Отиди на
Форум "Наука"

Съгласни ли сте с теорията за еволюцията?  

111 потребители са гласували

  1. 1. Съгласни ли сте с теорията за еволюцията?

    • да
      93
    • не
      43
    • не мога да преценя
      1


Recommended Posts

Интересно ми е да видя какво мислите и какъв ще е балансът между привържениците и противниците, на единствената свястна теория за произходът ни измисляна до сега. Аз дори не я считам за теория, а за факт! Но да ви чуя първо вие какво ще кажете. Но не само да кажете "аз съм привърженик" или "не съм" и толкоз, искам да знам и защо мислите така, аргументи.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами оборването на тази теория напоследък се смята за вид антикомунизъм, критика на комунизма- лично впечатление.....най-стряскащото в тази теория, ако ме питате мен, е, че никъде не е казано, че е еднолинейна.....демек може пак да си станем маймунки :))::P:Oo:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това, че не е еднолинейна е ясно. Но какво общо има комунизма с това?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами теорията за еволюцията не изключва възможността висш разум (бог) да е създал материята и да й е вдъхнал живот, но от там на татък да е оставил природата да експериментира. ;)

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз вярвам на теорията, но не мисля като византиеца, че ще се върнем в предишната си форма, а напълно обратното ще се издигнем много повече от хора ще се превърнем в нещо друго и така евол

цията продължи, но това няма да стане в нашата планета....и така може до безкрай...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Византиеца само отбеляза, че е възможен и обратен ход в еволюцията, но наистина при хората няма да се получи така ако продължава същата тенденция и темпове на еволюцията на човека.

Share this post


Link to post
Share on other sites

В една тема споменах това, но искам и в тази тема да го кажа.

Човечеството се развива с темпото на най бавноразвиващият се човек!

Вие какво мислите по този въпрос?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вище на какво попаднах:

НЕВАЛИДНОСТТА НА ЕВОЛЮЦИОННИТЕ ТВЪРДЕНИЯ

МИТЪТ ЗА ХОМОЛОГИЯТА

В билогията структурните прилики между различните животински видове се нарича “хомология”. Еволюционистите се опитват да представят тези прилики като доказателство за еволюцията.

Дарвин смятал, че организмите със сходни (хомоложни) органи имат еволюционна връзка един с друг и че тези органи са наследени от един общ прародител. Според това предположение както гълъбите, така и орлите имат криле, следователно гълъбите, орлите и всъщност всички останали птици с крила се предполагало, че са произлезли от общ праотец.

Хомологията е измамлив аргумент, който не се базира на никакви доказателства освен явните физически прилики. Този аргумент не бе доказан с нито едно конкретно откритие от времето на Дарвин до сега. В нито един земен пласт никой не е открил фосилна останка на въображаемия общ прародител на живите същества с хомоложна структура. Нещо повече, долузасегнатите въпроси изясняват, че хомологията не осигурява никакво доказателство, че е протекла еволюция.

1. Възможността да се открият хомоложни органи в организми от напълно различни видове, между които еволюционистите не са в състояние да установят никаква еволюционна връзка.

2. Генетичните кодове на някои живи същества, които имат хомоложни органи, са напълно различни един от друг.

3. Ембриологичното развитие на хомоложните органи при различните организми е абсолютно различно.

Сега нека разгледаме всяка точка поотделно.

СХОДНИ ОРГАНИ В НАПЪЛНО РАЗЛИЧНИ ОРГАНИЗМИ

Съществуват хомоложни органи, общи за различни животински видове, между които еволюционистите не могат да установят никаква еволюционна връзка. Крилете са такъв пример. Освен при птиците ние попадаме на криле и при прилепите, които са бозайници, и при насекомите, дори и при някои живели в миналото динозаври, но дори еволюционистите не обявиха някаква еволюционна връзка или роднинство между тези четири различни животински класа.

Друг поразителен пример е изумителната прилика и структурно сходство между очите на различните живи същества. Например октоподът и човекът са два абсолютно различни вида, между които дори не може да бъде допусната някаква еволюционна връзка, но очите и на двата организъма много си приличат от гледна точка на тяхната структура и функция. Еволюционистите дори не претендират, че човекът и октоподът имат общ прародител, за да обяснят техните сходни очи. Тези, както и редица други примери потвърждават, че еволюционното твърдение, че “хомоложните органи доказват, че животинските видове са произлезли от общ прародител“, няма научна основа.

Всъщност хомоложните органи представляват една голяма безизходица за еволюционистите. Известният еволюционист Frank Salisbury, споменавайки за това, как е възможно окото да се появи в толкова различни организми с такава сходна форма, прави следното признание:

“Дори нещо толкова комплексно колкото окото се е появило няколко пъти; например при сепията, земноводните и артроподите. Достатъчно голямо нещастие е да вземем в предвид произхода на такива неща веднъж, но при мисълта за произвеждането им няколко пъти, според съвременната синтетична теория, ми се завива свят “

ГЕНЕТИЧНАТА И ЕМБРИОЛОГИЧНА БЕЗИЗХОДИЦА

НА ХОМОЛОГИЯТА

За да може еволюционната теория за “хомологията“ да бъде взета насериозно, сходните (хомоложни) органи в различните организми също трябва да бъдат кодирани с подобни (хомоложни) ДНК - кодове. Да, обаче те не са. В повечето случаи генетичното кодиране е доста различно. Нещо повече, подобните генетични кодове в ДНК-ата на различните организми често са свързани с напълно различни органи.

Австралийският професор по биология Michael Denton в своята книга “Еволюцията: Една теория в криза“ изразява по следния начин генетичната безизходица на еволюционното тълкуване на хомологията:

“Хомоложните структури често се определят от нехомоложни генетични системи и понятието хомология рядко би се разпростряло назад към ембриологията “.

Друг въпрос е, че за да може хомоложното твърдение да бъде прието за вярно, ембриологичните процеси на развитие (стадиите на развитие в яйцето или майчината утроба) на животинските видове с хомоложни органи трябва да бъдат паралелни един на друг. Всъщност за сходните органи този ембриологичен процес е различен за всяко едно живо същество.

В по-старите еволюционни учебници идеята за хомологията бе доста преувеличена, като на преден план се излагаха явните прилики между костите на крайниците на различни животни. Ето така "петпръстната" структура на крайници, която се наблюдава при ръцете на човека, крилете на птиците и плавника на кита, е представяна като показател за техния съвместен произход. Ако тези разнообразни форми бяха предадени от същите двойки гени, които са се променяли от време на време посредством мутации и са действали съобразно с подбора на околната среда, то теорията би имала смисъл. За нещастие обаче случаят не е такъв. Днес е известно, че хомоложните органи в различните животински видове се формират от гени с напълно различна комплексност. Концепцията за хомологията от гледна точка на подобните гени появили се в резултат на един общ прародител се бе провалила.

Съществува един друг момент според, който за да може еволюционната теза относно хомологията да бъде приета на сериозно, то периодите на сходно структурно ембриологично развитие, или с други думи - стадийте на развитие в яйцето или майчината утроба, трябва да бъдат паралелни, докато, в действителност, тези ембриологични периоди за подобните структури доста се различават помежду си във всяко живо същество.

В заключение можем да кажем, че генетичните и ембриологични изследвания са доказали, че понятието хомология, дефинирано от Дарвин като “доказателство за еволюцията на живите същества от един общ прародител”, в никакъв случай не може да бъде третирано като такова. По този начин науката разкрива, че още една от тезите на Дарвин няма нищо общо с действителността.

НЕВАЛИДНОСТТА НА ТВЪРДЕНИЕТО ЗА

МОЛЕКУЛЯРНА ХОМОЛОГИЯ

Еволюционното твърдение, че хомологията е доказателство за еволюция, е невалидно не само на ниво органи, а също така и на молекулярно ниво. Еволюционистите казват, че ДНК-кодовете, или протеиновите структури на различните живи същества, са подобни и че това сходство е доказателство, че тези организми са произлезли от общ прародител или едни от други. Например често се споменава в еволюционната преса, че “съществува голямо сходство между ДНК на човека и ДНК на една маймуна“ и тази прилика е представена като доказателство за еволюционното твърдение, че съществува еволюционна връзка между човека и маймуната. С тази логика най-повтаряният пример е, че при хората има 46, а при горилите и шимпанзетата 48 хромозоми. Еволюционистите приемат близкия брой хромозоми между отделните видове като доказателство за еволюционна връзка. Ако този аргумент беше верен, то тогава човекът би трябвало да бъде дори по-близък роднина с картофа. Броят на хромозомите в картофите е много по-близък до този на човешките същества, отколкото при случая с горилата или шимпанзето: той е 46! С други думи, човешките същества и картофите имат един и същ брой хромозоми! Това е потресаващ, но смешен пример, който показва, че приликите в ДНК не могат да бъдат доказателство за еволюция.

Остава това, че съществуват големи молекулярни различия между същества, които изглеждат, че са много подобни и свързани. Например структурата на Cytochrome-C – единият от протеините, необходими за дишането, е изключително различна в живите организми от един и същи клас. Според проучване, проведено на тази тема, различието между два различни вида влечуги е по-голямо от различието между птица и риба или риба и бозайник. Друго изследване показва, че молекулярните различия между някои птици са по-големи от тези между същите птици и бозайниците. Също било открито, че молекулярната разлика между бактериите, които изглежда, че много си приличат, е по-голяма от разликата между бозайниците и земноводните или насекомите. Подобни съпоставки са направени между хемоглобина, миоглобина, хормоните и гените, като се е стигнало до същите заключения.

Д-р Michael Denton прави следните коментари по отношение на тези и подобни открития:

“На молекулярно ниво всеки клас е уникален, изолиран и не е свързан посредством междинни форми. Така молекулите, подобно на фосилните останки, се провалят при осигуряването на изплъзващите се междинни форми, които дълго време са издирвани от еволюционната биология... На молекулярно ниво нито един организъм не е “ предшественик “ или “ първичен “, или “ по-развит “ в сравнение със своите роднини... Съществува известно съмнение, че ако това молекулярно доказателство беше налице преди един век,..... идеята за органичната еволюция никога нямаше да бъде призната.“

През 90те години проучвания върху генетичните кодове на живите организми влошават затрудненията, с които еволюционната теория се сблъсква във връзка с това. При тези експерименти вместо, както по-рано сравненията са били ограничени единствено до поредиците протеини, биват сравнени поредиците "рибозомова РНК" (рРНК). От тези открития учените-еволюционисти се опитват да създадат "еволюционно дърво". Те обаче биват разочаровани от резултатите. Според статия, от 1999 год., от френските биолози Hervе Philippe и Patrick Forterre: "колкото повече се увеличава броя на поредиците, с които разполагаме, толкова по-ясно става, че по-голямата част от протеинните така както си противоречат един на друг, така противоречат и на РНК дървото."

Освен сравненията между рРНК биват сравнени и ДНК кодовете в гените на живите организми, но резултатите напълно противоречат на "дървото на живота", което еволюцията приема за съществуващо. Молекулярните биолози James A. Lake, Ravi Jain и Maria C. Rivera обясняват това по-подробно в една своя статия от 1999 г.:

"Учените започнаха да извършват анализи върху разнообразие от гени от различни организми и откриха, че връзката им един с друг противоречи на еволюционното дърво на живота, което се добива при анализа единствено на рРНК."

Нито сравненията, които биват направени между протеините, нито тези между рРНК или гените потвърждават предпоставките на еволюционната теория. Carl Woese, знаменит биолог от университета в Илиноис, признава, че представата за "филогенезата" бе изгубила значението си в лицето на молекулярните открития в тази насока:

"Никаква последователна организмова филогенеза не се бе появила от множеството индивидуални протеинови филогенези добити досега. Филогенетичните несъответствия могат да бъдат видяни навсякъде в общоприетото дърво, като се започне от неговия корен и се стигне до старшите разклонения в рамките и между различните групи, до строежа на самото първостепенно групиране."

Факта, че резултатите от молекулярните сравнения не са в полза на, а по-скоро срещу еволюционната теория, е приет също така и в една статия със заглавие "Дошло ли е времето да изкореним дървото на живота?" публикувана в "Сайънс" през 1999г. В тази статия от Elizabeth Pennisi се съобщава, че генетичните анализи и сравнения проведени от биолози - дарвинисти с цел да осветят "дървото на живота", в действителност дали напълно противоположни резултати, и продължава с думите, че "новите данни замъгляват еволюционната картина":

Преди година биолозите, които извършваха наблюдения върху новоподредили се геноми на повече от дузина микроорганизми, си мислеха, че тези данни ще подкрепят приетите сюжетни контури на ранната история на живота. Но това, което видяха ги смути. Сравненията на наличните геноми не само, че не избистрят картината на това как се е появило главното групиране, а дори я замъгляват. И сега, с наличните допълнителни осем микробни поредици, ситуацията става дори още по-неясна... Множество еволюционисти-биолози си мислеха, че биха могли приблизително да видят началото на трите животински царства. Когато пълните поредици ДНК разкриха възможността за сравнение с другите видове гени, изследователите очакваха, че те само ще добавят някои детайли към това дърво. Но "нищо не е може да остане далеч от истината" казва Claire Fraser, директорът на Института за Геномни Изследвания (ИГИ) в Роквил, щата Мериленд. Вместо това, сравненията донесоха множество версии на дървото на живота, които се различават от рРНК дървото и които си противоречат едно с друго...174

Накратко, с напредването на молекулярната биология представата за хомологията губи все повече почва. Сравненията, които биват извършени между протеини, рРНК и гените разкриват, че живите същества, които предполагаемо са близки роднини, според еволюционната теория, в действителност са напълно различни един от друг. Едно изследване от 1996 год., в което са използвани 88 поредици протеини, групира зайците с приматите, вместо с гризачите; анализ от 1998 год. на 13 гена от 19 животински вида позиционира морския таралеж сред гръбначните животни; и друго изследване от 1998 год., базирано на 12 протеина, поставя кравите по-близко до китовете, отколкото до конете. Молекулярният биолог Jonathan Wells през 2000 год. обобщава ситуацията така:

Липсата на единство между “дърветата”, която се основава на различните молекули и странните “дървета”, които се появяват в резултат на някои молекулярни анализи, сега потапят молекулярната филогенеза в криза. (става дума за еволюционни дървета. Б.м.)

ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ НЯМА ЕМБРИОЛОГИЧНА ОСНОВА

Това, което е наричано “теория на рекапитулацията“, дълго време е била отричана от научната литература, но все още представяна като научна действителност от някои еволюционни публикации. Терминът “рекапитулация” е краткото название на израза “Ontogeny recapitulates phylogeny”, изложена от биолога еволюционист Ernst Haeckel в края на 19-ти век.

Тази представена от Haeckel теория постулира, че живите зародиши преминават отново през еволюционния процес, през който техните псевдопредшественици са преминали. Например човешкият зародиш по време на развитието си в майчината утроба първо проявява особеностите на риба, после на влечуго и най-накрая на човешко същество.

В много отношения Haeckel бил дори по-ревностен еволюционист от Дарвин. Поради тази причина той ни най-малко не се колебае да изкривява научните данни и да съчинява разнообразни фалшификации.

През последвалите години е доказано, че тази теория е пълна измислица. Известно е, че “хрилете“, които предполагаемо се появяват в ранните стадии на човешкия зародиш, всъщност са първоначалните фази на канала на средното ухо, паращитовидната жлеза и тимуса. Зародишната част, която е оприличавана на “торбичката на жълтъка на яйцето“, излиза, че е торбичка, която произвежда кръв за бебето. Частта, която е отъждествена от Haeckel и неговите последователи на “опашка“, в действителност е гръбнакът, който прилича на опашка единствено защото се появява преди краката.

Това са всеизвестни факти в света на науката и дори самите еволюционисти се съгласяват с тях. George Gaylord Simpson, един от основателите на неодарвинизма, пише:

“Haeckel предаде неточно еволюционния принцип. Сега със сигурност се знае, че онтогенезата не повтаря филогенезата “.В статия публикувана в “American Scientist”, четем следното:

“Законът за биогенезата вече е напълно мъртъв. През 50-те години той беше най-сетне изваден от учебниците по биология. Като тема на сериозни теоретични проучвания изчезва през 20-те години...”

Друг интересен аспект на “рекапитулацията” е, че самият Ernst Haeckel е шарлатанин, който, за да може да докаже теорията си, прави фалшиви рисунки. Фалшификациите на Haeckel целят да оприличат зародиша на рибата с този на човека. Когато истината излиза наяве, единствената защита, с която той си служи е, че други еволюционисти също са извършвали подобни измами:

“След това компромисно признание за “фалшификация“ аз трябваше да съм длъжен да се смятам за порицан и укорен, ако нямах утехата да видя редом до мен на подсъдимата скамейка хиляди обвиняеми, сред които много от най-надеждните изследователи и най-видните биолози. Голяма част от диаграмите в най-добрите учебници по биология, трактати и всекидневници трябва да понесат в същата степен цената на “фалшифицирането“, защото всички те са неточни и в по-голяма или по-малка степен подправени, схематизирани и конструирани “.

ЧОВЕШКИТЕ ЗАРОДИШИ НЯМАТ

ОТВОРИ ЗА ДВОЙНА БРАДИЧКА

Някога дефинирани като наследство от прадедите, гънките върху човешкия зародиш сега са наново дефинирани. Стана ясно, че човешките зародиши не резюмират еволюционната история на човека.

материалите са взети от www.harunyahya.com

Share this post


Link to post
Share on other sites

Цялата тази статия, ако е вярно всичко изложено (защото и тази страна е възможно да преиначава нещата в своя полза) може да обори единствено донякъде теорията за общ прародител на всички организми. Но дори и да са прави това в никакъв случай не значи, че еволюцията не съществува. Те се опитват да оборят само една подтеория, която въобще не е задължително да е вярна за да може да се докаже, че има еволюция.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като цяло не съм много компетентен по въпроса, но това:

2. Генетичните кодове на някои живи същества, които имат хомоложни органи, са напълно различни един от друг.
е апсолютно НЕ вярно.

Генетичните кодове при всички организми са еднакви!

Има много хора който пренебрегват еволюцията и твърдят какво ли не...дори това, че птиците не били животно...това може би идва от факта, че преди 150 милиона години е има птици подобни на тези в момента на тях не им е трябвало еволюцията за да се превърнат в това което са те вече са съществували....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Така е, а разликата в строежа на генетичния материал на човека и горилите е само 0.1% например - това какво идва да рече. По принцип мога и да оборя в подробности нещата написани в тази статия, но предпочитам да дискутирам директно с потребителите и евентуално ако тук се появи някой анти-еволюционист.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дали истина или лъжа е това важното е, че сме се пръгнали от някъде и продължаваме да се развиваме. ;) Но изказвания като тези ме объркват очевидно защото не съм запознат с генетиката и еволюцията като наука и въобще.

Share this post


Link to post
Share on other sites

мое лично мнение е,че докато не докажат друга теория тази си остава единствена!И това че на някой не му харесва си е лично негов проблем!Аз съм твърдо зад теорията на Дарвин! :book:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Еволюционистите постоянно опровергават взаимните си теории, но аз не съм чул за някоя която да е до такава степен достоверна, че да излезе някои и да я съобщи...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами подробностите се доуточняват, правят се нови открития и заключения и по този начин цялостната теория се развива и доусъвършенства - така е в науката.

Share this post


Link to post
Share on other sites

здр.

за еволюцията съм спорил с много хора и винаги съм се опитвал да се вгледам в тяхната гледна точка, но човек просто не може да спори с хора без особени познания по биология, например веднъж бях попитан и то от човек интелигентен - културолог, защо например при котките не са се развили рога както при кравите след като бозайниците били роднини - просто няма смисъл

когато човек се задълбочи в нещо ( да кажем биологията ) то просто истината започва да прозира - на мен биологията ми е хоби и не само, но все пак винаги съм се страхувал от оня израз " кон с капаци " затова бих повярвал и на друга теория стига да има доказателства , но сега съм убеден в еволюцията както и Дарвин не е бил- всъщност са се появили доказателста за нея от тогава доста, а това, че в някои от детаилите трябват корекции то е ясно - просто би било нереално ако няма промени та нали затова се развива науката

еволюцията е навсякъде около нас просто трябва да имаме очи за да я видим!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много добро мнение, напълно съм съгласен с теб. И за мен макар да не разбирам от биология е пределно ясно и то без много да се задълбочавам, че еволюцията съществува. А тези, които я отричат следва и да предложат своя алтернатива. Такава досега няма, поне не и сериозна, която да заслужава внимание. Иначе и аз бих приел друга теория стига да бъде доказана.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Намерих нещо интересно!

Ужасяващо е какви стабилни заблуди са вкопани във фундамента на крехките ни догадки за живота на Земята. Оказва се, че ние имаме погрешни схващия за еволюционната теория и маймунския произход на човека. Вината за тях не е на Дарвин. Вината е на всички, които смятат, че познават теорията му. А Дарвин е казал друго. И още чака някой да го обори.

1. Не Дарвин е измислил еволюцията

Не той е първият, който се усеща, че има еволюция. Както почти всяка интересна идея, и тази идва от чувала с велики хрумвания на древногръцките философи. Те са смятали, че картината около нас не е статична, а динамична и се развива от по-просто към по-сложно, т.е. имаме еволюционен прогрес, обяснява палеонтологът акад. Тодор Николов. Дарвин обаче е имал прозорливостта да се роди във век, разкъсван от желанието да си отговори на въпроса "кои сме, откъде идваме и накъде отиваме". Тази атмосфера през XIX-я век - столетие на интензивни скокове в зоологията, палеонтологията, на шеметни разкрития на фосили в земните пластове, просто мирише на големи открития. И Дарвин е бил достатъчно далновиден да ги материализира.

2. Дарвин не е сам в откритието си

Дарвин е бил колкото любознателна, толкова и наблюдателна натура. Знае се например, че се е спирал и се е взирал в домашните животни и с научна охота е гледал как се случват селекции между тях, кои белези стават устойчиви и т.н. Едва 22-годишен Дарвин пише в дневника си: "Щом Лайел (английски геолог) казва, че Земята се е развивала, значи и живият свят се е развивал". И той намира доказателства за това, разказва акад. Николов.

Когато през 1858 г. Дарвин най-накрая решава да сподели идеите си пред авторитетно научно дружество, съдбата демонстрира поредното съвпадение в стил "двама учени по едно и също време открили едно и също нещо независимо един от друг". Другият учен е симпатичен бедняк на име Уолъс, който на всичко отгоре напуска училище едва 15-годишен. Уолъс също открива, че природната среда влияе върху организмите като избира и утвърждава най-устойчивите им белези. За разлика от Уолъс обаче през 1858 г. Дарвин вече е развил в детайли своята теория и на сетната година я публикува под прочутото заглавие "Произход на видовете по пътя на естествения отбор".

3. Дарвин никога не е казвал, че човек произлиза от маймуната

"Обвиняват Дарвин, че той е отишъл толкова дълбоко в кощунството си, че да каже, че човекът е произлязъл от маймуната. Той никога не е твърдял подобно нещо", категоричен е акад. Николов. Това, което всъщност казва Дарвин е, че в сравнение с всички други видове човекът най-много прилича на човекоподобните маймуни. Впоследствие това се потвърждава и от генетиката: човекът и шимпанзето имат много общи гени.

Но до какви истини все пак се добира англичанинът? Най-мащабната е за естествения отбор (не подбор, което звучи по-добре, но е погрешно). Тя се основава на изменчивостта на организмите (т.е. някои техни белези се променят с времето и заради различните външни условия) и наследствеността. Това означава, че природата, която е отличен комбинатор, експериментирайки непрекъснато върху организмите, оставя и утвърждава само най-полезните им белези. Това става именно чрез предаването им по наследство, обяснява акад. Николов.

4. Съвременната еволюционна теория съвсем не е Дарвиновата

Дарвин е написал, каквото е написал в средата на XIX век. Учените вече век и половина след него доказват защо той е бил прав. Така се е родила съвременната Синтетична теория на еволюцията, която обединява Дарвиновата теория за естествения отбор, постиженията на генетиката, хромозомната теория на наследствеността, теорията на информатиката (обяснява механизмите на кръстосване и предаване на генетична информация), както и на статистиката (тя и без това е на всяка манджа мерудия, така че не е за чудене, че се мярка и в еволюционната теория).

И най-отчаяният смелчак в средата на XIX век нямаше да може да каже например по какъв точно механизъм белезите се предават по наследство. Какво остава за притеснителния Чарлз. Който, между другото, е смятал, че наследствените белези се предават чрез някаква течност - смес на двамата родители. Това се случва точно 9 г. преди нарочна кръстоска на няколко вида грах да подскаже на един словашки монах - Грегор Мендел, че не нещо друго, а някакви обособени частички са носители на наследствеността. В началото на XX век този заветен проблясък е преоткрит, а частичките са наречени гени.

5. Еволюцията не е приключила, тя продължава

И не само това. Колкото повече напредва, толкова повече се ускорява, казва още акад. Николов. Докато в началото процесът се е тътрел в аристократично бавен темп, сега развитието се сгъстява дотолкова, че понякога се налага да спрем за миг, за да изчакаме времето, което вече сме изпреварили. Това означава, че сега видовете имат много по-кратко съществуване. Ако не се самоотпише по друга причина, което не би било изненада, човекът ще оцелее като вид поне още 10 млн. години. Нищо чудно за толкова време да се променим и физически. А може по подобие на ехидната и птицечовката и човекът да се окаже преходен вид към нещо друго. Макар че учените повече клонят към другата хипотеза - човекът е достигнал оптимума на своите биологически показатели и повече няма да се променя. "За разлика от нас природата не предприема глупави решения", припомня акад. Николов. И още един намек - в предшестващата еволюция успех са имали онези видове, които са завоювали нови среди, т.е. нови земи. "Земята е като космически кораб. Той е натоварен на старта. Дали ще излети към нови земи и ще покори нови светове или ще се разбие на старта, зависи и от нас", убеден е академикът.

6. Дарвин, без да иска, посяга срещу религията

В това твърдение, за разлика от предишните, никога не е имало съмнение. Всъщност прочутият англичанин отбелязва, че той не се съмнява в Бога. Въпреки това основната критика на учението му е, че то е насочено срещу представата за Сътворението, срещу ролята на Бога в него, обяснява акад. Николов.

Но има и още нещо - учени от XIX в. са допускали, че е имало не едно, а много сътворения, което е немислимо от гледна точка на Библията. В различни земни пластове са откривани фосили, които изчезват, но след време се появяват отново. Това се обяснява с периодични кризи (палеонтолози са преброили 180), през които даден вид е изчезвал, но след това се е случвал нов творчески акт.

КАРЕ НЕЯСНОТАТА ЗА НАЧАЛОТО

Науката отдавна е дала отговор на любимия въпрос кой е пръв - яйцето или кокошката. Обяснението на тази фундаментална подробност е остроумно, но добродушно академично смигване към желаещите да си тестват красноречието на тема "яйцето или кокошката". А именно - яйцето е откритието на влечугите в усилията им да изнамерят нов механизъм за размножаване, когато започват да завладяват сушата. По хода на еволюцията влечугите се появяват преди птиците, а кокошката, както е добре известно, е птица. Следователно, яйцето категорично е преди кокошката.

Но ако питате науката какъв е произходът на живота на Земята, тя най-вероятно ще се изчерви. Не знае. Но и Дарвин не е знаел. Защото неговото учение не се занимава с това как е възникнал животът, за разлика от някои други учени.

Най-силно се поддържа виждането, че животът на Земята е създаден по пътя на усложняването на химичните съединения. Според друга хипотеза животът е пристигнал със скален къс от Космоса, без да е ясно как се е зародил той там. Третата хипотеза е стара и наивна. Според нея има "спонтанно самозараждане" - като да оставиш бульон и след седмица в него да се появят червеи. Звучи толкова просто, че за малко да се окаже и гениално, ако преди това не беше отречено. Но вместо "откъде сме дошли" науката спешно трябва да търси отговор на въпроса "накъде отиваме".

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много добра статия, аз съм запознат отдавна с тези точки, а е хубаво и критиците на теорията да вземат да ги прочетат преди да започват с баналните си и неточни забележки към Дарвин и еволюцията.

Редактирано от Warlord

Share this post


Link to post
Share on other sites

По повод предложената статия от cracking. Яростно противопоставяне на Дарвиновата еволюционна теория - по мое мнение много наивно - много писане, объркано изложение и разбира се без никакви сериозни научни доводи. Съгласен съм с Warlord, че тук с писане не може да се обори такъв опонент, а само в директна среща. Но се изкушавам да приведа само един аргумент - относно хомологията и аналогията (която, може би поради непознаване на материята, не е спомената в статията) на органите. Ще цитирам само определенията на тези две понятия: Хомологни органи при различни видове са тези, които имат еднакъв произход, заемат сходно положение спрямо други органи и изпълняват различна функция - например предните крайници на птиците, прилепите, човека, другите бозайници и т.н. Аналогни органи при различните видове са тези, които имат външно сходство и еднаква функция, но имат различен произход - например крилете при насекомите и птиците. След тези определения, ако мислите, че хомолгията и аналогията не са доказателства за еволюцията, за приспособяването на организмите към непрекъснато променящите се условия на средата - здраве му кажете. А колкото за генетичния код (A,T,U,G,C - които изграждат триплетите (кодоните)) - той е универсален за Земята, а в резултат на съвременните достижения на науката се смята, че е универсален и за цялата Вселена.

Share this post


Link to post
Share on other sites
По повод предложената статия от cracking. Яростно противопоставяне на Дарвиновата еволюционна теория - по мое мнение много наивно - много писане, объркано изложение и разбира се без никакви сериозни научни доводи. Съгласен съм с Warlord, че тук с писане не може да се обори такъв опонент, а само в директна среща. Но се изкушавам да приведа само един аргумент - относно хомологията и аналогията (която, може би поради непознаване на материята, не е спомената в статията) на органите. Ще цитирам само определенията на тези две понятия: Хомологни органи при различни видове са тези, които имат еднакъв произход, заемат сходно положение спрямо други органи и изпълняват различна функция - например предните крайници на птиците, прилепите, човека, другите бозайници и т.н. Аналогни органи при различните видове са тези, които имат външно сходство и еднаква функция, но имат различен произход - например крилете при насекомите и птиците. След тези определения, ако мислите, че хомолгията и аналогията не са доказателства за еволюцията, за приспособяването на организмите към непрекъснато променящите се условия на средата - здраве му кажете. А колкото за генетичния код (A,T,U,G,C - които изграждат триплетите (кодоните)) - той е универсален за Земята, а в резултат на съвременните достижения на науката се смята, че е универсален и за цялата Вселена.

Това противоположение на еволюцията го намерих из нета и го предоставих да се види, че има и противници ;) , но кое ли начинание няма две страни?

Напълно съм сагласен с вас и не се съмнявам, че еволюция има много по умни хора от нас са го измислили и потвърждават, че аз ли ще ги оборя :Oo:

Share this post


Link to post
Share on other sites
:vertag: Според мен е невъзможно туко така , дори и с радиация , катаклизми и тн.маймуните да еволюират.По-скоро е имало нешто като маймуно-човек, който поради новите условия е придобил по-нови приспособления за живот.В крайна сметка е невъзможно макар и с милиони години един вид да се промени изцяло в друг.Ако Дарвин е прав, защо още има маймуни , а ние още сме хора ,а не по-нов вид?Възможно е в теорията на Дарвин да има капка истина ,но не всичко.А освен това мисля ,че ДНК-то още не било открито по това време ;).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Stepcho, за да спорим по този въпрос, трябва да имате повече знания по биология и в частност за еволюцията. Трудът на Дарвин се нарича "Произход на видовете" и в него той развива своите виждания за еволюционния процес, свързаните с него еволюционни явления и произхода на видовете. Трябва да отбележа, че той развива своята теория на базата на богат доказателствен материал. Еволюцията е много дълъг процес - тя продължава вече около 3.5 милиарда години. Видообразуването също е много продължителен процес - не говорим за милиони, а за десетки и стотици милиони години. Основна движеща сила на еволюционния процес е естественият отбор. При взаимодействието си с околната среда организмите получават изменения (вредни, безразлични и полезни). В борбата за съществуване оцеляват тези, които натрупват полезни изменения. Тези изменения се предават в поколенията. Различните популации натрупват различни изменения - това е именно в основата видообразуването. В резултат на тези еволюционни процеси днес на Земята има около 5 милиона различни вида. А що се отнася до Човека Дарвин не е казал, че е произлязъл от маймуната, а че има общ произход с маймуните. Ами да - предшествениците на съвременния човек са се наричали маймуночовеци, защото били много сходни с маймуните (австралопитек, питекантроп, неандерталец, синантроп и т.н.). Еволюцията на човека започва преди около 25 милиона години - тогава предшественикът на човека и маймуните е било едно малко "маймунче" с размерите на котка. Ами виждате как за 25 милиона години от него се получават много нови видове - различните видове маймуни и човека. А съвременния човек "Homo sapiens" се е появил едва преди около 500 хиляди години - смешно малък период за еволюционния процес. Как ще се промени човекът например след 5 милиона години е трудно да се предвиди, като се има предвид, че днес човекът е повече социално същество отколкото биологично. Разбира се има и други хипотези за появата на човека. Например една от тях е хипотезата за "направляваната панспермия". Според нея високо развита цивилизация от друг свят е заселила Земята с живи организми преди 3.5 милиарда години. И така също, че на определен етап от еволюцията на маймуните те са направили генетични промени в тях, което е ускорило еволюирането им в човек Но засега доказателства привежда Дарвиновата теория и разбира се съвременната еволюционна теория.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Една от най-малоумните и тъпи реакции на антиеволюционистите е задаването на въпроса "Защо тогава еволюцията на маймуните е спряла?"

Това само показва тяхното незнание и предубеденост по въпрос, който не могат и не искат да разберат. Еволюцията никога не спира - при маймуните също. Просто те не еволюират по същия път, по който ние хората. Ако всички организми следваха един и същ път на еволюция нямаше да има различия между тях и те щяха да са един вид - хората и маймуните обаче са различни видове и са поели по различни еволюционни пътища.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...