Отиди на
Форум "Наука"

"Шишмановото царство 1396-1689"


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Някой народи имат щастието да съществуват сравнително отскоро, като американците, или дори тяхното най древното минало да е осветено добре от достоверни източници (Османската държава през 14 век). За съжаление или за радост нашата история съвсем не е такава. Ние сме един от най старите народи в европа с дълга и богата история в която има много бели петна.

Някой от тези бели петна, като например историята на древните българи е съвсем слабо позната поради обективни причини, просто историческите извори за онази част от нашата история са съвсем оскъдни. Други, като например горянското движение през 50 те години на 20ти век също са почти непознати на широката публика, макар и при все още живи участници в него по политически причини.

Един от съвсем слабо познатите периоди в нашата история са първите векове на турското робсто, но на какво се дължи това? Данните съвсем не са толкова оскъдни както в случая с древните българи, нито имат политически заряд 4-5 века по късно.

Българският народ се осъзнава политически през 19 век когато започва борбата за освобождаване от турско робство, от този период са имената на нашите най светли личности, Левски, Ботев, Бенковски, Каравелов, Раковски, Петър Берон и още плеяда други се превръщат в икони за младата българска държава. В края на 19 и началото на 20 ти век в Европа и България шества национализма който има свои постулати и норми. Според тях нацията трябва да е претъпяла някакво нещастие от което да се е възродила, и голяма цел към която да се стреми. За българската нация това са, турското робство, възраждането и националното обединение съответно.

Този политически поставен постулат дава насока на изследванията в младата ни държава и естествено стига до предсказуеми резултати.

По време на турското робство българския народ претърпява демографска катастрофа, аристокрацията и всички по издигнати социални групи са унищожени. Икономическото, политическото и религиозното насилие е невероятно, българският народ е сведин до население без водачи което едва едва преживява тези векове.

В днешно време се наблюдава обратната тенденция. Криворазбраните "европеизация", "глобализация" и "толерантност" води до нов много рязък завой. Добре заплатени публицисти почват от девет дерета да носят вода да докажат колко щастливо са си живели заедно българи и турци. Дори се стигна дотам да се измисли термина "Османско цивилизационно присъствие на балканите"-термин който няма нищо общо с историческата истина.

Поради тази причина всеки дръзнал да се занимае по нестандартно с тази тема е обявяван за национален предател подобно на онази идиотка, която подобно на Юда Искариотски предаде народа си за пари обявявайки клането в Батак за мит.

Това е само прамбюла, въведението ще о мисля по съществено тия дни.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Модератор Военно дело

Класическата постановка за българската история твърди че след падането на Видин българските земи били превърнати в интегрална част от османската империя. Всички останали последствия се извеждат от този постулат. Т .нар „Въстание на Константин и Фружин“ се представя като неуспешен опит на царските синове с унгарска и влашка помощ да си върнат бащините земи.

Управлението на българските земи е унищожено напълно и безвъзвратно. В началото управлението се поема от комендантите на воеените гарнизони разставени в българските земи. Впоследствие територията е разделена на санджаци, административната власт е дадена на бейлербея, санджак бейовете и така до обикновенните тимариоти които са гръбнака на турската армия и феодална система. Българите нямат никакво участие в управлението на държавата. По този начин за късо време е унищожена аристокрацията. Част от нея приема исляма, друга лишена от постове и привилегии обеднява и се слива с народа. Колкото до обикновенните хора, подложени на жестока експлоатация, то те скоро се превръщат в безпоможна еднообразна маса, по скоро население отколкото народ който е принуден да преживява ден за ден лишен от всякакви обществени изяви и цели.

Всичко това протича бързо и безвъзвратно. Едва през 19 век при възраждането вече в съвсем други условия от тази безформена маса се ражда новия български народ.

Кога обаче завършва този процес на „умиране“ на българската средновековна народност.

Според българските учени това е края на 15 век като краят се свързва с едни ктиторски портрети от софийските манастири.

Радивой /1493/ София, Кремиковци - болярин

Тодор /поч. 1492/ , София, Кремиковци – негов син

Драгана /поч. 1492/ София, Кремиковци – негова дъщеря

Радослав Мавър /1476/ София, Драгалевци – болярин или първенец

Вида /негова съпруга/ /1476/ София, Драгалевци

Никола Граматик – техен син /1476/ София, Драгалевци

Стахия - техен син /1476/ София, Драгалевци

Радич /1454/ София – “български воевода в София”

“ктитор” Георги /1469/, София – велможа

На тях ясно личат хора богати-хора боляри. Без да се държи сметка че тези портрети са свързани просто с построяването на тези манастири, липсата на подобни портрети се обявява за край на българската аристокрация.

Случаят с тези ктиторски изображения дава ясна предствава за поведението на историографията към този период. Вместо да се зададе въпроса, откъде тези хора имат пари и влияние 100 години след падането на София под турска власт просто се обяснява че това са „остатъци“. Тук всеки разумен човек си задава въпроса след българската аристокрация не е унищожена за 100 години, какво и пречи да съществува и за в бъдеще в османската империя.

Сэществува едно много добре познато сведение което също също се тълкува в подобна превратна светлина.

1587 г. – Раймонд Любенау, пътепис : “В тази страна България изобщо няма благородници, както и в цялата турска земя… Мнозина от родовете на старите владетели … се женят за овчарски дъщери.” /тази "страна България", а и указва че съществуват "мнозина от родовете на старите владетели"/

Това свединие се коментира като част от катастрофата на българската аристокрация. Никой обаче не държи сметка че въпросният извор коментира събития 200 години след турското завоевание! Никой дори не се замисля че българската аристокрация отново „умира“ 100 години след като вече е погребана от родните историци.!

Нещо повече пренебрегват се напълно дори сведения писани от светила на българското възраждане.

Георги Раковски. Разговор о болгарскому свещеному въпросу

„После же завладение турков, ако и изгубил [българският народ] царството си, обаче негова свобода не е пропаднала съвсем, но задържала се е еще няколко векове. Турское завладение над българи не е могло навсякъде да се извърши мечом, но по-голяма част Българии се е превзела на условия, кои са се пазили от завладетелев за няколко си векове. От тях же условия по-главни са били следния:

1. Да имат българи вероизповедание си свободно и свещенство си независимо, както са го имали и преди падения си.

2. Да носят свободно оръжие си и да са обвязани да съвоюват с турков против неприятелев им в особни полкове, под особен си знамян и под предводителством своего си войвода.

3. Да се управляват области и окръжния се пак от войводи, а села и градища от кнезове, кметове и старейшини. Областнии войводи управители носили титул на турски език беглер-бей = княз над князи. А между кнезове и кметове имало е отпосле и баш-кнез и баш-кмет = върховний кнез или кмет. То съюзно българско войнство е съставляло в тях времена повеч турская конница.

4. Ония же, кои не са били войници, т. е. не са били обязани да съвоюват с турком, тии са плащали по драм сребра на глава, т. е. мъжеский пол достигший в законна възраст. А после то даждие се определило на 50 аспри. Това даждие се събирало пак от българи изпомежду им, кои са носили име бирници.

5. Съжби и разпри по селам отсъждали и извършали се помежду им от избрани старци в церковния за това определени стаи. А в по-главни градове, кои са се управлявали от войводи, имало войводници, на турски и до днес съхранено войвода-конагъ, де са се отсъждали и извършвали граждански и военни работи.

Тая уредба и правление са траели няколко векове и турци са владели над българи по този начин.

На тия сички ние имаме исторически доказателства и живи еще възпоменания и остатки, не само наши народни български, но и султански разновременни берати, фермани и писмени повеления, кои не са еще познати европейским ученим, защото тии твърде малко са се занимавали на тойзи предмет.”

Разбира се Раковски греши, защото коментира неща отпреди 300 години за които въобще не знае как стоят нещата. А виж съвременните учени не грешат, нищо че пишат още по късно и просто няма как да имат това с което е разполагал Раковски и като извори и като народна традиция.

Паисий Хилендарски пише:

Така хората в онова време имали скръб върху скръб и жалост върху жалост. Плакали горко и жалостно за българското царство. Така майки, бащи и сродници ридаели безутешно и въздишали за чедата си. Хората в онова време имали голяма тъга и жалост под турска власт. Избирали черквите, които били хубави, и ги обръщали в джамии; така отнимали черковните и манастирските места от християните: и големи къщи, и ниви, и лозя и хубави места, каквото пожелавали, грабели. Убивали първите и праведни християни и им ограбвали имота. Така хората от онова първо поколение, при които било завладяно българското царство, имали голяма скръб и жалост, и плач, докато преминало това първо поколение. Следващото поколение полека-лека навикнало да живее с турците. Така турците изпърво били свирепи и големи грабители. Когато се затвърдили в цариградското царство, научили много от християнския ред и право и за известно време в началото престанали малко, засрамили се да ограбват незаконно християнските вещи и имота им. Но в сегашно време окаяните пак нямат никаква правда, нито съд.

Паисий ясно си твърди че само в първото поколение имало насилия. После турците се засрамили и взели много от християнския ред. По негово време (18 век) турците отново станали асилници на християните. Никой не си и задава въпроса какво е накарало турците да се засрамят и да се държат прилично за доста дълъг период от време. И ако първата част съответства на вкоренените ни представи за турското робство, време е да се запитаме как така българите са живели горе доло нормално точно през най тъмните векове на робството.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Навярно Frujin Assen затова последната седмица рядко се появява тука, защото стикова източниците и тезите за формулиране на хипотезата : "Царство България 1422-1689". Също с нетърпение очаквам продължение и съм сигурен че тази хипотеза издържа на доказателства!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Какво да ти кажа Иванко, ужас е. Тая теория я мисля от години, изпогубил съм кое къде съм чел, обърнах карловската библиотека с краката нагоре). А в нас е малък такъв хаос...

"Унищожаването" на българската аристокрация у затвърдено в периода на социализма. Идеята е българския народ по стечение на историческите обстоятелства е получил най важния тласък по пътя на изграждането на комунизма, а именно истинско равенство, в българския народ няма класи тъй като аристокрацията е унищожена от турците.

В историята на българския народ от това време важно място заемат спахийте християни. Спахийте са ядрото на османската армия и по традиция смятани за дребни феодали опора на чуждата власт по нашите земи.

Наличието на тези спахии наричани с недвослимения термин "войнуци" противоречи на основни постулати, а именно че българите са изравнени социално и напълно безправни.

За да се излезе от конфузното положение се твърди се те са били малцина, с ограничени права (почти само данъчни облекчения), занимавали са се с тилова служба (грижели се за конете) и накрая повечето от тях са приели исляма желаейки да запазят някаква власт и положение. Приема се че те са основно потомци на аристокрацията от второто българско царство, които служейки на поробителя и накрая приемайки исляма отново затвърдили "предателската роля на аристокрацията спрямо собствения си народ". Най общо се посочва средата, края на 16 век когато завършва процеса на приобщаването им към поробителя.

Тук трябва да се зададът два много важни въпроса, -спахийте наистина ли са гръбнакът на османската армия и доколко са феодали. Вторият много важен въпрос е какъв точно е статутът на това население, колко многобройно е то и кога изчезва.

Проблемът със спахийте заема централно място в нашата историография. Това се дължи на факта че основния масив документи от онова време третира предимно въпроса за отношенията ленник- централна власт. От там идва и преекспонирането на спахийте като основна единица в османската феодална система.

Реално обаче те са само част и то дори не най важната от тази система. Ако погледнем дори и само малко по задълбочено ще установим че спахията не получава никакво владение. Просто султанът, като единствен собственик на цялата земяа в империята му отстъпва доходите си от определено данъчноприходно място. По подобен начин той отстъпва пожизнено на българските селяни правото да обрабоват неговата земя. Спахията няма никаква власт над отстъпените му данъчно задължени поданници, той има право да се разпорежда само с приходите които те генерират. Ярък пример е факта че тимари са образувани и в големите градове от приходите получени от пазарни такси, и глоби.

Не бива да се забравя че тези доходи съвсем не са били огромни. Едногодишен доход на средностатистически тимариот не е стигал дори за закупуване на боен кон. Иначе казано тимарите са заплатите на османските спахий, които по принцип са стигали колкото за изхранването на спахията и семейството му.

Сега да видим дали и кога те са били основата на османската армия.

Преди да започна самото изложение следва да се направи едно важно заключение относно духът на Османската империя. През първите векове на съществуването си това въобще не е национална държава на турците . В нея водеща е религията- всеки мюслманин независимо от националността си е неин пълноправен неин гражданин. Ще минат векове и едва през 18 век вече по ясно ще се очертае силуета на турската народност. Освен това, тази империя е държава на Духът, в нея най важна е Идеята. Подобна държава в днешно време беше СССЗ. При този тип държави пропагандата има огромно значение, а най често желаното се приема за действително. Случаите когато управляващите и идиолозите в такива държави лъжат сами себе си са по скоро правило, а не изключение. Всеки който поне малко познава строя съществувал преди 1989 знае че в България съществуваха две реалности, тази официозната, от вестници, радио и телевизия, и тази с която се е сблъсквал всеки в ежедневието си.

Днешните историци допускат грешката да се предоверяват на османските извори (все едно да пишеш история на България 1944-1989 единствено по публикации във в-к "Работническо дело").

В османската военна традиция съществуват три основни крила -племенното опълчение (яя и мюселем), топракалийте и капъкулу.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Значи тука имам едно питане към автора на темата... Как си обяснява факта, че от средата на 15 в. (най-ранния османски опис на тимари по българските земи) за известни различни типове регистри (данъчни, тимарски...), обслужващи изцяло османския административен и фискален апарат!? Може би те а наемни експерти на българска служба?

И каква е вероятността споменатите имена на български велможи от 15 в. да са си просто християни спахии запазили родовите си титли единствено като престиж? Знаем от описи, че в края на 15 в. християните спахии спурат да фигурират в тимарските регистри, тогава и нарства броят на войнуците в българските земи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Значи тука имам едно питане към автора на темата... Как си обяснява факта, че от средата на 15 в. (най-ранния османски опис на тимари по българските земи) за известни различни типове регистри (данъчни, тимарски...), обслужващи изцяло османския административен и фискален апарат!? Може би те а наемни експерти на българска служба?

И каква е вероятността споменатите имена на български велможи от 15 в. да са си просто християни спахии запазили родовите си титли единствено като престиж? Знаем от описи, че в края на 15 в. християните спахии спурат да фигурират в тимарските регистри, тогава и нарства броят на войнуците в българските земи.

Земите на царство България влизат в османската административна, данъчна, военна /с изключения/ система. По същия начин след ХІ век например, земите на Трансилвания са влязли в унгарската административна, данъчна, военна система.

Според мен няма никаква вероятност да са спахии-християни следните лица, както показват и административно-военните им титли: жупан Богдан - Никопол /1470/, воевода Радик /1454/ - София, бан Михаил Шишманов /1492/ - София, господин /господар/ Тодор Балина /1598/ - "пръв благородник в Никополския санджак"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защо според Вас "няма никаква вероятност"?

И защо католическата пропаганда, пропуска да отбележи наличието на тези "български владетели" през 17 в. ? Като знаем за такива личности като Петър Богдан Бакшев и Петър Парчевич и тяхната политическа дейност за освобождаване на българския народ! Не биха ли се опитали те да направят контакт с тази българска институция?

Как бихте коментирали и сведенията на западните информатори: пътешественици или политически агенти. И пак се връщам към османската регистрационна документация?

Би ми било интересно какви източници е ползвал автора и каква е тяхната историческа достоверност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Защо според Вас "няма никаква вероятност"?

Няма никаква вероятност изброените да са спахии-християни, защото няма никаква вероятност такива да са били следните лица със същата военно-административна титулатура от същия период:

жупан Драгомир Маневъ /Влахия/, воевода Влад Цепещ /Влахия/, бан Бенедикт Химфи /Унгария/, господин Иванко Тертер /Карвуна/.

Жупан, воевода, бан и господин са висши военно-административни, предимно наследствени, титли и не могат да се прилагат за спахии-християни. Последните са от нисше военно-административно звено.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да де, обаче това че са наследнственни не означава задължително, че носят същтото съдържание както през Средновековието. Да е упоменато някъде за командно-управленческите функции на тези хора? Възможно е тази наследственна титулатура, в конкретното време да е чисто и просто обшествен престиж, останали от някой дядо, баща и нищо повече. Как мислиш, тези хора са притежавали според теб някакви военно-административни права в "българска държава" и същевременно институциите на друга държава си водят собственна фискална и административна политика върху същите тези земи? Мисля си, че тези титли (особенно за 15 в.) са просто отзвук от загубено наследство и демонстрация на някакъв социален преситж, кото след смъртта на тези хора остава запечатан на стените на църкви, приписки и др. А по отношение на Тодор Балина... отново местен първенец, "господин"отличил се с някакъв икономически потенциал и "господар" само на имота си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Да де, обаче това че са наследнственни не означава задължително, че носят същтото съдържание както през Средновековието.

Тези лица и титлите им са си от Средновековието и са живяли в епохата на гореупоменатите. Титлите им могат да са само легални и напълнени със същото съдържание, което имат лицата носещи такива титли в региона. Например титлата воевода променя вътрешното си съдържание едва след ХVІІІ-ХІХ в., когато след реформи и вътрешна централизация на османската държава, е изведена от легално обръщение в османската държава и става символ на нелегална барба на българите, начело с все същите им водачи и последователите им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. От 18 в. Османската държава твърдо започва да върви към децентрализация. Различни процеси от социално-икономическо и политическо естество довеждат до този упадък започнал още през 17 в.

2. Когато говорим за титулатура в "свободна българска държава" е едно, съвсем друго е обаче да се говори за наследството на балканските народи в османската административна номенкатура и практика. Тук вече иде реч за категориите население със специализиран статут.

Да не би примикюрите(християни) описани във войнушките регистри да са част от войската на "българския владетел", които обаче се намират под ведомството на османския черибашия(мюсюлманин).

Подобно е положението с примикюрите и кнезовете при власите, под ведомствени на османския военен апарат, които през 1586 г. са лишени от статута си (за тези в българските земи).

С дервенджиите е същото: институ по всяка вероятност наследен от Балканското средновековие, който променя своята същност през втората пол. на 15 и нач. на 16 в. когато османците овладяват планинското пространство (организират пътната и съобщитетлна мрежа) тогава дервенджийските села стават част и от тимарската система, въпреки че жителите им запазват някои фискални свободи.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...