното "наличие" на тъмна енергия. А според мен не би трябвало да съществуват условия/области, при които разширяването на Вселената или наличието на тъмна енергия да са нулеви. Пък и самото понятие "константа" някак си противоречи на представата за промяна - в някои случаи константата да е нула, в други да не е...

Казаното от Гравити трябва да се разбира в друг смисъл.

В уравненията за гравитацията на Айнщайн участва от едната страна смес от гравитационната константа и тензора на кривината, изразен чрез метриката на пространство-времето. Идеята е, че ако няма зададено разпределение на енергия-импулс (едната страна на уравнението е нула), ненулева гравитационна константа трябва да се уравновесява с някакъв ненулев тензор на кривината, с някаква метрика показваща някаква гравитация (за да е нула и другата страна на уравнението).

Ако обаче в тези уравнения допуснем и гравитационната константа да е нула, то тензорът на кривината (пак без материя) трябва да е нулев (това Гравити обозначава с Ricci), при това  неговият родител, Riemann, да има ненулеви компоненти, което също е някакъв намек на гравитация. Тоест идеята е, че има подобни решения на уравненията на Айнщайн, а не, че константата може да е различна и не константа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Казаното от Гравити трябва да се разбира в друг смисъл.

В уравненията за гравитацията на Айнщайн участва от едната страна смес от гравитационната константа и тензора на кривината, изразен чрез метриката на пространство-времето. Идеята е, че ако няма зададено разпределение на енергия-импулс (едната страна на уравнението е нула), ненулева гравитационна константа трябва да се уравновесява с някакъв ненулев тензор на кривината, с някаква метрика показваща някаква гравитация (за да е нула и другата страна на уравнението).

Ако обаче в тези уравнения допуснем и гравитационната константа да е нула, то тензорът на кривината (пак без материя) трябва да е нулев (това Гравити обозначава с Ricci), при това  неговият родител, Riemann, да има ненулеви компоненти, което също е някакъв намек на гравитация. Тоест идеята е, че има подобни решения на уравненията на Айнщайн, а не, че константата може да е различна и не константа.

Сканер, от отговора ти излиза, че Космологична константа и гравитационна константа са едно и също понятие - просто двете имена/синоними/ на една и съща константа. Моля те, дай някакво допълнително обяснение!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...